Заключителна среща на участниците в европейската мрежа за обмяна на опит по прилагане на законодателството в областта на околната среда IMPEL

а 31 октомври 2003 г., петък в 9.00 ч. в хотел "Радисън" , София министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова откри заключителната среща на участниците в европейската мрежа за обмяна на опит по прилагане на законодателството в областта на околната среда IMPEL.
"Искам да ви уверя, че в България ние приемаме работата по опазване на околната среда като истинско партньорство и вярвам, че сте успели да видите това на практика и в действие. През последните години успяхме с политическа воля и волята на хората в България, да превърнем опазването на околната среда в един от основните приоритети, не само в политическата ни програма, но и в ежедневието ни!" - заяви министър Арсенова при откриването на срещата.
Джером Уудфорд, консултант на Европейската комисия, представи доклад, съдържащ оценка на системата за контрол по изпълнението на екологичното законодателство в България. Основните изводи от доклада са:
България е приела поредица от нови закони, които целят постигане на пълно съответствие с Acquis на ЕС. Сега тя укрепва своите структури за управление, за да изпълни новите задължения. Най - значимите промени засягат КПКЗ и водния сектор. Те водят до най - важните въпроси в направената оценка, включително принципните въпроси относно разпределението на задълженията между институциите.

Резюме на съществуващото положение

Налице е голям законодателен арсенал за контрол по околна среда. Министерството има уменията и е в процес на осигуряване на капацитет да управлява системата, която създава. Налице са междуведомствени механизми, включително СЕО, които помагат екологичните въпроси да се залагат в други политики. Законът позволява развитието на ефективни механизми за достъп до информация и участие на обществеността.
Понастоящем, Министерството централизира много отговорности, в т. ч. издаване на съществена част от разрешителните, поделяйки тази отговорност с три подчинени институции - 15-те Регионални инспекции по околна среда и водите, четирите Басейнови дирекции и националната Изпълнителна агенция по околна среда. Отговорностите по инспекцията са основно на РИОСВ, но БД могат да поемат някои от тях. Мониторингът се управлява от РИОСВ, които ще трябва да работят с БД и да се отчитат пред ИАОС. Лабораториите са в РИОСВ, с методическото наблюдение от контролните лаборатории в ИАОС, но има дебат дали отговорностите да не бъдат прехвърлени от регионалните лаборатории на ИАОС. Изглежда, че в процеса на управление относително малко участват научните и техническите среди.
Общините имат важна роля в процеса на развитие, тъй като те издават виза за строеж, (предхождано от разрешение за ОВОС ), както и разрешение за строеж (предхождано съответните разрешителни), но в тези си действия те са обвързани от решенията на звената на министерството и явно нямат голяма автономия в това отношение.
Обичайният път при обжалване срещу административни решения е в съдилищата. В сегашния контекст е трудно да се предвиди административен път, тъй като липсва йерархия на институциите, през която обжалването да премине.

Двата възлови въпроса, които възникнаха са:

• Дали разпределението на задълженията между Министерството и подчинените му звена е подходящо или дали друго разпределение не би позволило по - ясно управление и контрол, както и административна процедура за обжалванията, която би била по - лека и по- достъпна за заинтересованата общественост.
  
• Как да се постигне най - добро използване на наличните ресурси по прилагането, между съществуващите звена, особено РИОСВ И БД, но също и ИАОС, по начин, който да подкрепи по - ясните управленски цели, както и да позволи създаването на йерархия при обжалване.

Основните препоръки от доклада са:
МОСВ трябва да:

• Обмисли как да възложи на РИОСВ и БД повече задължения, за да може да се съсредоточи върху своята съществена политическа и законодателна роля и за да се утвърди по - ясна и по- прозрачна йерархия на функциите;
  
• По - скоро да засили, вместо да отслаби ролята на РИОСВ, особено при инспекциите и прилагането, като запази задълженията им в сектора на водите, подкрепи дейностите им по мониторинг и докладване и като запази сегашните задължения на лабораториите;
  
• Използва тези промени, за да направи възможно по - широко прилагането на административните процедури при обжалване.

Другите препоръки включват:

• Да се обмисли дали се осъществява равностоен контрол върху всички компоненти, особено при положение, че емисиите във въздуха не са обект на разрешително.
  
• Да продължи обсъждането на най-удачната роля на местното самоуправление в процеса на вземане на решения и в частност мястото му в процедурата по ОВОС, с цел осигуряване на по- голяма отговорност по места (и паралелно укрепвайки йерархията на отговорностите, по която може да се гледат случаите на обжалване).
  
• Да се разгледа дали научните и техническите среди не биха могли да играят по-голяма роля в подкрепа на практическото управление на околната среда.
  
• Разширяване на базите данни на МОСВ с цел да се осигури хармонизация на практиките в цялата страна.
  
• Подобряване публичния достъп до информация за инспекциите и за процедурите по контрол.

На форума присъстват националните координатори на новите-страни членки на ЕС, представители на Европейската комисия и членове на Председателството на ЕС.
Пленарната среща продължи от 27 до 31 октомври 2003 г. Участниците в нея представиха своя опит в подготовката и реализацията на законодателството в областта на околната среда и обсъдиха готовността на България по практическото приложение на хармонизираното законодателство в сектор "Околна среда." Този преглед е един от инструментите за оценка на административния капацитет, който Европейската комисия предвижда с всички страни-кандидатки след затваряне на преговорите по Глава "Околна среда".