Водещ: Всъщност в студиото ни е един от най-подходящите гости по тази тема, всъщност един от инициаторите на този проект преди да бъде в ролята си на министър. Министър Юлиян Попов, министър на околната среда и водите е тук. Здравейте.

Юлиян Попов: Добро утро.

Водещ: Разбира се, само тук ще започна, но темите ни са много и разнообразни, касаят и защитата на плажовете, както и общата картина на екологията в страната. Но преди това, господин Попов, през юли месец, когато за първи път ни гостувахте, говорихме с вас за обмислянето на закон за защита на природните гледки. Така че в този ред на мисли ще се виждат ли тези вятърни генератори? Защото по-красива и хубава гледка от хоризонта на морето здраве му кажи…

Юлиян Попов: Много дълго време няма да се вижда, защото няма да бъдат построени. Може би към средата на 2035 г., към ‘30-те г. ще се появят. Първо това ще бъде предмет на инвестиционни намерения, които в момента няма сериозни такива. Второ, на много, много тежки обществени обсъждания. Защото интересите са много, които трябва да се съобразят, да съобразят такъв проект. И освен това технологията на плаващите турбини ще трябва да се развие, защото Черно море става дълбоко много бързо и най-вероятно е да се, да говорим за плаващи турбини, които ще бъдат много навътре в морето. Така че.

Водещ: Колко навътре?

Юлиян Попов: Това е въпрос на планиране. Никой не може да каже . Говори, някои хора говорят за проекти за перки. Нито има проект, нито имат перки.

Водещ: Добре, но…

Юлиян Попов: Вероятно, възможно е да бъде 20 – 30 км, нали, но никой не може да каже.

Водещ: Като е толкова сложно ще бъде ли рентабилно, като дори технологиите не са готови за това?

Юлиян Попов: Може да бъде рентабилно, но когато говорим за офшорна вятърна енергия също трябва да гледаме и съседните страни. Може да бъде рентабилно, ако ние развием един сериозен проект, съвместно с Румъния може би, но в същото време нека гледаме Гърция, която има много, много, много по-добър вятър от нас, имат план за развитие на офшорна вятърна енергия. Аз преди седмица обядвах с министъра на енергетиката на Гърция. Говорихме за техните планове, които са някъде около 15 - 16 гигавата офшорна вятърна енергия, много по-качествена от българската. Българския и гръцкият пазар са напълно свързани. Те са един пазар, те не са различни пазари. Така че и от тази гледна точка те могат дори да изместят възможността въобще да се развие такъв проект в България. Тъй, че притесненията в момента някой седи на плажа и казва - ето всеки момент някакви мерки ще се появят са много, много …

Водещ: Дори да са далечни. Още нещо важно, в хода на самото изграждане в хода на тяхното функциониране да погледнем към това, което се страхуват рибарите, което всъщност касае биоразнообразието. Това ще застраши ли потоците на мигриращи риби? Вярно е, че тези платформи предоставят адекватна среда рибите да живеят около тях като риф да станат?

Юлиян Попов: Не. Основният проблем за рибите е свръхулов, климатични промени, това са, замърсяване на водата с торове - това са проблемите за рибите. По никакъв начин офшорна вятърна енергия няма да попречи на рибния улов. И страните, които имат истински развита офшорна вятърна енергия въобще това дори не се поставя като въпрос, свързан с рибите.

Водеща: Добре, може би тогава да преминем вече и към другия законопроект, който също раздени общественото мнение. За някои така голяма радостна вест, че три екоплажа – Корал, Иракли и Карадере ще бъдат защитени. Други обаче веднага попитаха – ама защо само три, какво стана с другите 40. Защо, господин Попов, беше приет по този начин този закон?

Юлиян Попов: По принцип битката за плажовете и битката за дюните е една голяма битка. Тя не може да се реши с един закон. И тя е, тя е война на практика и се решава битка по битка. Според мен този закон е една спечелена битка, която защитава отчасти, части от българското Черноморие и въвежда някои принципи на защита. Но освен това са необходими много други неща. Въвеждането на нови защитени зони. Ето миналата седмица се взе решения за защита на Камчийски пясъци - това е най-големият дюнен комплекс. Методиката за картиране на дюните. Това е изключително важно нещо, което аз приех и разписах преди няколко седмици. Защото това е методика, на която може да се оценява кое е дюна и кое не е дюна. А там има много големи спорове.

Водеща: И кое е останало от дюните и кое не е останало.

Юлиян Попов: Кое е останало от дюните. Защото ние сме унищожили невероятно цени дюни. Големите, много от големите ни комплекси на практика са унищожили дюни, които са изключително ценни.

Водеща: В този смисъл сме много закъснели.

Юлиян Попов: Да, закъснели сме. Но това, което е останало, ще го защитим със сигурност. Само със закона няма да стане. Необходими са нови наредби. Това, което ние направихме с методиката за оценка, това е абсолютно ключово.

Водеща: Аз ви разбирам. Само не разбрах, защо пак само три плажа? Знаете с ваши предшественици пък колко сме говорили за прословутите скандали на подпорни стени на Алепу и какво ли още не, и се очакваше все пак в останалите малко такива кътчета, каквито виждат сега нашите зрители, да бъдат всички защитени - не парче по парче, малко по малко.

Юлиян Попов: Те са защитени. Те са защитени, защото.

Водещ: Но изникват подпорни стени.

Водещ: И не само.

Юлиян Попов: Плажовете по принцип са изключителна държавна собственост. Дюните са защитени със закон, тоест това, което е зад плажа е защитено. Сега въпросът с отделните плажове какво може да се строи непосредствено зад плажа е много сложен въпрос, защото на много места има вече строежи. На някои места трябва да, трябва да се направят ограничения на 500 м, ми на повече. Тоест нормалната практика е да се решава казус по казус, след като има ясно приет принцип и законодателство, което се спазва, така че…

Водещ: А не лобистки интереси. Това е важно уточнение. Защото някои казаха - ми да оставиха на тези плажове да се строи там някъде, е за да може…

Юлиян Попов: Не, не е така. Лобистки интереси разбира се винаги има. Ние сме под постоянен натиск, който печелим между другото и ще го спечелим. Така че тези, които си мислят, че ще ни огънат по тая линия просто да не си хабят енергията. Под постоянен натиск за това да огънем правилата, за да може дюната да престане да бъде дюни и някой да построи…

Водеща: Кой този натиск го упражнява? Местната власт какво място има?

Юлиян Попов: Не, не. Собствениците.

Водеща: Собствениците на терени?

Юлиян Попов: Собственици на терени. Това е един много тежък въпрос, който трябва да бъде дискутиран, политически дебатиран какво става със собствениците на терени, които са хиляди на, в защитени зони, в защитени територии.

Водеща: Постоянно протестират. Виждаме ги, има натиск и на местната власт от тях или към тях …

Юлиян Попов: Има, разбира се.

Водещ: Добре, но ако е толкова, в крайна сметка, ако имате идеи и концепции как да защитим дюните, които също бяха проблемни, нали се местят и с времето сложно е, защо, не може да си обясним защо няма воля и за плажовете. Не е ли въпрос само на воля, господин Попов, извинявайте?

Юлиян Попов: Ама има воля за плажовете. Но това са три плажа, които са наистина много добре съхранени плажове. И не самият, не само плажа, ми цялата зона, гледката. Те не са застроени отзад. Така че те могат да бъдат разглеждани и като ориентир за по-нататъшно развитие. Но по никакъв начин това, че тези плажове са защитени като наистина особена природна ценност, не означава, че останалите плажове не са защитени. Те са защитени с няколко законодателни норми, които ако ги спазваме, и ако ги контролираме добре, няма да се стига до нарушения. Проблемът е по-скоро друг, когато се строят неща в близост, в разрешени места - какво точно се строи, колко е високо, как изглежда…

Водещ: Като какво се описва.

Юлиян Попов: Като какво се описва и също колко е високо и колко е, колко е грозно или колко е вписано в околната среда. Много често проблемът не е в това дали строи или не се строи, а какво се строи и колко грозно се строи. Това е, това е сериозен проблем.

Водещ: Докато още говорим за Черноморието. Наводненията, които се случиха в Царево и в региона, вече мина доста време. Как се възстановява тази част на страната след наводнението?

Юлиян Попов: Инфраструктурата е възстановена. Разбира се, някои от щетите ще отнеме по-дълго време. Но първите действия на местните власти и на гражданите особено, нашите правителствени действия и така нататък това беше комплект, комплексно усилие, бяха много успешни. И сега разбира се, ще отнеме време да се възстанови напълно онова, което…

Водещ: Понеже хубаво изплуваха едни тръби тогава, много шум се вдигна за няколко дни, ще има ли по-малко мръсни води тази година в морето, след като ги видяхме и с оучи, ние само ги помирисахме?

Юлиян Попов: Видяхме тръби, така както виждаме перки. Това бяха нормални тръби на отводни тръби за дъждовна вода, които излязоха и които направиха големите така Фейсбук сензации. Това си беше, това бяха просто тръби за дъждовна вода. Друг е въпросът, че ние се борим постоянно с незаконни зауствания, с изливане на битови и фекални води.

Водеща: Варненското езеро е последното отново …

Юлиян Попов: Варненското езеро въобще да не го захващаме, защото в момента, в който кажа нещо за Варненско езеро и веднага всички скачат срещу мене и кажат – ама ти ще унищожиш индустрията там. Варненското езеро е в много тежко състояние. То е изключително ценен, потенциален екологичен актив. И ако варненци се замислят кое как, как да си, как да работят заедно природата и индустрията, което е напълно възможно, този актив наистина ще се реализира като икономически актив. Засега това не го виждам.

Водеща: Да, повдигам темата, защото съвсем наскоро и в предаването отново имаше, имахме пряко включване, включително за завишените норми на замърсяване. Това е един проблем от години на години, който просто се остава и няма решение до момента, затова го повдигнахме. Пък, както и сам, пък за заустванията на други места. Идва туристическият сезон и започват сигналите. Вижте това какво течело, от онова какво изтича.

Юлиян Попов: Да, това, тези сигнали правят големи сензации. Сега, аз съм умерен оптимист по отношение на това, че ще се изградят най-сетне пречиствателни станции на няколко места, които нямат. Защото те не попадат в категорията, която може да бъде финансирана с европейски средства, като Синеморец примерно и т.н. Но сега с отпуснатите средства за общинските проекти от последния бюджет, мисля, че този въпрос ще се реши, не за този сезон, но следващите 2 - 3 години се надявам да бъде решен.

Водеща: Тъй като в началото започнахме разговора за енергетика по един или друг начин, ще го извършим с такава тема предлагам. За въглищата обаче ще става дума. Плана за възстановяване и устойчивост се изговори немалко, но какво се случи в сектора ще кажете. Там териториални планове и така нататък. Това, което вас ви касае като ресор е въздухът, който се диша в тези въглищни централи около и хората, които живеят в тези райони и така нататък. Какво развитие има, господин Попов, от онези протести миналата годината досега? И затваряне и т.н.

Юлиян Попов: В нашия сектор не е само въздухът, ами въобще развитието на енергетиката.

Водеща: Да, разбира се.

Юлиян Попов: Защото нашето министерство е съвносител на плана Енергетика и климат, който основната стратегия на България, енергийна стратегия. Сега като изляза от тук, пак ще ми се сърдят за това, което казвам, но аз не виждам въглища след 2030 година. Въглищното производство е рязко спаднало в момента. По средата на зимата сме… Сега, ако погледнем.

Водещ: У нас, нали. Само че у нас, защото не е по света.

Юлиян Попов: У нас и по света. И производството. Не става въпрос за отделни строежи на въглищни централи в Китай, които разни така Фейсбук мъдреци развяват като аргумент за това, че ето на, ние трябва, не трябва да се отказваме от въглища. В Европа рязко спадна миналата година, 2023 година, както производството на електричество от въглища, така и от газ. И газа, и въглищата са абсолютно икономически безперспективни горива. Това трябва да се знае.

Водещ: Добре, как сме коментирали пазара ги изхвърля по естествен принцип.

Юлиян Попов: Пазарът ги изхвърля.

Водещ: Обаче…

Юлиян Попов: И в момента те са свити, узключително много е свито въглищното производство, и това е неизбежна тенденция, която я виждаме. Така че от гледна точка на емисии, от гледна точка на индустриални емисии, въздух и така нататък, въпросът се решава много бързо от икономическата неизгодност на тези централи.

Водеща: Но излизат енергетиците на протести, и за да се потуши протеста, се казва - спокойно, няма да е след 5 години, след 10 години и си се увеличава така …

Юлиян Попов: Аз лично никога не съм го казвал. Напротив, от 10 години повтарям едно и също.

Водеща: Не вие, но ваши колеги.

Юлиян Попов: Че горе-долу по това време ще изчезнат. Това, което трябва да направим и което правим, дори онзи ден имахме една много сериозно среща с всички фирми в комплекс Марица Изток. На нас ни е необходим ясен план за развитие на Марица Изток. Той се очертава вече, защото в региона има много, много сериозни инвеститори. Нали …

Водещ: Тоест вече има планове за инвестиции. Това, за което говорихме през септември.

Юлиян Попов: Има, разбира се, планове от много отдавна.

Водещ: Как изглеждат те?

Юлиян Попов: Защото централите, които работят, и мините, са много сериозни дружества. Те самите имат инвестиционни планове, които се изчисляват в милиарди, много милиарди. Единственото нещо, което трябва да направим, то е, топката е в нашия двор, трябва да осигурим тази регулаторна основа, за да могат тези инвестиционни намерения да се освободят и да се придвижат напред. Аз не се притеснявам нито за работната ръка, нито за бъдещето на региона, ако ние си свършим работата и създадем условията за тези инвестиции. А условията с отиват много, много отвъд това да осигурим някакви европейски пари. Просто трябва да създадем сигурна среда за инвеститора, включително инвеститорите, които са в момента там и които са на световно равнище.

Водеща: Само с едно изречение, моля ви, към това, което прави попитах, защото и с едни замервания в назад във времето имаше постоянни проблеми и с Брикел там и така нататък, на въздуха говоря. Какви са сега индикациите?

Юлиян Попов: Индикациите са добре, на моменти бих казал поносими. Ние следим и Брикел, и Димитровград много, много изкъсо. Те също са свили производството си. Засега са в нормите. Аз се надявам, че комбинацията между нашия контрол и икономическата неизгодност ще реши въпроса много скоро окончателно.

Водещ: Имаше проблеми с оказван натиск или по-скоро твърдения за оказван натиск на ваши служители там по места в регионалните…

Юлиян Попов: Ние работим под постоянен натиск. Просто не му се поддаваме.

Водеща: Добре казано.

Водещ: Министър Юлиян Попов, министър на екологията. Благодаря ви много за този разговор.

Юлиян Попов: Благодаря.

Видеото можете да гледате на следния линк https://bntnews.bg/news/yuliyan-popov-kam-sredata-na-2030-godina-shte-se-poyavyat-vyatarnite-generatori-po-chernomorieto-1267209news.html