Категории
Природа

Инвазивни чужди видове

ИНВАЗИВНИ ЧУЖДИ ВИДОВЕ, КОИТО ЗАСЯГАТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Инвазивни чужди видове

Това са чужди видове, които не са естествено разпространени, a са внесени в природата на страната от други държави, където те са разпространени. Появата им обикновено е резултат от човешки дейности - транспорт, туризъм, търговия, земеделие, градинарството, залесяване, дървообработване. Възможно е да стане и при преодоляване на естествените бариери между страните и континентите - през водните басейни, по въздуха, с птиците и животните и др.      

Повечето инвазивни чужди видове (ИЧВ) имат мощни механизми за размножаване и оцеляване. Лесно се приспособяват и разпространяват и без човешка намеса.

 

Политики на ЕС и България за ИЧВ

Европейският съюз има специална политика за предотвратяване на навлизането и управление на разпространението на ИЧВ. Водеща роля в нея има Регламент №1143/2014. Регламентът е задължителен и всички страни-членки трябва да прилагат съгласувани действия за ограничаването на ИЧВ. Към него има Списък на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза. Редовно се разглеждат предложения за включване на нови видове в него. Първият Списък на Съюза е приет през 2016 г., а последният – през юли 2019 г. (Виж по- долу)

България, развива и своя национална законодателна рамка и политика срещу ИЧВ.

 

Полезни публикации за ИЧВ са:

Атласът представя с текст и снимки 37-те вида растения и животни, включени в първоначалния Списък на ЕС към Регламента за ИЧВ, приет през 2016 г. За всеки вид е включена информация за: 1) отличителни белези и биологични особености 2) произход и общо разпространение 3) разпространение в България 4) местообитания 5) пътища на навлизане и разпространяване и 6) въздействие.

В Атласа НЕ са включени видовете добавени при допълването на Списъка през 2017 и 2019 г. Актуалният списък на инвазивни чужди видове вече включва 48 вида и можете да го намерите по-долу.

Наръчникът е полезно помагало за обучение по разпознаване и ограничаване на чуждите видове дървета, храсти, пълзящи и тревисти растения, гъби, бактерии, насекоми, птици и бозайници в горите. Издаден е от словенският Институт за гората, през 2019 г. Подготвен е първо на словенски, в рамките на проект „Повишаване на осведомеността, обучение и мерки за ограничаване на инвазивни чужди видове в горите“ LIFE ARTEMIS, финансиран от Програма LIFE на Европейската комисия. Проектът се изпълнява от Министерството на околната среда и пространственото планиране на Република Словения и словенската Агенция за изследвания. Версията на английски е адаптирана за международната общественост и много от видовете са специално добавени.

Тук ще откриете точен списък с българските имена на ИЧВ от наръчника.

 

Мобилно приложение за инвазивните чужди видове на ЕС

Европейската комисия е разработила специално мобилно приложение – „Инвазивни чужди видове в Европа“. Чрез него всеки може да подаде сигнал за ИЧВ от Списъка на Съюза в Съвместния изследователски център на ЕК, където информацията се събира и обработва. По този начин всеки гражданин може да допринесе за ранното откриване на нови нашественици.

 

Пълният Списъка на Съюза с инвазивни чужди видове към Регламент 1143/2014, които засягат ЕС след последните промени от 2019 г. включва следните видове:

 РАСТЕНИЯ (PLANTES)

  • Acacia saligna (Labill.) H.L.Wendl. (Acacia cyanophylla Lindl.)
  • Айлант (Ailanthus altissima (Mill.) Swingle)
  • Alternanthera philoxeroides (Mart.) Griseb
  • Andropogon virginicus L.
  • Асклепиас (Asclepias syriaca L.)
  • Baccharis halimifolia L.
  • Каролинска кабомба (Cabomba caroliniana Gray)
  • Cardiospermum grandiflorum Sw.
  • Cortaderia jubata (Lemoine ex Carrière) Stapf
  • Воден зюмбюл (Ehrharta calycina Sm.)
  • Eichhornia crassipes (Martius) Solms
  • Елодея нутали (Elodea nuttallii (Planch.) St. John)
  • Gunnera tinctoria (Molina) Mirbel
  • Gymnocoronis spilanthoides (D.Don ex Hook. & Arn.) DC.
  • Гигантски хераклеум (Heracleum mantegazzianum Sommier et Levier)
  • Heracleum persicum Fischer
  • Пащърнак на Сосновски (Heracleum sosnowskyi Mandenova)
  • Humulus scandens (Lour.) Merr.
  • Hydrocotyle ranunculoides L. f.
  • Жлезиста слабонога (Impatiens glandulifera Royle)
  • Lagarosiphon major (Ridley) Moss
  • Lespedeza cuneata (Dum.Cours.) G.Don (Lespedeza juncea var. sericea (Thunb.) Lace et Hauech)
  • Ludwigia grandiflora (Michx.) Greuter et Burdet
  • Ludwigia peploides (Kunth) P.H. Raven
  • Lygodium japonicum (Thunb.) Sw.
  • Lysichiton americanus Hultén and St. John
  • Microstegium vimineum (Trin.) A. Camus
  • Воден мирофилум  (Myriophyllum aquaticum (Vell.) Verdc).
  • Myriophyllum heterophyllum Michaux
  • Parthenium hysterophorus L.
  • Фонтон трева (Pennisetum setaceum (Forssk.) Chiov.)
  • Persicaria perfoliata (L.) H. Gross  (Polygonum perfoliatum L.)
  • Prosopis juliflora (Sw.) DC.
  • Pueraria montana (Lour.) Merr. var. lobata (Willd.) (Pueraria lobata (Willd.) Ohwi)
  • Salvinia molesta D.S. Mitch. (Salvinia adnata Desv.)
  • Triadica sebifera (L.) Small (Sapium sebiferum (L.) Roxb.)          

ЖИВОТНИ (ANIMALIA)

БОЗАЙНИЦИ (MAMALIA)

  • Яванска мангуста (Herpestes javanicus É. Geoffroy Saint-Hilaire, 1818)
  • Енотовидно куче (Nyctereutes procyonoides Gray, 1834)
  • Носато мече (Nasua nasua Linnaeus, 1766)
  • Миеша мечка (Procyon lotor Linnaeus, 1758)
  • Китайски мунтжак (Muntiacus reevesi Ogilby, 1839)
  • Нутрия (Myocastor coypus Molina, 1782)
  • Катерица на Палас (Callosciurus erythraeus Pallas, 1779)
  • Сива катерица (Sciurus carolinensis Gmelin, 1788)
  • Черна катерица (Sciurus niger Linnaeus, 1758)
  • Сибирски бурундук (Tamias sibiricus Laxmann, 1769)
  • Ондатра (Ondatra zibethicus Linnaeus, 1766)

 ПТИЦИ (AVES)

  • Египетска гъска (Alopochen aegyptiacus Linnaeus, 1766)
  • Ямайска потапница  (Oxyura jamaicensis Gmelin, 1789)
  • Свещен ибис (Threskiornis aethiopicus Latham, 1790)
  • Обикновена майна (Acridotheres tristis Linnaeus, 1766)
  • Индийска домашна врана (Corvus splendens Viellot, 1817) 

 ВЛЕЧУГИ (REPTILIA)

  • Червенобуза костенурка (Trachemys scripta Schoepff, 1792)

 ЗЕМНОВОДНИ (AMPHIBIA)

  • Американска жаба бик (Lithobates (Rana) catesbeianus Shaw, 1802)

 РИБИ (PISCES)

  • Китайски поспаланко (Perccottus glenii Dybowski, 1877)
  • Псевдоразбора (Pseudorasbora parva Temminck et Schlegel, 1846)
  • Слънчева риба (Lepomis gibbosus Linnaeus, 1758)
  • Ивичесто змиорковидно сомче (Plotosus lineatus (Thunberg, 1787))

НАСЕКОМИ (INSECTA)

  • Азиатски стършел (Vespa velutina nigrithorax de Buysson, 1905)

 ВИСШИ ЧЛЕНЕСТОНОГИ (MALACOSTRACA)

  • Китайски рак (Eriocheir sinensis H. Milne Edwards, 1854)
  • Американски шипобузест рак (Orconectes limosus Rafinesque, 1817)
  • Северен рак (Orconectes virilis Hagen, 1870)
  • Американски сигнален рак (Pacifastacus leniusculus Dana, 1852)
  • Червен блатен рак (Procambarus clarkii Girard, 1852)
  • Американски мраморен рак (Procambarus fallax (Hagen, 1870) f. virginalis)

 РЕСНИЧЕСТИ ПЛОСКИ ЧЕРВЕИ (TURBELLARIA)

  • Новозенландски плосък червей (Arthurdendyus triangulatus (Dendy, 1894) Jones et Gerard (1999)

 


ДЕСЕТТЕ ИНВАЗИВНИ ЧУЖДИ ВИДА РАСТЕНИЯ, КОИТО СА НАЙ-ГОЛЯМА ЗАПЛАХА В БЪЛГАРИЯ:

  • Айлант, див орех (Ailanthus altissima)
  • Блатен троскот (Paspalum distichum)
  • Бохемска фалопия (Fallopia x bohemica)
  • Бяла акация, салкъм (Robinia pseudoacacia )
  • Многолистен бутрак (Bidens frondosus)
  • Нуталиева водна чума (Elodea nuttallii)
  • Обикновен кактус, опунция (Opuntia humifusa)
  • Пелинолистна амброзия (Ambrosia artemisiifolia)
  • Синя акация, аморфа (Amorpha fruticosa)
  • Ясенолистен клен (Acer negundo)

Повече информация за тях е налична в книгатаИнвазивни чужди видове растения в България”.

 

Въздействие

ИЧВ растенията навлизат бързо и завземат ливади, пасища, гори, обработваеми  земи. Извличат хранителните вещества и водата от почвата, влияят на светлинния режим, с което потискат развитието на местните растения и довеждат до тяхното намаляване и изчезване.

Освен че предизвикват необратими промени в дивата природата, ИЧВ нанасят сериозни стопански щети и застрашават здравето на хората, и по конкретно.

  • загуба на селскостопанска продукция и все по-големи разходи за борба с плeвели като амброзия, щир, балур, татул, злолетица и др.
  • намаляване на обработваемите земи, пасища и ливади, заради навлизане на аморфа, бяла акация, айлант
  • разрушаване на инфраструктура - айланта, аморфата и фалопията имат мощна коренова система и множество коренови издънки. Семената на много видове се разселват и поникват по сгради, църкви, манастири, като причиняват разрушение на културни паметници, канали, укрепителни стени.
  • Някои ИЧВ растения, като амброзия, японски хмел и гигантски хераклеум, предизвикват алергии, астма, кожни заболявания (дерматити).

 

 Мерки за ограничаване на инвазията и контрол

 Трябва да ограничим разпространението на ИЧВ растения, като прилагаме специални мерки, съобразени с биологичните и екологичните особености на всеки от тях!

Съгласно Регламент 1143/2014 по отношение на ИЧВ, които засягат ЕС държавите членки трябва да предприемат следните мерки: предотвратяване на навлизането; ранно откриване и бързо ликвидиране на нови ИЧВ; и контрол на вече широко разпространените ИЧВ. Мерките за контрол следва да бъдат пропорционални на въздействието върху околната среда и да са съобразени с местните условия. Те са насочени към премахване, контрол на популацията или ограничаване на разпространяването на инвазивния чужд вид.

Има няколко основни метода, с известен успех при борбата с ИЧВ растения: механичен, екологичен, химичен и биологичен. Най-добре е да прилагаме комбинация от методи, в зависимост от конкретните условия, с дейното участие на всички заинтересовани.

Неправилната борба с ИЧВ дървета и храсти само умножава и задълбочава проблема. При отсичане и опожаряване се образуват множество коренови издънки и още по-гъсти обраствания. В почвата има спящи семена и унищожаването на старите храсти и дървета води до просветляване на мястото и стимулира образуването на голям брой нови млади растения.

Третирането с хербициди може да е успешно. Видът и количеството им обаче трябва точно да се определи от експерт, за да не се стигне до замърсяване на почвите, водите и унищожаване на местни растения и животни.

Нужна е последователна и упорита борба, в продължение на години, до пълно унищожение на третираните групи. Всяко останало стъбло дава възможност на кореновата система да се възстанови и да образува нови издънки.

Най-сигурният начин за предпазване е да не се позволява навлизането на тези видове и да се реагира веднага, при първата поява на нови растения. Ограничаването на разпространението е основен подход за борба с ИЧВ растенията. Това може да стане само с подкрепата на местните общности, които живеят в близост до защитените природни територии и местообитанията в зоните от мрежата Натура 2000 и всички, които имат интереси и отговорности, свързани с тях. Информация и снимки за подбрани методи за контрол на ИЧВ растения ще намерите тук.