Отговор на въпрос от народния представител от ПГ на РБ проф. Вили Лилков, относно системата за управление, събиране и разходване на продуктови такси и лицензионни възнаграждения за рециклиране на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) в Бъл

Уважаеми, господин Лилков, започвам с това, че Вие самият няколкократно се позовахте на Закона за управление на отпадъците – Законът, който регламентира дейностите, свързан със събирането, рециклирането и оползотворяването на масово разпространените отпадъци. Към момента в България има изградена успешна система за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, в това число опаковки, излезли от употреба моторни превозни средства, негодни за употреба батерии и акумулатори и излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Изпълняват се целите по събиране, рециклиране и оползотворяване на всички потоци масово разпространени отпадъци. Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци могат да изпълнят задълженията си за разделно събиране и третиране, съгласно принципа „замърсителя плаща“ по три начина: индивидуално, като членуват в организации по оползотворяване на отпадъци, или чрез заплащане на продуктова такса в ПУДООС. Към момента три организации за оползотворяване работят с разрешителни, както и Вие споменахте, и един субект има разрешение за индивидуална работа в този сектор. Участниците на пазара имат право да избират в коя система да се включат. Държавно определените продуктови такси, които и Вие цитирахте, се заплащат към ПУДООС, заложени в Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса. В случаите, когато задължените лица членуват в организации по оползотворяване, заплащат възнаграждения, които се определят на пазарен принцип.

По отношение на организациите по оползотворяване са въведени завишени изисквания, предвид на това, че тези организации изпълняват задълженията не на едно, а на много задължени лица, и това влияе на изпълнението на националните цели за събиране и рециклиране, е налице риск от значителни санкции за държавата при евентуалното им неизпълнение.

По първият Ви въпрос – издаването на разрешението на субектите зависи изцяло от изпълнението на изискванията, които са изчерпателно изброени в нормите на чл. 16, чл. 17, чл. 81 и чл. 82 от Закона за управление на отпадъците – и в момента се разглеждат подадени заявления, съгласно разпоредбите на закона. В постановените откази са изложени мотиви за неизпълнението на тези изисквания, като дадените решения за отказ са публично достъпни на интернет страницата на министерството. Седем от тези откази са влезли в сила като необжалвани или потвърдени от съда. По четири от постановените откази съдебните производства не са приключили. По приключилите дела с отмяна на отказите, указанията на съда за ново произнасяне са надлежно изпълнени. В случаите на последвал отказ съдът изрично се е произнесъл, че не е налице неизпълнение на съдебно решение. От влизането в сила на нормативната уредба за ИУМПС е имало периоди, в които са работили различни и различни на брой организации. Нормално е след въвеждане на нови и по-високи изисквания в законодателството, особено тези, които бяха въведени през 2012 г., някои от организациите да не са успели да постигнат съответствие с тези изисквания. МОСВ е ангажирано с преценката по отношение на законосъобразното извършване на дейностите от съответните заявители и с последващия контрол. В това си качеството министерството осъществява правомощията си. Налице са дружества с издадени разрешения, с издадени откази, със заповеди за изпълнение на целите и такива, които са със заповеди за неизпълнение на целите, със съответните законови последици за това.

Преглед за прилагането на разширена отговорност на производителя на европейско ниво показва, че в държавите членки работят от една до три колективни системи, което показва, че практиката и пазарното разпределение са аналогични на тези в България.

Относно пуснатите на пазара количества, събрани и рециклирани отпадъци, и изразходваните средства за дейностите с отпадъци както за ИУМПС, така и за всички останали потоци масово разпространени отпадъци, информацията е публично достъпна, съгласно ЗУО и ежегодните доклади на ИАОС. Проверява се изпълнението на целите, знаете и Наредбата за ИУМПС и разпоредбите за достъп до обобщената информация, и не само това. Може би тук е редно да спомена, че с цел повече публичност и прозрачност в началото на годината беше въведена новата информационна система за отпадъците в ИАОС. Тя се въвежда поетапно, нейната работа стартира от 3 май т. г., а до края на тази година ще има специален модул за излезлите от употреба МПС, където цялата информация ще бъде налична.

 

Министър Василева (в отговор на уточняващи въпроси):

Така, както е заложена в Наредбата за продуктовите такси, тя важи за всички видове, масово разпространени отпадъци – това са таксите, платими в ПУДООС. В два случая, когато субект реши директно да заплати тази екотакса в ПУДООС, или в случаите, когато някой не изпълни задълженията си, е длъжен да заплати размера на тази екотакса. Според мен те погрешно се наричат продуктови такси, защото субектите работят на пазара, а възнагражденията са заплащани на организациите от членовете им. Тези възнаграждения се договарят на пазарен принцип. МОСВ не може да влияе на техния размер, защото те се формират на базата на договорни взаимоотношения. С нормата на ЗУО е въведена забрана по отношение на организациите по оползотворяване на отпадъци за разпределяне на печалба. Разходите им трябва да са изцяло разходоориентирани, което се проверява от одитори, проследява се изпълнението на целите, докладва се при неизпълнение и се стига до отнемане на разрешително.