В следствие заключителните решения на Европейския Съвет от Люксембург, който определи участието в програми и агенции на Европейската общност като инструмент за разширяване на пред-присъединителната стратегия на страните-кандидатки за членство в Европейския съюз, Европейската комисия предложи Решение на Европейския съвет, с което да се определи мандат на Комисията за преговори със страните-кандидатки за членство в Европейската агенция по околна среда.

На 14 февруари 2000 г. Европейският съвет гласува мандат на Европейската комисия за започване на преговори със страните-кандидатки за членство в Европейската агенция по околна среда.

На 27 март 2000 г. в Брюксел официално бяха открити преговорите за присъединяване към Европейската агенция по околна среда с всички 13 страни-кандидатки. Срещата, на която присъстваха представители на Европейската комисия и на ЕАОС, на 10-те асоциирани източно-европейски страни, както и на Кипър, Малта и Турция, бе председателствана от г-н Верстринге - зам.ген. директор на Генерална дирекция "Околна среда" при Европейската комисия. С встъпителните си думи той я определи като "историческа", защото Европейската агенция по околна среда е първата реално функционираща европейска институция, която "отваря вратите си" за страните - кандидатки за членство в Европейския съюз. Преговорите с Европейската комисия на 13-те страни-кандидатки за членство в ЕАОС, в частност на България, приключиха на 10 юли 2000 г. Споразумението бе подписано на 9 октомври, по време на Шестата неформална среща на министрите на околната среда на страните-кандидатки за членство в Европейския съюз с Комисаря по околна среда г-жа Марго Валстрьом.

На 8 декември 2000 г. Народното Събрание ратифицира със закон Споразумението за участието на България в ЕАОС. На 18 юни 2001 г. Съветът на министрите на Европейския съюз прие решение, с което ратифицира Споразумението между Европейската общност и България относно участието на България в Европейската агенция по околна среда. 20 юни се счита за официална нотификация относно Споразумението и съгласно чл. 18 от него, то влиза в сила от 1 август 2001 г.. От тази дата България вече е пълноправен член на Агенцията.

Присъединяването ни към Агенцията се счита за акт от съществена важност в процеса на приемане достиженията на Европейската общност, за първа крачка към бъдещето ни реално членство в Съюза.

Изключително важни придобивки от бъдещото членство на страната ни в ЕАОС са преди всичко хармонизирана мониторингова мрежа и достъп до надеждна и актуална информация за състоянието на околната среда в Европа като основа на процеса на вземане на управленски решения, свързани с разработване на инвестиционни програми и планове за действие в областта на околната среда.

ЕАОС е създадена през 1993 г. с Регламент на Европейските общности и със седалище в Копенхаген - Дания. В нея членуват държавите-членки на Европейския съюз, както и три страни-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA): Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. От 2001 година членки на ЕАОС са и единайсет от страните-кандидатки, а през 2003 г. се очаква присъединяването на Полша и Турция и провеждането на преговори за присъединяване на Швейцария.

EAOC работи в тясно сътрудничество с международни организации и програми, като Световната здравна организация, Програмата за околна среда на Обединените нации, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и др., както и в тясно двустранно сътрудничество с Агенцията за опазване на околната среда на САЩ.

Чрез предоставяне на целенасочена, изчерпателна и достоверна информация, предназначена както за определящите политиката за околната среда органи, така и за широката общественост, ЕАОС цели да подпомогне мониторинга на актуалното състояние на околната среда в Европа и с това да допринесе за постигане на устойчиво развитие.

Създадена от EAOC, Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (EIONET) функционира като своеобразен "възел", акумулиращ, обработващ и предоставящ екологична информация от широка мрежа източници, изградена в страните-членки на Агенцията.

В ролята си на информационен възел, EIONET предоставя най-изчерпателната налична информация за директно ползване, събрана с най-малко разходи, осигуряваща достоверност благодарение на надеждните източници, както и на независимата система за оценка на получаваната информация. EIONET вече е оперативна реалност - мрежата събира и обработва информация за околната среда от националните мониторингови системи чрез Европейските тематични центрове.

Същността на работата на EAOC се излага и систематизира в годишни и многогодишни доклади на Агенцията. Публикуваните досега обобщаващи доклади на Агенцията за състоянието на околната среда в Европа са:

• 1995: "Околната среда в Европа. Оценка от Конференцията на министрите на околната среда в Добрис."
• 1997: "Околната среда в Европейския Съюз"
• 1998: "Околната среда в Европа. Втора оценка."
• 1999: "Околната среда в Европа в края на столетието."

Освен годишните, ЕАОС е разработила до сега многобройни специализирани доклади: за отделни географски региони (като Арктика и Средиземноморието), за специфични проблеми, свързани с околната среда (напр.промяна на климата, водни ресурси, химикали и др.) или за въпроси, свързани с други икономически сектори, влияещи на състоянието на околната среда (транспорт; енергетика).

През годините от създаването си до днес ЕАОС изгради Европейски екологически референтен център, чиято основна цел е да направи възможно най-достъпна наличната информация, събрана и обработена от ЕАОС и EIONET. В резултат на това от месец октомври 1999 г. интернет страницата на Агенцията (http://www.eea.eu.int) предоставя в електронен формат цялата налична информация за околната среда, с която разполага ЕАОС, или препраща към установени източници на най-добрата налична информация за околната среда.

Както от създаването си досега, така и в бъдеще Европейската агенция по околна среда има амбицията да остане основният мониторингов и информационен инструмент на ЕС, чрез който правителствата на европейските страни да развиват по-ефективна политика в областта на околната среда за постигане на необратимост в устойчивото развитие.

С помощта на програма PHARE, от 1997 г. България развива успешно съвместна дейност с ЕАОС чрез Националния си референтен център - Изпълнителната Агенция по Околна Среда (ИАОС). През тези години България беше включена в мрежата ЕIONET, бяха определени Националните координатори и Референтни центрове за различните сектори.

През 1997 година към мрежата за наблюдение и информация за околната среда на Европейския съюз в частта мониторинг на въздуха (EUROAIRNET) бе включена и България с 42 пункта за мониторинг. Националната агенция участва в партньорство във PHARE-тематична връзка за емисии във въздуха, свързано със събиране, обработка и представяне в обобщен окончателен вид на информацията за емисии на вредни вещества.

Проведената през 1998 г. актуализация на пунктовете за мониторинг на повърхностните и подземни води в страната ни позволи да се включим и в създадената през 1999 г. европейска мрежа за мониторинг на водите EUROWATERNET. Съгласно изискванията, на ЕАОС бе предоставена информация, свързана с разположението на българските пунктове от EUROWATERNET.

С присъединяването си към ЕАОС България продължава и разширява активната си работа по различните програми и проекти на Агенцията с цел активно участие в обмена и обработката на наличната екологична информация на европейско ниво. Като цяло, приемането на Споразумение за участието на България в Европейската агенция по околна среда е безспорно доказателство за успешното включване на страната ни в общоевропейския процес на разширяване.