Води

І. Съществуваща канализационна мрежа и градски пречиствателни станции за отпадъчни води от населените места в р. България

Водните ресурси в Р. България се формират от оттока на вътрешните реки, подземните води и част от водите на река Дунав. Тяхното опазване, рационално използване и управление е от жизнено важно значение за устойчивото развитие на страната. За съжаление България е в числото на най-бедните на водни ресурси страни в Европа. Средногодишното количество за жител е около 2300 – 2400 м³, а използваемата част от него е от 800 до 1000 м³/ж. год. ползването на достъпните води се ограничава от влошените им качества в резултат от замърсяването им с битово-фекални и промишлени отпадъчни води, както и от дифузни източници. При тенденцията за нарастване на водопотреблението, дефицитът на вода ще расте и ще се превърне в много сериозен социален, икономически и екологичен проблем за страната, ето защо пречистването на отпадъчните води придобива изключително важно значение. Докато водоснабдителната инфраструктура е сравнително добре развита и централизираното водоснабдяване обслужва 98% от населението, то степента на изграденост на канализационните мрежи и селищните пречиствателни станции е значително по-ниска и може да се оцени като незадоволителна. Изградената до момента улична канализационна мрежа е 7718 км, а общо с външните колектори – 9150 км. От тях само 400 км са в селата. Броят на канализираните населени места е 272, от които 167 града и 105 села. Общият брой на градовете е 237, където живее около 70% от населението. Делът на селищата с изградена канализация от общия им брой е около 70,5%, а на канализираните села – 2,1%. Спрямо улиците на всички градове изградената канализация е 48,5% от дължината на уличната мрежа, а в селата 0,6%. Канализационните мрежи са преобладаващо смесени, основно гравитачни и са изпълнени от бетонови и стоманобетонови тръби. Експертни оценки сочат, че инфилтрацията на подпочвени води е значително по-висока в сравнение със западните страни. Поради претоварване, на редица места се наблюдава изпускане на отпадъчни води в сухо време през преливниците на смесените канализации в реките. Освен незадоволителното техническо състояние на канализационните мрежи и недостатъчната им изграденост, често липсва синхронизация с възможностите на изградените пречиствателни станции и в двете посоки – ненатоварени и претоварени.

Към настоящия момент в страната са изградени 52 броя градски пречиствателни станции за отпадъчни води, от които 13 броя са само с механично пречистване на водите, а 39 са с биологично пречистване. Те обслужват 47 населени места и 35.3% от населението на страната.

От 97 населени места с над 10 000 жители едва 24 имат ГПСОВ. Тревожно е състоянието на градовете с над 50 000 жители, които са 28, а само в 13 от тях има изградени ГПСОВ. В три града – Казанлък, Шумен и Димитровград, строителството на необходимите пречиствателни станции е започнало. За други три града – Видин, Русе и Силистра може да се приеме, че строителството на станциите може да се отложи за по-късен етап, но в останалите девет града – Благоевград, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Асеновград, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Ямбол , строителството на ГПСОВ не е започнало.

Към тази тревожна картина може да се добави още необходимостта от разширение, реконструкция и модернизация на вече изградените станции, които работят под проектния си капацитет поради:

Несъгласуваност на изграждането на канализационната мрежа и довеждащите колектори с ГПСОВ;
Недовършено строителство на всички съоръжения от технологичната схема на станциите, главно тези за третиране на утайките;
Многогодишна експлоатация по т.н. временни схеми ( например без първично утаяване поради невъзможност да се третират всички утайки);
Липсата на синхронизация в производителността на линията по пътя на водата и тази за третиране на утайките;
Пропуски и грешки в проектирането;
Грешки при строителството;
Ниско ниво на подготовка на персонала;
Неправилна експлоатация на станциите;
Ниско ниво на автоматизация при управлението и контрола на процесите;
Неизпълнение на необходимите ремонтни работи на съоръженията;

Към настоящия момент в процес на строителство са 16 ГПСОВ, строителството на някои от които продължава повече от 10 - 15 години. Причините за това са липсата на ясен финансов план за тяхната реализация, пропуски в проектирането, както и неадекватна политика на някои инвеститори и строителни фирми по отношение на тяхното завършване и въвеждане в експлоатация.

ІІ. ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА

Съгласно изискванията на Директива на ЕС 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места, страните членки на ЕС трябва да гарантират, че до 31 декември 2005 г. отпадъчните води, включени в канализационните системи на населени места с над 10 000 еквивалентни жители, ще бъдат предмет на вторично пречистване преди заустването им във водоприемниците.

Целта на програмата е по поречия да се установят приоритетите за изграждане на Градски пречиствателни станции за отпадъчни води за всички населени места в страната над 10 000 еквивалентни жители, както и националните приоритети в краткосрочен план до 2002 г. Тя включва довършването на строящите се в момента ГПСОВ, реконструкция, разширение и модернизация на съществуващите, също и проектирането, и изграждането на нови ГПСОВ. Програмата е изготвена и съобразена с основните принципи на европейското законодателство по отношение на управлението на качеството на водите. Чрез нейното изготвяне ще се създаде необходимия управленски механизъм за практическото прилагане на европейските изисквания.

При разработването на програмата е извършена актуализация на цялата налична информация към настоящия момент, като тя ще се допълва и актуализира периодично с оглед постигането на поставените цели. Събраната и систематизирана информация дава възможност за извършване на многобройни изследвания, анализи и изводи. Чрез подходящо бъдещо допълване, тя ще послужи за основа при по-нататъшното разширяване на програмата за времето след 2002 година.

ІІІ. СЪОТВЕТСТВИЕ с международни ангажименти на страната и ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Националната програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места над 10000 еквивалентни жители в република българия е изготвена в съответствие с изискванията и задълженията на страната ни по Конвенцията за устойчиво използване на водите на р. Дунав, Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера.

Във връзка с хармонизиране и привеждане в съответствие на нашето законодателство по отношение на управление качеството на водите със законодателството на Европейския съюз, националната програма е съобразена с изискванията на европейските директиви, по-важни от които са:

Проект за рамкова директива СОМ(97)49, едно от основните изисквания на която е въвеждането на специални мерки за опазване качеството на водите в случаите, когато антропогенното натоварване води до значително замърсяване, както и с общата концепция за басейново управление на водите;
Директива на ЕС 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места, основните изисквания на която са насочени към събирането, пречистването и изпускането на отпадъчни води от населени места и някои промишлени сектори;
Директива на ЕС 76/464/ЕЕС относно замърсяването на водите с опасни вещества и “дъщерните” директиви към нея за забрана и ограничаване на изпускането на вредни и опасни вещества във водоприемниците;
Директива на ЕС 79/923/ЕЕС относно спазване на изискванията към качествата на шелфовите, слабосолените и крайбрежните морски води;
Директива на ЕС 76/160/ЕЕС относно качествата на водите за къпане;
Директива на ЕС 75/440/ЕЕС относно изискванията за качествата на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;
Директива на ЕС 80/778/ЕЕС относно качествата на водите за питейно-битови цели;
Директива на ЕС 78/659/ЕЕС относно качествата на водите за рибовъдство и др.;

ІV. КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА

Приоритетното подреждане на необходимите за изграждане ГПСОВ по отделните поречия е извършено по експертна оценка, като са ползвани следните критерии:

численост на населението,подложено на здравен риск в резултат на замърсяването на водоприемника с битово-фекални и промишлени отпадъчни води, проявяващ се най често:

При заустване на отпадъчни води в близост до водовземни съоръжения, които осигуряват вода за питейно-битови нужди;
При заустване на отпадъчни води в близост до плажна ивица по черноморското крайбрежие или до други места, където водите се ползват за къпане.

Имисионно състояние и категория на водоприемника на отпадъчните води.
Място на заустване на непречистени отпадъчни води:

В зона на нарушена екологична обстановка, където качеството на водите във водоприемника не отговаря на проектната категория;
В горното течение на водоприемника;
В райони на защитени територии или на чувствителни екосистеми.

Брой еквивалентни жители на населеното място, за които ще се реализира станцията.
Степен на изграденост и ползваемост на съществуващата канализационна система и довеждащия колектор до мястото на бъдещата пречиствателна станция
Степен на изграденост на строящите се пречиствателни станции.
Международни ангажименти на страната.
наличие на отредена площадка за ГПСОВ, проектна готовност и решение по доклад за оценка на въздействието върху околната среда.
Необходими капитални разходи за реализацията на етапен и цялостен пуск на станцията и съпоставка с очаквания екологичен ефект.
Осигурени източници за финансиране при реализацията на обекта, възможности за частично външно финансиране.
Ангажираност на местните власти за реализацията на обекта.
Изяснена собственост на ВиК мрежите и съоръженията.

V. ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА

За всички основни поречия в страната е представена следната актуализирана информация:

Схема на поречието с нанесени проектни категории, места на пунктовете за наблюдение качеството на повърхностните води от актуализираната Национална система за екологичен мониторинг, както и населените места с над 10 000 екв. жители, които заустват отпадъчните си води в съответното поречие.
Участъците от реките, които не отговарят на проектната си категория съгласно данни от пунктовете на Националната система за екологичен мониторинг.
Места на всички водовземни съоръжения за питейно-битови нужди в терасите на реките, в които качествата на водата не отговарят на БДС “Вода за пиене”, или за които има опасност да бъдат замърсени от непречистени битово-фекални или производствени отпадъчни води.
Данни за населените места в поречието с място на заустване на отпадъчните води, брой еквивалентни жители, степен на изграденост и ползваемост на канализационната мрежа.
Паспорти на всички съществуващи ГПСОВ в поречието.
Паспорти на всички ГПСОВ в строителство.
Паспорти на всички ГПСОВ с доказана необходимост от изграждане, но чието строителство не е започнало.
Приоритетно подреждане на необходимите за реализация ГПСОВ в поречието с обосновка и екологичните ползи от тяхното въвеждане в експлоатация

Националната програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места над 10 000 еквивалентни жители в Р. България включва следните поречия и региони:

№	ПОРЕЧИЕ	БРОЙ НА НЕОБХОДИМИТЕ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ ГПСОВ
№	ПОРЕЧИЕ	Нови	За довършване на строител-ството	За разширение, реконструкция и модернизация	Общо
1	Черноморско крайбрежие	8	1	3	12
2	Камчия	3	1		4
3	Провадийска и Девненска	2		1	3
4	Огоста	2		2	4
5	Искър	7	1	1	9
6	Вит	1		1	2
7	Осъм	2	1		3
8	Янтра	6	1	2	9
9	Русенски Лом	1		1	2
10	Добруджански реки и дерета		3	1	4
11	Струма	4		3	7
12	Места	2		1	3
13	Марица	17	1	6	24
14	Тунджа	3	1	1	5
15	Арда	5			5
16	Дунавски градове	8			8
	ВСИЧКО:	71	10	23	104*

Забележка: Общият брой на обектите в таблицата надвишава броя на населените места с над 10 000 жители по данни от НСИ, защото в програмата са включени градовете с брой на еквивалентните им жители.

От всички идентифицирани като необходими за изграждане ГПСОВ, в програмата са определени 36 национални приоритетни обекта, чието строителство, довършване или разширение, реконструкция и модернизация ще подобри значително качеството на водите в съответните водоприемници и ще сведе до минимум здравния риск за населението.

При определяне на националните приоритети за довършване, разширение, реконструкция, модернизация и изграждане на нови ГПСОВ е ползвана методика с балова оценка по споменатите по-горе критерии и коефициенти, отчитащи тежестта им.

Необходимите капитални разходи за изграждане на станциите са посочени след съгласуване с главните проектанти на обектите (при наличие на работен проект) и актуализирана количествено-стойностна сметка.

За обекти, за които няма изготвени работни проекти, стойността е определена по окрупнени показатели, съгласно методика на Института по качество на водите и управление на отпадъците към Виенския технически университет, публикувана в “Ръководство за стратегии за управление на отпадъчните води” от 1996 г. Методиката е използвана за страните от Централна и Източна Европа и потвърдена при сравнение с актуализирани цени за реализация на ГПСОВ у нас.

НАЦИОНАЛНИ ПРИОРИТЕТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ГПСОВ
ПОРЕЧИЕ	ГПСОВ	Жители		Стойност - хил.лв. (DМ)			Срокове
		Реални	Еквивалентни по БПК5	СМР	Машини	Обща стойност на ГПСОВ	Срок за започва-не	Продължител ност

Черноморско крайбрежие	Обзор-Бяла	10 600	15 000	3 300 000	1 214 000	4 514 000	1999 г.	2 г.
Черноморско крайбрежие	Балчик	50 000	70 000	8 274 750	8 274 750	16 549 500	2000 г.	4 г.
Марица	Стара Загора	173 228	174 282	36 164 950	36 164 950	72 329 900	2000 г.	4 г.
Камчия	Шумен	117 000	350 000	17 130 000	15 180 000	31 710 000	1999 г.	4 г.
Черноморско крайбрежие	Царево	16 500	25 000	10 483 688	10 483 687	20 967 375	2000 г.	3 г.
Черноморско крайбрежие	Варна - РРМ	300 000	420 000	9 000 000	1 000 000	10 000 000	1999 г.	3 г.
Марица	Димитровград	51 000	246 425	32 850 000	32 850 000	65 700 000	2000 г.	4 г.
Черноморско крайбрежие	Созопол	20 000	30 000	3 927 000	3 927 000	7 854 000	2000 г.	3 г.
Черноморско крайбрежие	Ахтопол	11 550	14 000	1 556 775	1 556 775	3 113 550	2000 г.	3 г.
Марица	Хасково	80 500	130 000	18 240 000	18 240 000	36 480 000	2000 г.	4 г.
Тунджа	Казанлък	60 500	80 000	1 000 000	200 000	1 200 000	1999 г.	1 г.
Марица	Пазарджик	100 000	110 000	22 720 500	22 720 000	45 441 000	2000 г.	4 г.
Марица	Пловдив - РРМ	355 770	662 590			2 000 000	1999 г.	2 г.
Черноморско крайбрежие	Приморско-Китен - РРМ	15 000	25 000	1 000 000	1 000 000	2 000 000	2 000 г.	3 г.
Тунджа	Сливен - РРМ	100 000	106 000	320500	320500	641 000	1999 г.	1 г.
Искър	Самоков	46 000	58500	2 980 000	300 000	3 280 000	1999 г.	2 г.
Черноморско крайбрежие	Кв. "Аспарухово"-Варна	40 000	62 500	5 469 750	5 469 750	10 939 500	2001 г.	3 г.
Осъм	Троян	22 889	32 570	5 785 300	5 785 300	11 570 600	1999 г.	4 г.
Янтра	Велико Търново- РРМ	75 000	95 000	1 000 000	1 500 000	2 500 000	1999 г.	2 г.
Черноморско крайбрежие	Кв. Меден рудник"-Бургас	70 000	90 000	10 799 250	10 799 250	21 598 500	2001 г.	4 г.
Янтра	Стражица	5 600	10 000	85000	85000	170 000	1999 г.	1 г.
Камчия	В. Преслав	10 740	15 000	2 410 000	2 410 000	4 820 000	2000 г.	3 г.
Струма	Благоевград	78 000	184 722	23 000 000	23 000 000	46 000 000	2000 г.	4 г.
Янтра	Горна Оряховица	48 886	580 000	14 025 000	14 025 000	28 050 000	2001 г.	4 г.
Искър	София- РРМ	1 240 000	2 037 000	21250000	21250000	42 500 000	1999 г.	3 г.
Русенски Лом	Разград- РРМ	40 620	60 000	500 000	500 000	1 000 000	1999 г	3 г.
Осъм	Ловеч	44 244	80 000	9 000 000	9 513 000	18 513 000	2001 г.	4 г.
Русенски Лом	Попово	23 000	93 900	13 830 000	13 830 000	27 660 000	2001 г.	4 г.
Огоста	Монтана	52 211	120 345	15 000 000	20 400 000	35 400 000	2001 г.	4 г.
Арда	Смолян	34 580	69 500	10 800 000	10 800 000	21 600 000	2000 г.	4 г.
Янтра	Севлиево	26 200	35 000	7 012 500	7 012 500	14 025 000	2001 г.	4 г.
Добруджански реки	Исперих	12 000	30 000	1 200 000	950 000	2 150 000	1999 г.	2 г.
Марица	Панагюрище	21 890	25 000	5 136 000	5 136 000	10 272 000	1999 г.	3 г.
Добруджански реки	Дулово	13 600	35 000	3 054 241	312 000	3 366 241	1999 г.	2 г.
Арда	Рудозем	5 900	10 000	2 250 000	2 250 000	4 500 000	2000 г.	3 г.
Арда	Златоград	9 500	14 000	3 100 000	3 100 000	6 200 000	2000 г.	3 г.
ОБЩО НЕОБХ. СРЕДСТВА				323 655 204	311 559 462	636 615 166

VІ. РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОГРАМАТА

Оперативен орган за осигуряване реализацията на програмата е Консултативен съвет към МОСВ, включително и с участието на представители от министерството на регионалното развитие и благоустройството. Съветът ще извършва оценки на изходните данни, проектната готовност, степента на изграденост на стоящите се ГПСОВ, както и състоянието на действащите пречиствателни станции и свързаните с тях съоръжения с оглед разширение, реконструкция и модернизация. Тези оценки ще бъдат използвани при:

Изготвяне на предложения за формиране на Държавния бюджет;
Подпомагане на УС към НФООС при вземане на решения за отпускане на средства;
Предлагане на проекти за външно финансиране;

Консултативният съвет ще има право да привлича външни експерти, както и да прави предложения пред Министъра на околната среда и водите за изготвяне на експертизи и становища, необходими за взимане на решения за реализация на обектите.

Програмата ще може да се реализира само при съвместно финансиране от всички възможни финансови източници, а именно: ДБ, НФООС, средства от общини и фирми, експлоатиращи пречиствателните станции и външни финансови средства. Особено важно е ефективното използване на новите финансови инструменти на ЕС в предприсъединителния период на страната ни. При осигуряване на ново външно финансиране или отпадане на такова, съответния обект сменя приоритетността си.

Предложени са два възможни финансови сценария за обезпечаване на необходимите средства за периода от 1999 до 2002 година с цел реализирането на основна част от приоритетните обекти. Вътрешните средства са формирани от Държавния бюджет на страната, НФООС и Общинските ФООС, като сумите са заложени както следва:

Държавен бюджет – съгласно Закона за ДБ за 1999 г.
НФООС – съгласно предвидена сума от УС на фонда за 1999 г.
Общински ФООС – 10% от средствата на НФООС.

За периода от 2000 до 2002 година е предвидено увеличение на средствата с 20% на година.

Във финансов сценарий №1 са включени външни средства, получили одобрение от финансови институции. Във финансов сценарий №2 са заложени и средствата по предложени инвестиционни проекти, но все още не одобрени от съответните финансови институции.

При осигуряване на средствата по оптимистичния финансов сценарий №2 за периода до 2002 година е възможно да започне реализирането на следните приоритетни ГПСОВ:

за ново строителство	за довършване на строителство	за разширение, реконструкция и модернизация
гпсов - Балчик	гпсов – Обзор-Бяла	гпсов - Варна
ГПСОВ – Стара Загора	ГПСОВ - Шумен	гпсов - Пловдив
ГПСОВ - Царево	ГПСОВ - Димитровград	гпсов – Китен-Приморско
ГПСОВ - Созопол	гпсов - Казанлък	ГПСОВ - Сливен
ГПСОВ - Ахтопол	ГПСОВ - Самоков	ГПСОВ – Велико Търново
гпсов – кв. “Аспарухово” - Варна	ГПСОВ - Троян
ГПСОВ – кв. “Меден рудник” - Бургас	ГПСОВ - Стражица
гпсов - Хасково
гпсов - Пазарджик
ГПСОВ – Велики Преслав
ГПСОВ - Благоевград

поречия на реки, вливащи се в река Дунав

Дунавски градове
Поречие “Огоста”
Поречие “Искър”
Поречие “Вит”
Поречие “Осъм”
Поречие “Янтра”
Поречие “Русенски Лом”
Добруджански реки и дерета

Дунавски градове

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
	Русе	1.Най-голям град и индустриален център, което го прави и най-голям замърсител от градовете, разположени в Българския участък на река Дунав. 2.Гр.Русе има 168 051 жители. 3.Броят на еквивалентните жители е 1 253 519. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 98%, а степента на ползваемост - 90%. 5.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав имайки предвид, че разреждането на отпадъчните води, зауствани в реката е над 1:2000. 6.Многобройните зауствания на отпадъчни води в района на града провокират ерозионните процеси, а и увеличават здравния риск за населението. 7.Има отредена площадка за станцията и предпроектни проучвания. 8.При разработване на работен проект е препоръчително ново обследване и актуализация на проекта. 9.Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав. 2.Намалява здравния риск за жителите в района. 3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от няколко пром. предприятия. 4.Запазване на биоразнообразието. 5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 6.Подобряване условията за рекреация.
	Силистра	1.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав, имайки предвид голямото разреждане на отпадъчните води, зауствани в реката. 2.Гр.Силистра има 48 000 жители. 3.Степента на изграденост и ползваемост на канализационната мрежа е 98%. 4.Няколкото зауствания на отпадъчни води в района на града спомагат за активиране на ерозионните процеси, а и увеличават здравния риск за населението. 5.Няма отредена площадка за станцията и пълни предпроектни проучвания. 6.При разработване на предпроектните проучвания е препоръчително ново обследване и актуализация на данните. 7.Довеждащият колектор е изграден 95%. 8.Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав. 2.Намалява здравния риск за жителите в района. 3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от пром. предприятия. 4.Запазване на биоразнообразието. 5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 6.Подобряване условията за рекреация.
	Свищов	1.Голям град и индустриален център, което го прави и важен замърсител между градовете разположени в Българския участък на река Дунав. 2.Гр.Свищов има 31 862 жители. 3.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав имайки предвид, че разреждането на отпадъчните води зауствани в реката е няколко хиляди пъти. 4.Заустванията на отпадъчни води в района на града провокират ерозионните процеси, а и увеличават здравния риск за населението. 5.Има отредени две площадки за две станции и предпроектни проучвания от 1990 г. 6.При разработване на работен проект е препоръчително ново обследване и актуализация на проекта. 7.Довеждащите колектори до двете бъдещи станции са изградени. 8.Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав. 2.Намалява здравния риск за жителите в района. 3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за водоснабдяване и напояване. 4.Запазване на биоразнообразието. 5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 6.Подобряване условията за рекреация.
	Лом	1.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав имайки предвид, разреждането на отпадъчните води, зауствани в реката. 2.Гр.Лом има 36 105 жители. 3.Броят на еквивалентните жители е 46 173. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 30%, а степента на ползваемост - 60%. 5.Заустванията на отпадъчни води в района на града провокират ерозионните процеси, а и увеличават здравния риск за населението. 6.Има отредени площадки за станцията и начало на предпроектни проучвания. 7.Разработване на работен проект е препоръчително, но след ново обследване. 8.Довеждащият колектор е проектиран, но не е изграден. 9.Hамаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания.	1.Директно заустване на непречистени отп. води в р.Дунав, което допринася за влошаване на качествата й. 2.Намалява здравния риск за жителите в района. 3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от няколко пром. предприятия. 4.Запазване на биоразнообразието. 5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 6.Подобряване условията за рекреация.
	Видин	1.Голям град и индустриален център, което го прави и важен замърсител от градовете разположени в Българския участък на река Дунав. 2.Гр.Видин има 63 000 жители. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 67%, а степента на ползваемост - 93%. 4.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав, имайки предвид разреждането на отпадъчните води, зауствани в реката. 5.Заустванията на отпадъчни води в района на града провокират ерозионните процеси, а и увеличават здравния риск за населението. 6.Няма отредена площадка за станцията и предпроектни проучвания. 7.Довеждащият колектор не е изграден изцяло. 8.Необходимо е обследване и актуализация на проекта 9.Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания .	1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав. 2.Намалява здравния риск за жителите в района. 3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от няколко пром. предприятия. 4.Запазване на биоразнообразието. 5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 6.Подобряване условията за рекреация.
	Козлодуй	1.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав имайки предвид, че разреждането на отпадъчните води зауствани в реката е хиляди пъти. 2.Гр.Козлодуй има 14 582 жители. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 41%, а степента на ползваемост - 70%. 4.Заустванията на отпадъчни води в района на града провокират и увеличават здравния риск за населението. 5.Няма отредена площадка за станцията и предпроектни проучвания. 6.Необходимо е обследване и актуален проект. 7.Отреждане на площадка 8.Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания .	1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав. 2.Намалява здравния риск за жителите в района. 3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от няколко пром. предприятия. 4.Запазване на биоразнообразието. 5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 6.Подобряване условията за рекреация.
	Белене	1.Заустванията на отпадъчни води в района на града провокират и увеличават здравния риск за населението. 2.Гр.Белене има 10 127 жители. 3.Няма отредена площадка за станцията и предпроектни проучвания. 4.Довеждащият колектор не е изграден 5.Необходимо е обследване и нов проект. 6.Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания .	1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав. 2.Намалява здравния риск за жителите в района. 3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от няколко пром. предприятия. 4.Запазване на биоразнообразието. 5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 6.Подобряване условията за рекреация.
	Тутракан	1.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав. 2.Гр.Тутракан има 13 027 жители. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 92%. 4.Няма отредена площадка за станцията . 5.При разработване на работен проект е препоръчително ново обследване и актуализация на данните. 6.Довеждащият колектор не е изграден. 7.Необходимо е обследване и актуализация на проекта. Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания .	1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав. 2.Намалява здравния риск за жителите в района. 3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от няколко пром. предприятия. 4.Запазване на биоразнообразието. 5.Подобряване условията за рекреация. 6.Директно заустване на непречистени отп. води в р.Дунав, което допринася за влошаване на качествата й.

ПОРИЧИЕ “ОГОСТА”

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1	Враца	1.Гр. Враца има 75 000 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 192 000. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Дъбника - II-ра категория, приток на р.Лева. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 82%, а степента на ползваемост - 94%. 5.Сключен е договор за ПП и работен проект за реконструкция, актуализация и модернизация на ГПСОВ.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Дъбника, която не отговаря на проектната си втора категория по показателите НВ и нитритен азот . Реката е с влошени качества поради изпускане на недостатъчно пречистени отпадъчни води от ГПСОВ. 2.След извършване на реконструкция, разширение и модернизация на ГПСОВ ще се преустанови постъпването в реката на следните товари: 9720 кг/ден БПК5, 7862 кг/ден НВ и 162 кг/ден амонячен азот. 3.Принос в опазване на р.Дунав.
2	Монтана	1.Гр.Монтана има 52 211 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 120 345. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Огоста - III-та категория, приток на р.Дунав. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 78%, а степента на ползваемост - 91%. 5.Има изготвен работен проект за механично стъпало. 6.Предстои повторно отреждане на площадка в съответствие с новата нормативна уредба.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Огоста, която не отговаря на проектната си категория по показателя нитритен азот. 2.Реализацията на ГПСОВ ще преустанови постъпването на следните товари в реката: 10 395 кг/ден БПК5, 11 070 кг/ден НВ. 2.Принос в опазване на р.Дунав. 3.Намаляване здравния риск за населението в района.
3	Берковица	1.Гр.Берковица има 16 221 жители. 2.Броят на еквивалентните жители е 51 480. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Берковска,II-ра категория, приток на р.Огоста. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 61%, а степента на ползваемост - 78%. 5.Има проектна готовност за първи етап на ГПСОВ. 6.Има определена площадка.	1Ще се подобри екологичното състояние на р. Берковска. 2.Намаляване на здравен риск за населението в района. 3.Реализацията на ГПСОВ ще преустанови постъпването на средните товари в реката: 2 613 кг/ден БПК5, 3 804 кг/ден НВ .
4	Вършец	Преди повече от 25 г. станцията е въведена в експлоатация и се нуждае от реконструкция и модернизация. Водоприемник на отпадъчните води е р.Раковица,III-та категория, приток на р.Ботуня.	Подобряване на екологичното състояние на водоприемника. Намаляване на здравния риск за населението в района.

ПОРИЧИЕ “ИСКЪР”

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1	Самоков	Гр.Самоков има 46 000 жители. Водоприемник на отпадъчните води е р.Искър, I-ва категория. Степента на изграденост на канализационната система е 70%. Има проектна готовност за разширение на механичното стъпало и каловото стопанство.	Реализирането на разширението на ГПСОВ - Самоков ще гарантира пречистването на всички отпадъчни води от гр. Самоков. Ще се подобри екологичното състояние р. Искър, която не отговаря на проектната си категория по показателите: рН, окисляемост, амонячен и нитритен азот, фосфати. След разширение на ГПСОВ ще се преустанови постъпването в реката на следните товари: 6 747 кг/ден БПК5 , 7 100 кг/ден НВ , 1 058 кг/ден общ азот и 220 кг/ден общ фосфор. Ще се сведе до минимум екологичната застрашеност и здравният риск за населението, ползващо вода от яз. Искър за питейни нужди.
2	София	1.Гр.София има 1 240 000 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 2 037 037. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Искър, II-ра категория. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 58%. 5.Има проектна готовност за реконструкция, разширение и модернизация на каловото стопанство и за въвеждане в експлоатация на метантанковете.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Искър, която не отговаря на проектната си категория по показателите разтворен кислород,НВ, ХПК, амонячен и нитритен азот, масла и нефтопродукти, мед и фосфати. 2.Значителен принос в опазване на р.Искър, а следователно - и на р.Дунав.
3	Червен бряг	1.Гр.Червен бряг има 17 454 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Искър,III-та категория. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 90%. 4.Работният проект е изготвен 75%. 5.Има отредена площадка за бъдещата ГПСОВ.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Искър, която не отговаря на проектната си категория по показателите нитритен азот и фосфати. 2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 4 290 кг/ден БПК_5, 2 970 кг/ден НВ, 224 кг/ден амонячен азот и 24 кг/ден фосфор. 3.Намаляване на здравния риск за населението, ползващо вода за питейни нужди от 10-те шахтови кладенци в района.
4	Луковит	1.Гр.Луковит има 10 458 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Златна Панега, II-ра категория. 3.Довеждащият колектор е изграден частично. 4.Има отредена площадка за ГПСОВ. 5.Разработен е проект във фаза ППП.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Златна Панега, която не отговаря на проектната си категория по показателите БПК5 и амонячен азот. 2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 825 кг/ден БПК5 и 750 кг/ден НВ.
5	Ботевград	1.Гр.Ботевград има 26 000 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 38670. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Калница, II-ра категория, приток на р.Малък Искър. 4.Степента на изграденост на канализационната система е 90%, а степента на ползваемост - 100%. 5.Довеждащият колектор е изграден. 6.Има проект за нова пречиствателна станция във фаза ППП.	1.Подобряване на екологичното състояние на р. Калница, приток на р. Малки Искър, основен замърсител на р. Искър. Р. Калница не отговаря на проектната си категория по показателите амониев азот и нитритен азот и фосфати.
6	Етрополе	1.Гр.Етрополе има 11 500 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Малък Искър, II-ра категория, приток на р.Искър.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Малък Искър. 2.Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 2 100 кг/ден БПК5 и 1 186 кг/ден НВ.
7	Костинброд	1.Гр.Костинбрад има 11 500 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Блато,II-ра категория, приток на р.Искър. 3.Има изготвени предпроектни проучвания за ГПСОВ.	1.Подобряване на екологичното състояние на р. Блато, която не отговаря на проектната си категория по показателите НВ, амонячен азот и фосфати. 2.Намаляване на здравен риск за населението в района.
8	Мездра	1.Гр.Мездра има 12 883 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Искър, III-та категория. 3.Степента на изграденост на канализационната система е 78%, а степента на ползваемост - 91%. 4.Има разработен проект за ГПСОВ , който се нуждае от актуализация. 5.Има определена площадка за ГПСОВ, която следва да се съобрази с плана за земеразделяне. 6.Частично изграден довеждащ колектор.	1.Подобряване на екологичното състояние на р. Искър. 2.Принос в опазването на р.Дунав.
9	Кнежа	1.Гр.Кнежа има 13 500 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Гостиля, II-ра категория, приток на р.Искър. 3.Проектът за довеждащия колектор е във фаза ПП.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Гостиля.

ПОРИЧИЕ “ВИТ”

необходимите за реализация ГПСОВ

ГПСОВ

ОБОСНОВКА

ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ

Плевен

1.Най-голям замърсител в поречието- 122 625 жители.

2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Вит, III-та категория.

3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 80%.

4.Има изготвен проект за разширение, реконструкция и модернизация на ГПСОВ.

5.Нужно е и завършване на канализационната мрежа.

6.Обектът се финансира от ДБ и НФООС.

1.Подобряване екологичното състояние на р. Тученица и р. Вит, които не отговарят на проектната си категория по показателите БПК_5,НВ, амониев и нитритен азот и фосфати.

2.След реализиране на разширение, реконструкция и модернизация на станцията ще се преустанови постъпването в реката на следните товари:

41 000 кг/ден БПК₅

_{38 063}кг/ден НВ.

3.Принос в опазване на р.Дунав.

Тетевен

1.Гр.Тетевен има 11 172 жители.

2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Вит, II-ра категория.

1.Подобряване екологичното състояние на р. Вит, която не отговаря на проектната си категория по показателите нитритен азот, нитратен азот и в отделни случаи по НВ и фосфати.

2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на замърсяващи товари и

ще намали опасността от замърсяване на източници на питейна вода, т.е.намаляване на здравния риск за населението.

ПОРИЧИЕ “ОСЪМ”

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1	Троян	1.Гр.Троян има 22 889 жители и е най-големия замърсител в горното течение на река Осъм. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 32 570. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Осъм, III-та категория. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 80%, а степента на ползваемост - 98%. 5.Станцията има проектна готовност, строителството e напреднало, оборудването е договорено и част от него е доставено.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Осъм, която не отговаря на проектната си категория по показателите БПК_5,НВ, амониев и нитритен азот и фосфати. 2.Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 6 156 кг/ден БПК5 , 3 780 кг/ден НВ и 720 кг/ден общ азот. 3.С реализацията на ГПСОВ ще отпадне здравния риск за хората ползващи, вода от терасата на река Осъм. 4.Принос в опазване на р.Дунав.
2	Ловеч	1.Гр.Ловеч има 44 244 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Осъм,III-та категория. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 55%, а степента на ползваемост - 63%. 4.Разработен е проект във фаза ТИУ и прединвестиционно проучване за ГПСОВ. 5.Има отредена площадка за изграждане на станцията.	1.Подобряване на екологичното състояние на р. Осъм, която не отговаря на проектната си категория по показателите нитритен азот, нитратен азот и в отделни случаи по НВ и фосфати. 2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 5 236 кг/ден БПК5 , 3 400 кг/ден НВ и 575 кг/ден общ азот. 3.Намаляване на здравен риск за населението в района. 4.Принос в опазване на р.Дунав.
3	Левски	1.Гр.Левски има 12 893 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 32 570. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Осъм, III-та категория. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 90%, а степента на ползваемост - 92%. 5.Има изготвен проект във фаза ППП. 6.Има отредена площадка за изграждане на станцията.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Осъм, която не отговаря на проектната си категория по показателите нитритен и амонячен азот, НВ и в отделни случаи по БПК_5. 2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 3 500 кг/ден БПК5 , 3 800 кг/ден НВ и 240 кг/ден общ азот. 3.Преустановяване на здравен риск за над 25 000 души. 4.Принос в опазване на р.Дунав.

ПОРИЧИЕ “ЯНТРА”

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1	Горна Оряховица и Лясковец	1.Най-голям замърсител в поречието града + захарни заводи. Оказва негативно влияние върху качествата на водите на река Янтра на разстояние 40 километра по течението й. 2. Гр.Горна Оряховица има 38 838 жители, а гр.Лясковец - 10 048 жители. 3.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 580 000. 4.Водоприемник на отпадъчните води е р.Янтра, III-та категория. 5.Степента на изграденост и ползваемост на канализационната мрежа е 98%. 6.Има изготвени актуализирани предпроектни проучвания за съвместната ГПСОВ за двага града, изготвен е също работен проектна механичното стъпало. 7.Има отредена площадка за изграждане на станцията. 8.Проектът за довеждащия колектор е във фаза ППП. 9.В точката на заустване реката е оцветена в кафяво и със специфичен мирис дори на H_2S. Надвишаване ПДК в мг/л: 35% от измерв. по БПК_{5: 30,8 -160 ;} 24% на N-NH₄: 5,3 - 11,9 ; 40% на N - NO_{2 0,08 - 0,11.} На моменти пълен кислороден дефицит с всички последици от това.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Янтра, която не отговаря на проектната си категория по показателите БПК_5,НВ, Азот (амониев), нитритен азот и фосфати. 2.Намалява здравния риск за около 70 000 жители. 3.Водите от терасата на р. Янтра се използват за напояване на селищата Писарево, Върбица, Долна оряховица, Добри дял, Козаревец и няколко промишлени предприятия. 4.Запазване на биоразнообразието. 5.Принос в опазване на р.Дунав.
2	Севлиево	1.Градът е с 26 200 жители и е разположен в горното течение на поречието. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 35 000. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Росица - III-та категория. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 88%, а степента на ползваемост - 92%. 5.Съществува реална опасност от замърсяване водите на р. Росица и язовир “Ал. Стамболийски”. В района е и една от най-големите напоителни системи. 6.Има изготвен работен проект за съоръженията от механичното стъпало, а за биологичното стъпало има предпроектни проучвания.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Росица, която не отговаря на проектната си категория по показателите за орг. замърсяване, нитритен азот, нитратен азот и в отделни случаи по НВ и фосфати. 2.Намаляване на здравен риск за населението от района, чрез вода за пиене и замеделски продукти. Подобряване условията за рекреация. 3.Реализацията на ГПСОВ ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 1 890 кг/ден БПК5 , 2 220 кг/ден НВ и 510 кг/ден общ азот. 4.Принос в опазване на р.Дунав.
3	Велико Търново	1.Гр.Велико Търново има 75 000 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 95 000. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Янтра, II-ра категория. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 95%, а степента на ползваемост - 98%. 5.Има проектна готовност за разширение, реконструкция и модернизация на ГПСОВ. - Не се пречистват всички отп. води постъпващи в станцията. - Има изградени съоръжения, но не включени в технологичната схема, а е необходима и реконструкция на съществуващи такива.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Янтра, която не отговаря на проектната си категория по показателите нитритен азот, азот (амониев), НВ и в отделни случаи по БПК_5. 2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на непречистени отп. води, които в момента се отклоняват по байпаса 3.Намаляване на здравен риск за населението. 4.Реконструкцията на станцията ще спомогне всички изградени съоръжения да бъдат включени в технологичната схема.
4	Габрово	1.Градът е с над 75 000 ж. и е разположен в горното течение на р. Янтра. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 85 000. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Янтра - III-та категория. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 56% - непречистените отпадъчни води на гр. Габрово чрез незавършените колектори постъпват в р. Янтра; степента на ползваемост от населението е 51%, а от промишлеността - 78%. 4.Необходима е реконструкция на станцията и въвеждане в експлоатация на съоръженията по пътя на утайката.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Янтра, която не отговаря на проектната си категория по показателите: БПК5, НВ, амонячен и нитритен азот. 2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на замърсяващи товари. 3.Преустановяване на здравен риск за населението в района. 4.Принос в опазване на р.Дунав.
5	Стражица	1.Гр.Стражица има 5 600 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 10 000. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Стражишка, II-ра категория. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 93%, а степента на ползваемост - 98%. 5.Обектът е в напреднало строителство. 6.За довършването му, особено на биологичното стъпало е необходима актуализация на проекта. 7.Довеждащият колектор до ГПСОВ е изграден.	1.Подобряване екологичното състояние на реката, която се използва за селскостопански нужди. 2.Реализацията на ГПСОВ премахва здравния риск за население около 5 000 души, които се водоснабдяват от терасата на р.Стражишка. 3.Преустановява се постъпването в реката на следните товари: 608 кг/ден БПК5 , 698 кг/ден НВ.
6	Павликени	1.Гр.Павликени има 14 000 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Росица,III-та категория, приток на р.Янтра. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 95%, а степента на ползваемост - 98%. 4.Необходимо е обследване и актуализация на проекта. 5.Има утвърдена площадка за ГПСОВ. 6.Има изготвен работен проект за довеждащ колектор, но строителство не е започнало.	1.Подобряване на екологичното състояние на реката, която в сухо време формира оттока си предимно от отпадъчни води. 2.С изграждане на ГПСОВ ще се намали здравния риск за населението, водоснабдяващо се от терасата на р.Росица. 3.Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 4 000 кг/ден БПК5 , 3 800 кг/ден НВ, 300 кг/ден общ азот и 50 кг/ден общ фосфор.
7	Трявна и Плачковци	1.Градовете Трявна и Плачковци имат 14 671 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 36 978. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Тревненска, II-ра категория. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 98%. 5.Има изготвени ППП за ГПСОВ и работен проект за механично стъпало,който се актуализира. 6.Има работен проект за довеждащия колектор, строителството му не е започнало. 7.Има отредена площадка за ГПСОВ.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Тревненска, която е с влошени качества поради директното заустване на непречистени отпадъчни води от градовете. 2.Реализацията на ГПСОВ ще намали замърсяване на р. Тревненска в нейното горно течение. 3.Ще се преустанови постъпването в реката на следните товари: 21 кг/ден БПК5 , 20,5 кг/ден НВ.
8	Дряново	1.Гр.Дряново има 9 563 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Дряновска, II-ра категория. 3.Не е изграден довеждащия колектор. 4.В момента се извършва процедура по отреждане на площадка за ГПСОВ. 5.Необходимо е разработване на актуален проект.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Дряновска, която е с влошени качества поради директното заустване на непречистени отп. води в нея.
9	Бяла	1.Гр.Бяла има 12 426 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 35 752. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Янтра,III-та категория. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 50%, а степента на ползваемост е 99%. 5.Необходимо е обследване и актуализация на проекта, който е изготвен в идейна фаза. 6.Отредена е площадка за ГПСОВ.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Янтра, която е с влошени качества поради директното заустване на непречистени отпадъчни води в нея.

ПОРИЧИЕ “Русенски ЛОМ”

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1	Разград - РРМ	1.Най-голям замърсител в поречието- 40 620 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 60 000. 3.Съществува реална опасност от замърсяване водите на 60 бр. кладенци, разположени в терасата на р. Бели Лом, които осигуряват вода за питейно-битови нужди на 98000 души. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 82%, а степента на ползваемост - 93%. 5.Станцията има проектна готовност. 6.Обектът се финансира от ДБ и НФООС.	1.Подобряване екологичното състояние на р. бели Лом, която не отговаря на проектната си категория по показателите БПК_5,НВ, NH_{4, NO2}, РО_4. 2.Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 10 222 кг/ден БПК₅ 11 280 кг/ден НВ. 3. Преустановяване на здравен риск за над 98000 души.
2	Попово	1.Градът е с 22 925 ж. и е разположен в горното течение на р. Черни Лом. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 93 900. 3.Поради прехвърляне на чисти води от р. Черни Лом в яз. “Бели Лом” чрез водохващане над с. Кардам, ПС “Еленово” и изградена деривация, водите на реката под гр. Попово на практика се формират от непречистените битово-фекални и промишлени отпадъчни води на града. 4.Съществува реална опасност от замърсяване водите на 6 бр. кладенци, разположени в терасата на р. Черни Лом, които осигуряват вода за питейно-битови нужди на 9000 души. 5.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 90%, а степента на ползваемост - 92%. 6.Общината разполага с РП за механичното стъпало на станцията, за която има отредена площадка.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Поповска и р. Черни Лом, които не отговаря на проектната си категория по показателите БПК_5,НВ, NH_{4, NO2}, РО₄ 2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари: кгО₂/ден БПК₅ кг/ден НВ 3.Преустановяване на здравен риск за над 9000 души.
3	Русе /ЗПЗ/ Крайбре-жен колектор,ПС “Кея”	1.Западната промишлена зона е най-голямия замърсител на р. Русенски Лом, преди заустването и в р. Дунав. 2.Крайбрежният колектор и ПС “Кея” са в процес на строителство и се финансират от НДЕФ и НФООС.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Русенски Лом, която не отговаря на проектната си категория по показателите БПК₅, НВ, NO₂, РО_4. 2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 15 326 кгО₂/ден БПК₅ 15 270 кг/ден НВ 2 673 кг/ден общ азот 758 кг/ден общ фосфор.

Добруджански реки и дерета

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1	Исперих /Механично стъпало/	1.Градът е с над 12 000 жители и отпадъчните му води се заустват без пречистване в сухо дере или в септични ями, които не се почистват редовно и създават здравен риск за населението. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 30 000. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 30%, а степента на ползваемост - 70%. 4.Станцията има проектна готовност и създадена организация за реализация строителството на механичното стъпало . 5.Обектът се финансира от ДБ и НФООС.	1.Подобряване екологичното състояние в района на гр. Исперих. 2.Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в дерето на следните товари: 938 кг/ден БПК₅ 1 058 кг/ден НВ 3. Предотвратяване на здравен риск за 12059 жители.
2	Дулово /Механично стъпало/	1.Градът е с 13 600 жители и отпадъчните му води се заустват без пречистване в сухо дере или в септични ями, които не се почистват редовно и създават здравен риск за населението. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 35 000. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 35%, а степента на ползваемост - 70%. 4.Станцията има проектна готовност и създадена организация за реализация строителството на механичното стъпало . 5.Довеждащият колектор е изграден 100%. 6.Обектът се финансира от ДБ и НФООС.	1.Подобряване екологичното състояние в района на гр. Дулово. 2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в дерето на следните товари: 1 600 кгО₂/ден БПК₅ 1 400 кг/ден НВ 3. Преустановяване на здравен риск за над 13600 души.
3	Кубрат /Механично стъпало/	1.Градът е с над 12 000 жители и отпадъчните му води се заустват без пречистване в сухо дере или в септични ями, които не се почистват редовно и създават здравен риск за населението. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 32 000. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 43%, а степента на ползваемост - 70%. 4.Станцията има проектна готовност. 5.Довеждащият колектор е изграден 100%.	1.Подобряване екологичното състояние в района на гр. Кубрат. 2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в дерето на следните товари: 990 кгО₂/ден БПК₅ 1 360 кг/ден НВ 3. Преустановяване на здравен риск за над 12000 души.
4	Добрич - РРМ на каловото стопанство	1.Гр.Добрич има 105 000 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 150 000. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 85%, а степента на ползваемост - 90%. 4.От технологичната схема на станцията не са въведени в експлоатация предвидените в проекта метантанкове за анаеробна стабилизация на утайките от станцията. 5.Площта на изсушителните полета е недостатъчна за обезводняване на утайките.	1.Въвеждане на станцията в нормален експлоатационен режим. 2.Третиране на 52656 м³/год утайки от станцията, които в момента са нестабилизирани и недостатъчно обезводнени и създаване на условия за безопасно депониране или оползотворяване.

поречия на реки, вливащи се в ЧЕРНО МОРЕ

Черноморско крайбрежие
Поречие “Камчия”
Поречие “Провадийска и Девненска”

ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1	Царево	1.Най-голям замърсител по южното Черноморие – 16650 жители по време на курортния сезон с перспектива те да нараснат до 65000 жители и курортисти. 2.Здравен риск за над 50000 местни жители и курортисти. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 50%, а степента на ползваемост - 75%. 4.Международни задължения на страната от 1994 г. за ограничаване на емисиите от наземно базирани източници – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. 5.Съобразяване с изискванията на Директива 76/160/ЕЕС, поправена от 90/656/ЕЕС относно качеството на водите за къпане в целия ЕС. 6.За бъдещата станция има отредена площадка.	1.Подобряване екологичното състояние на крайбрежните морски води в райони на съществуващо водоползване. 2.Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в морето на следните товари: 3541 кг/ден БПК₅ 4252 кг/ден НВ 709 кг/ден общ азот 162 кг/ден общ фосфор.
2	Балчик	1.Най-голям замърсител по северното Черноморие – 50000 жители през летния сезон. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 70 000. 3.Здравен риск за над 50000 местни жители и курортисти. 4. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 80%, а степента на ползваемост - 85%. 5.Международни задължения на страната от 1994 г. за ограничаване на емисиите от наземно базирани източници – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. 6.Съобразяване с изискванията на Директива 76/160/ЕЕС, поправена от 90/656/ЕЕС относно качеството на водите за къпане в целия ЕС. 7.За бъдещата станция има отредена площадка, отвоювана от морето.	1.Подобряване екологичното състояние на крайбрежните морски води в райони на съществуващо водоползване. 2.Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в морето на следните товари: 2695 кг/ден БПК₅ 3240 кг/ден НВ.
3	Обзор - Бяла	1.Градовете са с над 15000 ж. през курортния сезон. 2.Здравен риск за над 15000 местни жители и курортисти. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 70%, а степента на ползваемост - 80%. 4.Международни задължения на страната от 1994 г. за ограничаване на емисиите от наземно базирани източници – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. 5.Съобразяване с изискванията на Директива 76/160/ЕЕС, поправена от 90/656/ЕЕС относно качеството на водите за къпане в целия ЕС. 6.Станцията е в процес на строителство. Необходимо е довършване на строителните работи, доставка и монтаж на необходимите машини и съоръжения и въвеждане в експлоатация.	1.Подобряване екологичното състояние на крайбрежните морски води в райони на съществуващо водоползване. 2.Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в морето на следните товари: 2140 кг/ден БПК₅ ₂580 кг/ден НВ 317 кг/ден общ азот 174 кг/ден общ фосфор
4	кв. Аспарухово- Варна	1.Кварталите Аспарухово и Галата са с над 40000 ж. през курортния сезон. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 62 500. 3.Здравен риск за над 40000 местни жители и курортисти. 4.Международни задължения на страната от 1994 г. за ограничаване на емисиите от наземно базирани източници – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. 5.Съобразяване с изискванията на Директива 76/160/ЕЕС, поправена от 90/656/ЕЕС относно качеството на водите за къпане в целия ЕС.	1.Подобряване екологичното състояние на Варненското езеро и крайбрежните морски води.
5	кв. “Меден рудник” - Бургас	1.Кварталът е с над 70000 ж. през курортния сезон. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 90 000. 3.Здравен риск за над 70000 местни жители и курортисти. 4.Международни задължения на страната от 1994 г. за ограничаване на емисиите от наземно базирани източници – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. 5.Съобразяване с изискванията на Директива 76/160/ЕЕС, поправена от 90/656/ЕЕС относно качеството на водите за къпане в целия ЕС.	1.Подобряване екологичното състояние на крайбрежните морски води в райони на съществуващо водоползване. 2.Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в морето на следните товари: 1067 кг/ден БПК₅ 1775 кг/ден НВ
6	Созопол	1.Градът е с над 20000 ж. през курортния сезон. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 30 000. 3.Здравен риск за над 20000 местни жители и курортисти. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 90%, а степента на ползваемост - 93%. 5.Международни задължения на страната от 1994 г. за ограничаване на емисиите от наземно базирани източници – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. 6.Съобразяване с изискванията на Директива 76/160/ЕЕС, поправена от 90/656/ЕЕС относно качеството на водите за къпане в целия ЕС.	1.Подобряване екологичното състояние на крайбрежните морски води в райони на съществуващо водоползване. 2.Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в морето на следните товари: 1067 кг/ден БПК₅ 1775 кг/ден НВ
7	с.Черномо- рец	1.Селото е с над 20000 ж. през курортния сезон. 2.Здравен риск за над 20000 местни жители и курортисти. 3.Международни задължения на страната от 1994 г. за ограничаване на емисиите от наземно базирани източници – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. 4.Съобразяване с изискванията на Директива 76/160/ЕЕС, поправена от 90/656/ЕЕС относно качеството на водите за къпане в целия ЕС.	1.Подобряване екологичното състояние на крайбрежните морски води в райони на съществуващо водоползване.
8	Ахтопол	1.Градът е с над 11550 ж. през курортния сезон с перспектива те да нараснат до 50000 жители и курортисти. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 14 000. 3.Здравен риск за над 50000 местни жители и курортисти. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 75%, а степента на ползваемост - 90%. 5.Международни задължения на страната от 1994 г. за ограничаване на емисиите от наземно базирани източници – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. 6.Съобразяване с изискванията на Директива 76/160/ЕЕС, поправена от 90/656/ЕЕС относно качеството на водите за къпане в целия ЕС. 7.За бъдещата станция има отредена площадка.	1.Подобряване екологичното състояние на крайбрежните морски води в райони на съществуващо водоползване. 2.Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в морето на следните товари: 2726 кг/ден БПК₅ 3281 кг/ден НВ 550 кг/ден общ азот 126 кг/ден общ фосфор
9	синеморец	1.Градът е с над 8000 ж. през курортния сезон. 2.Здравен риск за над 8000 местни жители и курортисти. 3.Международни задължения на страната от 1994 г. за ограничаване на емисиите от наземно базирани източници – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. 4.Съобразяване с изискванията на Директива 76/160/ЕЕС, поправена от 90/656/ЕЕС относно качеството на водите за къпане в целия ЕС. 5.За бъдещата станция има отредена площадка.	1.Подобряване екологичното състояние на крайбрежните морски води в райони на съществуващо водоползване.
10	Варна /РРМ/	1.Градът е с над 300000 ж. през курортния сезон. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 420 000. 3.Международни задължения на страната от 1994 г. за ограничаване на емисиите от наземно базирани източници – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. 4.Степента на изграденост и ползваемост на канализационната мрежа е 100%. 5.Съобразяване с изискванията на Директива 76/160/ЕЕС, поправена от 90/656/ЕЕС относно качеството на водите за къпане в целия ЕС. 6.Съгласно споразумение между правителствата на нашата страна и Дания, реконструкцията на станцията се финансира от Датското правителство, НФООС и община Варна.	1.Подобряване екологичното състояние на Варненското езеро и крайбрежните морски води в райони на съществуващо и перспективно водоползване.
11	Приморско- Китен /РРМ/	1.Градовете са с над 25000 ж. през курортния сезон. 2.Здравен риск за над 10000 местни жители и курортисти. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 85%, а степента на ползваемост - 90%. 4.Международни задължения на страната от 1994 г. за ограничаване на емисиите от наземно базирани източници – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. 5.Съобразяване с изискванията на Директива 76/160/ЕЕС, поправена от 90/656/ЕЕС относно качеството на водите за къпане в целия ЕС.	1.Подобряване екологичното състояние на крайбрежните морски води в райони на съществуващо и перспективно водоползване.
12	Равда- Слънчев бряг /РРМ/	1.Градът и комплекса са с над 30000 ж. през курортния сезон. 2.Здравен риск за над 30000 местни жители и курортисти. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 90%, а степента на ползваемост - 95%. 4.Международни задължения на страната от 1994 г. за ограничаване на емисиите от наземно базирани източници – Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване. 5.Съобразяване с изискванията на Директива 76/160/ЕЕС, поправена от 90/656/ЕЕС относно качеството на водите за къпане в целия ЕС.	1.Подобряване екологичното състояние на крайбрежните морски води в райони на съществуващо и перспективно водоползване.
13	Айтос	1.Гр.Айтос има 25 000 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Айтоска, II-ра категория,която се влива в Бургаското езеро. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 60%.	1.Подобряване на екологичното състояние на реката.
14	Средец	1.Гр.Средец има 10 000 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Средецка, II-ра категория,която се влива в язовир Мандра. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 70%. 4.ГПСОВ е в процес на изграждане, има пълен работен проект за частичен пуск на станцията.	1.Подобряване на екологичното състояние на реката.

ПОРИЧИЕ “КАМЧИЯ”

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1	Шумен	1. Най-голям замърсител в поречието- 117 000 жители и 350 000 екв. жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Поройна,III-та категория, приток на р.Камчия. 3.Степента на ползваемост на канализационната мрежа е 90%. 4. Станцията има проектна готовност, строителството на механичното стъпало е напреднало, оборудването е договорено и голяма част от него е доставено. 5. Обектът се финансира от ДБ и НФООС.	1. Подобряване екологичното състояние на р. Поройна, която не отговаря на проектната си категория по показателите БПК_5,НВ, Азот (амониев), нитритен азот и фосфати. 2. Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 15 552 кг/ден БПК₅ 11 923 кг/ден НВ
2	В. Преслав	1. Градът е с 10 740 ж. и е разположен в горното течение на поречието. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 15 000. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Тича,II-ра категория. 4. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 95%, а степента на ползваемост - 95%. 5. Съществува реална опасност от замърсяване водите на 48 бр. шахтови кладенци от водоснабдителната система “Мараш”, която доставя питейна вода за с. Хан Крум, гр. Смядово и селата Мокреш, Янково, Кълново и Бял Бряг. 6. Общината разполага с РП за Довеждащия колектор до бъдещата ГПСОВ за която има отредена площадка. Предстои конкурс за избор на фирма за изпълнението му. 7. На базата на одобрен протокол от среща в МОСВ, общината ще проведе конкурс за нов РП на ГПСОВ- Преслав.	1. Подобряване екологичното състояние на реката, която не отговаря на проектната си категория по показателите нитритен азот, нитратен азот и в отделни случаи по НВ и фосфати. 2. Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 1356 кгО₂/ден БПК₅ 1035 кг/ден НВ 25 кг/ден общ фосфор 46 кг/ден общ азот 3. Преустановяване на здравен риск за над 17000 души.
3	Търговище	1. Градът е с над 54 000 ж. и е разположен в горното течение на поречието. 2.Водоприемници на отпадъчните води са реките Врана и Сива,II-ра категория. 3. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 68%, а степента на ползваемост - 100%. 4. Съществува реална опасност от замърсяване на водите 13 бр. шахтови кладенци от водоснабдителна система “Хан Крум”, с. Осмар и Кочово. 5. Има отредена площадка за бъдещата ГПСОВ и РП за довеждащия колектор от който до момента е изграден около една трета.	1. Подобряване екологичното състояние на р. Врана, която не отговаря на проектната си категория по показателите нитритен азот, азот (амониев), НВ и в отделни случаи по БПК_5. 2. Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 12 260 кгО₂/ден БПК₅ 8 242 кг/ден НВ 3. Преустановяване на здравен риск за над 50 000 души.
4	Котел	1. Градът е с над 17 000 ж. и е разположен в горното течение на р.луда камчия. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Котленска,II-ра категория. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 70%. 4. Непречистените отпадъчни води на гр. Котел чрез р. Котленска и р. Луда Камчия постъпват в яз. “Камчия”, чиито води се ползват за питейно-битово водоснабдяване на големи райони от Варненска и Бургаска области. 5. Има отредена площадка за бъдещата ГПСОВ.	1. Подобряване екологичното състояние на р. Котленска. 2. Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 1310 кгО₂/ден БПК₅ ₁₃00 кг/ден НВ 3. Преустановяване на здравен риск за над 220 000 души.

ПОРИЧИЕ “ПРОВАДИЙСКА и ДЕВНЕНСКА”

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1	Нови пазар	1. Най-голям замърсител в поречието- 17 170 жители и 37 780 екв. жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Крива, II-ра категория. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 82%, а степента на ползваемост - 100%. 4.Съществува реална опасност от замърсяване на сондажните кладенци, разположени в терасата на р. Провадийска, които доставят питейна вода на гр. Провадия и с. Ветрино.	1. Подобряване екологичното състояние на р. Крива и река Провадийска в горното и течение. 2. Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 1 890 кг/ден БПК₅ 1 162 кг/ден НВ 3. Преустановяване на здравен риск за 20 000 души.
2	Провадия /РРМ/	1.Градът е с 17 000 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Провадийска, III-та категория. 3. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 65%, а степента на ползваемост - 70%. 4.Станцията е само с механично стъпало и не изпълнява предназначението си за пречистване на отпадъчните води за водоприемник ІІІ III-та категория.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Провадийска, която не отговаря на проектната си категория по показателите БПК₅, НВ, NO_{2, PO4.} 2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 825 кгО₂/ден БПК₅ 1190 кг/ден НВ.
3	Каспичан	1. Градът е с 6 000 ж. и е разположен в горното течение на поречието. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Каменица,II-ра категория. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 95%. 4. Съществува реална опасност от замърсяване на сондажните кладенци, разположени в терасата на р. Провадийска, които доставят питейна вода на гр. Провадия и с. Ветрино.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Каменица и р. Провадийска. 2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 276 кгО₂/ден БПК₅ 300 кг/ден НВ 3. Преустановяване на здравен риск за над 20 000 души.

поречия на реки, вливащи се в ЕГЕЙСКО МОРЕ

Поречие “Струма”
Поречие “Места”
Поречие “Марица”
Поречие “Тунджа”
Поречие “Арда”

ПОРИЧИЕ “СТРУМА”

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
А	Нови
1	Благоевград	1.Най-голям замърсител в поре-чието без ГПСОВ - 78 000 жители и 185 000 екв. жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Благоевградска Бистрица, II-ра категория, приток на р.Струма. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 98%, а степента на ползваемост - 100%. 4. Станцията има проектна готовност за I^ви етап- механично стъпало, ДОВОС и Решение за реализация на етап. 5. Обявен търг за строителство на довеждащ колектор. Предстои изграждане, което се финансира от НФООС. 6.Приоритет по ФАР - трансгранично сътрудничество.	1.Подобряване екологично-то състояние на р.Бла-гоевгр. Бистрица,създа- ващо здравен риск за на- селението. 2. Възстановяване на рекреационните й възможности. 3.Реализацията на стан-цията ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 9 120 кг/ден БПК_{5 ,} 4 275 кг/ден НВ, 1 311 кг/ден амонячен азот и 256 кг/ден общ фосфор. 4.Опазване чистотата на водите на р.Струма, която е трансгранично водно течение.
2	Сандански	1. Гр.Сандански има 26 200 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Санданска Бистрица, II-ра категория, приток на р.Струма. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 98%, а степента на ползваемост - 100%. 4. Понастоящем се актуализира работния проект. 5. Има отредена площадка за ГПСОВ. 6.Има частично изграден довеждащ колектор.	1.Подобряване екологично-то състояние на р.Санданска Бистрица,създаващо здравен риск за населе-нието. 2.Възстановяване рекреационните й въз-можности. 3.Опазване чистотата на водите на р.Струма-трансгранично водно течение. 4.Подобряване възможностите за водоползване за различни цели от поречието на Струма.
3	Петрич	1.Гр.Петрич има 34 000 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Струмешница, II-ра категория, приток на р.Струма. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 95%, а степента на ползваемост - 100%. 4. Наличие на актуални предпро- ектни проучвания.	1. Опазване чистотата на водите на р.Струма-трансгранично водно течение - спазване на принципи на Конвенцията от Хелзинки.
4	Сапарева баня /с ниска сте-пен на кана-лизация-40%/	1. Малък град в поречието, но с проект за ГПСОВ, предвиждащ пречистване и на отпадъчните води на к.к.”Паничище”. 2. По Постановление на МС осигурени средства и частично изграден колектор към Паничище. 3. Проявен интерес за финансово подпомагане от федералното канцлерство на Австрия. 4. Определена площадка и приет ДОВОС	1. Опазване от замърся-ване на питейни водоиз- точници. 2. Опазване качеството на водите в притоци на р.Струма 3.Подобряване санитар- но-хигиенните условия в района и рекреационните му възможности.
Б	Реконструкц., модернизация, разширения, колектори .
1.	Кюстендил	1.Гр.Кюстендил има 55 600 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 142 560. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Банщица, II-ра категория. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 97%, а степента на ползваемост - 100%. 5. Има проект за реконструкция и разширение, актуализиран през 1998 г.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Банщица, която не отговаря на проектната си категория по показателите разтворен кислород и нитритен азот. 2.След извършване на реконструкцията и разширението на ГПСОВ ще се преустанови постъпването в реката на следните товари: 12 778 кг/ден БПК5 и 11 024 кг/ден НВ. 3.Опазване качеството на водите в р.Струма, с оглед използване водите й за различни цели. 4.Подобряване рекреаци-онните възможности на поречието. 5.Опазване качеството на трансгранично водно течение в духа на Кон- венцията от Хелзинки.
2.	Перник	1.Гр.Перник има 98 155 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 356 000. 3.Водоприемници на отпадъчните води са р.Конска и р.Струма - II-ра категория. 4.Степента на изграденост и ползваемост на канализационната мрежа е 80%. 5.Необходимост от ремонт на аерационната система и подмяна на въздуходувките на биобасейните.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Конска, която не отговаря на проектната си категория по показателите НВ и нитритен азот. 2.След извършване на реконструкция и модернизация на ГПСОВ ще се преустанови постъпване във водоприемника на следните товари: 3 841 кг/ден БПК5, 4 087 кг/ден НВ и 340 кг/ден амонячен азот. 3.Опазване качеството на трансгранично водно течение в духа на Кон- венцията от Хелзинки.
3.	Дупница	1. Действаща ГПСОВ на град с население над 43 368 жители. 2.Водоприемници на отпадъчните води са р.Джерман, р.Бистрица и р.Отовица - II-ра категория. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 70%, а степента на ползваемост - 90%. 4. Има изготвен проект за реконструкция, разширение и модернизация на ГПСОВ.	1. Подобряване екологичното състояние на р.Джерман, която не отговаря на поректната си категория по показателите НВ, разтворен кислород и рН. 2.След извършване на реконструкция, разширение и модернизация на ГПСОВ ще се преустанови постъпване в реката на следните товари: 12 130 кг/ден БПК5 и 15 552 кг/ден НВ. 3.Опазване качеството на водите в р.Струма, с оглед използване водите й за различни цели. 4.Подобряване рекреаци-онните възможности на поречието. 5.Опазване качеството на трансгранично водно течение - р.Струма.

ПОРИЧИЕ “МЕСТА”

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1	Разлог	1.Гр.Разлог има 13 915 жители. 2.Водоприемници на отпадъчните води са р.Изток и р.Бяла,които са II-ра категория. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 98%. 4.Съществуващата ПСОВ на “Пиринхарт” е с възможност да пречиства всички отпадъчни води от Разлог. 5.Станцията има нужда от реконструкция и модернизация. 5. Има изготвени проекти на довеждащи колектори.	Подобряване екологичното състояние на водоприемника, който в някои случаи не отговаря на проектната си категория по ХПК и НВ. Реализацията на реконструкцията с включване на ОВ от Разлог ще преустанови постъпването в Места на следните товари: 1050 кг/ден БПК₅ 1290 кг/ден НВ. 3. Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Места. 4. Подобряване на възможностите за различни водоползвания от поречието.
2	Банско	Гр.Банско има 10 000 жители. Броят на еквивалентните жители е 25 000. Водоприемник на отпадъчните води е р.Демяница,II-ра категория, приток на р.Места. Степента на изграденост на канализационната мрежа е 80%. Има изготвен проект, но е необходима актуализация.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Демяница. 2.Реализацията на ГПСОВ ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 300 кг/ден БПК5 и 3 150 кг/ден НВ. 3. Възможност за пречистване на отпадъчните води и от курортен район в м.”Шилигарника”, с което ще се опазят питейни водоизточници под него. 4. Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Места.
3	Гоце Делчев	1.Гр.Гоце Делчев има 22 153 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Градска, II-ра категория, приток на р.Места. 3.Степента на изграденост и ползваемост на канализационната мрежа е около 100%.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Градска. 2. Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Места.

ПОРИЧИЕ “МАРИЦА”

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1	Стара Загора	1.Гр.Стара Загора има 173 228 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 174 282. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Бедечка - III-та категория, приток на р.Марица. 4. Степента на изграждане на канализационната мрежа е 83%, а степента на ползваемост е 93 %. 5.Станцията има проектна готовност. 6.Има отредена площадка за изграждане на ГПСОВ.	1.Подобряване екологичното състояние на река Бедечка, която не отговаря на проектната си категория по показатели БПК5, амонячен и нитритен азот, нефтопродукти. 2.С изграждането на ГПСОВ ще се намали здравния риск за 11500 души, ползващи води от терасата на р.Бедечка за питейно-битови нужди. 3.С изграждането на ГПСОВ ще се преустанови постъпването на следните товари във водоприемника: 24 614 кг/ден БПК5 , 22 926 кг/ден НВ, 4 923 кг/ден общ азот и 141 кг/ден общ фосфор. 4.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
2	Пазарджик	Градът има 100 000 жители. Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 110 000. Водоприемник на отпадъчните води е р. Марица, която е III-та категория. Степента на изграденост на канализационната мрежа е 95%, а степента на ползваемост е също 95%. Станцията има проектна готовност. Довеждащият колектор до ГПСОВ е изграден. Очаква се финансиране от външни източници.	1.Подобряване екологичното състояние на р. Марица. 2.С изграждането на ГПСОВ ще се преустанови постъпването на следните товари във водоприемника: 17 550 кг/ден БПК5, 6 500 кг/ден НВ, 1 650 кг/ден общ азот и 91 кг/ден общ фосфор. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
3	Димитровград	1.Градът има 50 938 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 246 425. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Марица - III-та категория. 4.Има проектна готовност за частичен пуск и цялостна реализация на ГПСОВ, но се налага актуализиране на проекта. 5.Има изграден довеждащ колектор по десен бряг.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Марица. 2.С изграждане на ГПСОВ ще се преустанови постъпването на следните товари във водоприемника: 11 724 кг/ден БПК5 , 10 295 кг/ден НВ, 282 кг/ден общ азот и 772 кг/ден общ фосфор. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
4	Хасково	1.Гр.Хасково има 80 500 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 130 000. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р. Хасковска, III -та категория. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 80%, а степента на ползваемост - 90%. 3.Съществува здравен риск за 120 000 жители, ползващи води от терасата на р. Хасковска за питейно водоснабдяване. 3.Изготвен е частичен работен проект за механично стъпало. 4.Отредена е площадка за ГПСОВ.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Марица. 2.С изграждане на ГПСОВ ще се намали здравния риск за населението, ползващо вода от терасата на р.Хасковска за питейно водоснабдяване. 3.С изграждане на ГПСОВ ще се преустанови постъпването на следните товари във водоприемника: 7 672 кг/ден БПК5 , 6 795 кг/ден НВ, 313 кг/ден общ азот и 88 кг/ден общ фосфор. 4.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
5	Пловдив	1.Гр.Пловдив има 355 771 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 662 592. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Марица, която е II-ра категория. 4.Степента на изграденост и ползваемост на канализационната мрежа е 99%. 5.Има изготвен проект за реконструкция и модернизация на ГПСОВ - Пловдив.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Марица. 2.След реконструкция и модернизация на ГПСОВ ще се преустанови постъпването на следните товари във водоприемника: 32 585 кг/ден БПК5 , 58 142 кг/ден НВ, 2 705 кг/ден общ азот. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
6	Панагюрище	1.Гр.Панагюрище има 21 890 жители. 2. Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 25 000. 3.Водоприемник на отпадъчните води е река Панагюрска Луда Яна, II категория, приток на р.Луда Яна. 4.Степента на изграденост и ползваемост на канализационната мрежа е 70%. 5.Станцията има проектна готовност. 6. Степента на изграденост на I етап /механично стъпало/ е 33 %. 7.Има отредена площадка за изграждане на ГПСОВ.	1.Подобряване на екологичното състояние на р. Панагюрска Луда Яна, която не отговаря на проектната си категория по показателите БПК5 и амонячен азот. 2.С изграждане на ГПСОВ ще се преустанови постъпването на следните товари във водоприемника: 2 457 кг/ден БПК5 , 2 101 кг/ден НВ, 280 кг/ден общ азот и 106 кг/ден общ фосфор.
7	Велинград	1.Гр.Велинград има 26 500 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Чепинска, II-ра категория, приток на р.Марица. 3.Степента на изграденост и ползваемост на канализационната мрежа е 87,5 %. 4.Има изготвени 3 бр.идейни проекти.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Чепинска, която не отговаря на проектната си категория по показателите амонячен и нитритен азот. 2.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
8	Асеновград	1.Гр.Асеновград има 60 000 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Чепеларска,III категория, приток на р.Марица. 3. Степента на изграденост на канализационната мрежа е 70%. 4.Довеждащият колектор е частично изграден. 5.Изготвени са ППП за изграждане на ГПСОВ.	1.Подобряване на екологичното състояние на водоприемника. 2.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
9	Карлово	1.Гр.Карлово има 28 220 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 52 259. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Стара река, II-ра категория, приток на р.Стряма. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 70%. 5.Има изготвен идеен проект. 6.Частично изграден довеждащ колектор.	1.Подобряване екологичното състояние на водоприемника. 2.С изграждането на ГПСОВ ще се преустанови постъпването на следните товари в реката: 3 500 кг/ден БПК5 , 3 000 кг/ден НВ, 480 кг/ден общ азот и 36 кг/ден общ фосфор.
10	Чирпан	1.Гр.Чирпан има 20 000 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Текирска, II-ра категория, приток на р.Марица. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 93%, а степента на ползваемост - 96%. 4.Има изготвени ППП за ГПСОВ.Необходима е актуализация и работни проекти за станцията и довеждащия колектор.	1.Подобряване екологичното състояние на водоприемника. 2.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
11	Стамболийски	1.Гр.Стамболийски има 15 463 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Марица - III-та категория. 3.Степента на изграждане на канализационната мрежа е 60%. 4.Има изготвени цялостни ППП за Групова пречиствателна станция от района на гр.Стамболийски.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Марица, която не отговаря на проектната си категория по показател нитритен азот. 2.С изграждането на ГПСОВ ще се преустанови постъпването във водоприемника на следните товари: 2а/сезонно 15 386 кг/ден БПК5, 4 808 кг/ден НВ. 2б/ извън сезона 9 731 кг/ден БПК5, 5 037 кг/ден НВ. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
12	Първомай	1.Гр. Първомай има 26 271 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 112 233. 3.Водоприемник на отпадъчните води е сухо дере, което зауства в р.Марица - II-ра категория. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 90%, а степента на ползваемост - 60%. 5.Има изготвени цялостни ППП и частичен работен проект.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Марица, която не отговаря на проектната си категория по показател нитритен азот. 2.С изграждане на ГПСОВ ще се преустанови постъпване във водоприемника на следните товари: 5 828 кг/ден БПК5 и 4 268 кг/ден НВ. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
13	Харманли	1.Гр.Харманли има 21 126 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 45 422. 3.Водоприемник на отпадъчните води е сухо дере и р.Харманлийска, III-та категория, приток на р.Марица. 4. Степента на изграденост на канализационната мрежа е 80 %, а степента на ползваемост - 89%. 5.Изготвен е лабораторен доклад за количество и състав на отпадъчните води, който се нуждае от актуализация.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Харманлийска, която не отговаря на проектната си категория по показателите нитритен азот и фосфати. 2.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
14	Сопот	1.Гр.Сопот има 12 339 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 29 625. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Манастирска,II категория, приток на р.Стряма. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 70%. 5.Станцията има проектна готовност.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Манастирска. 2.С изграждането на ГПСОВ ще се преустанови постъпването на следните товари в реката: 1 422 кг/ден БПК5 , 1 363 кг/ден НВ, 450 кг/ден общ азот и 71 кг/ден общ фосфор.
15	Кричим	1.Гр. Кричим има 9 240 жители. 2. Водоприемник на отпадъчните води е р. Стара река, II категория, приток на р.Марица. 3.ГПСОВ има частична проектна готовност - механично стъпало. 4.Има изграден довеждащ колектор. 5.Върви процедура по отреждане на площадка.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Стара река. 2.С изграждането на ГПСОВ ще се преустанови постъпването на следните товари в реката: 1 458 кг/ден БПК5 , 1 617 кг/ден НВ, 327 кг/ден общ азот и 82 кг/ден общ фосфор.
16	Девин	1.Гр.Девин има 5 600 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Девинска - II-ра категория, приток на р.Въча. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 55%, а степента на ползваемост - 70%.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Девинска, която се влива в язовир Девин, използван за питейно-битови нужди от населението в района.
17	Чепеларе	1.Гр.Чепеларе има 6 125 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 12 729. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Чепеларска - I-ва категория, приток на р.Марица. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 65%, а степента на ползваемост - 70%. 5.Проектът за ГПСОВ е разработен във фаза ППП.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Чепеларска, която след града не отговаря на проектната си категория. 2.С изграждането на ГПСОВ ще се преустанови постъпването в реката на следните товари: 679 кг/ден БПК5 , 753 кг/ден НВ, 140 кг/ден общ азот и 31 кг/ден общ фосфор. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
18	Костенец	1.Гр.Костенец има 10 413 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Марица, II-ра категория. 3.Има изготвен проект във фаза ППП.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Марица.
19	Гълъбово	1.Гр.Гълъбово има 10 203 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Сазлийка,III-та категория, приток на р.Марица. 3. Степента на изграденост на канализационната мрежа е 85%, а степента на ползваемост - 91 %. 4.За изграждане на ГПСОВ има изготвен работен проект, който се нуждае от актуализация. 5.Има отредена площадка за станцията.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Сазлийка, която не отговаря на проектната си категория по показателите НВ, амонячен и нитритен азот. 2.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица.
20	Пещера	1.Гр.Пещера има 23 448 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Стара река, III-та категория,приток на р.Марица. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 90%. 4.Има проект за реконструкция и модернизация на изградената пречиствателна станция.	1.Подобряване екологичното състояние на реката, която в района на гр.Пещера не отговаря на проектната си категория по показател нитритен азот. 2.След реконструкцията и модернизацията на станцията ще се преустанови постъпването във водоприемника на следните товари: 4 751 кг/ден БПК5 , 971 кг/ден НВ, 94 кг/ден амонячен азот. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Марица
21	Нова Загора	1.Гр.Нова Загора има 26 234 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Блатница,III-та категория, приток на р.Сазлийка. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 90%, а степента на ползваемост е 97%. 4.Станцията се нуждае от реконструкция и модернизация. Не са въведени в експлоатация 1 метантанк и газголдерите.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Блатница, която не отговаря на проектната си категория по показател нитритен азот. 2.След реконструкцията и модернизацията на ГПСОВ ще се преустанови постъпването на следните товари във водоприемника: 4 252 кг/ден БПК5 , 5 743 кг/ден НВ.
22	Ихтиман	1.Гр.Ихтиман има 14 077 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Мъти вир,II-ра категория, която се влива в язовир Тополница. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 72%. 4.Засега не се нуждае от реконструкция и модернизация.	1.Изградената ГПСОВ работи добре и така се преустановява постъпването в р.Мъти вир на следните товари: 1 140 кг/ден БПК5 , 404 кг/ден НВ, 233 кг/ден амонячен азот и 9 кг/ден общ фосфор.
23	Хисаря	1.Гр.Хисаря има 9 782 жители. 2.Броят на еквивалентните жители е 15 000. 3.Водоприемник на отпадъчните води е язовир “Синята река”,II-ра категория. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 50%. 5. Изготвен е ППП за разширение и реконструкция на съществуващата ГПСОВ.	1.Подобряване на екологичното състояние на язовир “Синята река”. 2.След извършване на реконструкция и модернизация на ГПСОВ ще се преустанови постъпването във водоприемника на следните товари: 658 кг/ден БПК5 , 822 кг/ден НВ, 147 кг/ден общ азот и 49 кг/ден общ фосфор.
24	Раднево	1.Гр.Раднево има 14 500 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Сазлийка, III-та категория, приток на р.Марица. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 92%, а степента на ползваемост - 93%. 4.Изградената пречиствателна станция се нуждае от реконструкция и модернизация.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Сазлийка, която не отговаря на проектната си категория по показател нитритен азот.

ПОРИЧИЕ “ТУНДЖА”

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1	Казанлък	1.Гр. Казанлък има 60 500 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 80 000. 3.Водоприемник на отпадъчните води на града е р.Енинска/II-ра категория/, приток на р.Тунджа. 4.Канализационната мрежа е изградена 87%, степента на ползваемост е 94 %. 5. Довеждащият колектор е 100 % изграден/незавършено строителство/. 6.ГПСОВ е изградена като груб строеж, работи се по програма за частичен пуск без газово стопанство.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Енинска, чиито води не отговарят по показателите БПК5, разтворен кислород, амонячен и нитритен азот и фосфати на проектната си категория. 2.С изграждането на пречиствателна станция ще се намали здравния риск за населението, ползващо вода за различни цели от терасата на реката. 3.Изграждането на ГПСОВ Казанлък ще преустанови постъпването във водоприемника на следните товари: 14 025 кг/ден БПК5 13 350 кг/ден НВ. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Тунджа.
2	Сливен	1.Гр. Сливен има 100 000 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК е 106 000. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Асеновска - III-та категория, приток на р.Тунджа. 4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 90 %, а степента на ползваемост е 98 %. 5.Изграден е довеждащия колектор. 6.Пречиствателната станция е изградена, но се нуждае от разширение на каловото стопанство, за което има проектна готовност.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Асеновска, която не отговаря на проектната си категория по показателите БПК5, НВ, амонячен и нитритен азот, фосфати и нефтопродукти. 2.Ще се преустанови постъпването във водоприемника на следните товари: 17 853 кг/ден БПК5 15 676 кг/ден НВ. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Тунджа.
3	Ямбол	1.Гр. Ямбол има 92 640 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Тунджа - III-та категория. 3. Степента на изграденост на канализационната мрежа е 57%, степента на ползваемост - 85%. 4.Необходима е актуализация на проекта за ГПСОВ.Целесъобразно е изграждането на Канална помпена станция за отпадъчните води на града.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Тунджа. 2.С изграждане на ГПСОВ ще се преустанови замърсяването на водоприемника със следните товари: 14 591 кг/ден БПК5 13 172 кг/ден НВ. 3.С изграждане на пречиствателната станция ще се намали здравния риск за населението, ползващо вода от терасата на р.Тунджа за различни цели. 4.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Тунджа.
4	Елхово	1.Гр. Елхово има 13 523 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Тунджа - III-та категория. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 57%, а степента на ползваемост - 78%.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Тунджа, която не отговаря по показателя нитритен азот на проектната си категория. 2.С изграждане на пречиствателната станция ще се намали здравния риск за населението, ползващо вода от терасата на р.Тунджа за различни цели. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Тунджа.
5.	Карнобат	1.Гр.Карнобат има 15 000 жители. 2.Водоприемник на отпадъчните води е р. Мочурица-II-ра ІІкатегория, приток на р.Тунджа. 3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 75%. 4.Проведена е процедура за отреждане на площадка за ГПСОВ. 5.Започнати са ППП за ГПСОВ.	1.Подобряване на екологичното състояние на р.Мочурица, която не отговаря на проектната си категория по показатели НВ и нитритен азот. 2.С изграждането на пречиствателна станция ще се преустанови постъпването на следните товари във водоприемника: 967 кг/ден БПК5 и 1093 кг/ден НВ. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Тунджа.

ПОРИЧИЕ “АРДА”

необходимите за реализация ГПСОВ

N	ГПСОВ	ОБОСНОВКА	ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1.	Смолян	1.Гр.Смолян има 35 000 жители. 2.Водоприемник на градските отпадъчни води е р.Черна, която е II категория. 3.Броят на еквивалентните жители по БПК е 69 500. 4.Съществува реална опасност от замърсяване водите на тръбните кладенци в терасата на реката, които водоснабдяват с.Долно Влахово. 5.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 60 %. Степен на ползваемост-100 %. 6.Разработен е проект на ПСОВ от чешката фирма “Енвиромент комерс” през 1995 г. 7.Има отредена и отчуждена площадката за пречиствателна станция. 8. Довеждащият колектор до ГПСОВ е изграден 80 %.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Черна, която в някои случаи не отговаря на проектната си категория по показател NO2. 2.Изграждането на ГПСОВ-Смолян ще преустанови постъпване в р.Черна на следните товари: 3841 кг/ден БПК5 3029 кг/ден НВ. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Арда.
2.	Рудозем	1.Гр. Рудозем има 5 900 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК е 10 000. 3.Водоприемник на градските отпадъчни води е р.Арда - II - ра категория. 4. Канализационната мрежа на града е изградена 80%, а степента на ползваемост е 85%. 5.Има определен терен за ГПСОВ, който ще се преотреди след изготвяне на преработката и актуализацията на проекта. 6.Започнало е изграждането на довеждащия колектор до ГПСОВ, който трябва да бъде готов до 31.12.2000 г.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Арда. 2.Изграждането на ГПСОВ Рудозем ще преустанови постъпването в р.Арда на следните товари: 637 кг/ден БПК5, 567 кг/ден НВ, 121 кг/ден общ азот и 25 кг/ден общ фосфор. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Арда.
3.	Златоград	1.Гр. Златоград има 9 500 жители. 2.Броят на еквивалентните жители по БПК е 14 000. 3.Водоприемник на градските отпадъчни води е р.Върбица - II - ра категория. 4.Степен на изграденост на канализационната мрежа - 70%, степен на ползваемост - 75%. 5.Има изготвен проект във фаза ППП, който трябва да се актуализира.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Върбица. 2.Изграждането на ГПСОВ Златоград ще преустанови постъпването в р.Върбица на следния товар: 746 кг/ден БПК5 3.С изграждането на пречиствателна станция ще се намали здравния риск за населението, ползващо вода след Златоград. 4.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Арда.
4.	Мадан	1.Броят на жителите е 9 000. 2.Няма проектна готовност и проучвателни работи за ГПСОВ. 3.Предстои отреждане на площадка.	1.С изграждането на ГПСОВ ще се подобри екологичното състояние на р.Малка река.
5.	Кърджали	1.Броят на жителите е 45 773. 2.Степента на изграденост на канализационна мрежа е 85 %. Степента на ползваемост е 97 %. 3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Арда, която е III-та категория.	1.Подобряване екологичното състояние на р.Арда, която не отговаря на проектната си категория по показател NO2. 2.С изграждането на пречиствателната ще се преустанови замърсяването на яз. Студен кладенец и ще се намали здравния риск за 977 жители на с. Широко поле. 3.Принос в опазване качеството на водите в трансгранично водно течение - река Арда.