І. Съществуваща канализационна мрежа и градски пречиствателни станции за отпадъчни води от населените места в р. България

Водните ресурси в Р. България се формират от оттока на вътрешните реки, подземните води и част от водите на река Дунав. Тяхното опазване, рационално използване и управление е от жизнено важно значение за устойчивото развитие на страната. За съжаление България е в числото на най-бедните на водни ресурси страни в Европа. Средногодишното количество за жител е около 2300 – 2400 м3, а използваемата част от него е от 800 до 1000 м3/ж. год. ползването на достъпните води се ограничава от влошените им качества в резултат от замърсяването им с битово-фекални и промишлени отпадъчни води, както и от дифузни източници. При тенденцията за нарастване на водопотреблението, дефицитът на вода ще расте и ще се превърне в много сериозен социален, икономически и екологичен проблем за страната, ето защо пречистването на отпадъчните води придобива изключително важно значение. Докато водоснабдителната инфраструктура е сравнително добре развита и централизираното водоснабдяване обслужва 98% от населението, то степента на изграденост на канализационните мрежи и селищните пречиствателни станции е значително по-ниска и може да се оцени като незадоволителна. Изградената до момента улична канализационна мрежа е 7718 км, а общо с външните колектори – 9150 км. От тях само 400 км са в селата. Броят на канализираните населени места е 272, от които 167 града и 105 села. Общият брой на градовете е 237, където живее около 70% от населението. Делът на селищата с изградена канализация от общия им брой е около 70,5%, а на канализираните села – 2,1%. Спрямо улиците на всички градове изградената канализация е 48,5% от дължината на уличната мрежа, а в селата 0,6%. Канализационните мрежи са преобладаващо смесени, основно гравитачни и са изпълнени от бетонови и стоманобетонови тръби. Експертни оценки сочат, че инфилтрацията на подпочвени води е значително по-висока в сравнение със западните страни. Поради претоварване, на редица места се наблюдава изпускане на отпадъчни води в сухо време през преливниците на смесените канализации в реките. Освен незадоволителното техническо състояние на канализационните мрежи и недостатъчната им изграденост, често липсва синхронизация с възможностите на изградените пречиствателни станции и в двете посоки – ненатоварени и претоварени.

Към настоящия момент в страната са изградени 52 броя градски пречиствателни станции за отпадъчни води, от които 13 броя са само с механично пречистване на водите, а 39 са с биологично пречистване. Те обслужват 47 населени места и 35.3% от населението на страната.

От 97 населени места с над 10 000 жители едва 24 имат ГПСОВ. Тревожно е състоянието на градовете с над 50 000 жители, които са 28, а само в 13 от тях има изградени ГПСОВ. В три града – Казанлък, Шумен и Димитровград, строителството на необходимите пречиствателни станции е започнало. За други три града – Видин, Русе и Силистра може да се приеме, че строителството на станциите може да се отложи за по-късен етап, но в останалите девет града – Благоевград, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Асеновград, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Ямбол , строителството на ГПСОВ не е започнало.

Към тази тревожна картина може да се добави още необходимостта от разширение, реконструкция и модернизация на вече изградените станции, които работят под проектния си капацитет поради:

    • Несъгласуваност на изграждането на канализационната мрежа и довеждащите колектори с ГПСОВ;

    • Недовършено строителство на всички съоръжения от технологичната схема на станциите, главно тези за третиране на утайките;

    • Многогодишна експлоатация по т.н. временни схеми ( например без първично утаяване поради невъзможност да се третират всички утайки);

    • Липсата на синхронизация в производителността на линията по пътя на водата и тази за третиране на утайките;

    • Пропуски и грешки в проектирането;

    • Грешки при строителството;

    • Ниско ниво на подготовка на персонала;

    • Неправилна експлоатация на станциите;

    • Ниско ниво на автоматизация при управлението и контрола на процесите;

    • Неизпълнение на необходимите ремонтни работи на съоръженията;

Към настоящия момент в процес на строителство са 16 ГПСОВ, строителството на някои от които продължава повече от 10 - 15 години. Причините за това са липсата на ясен финансов план за тяхната реализация, пропуски в проектирането, както и неадекватна политика на някои инвеститори и строителни фирми по отношение на тяхното завършване и въвеждане в експлоатация.

ІІ. ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА

Съгласно изискванията на Директива на ЕС 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места, страните членки на ЕС трябва да гарантират, че до 31 декември 2005 г. отпадъчните води, включени в канализационните системи на населени места с над 10 000 еквивалентни жители, ще бъдат предмет на вторично пречистване преди заустването им във водоприемниците.

Целта на програмата е по поречия да се установят приоритетите за изграждане на Градски пречиствателни станции за отпадъчни води за всички населени места в страната над 10 000 еквивалентни жители, както и националните приоритети в краткосрочен план до 2002 г. Тя включва довършването на строящите се в момента ГПСОВ, реконструкция, разширение и модернизация на съществуващите, също и проектирането, и изграждането на нови ГПСОВ. Програмата е изготвена и съобразена с основните принципи на европейското законодателство по отношение на управлението на качеството на водите. Чрез нейното изготвяне ще се създаде необходимия управленски механизъм за практическото прилагане на европейските изисквания.

При разработването на програмата е извършена актуализация на цялата налична информация към настоящия момент, като тя ще се допълва и актуализира периодично с оглед постигането на поставените цели. Събраната и систематизирана информация дава възможност за извършване на многобройни изследвания, анализи и изводи. Чрез подходящо бъдещо допълване, тя ще послужи за основа при по-нататъшното разширяване на програмата за времето след 2002 година.

ІІІ. СЪОТВЕТСТВИЕ с международни ангажименти на страната и ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Националната програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места над 10000 еквивалентни жители в република българия е изготвена в съответствие с изискванията и задълженията на страната ни по Конвенцията за устойчиво използване на водите на р. Дунав, Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера.

Във връзка с хармонизиране и привеждане в съответствие на нашето законодателство по отношение на управление качеството на водите със законодателството на Европейския съюз, националната програма е съобразена с изискванията на европейските директиви, по-важни от които са:

  • Проект за рамкова директива СОМ(97)49, едно от основните изисквания на която е въвеждането на специални мерки за опазване качеството на водите в случаите, когато антропогенното натоварване води до значително замърсяване, както и с общата концепция за басейново управление на водите;

  • Директива на ЕС 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места, основните изисквания на която са насочени към събирането, пречистването и изпускането на отпадъчни води от населени места и някои промишлени сектори;

  • Директива на ЕС 76/464/ЕЕС относно замърсяването на водите с опасни вещества и “дъщерните” директиви към нея за забрана и ограничаване на изпускането на вредни и опасни вещества във водоприемниците;

  • Директива на ЕС 79/923/ЕЕС относно спазване на изискванията към качествата на шелфовите, слабосолените и крайбрежните морски води;

  • Директива на ЕС 76/160/ЕЕС относно качествата на водите за къпане;

  • Директива на ЕС 75/440/ЕЕС относно изискванията за качествата на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;

  • Директива на ЕС 80/778/ЕЕС относно качествата на водите за питейно-битови цели;

  • Директива на ЕС 78/659/ЕЕС относно качествата на водите за рибовъдство и др.;

ІV. КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА

Приоритетното подреждане на необходимите за изграждане ГПСОВ по отделните поречия е извършено по експертна оценка, като са ползвани следните критерии:

  1. численост на населението,подложено на здравен риск в резултат на замърсяването на водоприемника с битово-фекални и промишлени отпадъчни води, проявяващ се най често:

  • При заустване на отпадъчни води в близост до водовземни съоръжения, които осигуряват вода за питейно-битови нужди;

  • При заустване на отпадъчни води в близост до плажна ивица по черноморското крайбрежие или до други места, където водите се ползват за къпане.

  1. Имисионно състояние и категория на водоприемника на отпадъчните води.

  2. Място на заустване на непречистени отпадъчни води:

  • В зона на нарушена екологична обстановка, където качеството на водите във водоприемника не отговаря на проектната категория;

  • В горното течение на водоприемника;

  • В райони на защитени територии или на чувствителни екосистеми.

  1. Брой еквивалентни жители на населеното място, за които ще се реализира станцията.

  2. Степен на изграденост и ползваемост на съществуващата канализационна система и довеждащия колектор до мястото на бъдещата пречиствателна станция

  3. Степен на изграденост на строящите се пречиствателни станции.

  4. Международни ангажименти на страната.

  5. наличие на отредена площадка за ГПСОВ, проектна готовност и решение по доклад за оценка на въздействието върху околната среда.

  6. Необходими капитални разходи за реализацията на етапен и цялостен пуск на станцията и съпоставка с очаквания екологичен ефект.

  7. Осигурени източници за финансиране при реализацията на обекта, възможности за частично външно финансиране.

  8. Ангажираност на местните власти за реализацията на обекта.

  9. Изяснена собственост на ВиК мрежите и съоръженията.

V. ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА

За всички основни поречия в страната е представена следната актуализирана информация:

  1. Схема на поречието с нанесени проектни категории, места на пунктовете за наблюдение качеството на повърхностните води от актуализираната Национална система за екологичен мониторинг, както и населените места с над 10 000 екв. жители, които заустват отпадъчните си води в съответното поречие.

  2. Участъците от реките, които не отговарят на проектната си категория съгласно данни от пунктовете на Националната система за екологичен мониторинг.

  3. Места на всички водовземни съоръжения за питейно-битови нужди в терасите на реките, в които качествата на водата не отговарят на БДС “Вода за пиене”, или за които има опасност да бъдат замърсени от непречистени битово-фекални или производствени отпадъчни води.

  4. Данни за населените места в поречието с място на заустване на отпадъчните води, брой еквивалентни жители, степен на изграденост и ползваемост на канализационната мрежа.

  5. Паспорти на всички съществуващи ГПСОВ в поречието.

  6. Паспорти на всички ГПСОВ в строителство.

  7. Паспорти на всички ГПСОВ с доказана необходимост от изграждане, но чието строителство не е започнало.

  8. Приоритетно подреждане на необходимите за реализация ГПСОВ в поречието с обосновка и екологичните ползи от тяхното въвеждане в експлоатация
     
     

Националната програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места над 10 000 еквивалентни жители в Р. България включва следните поречия и региони:
 

№
ПОРЕЧИЕ
БРОЙ НА НЕОБХОДИМИТЕ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ ГПСОВ
Нови 
За довършване на строител-ството
За разширение, реконструкция и модернизация 
Общо
1 Черноморско крайбрежие
8
1
3
12
2 Камчия
3
1
 
4
3 Провадийска и Девненска
2
 
1
3
4 Огоста
2
 
2
4
5 Искър
7
1
1
9
6 Вит
1
 
1
2
7 Осъм
2
1
 
3
8 Янтра
6
1
2
9
9 Русенски Лом
1
 
1
2
10 Добруджански реки и дерета  
3
1
4
11 Струма
4
 
3
7
12 Места
2
 
1
3
13 Марица
17
1
6
24
14 Тунджа
3
1
1
5
15  Арда
5
   
5
16 Дунавски градове
8
   
8
  ВСИЧКО:
71
10
23
104*

Забележка: Общият брой на обектите в таблицата надвишава броя на населените места с над 10 000 жители по данни от НСИ, защото в програмата са включени градовете с брой на еквивалентните им жители.

От всички идентифицирани като необходими за изграждане ГПСОВ, в програмата са определени 36 национални приоритетни обекта, чието строителство, довършване или разширение, реконструкция и модернизация ще подобри значително качеството на водите в съответните водоприемници и ще сведе до минимум здравния риск за населението.

При определяне на националните приоритети за довършване, разширение, реконструкция, модернизация и изграждане на нови ГПСОВ е ползвана методика с балова оценка по споменатите по-горе критерии и коефициенти, отчитащи тежестта им.

Необходимите капитални разходи за изграждане на станциите са посочени след съгласуване с главните проектанти на обектите (при наличие на работен проект) и актуализирана количествено-стойностна сметка.

За обекти, за които няма изготвени работни проекти, стойността е определена по окрупнени показатели, съгласно методика на Института по качество на водите и управление на отпадъците към Виенския технически университет, публикувана в “Ръководство за стратегии за управление на отпадъчните води” от 1996 г. Методиката е използвана за страните от Централна и Източна Европа и потвърдена при сравнение с актуализирани цени за реализация на ГПСОВ у нас.
 
 
 
 
 

НАЦИОНАЛНИ ПРИОРИТЕТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ГПСОВ
ПОРЕЧИЕ ГПСОВ Жители Стойност - хил.лв. (DМ) Срокове
Реални Еквивалентни по БПК5 СМР Машини Обща стойност на ГПСОВ

Срок за 

започва-не

Продължител

ност
Черноморско крайбрежие Обзор-Бяла
10 600
15 000
3 300 000
1 214 000
4 514 000
 1999 г. 2 г.
Черноморско крайбрежие Балчик
50 000
70 000
8 274 750
8 274 750
16 549 500
 2000 г. 4 г.
Марица Стара Загора
173 228
174 282
36 164 950
36 164 950
72 329 900
 2000 г. 4 г.
Камчия Шумен
117 000
350 000
17 130 000
15 180 000
31 710 000
 1999 г. 4 г.
Черноморско крайбрежие Царево
16 500
25 000
10 483 688
10 483 687
20 967 375
 2000 г. 3 г.
Черноморско крайбрежие Варна - РРМ
300 000
420 000
9 000 000
1 000 000
10 000 000
 1999 г. 3 г.
Марица Димитровград
51 000
246 425
32 850 000
32 850 000
65 700 000
 2000 г. 4 г.
Черноморско крайбрежие Созопол
20 000
30 000
3 927 000
3 927 000
7 854 000
 2000 г. 3 г.
Черноморско крайбрежие Ахтопол
11 550
14 000
1 556 775
1 556 775
3 113 550
 2000 г. 3 г.
Марица Хасково
80 500
130 000
18 240 000
18 240 000
36 480 000
 2000 г. 4 г.
Тунджа Казанлък
60 500
80 000
1 000 000
200 000
1 200 000
 1999 г. 1 г.
Марица Пазарджик
100 000
110 000
22 720 500
22 720 000
45 441 000
 2000 г. 4 г.
Марица Пловдив - РРМ
355 770
662 590
2 000 000
 1999 г. 2 г.
Черноморско крайбрежие Приморско-Китен - РРМ
15 000
25 000
1 000 000
1 000 000
2 000 000
 2 000 г. 3 г.
Тунджа Сливен - РРМ
100 000
106 000
320500
320500
641 000
 1999 г. 1 г.
Искър Самоков
46 000
58500
2 980 000
300 000
3 280 000
 1999 г. 2 г.
Черноморско крайбрежие Кв. "Аспарухово"-Варна
40 000
62 500
5 469 750
5 469 750
10 939 500
 2001 г. 3 г.
Осъм Троян
22 889
32 570
5 785 300
5 785 300
11 570 600
 1999 г. 4 г.
Янтра Велико Търново- РРМ
75 000
95 000
1 000 000
1 500 000
2 500 000
 1999 г. 2 г.
Черноморско крайбрежие Кв. Меден рудник"-Бургас
70 000
90 000
10 799 250
10 799 250
21 598 500
 2001 г. 4 г.
Янтра Стражица
5 600
10 000
85000
85000
170 000
 1999 г. 1 г.
Камчия В. Преслав
10 740
15 000
2 410 000
2 410 000
4 820 000
 2000 г. 3 г.
Струма Благоевград
78 000
184 722
23 000 000
23 000 000
46 000 000
 2000 г. 4 г.
Янтра Горна Оряховица
48 886
580 000
14 025 000
14 025 000
28 050 000
 2001 г. 4 г.
Искър София- РРМ
1 240 000
2 037 000
21250000
21250000
42 500 000
 1999 г. 3 г.
Русенски Лом Разград- РРМ
40 620
60 000
500 000
500 000
1 000 000
 1999 г 3 г.
Осъм Ловеч
44 244
80 000
9 000 000
9 513 000
18 513 000
 2001 г. 4 г.
Русенски Лом Попово
23 000
93 900
13 830 000
13 830 000
27 660 000
 2001 г. 4 г.
Огоста Монтана
52 211
120 345
15 000 000
20 400 000
35 400 000
 2001 г. 4 г.
Арда Смолян
34 580
69 500
10 800 000
10 800 000
21 600 000
 2000 г. 4 г.
Янтра Севлиево
26 200
35 000
7 012 500
7 012 500
14 025 000
 2001 г. 4 г.
Добруджански реки Исперих
12 000
30 000
1 200 000
950 000
2 150 000
 1999 г. 2 г.
Марица Панагюрище
21 890
25 000
5 136 000
5 136 000
10 272 000
 1999 г. 3 г.
Добруджански реки Дулово
13 600
35 000
3 054 241
312 000
3 366 241
 1999 г. 2 г.
Арда Рудозем
5 900
10 000
2 250 000
2 250 000
4 500 000
 2000 г. 3 г.
Арда Златоград
9 500
14 000
3 100 000
3 100 000
6 200 000
 2000 г. 3 г.

ОБЩО НЕОБХ.

СРЕДСТВА
323 655 204
311 559 462
636 615 166


 

VІ. РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОГРАМАТА

Оперативен орган за осигуряване реализацията на програмата е Консултативен съвет към МОСВ, включително и с участието на представители от министерството на регионалното развитие и благоустройството. Съветът ще извършва оценки на изходните данни, проектната готовност, степента на изграденост на стоящите се ГПСОВ, както и състоянието на действащите пречиствателни станции и свързаните с тях съоръжения с оглед разширение, реконструкция и модернизация. Тези оценки ще бъдат използвани при:

  • Изготвяне на предложения за формиране на Държавния бюджет;

  • Подпомагане на УС към НФООС при вземане на решения за отпускане на средства;

  • Предлагане на проекти за външно финансиране;

Консултативният съвет ще има право да привлича външни експерти, както и да прави предложения пред Министъра на околната среда и водите за изготвяне на експертизи и становища, необходими за взимане на решения за реализация на обектите.

Програмата ще може да се реализира само при съвместно финансиране от всички възможни финансови източници, а именно: ДБ, НФООС, средства от общини и фирми, експлоатиращи пречиствателните станции и външни финансови средства. Особено важно е ефективното използване на новите финансови инструменти на ЕС в предприсъединителния период на страната ни. При осигуряване на ново външно финансиране или отпадане на такова, съответния обект сменя приоритетността си.

Предложени са два възможни финансови сценария за обезпечаване на необходимите средства за периода от 1999 до 2002 година с цел реализирането на основна част от приоритетните обекти. Вътрешните средства са формирани от Държавния бюджет на страната, НФООС и Общинските ФООС, като сумите са заложени както следва:

  • Държавен бюджет – съгласно Закона за ДБ за 1999 г.

  • НФООС – съгласно предвидена сума от УС на фонда за 1999 г.

  • Общински ФООС – 10% от средствата на НФООС.

За периода от 2000 до 2002 година е предвидено увеличение на средствата с 20% на година.

Във финансов сценарий №1 са включени външни средства, получили одобрение от финансови институции. Във финансов сценарий №2 са заложени и средствата по предложени инвестиционни проекти, но все още не одобрени от съответните финансови институции.

При осигуряване на средствата по оптимистичния финансов сценарий №2 за периода до 2002 година е възможно да започне реализирането на следните приоритетни ГПСОВ:
 

за ново строителство
за довършване на строителство
за разширение, реконструкция и модернизация
гпсов - Балчик гпсов – Обзор-Бяла гпсов - Варна
ГПСОВ – Стара Загора ГПСОВ - Шумен гпсов - Пловдив
ГПСОВ - Царево ГПСОВ - Димитровград гпсов – Китен-Приморско
ГПСОВ - Созопол гпсов - Казанлък ГПСОВ - Сливен
ГПСОВ - Ахтопол ГПСОВ - Самоков ГПСОВ – Велико Търново
гпсов – кв. “Аспарухово” - Варна ГПСОВ - Троян  
ГПСОВ – кв. “Меден рудник” - Бургас ГПСОВ - Стражица  
гпсов - Хасково    
гпсов - Пазарджик    
ГПСОВ – Велики Преслав    
ГПСОВ - Благоевград    


 

поречия на реки, вливащи се в река Дунав
 
 

    1. Дунавски градове

    2. Поречие “Огоста”

    3. Поречие “Искър”

    4. Поречие “Вит”

    5. Поречие “Осъм”

    6. Поречие “Янтра”

    7. Поречие “Русенски Лом”

    8. Добруджански реки и дерета


 

Дунавски градове

необходимите за реализация ГПСОВ



 
N
ГПСОВ
ОБОСНОВКА
ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
  Русе 1.Най-голям град и индустриален център, което го прави и най-голям замърсител от градовете, разположени в Българския участък на река Дунав.

2.Гр.Русе има 168 051 жители.

3.Броят на еквивалентните жители е 1 253 519.

4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 98%, а степента на ползваемост - 90%.

5.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав имайки предвид, че разреждането на отпадъчните води, зауствани в реката е над 1:2000. 

6.Многобройните зауствания на отпадъчни води в района на града провокират ерозионните процеси, а и увеличават здравния риск за населението.

7.Има отредена площадка за станцията и предпроектни проучвания.

8.При разработване на работен проект е препоръчително ново обследване и актуализация на проекта.

9.Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания.

1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав.

2.Намалява здравния риск за жителите в района.

3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от няколко пром. предприятия.

4.Запазване на биоразнообразието.

5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 

6.Подобряване условията за рекреация.

  Силистра 1.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав, имайки предвид голямото разреждане на отпадъчните води, зауствани в реката.

2.Гр.Силистра има 48 000 жители.

3.Степента на изграденост и ползваемост на канализационната мрежа е 98%. 

4.Няколкото зауствания на отпадъчни води в района на града спомагат за активиране на ерозионните процеси, а и увеличават здравния риск за населението.

5.Няма отредена площадка за станцията и пълни предпроектни проучвания.

6.При разработване на предпроектните проучвания е препоръчително ново обследване и актуализация на данните.

7.Довеждащият колектор е изграден 95%.

8.Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания.

1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав.

2.Намалява здравния риск за жителите в района.

3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от пром. предприятия.

4.Запазване на биоразнообразието.

5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 

6.Подобряване условията за рекреация.

  Свищов 1.Голям град и индустриален център, което го прави и важен замърсител между градовете разположени в Българския участък на река Дунав.

2.Гр.Свищов има 31 862 жители.

3.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав имайки предвид, че разреждането на отпадъчните води зауствани в реката е няколко хиляди пъти. 

4.Заустванията на отпадъчни води в района на града провокират ерозионните процеси, а и увеличават здравния риск за населението.

5.Има отредени две площадки за две станции и предпроектни проучвания от 1990 г.

6.При разработване на работен проект е препоръчително ново обследване и актуализация на проекта.

7.Довеждащите колектори до двете бъдещи станции са изградени.

8.Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания.

1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав.

2.Намалява здравния риск за жителите в района.

3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за водоснабдяване и напояване.

4.Запазване на биоразнообразието.

5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 

6.Подобряване условията за рекреация.

  Лом 1.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав имайки предвид, разреждането на отпадъчните води, зауствани в реката.

2.Гр.Лом има 36 105 жители.

3.Броят на еквивалентните жители е 46 173.

4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 30%, а степента на ползваемост - 60%.

5.Заустванията на отпадъчни води в района на града провокират ерозионните процеси, а и увеличават здравния риск за населението.

6.Има отредени площадки за станцията и начало на предпроектни проучвания.

7.Разработване на работен проект е препоръчително, но след ново обследване.

8.Довеждащият колектор е проектиран, но не е изграден.

9.Hамаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания. 

1.Директно заустване на непречистени отп. води в р.Дунав, което допринася за влошаване на качествата й. 

2.Намалява здравния риск за жителите в района.

3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от няколко пром. предприятия.

4.Запазване на биоразнообразието.

5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 

6.Подобряване условията за рекреация.

  Видин 1.Голям град и индустриален център, което го прави и важен замърсител от градовете разположени в Българския участък на река Дунав.

2.Гр.Видин има 63 000 жители.

3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 67%, а степента на ползваемост - 93%.

4.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав, имайки предвид разреждането на отпадъчните води, зауствани в реката. 

5.Заустванията на отпадъчни води в района на града провокират ерозионните процеси, а и увеличават здравния риск за населението.

6.Няма отредена площадка за станцията и предпроектни проучвания.

7.Довеждащият колектор не е изграден изцяло.

8.Необходимо е обследване и актуализация на проекта

9.Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания .

1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав.

2.Намалява здравния риск за жителите в района.

3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от няколко пром. предприятия.

4.Запазване на биоразнообразието.

5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 

6.Подобряване условията за рекреация.

  Козлодуй 1.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав имайки предвид, че разреждането на отпадъчните води зауствани в реката е хиляди пъти.

2.Гр.Козлодуй има 14 582 жители.

3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 41%, а степента на ползваемост - 70%. 

4.Заустванията на отпадъчни води в района на града провокират и увеличават здравния риск за населението.

5.Няма отредена площадка за станцията и предпроектни проучвания.

6.Необходимо е обследване и актуален проект.

7.Отреждане на площадка

8.Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания .
 
 
 
 
 
 

 

1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав.

2.Намалява здравния риск за жителите в района.

3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от няколко пром. предприятия.

4.Запазване на биоразнообразието.

5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 

6.Подобряване условията за рекреация.

  Белене 1.Заустванията на отпадъчни води в района на града провокират и увеличават здравния риск за населението.

2.Гр.Белене има 10 127 жители.

3.Няма отредена площадка за станцията и предпроектни проучвания.

4.Довеждащият колектор не е изграден 

5.Необходимо е обследване и нов проект.

6.Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания .

1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав.

2.Намалява здравния риск за жителите в района.

3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от няколко пром. предприятия.

4.Запазване на биоразнообразието.

5.Подобряване и възстановяване на влажни зони. 

6.Подобряване условията за рекреация. 

  Тутракан 1.Оказва незначително влияние върху качествата на водите на река Дунав.

2.Гр.Тутракан има 13 027 жители.

3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 92%.

4.Няма отредена площадка за станцията .

5.При разработване на работен проект е препоръчително ново обследване и актуализация на данните.

6.Довеждащият колектор не е изграден.

7.Необходимо е обследване и актуализация на проекта.

Намаляване на риска от неконтролируеми или инцидентни изпускания .

1.Подобряване екологичното състояние на р. Дунав.

2.Намалява здравния риск за жителите в района.

3.Водите от терасата на р. Дунав се използват за напояване и от няколко пром. предприятия.

4.Запазване на биоразнообразието.

5.Подобряване условията за рекреация. 

6.Директно заустване на непречистени отп. води в р.Дунав, което допринася за влошаване на качествата й.

ПОРИЧИЕ “ОГОСТА”

необходимите за реализация ГПСОВ
N ГПСОВ ОБОСНОВКА ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1 Враца 1.Гр. Враца има 75 000 жители.

2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 192 000.

3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Дъбника - II-ра категория, приток на р.Лева.

4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 82%, а степента на ползваемост - 94%.

5.Сключен е договор за ПП и работен проект за реконструкция, актуализация и модернизация на ГПСОВ.

1.Подобряване екологичното състояние на р. Дъбника, която не отговаря на проектната си втора категория по показателите НВ и нитритен азот . Реката е с влошени качества поради изпускане на недостатъчно пречистени отпадъчни води от ГПСОВ.

2.След извършване на реконструкция, разширение и модернизация на ГПСОВ ще се преустанови постъпването в реката на следните товари:

9720 кг/ден БПК5, 

7862 кг/ден НВ и 

162 кг/ден амонячен азот.

3.Принос в опазване на р.Дунав.

2 Монтана 1.Гр.Монтана има 52 211 жители.

2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 120 345.

3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Огоста - III-та категория, приток на р.Дунав.

4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 78%, а степента на ползваемост - 91%.

5.Има изготвен работен проект за механично стъпало.

6.Предстои повторно отреждане на площадка в съответствие с новата нормативна уредба.

1.Подобряване екологичното състояние на р. Огоста, която не отговаря на проектната си категория по показателя нитритен азот.

2.Реализацията на ГПСОВ ще преустанови постъпването на следните товари в реката:

10 395 кг/ден БПК5, 

11 070 кг/ден НВ.

2.Принос в опазване на р.Дунав.

3.Намаляване здравния риск за населението в района.

3 Берковица 1.Гр.Берковица има 16 221 жители.

2.Броят на еквивалентните жители е 51 480.

3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Берковска,II-ра категория, приток на р.Огоста.

4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 61%, а степента на ползваемост - 78%.

5.Има проектна готовност за първи етап на ГПСОВ.

6.Има определена площадка.

1Ще се подобри екологичното състояние на р. Берковска.

2.Намаляване на здравен риск за населението в района.

3.Реализацията на ГПСОВ ще преустанови постъпването на средните товари в реката:

2 613 кг/ден БПК5, 

3 804 кг/ден НВ . 

4 Вършец
  1. Преди повече от 25 г. станцията е въведена в експлоатация и се нуждае от реконструкция и модернизация.
  2. Водоприемник на отпадъчните води е р.Раковица,III-та категория, приток на р.Ботуня.
  1. Подобряване на екологичното състояние на водоприемника.
  2. Намаляване на здравния риск за населението в района.

ПОРИЧИЕ “ИСКЪР”

необходимите за реализация ГПСОВ


N ГПСОВ ОБОСНОВКА ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ
1 Самоков
  1. Гр.Самоков има 46 000 жители.
  2. Водоприемник на отпадъчните води е р.Искър, I-ва категория.
  3. Степента на изграденост на канализационната система е 70%.
  4. Има проектна готовност за разширение на механичното стъпало и каловото стопанство. 
  1. Реализирането на разширението на ГПСОВ - Самоков ще гарантира пречистването на всички отпадъчни води от гр. Самоков.
  2. Ще се подобри екологичното състояние р. Искър, която не отговаря на проектната си категория по показателите: рН, окисляемост, амонячен и нитритен азот, фосфати.
  3. След разширение на ГПСОВ ще се преустанови постъпването в реката на следните товари: 6 747 кг/ден БПК5 , 7 100 кг/ден НВ , 1 058 кг/ден общ азот и 220 кг/ден общ фосфор.
  4. Ще се сведе до минимум екологичната застрашеност и здравният риск за населението, ползващо вода от яз. Искър за питейни нужди.
2 София 1.Гр.София има 1 240 000 жители.

2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 2 037 037.

3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Искър, II-ра категория.

4.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 58%.

5.Има проектна готовност за реконструкция, разширение и модернизация на каловото стопанство и за въвеждане в експлоатация на метантанковете.

1.Подобряване екологичното състояние на р. Искър, която не отговаря на проектната си категория по показателите разтворен кислород, НВ, ХПК, амонячен и нитритен азот, масла и нефтопродукти, мед и фосфати.

2.Значителен принос в опазване на р.Искър, а следователно - и на р.Дунав.

3 Червен бряг 1.Гр.Червен бряг има 17 454 жители.

2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Искър,III-та категория. 

3.Степента на изграденост на канализационната мрежа е 90%.

4.Работният проект е изготвен 75%.

5.Има отредена площадка за бъдещата ГПСОВ.

1.Подобряване екологичното състояние на р. Искър, която не отговаря на проектната си категория по показателите нитритен азот и фосфати.

2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари:

4 290 кг/ден БПК5,

2 970 кг/ден НВ, 

224 кг/ден амонячен азот и 24 кг/ден фосфор.

3.Намаляване на здравния риск за населението, ползващо вода за питейни нужди от 10-те шахтови кладенци в района.

4 Луковит 1.Гр.Луковит има 10 458 жители.

2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Златна Панега, II-ра категория.

3.Довеждащият колектор е изграден частично.

4.Има отредена площадка за ГПСОВ.

5.Разработен е проект във фаза ППП.

1.Подобряване на екологичното състояние на р.Златна Панега, която не отговаря на проектната си категория по показателите БПК5 и амонячен азот.

2.Реализацията на обекта ще преустанови постъпването в реката на следните товари:

825 кг/ден БПК5 и 

750 кг/ден НВ.

5 Ботевград 1.Гр.Ботевград има 26 000 жители.

2.Броят на еквивалентните жители по БПК5 е 38670. 

3.Водоприемник на отпадъчните води е р.Калница, II-ра категория, приток на р.Малък Искър.

4.Степента на изграденост на канализационната система е 90%, а степента на ползваемост - 100%.

5.Довеждащият колектор е изграден.

6.Има проект за нова пречиствателна станция във фаза ППП.

1.Подобряване на екологичното състояние на р. Калница, приток на р. Малки Искър, основен замърсител на р. Искър. 

Р. Калница не отговаря на проектната си категория по показателите амониев азот и нитритен азот и фосфати.

6 Етрополе 1.Гр.Етрополе има 11 500 жители.

2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Малък Искър, II-ра категория, приток на р.Искър.

1.Подобряване екологичното състояние на р. Малък Искър.

2.Реализацията на станцията ще преустанови постъпването в реката на следните товари: 2 100 кг/ден БПК5 и 

1 186 кг/ден НВ.

7 Костинброд 1.Гр.Костинбрад има 11 500 жители.

2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Блато,II-ра категория, приток на р.Искър.

3.Има изготвени предпроектни проучвания за ГПСОВ. 
 
 

1.Подобряване на екологичното състояние на р. Блато, която не отговаря на проектната си категория по показателите НВ, амонячен азот и фосфати.

2.Намаляване на здравен риск за населението в района.

8 Мездра 1.Гр.Мездра има 12 883 жители.

2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Искър, III-та категория.

3.Степента на изграденост на канализационната система е 78%, а степента на ползваемост - 91%.

4.Има разработен проект за ГПСОВ , който се нуждае от актуализация.

5.Има определена площадка за ГПСОВ, която следва да се съобрази с плана за земеразделяне.

6.Частично изграден довеждащ колектор.

1.Подобряване на екологичното състояние на р. Искър.

2.Принос в опазването на р.Дунав.

9 Кнежа 1.Гр.Кнежа има 13 500 жители.

2.Водоприемник на отпадъчните води е р.Гостиля, II-ра категория, приток на р.Искър.

3.Проектът за довеждащия колектор е във фаза ПП.

1.Подобряване екологичното състояние на р. Гостиля.


 
 
 
 
 
 
 
 
 

ПОРИЧИЕ “ВИТ”

необходимите за реализация ГПСОВ


N
ГПСОВ
ОБОСНОВКА
ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ