Разговор с Нено Димов, министър на околната среда и водите, в предаването „Седмицата“ на Дарик радио, 17 февруари 2018 г.

17 февруари 2018 | 17:00

Водещ: Министърът на околната среда и водите Нено Димов в „Седмицата” на Дарик радио, добро утро.

Нено Димов: Добро утро, може би добър ден, вече.

Водещ: Докъде е процедурата за нов лифт на Пирин?

Нено Димов: А, процедурата за нов лифт на Пирин не е напреднала след 28 декември, когато беше взето решение да се промени планът за управление, защото трябва да има съответна промяна в концесията, която да разреши инвестиционно намерение. Знаете, че има нов Закон за концесията от началото на годината, който не е със съответните поднормативни актове, има шест месеца за тяхната изработка.

Водещ: Това са наредби.

Нено Димов: Да, това са наредби, така че предполагам, че преди те да бъдат изработени няма как да се процедира, а пък преди това да се процедира вероятно, поне доколкото съм информиран от юристи, защото аз както знаете не съм юрист, не може да бъде процедирано предложение инвестиционно. Но при всички положения това е пътят, по който трябва да се върви.

Водещ: Значи вие очаквате след средата на годната евентуално...

Нено Димов: Не, може и по-рано да стане, аз не знам в какъв срок ще бъдат приети тези наредби, които са ключово важни, за да може да действа закона, да има инструментариума към закона, който е необходим.

Водещ: С който концесионерът да предложи разширяването на лифта...

Нено Димов: Не, разширяване няма да има...

Водещ: Върви ли, върви ли с лифта и нови писти?

Нено Димов: Не, това са съвсем различни инвестиционни намерения, които ако бъдат направени трябва да бъдат разгледани. До този момент е заявено устно през медиите знам, желание и на срещата, която има при мен само единствено втори кабинков лифт в рамките на съществуващата зона. Нека да изясним още нещо. Съществуваща ски зона над Банско е единствената, която е отдадена на концесия и понеже сигурно ще ми зададете въпроса за строителството в останалите 48 процента, там е собственик държавата, тя е собственик и на ски зоната, но там знаете, че концесионната процедура отдава за известно време на частен инвеститор собствеността, грубо казано. Останалите 45 процента, или колкото са, са изключително държавна собственост и там никой няма право да прави нещо освен самата държава.

Водещ: Колко време би отнела една такава процедура, след колко време може да има нов лифт?

Нено Димов: Ако приемем, че на датата „Х” бъде дадено инвестиционно предложение, то подлежи на оценка на въздействието върху околната реда...

Водещ: Какъв е срокът там за вашето министерско, за да направи тази оценка?

Нено Димов: Не, тя не се прави от нас, ние трябва да я приемем...

Водещ: Става дума да приеме оценката, която самия инвеститор я подаде.

Нено Димов: Когато инвеститорът я подаде ние имаме едномесечен срок да обявим обществено обсъждане, да проведем това обществено обсъждане, след което, около няколко, мисля че две седмици да отразим бележките от писмените и от самото обществено обсъждане и след това още, ако не се лъжа период от може би 30 дена, не съм съвсем сигурен, в който да се произнесе Висшия експертен екологичен съвет, след което при положително или отрицателно становище двете крайни варианта подлежи на съдебен контрол, а респективно може да бъде вързано за преработване или доработване, което не е краен акт и не подлежи на съдебно производство.

Водещ: Значи минимума е около три месеца, ако се влезе в съда, това би могло да продължи, познавайки темповете на Върховния административен съд /ВАС/ година и половина някъде. Това означава, че преди две години не би имало всъщност развитие по този казус, ако се стигне до одобряване на строителството... за обжалване?

Нено Димов: Почти сигурната хипотеза... за обжалване, да.

Водещ: А след това, трябва да се мине през строителни процедури...

Нено Димов: Да, моментът, от който има това разрешение се започват по закон строителните процедури

Водещ: ...и самото строителство, казвали ли са ви какво трябва да се прави...

Нено Димов: Не, не мога... не зная.

Водещ: И като се сложи всичко това, дори много бързо да се проектира и да се строи, по-малко от три години не може...?

Нено Димов: Но имайте предвид, че преди това има друга процедура, защото там трябва да се направи Специализиран подробен устройствен план, който подлежи на екологична оценка и оценка на съответствието, което предхожда. Тези две процедури могат да бъдат съвместени, могат да бъдат една след друга, така че от тази гледна точка има и още един период от време, който също подлежи на съдебен контрол. Просто там вече зависи общината и инвеститорът как ще действат, затова трябва да кажем, че има потенциална възможност и за по-дълъг срок.

Водещ: Освен, ако, след като изкарате пълен мандат и започнете евентуално втори, няма вариант май при министър Нено Димов да бъде завършено това, да бъде открит такъв лифт?

Нено Димов: Вижте, за завършване, толкова далеч да говорим, нека да говорим за започване.

Водещ: Въпроси, които екологът Тома Белев твърди тази седмица на Фейсбук страницата си, че няма да бъдат зададени в голяма медия. Защо МС прие изменение на Плана за управление на Национален парк „Пирин”, без да го подложи на процедура за преценка на необходимостта от екологична оценка. Такива изключения той изброява, има в случаи например за обекти за националната сигурност.

Нено Димов: Преди малко споменах, че има един Специализиран подробен устройствен план, който подлежи на екологична оценка и оценка за съответствието. Може би става неяснота между два вида планове. План за управлението на Пирин е да дава режими, грубо казано до 28-ми строителството беше забранено, след 28-ми изграждането на спортна инфраструктура в тази зона за ски зоната е разрешено, тоест, ние тук имаме режим. Когато говорим...

Водещ: Защо това не е било подложено на преценка трябва ли да се оцени екологично?

Нено Димов: Защото режимът не подлежи на оценка, на оценка подлежи нещо реално, специализиран подробен...

Водещ: Конкретен лифт подлежи на оценка?

Нено Димов: Момент, не, те са две неща и нека да ги обясним подробно. Специализираният подробен устройствен план, който трябва да бъде направен, също е план, само че той подлежи на екологична оценка и на оценка за съответствието, а инвестиционното намерение, което следва след този план, подлежи на Оценка за въздействие върху околната среда /ОВОС/, тоест това са три различни етапа. На втория етап е специализирания подробен устройствен план, имаме оценка за съответствие и оценка за екологична оценка, а на инвестиционно намерение имаме ОВОС, тоест в три различни етапа се проявяват...

Водещ: Първият план, първото изменение на плана не е нужно да се оценява, това е?

Нено Димов: Не, той просто дава нов режим, но този нов режим не означава, че има какво да оцените. Имате, когато да оцените нещо, което имате реален... Подробният устройствен план всъщност дава какво може да се прави и то подлежи на оценка, това, което може да се прави, тука само се разрешава нещо да се прави, това не означава, че нещо ще се прави.

Водещ: Защо изменението не беше подложено на екологична оценка по „Натура 2000” по Закона за биологичното разнообразие?

Нено Димов: Това са същите две неща, аз като казах оценка за въздействието, това е „Натура 2000” екологичната оценка, това са двете неща, които трябва да бъдат направени към Специализирания подробен устройствен план.

Водещ: Казвате, че има още два момента, в които ще може да се...

Нено Димов: Не ще може, задължително е.

Водещ: Ще може да се спре лифт, това казвате? Първият план е една принципна възможност, вторият план е конкретен, вече...

Нено Димов: Той е подробен устройствен план, план, който подлежи...

Водещ: ...и след това се отива на трето, конкретно вече инвестиционно намерение?

Нено Димов: Да, като второто и третото законът позволява да бъдат съвместени, и ако бъдат съвместени се правят и трите оценки, и екологичната оценка и оценка за съответствието и оценка за въздействие върху околната среда, тоест там има два варианта, както бъдат избрани, не знам по коя линия ще тръгнат.

Водещ: Значи изобщо не е окончателно решено за конкретен лифт, че ще го има в тази зона?

Нено Димов: Не, просто е дадена възможност изобщо да се мисли, защото ако тази промяна не беше направена тя действа толкова години вече и нищо не е процедирала, защото досега имаше забрана. Просто е разрешено да се търси в тази посока.

Водещ: И третият въпрос на Тома Белев – защо се допускат лифтове и ски писти на шест пъти по-голяма територия от тази, на която има сега? Белев изчислява, че 2.2 процента от Национален парк „Пирин” са 895 хектара, а сега писти и лифт имало на 165 хектара.

Нено Димов: Не знам какво е изчислявал, доколко може да изчислява. Това, което е факт е, че към днешна дата изменението от 28-ми не разрешава нищо повече освен промяна на режима, тоест изграждане, а какво ще се изгражда и дали ще се изгражда, то не е обект на този план.

Водещ: Той казва – да, но до момента имало на 160 хектара възможност да се върви в тази процедура, сега изведнъж почва да може на почти 900 хектара?

Нено Димов: Това не е свързано с промяната от 28-ми, това потенциално е свързано с концесионния договор, който в момента не е на дневен ред от гледна точка на това, че... а там има две междуведомствени комисии, които са работили след 2014 година, които са излезли с ясни препоръки. Но пак казвам, това е нещо, което... - те са били към МС – това е нещо, което предстои да се гледа. При всички положения към момента – може да сбъркам някъде зад десетична, но 0.34 процента от Националния парк „Пирин” са писти, лифтове и съоръжения, тоест 0.34 говорим, евентуално с втория лифт, по груба преценка ще станат 0.40.

Водещ: Защо няма да помогне, използвам вашият израз, вариантът, който е предложил алпиниста Боян Петров? Да се изрично запишело, че вместо строителство на нови ски писти и съоръжения ще се строи една туристическа въжена линия – в скоби „втори кабинков лифт”, това е единия спор, а вместо допуснатите водохващания в защитени зони да се запише, че те ще са с цел осигуряване водоснабдяване на населени места и селищни образования за питейно битови нужди, за да се избегне страхът, че така щяло да се направят водоеми, от които да се прави изкуствен сняг за бъдещи нови ски писти и то с използване на химически вещества.

Нено Димов: Защото това означава да смесим две различни процедури в една и тогава наистина става много трудно. На практика включването на конкретен проект е в рамките на Специализирания подробен устройствен план, който е по Закон за устройство на териториите. Първият план, за който говорим е свързан, отново повтарям, с режими, а тези конкретни неща трябва да бъдат записани в Специализирания подробен устройствен план. Така че, те няма как да бъдат записани в един план, който дава само режими и в този план не трябва да има конкретика, той дава, пак казвам, режими...

Водещ: Искате да кажете, че в следващия план, пробния план, там би могло да се запише...

Нено Димов: Би трябвало, естествено...

Водещ: ...това, което казва алпиниста Боян Петров?

Нено Димов: Естествено, там му е мястото и това ще подлежи на оценка. Естествено, че такова нещо трябва да подлежи на оценка и там му е мястото и затова ще подлежи и на двете оценки и на екологичната и на оценка за съответствието. А що се отнася до другото, самият член 21 от закона казва – за водохващания за питейни нужди. Това казва самият закон, нещо повече, това е изключително държавна собственост извън ски зоната, която е дадена на концесия, всичко останало е държавна собственост, там никой няма право освен държавата.

Водещ: Вашата теза е, че подробният устройствен план може да ограничи строителство, което в общ план е допуснато в плана за управление?

Нено Димов: Не, първо строителство не е допуснато, допуснато е само ски инфраструктура...тоест, спортна инфраструктура...

Водещ: Изграждане на съоръжение, което общият план го допуска?

Нено Димов: Спортна инфраструктура, което допуска в момента като разрешение. Общият план ще каже какво може и това, което може ще бъде преценено през екологичните оценки как ще въздейства върху околната среда и дали е допустимо или не. Това отива в Специализирания подробен устройствен план. Там има, казва се – ще бъде направен лифт, или второ, трето – и то подлежи на оценка.

Водещ: А този план специализиран план, ще се прави чак след като мине тази процедура сега по подзаконовите нормативни актове, има ли връзка?

Нено Димов: Не, този Специализиран подробен устройствен план може да бъде правен и сега, не знам какво смята... то е работа между общината и инвеститора, но той, основата е, че той ще мине през оценка, защото там има какво да оцените. Когато имате конкретно трасе, може да кажете – тука има определени гори, то не трябва да е това трасе, трябва да е друго трасе. Или за да може да се компенсира загубата от това, трябва да се вземат еди какви си мерки... Тоест, там имате конкретика, която може да бъде оценена.

Водещ: Значи, за да разберат и слушателите, понеже със сигурност много гора се загубиха къде е спора. Вие казвате – в момента, ние казахме, че по принцип там може да има втори лифт, по принцип?

Нено Димов: По принцип може да се изгражда, да.

Водещ: Но след това ще трябва да се направи план, който да се каже къде точно евентуално да бъде такъв лифт и тогава вие може да кажете – не, не става, и дори може да кажете, че всеки...

Нено Димов: Това може да го каже не аз, а оценката.

Водещ: ...че всеки вариант, който ви предлагат и вие да казвате, че не става, правейки конкретни изследвания. И след това идва и трети момент, когато вече ще има конкретен проект на базата на плана, който да кажете примерно, че това е твърде високо, или твърде ниско, или от материал, който не става да се сложи в Пирин. Това казвате?

Нено Димов: Точно така, има три етапа, минал е първият етап, вторият етап трябва да бъде оценен с две процедури, третият, които са екологична оценка и оценка за съответствие и третият етап е на ОВОС, Оценка за въздействие на околната среда.

Водещ: Тогава изглежда, че и самите еколози започват да стоят разделени. Ако Боян Петров допуска, хубаво, нека да е в следващия план, да се запише изрично – може един лифт и може водохващане за пиене, за вода...други пък явно протестират, че въобще се мисли, че може да стане такава работа.

Нено Димов: Всъщност тука протестът, ако погледнем чисто общо, не трябва да го слагаме под общ знаменател, защото там има много различни интереси. Например, един от чисто политическите интереси, защото това е повече от ясно политически протест на част от лидерите, които водят този протест, е да наложат по някакъв начин своята визия, по принцип, която смятат за правилна, а това е много ясен ляво либерален подход, ако гледаме политологично, има една истина и тя трябва да бъде наложена на всяка цена навсякъде. Обратното, примерно „Обединените патриоти” като консервативна формация казват – има различни интереси и ние трябва да се съобразяваме с интересите на местните общности, защото за нас са важни местните общности. Така, както приемаме, че в Трън имат един тип виждане за развитието, така в Шабла местните имат друг вид, в Генерал Тошево си имат своите интереси, в Банско си имат своите. Няма една обща маса, която копи пейст може да стане навсякъде. Докато от другата страна това е нашата абсолютна истина, тя трябва да бъде наложена независимо къде се случва. Така че, консервативният подход е много по-демократичен и смирен от тази гледна точка. Ние, ако погледнем като цяло може да видите, че тука говорим и за един вид интернационализиране. Ние имахме един от лидерите на „Зелените” и на Интернационал, по подобие преди години, може би 50-60 и 100 години червените Интернационал, който казва – тука няма..., следващото ниво на местната общност е националната общност, не, ние нямаме национални интереси, ние трябва да имаме интернационални интереси...

Водещ: Това говорите за евродепутата Ска Келер, която беше тук, която ръководи, един от ръководителите на групата на „Зелените”?

Нено Димов: Да, да, така че, тука говорим за незачитане на местните общности, незачитане на националните интерес и минаване през някаква глобална обща истина. Между другото това е много характерно за марксистката философия и те неслучайно стоят в ЕП най-най-в ляво, крайната левица. Така че, това си е чисто идеологическо...

Водещ: Вие казвате – „Зелените” са новите червени?

Нено Димов: Те са поставени там и са се поставили там в ЕП, най-в ляво, това е крайната левица. Така че, аз правя паралел между развитието, което е имало да кажем в началото на миналия век и в началото на този век. Това си е чистото противопоставяне на либералната концепция и консервативната, консервативната, за която е ценен човека, за която е ценна местната общност, за която е ценна нацията, държавата, патриотизма интерес. И другото, за което има над човека, над местната общност, над държавата, някаква обща истина, която трябва да бъде наложена на всяка цена. Пак ви казвам, това си е типично за марксистката философия, която е преведена в момента зад маската на природата, да кажем.

Водещ: Като споменахте евродепутата Ска Келер, вие какво мислите за тази декларация на Валери Симеонов, в която се говореше да бъде експулсирана с камионетка до „Капъкуле”, после с друга декларация Министерският съвет се разграничи?

Нено Димов: При всички положения за мен декларацията на Валери Симеонов, защото ме питахте за двете, декларацията на НФСБ има някои думи, които можеха да не бъдат записани...

Водещ: Примерно име...казва се жената така...

Нено Димов: Не, името, всеки се казва по някакъв начин... Не може да бъде експулсиран европейски депутат от държава-член на ЕС. А от друга страна естествено, че има основанията, защото си представете български депутат, който отива в Германия със същите искания, тоест истината е някъде по средата. Според мен тази декларация беше една идея по-крайна, отколкото беше необходимо.

Водещ: Ще ви накарат ли протестите да промените позицията си за нови лифтове и писти, не заради съдържателната вече страна, а чисто политически, мир да има, да си спестите хората, които викат под прозорците ви...?

Нено Димов: Говорехме преди малко за демокрацията, фундамент на демокрацията са изборите. На практика, когато господин Каракачанов ме покани на разговор, вече след като имаше яснота по управленската програма, която е съчетана между програмата на „Обединените патриоти” и ГЕРБ...

Водещ: Вие от него получихте поканата, така ли, може би сте го казал някъде?

Нено Димов: Да, господин Каракачанов, след което беше потвърдено от Парламентарната група на „Обединените патриоти”. Когато бях поканен, бях поканен, за да работя по определена програма, да приема тази програма. От тази гледна точка и аз работя точно по нея. Когато си се явил на избори и са ти гласували доверие да проведеш определена политика, провеждаш именно нея, когато си се явил на избори и си предложил на избирателите план, който дори не са ти дали правото да го защитиш в парламента, очевидно българските граждани не искат тази програма. Тя може да е много вярна и аз съм убеден, че лидерите на тези политически партии са се явили на последните избори с доброто желание да покажат нещо, което от тяхна гледна точка...

Водещ: Говорите за „Зелените”, за...

Нено Димов: Да, за „Зелените”, за „Да, България”, за ДСБ...

Водещ: ...за политическите сили, които протестират.

Нено Димов: Да, те са се явили с нещо, което съм убеден, че от тяхна гледна точка е било правилно и добро, само че то не е прието от голямата част от българските граждани, те не успяха да прескочат дори 4-процентната бариера, което означава, че всъщност демократично би трябвало да приемат, че това не е посоката, в която голямото мнозинство от граждани искат да се движат. Така че, демокрацията изисква, аз казах преди малко за консервативните партии от типа на „Обединените патриоти” в момента, важно е местната общност какво мисли и важно е да бъдеш смирен пред това решение, защото те са хората, които живеят на място, което използват, имат правото на щастие там, където живеят. Така че, налагането на всяка цена на нещо, което не е прието, не е точно най-демократичното...

Водещ: А сега като го казвате, нали не изключва да направиш и преценка да не си унищожиш природата, защото се сещам за най-различни примери по света. На Уро, понеже местната общност много искала да добива – не помня какво природно богатство беше – и сега живеят в зверска бедност като са го похарчили всичкото, са го изкопали и са в екологична катастрофа.

Нено Димов: Естествено, трябва да бъде намерен баланса... естествено, че трябва да бъде намерен баланс, те затова законите дават, след като има някакво желание да се мине през всички оценки, за които говорихме, защото истината е в баланса. Нито прекомерното икономическо развитие за сметка на околната среда, нито прекомерното опазване на околната среда за сметка на икономическото развитие са добри. Добър е балансът, балансът, който трябва да бъде намерен. И, между другото излезе съвсем наскоро един индекс Глобален индекс за екологичната ефективност, който се прави на две години, който дава много интересна информация...

Водещ: Бях оставил накрая да ви питам за него, вие говорите за Глобалния индекс за екологична ефективност, който класира 180 държави къде са по различни екологични показатели и България от тези 180 е на 30-то място...

Нено Димов: Като за последните две години е спечелила три места, но като говорим специално да кажем за биоразнообразието и хабитатите – от 64-то е отишла на 23-то за последните две години, тоест изключителен скок напред, говорейки за горите – от 50-то на 34-то, тоест ние имаме много ясна тенденция, тази екологична ефективност, да се развиваме много добре.

Водещ: Това са 24 показателя, прави се на две години от Йейлски и Колумбийки университет, съвместно с организаторите на Световния икономически форум.

Нено Димов: Точно така, като между другото там един друг показател, който е много по-специален, много по-важен според мен от екологична, а и не само от екологична, но и от социална гледна точка, от гледна точка на социално-икономическа ако щете, и на здравето на хората, това е, че ние в момента по замърсяване на въздуха сме на 74-то място, спечелили сме три места за тези две години, но това е много по-назад, 74-то е почти по средата.

Водещ: От средното ни положение сме два пъти по-зле с въздуха?

Нено Димов: От средното – да, но като цяло от 180 държави 74-то място е малко по-в средата.

Водещ: Е пак сме в първата половина.

Нено Димов: Но към края на първата половина и печелим три места... Тука се показва, че това е сфера, в която има много какво да се прави и неслучайно същественият проблем е именно замърсяването на въздуха, борбата с отпадъците, особено с пластмасовите отпадъци, питейната вода слава Богу сме много добре, но отпадъчната вода... Това са големите екологични проблеми, за които би трябвало да се фокусираме много повече.

Водещ: Ще продължим с въздуха след малко, но само да завършим с темата за планините – Витоша. Сам определихте срок – до края на февруари, тоест казахте - месец от 26 януари, тоест имате една седмица, да представите, кабинетът да има концепция за развитието на Природен парк „Витоша”. Сега седмица преди изтичането на срока, който сам си сложихте, имате ли я концепцията?

Нено Димов: Всъщност, аз не съм казвал, че до края на февруари, защото тука трябва по същия почин, по който кметът на Банско поиска определена промяна в плана на Пирин, по този начин трябва да бъде поискано промяна в плана на Витоша. На практика Витоша е в подобна ситуация като Пирин. Планът, който действа в момента е план, който не разрешава действия освен ремонт на съществуващо съоръжение, което по много експертизи, които между другото текат в Министерство на спорта в момента и нямаме още крайния резултат, но се смята, че не е най-удачния вариант. При всички положения трябва да има подобно искане, дали от Министерство на спорта, дали от Столична голяма община. Аз знам, че те са направили работна група, която работи и този план, ако бъде поискан трябва да бъде променен по съответната процедура.

Водещ: Пак отиваме на общия план, който трябва да се каже по принцип да се разреши, не да се сложат стълбовете на същите места, които са в момента, а да се допусне, че биха могли да се сложат и на други места, след това да се направи изменение на подробния устройствен план, който да каже къде точно може да се сложат, и след това някой конкретно да каже какви точно стълбове ще слага с проекта.

Нено Димов: Процедурата е същата, това изключение, че тука нямаме концесионер, тоест тази втората част не зависи. Там всеки инвеститор, след като бъде разрешено, може да се заинтересува, но дори ако погледне „Заека”, който е държавно съоръжение към Министерство на спорта на него се прави обследване в момента, но и той, доколкото разбирам, в крайната си част поради бури, които е имало част от скалата е нарушена и трябва да бъдат преместени стъпките. Преместването на стъпката вече е строителство, което не е разрешено по този план.

Водещ: А към кой вариант се тръгна - изцяло нов план или изменение на съществуващия?

Нено Димов: Има изцяло нов план, който беше внесен след няколко връщания в Министерството на околната среда. Ние зададохме допълнителни въпроси, защото има неясноти по този план, към дирекцията на Природен парк „Витоша”, още не сме получили отговор, и доколкото разбирам те ще се опитат да отстранят тези бележки и тогава...тоест там има процедура, която продължава, и докато тази процедура продължава, защото там отново ще има обществените обсъждания, възможността за съдебен контрол и прочие, вероятно ще вървим към.. Също това е, което казах , че ще трябва да бъде решено дали ще се върви към изменение на сега действащия план или приемане на новия. От днешна гледна точка изглежда по-вероятно да се върви към изменение на текущи план за природен парк.

Водещ: Вие оттеглихте тази заповед за намаляване на площта на Природен парк „Витоша” с десетина декара, а защо въобще я издадохте, какво налагаш да се намалят тези десет декара?

Нено Димов: Това е по решение на съда, който отхвърля предишен отказ за подобно действие...

Водещ: И сега, както го разказвате, то излиза, че вие сега може да почнат да ви глобяват, че не изпълнявате съдебно решение?

Нено Димов: Не, аз съм поканил, вие може би проследихте, че преди около месец съставих към министъра на околната среда Съвет на учените, който да помага в такива условия...

Водещ: Да, това са ръководители на факултети, университети, в тази сфера професори...

Нено Димов: Точно така, професори, доценти, декани... В момента сме направили такъв тип работна група между различни специалисти, които да направят много ясно обследване, защото всъщност това беше, която една неправителствена организация, която жали, поиска от нас да видим съвсем точно дали експертизата, която е била предадена на съда отговаря към днешна дата на искането. И след като тази експертиза бъде готова, а това ще отнеме вероятно месеци, ще бъде взето окончателното решение.

Водещ: Отваря ли се възможност за ново застрояване на Черноморието, след като парламентът в четвъртък преодоля ветото, наложено от президента Румен Радев, върху Преходните и заключителни разпоредби на Закона за посевния и посадъчен материал, с който се променя Закона за опазване на земеделските земи, така че в тях да бъдат разрешени строежи, да оставим настрана малко странната правна техника, като се занимаваш с посевите да решиш въпроса със строителството по Черно море?

Нено Димов: Нека правната техника да я оставим на юристите. Всъщност това е нещо, което е било действащо досега и продължава, така че имаме запазване на статуквото, а не нещо ново като действие.

Водещ: Да, обаче се чуха гласове от тези, които протестират за Пирин и за Витоша, че им се прибавя нова кауза, че сега с това изменение ще се започне пак строителство по Черно море?

Нено Димов: Ето, отново се връщаме, те не признават правото на местните общности да регулират живота си, те не признават правото на техните различни интереси. Ако е в Трън, те ще бъдат солидарни, защото им съвпадат интересите, но ако е там, няма да са солидарни, защото не им съвпадат интересите. Ние говорим за различно желание в различните местни общности, с който трябва да се съобразим. Нещо повече, този закон продължава нещо, което е действало, продължава неговото действие за още определен период от време.

Водещ: Колко общини карат боклука на жителите си другаде заради затворени сметища?

Нено Димов: На практика има три регионални системи, които трябва да карат, мисля че са 17 общините общо, които не са изградени, и които са в процес на различен етап...

Водещ: Благоевград, Дупница, Кюстендил, Бяла...

Нено Димов: В Благоевград е едната система, Дупница е втората и Бяла е третата система, защото те са регионални системи.

Водещ: А Кюстендил го е решил вече...

Нено Димов: Не, Кюстендил не го е решил, но той е част от системата с Дупница, така че те са в една регионална система...

Водещ: Аха, Дупница и Кюстендил са заедно.

Нено Димов: Да.

Водещ: Това всичко стана заради решението на ЕК, че от началото на годината трябва да бъде прекратена работата на 113 общински депа, които не отговарят на екологичните изисквания?

Нено Димов: Всъщност не на ЕК, а има осъдителна процедура. България е осъдена да затвори и ние трябваше към 31 декември тази година...

Водещ: А тя, комисията беше...

Нено Димов: Беше завела само дело, да, има осъдителна, ние затворихме и сега трябва да продължат следващите стъпки, защото на практика затварянето а тези 113 депа, междувременно успяхме да изградим всички регионални системи без тези три. И трябва да кажа, че за две от тези три, основният проблем най-вече Дупница, която е най-назад, отново е обжалвана, дълга процедура по обжалване. Тост, ние имаме непрекъснато забавяне на различни процедури заради правото естествено да се обжалва, което не може да бъде отменено и не трябва да бъде отменяно. Но според мен, там имаме буквално като професия жалбоподатели, за всяко нещо. Вие виждате скоростния път Русе – Велико Търново, знаем, че там се дават много жертви всяка година, отново е обжалван и строителството ще бъде спряно за години. Така че, има нещо, което вероятно там трябва да бъде помислено.

Водещ: А едно депо колко време се строи, като приключат всички... Става дума Дупница, Кюстендил кога ще решат въпроса да не харчат грени пари за разкарване на отпадъците на населението си?

Нено Димов: До голяма степен финансирането е осигурено, но срокът, в който ще бъдат ми е трудно да кажа, защото то зависи от проекта, не мога да кажа конкретен срок. Знам например за Благоевград, че са амбицирани в рамките на година да свършат този проект. Дали ще успее кметът да го направи и общината, не мога да кажа.

Водещ: А русенската Бяла?

Нено Димов: При всички положения ние сме дали разрешение в рамките до 10 процента да возят на съседни общини и за Бяла мисля че е най-малък проблема, защото разстоянието между мястото, където возят в момента и другото, не е голямо като разстояние. Но е добре да се завършат тези две регионални системи, защото 10 процента са ограничени и не трябва по никакъв начин тези кметове и общински съвети да продължат със забавянето на процесите.

Водещ: А отделен процес е проектиране и изграждане на инсталации за отпадъци, които подписахте сега, това са за Пазарджик, Батак, Белово, Брацигово, Лисичево, Пещера, Септември, тази седмица подписвате. Това е вече, това е следващ етап, не само да го депонираш, а и да го сепарираш... и рециклираш?

Нено Димов: Точно така, ние в момента искаме да имаме модерни системи за депониране, но като цяло, целите не са целият отпадък да се депонира, а все по-голяма част от този отпадък да се рециклира. И всъщност в момента в България рециклирането е около 32%, което е сериозен процент, имайки предвид от къде сме тръгнали, от общото количество отпадък. А за някои специфични отпадъци, например отпадъците от опаковки, които имаме, за 2016 г. сме рециклирали 68.3% при цел 55, доста над целта.

Водещ: Имам данни за пластмасовите битови отпадъци, където било близо 40 процента, което е 10 на сто над средното ниво за ЕС? Може би тези данни са по-стари.

Нено Димов: Може би да, но при всички положения това, което подписах последните няколко месеца, е именно в посока ад се сепарират, да се отделят отпадъците, за да могат да бъдат депонирани възможно по-малко отпадъци. Знаете, че в тази посока и при първото председателство, което ще имаме на 5 март в Брюксел, ще бъде воден политически дебат на тази тема за отпадъците, защото ЕК е поставила определени цели и сега Съветът на министрите трябва да реши в каква посока да даде предписания...

Водещ: Реалистична ли е целта – до 2030 г. всички пластмасови опаковки в ЕС да бъдат годни за повторна употреба и да могат да се рециклират?

Нено Димов: Не може да се каже, че е реалистична за всички. В интерес на истината там ще има възможност и за дерогации...

Водещ: България ще се съгласи ли на това, защото ако се разберем цяла Европа 2013-та, после ще почнат подобни наказания като с депонирането?

Нено Димов: Точно това казах, че там е предвидена възможността за дерогации и ние ще искаме такава, защото дерогацията е базирана на стартовото ниво. Ако стартираш от определен процент...

Водещ: Тя България и добре с пластмасовите опаковки от много европейски държави.

Нено Димов: Ние не може да говорим само за пластмасови,у защото това са общи цели, част от които са пластмасовите, но ние трябва да постигнем общи цели за постигане на процент и този процент е доста висок. В края на краищата тръгвайки от 2016 г. на 32%, ние няма да можем 2030 г...

Водещ: До 2030 г. 100 процента не изглежда реалистично?

Нено Димов: Въобще не говорим за 100, но ние ще искаме с междинни индикатори, до 2040 г., тоест един по-дълъг период и това ще бъдат всичките държави, които тръгват от по-ниски нива.

Водещ: А как е разделена Европа по този въпрос, България има ли подкрепа на достатъчно държави за такава... Как е разделена изток – запад...западът да иска бързо да се постигат тези проценти...

Нено Димов: Тука има... тука на експертно ниво, а и на ниско политическо ниво има доста добра разбирателство, така че тези неща като цяло вървят в посоката държавите да могат с междинни индикатори, естествено Източна Европа е по-назад в рециклирането по редица причини, ние имаме обща история през последните 50-60 години, да имаме по-дълъг период. Естествено, пак казвам, с междинни показатели, индикатори, които трябва да бъдат постигнати, за да може да се отчете напредъкът след 2030 година.

Водещ: Трябва ли да бъдат забранени найлоновите торбички, в Европа има ли такъв дебат? Аз съм виждал в една държава на света, където не вярвах даже че го правят – Рунда. На летището, на граничните пунктове, и сухопътна граница съм минавал, тарашат граничарите, митничарите и ти взимат, увил си си обувките, джапанките в найлоново пликче и ти го прибират го... Има вариант да го внесеш, мисля, че беше за едно найлоново пликче – 40 долара може да си платиш и тогава може да го внесеш. Това смятате ли, че е реалистично, например за ЕС?

Нено Димов: В сферата на найлоновите торбички България още през 2011-2012 г. въвежда продуктови такси за най-тънките общо взето, и от тази гледна точка...

Водещ: Сега вече си купуваш пликчетата...

Нено Димов: Вече си купуваш пликчетата, което се събира с идеята след това да бъдат инвестирани в рециклирането...

Водещ: Това достатъчно ли е според вас, или трябва да се тръгне на по-такива, например като руандийците?

Нено Димов: Не, като руандийците според мен е още рано да мислим, но като цяло в сферата на пластмасовите отпадъци има редица мерки, които трябва да бъдат предприети. И тези най-тънките, защото между другото по-големите вериги вече предлагат алтернативни варианти...

Водещ: Хартиени или такива платнени...

Нено Димов: Да, така или иначе това е посока, в която ще се върви. За мен тука най-важното е да започнем чисто манталитетно, освен законодателно да приемаме, че изхвърлянето... Аз съм виждал да кажем, че в някоя от големите вериги как отива някой и си къса 15 торбички от тези най-тънките, а ще му трябват примерно две. Това не може да се оправи по лесен начин, тоест трябва да намерим алтернативни дейности. Но като цяло сферата на пластмасите е един от много сериозните проблеми и като замърсяване на сушата, и най-вече като замърсяване на океаните и моретата, така че това е проект, в който трябва да се работи много сериозно.

Водещ: Какъв е мащабът на нерегламентираното изгаряне на отпадъци? Регионалната инспекция за околна среда и води /РИОСВ/ правят проверки, съставят актове. Може ли да обобщите какъв е мащаба на този проблем за Българя и така ще продължим за проблема с въздуха?

Нено Димов: Ние започнахме тези мащабни проверки в София и това, което е в края на декември и за януари месец имаше 47 проверки, които бяха направени, като основно са проверявани автосервизи, но и складове, които продават горива и мисля... Понеже това бяха съвместни проверки между районните инспекции, Столичен инспекторат и други органи. Това, което имам като информация от районните инспекции, ние сме наложили актове за над 140 хиляди лева в този период за нерегламентирано използване. Например типичен случай, отивате в автосервиз, който си е купил някаква печка, която пише, че може да гори отработено масло. Но отработено масло е забранено да се гори, той сваля от колата, гори го – това не е разрешено, това замърсява въздуха каквато и да е печката и при всички положения следва санкция. Като идеята, която имахме и заедно със Столична община, е да спрем на пазара да се продават лоши горива или неща, които изобщо е забранено да се горят, защото примерно това масло, за което говоря, то е забранено, тук не говоря за лошо качество, говоря за забрана. Процесът е труден, но това е едно от нещата, които ще продължим да правим много активно през отоплителния сезон.

Водещ: Трябва ли да се забранят камините? Даваха примери, за къде беше, в Лондон, че казвали – не може да ползваш камина за райони, за време на годината?

Нено Димов: Две неща, от едната страна горивото, което горите, което трябва да бъде по-качествено и тука целта е в следващия отоплителен сезон да имаме норми основно за съдържание на сяра и пепел, в качеството на горивата. Когато говорим за дървата е малко по-сложно, защото там въпросът е те да бъдат примерно поне 18 месеца изсушени, защото се намалява с около 40 процента емисиите на вредни вещества, когато горите сухо дърво. Когато говорим за отоплителните тела най-общо казано, там преговаряме с бизнеса да въведем еко-дизайн две години по-рано, отколкото ще бъде въведен по извикване на ЕС, тоест до 2020 година. Когато говорим за вносителите е по-лесно, защото в много държави от Западна Европа това вече е факт, когато говорим обаче за българските производители трябва да им дадем възможност да се адаптират и затова водим този разговор кога ще бъде удачно да бъде въведен този еко-дизайн. И тогава вече като си купите печка тя ще изгаря много по-пълно горивото. А що се отнася до крайни мерки като Лондон, това вече е решение на всяка отделна община, това не може да бъде решено на национално ниво, защото говорейки за това, че всяка общност трябва да си решава проблема, на едно място ще се реши по един начин, на друго по друг Ако имате много топлофикация, примерно в центъра на София, дали е толкова важно да забраните камината, или трябва да направите нещо друго, което ще има по-голям ефект, да кажем Синята зона да я промените като цена или нещо трето. Това обаче, София е различна от Видин, което е различно от Пловдив, който е различен от Плевен, това е въпрос на местна власт.

Водещ: Съгласихте се с Асоциацията на автомобилните производители да се въведе по-строг контрол за вредните емисии от автомобилите в пунктовете за технически преглед, включително и на пътя, а трябва ли да се вдигнат въобще данъците на старите и респективно на новите големи замърсяващи коли?

Нено Димов: Три посоки. Едното е това, което вече се случи в столицата, подарък от Столична община – при първа регистрация има пунктове за измерване на отпадните газове, което е част от техническата спецификация на колата. Ние в рамките на преговорите, които предстоят по Оперативната програма ще искам МВР да бъде бенефициент, защото в момента не е бенефициент, за да може да купим за всички пунктове за първа регистрация в страната такава апаратура. Това не е особено голяма инвестиция и трябва да го направим. Второто нещо е свързано еко таксата, върху която работим в момента, точно в тази посока, примерно екоавтомобили и хибриди, електромобили да нямат, хибриди да са наполовина, по-новите с по-ниска такса, по-старите с по-висока такса. И в момента е така, но се работи чисто икономически как да бъде. И третото, с данъците, където имаме също сформирана в много начална фаза работна група с Министерството на финансите.

Водещ: От над 300 хиляди регистрирани всяка година в България автомобили само 3.25 стотни процента са на възраст до пет години, а очевидно и новите са много по-малко. Бихте ли подкрепили по-фундаментална промяна в данъчната политика през ДДС? В момента България казва, дори да си купи фирмата ти нова кола, няма да ти признаем ДДС-то. Трябва да са някакви врътки, фирмата ти да е специализирана за транспорт, или... Даже трябва да си вземеш голяма кола, дето ще цапа повече и на нея ще ти признаем ДДС-то, ако има седем места, а ако си вземеш чисто нова нецапаща въздуха нова кола – не ти признаваме ДДС?

Нено Димов: Точно това сме започнали да работим в съвсем начален етап с Министерство на финансите, защото това е освен екологичен, има фискален социален икономически и прочие ефект. Много по-сложен е и затова към днешна дата мога да кажа, че сме стартирали в тази посока, да намерим решение.

Водещ: И вие какво трябва да изчислите, колко народ умира, заради заболявания в следствие на мръсния въздух и дали ДДС-то, дето го изкарват данъчните с коли малки нови коли е повече.

Нено Димов: Сметката между разходът за здраве и разхода за това много трудно може да се препокрие. При всички положения, когато имате малка заболеваемост, имате разходи за здраве, дори не казваме ДДС-то тука. Дори това да вземем, защото знаем колко много се дава за здравеопазване. От тази гледна точка по-здрав човек, по-малко харчи за здравеопазване, така че и това е един... Но, като цяло системата не е толкова лесно да разделим на черно и бяло и затова сме започнали да правим тези разговори с Министерство на финансите да видим какво е възможно и в какви срокове е възможно и най-важното, дали не е добре също тука да се даде правото на общините по-голям марж в това, как да действат самите те.

Водещ: През всички тези години, наистина това не е нов проблем, не мога да разбера българската данъчна политика хората да бъдат насърчавани да си купуват стари коли, като не им се признава ДДС върху новите коли, точно за малките коли, може да купиш един грамаден джип, при положение, че стават толкова катастрофи, което се дължи на стария автопарк... Това години инатене една малка фирма да не може да си купи нова кола и да и признаят ДДС-то не мога да го разбера.

Нено Димов: В редовете вие виждате, че когато си плащате данъка на колата има върху амортизационната стойност, което естествено, че колата когато е по-стара има по-голяма амортизация и по-малък данък от тази гледна точка, което е един от елементите, върху които искаме да работим.

Водещ: А това е друго, освен ДДС.

Нено Димов: Така че, това е много по-сериозното от ДДС, така че за мен това тука е едно от нещата, върху които ще работим, защото схемата трябва да бъде обратната. Вероятно с нов ред, пак казвам, нека да завършим разговорите с Министерство на финансите...

Водещ: Това очаквате да стане следващата година, вече да действа някаква промяна?

Нено Димов: В момента не мога да поема такъв ангажимент, но се стараем в тази посока да намерим решение.

Водещ: Какви еко иновации за чистотата на въздуха бяха представени в София тази седмица на европейския форум по еко иновации за качеството на въздуха, част от българското председателство на Съвета на ЕС? Кажете някоя нова технология, която не сме се сетили, че може да се прилага и добре, че дойдоха тези с еко иновациите, че да могат да ги разкарат.

Нено Димов: Ще кажа за няколко български технологии, не че някой е дошъл. За мен е по-интересно да видя какви бяха българските. Едно много интересно колело, за два варианта луксозен, който беше изцяло с дървена рамка и евтин, които имат батерия, електрическа батерия, с която можете да го карате и с батерия и като колело...

Водещ: Тоест, то е като електромотоциклетче...

Нено Димов: Да, но си е колело всъщност...

Водещ: А може ли да го въртиш?

Нено Димов: Може да го въртиш, това е изцяло българко, за съжаление има много по-сериозен пазар на Запад, според представителите, отколкото в България. Станции за много бързо зареждане на електрически автомобили, беше също една от иновацията, която е българска. Едни студенти, заедно с...

Водещ: Какво значи бързо?

Нено Димов: Казаха, че примерно от порядъка на четири пъти по-бързо от сега действащите.

Водещ: То за колко се зарежда, понеже нямам електрокола, за колко се зарежда една кола?

Нено Димов: Трудно ми е да ви кажа, защото аз също нямам електромобил...

Водещ: Нали четири пъти по-бързо, спрямо колко...спрямо четири часа или...

Нено Димов: Ако е четири часа, ще е един, ако е 2 часа, ще е полови... Така или иначе това са сфери, в които се работи и при всички положения това ще бъде развито в бъдеще. Просто едно от неудобствата в момента е, че батериите издържат сравнително кратко, но сравнявайки с преди пет години са много по-устойчиви, това нещо няма начин да не се развие. А най-ме впечатли едни български студенти, които бяха направили две много футуристични коли, едната, от които беше електромобил, естествено за един човек, който е почти легнал, но при идеални условия минаваше... казаха 407 км с един киловат, което е наистина впечатляващо.

Водещ: Преди месец, по-малко от месец пак в София се проведе редовната среща на генералните директори по изменение на климата. Тя включва среща на главните преговарящи, водещите експерти от екипа на ЕС. Това пак е част от председателството. Каква е българската позиция на тези срещи – че има глобално затопляне заради човешката дейност, или няма, или пък има, ама не е заради човека? Провокацията на този въпрос е заради известната ваша лична позиция, която е по-близка май до тази на президента Тръмп, за съмнение в това дали има глобално затопляне. Превърнахте ли го в национална позиция?

Нено Димов: Не, не, трябва да направим много ясно разделение между това какъв научен спор се води в момента по тази тема и какъв е политическия консенсус. В Европа има ясен политически консенсус и аз трябва да кажа, че консенсус се постига трудно. Когато имате консенсус, шансът да постигнете целите си е много по-голям. България е част от този политически консенсус и по никакъв начин няма да го..., напротив, ние ще браним този консенсус, това много ясно заявих и на изслушването и представянето в Европейския парламент. Така че, ние вървим в линията, в която ЕС е вървял през последните години, пак казвам, България е част от този консенсус, включително с целите от Парижкото споразумение и ще продължим да браним този консенсус. А че ще продължи да има научен спор това е съвсем естествено и съвсем нормално. Всъщност науката е това, което не вярва, което търси, което се съмнява и затова е наука, а политиката всъщност... В науката няма консенсус, в науката има или доказателство – две и две, грубо казано – или съмнение.

Водещ: Вашите съмнения остават. Вие оставате, как се казваше... наричаха ви „климатичен скептик”.

Нено Димов: В качеството ми на български министър на околната среда аз ще браня консенсусът, който има в ЕС.

Водещ: Че трябва да се борим с климатичните изменения и че това зависи от човека и трябва да се правят определени неща?

Нено Димов: Че мерките, които са предприети трябва да продължат да действат, за да видим какъв ще бъде търсения резултат.

Водещ: А като учен, се съмнявате в това? 45 процента от Оперативна програма „Околна среда” е с обявени процедури, 24 процента е с договорени суми, платени са 5, верифицирани под 4, говорите, четох края на януари, за опасност да се загубят 90 милиона лева. Защо е това изоставане по програмата?

Нено Димов: Същото беше малко по-голямо при приемането на мандата, беше малко над 120, но... Има обективни и субективни причини. Между другото аз съм поскал среща в края на февруари месец с Генерална дирекция „Регионално развитие” на ЕС с екипа на Оперативната програма, на която съм възложил да направим съвсем ясен линеен график с това, как...с краткосрочните мерки в рамките на текущата година, за да се опитаме да спасим максимална част от тези средства, които са потенциално заплашени към момента и с по-дългосрочен график до края на програмата... Но тука, това, което зависи от нас ще се опитаме да го преодолеем. Но има един проблем да кажем, във водния сектор, там консултант на ЕК е „Джаспърс” и това е въпрос, който ще бъде поставен там, чиято санкция... ние не може да започнем процедури, които изпълняват ВиК-сектора, тоест МРРБ, които са на подчинение на МРРБ, а там има също очевидно забавяне, което вече е извън нашите възможности да контролираме. Те са на практика консултанти на ЕК. И за мен важното на тази среща, която съм поискал и на която ще отидем е как да съчетаем усилията на българското Министерство на околната среда и регионалното развитие и Комисията, така че да накараме консултантите по-стегнато..., тука не говоря само за „Джаспърс”, говоря и за тези, които работят...регионално прединвестиционно проучване за ВиК системите да свършат по-бързо работа, защото ние сме готови да отворим финансовия ресурс, но към днешна дата нямаме готови проекти.

Водещ: Стартира този пилотен проект в Смолян, от който следвали останалите, става дума за ВиК?

Нено Димов: Да, в Смолян очаквам идната седмица насоките да бъдат изпратени официално, те вече са съгласувани с МРРБ и с ВиК в Смолян и това е пилотен проект, но той трябваше да стартира през януари, виждаме, че сме края на февруари, тоест 45 дена закъснение. Така че, това трябва да намерим начин през натиск върху консултантите, които правят тези регионални прединвестиционни проучвания, „Джаспърс”, който трябва да даде своята информация и едно от предложенията, които имаме, не да чакаме всички да са готови, а всеки, който е готов да може да кандидатства. Тоест, ако има ВиК, които са по-напред, има пет такива в момента, да могат да пусна процедури за тях, през това време другите като наваксат, да пуснем процедури за следващите и по този начин не целия ресурс да бъде едновременно, а стъпаловидно, за да наваксаме от времето. Това ще е предложението, което ще направя пред комисията.

Водещ: Как са двете лъвчета, които бяха изпратени в Нидерландия?

Нено Димов: Надявам се, че са добре.

Водещ: Следите ли въобще този казус?

Нено Димов: Още по време на казуса беше много ясно на практика разделението. В Министерство на околната среда и водите ние не разполагаме с експертиза от гледна точка на здравословно състояние, ние нямаме ветеринари, нямаме такава отговорност и не може да вземем отношение по този въпрос, по който е отговорен БАБХ...

Водещ: В България има ли сериозна експертиза, ние лъвове...

Нено Димов: Говоря като цяло за ветеринарната медицина и безспорно, че имаме експертиза, но отговорната институция и може би тези, които могат да дадат по-голяма информация е Българската агенция за безопасност на храните.

Водещ: Трябва ли да се промени нещо в правилата за зоологическите градини в България, те към вас ли са?

Нено Димов: Те са към Министерство на околната среда и водите като имат функции, местните власти.

Водещ: Защото има едно желание, нали всеки град иска да покаже на децата си лъвове и слонове, ама не може да ги гледа...

Нено Димов: При всички положения трябва да бъде направена ревизия, защото има очевидно пропуски, всъщност по време на този процес се сблъскахме с тези пропуски, така че при всички положения трябва да бъде направен преглед и ревизия.

Водещ: Накрая малко политически коментари. Заплаха ли е Истанбулската конвенция за разпадане на управляващата коалиция? Повод за този въпрос са предупрежденията от Волен Сидеров и Красимир Кракачанов от миналата неделя.

Нено Димов: Мисля, че позицията да се проведе по-широк дебат и максимално да има изясняване преди каквото и да било последващо действие, е правилна позиция. Истанбулската конвенция има едно притеснително начало в член 3-ти, буква „в”, в която е казано, че „пол” в кавички е дадено „определение” и навсякъде след това, когато четете пол, трябва да четете това определение. Това трябва да бъде максимално изчистено...

Водещ: Това са социалните роли...то пол, ама джендър, различен от секс...

Нено Димов: Това е пол, който е различен от биологичния пол, а при положение, че вие имате това определение, то е валидно за цялата... Има и някои други членове на конвенцията, които са притеснителни, и всъщност големият проблем потенциален е първо да видим точно, дали превода, защото имаше твърдение, че преводът не е точен и ако това нещо е така, ние и със съпътстваща декларация това е проблем, който не мисля, че може да бъде лесно преглътнат, от гледна точка на потенциални признавания. Никой не оспорва насилието, естествено, че няма разумен човек, който да признава, че някой има право на насилие над друг...

Водещ: Тоест, спорът по тази конвенция е – какво е жена. Какво разбира конвенцията под жена, дали някой дето си мисли, че играе роля на жена...

Нено Димов: Не, спорът по тази конвенция е защо пола...че пол има различно от биологичното си значение. И за мен, ако трябваше да бъде за насилието, можеше да бъде насилието над жени, насилие над хора, защото в края на краищата всички сме хора. Тоест, въвеждането на тази терминология и няколко примерни задължения, които има свързани със задължението за приемането на мигранти по определени казуси, задължението за подкрепата на определени неправителствени организации, тези задължения са част от притеснението. Но пак казвам, за мен в този член 3-ти, който е дефиницията, е основен проблем.

Водещ: А трябва ли да се изтегли сега... МС както я е внесъл в Народното събрание да я изтегли, понеже премиерът каза нещо неясно пред БТВ през седмицата. Той каза – няма да влиза в Народното събрание... Ами тя е влязла?

Нено Димов: Не, вижте, Народното събрание има възможност...те започнаха такъв процес, на подновен широк обществен дебат...

Водещ: Не смятате, че МС трябва сега да си я изтегли, след като веднъж сте я внесли...

Нено Димов: Не, не, не виждам причини...

Водещ: ...и да изчака... Няма да се правят такива работи, тя ще си стои на трупчета?

Нено Димов: Аз поне не виждам причина, според мен това е много сериозен документ, който трябва да има максимален отзвук и благодарение на всички медии, на целия интерес, тя става все по-известна, за да може да се вземе информирано решение от всеки, който в края на краищата ще го вземе.

Водещ: Вие бихте ли подкрепил Николай Нанков, министърът на регионалното развитие и благоустройството? Преди две седмици той каза, че според него трябва изрично да се забрани в Закона за гражданска регистрация смяна на пола в регистрите, без конкретни медицински причини за това, имайки предвид хемафродитизма, а не... тоест, да се пресече в България възможността за самоопределяне. Отиваш в регистъра и примерно станал си на 60, мъж си, пък не ти се работи и отиваш и казваш – пиши ме от днеска жена и се пенсионирам. Защото в момента нашият закон като че ли го допуска.

Нено Димов: Тука за мен по-притеснително е, не като си станал на 60, а като си още на 6. Тоест, как това нещо влизайки в детската градина и училището ще повлияе. И пак казвам, пречупено не през идеята за насилието, защото е много ясно, че ние трябва да отречем всяко насилие, независимо дали говорим за Народния съд или говорим за боя в къщи. Те са от различен мащаб, но каквото и да е насилие то трябва да бъде ясно отречено, ние трябва да имаме морални устои на държава и на граждани, за да може да продължим напред, че не сме за насилие...

Водещ: По това всъщност спор в България няма, само че хората, които...

Нено Димов: Не, не е така, за домашно насилие спор няма, само че за насилието от гледна точка на Народния съд, както виждате има спор.

Водещ: Само че, спорът е точно за самоопределянето, смята се за назадничав човек, който не е съгласен, че някой ще иде и ще каже – пиши ме от днеска жена, ако е мъж и респективно жена, която ще каже – пиши ме мъж.

Нено Димов: Пак казвам, това е въпрос до каква степен едно общество е готово или не е готово да приеме подобен тип дейност и ние не можем отново да излезем с общо решение – в света трябва да е така, Европа трябва да е така. България има своята специфика така, както има в Полша, или във Франция, или в Германия, нали?

Водещ: Обаче тук се отваря много по-голям дебат, има поредица от решения на съда в Страсбург по Конвенцията за правата на човека, страна от която е България още от 1992 година, които са решили този спор. Те казват – ако някой иска да се запише мъж-жена жена-мъж, ти си длъжен да го направиш...

Нено Димов: Тогава защо ни е тази конвенция в тази си част, в тези два процента или три процента извън насилието? Защо не се каже ясно, че говорим за насилието над хора и толкова? Защо трябва да се отваря тази... Всъщност тука има един типичен отново либерален подход за нещо, което е безспорно да сложите нещо много малко, което е спорно, да открехнете врата, която след това ви дава много сериозни проблеми.

Водещ: Трябва ли в училище да се учи, че бракът е само между мъж и жена, както е в българската Конституция, вместо да се изкореняват такива стереотипи?

Нено Димов: Тука не говорим за стереотип, ако искаме продължението на рода общо взето, въпреки напредъка на медицината, в края на краищата мъжа и жената са тези, които продължават рода.

Водещ: Какво чухте в разменените реплики между президента и премиера тази седмица? Двамата се взаимно обвързват с Пеевски. Друг е въпросът сякаш това е нещо лошо твой сътрудник да е работил за него, или да си имал отношение с него...предвид отричането...

Нено Димов: Аз съм убеден, че имайки предвид институциите, които представляват, това ще бъде намерено решение. В България институциите трябва да работят добре и в синхрон, така че... Не може да няма от време навреме приплъзване на искри, но според мен това е в рамките на нормалния процес, който ще има.

Водещ: В този ли нормален процес слагате и вчерашната история – здравният министър Кирил Ананиев, управителя на Здравната каса Камен Плочев... Това нормални отношения между институции ли са? Спорът, който се завихри между тях, всъщност какъв спор, то здравният министър иска управителят на касата да си ходи...

Нено Димов: Въпросът е каква е процедурата и по какъв начин управителят на касата, който в началото на годината иска увеличаване на бюджета, по какъв начин го иска, по какъв начин това нещо е съгласувано със здравното министерство, или не е съгласувано с него, прието или неприето на съответния управителен съвет... Това са в кухнята на здравното министерство, аз не знам естествено подробностите, но при всички положения държавните институции, пак казвам, трябва да действат съгласувано, а тука като че ли има ясно несъгласуване на действията, което естествено, че не е приемливо.

Водещ: Министърът на околната среда и водите Нено Димов в „Седмицата” на „Дарик радио”.