1. Начало
  2. Природа
  3. Биологично разнообразие
  4. Неместни и инвазивни чужди видове
  5. Инвазивни чужди видове
Категории
Природа

Инвазивни чужди видове

ИНВАЗИВНИ ЧУЖДИ ВИДОВЕ, КОИТО ЗАСЯГАТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Инвазивни чужди видове

Това са чужди видове, които не са естествено разпространени, a са внесени в природата на страната от други държави, където те са разпространени. Появата им обикновено е резултат от човешки дейности - транспорт, туризъм, търговия, земеделие, градинарството, залесяване, дървообработване. Възможно е да стане и при преодоляване на естествените бариери между страните и континентите - през водните басейни, по въздуха, с птиците и животните и др.      

Повечето инвазивни чужди видове (ИЧВ) имат мощни механизми за размножаване и оцеляване. Лесно се приспособяват и разпространяват и без човешка намеса.

 

Политики на ЕС и България за ИЧВ

Европейският съюз има специална политика за предотвратяване на навлизането и управление на разпространението на ИЧВ. Водеща роля в нея има Регламент №1143/2014. Регламентът е задължителен и всички страни-членки трябва да прилагат съгласувани действия за ограничаването на ИЧВ. Към него има Списък на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза. Редовно се разглеждат предложения за включване на нови видове в него. Първият Списък на Съюза е приет през 2016 г., а последният – през юли 2019 г. (Виж по- долу)

България, развива и своя национална законодателна рамка и политика срещу ИЧВ.

Пътна карта за изпълнение на мерките от утвърдените по чл. 13 от Регламент (ЕС) № 1143/2014 „Национални планове за действие относно пътища за непреднамерено въвеждане и разпространяване на инвазивни чужди видове, които засягат Европейския съюз“ 2025 – 2034 г.

Координационен механизъм за прилагане на Регламент (ЕС) № 1143/2014

 

Полезни публикации за ИЧВ са:

Атласът представя с текст и снимки 37-те вида растения и животни, включени в първоначалния Списък на ЕС към Регламента за ИЧВ, приет през 2016 г. За всеки вид е включена информация за: 1) отличителни белези и биологични особености 2) произход и общо разпространение 3) разпространение в България 4) местообитания 5) пътища на навлизане и разпространяване и 6) въздействие.

В Атласа НЕ са включени видовете добавени при допълването на Списъка през 2017 и 2019 г. Актуалният списък на инвазивни чужди видове вече включва 48 вида и можете да го намерите по-долу.

Наръчникът е полезно помагало за обучение по разпознаване и ограничаване на чуждите видове дървета, храсти, пълзящи и тревисти растения, гъби, бактерии, насекоми, птици и бозайници в горите. Издаден е от словенският Институт за гората, през 2019 г. Подготвен е първо на словенски, в рамките на проект „Повишаване на осведомеността, обучение и мерки за ограничаване на инвазивни чужди видове в горите“ LIFE ARTEMIS, финансиран от Програма LIFE на Европейската комисия. Проектът се изпълнява от Министерството на околната среда и пространственото планиране на Република Словения и словенската Агенция за изследвания. Версията на английски е адаптирана за международната общественост и много от видовете са специално добавени.

Тук ще откриете точен списък с българските имена на ИЧВ от наръчника.

 

Мобилно приложение за инвазивните чужди видове на ЕС

Европейската комисия е разработила специално мобилно приложение – „Инвазивни чужди видове в Европа“. Чрез него всеки може да подаде сигнал за ИЧВ от Списъка на Съюза в Съвместния изследователски център на ЕК, където информацията се събира и обработва. По този начин всеки гражданин може да допринесе за ранното откриване на нови нашественици.

 

Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР) на ИАОС

 

Пълният Списъка на Съюза с инвазивни чужди видове към Регламент 1143/2014, които засягат ЕС след последните промени от 2019 г. включва следните видове:

 РАСТЕНИЯ (PLANTES)

  • Акация (Acacia mearnsii [as ‘mearnsi’] De Wild., Pl. Bequaert. 3: 61 (1925))
  • Синя акация (Acacia saligna (Labill.) H.L.Wendl. (Acacia cyanophylla Lindl.))
  • Айлант, див орех (Ailanthus altissima (Mill.) Swingle)
  • Плевелна алтернантера (Alternanthera philoxeroides (Mart.) Griseb)
  • Виргински андропогон (Andropogon virginicus L.)
  • Асклепиас (Asclepias syriaca L.)
  • Крайморски бакхарис (Baccharis halimifolia L.)
  • Хартиено дърво (Broussonetia papyrifera (L.) L'Hér ex Vent.)
  • Каролинска кабомба (Cabomba caroliniana Gray)
  • Едроцветна балонна лоза (Cardiospermum grandiflorum Sw.)
  • Кръглолистен целаструс (Celastrus orbiculatus (Thunb.))
  • Андска пампаска трева (Cortaderia jubata (Lemoine ex Carrière) Stapf)
  • Австралийски блатен бръшлян (Crassula helmsii (Kirk) Cockayne)
  • Немски бръшлян (Delairea odorata Lem.)
  • Воден зюмбюл (Eichhornia crassipes (Martius) Solms)
  • Ерхарта (Ehrharta calycina Sm.)
  • Нуталиева водна чума (Elodea nuttallii)(Planchon) H.St.John
  • Бояджийска гунера (Gunnera tinctoria (Molina) Mirbel)
  • Сенегалски чай (Gymnocoronis spilanthoides (D.Don ex Hook. & Arn.) DC.)
  • Сребриста хакеа (Hakea sericea (Schrad. & J.C.Wendl., 1798))
  • Гигантски хераклеум, Мантегацианов девесил  (Heracleum mantegazzianum Sommier et Levier)
  • Персийски девисил (Heracleum persicum Fischer)
  • Пащърнак на Сосновски (Heracleum sosnowskyi Mandenova)
  • Японски хмел Humulus scandens (Lour.) Merr.
  • Лютичевидно хидрокотиле (Hydrocotyle ranunculoides L. f.)
  • Жлезиста слабонога (Impatiens glandulifera Royle)
  • Многокласна кьонигия (Koenigia polystachya (Wall. ex Meisn.) T.M.Schust. & Reveal))
  • Голям лагаросифон (Lagarosiphon major (Ridley) Moss)
  • Китайска леспедеза, Китайска храстовидна детелина (Lespedeza cuneata (Dum.Cours.) G.Don (Lespedeza juncea var. sericea (Thunb.) Lace et Hauech))
  • Голямоцветна лудвигия (Ludwigia grandiflora (Michx.) Greuter et Burdet)
  • Пеплисовидна лудвигия (Ludwigia peploides (Kunth) P.H. Raven)
  • Японска катерлива папрат (Lygodium japonicum (Thunb.) Sw.)
  • Жълт миризлив змиярник (Lysichiton americanus Hultén and St. John)
  • Издънков микростегиум (Microstegium vimineum (Trin.) A. Camus
  • Воден многолистник  (Myriophyllum aquaticum (Vell.) Verdc).
  • Разнолистен многолистник (Myriophyllum heterophyllum Michaux)
  • Морска трева (Nanozostera japonica (Ascherson & Graebner) Tomlinson & Posluszny, 2001)
  • Алергизиращ партениум (Parthenium hysterophorus L.)
  • Фонтан трева (Pennisetum setaceum (Forssk.) Chiov.)
  • Пробитолистно пипериче (Persicaria perfoliata (L.) H. Gross  (Polygonum perfoliatum L.))
  • Писция, Водна салата (Pistia stratiotes (L. Royle))
  • Мескит (Prosopis juliflora (Sw.) DC.)
  • Кудзу (Pueraria montana (Lour.) Merr. var. lobata (Willd.) (Pueraria lobata (Willd.) Ohwi))
  • Японска фалопия (Reynoutria japonica Houtt.)
  • Гигантска фалопия (Reynoutria sachalinensis (F. Schmidt) Nakai)
  • Бохемска фалопия (Reynoutria × bohemica Chrtek & Chrtková)
  • Rugulopterix okamurae ((E.Y. Dawson) I.K. Hwang, W.J. Lee & H.S. Kim, 2009)
  • Гигантска плаваща лейка (Salvinia molesta D.S. Mitch. (Salvinia adnata Desv.))
  • Китайско лоено дърво (Triadica sebifera (L.) Small (Sapium sebiferum (L.) Roxb.))         

ЖИВОТНИ (ANIMALIA)

БОЗАЙНИЦИ (MAMALIA)

  • Яванска мангуста (Herpestes javanicus É. Geoffroy Saint-Hilaire, 1818)
  • Енотовидно куче (Nyctereutes procyonoides Gray, 1834)
  • Носато мече (Nasua nasua Linnaeus, 1766)
  • Миеща мечка (Procyon lotor Linnaeus, 1758)
  • Американска норка (Neogale vison (Schreber, 1777))
  • Аксис, читал (Axis axis (Erxleben, 1777))
  • Петнист елен (елен Сика) (Cervus nippon Temminck, 1838)
  • Китайски мунтжак (Muntiacus reevesi Ogilby, 1839)
  • Американски (Северноамерикански) бобър (Castor canadensis Kuhl, 1820 )
  • Нутрия (Myocastor coypus Molina, 1782)
  • Катерица на Палас (Callosciurus erythraeus Pallas, 1779)
  • Катерица на Финлейсън (Callosciurus finlaysonii (Horsfield, 1823))
  • Сива катерица (Sciurus carolinensis Gmelin, 1788)
  • Черна катерица (Sciurus niger Linnaeus, 1758)
  • Сибирски бурундук (Tamias sibiricus Laxmann, 1769)
  • Ондатра (Ondatra zibethicus Linnaeus, 1766)

 ПТИЦИ (AVES)

  • Египетска гъска (Alopochen aegyptiacus Linnaeus, 1766)
  • Ямайска потапница  (Oxyura jamaicensis Gmelin, 1789)
  • Свещен ибис (Threskiornis aethiopicus Latham, 1790)
  • Качулата мейна (Acridotheres cristatellus (Linnaeus, 1758))
  • Обикновена мейна (Acridotheres tristis Linnaeus, 1766)
  • Индийска домашна врана (Corvus splendens Viellot, 1817)
  • Индийски бюлбюл (Pycnonotus cafer (Linnaeus, 1766))
  • Червенобуз бюлбюл (Pycnonotus jocosus (Linnaeus, 1758))

 ВЛЕЧУГИ (REPTILIA)

  • Червенобуза костенурка (Trachemys scripta Schoepff, 1792)

 ЗЕМНОВОДНИ (AMPHIBIA)

  • Американска жаба бик (Lithobates (Rana) catesbeianus Shaw, 1802)
  • Гладка (обикновена) ноктеста жаба (Xenopus laevis(Daudin, 1802))

 РИБИ (PISCES)

  • Китайски поспаланко (Perccottus glenii Dybowski, 1877)
  • Псевдоразбора (Pseudorasbora parva Temminck et Schlegel, 1846)
  • Слънчева риба (Lepomis gibbosus Linnaeus, 1758)
  • Американски черен бодлив сом (Ameiurus melas (Rafinesque, 1820))
  • Ивичесто змиорковидно сомче (Plotosus lineatus (Thunberg, 1787))
  • Северен (амурски) змиеглав (Channa argus (Cantor, 1842))
  • Мумихог (Fundulus heteroclitus (Linnaeus, 1766))
  • Западна гамбузия (Gambusia affinis (Baird and Girard, 1853))
  • Източна гамбузия (Gambusia holbrooki (Girard, 1859))
  • Виюн (Misgurnus anguillicaudatus (Cantor, 1842))
  • Виюн (Misgurnus bipartitus (Sauvage & Dabry de Thiersant, 1874))
  • Бял (сребрист) костур (Morone americana (Gmelin, 1789))

НАСЕКОМИ (INSECTA)

  • Азиатската мравка (Brachyponera chinensis (Emery, 1895))
  • Червена огнена мравка (Solenopsis invicta (Buren, 1972))
  • Черна огнена мравка (Solenopsis richteri (Forel, 1909))
  • Тропическа огнена мравка (Solenopsi sgeminata (Fabricius, 1804))
  • Малка огнена мравка (Wasmannia auropunctata (Roger, 1863))
  • Гигантски азиатски стършел (Vespa mandarinia Smith, 1852)
  • Азиатски стършел (Vespa velutina nigrithorax de Buysson, 1905)
 ВИСШИ ЧЛЕНЕСТОНОГИ (MALACOSTRACA)
  • Яби (Cherax destructor Clark, 1936)
  • Китайски мъхнат крив рак (Eriocheir sinensis H. Milne Edwards, 1854)
  • Американски шипобузест рак (Orconectes limosus Rafinesque, 1817 (Faxonius limosus Rafinesque, 1817))
  • Северен рак (Orconectes virilis Hagen, 1870 (Faxonius virilis Hagen, 1870))
  • Рак (Faxonius immunis (Hagen, 1870))
  • Американски ръждив рак (Faxonius rusticus (Girard, 1852))
  • Сигнален (калифорнийски) рак (Pacifastacus leniusculus Dana, 1852)
  • Червен блатен рак (Procambarus clarkii Girard, 1852)
  • Американски мраморен рак (Procambarus fallax (Hagen, 1870) f. virginalis (Procambarus virginalis Lyko, 2017))

МЕКОТЕЛИ (MOLLUSCA)

  • Китайски охлюв (Cipangopaludina chinensis (Gray 1834))
  • Гигантски охлюв (Marisa cornuarietis (Linnaeus 1758))
  • Златиста мида (Limnoper nafortunei (Dunker (1857))
  • Мулиниа (Mulinia lateralis (Say, 1822))

РЕСНИЧЕСТИ ПЛОСКИ ЧЕРВЕИ (PLATYHELMINTHES)

  • Новозенландски плосък червей (Arthurdendyus triangulatus (Dendy, 1894) Jones et Gerard (1999)
  • Градински червей (Bipalium kewense Moseley, 1868)
  • Червей (Obama nungara Carbayo, Álvarez-Presas, Jones & Riutort, 2016)
  • Новогвинейски плосък червей (Platydemus manokwari de Beauchamp, 1963)

 МОРСКИ ЗВЕЗДИ (ASTEROIDEA)

  • Амурска морска звезда (Asterias amurensis Lutken, 1871)

     

ДЕСЕТТЕ ИНВАЗИВНИ ЧУЖДИ ВИДА РАСТЕНИЯ, КОИТО СА НАЙ-ГОЛЯМА ЗАПЛАХА В БЪЛГАРИЯ:

Повече информация за тях е налична в книгата „Инвазивни чужди видове растения в България”.

 

Въздействие

ИЧВ растенията навлизат бързо и завземат ливади, пасища, гори, обработваеми  земи. Извличат хранителните вещества и водата от почвата, влияят на светлинния режим, с което потискат развитието на местните растения и довеждат до тяхното намаляване и изчезване.

Освен че предизвикват необратими промени в дивата природата, ИЧВ нанасят сериозни стопански щети и застрашават здравето на хората, и по конкретно.

  • загуба на селскостопанска продукция и все по-големи разходи за борба с плeвели като амброзия, щир, балур, татул, злолетица и др.
  • намаляване на обработваемите земи, пасища и ливади, заради навлизане на аморфа, бяла акация, айлант
  • разрушаване на инфраструктура - айланта, аморфата и фалопията имат мощна коренова система и множество коренови издънки. Семената на много видове се разселват и поникват по сгради, църкви, манастири, като причиняват разрушение на културни паметници, канали, укрепителни стени.
  • Някои ИЧВ растения, като амброзия, японски хмел и гигантски хераклеум, предизвикват алергии, астма, кожни заболявания (дерматити).

 

 Мерки за ограничаване на инвазията и контрол

 Трябва да ограничим разпространението на ИЧВ растения, като прилагаме специални мерки, съобразени с биологичните и екологичните особености на всеки от тях!

Съгласно Регламент 1143/2014 по отношение на ИЧВ, които засягат ЕС държавите членки трябва да предприемат следните мерки: предотвратяване на навлизането; ранно откриване и бързо ликвидиране на нови ИЧВ; и контрол на вече широко разпространените ИЧВ. Мерките за контрол следва да бъдат пропорционални на въздействието върху околната среда и да са съобразени с местните условия. Те са насочени към премахване, контрол на популацията или ограничаване на разпространяването на инвазивния чужд вид.

Има няколко основни метода, с известен успех при борбата с ИЧВ растения: механичен, екологичен, химичен и биологичен. Най-добре е да прилагаме комбинация от методи, в зависимост от конкретните условия, с дейното участие на всички заинтересовани.

Неправилната борба с ИЧВ дървета и храсти само умножава и задълбочава проблема. При отсичане и опожаряване се образуват множество коренови издънки и още по-гъсти обраствания. В почвата има спящи семена и унищожаването на старите храсти и дървета води до просветляване на мястото и стимулира образуването на голям брой нови млади растения.

Третирането с хербициди може да е успешно. Видът и количеството им обаче трябва точно да се определи от експерт, за да не се стигне до замърсяване на почвите, водите и унищожаване на местни растения и животни.

Необходима е последователна и упорита борба, в продължение на години, до пълно унищожение на третираните групи. Всяко останало стъбло дава възможност на кореновата система да се възстанови и да образува нови издънки.

Най-сигурният начин за предпазване е да не се позволява навлизането на тези видове и да се реагира веднага, при първата поява на нови растения. Ограничаването на разпространението е основен подход за борба с ИЧВ растенията. Това може да стане само с подкрепата на местните общности, които живеят в близост до защитените природни територии и местообитанията в зоните от мрежата Натура 2000 и всички, които имат интереси и отговорности, свързани с тях. Информация и снимки за подбрани методи за контрол на ИЧВ растения ще намерите тук.