Учени обследваха 7200 язовири и езера и 31 хил. речни участъка по проект

31 март 2017 | 17:58

Експерти от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към Българската академия на науките (БАН) са обследвали и изобразили на карти реките, езерата и язовирите у нас и ползите им за обществото. Дейностите са по проект „Картиране и оценка на сладководни и морски екосистемни услуги в България“ (FEMA). Той се финансира по програма БГ 03 от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, управлявана от МОСВ. Партньори по проекта са Център за приложение на спътникови изображения - РЕСАК, Клуб Икономика 2000 и Регионален екологичен център за Централна и Източна Европа (РЕЦ-ЦИЕ).

Изследван е всеки воден обект, всяко водно течение и дори сухо корито, българската акватория на Черно море и близките й крайбрежни води,  разказа ръководителят на проект FEMA проф. Йордан Узунов от ИБЕИ,  който участва в конференция по проекта. Картирани са 31 хил. речни участъка, както и 7200 язовири и езера. Експертните оценки дават информация  както за площта, така и за количествените им характеристики. Общият извод е, че страната ни е задоволена с достатъчно вода както за питейни, така и за технически нужди, посочи проф. Узунов.

Оценени са ползите за обществото, които сладководните водоеми предоставят (т.нар. екосистемни услуги). Някои са лесни за оценка, тъй като са материални - например колко тона риба или питейна вода може да предостави даден язовир за една година, посочи Венцислав Василев – директор на националния офис на РЕЦ-ЦИЕ. Други екосистемни услуги обаче са по-трудни за количествена оценка – напр. ценността им за туризма, символното значение или регулиращата им функция за намаляване на вредните емисии и изменение на климата.

На следващ етап ще се направи икономическо остойностяване на предоставяните ползи за обществото. То ще даде възможност за информирано вземане на решения, вкл. на  политическо ниво, касаещи дадената екосистема, отбеляза Василев.

„Трябва да знаем с какво разполагаме и тази стойност да влезе в БВП не само като произведена стока за пазара, но и като съществуващ потенциал, който работи и в момента за нас“, смята проф. Узунов. „След остойностяването му може да се окаже, че държавата ни е една от най-богатите страни в Европа“, прогнозира той.