1. Начало
  2. Природа
  3. Биологично разнообразие
  4. Неместни и инвазивни чужди видове
  5. Инвазивни чужди видове
Категории
Природа

Инвазивни чужди видове

ИНВАЗИВНИ ЧУЖДИ ВИДОВЕ, КОИТО ЗАСЯГАТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Инвазивни чужди видове

Това са чужди видове, които не са естествено разпространени, a са внесени в природата на страната от други държави, където те са разпространени. Появата им обикновено е резултат от човешки дейности - транспорт, туризъм, търговия, земеделие, градинарството, залесяване, дървообработване. Възможно е да стане и при преодоляване на естествените бариери между страните и континентите - през водните басейни, по въздуха, с птиците и животните и др.      

Повечето инвазивни чужди видове (ИЧВ) имат мощни механизми за размножаване и оцеляване. Лесно се приспособяват и разпространяват и без човешка намеса.

 

Политики на ЕС и България за ИЧВ

Европейският съюз има специална политика за предотвратяване на навлизането и управление на разпространението на ИЧВ. Водеща роля в нея има Регламент №1143/2014. Регламентът е задължителен и всички страни-членки трябва да прилагат съгласувани действия за ограничаването на ИЧВ. Към него има Списък на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза. Редовно се разглеждат предложения за включване на нови видове в него. Първият Списък на Съюза е приет през 2016 г., а последният – през юли 2019 г. (Виж по- долу)

България, развива и своя национална законодателна рамка и политика срещу ИЧВ.

 

Полезни публикации за ИЧВ са:

Атласът представя с текст и снимки 37-те вида растения и животни, включени в първоначалния Списък на ЕС към Регламента за ИЧВ, приет през 2016 г. За всеки вид е включена информация за: 1) отличителни белези и биологични особености 2) произход и общо разпространение 3) разпространение в България 4) местообитания 5) пътища на навлизане и разпространяване и 6) въздействие.

В Атласа НЕ са включени видовете добавени при допълването на Списъка през 2017 и 2019 г. Актуалният списък на инвазивни чужди видове вече включва 48 вида и можете да го намерите по-долу.

Наръчникът е полезно помагало за обучение по разпознаване и ограничаване на чуждите видове дървета, храсти, пълзящи и тревисти растения, гъби, бактерии, насекоми, птици и бозайници в горите. Издаден е от словенският Институт за гората, през 2019 г. Подготвен е първо на словенски, в рамките на проект „Повишаване на осведомеността, обучение и мерки за ограничаване на инвазивни чужди видове в горите“ LIFE ARTEMIS, финансиран от Програма LIFE на Европейската комисия. Проектът се изпълнява от Министерството на околната среда и пространственото планиране на Република Словения и словенската Агенция за изследвания. Версията на английски е адаптирана за международната общественост и много от видовете са специално добавени.

Тук ще откриете точен списък с българските имена на ИЧВ от наръчника.

 

Мобилно приложение за инвазивните чужди видове на ЕС

Европейската комисия е разработила специално мобилно приложение – „Инвазивни чужди видове в Европа“. Чрез него всеки може да подаде сигнал за ИЧВ от Списъка на Съюза в Съвместния изследователски център на ЕК, където информацията се събира и обработва. По този начин всеки гражданин може да допринесе за ранното откриване на нови нашественици.

 

Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР) на ИАОС

 

Пълният Списъка на Съюза с инвазивни чужди видове към Регламент 1143/2014, които засягат ЕС след последните промени от 2019 г. включва следните видове:

 РАСТЕНИЯ (PLANTES)

  • Acacia saligna (Labill.) H.L.Wendl. (Acacia cyanophylla Lindl.)
  • Айлант, див орех (Ailanthus altissima (Mill.) Swingle)
  • Alternanthera philoxeroides (Mart.) Griseb
  • Andropogon virginicus L.
  • Асклепиас (Asclepias syriaca L.)
  • Baccharis halimifolia L.
  • Каролинска кабомба (Cabomba caroliniana Gray)
  • Cardiospermum grandiflorum Sw.
  • Cortaderia jubata (Lemoine ex Carrière) Stapf
  • Воден зюмбюл (Eichhornia crassipes (Martius) Solms)
  • Ehrharta calycina Sm.
  • Нуталиева водна чума (Elodea nuttallii)(Planchon) H.St.John
  • Gunnera tinctoria (Molina) Mirbel
  • Gymnocoronis spilanthoides (D.Don ex Hook. & Arn.) DC.
  • Гигантски хераклеум (Heracleum mantegazzianum Sommier et Levier)
  • Персийски девисил (Heracleum persicum Fischer)
  • Пащърнак на Сосновски (Heracleum sosnowskyi Mandenova)
  • Японски хмел Humulus scandens (Lour.) Merr.
  • Hydrocotyle ranunculoides L. f.
  • Жлезиста слабонога (Impatiens glandulifera Royle)
  • Lagarosiphon major (Ridley) Moss
  • Lespedeza cuneata (Dum.Cours.) G.Don (Lespedeza juncea var. sericea (Thunb.) Lace et Hauech)
  • Ludwigia grandiflora (Michx.) Greuter et Burdet
  • Ludwigia peploides (Kunth) P.H. Raven
  • Lygodium japonicum (Thunb.) Sw.
  • Lysichiton americanus Hultén and St. John
  • Microstegium vimineum (Trin.) A. Camus
  • Воден мирофилум  (Myriophyllum aquaticum (Vell.) Verdc).
  • Myriophyllum heterophyllum Michaux
  • Parthenium hysterophorus L.
  • Фонтан трева (Pennisetum setaceum (Forssk.) Chiov.)
  • Persicaria perfoliata (L.) H. Gross  (Polygonum perfoliatum L.)
  • Prosopis juliflora (Sw.) DC.
  • Pueraria montana (Lour.) Merr. var. lobata (Willd.) (Pueraria lobata (Willd.) Ohwi)
  • Salvinia molesta D.S. Mitch. (Salvinia adnata Desv.)
  • Triadica sebifera (L.) Small (Sapium sebiferum (L.) Roxb.)          

ЖИВОТНИ (ANIMALIA)

БОЗАЙНИЦИ (MAMALIA)

  • Яванска мангуста (Herpestes javanicus É. Geoffroy Saint-Hilaire, 1818)
  • Енотовидно куче (Nyctereutes procyonoides Gray, 1834)
  • Носато мече (Nasua nasua Linnaeus, 1766)
  • Миеша мечка (Procyon lotor Linnaeus, 1758)
  • Китайски мунтжак (Muntiacus reevesi Ogilby, 1839)
  • Нутрия (Myocastor coypus Molina, 1782)
  • Катерица на Палас (Callosciurus erythraeus Pallas, 1779)
  • Сива катерица (Sciurus carolinensis Gmelin, 1788)
  • Черна катерица (Sciurus niger Linnaeus, 1758)
  • Сибирски бурундук (Tamias sibiricus Laxmann, 1769)
  • Ондатра (Ondatra zibethicus Linnaeus, 1766)

 ПТИЦИ (AVES)

  • Египетска гъска (Alopochen aegyptiacus Linnaeus, 1766)
  • Ямайска потапница  (Oxyura jamaicensis Gmelin, 1789)
  • Свещен ибис (Threskiornis aethiopicus Latham, 1790)
  • Обикновена майна (Acridotheres tristis Linnaeus, 1766)
  • Индийска домашна врана (Corvus splendens Viellot, 1817) 

 ВЛЕЧУГИ (REPTILIA)

  • Червенобуза костенурка (Trachemys scripta Schoepff, 1792)

 ЗЕМНОВОДНИ (AMPHIBIA)

  • Американска жаба бик (Lithobates (Rana) catesbeianus Shaw, 1802)

 РИБИ (PISCES)

  • Китайски поспаланко (Perccottus glenii Dybowski, 1877)
  • Псевдоразбора (Pseudorasbora parva Temminck et Schlegel, 1846)
  • Слънчева риба (Lepomis gibbosus Linnaeus, 1758)
  • Ивичесто змиорковидно сомче (Plotosus lineatus (Thunberg, 1787))

НАСЕКОМИ (INSECTA)

  • Азиатски стършел (Vespa velutina nigrithorax de Buysson, 1905)

 ВИСШИ ЧЛЕНЕСТОНОГИ (MALACOSTRACA)

  • Китайски рак (Eriocheir sinensis H. Milne Edwards, 1854)
  • Американски шипобузест рак (Orconectes limosus Rafinesque, 1817)
  • Северен рак (Orconectes virilis Hagen, 1870)
  • Американски сигнален рак (Pacifastacus leniusculus Dana, 1852)
  • Червен блатен рак (Procambarus clarkii Girard, 1852)
  • Американски мраморен рак (Procambarus fallax (Hagen, 1870) f. virginalis)

 РЕСНИЧЕСТИ ПЛОСКИ ЧЕРВЕИ (TURBELLARIA)

  • Новозенландски плосък червей (Arthurdendyus triangulatus (Dendy, 1894) Jones et Gerard (1999)

 

ДЕСЕТТЕ ИНВАЗИВНИ ЧУЖДИ ВИДА РАСТЕНИЯ, КОИТО СА НАЙ-ГОЛЯМА ЗАПЛАХА В БЪЛГАРИЯ:

Повече информация за тях е налична в книгата „Инвазивни чужди видове растения в България”.

 

Въздействие

ИЧВ растенията навлизат бързо и завземат ливади, пасища, гори, обработваеми  земи. Извличат хранителните вещества и водата от почвата, влияят на светлинния режим, с което потискат развитието на местните растения и довеждат до тяхното намаляване и изчезване.

Освен че предизвикват необратими промени в дивата природата, ИЧВ нанасят сериозни стопански щети и застрашават здравето на хората, и по конкретно.

  • загуба на селскостопанска продукция и все по-големи разходи за борба с плeвели като амброзия, щир, балур, татул, злолетица и др.
  • намаляване на обработваемите земи, пасища и ливади, заради навлизане на аморфа, бяла акация, айлант
  • разрушаване на инфраструктура - айланта, аморфата и фалопията имат мощна коренова система и множество коренови издънки. Семената на много видове се разселват и поникват по сгради, църкви, манастири, като причиняват разрушение на културни паметници, канали, укрепителни стени.
  • Някои ИЧВ растения, като амброзия, японски хмел и гигантски хераклеум, предизвикват алергии, астма, кожни заболявания (дерматити).

 

 Мерки за ограничаване на инвазията и контрол

 Трябва да ограничим разпространението на ИЧВ растения, като прилагаме специални мерки, съобразени с биологичните и екологичните особености на всеки от тях!

Съгласно Регламент 1143/2014 по отношение на ИЧВ, които засягат ЕС държавите членки трябва да предприемат следните мерки: предотвратяване на навлизането; ранно откриване и бързо ликвидиране на нови ИЧВ; и контрол на вече широко разпространените ИЧВ. Мерките за контрол следва да бъдат пропорционални на въздействието върху околната среда и да са съобразени с местните условия. Те са насочени към премахване, контрол на популацията или ограничаване на разпространяването на инвазивния чужд вид.

Има няколко основни метода, с известен успех при борбата с ИЧВ растения: механичен, екологичен, химичен и биологичен. Най-добре е да прилагаме комбинация от методи, в зависимост от конкретните условия, с дейното участие на всички заинтересовани.

Неправилната борба с ИЧВ дървета и храсти само умножава и задълбочава проблема. При отсичане и опожаряване се образуват множество коренови издънки и още по-гъсти обраствания. В почвата има спящи семена и унищожаването на старите храсти и дървета води до просветляване на мястото и стимулира образуването на голям брой нови млади растения.

Третирането с хербициди може да е успешно. Видът и количеството им обаче трябва точно да се определи от експерт, за да не се стигне до замърсяване на почвите, водите и унищожаване на местни растения и животни.

Необходима е последователна и упорита борба, в продължение на години, до пълно унищожение на третираните групи. Всяко останало стъбло дава възможност на кореновата система да се възстанови и да образува нови издънки.

Най-сигурният начин за предпазване е да не се позволява навлизането на тези видове и да се реагира веднага, при първата поява на нови растения. Ограничаването на разпространението е основен подход за борба с ИЧВ растенията. Това може да стане само с подкрепата на местните общности, които живеят в близост до защитените природни територии и местообитанията в зоните от мрежата Натура 2000 и всички, които имат интереси и отговорности, свързани с тях. Информация и снимки за подбрани методи за контрол на ИЧВ растения ще намерите тук.