Водещ: Сега започваме с министъра на околната среда и водите Юлиян Попов. Добър вечер.

Юлиян Попов: Добър вечер.

Водещ: Идеята за зелена икономика и за зелени правила – загива ли тя геройски в момента по площадите и шосетата на Европа, г-н Попов?

Юлиян Попов: Не, не загива. Площадите и протестите са стимулирани от други фактори. Рязкото спадане и неочаквано спадане за много земеделци на земеделските продукти на световните пазари, това е едно нещо. Другото е размахването от очакваните субсидии постоянно, те нямат много добро влияние върху икономиката. Иначе зелената сделка и зелената икономика се движи много уверено напред. За голямо съжаление в Европа недостатъчно уверено, което води до загуба на конкурентоспособност на Европа спрямо Съединените щати, Китай, Южна Корея, Япония.

Водещ: И все пак достатъчно уверено, за да могат зелените да губят позиции, където и да са на власт в момента. Примерно в Германия. И ще видим резултата на европейските избори, нали така?

Юлиян Попов: Зелените технологии, зелената индустрия и зелените партии нямат много общо помежду си. Така че трябва много ясно да разделим напредъка на чистите технологии и политическата реалност, която е по-различна, така че – да, може да видим загуба, но това по никакъв начин няма да се отрази на развитието на новите технологии, които са чисти и ефективни и се движат много силно напред.

Водещ: Вие бяхте с българска индустриална делегация в Дубай на срещата КОП-28, срещата за климата. Въпросът за българската икономика е, може ли тя да бъде едновременно и ефективна, и зелена, или едното винаги е за сметка на другото.

Юлиян Попов: Не, тя може да бъде ефективна и зелена или неефективна и мръсна. Това е изборът, който трябва да направи българската икономика и българската индустрия.

Водещ: Направила ли го е или тепърва предстои?

Юлиян Попов: Направила го е, защото аз работя и Министерство на околната среда работи много активно с тежката индустрия на България. Ние бяхме там с делегация от 280 души. Обикновено българската делегация на тези конференции е трим души. И това, което показахме, и това, което индустрията се ангажира също, показва много ясно, че българската индустрия, колкото и странно да звучи, в много случаи е по-модерна и по-чиста, отколкото аналогични предприятия, да речем в Германия или във Франция.

Водещ: Наистина ли?

Юлиян Попов: Да. Това не е толкова странно, защото много от българските индустриални предприятия всъщност са изградени много скоро. Ако един металургичен завод в Германия може да е изграден преди 30-40 години, в България той е изграден, съсипан и след това изцяло обновен. Аз обикалям непрекъснато големите индустриални предприятия в България и винаги съм изненадан от напредъка и от ангажираността на изпълнителните директори, на бордовете на тези предприятия. И това ми дава голяма увереност да работя много сериозно с тях и също да ги популяризирам на европейско и световно равнище, където всъщност ние застанахме много ясно с нашите позиции като политика, покрай климатичните политики.

Водещ: Вие не трябваше да правите обратното, да пазите от тях природата, а не да ги популяризирате?

Юлиян Попов: Ние пазим природата заедно с тях. И това е бъдещето на развитието на индустрията, особено на индустрията, но на икономиката въобще.

Водещ: А харесва ли ви идеята за вятърни перки в морето? Това се предлага в парламента в момента.

Юлиян Попов: Аз съм един от хората, които са популяризирали, са въвели тази идея в България и за Черно море специално, 2018 година бях един от инициаторите на едно такова споразумение между Европейската вятърна асоциация Юрелектрик и по време на българското председателство. Да, това е много добра идея по принцип. Обаче аз не виждам сериозна перспектива за офшорна вятърна енергия тоест в морето перки, преди края на това десетилетие. Най-вероятно някъде към средата на следващото десетилетие, просто защото технологията трябва да се развие още и освен това трябва да премине през невероятни публични консултации. И с това искам да успокоя всички рибари и туристическия бизнес, че нищо няма да стане за сметка на тях.

Водещ: Категорично казвате, защото след десетина години пак ще има и риби, надявам се и туристи.

Юлиян Попов: Ще има, стига да пазим морето. Ще има и туристи, стига да пазим природните си богатства край морето, което не го правим достатъчно. Да, сигурен съм, защото и сега процедурите за екологични оценки, оценки за съвместимост, целият процес на одобряване на подобни огромни инженерни съоръжения е изключително тежък, изключително дълъг. И никой няма да допусне да се разруши една индустрия за сметка на друга.

Водещ: Вие майтап ли си направихте като казахте, че трябва да се зариби Перловската река?

Юлиян Попов: Не, не си направих майтап. Перловската река е река. И най-естественото нещо за една река е да има риба в нея.

Водещ: В Темза има ли риба, където сте живели?

Юлиян Попов: Има, да.

Водещ: В средата на Лондон.

Юлиян Попов: Понякога има, но в Лондон – това е дълга история за самата отходна система на Лондон. Тя е смесена и тя прелива реално, в момента в Лондон се изгражда един на тунел за 5 милиарда лири под Темза, за да може да се изнася мръсната вода. Но тук въпросът не е за Перловската река. Въпросът е за градските реки въобще. И е много важно ние да екологизираме и да изчистим градските реки в цялата страна, защото те са и част от екологичната система на града, но те са също основен индикатор за екологичното здраве на цялата река и на нейния басейн, което на практика означава цялата страна.

Водещ: Кое в българската природа в момента трябва спешно да се запази? Това е въпрос за вашия приоритет в момента, г-н Попов.

Юлиян Попов: Според мен ние трябва да поставим въпроса малко по-различно. Не просто да пазим природата, ние сме в период, в който сме нанесли много щети на природата, така че трябва да говорим за възстановяване на природата. Това с Перловската река е част от тази стратегия. Но не само това. Крайморският бряг, също природните паркове, националните паркове, реките, морето. Тук вече говорим не просто за пазене, а за възстановяване. За мен е също много важно да пазим и морското дъно, което освен много ценно биоразнообразие, има една от най-ценните археологии в света, която се унищожава с тралене – една незаконна практика, която ми е трудно в момента да кажа как ще прекратим, но това ще бъде един от приоритетите нататък.

Водещ: От всички тези кое е най-важно – едно – дюните, парковете, водите, реките, кое?

Юлиян Попов: Водите според мен са най-важното, защото те са освен много важен и централен екологичен и житейски феномен, те са и индикатори свързваща система на цялата на природна система на страната.

Водещ: Отдавна питам едно и също, г-н министър, как всички тези неща, които вие изброихте, които са дългосрочни, могат да се направят при една ротация, която на 9 месеца се сменя всичко, понякога се сменя министърът, със сигурност министър-председателя, и вероятно приоритетите. Как може да се работи така?

Юлиян Попов: Може да се работи добре. По принцип всеки ден политик, сериозен политик, особено когато е в правителство, работи и живее с оставката си в джоба. Така че това че един министър може да се смени с друг, това не е никаква драма. Въпросът е да се следва една стратегия и една програма. Това е, което правим ние всъщност, ние се движим по една много ясна програма, която независимо от една, две или три смени в правителството, ще продължи. Според мен ние напредваме много уверено и много успешно в тази програма, която сме си заложили. И правим много допълнителни неща.

Водещ: Къде се виждате вие самият по това време догодина?

Юлиян Попов: Ами може би край Перловската река.

Водещ: Доста интересен отговор е това.

Юлиян Попов: Ще наблюдавам със сигурност възстановяването на речната система на България и повърхностните води, която включва и много езера и над 6000-7000 язовира, които не са в много добро състояние. Те не са наша отговорност, но са наша грижа, така принципно от гледна точка на тяхното екологично състояние.

Водещ: Сложните баланси на интереси в това мнозинство помагат ли ви или ви пречат? Бъдете честен.

Юлиян Попов: Не ми пречат. Не ми пречат, защото ние сме и аз специално съм доста откъснат от самите политически напрежения. Имам много добри работни отношения с парламентарните групи и сме много силно фокусирани върху работната си програма и допълнителните амбиции, като климатичните политики, неща, свързани със справянето с миризмите и чистият въздух и така нататък. Така че ангажиментът ни с външнополитическо напрежение е много ограничен. Преди да стана министър бях много, много по-ангажиран с политическите напрежения, отколкото съм сега.

Водещ: Благодаря ви засега.