Категории
Природа

Стратегически документи

 

СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ 2011-2020

И  ЦЕЛИТЕ ОТ АИЧИ ЗА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО

  „Да живеем в хармония с природата”

Целта на Стратегическия план за биологичното разнообразие 2011-2020, е да подпомогне ефективното прилагане на Конвенцията чрез стратегически подход, съдържащ комбинация от мисия и стратегически цели и резултати („Целите от Аичи за биоразнообразието“), които да предизвикат широкомащабни действия във всички Страни и заинтересовани лица. Стратегическият план, също така, ще осигури гъвкава рамка за определянето на националните и регионални цели при осигуряване на последователност в прилагането на разпоредбите на Конвенцията за биологично разнообразие и решенията на Конференцията на страните-членки, включително работните програми и Глобалната стратегия за опазване на растенията, както и Протокола от Нагоя за Достъп до генетичните ресурси и честното и справедливо разпределяне на ползите от тяхното използване. Той ще послужи като основа за развитието на инструменти за комуникация, привличащи вниманието на ангажираните заинтересовани лица, улеснявайки по този начин интегрирането на биоразнообразието в по-широки национални и глобални програми. Приет е и отделен Стратегически план към Протокола за биобезопасността, който допълва сегашния в Конвенцията1.

Текстът на конвенцията, по-специално трите ѝ цели, залягат в основата на стратегическия план.

І. ОБОСНОВКА НА ПЛАНА

Биоразнообразието е в основата на функционирането на екосистемите и осигуряването на екосистемните услуги, които са от съществено значение за благосъстоянието на човечеството. То допринася за продоволствената сигурност, здравето на хората, осигуряването на чисти въздух и вода; то подпомага местните начини на препитание, както и икономическото развитие, и е от съществено значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие, включително ограничаване на бедността.

Конвенцията за биоразнообразието има три цели: опазването на биоразнообразието, устойчивото използване на неговите компоненти, както и справедливо и равноправно поделяне на ползите от използването на генетичните ресурси. В първия Стратегически план на Конвенцията, приет през 2002 г., страните се ангажират за „по-ефективно и последователно изпълнение на трите цели на Конвенцията, като до 2010 г. се постигне значително намаляване на текущия процент на загуба на биоразнообразие на глобално, регионално и национално ниво, което да допринесе за намаляване на бедността и да бъде от полза за целия живот на Земята“. Позовавайки се на националните доклади, индикатори и научни изследвания, третото издание на Глобалния обзор на биоразнообразието (GBO-3) оценява напредъка към целта за 2010 г. и разработва сценарии за бъдещето на биоразнообразието.

Поставената цел за биоразнообразието до 2010 г. предизвика действия на много нива. Въпреки това тези действия не се оказаха достатъчни, за да отговорят на натиска върху биоразнообразието. Освен това интеграцията на проблемите на биоразнообразието в по-широките политики, стратегии, програми и действия не е била достатъчна, поради което действието на факторите за загубата на биоразнообразие не е било съществено намалено. Въпреки че сега съществува някакво разбиране на връзките между биоразнообразието, екосистемните услуги и благосъстоянието на човечеството, ценностите на биоразнообразието все още не са отразени в по-широките политики и в структурите за стимулиране.

Повечето Страни отбелязват липсата на финансови, човешки и технически ресурси, което ограничава прилагането на Конвенцията. Трансферът на технологии съгласно Конвенцията е много ограничен. Няма достатъчно научна информация за подпомагане на политиките и вземането на решения, което е пречка за прилагането на Конвенцията. Научната неопределеност обаче следва да не се използва като извинение за бездействие.

Целта за биоразнообразието до 2010 г. не е постигната, поне не и на глобално ниво. Разнообразието на гени, видове и екосистеми продължава да намалява, като натискът върху биоразнообразието остава постоянен или интензивността му се увеличава, главно в резултат на човешки дейности.

Научният консенсус предвижда продължаваща загуба на местообитания и високи темпове на измирания през този век, ако се запазят сегашните тенденции, с риск за драстични последици за човешките общества, тъй като са преминати някои прагове и „повратни точки“. Освен ако не се предприемат спешни действия, които да обърнат сегашните тенденции, широк спектър от екосистемни услуги, поддържани от биоразнообразието, могат бързо да бъдат загубени. Въпреки че най-суровите последствия ще се стоварят върху бедните, като по този начин се подкопават усилията за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, никой не е застрахован срещу резултата от загубата на биоразнообразието.1

От друга страна, анализът на сценариите разкрива широка гама от възможности за преодоляване на кризата. Решителни действия, насочени към оценяване и опазване на биоразнообразието, ще облагодетелстват човечеството по много начини, включително чрез по-добро здраве, по-голяма продоволствена сигурност и по-малко бедност. Те също ще помогнат за забавянето на климатичните промени, позволявайки на екосистемите да съхраняват и абсорбират повече въглерод, и за адаптирането на хората към климатичните изменения чрез повишаване на устойчивостта на екосистемите, което ще ги направи по-малко уязвими. Поради това една по-добра защита на биоразнообразието е разумна и рентабилна инвестиция в намаляването на риска за световната общност.

Постигането на този положителен резултат изисква действия по множество направления, които са отразени в целите на настоящия стратегически план. Те включват:

(а) Предприемане на действия за справяне с основните причини за загубата на биоразнообразие, включително моделите на производство и потребление, като се гарантира, че въпросите, свързани с биоразнообразието, са интегрирани в управлението и обществото чрез комуникация, образование и осведоменост, чрез подходящи мерки за стимулиране, както и чрез институционални промени;

(b) Предприемане на действия за намаляване на прекия натиск върху биоразнообразието. Ангажирането на секторите селско стопанство, гори, рибарство, туризъм, енергетика и други, ще бъде от съществено значение за успеха. В случаите, когато са необходими компромиси между опазването на биоразнообразието и други социални цели, натискът често може да бъде сведен до минимум чрез използване на адекватни подходи, като например мерки за пространствено планиране и ефективност. Когато се упражнява многостранен натиск, застрашаващ жизненоважни екосистеми и услугите, които те предлагат, са необходими спешни действия за намаляване на,най-податливия на краткосрочни промени натиск като свръхексплоатацията или замърсяването на околната среда, и в последствие се въздейства върху по-неподатливия натиск, по-специално промяната на климата, който изтласква системата „на ръба“ и влощава състоянието ѝ;

(c) Продължаване на непосредствените действия за опазване и, когато е необходимо, възстановяване на биоразнообразието и екосистемните услуги. Докато се почувства въздействието на по-дългосрочните мерки за ограничаване на действието на основните фактори за намаляване на биоразнообразието, за опазването му могат да помогнат незабавни действия, особено във връзка с критичните екосистеми, като се определят защитени територии, възстановяват се местообитания, реализират се програми за възстановяване на видове и се използват други целеви намеси за защита;

(d) Стремеж към гарантиране на непрекъснато предоставяне на екосистемни услуги и осигуряване на достъп до тези услуги, особено за бедните, които най-пряко зависят от тях. Поддържането и възстановяването на екосистемите като цяло предоставя икономически ефективен начин за справяне с изменението на климата. Поради това, въпреки че изменението на климата е една допълнителна заплаха за биоразнообразието, справянето с тази заплаха отваря редица възможности за опазване на биоразнообразието и устойчивото му използване;

(e) Подобряване на помощните механизми за: изграждане на капацитет; придобиване, използване и споделяне на знания; достъп до необходимите финансови и други ресурси: . Националните процеси за планиране трябва да станат по-ефективни по отношение на интегрирането на биоразнообразието и в подчертаването на неговото значение за  социалните и икономическите програми. Органите, изработващи конвенциите, трябва да предприемат по-ефективни действия във връзка с контрола над  прилагането и с осигуряването на помощ и насоки за страните.

ІІ. КОНЦЕПЦИЯ

Концепцията на Стратегически план за биологичното разнообразие е един свят, в който „Да живеем в хармония с природата“, в който „До 2050 г. да се цени значението на биоразнообразието, да се опазва, възстановява и използва рационално, поддържащо за екосистемните услуги, здрава планета  и предоставяйки жизненоважни за всички хора ползи.“

 III. МИСИЯ (ЦЕЛТА) НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПЛАН

Мисията на Стратегическия план е “да се предприемат ефективни и спешни мерки, за спиране на загубата на  биологично разнообразие, за да се гарантира до 2020 г. устойчивостта на екосистемите, които да продължат да предоставят жизненоважни услуги, осигурявайки по този начин разнообразието на живота на планетата и допринасяйки за благосъстоянието на човечеството и премахването на бедността. За тази цел, да се намали натиска върху биоразнообразието, да се възстановят екосистемите, биологичните ресурси да се използват устойчиво, а ползите, произтичащи от използването на генетичните ресурси да се разпределят по справедлив и равнопоставен начин; да се осигуряват достатъчно финансови средства, да се подобри капацитетът, да се отчитат въпросите и ценностите на биоразнообразието, ефективно да се прилагат подходящите политики, а вземането на решения да се основава на солидни научни изследвания, и на превантивния подход”.

IV. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ЦЕЛИТЕ ОТ АИЧИ ЗА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО

Стратегическият план включва постигането на 20 водещи цели до 2015 или 2020 г. („Целите от Аичи за биоразнообразието“), групирани в пет стратегически цели. Целите и задачите предвиждат както (i) стремеж за постигане в глобален мащаб, така и (ii) гъвкава рамка за определяне на национални или регионални цели. Страните се приканват да разработят свои собствени цели в тази рамка, като се вземат предвид националните нужди и приоритети и в същото време се взема предвид и националният принос към постигането на глобалните цели. Не е задължително всички страни да разработват национална цел за всяка една глобална цел. За някои страни глобалният праг, установен с конкретни цели може да е вече постигнат. Други цели може да не са практически приложими в контекста на дадена страна.

/Цели от Аичи за биоразнообразие/

Стратегическа цел АСправяне с основните причини за намаляване на биоразнообразието, чрез интегриране на биоразнообразието в работата на правителството и обществото.

Цел 1: До 2020 г., но не по-късно, хората да са информирани, относно ценностите на биоразнообразието и стъпките, които могат да предприемат за неговото опазване и устойчиво използване.

Цел 2: До 2020 г., но не по-късно, ценностите на биоразнообразието да са интегрирани в стратегии и процеси на планиране за национално и местно развитие и за намаляване на бедността, и да са включени в националната отчетност, когато е необходимо, и системите за докладване.

Цел 3: До 2020 г., но не по-късно, стимулите, включително вредните за биоразнообразието субсидии да са елиминирани, поетапно отменени или изменени, с цел да се минимизира или избегне тяхното негативно въздействие и да бъдат създадени и приложени положителни стимули за опазването и устойчивото използване на биоразнообразието, съгласно и в съответствие с Конвенцията и други съответстващи международни задължения, като се вземат пред вид националните социално-икономически условия.

Цел 4: До 2020 г., но не по-късно, правителствата, бизнесът и всички заинтересовани страни на всички нива, да са предприели стъпки за постигането, или вече да са приложили планове за устойчиво производство и потребление и да са запазили нивата на вредното въздействие от използването на природни ресурси в рамките на безопасните екологични ограничения.

Стратегическа цел ВДа се намали прекият натиск върху биоразнообразието и да се насърчава устойчивото ползване.

Цел  5: До 2020 г., темпото на загубата на естествените местообитания, включително горите, да се намали най-малко наполовина и където е възможно, да бъде сведено до нула, а унищожаването и фрагментацията значително да се намалят.

Цел 6: До 2020 г., запасите от риба, безгръбначни животни и водни растения да се управляват и събират устойчиво, законосъобразно и да се прилагат екосистемни подходи, така че прекомерният риболов да бъде избягван, да се въведат планове и мерки за възстановяване на изчезващите видове, риболовът да няма значителен неблагоприятен ефект върху застрашените видове и уязвимите екосистеми, а въздействието на риболова върху запасите, видовете и екосистемите да е в безопасни екологични граници.

Цел 7: До 2020 г. селскостопанските райони, водните стопанства и горите да се управляват устойчиво, като се гарантира запазването на биоразнообразието.

Цел 8: До 2020 замърсяването, включително от излишни хранителни вещества, да се сведе до ниво, безопасно за функционирането на екосистемите и биоразнообразието.

Цел 9:  До 2020 г. да се идентифицират и да се поставят като приоритет инвазивните видове и популации, приоритизираните видове да бъдат контролирани или унищожени и да се предприемат мерки за управление на популациите, с цел предотвратяване на тяхната поява и установяване.

Цел 10: До 2015 г. да бъде сведено до минимум множественото антропогенно въздействие върху кораловите рифове и други уязвими екосистеми, засегнати от изменението на климата или окисляването на океаните, за да се запази тяхната цялост и функциониране.

Стратегическа цел СДа се подобри състоянието на биоразнообразието, чрез опазване  на екосистемите, видовете и генетичното разнообразие.

Цел 11: До 2020 г. да бъдат съхранени поне 17% от сухоземните и вътрешните водни площи, както и 10% от крайбрежните и морски райони, особено тези, с особена важност за биоразнообразието и предоставянето на екосистемни услуги, чрез ефективно и справедливо управление, екологично представителни и добре свързани помежду си системи от защитени територии, и приемане на други ефективни природоохранителни мерки на районен принцип, които да бъдат интегрирани в по-широки ландшафти и морски райони.

Цел 12: До 2020 г. да бъде предотвратено изчезването на познатите застрашени видове, а състоянието на тяхното опазване, особено на тези пред изчезване, да се подобри и поддържа.

Цел 13: До 2020 г. да се запази генетичното разнообразие на култивираните растения, селскостопанските и домашни животни и на техните диви родственици, включително и на ценните от социално-икономическа и културна гледна точка видове, като се разработят и приложат стратегии за свеждане до минимум на генетичната ерозия, и опазване на тяхното генетично разнообразие.

Стратегическа цел DДа се увеличат ползите от биоразнообразието и екосистемните услуги за всички.

Цел 14: До 2020 г. да бъдат възстановени и опазвани екосистемите, които предоставят жизненоважни услуги, включително такива, свързани с вода, които допринасят за здравето, прехраната и благосъстоянието, като се вземат предвид нуждите на жените, коренните и местни общности, бедните и уязвимите слоеве от населението.

Цел 15: До 2020 г. да бъдат повишени устойчивостта на екосистемите и приносът на биоразнообразието към натрупването на въглеродни запаси, чрез запазване и възстановяване, включително възстановяването на поне 15% от деградиралите екосистеми, допринасяйки по този начин за смекчаване на вредното въздействие от изменението на климата , адаптацията и борбата с опустиняването.

Цел 16: До 2015 г. да влезе в сила Протоколът от Нагоя за Достъп до генетичните ресурси и честното и справедливо разпределяне на ползите от тяхното използване, в съответствие с националните законодателства.

Стратегическа цел ЕПодобряване на прилагането чрез обществено планиране, управление на знанията и укрепване на капацитета.

Цел 17: До 2015 г. всяка Страна да разработи, приеме, като политически инструмент и започне прилагането на ефективна, обществена и осъвременена национална стратегия за биоразнообразието и план за действие.

Цел 18: До 2020 г.  традиционните знания, нововъведения и практики на коренните и местните общности, отнасящи се до опазването и устойчивото използване на биоразнообразието, както и обичайното използване на биологичните ресурси, да се почитат, да са предмет на националното законодателство и съответни международни ангажименти, и напълно да се интегрират и отразят при прилагането на Конвенцията, с пълното и ефективно участие на коренните и местните общности, на всички съответни нива.

Цел 19: До 2020 г. да се подобрят, споделят широко и да се предадат и приложат,  познанията, научната база и технологиите, по отношение на биоразнообразието, неговите ценности, функционирането, състоянието и тенденциите, и последиците от неговата загуба.

Цел 20: До 2020 г., но не по-късно, значително да се увеличи спрямо текущите нива, мобилизирането на финансови ресурси, за ефективното прилагане на Стратегическия план за биоразнообразието 2011-2020 от всички източници, в съответствие с одобрения и съгласуван процес в Стратегията за мобилизиране на ресурсите. Тази цел ще е предмет на промени, в зависимост от оценката на необходимите ресурси, която трябва да бъде направена и докладвана от страните.

V. ПРИЛАГАНЕ, МОНИТОРИНГ, ПРЕГЛЕД И ОЦЕНКА

Инструменти за прилагане: Стратегическият план ще се реализира основно чрез дейности на национално или местно ниво, със съдействие на регионално и глобално ниво. В начините за прилагане на настоящия Стратегически план се включва осигуряването на финансови ресурси в съответствие с поетите задължения по Конвенцията, съгласно член 20 от Конвенцията. Стратегическият план осигурява гъвкава рамка за определянето на националните и регионални цели. Националните стратегии за биоразнообразието и плановете за действие са ключови инструменти за адаптация на Стратегическия план към националните условия, включително чрез националните цели, както и за интегриране на биоразнообразието във всички сектори на държавното управление и обществото. Участието на всички заинтересовани страни следва да се насърчава и улеснява на всички нива на изпълнение. Инициативи и дейности на коренните и местни общности, които допринасят за изпълнението на стратегическия план на местно ниво, следва да бъдат подкрепяни и насърчавани. Начините за изпълнение могат да варират от държава до държава, в съответствие с националните нужди и условия. Независимо от това, страните следва да се учат една от друга при определяне на подходящи средства за реализация. В този дух в нотата на Изпълнителния секретариат по Стратегическия план за биоразнообразието 2011—2020 са приведени примери за възможни инструменти за реализация: временна техническа обосновка, възможни показатели и предложения за Целите от Аичи за биоразнообразието2. Предвижда се реализацията да бъде подкрепена и от Протокола от Нагоя за Достъп до генетичните ресурси и честното и справедливо разпределяне на ползите от тяхното използване, както и от други компоненти на международния режим за достъп и споделяне на ползите, които ще улеснят справедливото и равноправно поделяне на ползите, произтичащи от използването на генетични ресурси3.

Работните програми: Темите на работните програми в Конвенцията включват: биоразнообразието на вътрешните водоеми, морско и крайбрежно биоразнообразие, селскостопанско биоразнообразие, горско биоразнообразие, биоразнообразие в сухи и полу-сухи райони, планинско биоразнообразие и островно биоразнообразие. Заедно с различните многостранни въпроси4, те дават подробни указания за изпълнението на Стратегическия план и биха могли да допринесат за прогреса и за намаляването на бедността. Те са ключови инструменти, които трябва да бъдат използвани при актуализирането на националните стратегии за биоразнообразието и на плановете за действие.

 Необходимо е да се разшири политическата подкрепа за този Стратегически план и на целите на Конвенцията, като стремежът е да се гарантира, че държавните и правителствените ръководители, парламентите и всички страни разбират стойността на биоразнообразието и услугите от екосистеми. Страните по Конвенцията трябва да бъдат насърчавани в набелязването на национални цели за биоразнообразието, които да подкрепят постигането на Стратегическия план и целите на биоразнообразието, приети в Аичи, и да очертаят мерки и дейности, с които ще се постигне това, като например въвеждането на подходяща, подробна национална отчетност, в която се интегрират стойностите на биоразнообразието и ползването на екосистемите, с правителствените решения, с пълното и ефективно участие на коренните и местни общности, и на други заинтересовани страни.

 Необходимо е партньорство на всички нива за ефективна реализация на Стратегическия план като опорна точка за необходимите действия, за да се осигури насочването на биоразнообразието към правителствените, обществени и икономически сектори, за да се намери взаимодействието между националните интереси и многонационалните екологични споразумения. Партньорствата с програми, фондове и специализирани агенции на системата на Обединените нации, както и с други конвенции и многонационални и двустранни агенции, фондации, женски организации, коренните и местни общности, и неправителствени организации, ще са от съществено значение за реализацията на Стратегическия план на национално ниво. На международно ниво е необходимо партньорство между Конвенцията и други конвенции, международни организации и движения, гражданското общество и частния сектор. По-специално ще са необходими усилия, за да се:

  • гарантира, че Конвенцията чрез своя нов Стратегически план допринася за устойчивото развитие и премахването на бедността и за другите Цели на хилядолетието за развитие;
  • гарантира сътрудничеството за реализацията на Плана във всички сектори;
  • насърчават бизнес практики, благоприятстващи биоразнообразието; и
  • насърчават обединените усилия и съгласуваността в прилагането на международните екологични споразумения5.

Отчитане на страните-членки: Страните ще информират Конференцията на страните-членки (COP), за националните цели, ангажименти и политически инструменти, възприети за реализацията на Стратегическия план, както и за основните подходи към тези цели, и да отчетат напредъка по тях, в своите пети и шести национални доклади. Предложените основни етапи, както и предложените показатели трябва да бъдат разработени в съответствие с процедурите, посочени в параграф 3, букви в), д) и ж) от решение Х/2 на Стратегическия план, както и с решение X/7 за целите и свързани с тях индикатори. Парламентаристите редовно, в отговор на нуждите и очакванията на гражданите, следва да играят определена роля в контрола над прилагането на Конвенцията на национално и поднационално ниво, в зависимост от случая, за да помагат на правителствата да извършват по-обстоен преглед.

Преглед от Конференцията на страните-членки: Конференцията на страните, с подкрепата на другите органи на Конвенцията, в частност с Аd hoc работната група за преглед на прилагането на Конвенцията (WGRI), ще следи прилагането на този Стратегически план, и ще подкрепя ефективното изпълнение от страните, гарантирайки, че новото ръководство ще бъде запознато с опита на Страните в прилагането на Конвенцията, в съответствие с принципа на адаптивно управление, чрез активно обучение. Конференцията на Страните ще направи преглед на напредъка на изпълнението на приетите Цели от Аичи за биоразнообразието, установени в Стратегическия план, и ще направи препоръки за преодоляване на всички пречки, които се срещат при изпълнението на тези цели, включително преразглеждане на временната техническа обосновка, възможните показатели и предложените основни етапи на Целите от Аичи за биоразнообразието6 и мерките, които произлизат от това, включително, при необходимост, мерки за укрепване на помощните механизми при изпълнението, мониторинга и прегледа. За да се улесни тази работа, Спомагателният орган за Научни, технически и технологични въпроси (SBSTTA) следва да разработи общ набор от показатели за биоразнообразието, който да бъде използван при оценка на състоянието на биоразнообразието и неговото значение.

 VІ. ПОМОЩНИ МЕХАНИЗМИ

Изграждане на капацитет за ефективни национални действия: Много Страни, особено развиващите се, в частност най-слабо развитите страни, развиващите се островни държави и екологично най-уязвимите страни, както и страните с икономика в преход, може да се нуждаят от помощ при определянето на национални цели и тяхното интегриране в националните стратегии и планове за действие за биоразнообразието, ревизирани и актуализирани в съответствие с настоящия Стратегически план, и указанията от Конференцията на страните (решение ІХ/8). Глобални и регионални програми за изграждане на капацитет могат да окажат техническа помощ и да улеснят децентрализирания обмен, допълващ националните усилия, подпомогнати от финансовия механизъм, в съответствие с четири годишните рамки на програмните приоритети, свързани с използването на ресурсите на Глобалния екологичен фонд (GEF) за биоразнообразие за периода 2010—2014 г. (решение ІХ/31). Следва да се подкрепя изграждането на капацитет чрез интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в съответствие с плана за действие за равнопоставеност между половете на Конвенцията, както и за коренните и местни общности, свързани с изпълнението на Стратегическия план на национално и поднационално ниво.

 Стратегическият план ще се реализира чрез работните програми на Конвенцията за биоразнообразието, прилагането на национални стратегии и планове за действие за биоразнообразието и други национални и регионални приложни дейности.

Клирингов механизъм (механизъм за обмен на информация) и технологичен трансфер: Заедно тези, които участват в прилагането на Конвенцията, имат богат опит и са развили много полезни случаи на добри практики, инструменти и насоки. Извън тази общност има допълнителна полезна информация. Ще бъде разработена мрежа от знания за биоразнообразието, включително и база данни и мрежа от практикуващи, за да се съберат знанията и опита, и да станат те достъпни чрез клирингов механизъм, за улесняване и подпомагане на по-ефективното прилагане на Конвенцията7. Следва да се разработят и национални клирингови механизми, състоящи се от мрежи от експерти, с ефикасни уебстраници, така че във всяка страна всички да имат достъп до информацията, експертизата и опита, необходим за прилагане на Конвенцията. Националните клирингови механизми следва също така да бъдат свързани в централен клирингов механизъм, управляван от Секретариата на конвенцията и обмяната на информация между тях да бъде улеснявана.

 Финансови ресурси: Да бъде разработена Стратегия за мобилизиране на ресурсите, включваща предложените конкретни инициативи, цели и индикатори, както и процеси за въвеждане на иновативни механизми, очертаващи пътя за постигане на ефективната реализация на член 20, параграфи 2 и 4 на Конвенцията, с цел да се осигурят адекватни, предвидими и навременни нови и допълнителни финансови ресурси за осъществяването на Стратегическия план8.

 Партньорства и инициативи за засилване на сътрудничеството: Сътрудничеството ще бъде засилено чрез програмите, фондовете и специализираните агенции на системата на Обединените нации, както и чрез конвенции и други международни и двустранни агенции, фондации и неправителствени организации9, и коренните и местни общности за подпомагане на реализацията на Стратегическия план на национално ниво. Сътрудничеството ще бъде засилено, също така, от съответните регионални органи, подпомагащи регионалните стратегии за биоразнообразието, и интегрирането на биоразнообразието в по-широки инициативи. Инициативи на Конвенцията като сътрудничество Юг-Юг10, насърчаваща ангажирането на поднационални правителства, градове и местни власти11, и бизнес и биоразнообразието12 и насърчаващи ангажирането на парламентаристи, включително чрез интерпарламентарни диалози, ще допринесат за осъществяването на Стратегическия план.

 Помощни механизми за изследвания, мониторинг и оценка: Следните ключови елементи осигуряват ефективната реализация на Стратегическия план:

  •  Глобален мониторинг на биоразнообразието: необходимо е да се работи върху мониторинга на състоянието и тенденциите в биоразнообразието, да се събират и споделят данни, да се разработват и прилагат индикатори и съгласувани мерки за промените в биоразнообразието и екосистемите13;
  •  Редовна оценка на състоянието на биоразнообразието и ползването на екосистемите, бъдещи сценарии и ефективност на ответните мерки: това може да бъде осигурено чрез засилване на ролята на Спомагателния орган за научни, технически и технологични въпроси (SBSTTA), както и от предложената междуправителствена платформа за биоразнообразието и екосистемните услуги (IPBES);
  • Текущи изследвания върху функциите и услугите от биоразнообразието и екосистемите и тяхната връзка с благосъстоянието на човечеството14;
  • Приносът на знанията, иновациите и практиките на коренните и местни общности , свързани с опазването и устойчивото използване на биоразнообразието, към всичко по-горе;
  • Изграждане на капацитет и навременни, адекватни, предсказуеми и устойчиви финансови и технически ресурси.

 

1.Решение BS-V/16, приложение.
2.Нотата, актуализирана и съобразена с приетите целите и решение Х/2, е достъпна под името UNEP/CBD/COP/10/27/Add.1.
3.Имайте предвид, че международният режим за достъп и разпределение на благата е установен в Конвенцията за биоразнообразието, Протокола за достъп до генетичните ресурси и Справедливото и безпристрастно разпределение на ползите, произлизащи от използването им, както и от съпътстващите инструменти като Международното споразумение за растителните генетични ресурси, Храните и селското стопанство, и Указанията от Бон за Достъп до генетичните ресурси и справедливото и безпристрастно разпределение на ползите, произлизащи от тяхната употреба (решение Х/1, преамбюл).
4.Пълен списък на програмите и инициативите е достъпен на интернет адрес: http://www.cbd.int/programmes5Модулите от ТЕМЕТЕА за съгласувана реализация на международните екологични споразумения и свързаните с тях инструменти могат да бъдат полезен инструмент при изпълнението на това
6.Бележки относно първоначални технически обосновки, възможни показатели и предложения за важни цели на биоразнообразието приети в Аичи са предоставени на UNEP/CBD/COP/10/27/Add.1.
7.Инициатива за бъдеща приложима технология на биоразнообразието (Решение Х/6).
8.Вж също решение Х/3.
9.Включително, наред с други UNEP, ПРООН, Световната банка, ФАО и IUCN
10.Вж също решения IX/25 и X/23 за многогодишен план за действие за развитие на сътрудничеството Юг-Юг в областта на биоразнообразиетото за периода 2011—2020 г..
11.Решение X/22 на Плана за действие на поднационално равнище, градовете и други местни власти за биоразнообразието. Вж също Декларацията Аичи/Нагоя относно местните власти и биоразнообразието (http://www.cop10.jp/citysummit/english/images/top/declaration.pdf).
12.Решения VIII/17, IX/26 и X/21.
13.С по-нататъшното развитие и адекватни ресурси, мрежата за наблюдение на биоразнообразието GEO би могла да улесни този процес заедно с Глобалната информационна система за биоразнообразието и  Партньорството в областта на показателите за биоразнообразие.
14. Това е улеснено, наред с другото, от DIVERSITAS, “Програмата за промените в екосистемите и обществото" и от други глобални научноизследователски програми за промените, на Международния научен съвет (ICSU).