Водещ: Първият ни гост е Емил Димитров – министър на околната среда и водите. Здравейте!
Емил Димитров: Здравейте – добър ден на вас и всички зрители!
Водещ: Впрочем днес дойде новината, че мярката на бившия министър на околната среда Нено Димов е сменена от постоянен – на домашен арест. Имахте време вече да се усетите на това министерско място, да усетите атмосферата и работата. По-спокоен станахте ли, или?
Емил Димитров: Не, не, както и да е, то целият съм се обринал. Не съм по-спокоен, задачите ни затрупват.
Водещ: Толкова ли е горещ този стол?
Емил Димитров: Горещ е, много е, различно е.
Водещ: Защо?
Емил Димитров: Ами, единият ден се занимаваш с язовири, които могат да прелеят, на другия ден с такива, които не трябва да се източват, защото няма да има вода за пиене. Единият ден се грижиш за контейнери от пристанища да отидат обратно в Италия, на другия ден се притесняваш такива, които идват да не влязат. Трудно е, министерството е трудно. В годините хората не са го забелязвали, сега покрай този арест и покрай тези проблеми стана в центъра на вниманието, освен това ние се грижим и за биоразнообразието, чистотата на въздуха – много тежки задачи. Нека да кажем водата, всичката вода, която отива за електроенергия, за напояване и за питейно-битови, всичката трябва да я разреши един човек с неговия подпис.
Водещ: Тоест и отговорността единствено и изцяло е ваша за всичко.
Емил Димитров: За съжаление. И така е било с годините.
Водещ: Помним, че реагирахте, имаше един арест преди време в Басейнова дирекция-Пловдив и тогава реагирахте, бяхте афектиран. Казахте, че скоро няма да има с кого да работите, че хората няма да искат да подписват, тази тревога, за която вие сега ни споделяте, и надолу по структурите ли също се усеща?
Емил Димитров: Ние половината време, сега знаете, че с коронавируса има по един директор и двама-трима експерти, другите сме ги сложили дистанционно да могат, за да се предпазят, да не се заразят. Опитваме се да избягваме проверки, сблъсък с хора, възможност хората да пострадат, нашите служители, термокамери купуваме и така нататък. Когато го вземеш от единия край на България и го изпратиш на другия, за да бъде обективен, този човек рискува. И в момента имаме много хора, които искат да напуснат, защото първо е ниско заплащането, после са големи проблемите, а и тези проверки, които не секват. Всеки напише нещо в медия, във вестник, почва проверка – хората си работят, те не могат да не изпълнят сроковете и указанията, и в един момент ние се затрупваме с несвойствена дейност, която обаче сме принудени и трябва да направим и изпълняваме, но не са доволни. Напускат много хората, не заради проверки или ситуацията, заради ниско възнаграждение и в известна степен са обидени.
Водещ: И са обидени. Добре, да видим сега много проблеми имаше, много въпроси имаше, които са дискутирани – и към вас и към министерството и някак си останаха на заден план като дойде коронавирусът и кризата.
Емил Димитров: Да.
Водещ: Обаче те си съществуват.
Емил Димитров: Има ги и благодаря за поканата.
Водещ: Продължава си режимът в Перник?
Емил Димитров: За Перник ли искате, с водата да започнем?
Водещ: Да.
Емил Димитров: Добре.
Водещ: Ами, какво да кажем на тези хора?
Емил Димитров: Ами, когато аз застъпих имахме няколко от тези 52 значими язовира, които бяха под 50 процента и бяха критични. Веднага мога да ви кажа – всички язовири, които казваме, захранват почти по един град. А имаме язовири, които захранват по 5 града и 42 населени места, с тях нямаме проблеми. Но имаме други, които захранват по един град. Стигнахме до Перник. Перник, знаете, че язовирът свърши в края на миналата година и се въведе режим. Правителството взе програма и се направи нов водопровод. Идеята беше през този нов водопровод…
Водещ: Дето се пука непрекъснато.
Емил Димитров: Ами, това вие го казвате, аз няма, че ще стане лошо, но идеята беше през този водопровод да получава 780 хиляди кубически метра всеки месец град Перник, а от язовира да точим по 300 хиляди кубика, за да може язовирът да акумулира и да се напълни. Защото в противен случай той и миналата година е бил толкова пълен, като почнеш да го празниш – е, няма да е декември, ще е януари, или няма да е януари, ще е септември. И тогава хората пак излизат на улицата, казват: къде ни е водата. Идеята беше този язовир ние да харчим по 300 хиляди кубика, а другите да дойдат от София. До този момент тенденцията е точно обратната. В тази връзка аз съм написал писмо до Министерски съвет.
Водещ: Каква е тенденцията?
Емил Димитров: Ами, точи се язовирът за сметка на водопровода, който идва от София. Тези 300 хиляди кубика, които сме ги…
Водещ: Къде отива водата, която се точи? Кой точи язовира?
Емил Димитров: Тя всичката влиза в Перник и гражданите я ползват.
Водещ: Аха, тоест не се точи неправомерно.
Емил Димитров: Но тази вода, която отива в Перник, трябваше да бъде 800 хиляди кубика от София, 300 хиляди от язовира, за да може той да се пълни и да стигне за по-дълго време.
Водещ: Кой ръководи – така да кажа
Емил Димитров: Аз ще ви кажа какъв е проблемът, а лошото е, че трябва да го кажат други хидроинженери и така нататък, а ние го знаехме от самото начало. Водата от София влиза с голяма скорост в Перник и гърмят тръбите на Перник. Като намалиш скоростта се намалява дебитът. като скоростта и дебитът е по-малък и налягането в Перник, от язовира почва да влиза повече вода. И ние почваме да балансираме. Местното ВиК се е видяло в чудо. Вместо 300 от язовира и 800 от София, то прави точно обратното. 10 дена минаха и те похарчиха количеството за целия месец от язовира само за 10 дни. Ние при тези темпове в средата на лятото ще имаме проблеми и затова може би трябва да се направи още един изравнител там и да влиза налягане нормално в града.
Водещ: Затова ли се скарахте – не знам дали е тази дума – държахте висок тон с кмета…
Емил Димитров: Не, не беше така и нямаше скандал и нямаше… Просто в един момент ми дойде в повече да слушам всякакви указания и казах – абе, оправете си разрешителното първо, пък после всичко друго, но…
Водещ: Има ли проблеми, такива документални?
Емил Димитров: Има, но те не са на кмета проблемите. Те са на ВиК-то.
Водещ: Ама ВиК-то кой му е принципалът?
Емил Димитров: Няма значение… Добре, МОСВ е принципалът, половината ВиК е на общината, половината на това, но това са проблеми – чисто технологични. Нямаше скандал и не знам защо възникна. Ситуацията е следната – кметът е длъжен да се погрижи за гражданите, за водата, за проблемите на града. И всеки кмет, който не може да ги реши, някой трябва да му е виновен, в случая министърът му беше виновен. Но там няма скандал, аз казах, по-мъдрият трябва да мине, стиснахме ръцете, няма проблем. Ситуацията е, че ние направихме един голям водопровод, който в момента има проблеми и местното ВиК постоянно пише доклади, че не може да го използва пълноценно. И трябва да се направи един резервоар, от който вече с нормално налягане да влезе в града.
Водещ: Колко време – обяснете ни, ако трябва…
Емил Димитров: Ами, аз се надявам за един месец да се направи този резервоар и примерно да се влиза, ако това е решението. ако решението е един автоматичен клапан, да го направят така, че да се захрани. Но не съм съгласен от София да се взема много малко вода, а тя е подсигурена – 800 хиляди литра…
Водещ: От „Белмекен", нали за тази вода, която трябва да мине…
Емил Димитров: Всеки месец сме подсигурили от „Белмекен" на лице е, веднага … и да точим язовира. Не за друго, а защото ако се източи язовирът лятото или есента, хората пак ще имат същия проблем, но ние не искаме да бъде…
Водещ: Какво да кажем на хората, очевидно проблем има, който също тепърва ще трябва да се решава? Ако един месец ви трябва, за да решите въпроса, това означава ли, че ще продължи още поне…
Емил Димитров: Други трябва да го решат, аз пускам водата и я спирам, в момента не ми харесва как се харчи. Но за да бъдем коректни към всички трябва да кажем, че вината не е нито в кмета, нито в местното ВиК, нито в новия водопровод, но трябва да се синхронизират трите да работят. налягането от язовира и налягането от новия тръбопровод трябва да бъдат изравнени, за да може, както се казва, дори да няма режим в Перник и то съвсем скоро. Този проблем обаче не се решава с един клапан, както някои набързо е решил, а се решава с един резервоар, който 28 дни трябва да се изгради, да стегне, всичко да се оправи да не тече и този резервоар, който ако е на нивото на пречиствателната станция, която е при язовира, би вкарал налягане със същата…
Водещ: Кой трябва да вземе решение за този…
Емил Димитров: Ами, аз предлагам тези решения да ги вземат тези, които правиха проектите за язовира… за тръбопровода, които го строиха. Те трябва да вземат това решение. Не съм аз човекът, който взема решения. Аз гледам цифрите и виждам, че вместо от София да идва 800 и 300 от язовира, става точно обратното – от язовира ще дойдат 900, а от София не е ясно какво ще дойде. Това на мен не ми харесва, защото разчетът ми е съвсем друг, а и не бих искал язовирът след 3 месеца, 5 или 6 месеца, да кажат – ама къде ни е водата. Защото няма аз да я изпия. тя ще отиде в Перник, но ако я няма ще имаме проблем.
Водещ: Съдбата на Перник, на колко места още може да се случи тази криза? Предупреждавахте, че това на много места го има, дайте да кажем сега…
Емил Димитров: Искам да кажа една добра новина, защото почнахме с…
Водещ: Има ли такава?
Емил Димитров: Ами, тази е добра, има водопровод, но трябва още малко да се пооправи.
Водещ: Но той не държи.
Емил Димитров: Не, да се оправи още малко. Язовир „Асеновец" – това е язовир на Сливен.
Водещ: Така.
Емил Димитров: Сливен харчеха по милион и половина, милион и 800 хиляди и имаха на практика за 4 месеца вода. Ние въведохме голяма рестрикция, намалихме го на 500 хиляди. единият месец те не можаха, искаха още малко – 200 хиляди, от следващия месец влязоха в график. Тоест собствените водоизточници ги задвижиха с помпи. Това е едно много добро решение и добро постижение на града.
Водещ: Ама може ли навсякъде да бъде направено, където ще има проблем?
Емил Димитров: Аз лично не съм отишъл лично да го видя, но от данните, които получавам, браво на ВиК-Сливен, което в рамките на 2 месеца задейства всички свои помпи, успя да водоснабди града и осигури вода за цяла година от язовира да допълва.
Водещ: Добре, Шумен, Хасково, Добрич – региона.
Емил Димитров: Шумен, да. Шумен е много важен град.
Водещ: И изобщо каква е ситуацията на язовирите?
Емил Димитров: Позволете ми, 3-4 язовира са, които са важните в момента и са проблемните. За съжаление, те ще са проблемни и следващата година. „Тича" – язовир „Тича" е построен за земеделски цели. Там има напоителна система, която той е трябвало да захранва. В един момент обаче в град Шумен, в град Велики Преслав, в град Търговище нямат вода и решават да се закачат към язовир, който е на „Напоителни системи", който е за напояване. Някои от тях даже нямат и пречиствателна станция или не са си я довършили. Но изведнъж сега аз съм пред дилемата – ако пусна вода за напояване, защото хората са насадили, те искат – искаме и да ядем тази година. Ако не я пусна, те ще фалират. Ако я пусна може във времето да се окаже, че няма за пиене, защото в Шумен не са направили никакви действия, това, което е в Сливен, да си пуснат помпите, да си осъвременят системата и да … собствени водоизточници. Те чакат или някой да им направи водопровода към язовира, или да им пусне система "Дунав", ама тя ще е в годините. След 1 след 2 години, а на мен ми трябва следващите 10 дни. Мен ми трябва следващите няколко месеца.
Водещ: И какъв е изходът?
Емил Димитров: Изходът е, че трябва да балансираме и понеже ние винаги гледаме първо да е за питейно-битови, излиза, че ние в момента ще трябва да обречем земеделците на фалит. Редно ли е?
Водещ: Означава ли това, че режимът, който в момента търпи Перник, е абсолютно реално да се случи и сега в Шумен?
Емил Димитров: Ако ние сега дадем на земеделците, което този язовир е за тях строен, за техните системи, за техните…
Водещ: Какво да кажем сега на шуменци?
Емил Димитров: Ами, ние балансираме, аз всеки ден питам Шумен – вие какво направихте за собствените води? Имате кладенци, артезиански, така: ами, нямаме пари, нищо. Какво правите за допълнително водоснабдяване?
Водещ: Ама защо да нямат пари, нали преди кризата се говореше за милиони, които ще се дадат в тази система, да си се оправят, защото е остаряла системата, нали…
Емил Димитров: Ами, нямат пари, всеки няма пари. Вижте, системата е остаряла. Тя ще се отремонтира от града – някога. Система „Дунав" е много добра система и ако се продължи до Шумен ще бъде прекрасно и това ще стане някога.
Водещ: Някога.
Емил Димитров: В момента обаче те се захранват от един язовир за „Напоителни системи" за битови цели го ползваме.
Водещ: Да, да, това го разбрахме.
Емил Димитров: И в един момент тези, които поддържат язовира…
Водещ: Тоест съвсем реален, сериозен проблем са изправени – градът…
Емил Димитров: Ами, трябва или да въведем режим, или да си направят пречиствателна станция…
Водещ: Ще го въведете ли?
Емил Димитров: не, засега няма, но в момента ние седим и гадаем, за да има вода за Шумен, за Търговище и за Велики Преслав, значи трябва да фалират еди-колко си хиляди земеделци, които са си насадили…
Водещ: Е, как се прави такъв избор?
Емил Димитров: Вие го кажете как се прави, защото е много трудно. Да кажеш, за да има за пиене, вие ще фалирате.
Водещ: Докога може да балансирате така?
Емил Димитров: Ами, то цял живот така се балансира, но това е този язовир, нека да отидем на другите.
Водещ: Давайте, че имаме още въпроси и теми други различни.
Емил Димитров: Веднага. Значи имахме един язовир, който е много интересен „Ястребино", той е много малък язовир, ако го ползваш за питейни цели – за 33 години ще стигне. Но той е направен за напояване. В момента направиха ремонт и ще успеем и да напояваме, и да има за питейна. Но нека да ви дам само един – завършвам, само една данна такава – цифра. Перник е 25 милиона, не стига; Бобовдолски язовир е 35 милиона, не стига, а захранват по един град и няколко села. Сливен беше 27, доскоро не стигаше, браво на Сливен, успяха. А знаете ли язовир, който е в Северна България „Среченска бара" се казва, той е само 14 милиона, а захранва 5 града, от които 2 окръжни – Монтана, Враца, Мездра и 42 населени места, и стига. Понякога идва и добро управление, до малки загуби по тръбопровода и добър мениджмънт, които няколко ВиК помежду си са се разбрали и работят добре. Но имаме и места, където трябва да помогнем. Моите усилия са да напиша докладна до премиера, да го запозная с проблема, защото ако сега решим даден проблем, той няма да се изостри във времето. А ако чакаме е въпрос на часовник, знам след колко дни ще спре язовирът.
Водещ: Може ли кратко само да ни кажете каква година ни очаква – сушава или напротив, очаквате добро…
Емил Димитров: Ще успеем да балансираме, ако нагласим всичко, но примерно земеделците ще им дадем едно поливане или максимум две, а те имат нужда. В Шуменско не е валяло вече не знам колко месеца, там е такава суша. И язовирът е единственият, който няма никакъв приток от Тича.
Водещ: Да, разбираме, че там е много голям сериозен проблем. И общо взето там ще бъде фокусът на медиите и на вас, експертите.
Емил Димитров: Нов водопровод, нова пречиствателна станция.
Водещ: Новият Перник.
Емил Димитров: Няма да е Перник. Но и те не полагат никакви усилия. Те имат собствена вода обаче, за разлика от Перник. Перник нямаше сондаж.
Водещ: Добре, минавам към другата тема, по която имаше толкова много скандали. И пак покрай вируса забравихме за горенето на отпадъците.
Емил Димитров: Отпадъците е благодатна тема. Имаше вот на недоверие, на който аз на 2 дена министър трябваше да го защитавам. Всички забравиха, че преди 2 месеца имаше проблем с контейнери, незаконно внесени отпадъци в България.
Водещ: Какво става сега?
Емил Димитров: Абсолютно всичките контейнери, което е голяма заслуга на министерството и на дирекцията, която се занимава с управлението на отпадъците, италианските власти за своя сметка приеха всичките около 200 контейнера от Варна и Бургас. Те бяха натоварени поетапно на корабите, разбира се със съдействието на главния прокурор и на апелативните прокурори на Варна и Бургас – освободихме ги, натоварихме ги на корабите, заминаха си в Италия за тяхна сметка, което е много сложна кореспонденция. Но италианските власти постъпиха по европейските правила.
Водещ: Те са стигнали до България не само защото проблема е в Италия...
Емил Димитров: Проблемът е в Италия. Нарушението е на италианска територия, затова те ги приеха обратно. Не го казвам, за да обвиня някой в Италия. И при нас може да се случи. Но италианските власти изключително коректно приеха всичките наши аргументи...
Водещ: Тоест няма слабост на тези звена в България, които трябва да контролират.
Емил Димитров: В конкретния случай подмяната на документите не е извършена в България. В Италия има много жестоки наказания, разследвания и присъди по този повод. Но тук искам да кажа, че две държави от ЕС по силата на европейското екологично законодателство се разбраха, излязоха тихо и кротко, никой не разбра, никой не похвали тези хора и по пристанищата, и по корабите, но го свършихме. Но това е забравен проблем. Преди два месеца казваха – защо внасяте то чужбина, не може ли да горим само български отпадъци. Сега ние им казваме – достигнахме нива на не 50 на 50, както е по закон, а 60, 70, на едно място 83%. Сега се явиха нови и казват – ама не може ли изобщо да не горим българските отпадъци.
Водещ: Не може ли изобщо да не горим?
Емил Димитров: Ако се съгласите пред вашия двор да си остане во веки веков тази купчина отпадъци, може. Иначе ние трябва да ги отнесем на сметища.
Водещ: Как е в Европа? Ние не откриваме топлата вода, нали?
Емил Димитров: Точно така, както е уреден и в българското законодателство. На 100 кг отпадъци трябва 50, 60, 65 кг да се рециклира – да се извади стъклото, картон. Останалите 20-25% да се изгорят и едва 10% да отидат в сметища. А ние 90% слагаме в сметището. И вие имате сметище, вашият окръжен град, регионално депо за 10 години, вие го пълните за 3 и казвате – какво правим. На всякъде, в центъра на Виена се гори. Има добри филтри.
Водещ: Само искам нещо да уточня, защото не сме длъжни, не сме експерти, а и не са длъжни нашите зрители да знаят. Когато говорим за горене и за такива отпадъци, говорим за някакви договори на държавно ниво или бизнес?
Емил Димитров: Това е ангажимент, който България е поела. Ние трябва да изгорим модифицираните горива от отпадъците, което се произвежда. 60-65%. За да сме сигурни, че ще ги изгорим, ние сме задължили българските заводи – те са 4 завода, които могат да го правят – да горят над 50% собствени. А те купуват и от чужбина, защото са по-висококалорични. Както и ние изнасяме в чужбина. Така че това е международна практика. Проблемът беше ние дали да не вдигнем количеството. Заводите сами го вдигнаха. Те сами вдигнаха. Ние искаме от тях 50, някои от тях вдигнаха на 80. Проблемът обаче е, че не може 3 завода в България да решат проблема на цялата страна. Трябва да има завод и в София. Има пари, ЕС ги е отпуснал. И когато в София се изгарят, ще бъде решен на половина България проблема. Но всеки иска, ако може да се горят, но не при него, а някъде другаде.
Водещ: Като говорим за горенето, какво стана с Бобов дол? Викаха ви даже в прокуратурата.
Емил Димитров: Възложиха ми проверка. Намерихме известни нарушения там, издали сме принудителна административна мярка, спряхме отново горенето на отпадъци в Бобов дол. В момента се гори по един камион софийски отпадък в Сливен, останалите 90% и повече отиват във Враца.
Водещ: Добре, така трябва да завършим разговора, въпреки че беше много интересно и останаха още незададени въпроси. Но както се казва, следващият път. Благодаря ви.