– Сега ни предстои разговор с екоминистъра Нено Димов, който е в студиото на „Тази сутрин”. Общината ли трябва да помага на тези хора, които в случая са загубили покривите си или може държавата чрез някакви директни помощи да им съдейства. Защото виждате, че възстановяването е много трудно за всеки, който е пострадал, дори от наводнение. Едни първоначални средства в рамките на 300 или 500 лева няма да стигнат.

Нено Димов: Всъщност може би трябва да зададем въпроса – първоначално не трябва ли човек сам да си помогне и тези къщи да са застраховани срещу бедствие? Ние много рядко говорим за това и може би огромна част от домовете в България, включително и моя, не са застраховани, а най-първа отговорност носим самите ние за себе си. От там нататък вече и общината може да се меси, ние видяхме, че кметът е там на място и държавата през Комисията за бедствия и аварии. Но, на първо място сме ние, тези, които трябва да носим отговорност.

– Ето, казвате и вие, нямаме култура, а някои хора казват – нямаме достатъчно пари да отделим и за това нещо, за застраховка на дома ни.  

Нено Димов: Това е въпрос на приоритет, сигурно има и такива хора, но ако тази система сработи и имаме повече култура и работим повече в тази посока, при застраховката има солидарност, която се появява, защото в края на краищата застраховайки се всичко отива там, където има нужда. Така че, това според мен е първата стъпка за изграждане този тип култура и това ще стане с времето, но вероятно по трудния начин.

– Очаква ли се усложняване на обстановката? Следихме миналата седмица състоянието на реките Скът и на Тимок включително, край Брегово. Там има ли опасност за хората и къде може да възникне нова?

Нено Димов: Всъщност още края на месец февруари Министерство на околната среда и водите започна да понижава нивото на тези 53 язовира, които наблюдаваме, за да могат да поемат На практика към днешна дата няма очакване за какъвто да било проблем. Когато говорите в момента Тунджа се очаква днес да достигне жълт код около Ямбол и вероятно в сряда да бъде на ниво оранжев код. Така че там имаме очаквания за предупреждения.

– Почти преливане на Тунджа край Ямбол, това ли да очакваме?

Нено Димов: Да, до оранжев код, все още не червен. До оранжев код на 21-ви, това е другиден ако не се лъжа...

– А какво означава това за хората?

Нено Димов: Това означава, че трябва да се следи при прекалено високи води. Трябва да се следи, защото това в края на краищата това е прогноза, тя може да бъде по-ниска, може да бъде по-висока, трябва да бъдем с повишено внимание.

– До кога язовирите ще бъдат проблем? Основен фактор за това да има наводнения, да има наводнени къщи и за съжаление отнети човешки животи е защото тези, които не се поддържат също са опасни.

Нено Димов: Когато говорим за Брегово, там не беше такъв проблемът. Там всяка година се разлива водата. Там просто трябва да се оправят дигите, също има нещо, което трябва да направи от местната власт с тези диги. Но когато говорим за язовирите беше възложено на министъра на икономиката и днес по-късно има втора среща при вицепремиера Симеонов, да се направи предприятие, което да отговаря за всички язовири, които не се следят от държавата, които са общински и те не могат да  поддържат. Да преминат към поддръжка на държавата, защото при всички положения явно трябва да се подходи по този начин. Тоест, самите кметове ще преценят дали могат да използват и да поддържат язовири, и ако не могат да преминат към държавата, за да може тя да се грижи за тях.

– Директно към държавата, обаче държавата има ли толкова средства да ги поддържа, защото една голяма част от неподдържаните язовири се оказват още по-опасни, дори от тези, които имат всъщност...

Нено Димов: Едно от нещата, които трябва да се направи и тече в момента са категоризациите. Да се види всъщност от тези язовири кои имат нужда и кои нямат нужда. Като под нужда нямам само предвид икономическият ефект, а тези язовири, дали ще е за енергия, за напояване, за питейна вода, и такива, които са направени да поемат някаква голяма вълна. Защото има и такива съоръжения, които просто са изградени, за да могат да поемат подобни ситуации, като всички те трябва да бъдат поддържани. Вие си спомняте, че на извънредното заседание по-миналата събота бяха отпуснати 3 милиона лева. При всички положения, ако бъдат направени планови ремонти, те ще бъдат и по-евтини и няма нужда от този пожарен тип реакция. Естествено, когато се наложи да се спасяват човешки животи трябва да се подходи по този начин.

– Продължават протестите за Пирин, какъв е вашият коментар?

Нено Димов: А, тази политическа активност ще продължава вероятно до изборите  под различни форми. На практика ние тук виждаме много ясно две различни тенденции. Това е до известна степен не марксистки поглед върху бъдещето на развитието, което се противопоставя на консервативния. Те приемат, че има някакво глобално решение, което може да бъде сложено навсякъде, а ние консервативно в Обединените патриоти и в правителството считаме, че местните общности са тези, които имат основната тежест. И така, както в Трън се съобразихме и в Генерал Тошево се съобразихме, така и ще се съобразяваме основно с местните общности в рамките на българското и европейското законодателство.

– В полза ли е обаче за местните изграждането на нови структури в Пирин, на нови лифтове?

Нено Димов: Вижте, аз неслучайно ви казах, в една местна общност каквато е Трън, решиха с референдум, решиха да отидат в една посока. В друга, каквато е Генерал Тошево отидоха в друга посока, в трета местна общност ще имат трето решение... Няма панацея и човек трябва да гледа тези различни общности. Защото в края на краищата законът е този, който трябва да се спазва, а политическите визии са различни, това са си различни идеологии и е нормално те да се противопоставят.

– Политическа визия ли е протестът, който винаги се случва пред Министерски съвет, клиповете включително, които се продуцират. Трябва ли да ги има, не трябва ли, как действа държавата? Защото, ето сега ще пуснем един клип, нека да върви като покритие. В него чрез различни послания виждаме какво се случва най-общо според хората, които застават зад „Сейф Пирин” и „Спасете Пирин”. За това каква част използва концесионера, затова че частта, която използва е много по-голяма и е нараснала в годините, плащат се много по-малко пари. И като извод накрая идва решението от края на 2017 година, в което всичко това се узаконява. Факт ли са всички тези данни, които виждаме, че се използва много повече...

Нено Димов: Всъщност това не е точно така, защото ако трябва да бъдем коректни 2017 година края беше променен Плана за управление, който няма нищо общо с концесията. Концесията в момента е дадена за пореден път на прокуратурата за проверка и след като прокуратурата завърши своята проверка и излезе със своето становище ще видим какви са предписанията, които е направила.

– Това, което видяхме, че между 50 и 320 хиляди лева използва концесионерът за ползването на тези хектари площ…

Нено Димов: Ето, вие отново водите в една много грешна посока, защото концесионерът не използва, няма концесионна такса на площ, има концесионна такса на приходи. Така че, няма как едното да го прехвърлите в другото, защото концесионна такса на площ няма в концесионния договор, там е концесионна такса на приходи. Това, което мен лично ме притеснява и искам да видя променено в концесионния договор след завършването на проверката, която прави прокуратурата, е да имам  показатели, по които мога да мога да следя и санкционирам концесионера…

– Съгласни ли сте с тези данни, които изнасят „Спаси Пирин”, ето така изглеждат нерегламентираните 110 хектара площ, представени в червен цвят, тези, които се използват извън определените зони, в които може да влезе концесионера?

Нено Димов: Не е въпросът дали аз съм съгласен или не. Правени са две проверки от междуведомствени работни комисии към МС, които до момента не са излезли със заключение, че има нарушение, чакаме решението на прокуратурата. Те са органите, които ще кажат какво е и какво не е, аз ще се съглася с решението и констатациите на прокуратурата.

– Тече проверка обаче в тази посока, да не се използва повече площ или не?

Нено Димов: Да, тече проверка, да... Аз не знам точно в каква посока тече проверка, прокуратурата е поискала информация от министерството в десет точки, тя ще бъде предоставена надлежно на прокуратурата, така че, тя е органът, който ще направи разследването. Аз ще се съобразя естествено, това е всъщност част от разделението на властите от контрола.

– Узаконява ли се нещо незаконно, узаконява ли се сечта на вековни гори? Много пъти съм ви слушал да коментирате тази тема за това, че 48 процента ще се застроява. Какви са тези прословути 48 процента, така и не се стигна до консенсус? В случая дума срещу дума ли е това, което твърдят хората...?

Нено Димов: Не, случаят е план за Пирин срещу дума. Това очевидно е манипулация, която се прави, защото в Пирин на практика имаме прираст на дървета през последните години точно благодарение на правилната санитарна сеч, която прави държавата. Няма никаква друга освен санитарна сеч. В тези 48 процента са разрешени единствено водохващания за питейни води, нещо, което е повтаряно многократно. Очевидно желанието тук е да се насадят някакви страхове. И пак казвам, основната посока няма нищо общо с екологията и с опазването на околната среда. Това са  политически методи, политически инструменти, които са достатъчно добре известни и това си е една политическа кампания.

– Политическа кампания?

Нено Димов: Да.

– Заставате зад думите си. Кой е собственикът на „Юлен”?

Нено Димов: Аз съм орган, който трябва да гледа какво е „Юлен”. Между другото бях изпратил писмо да попитам кой е собственикът на „Юлен” до Народната банка. Получих отговор, че не е в правомощията и да ми отговори на този въпрос. Така че, при всички положения има органи в държавата, които знаят кой е собственикът на „Юлен”. „Юлен” е юридическо лице, което си плаща данъците в България, аз като контролиращ концесията имам определени функции - да контролирам.

– Вижте какво сподели пред нас Бойко Борисов, предполагам сте гледали това интервю, което направихме в кабинета му в МС, със същия въпрос, който беше зададен от много хора:

   - Знаете ли кой е реалният собственик на „Юлен”?

Бойко Борисов, министър-председател: Всички знаят, независимо че го крият. И ако ме питаш, за Цеко Минев, сега да не ме съдят утре, защото сигурно има някакъв друг формален собственик, но омразата между Цеко Минев и „Зелените” поражда всичко това, което се случва в момента. Защото „Зелените” казват - Какво лошо има да има втори лифт, окей сме за втори лифт, ама на този не му вярваме... Затова според мен собственикът да излезе, да се разкрие, да сложи картите на масата и да приключим с това. След като Цеко Минев движи всичко на Банско, най-вероятно той е, ако не е собственикът е достатъчно близък до собственика...

– Цеко Минев, ако той не е реално собственикът, е достатъчно близък до него, защо всички знаят, пък никой не иска да каже...?

Нено Димов: Вижте, аз съм убеден, че министър-председателят знае много повече от мен, нормално е. Аз говоря нещата, които мога да потвърдя.

– Ще се стигне ли до някакъв компромис, до консенсус между тези, както вие казвате политически протести и от страна на държавата, която пък иска да се съобрази с местното население. както казахте преди малко, хората, с тяхното желание за развитие на региона?

Нено Димов: Компромисът в политическото противопоставяне общо взето се намира, след като човек е минал през избори и трябва да управлява по определен начин. На последните избори тази линия получи под 2 процента, така че тя дори не е изпратена в народното събрание да се бори за някакъв вид компромисни решения. При следващи избори ще получи, ще защити своите проекти и ако получи необходимата подкрепа за този вид развитие на държавата ще може да се търси.

– Основното, което се казва обаче е, че държавата застава зад големия бизнес, зад голям бизнес, който до голяма степен хората, които протестират казват, че е нарушител...

Нено Димов: Съобразявайки се в Трън, съобразявайки се в Генерал Тошево, така ли ви изглежда? Аз мисля, че държавата се съобразява с местните хора на първо място, защото това са съвсем ясно два примера, които ви дадох, в които държавата казва – Да, местните искат определен тип развитие и те имат правото, защото живеят 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата там. Така че, съобразяването с местната общност е типичен консервативен подход, който трябва да се развива все повече, това е нормално. Но, ето ние говорим половината от предаването, което има, за един проблем, който според мен е много по-дребен да кажем, спрямо проблемите с отпадъците. Имаше една разкошна конференция в събота, в която имаше представители на над 120 общини за един проблем, който тепърва ще нараства и който е много сериозен в България и в ЕС...

– Отделили сме време за това...

Нено Димов: ...и извън, със замърсяването с пластмаси, как да правим битовите отпадъци. Всъщност кръговата икономика, която може би е най-съществената от екологична политика за ЕС.

– Но ние реално не може да се справим. Само преди седмица пътувах... не че за първи път го виждам, по пътя за Ковачевица, виждам едно огромно сметище, което се спуска в планината, красивите Родопи и боклуци на фона на това. Как го приемате, изобщо чужденците, които са дошли да видят нашата природа... Оставете нас, ние сме свикнали.

Нено Димов: Тука не става дума само за чужденци или за българи, аз не съм склонен да ги деля, нещо повече, много по-важно е ние как ги приемаме нещата...

– Защото се хвалим с това нещо, пък...

Нено Димов: С кое се хвалим?

– С хубавата ни природа...

Нено Димов: Тя си е хубава.

– Хубава, ама я замърсяваме.

Нено Димов: При всички положения в човешката история възниква проблем, този проблем се решава, забравя се и възниква следващ проблем, който трябва да бъде решен. Ние в момента говорим за коренно нов подход, който няма да бъде в рамките на година или две, това е стратегически документ, който стратегически трябва да се развива, за да могат в края на краищата суровинните, които в момента да кажем са първични, максимално да бъдат заместени от вторичните суровини. В момента, към днешна дата, това няма как да стане поради простата причина, че нито имаме достатъчно развит пазар на вторични суровини, нито може да се гарантира тяхното качество, нито може да се гарантира тяхното количество. Но започвайки в тази посока със законодателните мерки, които прави ЕС, с начина за инвестиране в екоиновации, които да дадат решения, това ще развие този вторичен пазар. И в края на краищата идеята е на първо място да се опитаме да не генерираме отпадък. Ако това не може да стане да бъде максимално дълго употребяван в производството преди да стане, след което повторно да бъде употребяван, след това рециклиране, след това отнемане на енергията му и едва накрая депониране. И това накрая в следващите 20-30 години трябва да стигне до 10 процента. Тоест, 90 процента от това, което днес смятаме за отпадък след 20 години трябва да бъде суровина. Това е огромна цел, огромно предизвикателство, но представете си, ако 90 процента от този отпадък е суровина какъв тласък на икономиката ще даде.

– Дано да бъде така, защото по-развитите държави, към които се стремим, към които винаги гледаме, използват тези продукти за суровина и виждаме, че е успешно, че може да се случи.

Нено Димов: И виждаме, че са икономически по-напред. Да.

– Въпрос обаче отново на манталитет и на възпитание, както и започнахме разговора с това, че ние трябва да свикнем, че трябва да застраховаме домовете си, ако искаме да получим нещо насреща...

Нено Димов: Това е най-устойчивото развитие, когато влезе в начина ни на мислене, това е гаранция за континуитет, за устойчивост, това е най-сигурното.

– Благодаря ви, дотогава обаче ще си говорим за проблемите, ще отделим и специално предаване с министър Нено Димов, посветено на замърсяването на въздуха, защото ще има протести и за това. Това също е много важна тема.