Рамсарски места

Природа

Рамсарски места

Рамсарската конвенция за влажните зони (приета на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран) е първият от съвременните глобални международни договори за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси и все още продължава да е единственият договор, който е насочен към специфични екосистеми. Първоначално, Рамсарската конвенция е създадена като международен договор с цел опазване на влажните зони предимно като местообитание на водолюбиви птици. От тогава насам, Конвенцията разширява своя обхват и понастоящем обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост по отношение на опазването на биологичното разнообразие, управлението на водите и благосъстоянието на човешките общности.

България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони, подписана без задължение за ратификация в изпълнение на Решение на Министерски съвет № 389 от 18 ноември 1974 г., в сила за страната от 24 януари 1976 г., изменена с Протокол, подписан в Париж на 3 декември 1982 г. и влязъл в сила за България на 27 февруари 1986 г.

Съгласно изискванията на Конвенцията, съществуват три основни направления по отношение на които страните членки изразяват своята ангажираност с присъединяването си към Конвенцията:

Разумно ползване – основно задължение на страните членки е да включат опазването на влажните зони като част от националното планиране, така че да стимулират разумно ползване на всички влажни зони на териториите си, независимо дали те са включени или не в списъка на влажните зони с международно значение. Съгласно конвенцията „разумното ползване на влажните зони е запазването на техния екологичен характер в контекста на устойчивото развитие, обезпечено чрез прилагането на екосистемния поход”.
Списък на влажните зони с международно значение (Рамсарски списък) - всяка страна, присъединила се към Конвенцията, определя подходящи влажни зони в рамките на своята територия за включване в Списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение – т. нар. Рамсарски места, които се определят от страните членки съгласно, критерии за дефиниране на понятието „международно значим”.
Международно сътрудничество – страните членки следва да се консултират една с друга за задълженията по прилагането, произтичащи от Конвенцията, особено в случаите, когато дадена влажна зона се разширява извън териториите на повече от една страна или когато дадена водна система се споделя от две или повече страни.

В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарските места), България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 49 912,43 ха, представляващи 0,45 % от територията на страната - “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато“.

Информация за Рамсарските места в България

Карта на Рамсарските места в България

Списък

Какво предтсвляват влажните зони?

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Съгласно Конвенцията, влажните зони са: „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”.

Защо трябва да опазваме влажните зони? (Значение на влажните зони)

Те са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Поддържат богатство от растения, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници и безгръбначни.
Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяават водните запаси и похранват подпочвените води.
Особенно ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. На много места места по света се изграждат изкуствени блата с тази цел.
Влажните зони предпазват от наводнения, като поемат голяма част от повърхностните води.
В утайките им се задържат въглероден диоксид, метан и др. газове, затова са важни за смекчаване на климатичните промени.
Имат голяма стойност за живота на хората като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, животновъдство и др. Плодотворните почви около тях са подходящи за земеделие.
Предлагат добри условия за отдих и туризъм.

Какви са ползите от обявяването на влажните зони като Рамсарски места?

Повишаване на обществената ангажираност;
Засилено участие на местните заинтересовани страни в управлението на обекта;
По-голяма подкрепа в опазването на дадения обект;
Подобрен достъп до финансиране на консервационните дейности – чрез логото на Рамсар; и
Подобрени възможности за научни изследвания и развитие на екотуризъм;

Регионална инициатива за опазване на черноморските влажни зони BlackSeaWet

Информация за черноморските влажни зони, обект на опазване от Регионална инициатива BlackSeaWet