Водещ: Много важна тема повдигна Юлиян Стоянов. Ще я продължим отчасти и с министъра на околната среда и водите – бил ли и той жертва на някакъв вид онлайн измама. И разбира се много други теми, които попадат в неговия ресор. Юлиан Попов, извинявам се, е на гости на предаването. Здравейте.

Юлиян Попов: Здравейте.

Водещ: Били ли сте някога вие жертва на такава измама, за каквато говорихме досега във видеото на Юлиян Стоянов?

Юлиян Попов: Жертва не съм бил, защото внимавам.

Водещ: Но имало ли е опити да ви направят жертва?

Юлиян Попов: Вероятно има, защото непрекъснато, който е в социалните медии, непрекъснато получава покани от някакви странни хора. И въпросът е да си проверяваш с кого си общуваш.

Водещ: Казахте, че са ви търсили и са ви писали жени със снимки на генерали и така нататък, разкажете.

Юлиян Попов: Разбира се, не сте ли получавали имейли от саудитски вдовици, които искат да споделят с вас 200 милиона долара. Всеки получава тези неща, въпросът е дали се хващаш на тях, също дали блазнят самочувствието ти или просто се отнасяш с тях безкритично и така приемаш всякакви неща. Това е светът на социалните мрежи.

Водещ: Трябва да сме много внимателни.

Юлиян Попов: Добре че го повдигате този въпрос.

Водещ: И ще продължим, за съжаление, очевидно това е все по-голяма тема, тъй като вече не минава предаване без подобен казус. Кажете обаче, вчера много валя, винаги, когато вали много, въпросът, който задаваме на властите, е има ли повишени нива на реки и на язовири, има ли някъде, където има риск от наводнения?

Юлиян Попов: Валя сняг и все още не се е стопил. Като се стопи може би ще има известно повишение. Сега има леко повишение, но нищо тревожно в момента. Просто хората трябва да внимават. Институтът по метеорология и хидрология, който е към нас, издаде предупреждение, включително оранжев код, хората трябва да бъдат много внимателни и трябва да следят. Наша отговорност също е да повишим видимостта на тези предупреждения, защото много често ние ги издаваме, но хората ги пренебрегват. Малко като с онлайн заплахите.

Водещ: Ето, правим го сега. Друга тема – ваша идея, която като че ли разбуни духовете в интернет – идеята Перловската река да бъде зарибена и там да се произвежда ток. Възможно ли е действително, защото когато говорим за риба, ето вашият колега от парламента Кристиан Вигенин казва, не е достатъчно дълбоко, ще завали дъжд и всякакви риби и животни вътре ще бъдат отнесени. За тока също доста критики се чуха, казват, трябва да има голям дебит, голяма денивелация, Перловската река няма нито едното, нито другото. Шега ли беше това или действително може да се случи?

Юлиян Попов: Ще взема два чифта ботуши и заедно с Кристиан ще отидем да разгледаме реката. Няма по-естествено нещо от това ток да се произвежда от вода и във водата да има риби. Сега, разбира се, това с тока е малко по-особена история, защото Перловската река няма как да замени Марица и Мариците. Но микрогенерацията е много важен сектор в електропроизводството. Няма да влизам сега в тази тема, но това не е изключено и не е невъзможно. Разбира се, това няма да бъде никакъв значителен капацитет. По отношение на рибите, въпросът стои малко по-различно. Не става въпрос да отидем и да хвърлим няколко риби в Перловската река, ясно какво ще стане с тях. Въпросът е за екологичното здраве на реката и не само на Перловската река, но въобще на градските реки. Това е една инициатива, която скоро ще обявя като национална инициатива за екологичното здраве на градските реки. Защото въпросът не е само за това дали в града има риба в реката, а дали цялата река е екологично здрава, дали е чиста. И не само реката, но и целият речен басейн.

Водещ: Здрава и чиста ли е Перловската река?

Юлиян Попов: Очевидно не е, мръсна е. Ние направихме много бързо проверки къде се намират незаконни зауствания и законни зауствания, които вливат обаче мръсна вода. За да видим риба в Перловската река, две неща трябва да се направят. Първо може да отидем малко по-нагоре в реката и ще видим, че и сега има риба в нея.

Водещ: Да, ние сме показвали такива репортажи.

Юлиян Попов: В Перловската река има риба, въпросът е, че надолу в града няма. И другото нещо е да възстановим екологичното състояние на самата река. Това не е кой знае колко трудно, просто трябва да си гледаме работата.

Водещ: Кога може да се случи това?

Юлиян Попов: Трудно ми е да кажа, защото мисля че има 1-2 зауствания, които сега ги проверяваме, свързани вероятно с малки квартали, които нямат собствена пречиствателна станция и нямат изградена връзка с канализацията на София. В момента не мога точно да твърдя, защото това са тунели, в които хората се ровят и така нататък, за да разберат...

Водещ: Но какво е допускането ви?

Юлиян Попов: Допускането ми е, че има обекти, значителни обекти, битови обекти, не индустриални, които си изливат отпадните води в канали, които влизат в реката. Това трябва да се провери. И другото, разбира се, е как дъждовните води са отразяват, отвеждат и така нататък. Но пак, не става въпрос само за Перловската река, въобще за софийските реки, те са няколко, те не са канали, те са реки, ние трябва да ги възстановим. И ако искаме да живеем в чиста среда, трябва да имаме и чисти реки.

Водещ: Да, трябва тази работа да се свърши. Хващам се за нещо, което казахте преди малко. Едно от най-нормалните неща е ток да се произвежда от вода. Такава идея има в момента от ПП-ДБ, внесли са законопроект за вятърни електроцентрали в близост до курортите в българската акватория на Черно море, а от туристическия бранш скочиха, казаха – не, това ще изгони туристите, грозна гледка, инциденти, какво ли още не. Вашето мнение какво е, трябва ли да ги има тези перки, грубо казано, в Черно море или не?

Юлиян Попов: Аз имам известна лична вина в цялата работа, защото 2018 година организирах в София, по време на българското председателство, една среща на Европейската вятърна асоциация, заедно с „Юрелектрик“ – това е европейската асоциация на електропроизводители. И там повдигнахме въпроса към европейските министри да се разучи, да се изучи потенциалът на Черно море за вятърна енергия. Офшорната вятърна енергия в морето е едно от най-ценните електропроизводство. Сега по отношение на Черно море – Черно море няма вятърен потенциал като Северно море, например, или някои части на гръцките морета. Но действително трябва да се намери този баланс между гледка, за мен това е много важно, ландшафтът и гледката, красотата на природата е приоритет. И икономическата изгода. Според мен реалистично е офшорна енергия в Българското Черноморие да се появи някъде в средата на 30-те години. Това е реалистичната ми преценка, защото трябва да се направят много проучвания, да се изключат територии, които са свързани с гледката и с пътищата на птиците. И с военни обекти и така нататъка, но също трябва да се изгради съвсем различен тип електропреносна инфраструктура.

Водещ: Тепърва значи ще говорим по тази тема. Но да останем на морето. Една гледка, която сигурна съм, и вие, и нашите зрители не обичат да гледат, а именно дюни, пясък, върху който има построени и дюнерджийници, паркирани са камиони и какво ли още не. Съобщихте, че сте одобрили методика за картографиране и определяне на границите и вида на дюните. С думи прости какво означава това? Знаем, че всяка една дюна вече по морето, можем ли да спираме отгоре караваната или не – това ли, какво съвсем просто означава това?

Юлиян Попов: Съвсем просто – това означава нещо като правилник за движението по пътищата. Пътища има и ако няма правилник, всичко става е хаотично. Въвежда се един правилник кое е път, кое не е път, откъде може да минеш. По същия начин тази методика, работихме около 6 месеца, изключително благодарен съм експертите от БАН, на два института в БАН - за биоразнообразие и океанология, както и рецензентите от две катедри от Софийския университет, които на основата на международен опит изградиха тази стратегия, базираха на над 100 научни публикации. Не става въпрос за някакви вестникарски статии.

Водещ: Но това е методика или знаем вече всяко кътче по морето дали може да се използва за други цели, освен за плажуване?

Юлиян Попов: Това е методика, чрез която може ясно да се определи кое е дюна и кое не е дюна. От тук нататък предстои картографиране и контрол, но много често при картографирането се извършват манипулации. 1/3 от дюните и повече дори, зависи кое сметнем за дюна, са частна собственост, така че тук влизаме в един невероятен конфликт със собственици, който конфликт обаче ние ще спечелим.

Водещ: Мислите ли?

Юлиян Попов: Абсолютно ще го спечелим и то ще го спечелим благодарение на методиката. И аз очаквам тази методика да бъде затвърдена и законодателно, но най-вече да бъде усвоена от всички организации, които наблюдават строежите край морето. Унищожихме страшно много дюни и страшно много красота край морето. Време е да сложим край на това.

Водещ: Това е така, но вие направихте сравнение със Закона за движение по пътищата. Има го, но сами виждаме колко се спазва. Тоест как можем да сме сигурни, че имайки тази методика, някой пак няма да си паркира джипа на тази дюна или да си отвори там дюнерджийницата?

Юлиян Попов: На тази основа – да, може да си паркира джип. Това е следващото нещо, да уточним как точно се реагира с джиповете, а като си сложи дюнерджийницата или караваната, както много, особено софиянци, тръгват сега към април-май вече тръгват нататък, това са такива обекти, които ще могат да бъдат измествани от там много бързо.

Водещ: За пътя към морето си поговорихме. Един личен въпрос ще си позволя да ви задам. Вие електронен автомобил и карате?

Юлиян Попов: Не. Карам от време навреме, много често си взимам тези под наем, които са.

Водещ: Задавам ви този въпрос, защото в много европейски страни, ето само съседна Румъния, ако дам за пример, 10 000 евро е там стимулът за купуване на нов електромобил. И 1500 евро при едновременно и връщане на стар традиционен автомобил. Какво взимат българите, ако решат да си купят тази по-екологична кола?

Юлиян Попов: Те както взимат, така и дават, защото 10 000 евро, те не идват от никъде.

Водещ: Това е вярно, но все пак са някакъв стимул.

Юлиян Попов: Аз съм против финансовата подкрепа на електрически автомобили, просто защото мина времето за това. Това, което според мен категорично трябва да се направи, трябва да се електрифицира публичният транспорт в България. Това е много лесно да се направи. Софийският градски транспорт е 85% електрифициран, с наша подкрепа в Русе наскоро ходих, около 90% от градския транспорт ще бъде електрифициран. Електрификацията на градския транспорт във всички големи градове в България може да се направи веднага. Такситата могат да се електрифицират на чисто икономически принцип веднага, просто с регулаторни мерки.

Водещ: Добре, но това означава, че тези хора, които шофират таксита, трябва да плащат още един лизинг на електрически автомобил. Това ще ги зароби до живот.

Юлиян Попов: Когато им изтече лизингът или когато им стане много стара колата, те трябва да минат и е добре да минат на електрически автомобили, защото електрически автомобил е икономически изгоден, когато се кара постоянно, тъй като разходът за него и поддръжката му е много по-ниска.

Водещ: Но струва много скъпо. Как си представяте един таксиметров шофьор да може да си го позволи?

Юлиян Попов: Чрез лизинг, чрез подкрепа – тук може да се намеси да речем държавата с някаква подкрепа, данъчна подкрепа би била много разумна, за да може да се ускори този процес. И другата категория превозни средства, това са всичките такива довеждащи транспорт, куриери, баничарки и така нататък. Когато електрифицираме много бързо тази част, която се движи много повече, отколкото частните коли, тогава частните коли ще тръгнат много по-бързо.

Водещ: Защото постоянно говорим, особено в София за колко мръсен е въздухът. Това важи и за други градове на страната. И щом 20 европейски страни дават пари за покупката на тези електромобили, защо и ние да не дадем на хората, за които това би било знак да се качат на друга кола?

Юлиян Попов: Много просто – защото ще се възползват главно по-богати, тези, които имат най-мръсните коли, няма да се възползват, защото остатъкът след десетте хиляди евро ще е пак непоносим за тях. Ефектът от подобен акт ще бъде абсолютно минимален и незабележим по отношение на въздуха. Така че трябва да подходим системно, разумно икономически и политически към този проблем, а не популистки, не да се поддадем на няколко десетки или няколко хиляди души, които искат да си купят електрически автомобил и да вземат 10 000 евро.

Водещ: Разбрах ви. Заговорихте за популизъм, за политика, затова на финала на нашия разговор – оставате ли след март месец?

Юлиян Попов: Това какво общо има с популизма?

Водещ: Ще оставя нашите зрители сами да си отговорят.

Юлиян Попов: Не знам, не се и замислям много. Много често ме питат, аз казвам, че не се притеснявам, след това интерпретацията е – не се притеснявам, че ще ме сменят. Аз не се притеснявам дали ще ми сменят или дали ще остана. Фокусирал съм се върху задачите си, които искам да приключа до края на февруари – това са дюните, морето, националните паркове. Изключително важна ми е работата, свързана с политиките за климата, където направихме невероятен напредък, така че това ме интересува, останалото ще видим.

Водещ: Разговор още не са водени, правилно ли ви разбирам, с вас?

Юлиян Попов: Не, не са, дори не стигаме до там, защото имаме по-важни задачи да решаваме.

Водещ: Добре. Другият път като дойдете, ще кажете започнали ли са вече разговорите по тази тема. Юлиян Попов, министър на околната среда и водите, в студиото на „Събуди се“.