София, 27 декември /Ирина Симеонова, БТА/

В големите градове чистотата на въздуха вече е приоритет на гражданите - там има много съществен обществен натиск за вземане на мерки за подобряване на състоянието. Това каза министърът на околната среда и водите Нено Димов в интервю за БТА.
Той напомни, че още с встъпването си като министър е обявил опазването на чистотата на въздуха като основен приоритет на министерството. Не мога да очаквам, че в цялата страна ще има еднакво разбиране, естествено проблемите в различните общини са различни, нагласите на хората са различни към този въпрос и е естествено и мерките, които се вземат да са различни, сроковете и скоростта също, коментира Димов.
Министърът представи изпълнението на Оперативна програма "Околна среда" /ОПОС/ 2014-2020 г. Откритите процедури по нея са 29 и са на обща стойност над 1,6 млрд. лева. Това са 47 процента от ресурса на програмата. Сключените договори за безвъзмездна финансова помощ са 51 на обща стойност 818 млн. лв., или 23,7 на сто от ресурса на ОПОС. Новият елемент в програмата са инвестициите в мерки за преодоляване риска от наводнения и свлачища. Обявени са четири процедури на обща стойност над 131,6 млн. лв. Предстои да бъдат обявени още три процедури.
Министър Димов се надява до средата на следващата година да бъде "отворен" и ресурсът за мерки за подобряването на качеството на въздуха, който е на стойност 111,3 млн. лв. В момента мислим върху критериите, т.е. за какъв тип общини да бъдат достъпни, каза Димов и допълни, че това трябва да са общини, които не само да имат проблем с чистотата на въздуха, но и са показали през годината добро изпълнение на собствените си планове, имат мотивация в себе си.
По отношение на наказателните процедури министър Димов отбеляза, че в действителност тези процедури за нарушения са форма на диалог с Европейската комисия за намирането на най-правилните решения за осигуряване на правилното прилагане на европейското законодателство.
За приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС, Димов посочи, че ключовите приоритети, по които ще работим, са подобряване качеството на въздуха и по-доброто регулиране. Според него по-доброто регулиране, включително чрез намаляване на административната тежест и опростяване на регулаторните режими, допринася за по-ефективно прилагане на законодателството.


Следва пълният текст на интервюто:

- Какви средства са предвидени през 2017 г. за секторите по Оперативната програма "Околна среда" - "Води", "Отпадъци", "Преодоляване на свлачища и риска от наводнения", както и за "Чистота на въздуха"?

- Към момента обявените процедури по ОПОС 2014-2020 г. са 29 и са на обща стойност над 1,6 млрд. лева. Това са 47 процента от ресурса на програмата. Сключените договори за безвъзмездна финансова помощ са 51 на обща стойност 818 млн. лв., или 23,7 на сто от ресурса на ОПОС.
В сектор "Води" е най-големият ресурс в оперативната програма. Обявени са 11 процедури на стойност 881 млн. лв. Сключените договори са за над 600 млн. лв. Оттук нататък ще се финансират проекти с бенефициенти ВиК оператори и такива проекти, които отговарят на регионалния подход за консолидация на ВиК сектора. До края на 2018 г. предстои обявяването на четири процедури за регионални ВиК оператори. Пилотният проект ще бъде на ВиК Смолян. Очакваме още 15 консолидирани ВиК оператори в рамките на тези четири процедури да подадат проекти. Общата стойност на предвидените инвестиции по приоритетна ос "Води" е близо 1,67 млрд. лв.

В сектор "Отпадъци" през изминалата година са обявени седем процедури на обща стойност 497 млн. лв. и са сключени договори на стойност над 82 млн. лв. Фокусът при отпадъците не е както при миналата програма за изграждането на депа, а е по-скоро върху рециклирането и повторната употреба на отпадъците. Към момента има сключени четири договора с регионални сдружения - Сандански, Мадан, Разград и Петрич. Предстои да бъде обявена процедура и за третата фаза на системата за съоръжения за третиране на битови отпадъци на Столична община. Това е един от може би най-големите проекти в сферата на отпадъците.
Новият елемент в програмата са инвестициите в мерки за преодоляване риска от наводнения и свлачища. Обявени са четири процедури на обща стойност над 131,6 млн. лв. Предстои да бъдат обявени още три процедури за екосистемно-базирани решения за превенция и управление на риска от наводнения; за изпълнение на проучвания и оценки във връзка с вторите планове за управление на рисковете от наводнение /ПУРН/ за периода 2021-2027 г. и за втората фаза за създаване на Национална система за управление на водите в реално време /НСУВРВ/ - за територията на цялата страна. Общата им стойност е 44,3 млн. лв.
Следващата ос е свързана с чистотата на въздуха, където към момента финансираме основно обновяването или създаването на нови планове за чистотата на атмосферния въздух на общините. До сега са сключени договори с общините Пловдив, Асеновград, Враца, Гълъбово, Димитровград, Монтана, Несебър, Шумен, Варна, Благоевград и Перник. Очаква се до края на март Световната банка също да излезе с мерки в тази посока. Двете междуведомствени работни групи, които бяха създадени в началото на мандата ми, вече излязоха с мерки за намаляване на замърсяването на въздуха. Надявам се до средата на следващата година да бъде "отворен" и ресурсът за мерки за подобряването на качеството на въздуха, който е на стойност 111,3 млн. лв. В момента мислим и върху критериите, т.е. за какъв тип общини да бъдат достъпни. Те трябва не само да имат проблем с чистотата на въздуха, но и да са показали през годината добро изпълнение на собствените си планове, да имат мотивация в себе си, за да бъдат подпомогнати. Ресурсът за тази дейност не е голям и поради това състезателният принцип трябва да даде предимство на тези, които вече са вложили собствени усилия, собствен ресурс и са постигнали резултат. За нас основното е да се постига резултат.

Това е ситуацията по ОПОС към днешна дата и основните посоки и перспективите за 2018 г.

- Ще се справите ли със забавянията, които има по отделните направления в ОПОС?

- И в предишния период имаше закъснение, което се навакса. Спецификата на програмата е такава. Може би най-сериозното закъснение е в сферата на "водите", при ВиК-сектора. Там се налага координация от страна на две министерства, което я прави малко по-сложна. Знам, че МРРБ доста е напреднало с подготовката, консолидираните ВиК-дружества също, и затова предвиждаме четири процедури, така че тези, които са готови да не чакат и да могат да подадат документи веднага. До сега течаха по-бавните процедури, надявам се, че веднъж "отваряйки" този ресурс от 1,6 млрд. лв. ще наваксаме бързо това забавяне. Основният проблем е процедурата по обжалване, това забавя реализацията на проектите, защото съдът се произнася в срокове, които са извън възможностите за контрол на оперативната програма и на министерството.

- Каква е в момента ситуацията с наказателните процедури срещу България в областта на околната среда?

- Говорейки за наказателни процедури ми се иска да отбележа, че всъщност това е по-скоро процедура на диалог между българското правителство, в частност Министерството на околната среда и водите, и Европейската комисия, как по-добре да бъде спазено законодателството. Тези наказателни процедури имат три етапа - в първия те задават въпроси, на които ние отговаряме, за да се види действително ли има нарушение и каква е реалната ситуация. Ако преценят, че има неспазване на европейското законодателство се минава във втория етап - съдебната фаза, в който ни се дават конкретните проблеми, които има и които трябва да бъдат решени, и респективно ние предлагаме график за тяхното решаване. Ако не се справим с това, идва третият етап, в който вече следва действително наказателната част. До третия етап не бих казал, че това е наказателна процедура, това е процедура на диалог.
В момента най-тежката процедура е за чистотата на атмосферния въздух, по която вече сме осъдени. Имах поредица от срещи с комисаря Кармену Вела и с неговия екип, имахме срещи и на експертно ниво. Очертали сме рамката на мерките и до края на януари ще имаме първи вариант на график, а до края на февруари този график трябва да бъде максимално изчистен. През март, когато е готов и окончателният доклад от Световната банка, е следващата среща на експертно ниво, за да включим и тези мерки в графика. До края на март би трябвало да сме изчистили мерките, сроковете, средствата, които са необходими, и отговорниците, след което трябва да започнем изпълнението на този график. Ако тези дейности се изпълнят, предполагам, че няма да се мине към следващата фаза на наказателно действие, защото подобряването на качеството на въздуха не може да се случи за една нощ. Това, което Комисията също иска от нас, е да покажем реални резултати.

Друга процедура, която беше много тежка, е свързана със 113 стари депа за отпадъци, които не отговарят на изискванията и трябваше да бъдат затворени. Вече са издадени заповедите на районните инспекции по околна среда за затварянето на всички депа, а на заседание на Министерския съвет беше прието решение, с което се указва на тези, които все още нямат завършени системи, къде могат да депонират, ако не сключат договори. Част от общините, които попадат в този обхват, имат в много напреднала фаза процедури за сключване на договори, така че не би трябвало да има проблем с това. Веднага след нова година, през януари, предстои да изпратим подробна информация на Комисията за пълното изпълнение на ангажиментите ни и ще поискам започване на действия по закриване на тази много тежка процедура.

По отношение на Калиакра, вече са в сила заповедите за обявяване на защитена зона "Комплекс Калиакра" и за изменение и допълнение на заповедите, с които са обявени защитените зони "Калиакра", "Белите скали" и "Било". Това беше едно от основните искания в съдебното решение на Комисията. Мисля, че сме много напреднали в разговора с тях за евентуално приключване на процедурата, но все още нямаме окончателен резултат. Може би това е начинът да се покаже как да се действа, когато са пряко ангажирани в изпълнението на определено решение местната власт и местните общности, централната власт и Брюксел. Трябва да съществува непрекъсната "совалка" между местната власт и Брюксел, за да може да се намери онзи компромис, който да позволява развитието на местните общности, от една страна, и опазването на околната среда, от друга страна. Мисля, че вървим в тази посока. Не мога да кажа кога ще приключи сагата, но при всички положения се надявам, че ще бъде в обозримо бъдеще.

- Бюджетът на МОСВ за идната година достатъчен ли е за дейностите, които се извършват?

- Бюджетът на МОСВ за 2018 г. е 49,8 млн. лв., което е с 3,8 млн. лв. повече спрямо 2017 г. При едно правилно планиране, което се опитваме да правим през последния месец и през януари, мисля, че ще можем да постигнем задачите, които си поставяме за 2018 г.

- Какво предстои по отношение на предстоящото българско представителство на Съвета на Европа в сектора "Околна среда"?

- В областта на околната среда през следващите шест месеца България ще постави като акцент прехода към кръгова икономика при ефективното използване на ресурсите и намаляването на въздействието върху околната среда. Ключови приоритети, по които ще работим, са и подобряване качеството на въздуха и по-доброто регулиране.

В тази връзка, ще насочим усилията си към инициативи, свързани с популяризиране на използването на различни механизми, включително иновативни решения, за подобряване на качеството на въздуха. Това ще бъде и основната тема на Конференцията на високо ниво, посветена на екоиновациите, която ще организираме съвместно с Европейската комисия. Конференцията е част от календара на Българското председателство и ще се състои на 5 и 6 февруари 2018 г. в София. Темата за качеството на въздуха ще бъде предмет на обсъждане и от Неформалния съвет по околна среда на 10 и 11 април 2018 г. в София.
По-доброто регулиране, включително чрез намаляване на административната тежест и опростяване на регулаторните режими, допринася за по-ефективно прилагане на законодателството. По време на Председателството ще работим за осигуряване на устойчива рамка по околна среда чрез по-добро регулиране, като темата ще бъде обсъдена на Неформалния съвет по околна среда. Това е началото на процес, който се надявам, че ще продължи и след българското председателство. Целта е да се направи преглед на различните законодателства в сферата на околната среда - противоречат ли си, приоритизирани ли са; как тези законодателства си взаимодействат с друг тип законодателства, примерно в сферата на земеделието или енергетиката - имат ли противоречия. Тези противоречия трябва да бъдат изчистени, за да знае човек в каква последователност да извършва дейностите си. Това е сериозен проблем, на който самата Комисия погледна много позитивно. Темата не може да бъде решена за шест месеца и за мен е много важно, тя да остане като тема на Комисията и след това. Нещо подобно прави българското правителство доста успешно. На последното заседание на Министерския съвет се приеха промени на осемте най-тежки наредби в сферата на околната среда - опростяваме и намаляваме обема документи, които трябва да се искат, респективно и заплащаните такси.

- Ще съумеете ли да превърнете опазването на чистотата на въздуха в приоритет както за администрацията на държавно и общинско ниво, така и за гражданите?

- Ставайки министър на околната среда и водите обявих, че това ще бъде основният приоритет на министерството, защото е много сериозен и обхватен проблем. Не мога да очаквам, че в цялата страна ще има еднакво разбиране, естествено, проблемите в различните общини са различни, нагласите на хората са различни към този въпрос и е естествено и мерките, които се вземат да са различни, сроковете и скоростта също ще са различни. Затова е и основно общински проблем, а не национален. В големите градове чистотата на въздуха вече е приоритет на гражданите - там има много съществен обществен натиск за вземане на мерки за подобряване на състоянието. Да, за този проблем се говори все повече.

Не трябва да се подценяват и мерките, които са се вземали през годините за намаляване на замърсяването, защото и в София, и в Бургас, и във Варна, и в Сливен, има подобряване на състоянието. Това обаче не означава, че сме постигнали онези норми, които са добри. Трябва да продължат усилията в тази посока.
Действително това е и проблем на бедността. Имаме амбиция от следващия сезон на национално ниво да влезнат стандарти за твърдите горива, за съдържанието на сяра и пепел, така че да може да се контролира на пазара какво се пуска. Малко по-труден е въпросът с дървата, защото горенето на мокри дърва е с около 40 процента по-замърсяващо от горенето на сухи, но знаем до каква голяма степен имаме проблем като държава със справянето с незаконния добив на дърва. Той изглежда по-сложен в момента, но е идентифициран като проблем от екологична гледна точка и също се търси решение.

- "Фини прахови частици" е името на последния роман на младия български писатели Ангел Игов. Темата от екологията премина и в литературата. Ще намерите ли време да прочетете тази книга?

- Фини прахови частици звучи приятно, но всъщност те си имат своето въздействие върху качеството на живот, върху здравето на хората, така че през колкото повече канали хората получават информация, толкова повече ще се засилва натискът и ще се намират решения. В момента ми е трудно да отговоря дали ще успея да я прочета по време на мандата, но след него почти сигурно.
Художествената литература е може би един от много фините начини за възбуждане на определен проблем. Историята познава такива случаи, в които литературата е помогнала повече, отколкото говоренето на един политик, да не кажа, че напоследък - май много повече помага, отколкото говоренето на политиците. От тази гледна точка различните инструменти, които съществуват, е добре да бъдат включени. Най-вероятно ще се появят и филми в тази посока. Нека си даваме сметка, че по принцип човешката история е развитие напред, в следствие от което възниква проблем, човек се сблъсква с този проблем, преодолява го и продължава напред. Ние сме в етапа на сблъскване с този проблем и следва да намерим начин да го преодолеем.