Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 има за цел да гарантира дългосрочното запазване на типове природни местообитания и популации на видове, които са с европейска значимост.
Тя включва специални защитени райони, определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. Обект на защита по двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни със значение за ЕС. Страните членки, както и присъединяващите се държави, са длъжни да установят разпространението на тези местообитания и видове в своите територии и да поставят част от тях под защита, да ги управляват с цел запазване и устойчиво ползване.

Принос на България към Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000

България е една от най-богатите на биологично разнообразие в Европа държави. Европейската комисия е възприела, че е необходимо всяка страна да съхрани, чрез включване в Натура 2000 около 20% от националната площ. Като принос за Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, страната ни трябва да защити над 80 типа хабитати, както и най-важните местообитания на 100 вида растения и 226 вида животни, определени от европейските директиви.
Процесът на проучвания и установяване на подходящите за НАТУРА 2000 места в България тече от три години с финансовата подкрепа на външни донори и вътрешно финансиране чрез МОСВ. До края на 2006 г. Министерският съвет трябва да утвърди национален списък на потенциалните НАТУРА 2000 места, който заедно с необходимата научна документация и картен материал ще бъде изпратен в Европейската комисия.

Процедури за включване на територии в НАТУРА 2000

През 2007 г. ще започне процесът на обявяване на предложените за защитени места по Директивата за защита на дивите птици. Това ще става със заповед на министъра на околната среда и водите.
За местата по Директивата за запазване на природните местообитания предстои преглед от страна на ЕК за степента на участие на всеки хабитат и всеки вид в предложената от страната мрежа. Този процес продължава до 3 години и едва след окончателното одобрение на списъка от ЕК може да се пристъпи към обявяване на местата.

Управление на защитените зони по НАТУРА 2000

В България управлението на защитените зони ще бъде ангажимент на собственици и ползватели чрез разработените за целта Планове за управление. Управлението ще се координира и контролира от МОСВ. Дългосрочното опазване на ценните местообитания и видове в зоните по НАТУРА 2000 ще става чрез стимулиране на такива земеделски и горскостопански практики, които опазват или поддържат типовете местообитания и видове в добро състояние. Мерките могат да включват също и ограничаване на някои дейности, които биха увредили значително тези местообитания и видове. Въпреки това, съгласно Закона за биологичното разнообразие, собствениците, местната власт и други заинтересовани страни ще имат възможност в рамките на обществени дискусии да изразят своето съгласие или несъгласие с предложенията за евентуални забрани на дейности в защитените по НАТУРА 2000 места.
Инвестиционни намерения, планове и програми, засягащи НАТУРА 2000 места ще се одобряват или не на базата на оценка за степента на въздействие върху ценните местообитания или видове, предмет на опазване в дадената зона.

Финансиране на дейности за управление на защитените зони по НАТУРА 2000

Дейности, свързани с НАТУРА 2000 ще се финансират от Оперативна програма “Околна среда”. По програмата ще се предоставят средства за разработване на планове за управление на места от НАТУРА 2000 и различни дейности предвидени в тези територии, екологосъобразни инвестиционни проекти, информационни кампании, обучения и др.
В случаите, в които се ограничават или забраняват определени дейности, се предвижда физическите, юридическите лица и общините, собственици или ползватели на земи, гори и водни площи да бъдат компенсирани за пропуснати ползи и направени разходи. Тези лица ще могат да получават компенсации и в случаите, когато няма нормативно въведени забрани, но те доброволно прилагат подходящи земеделски и горскостопански практики. Средствата за компенсации се осигуряват от Национална програма “Развитие на селските райони” и Национална програма за рибарство и аквакултури по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство.