Отговор на въпрос от народния представител Александър Дунчев от ПГ на „Продължаваме Промяната“, относно Национален план за действие по изменение на климата

11 февруари 2022 | 13:30

Въпрос:

В какви срокове ще бъде изготвен актуален национален план за действие по изменение на климата, и в частност кои са секторите от българската икономика с най-големи емисии на парникови газове, как и от кой се измерват, какво е нивото на емисии на глава от населението спрямо европейското, къде се намираме по пътя към въглеродна неутралност и имаме ли готови сценарии за декарбонизация на икономиката до 2020г. и 2050 г.?

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ и ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДУНЧЕВ,

 

В какви срокове ще бъде изготвен актуален национален план за действие по изменение на климата?

Актуален национален план за действие по изменение на климата няма да има, той е заменен от Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата за периода до 2030 г.

В съответствие с новия подход на Европейската комисия за по-интегриран подход по отношение на политиката по климата и включването й във всички секторни политики, както и в съответствие с изискванията на Регламента (ЕС) 2018/1999 за управлението на енергийния съюз и на действията в областта на климата, България е представила на Европейската комисия Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата за периода до 2030 г.

Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата включва всички сектори, засегнати в Третия национален план по изменение на климата, както и редица допълнителни аспекти и значително по-интегриран подход по отношение на политиката по климата.

Съгласно чл. 14 на Регламента (ЕС) 2018/1999 за управлението на енергийния съюз и на действията в областта на климата, до 23 юни 2023 г. трябва да се докладва актуализация на интегрирания национален план климат и енергетика до 2030 г.

 

Как и от кой се измерва?

Относно емисиите на парникови газове, компетентен орган за извършване на инвентаризациите на емисии на парникови газове е Изпълнителна агенция по околна среда, в сътрудничество с други министерства и агенции съгласно чл. 12 на Закона за ограничаване на изменението на климата и Наредбата за реда и начина за организиране на националните инвентаризации на емисии на вредни вещества и парникови газове в атмосферата (приета с ПМС № 215 от 21.09.2010 г., посл. обн. ДВ бр.74, 05.09.2014 г.)

Инвентаризациите на емисии на парникови газове се изчисляват по одобрени от  Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата Ръководства от 2006 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата, както всички държави членки на ЕС са задължени да прилагат тези ръководства с цел съпоставимост на емисии в европейски и глобален мащаб. Данните са за две години назад, тъй като се използва официална статистическа информация.

Ежегодните доклади за националната инвентаризация на емисиите на парникови газове са публично достъпни и са налични на интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда и на интернет страницата на Конвенцията.

 

Кои сектори са най-големи замърсители?

Сектор "Енергетика", в който емисиите на парникови газове са от изгарянето на изкопаеми горива (включва и „Транспорт“), има водеща роля през 2019 г. с най-голям дял - 71,9 %. Сектор "Индустриални процеси и използване на продукти" се нарежда на второ място с 11,4 %, а секторите "Селско стопанство" - на трето място с 11,2 % и "Отпадъци" - с 5,6 %.

Емисиите от енергийния сектор през 2019 г. са намалели с 50,5 % в сравнение с базовата година. В сравнение с предходната година, през 2019 г. емисиите са намалели с 2,7 % главно поради намаляването на производството на електроенергия от изкопаеми горива в сектора на енергийните индустрии.

Емисиите от транспорт са част от емисиите в енергийния сектор, но преизчислено те възлизат на близо 18 % от емисиите на страната през 2019 г.

От 1988 г. насам се наблюдава устойчива тенденция към намаляване на емисиите в сектора "Индустриални процеси и използване на продукти". Емисиите през 2019 г. са намалели с 53% в сравнение с базовата 1988 г.

 

Какво е нивото на емисии на глава от населението спрямо европейското?

Съгласно Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2019 г., емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13 тона СО2- екв. през 1988 г. (базовата година за България) до 8,0 тона СО2-екв. през 2019 г. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз (ЕС) – 7 тона СО2-екв.

 

Къде се намираме по пътя за въглеродна неутралност ?

Цел за въглеродна неутралност в Европейския съюз няма. Съгласно Европейския закон за климата има цел за климатична неутралност на ниво Европейски съюз, което означава, че сектори, за които няма технологична възможност за намаляване на емисиите на парникови газове, трябва да бъде осигурена възможност за поглъщане или чрез сектор „Земепозлване, промяна в земеползването и горското стопанство“, или чрез подходяща технология.

Тъй като целта е на равнището на Европейски съюз, а няма такава приета на национално равнище, отчитането и се извършва на равнището на Европейски съюз.

През 2019 г. емисиите на парникови газове в България са намалели с 51 % в сравнение с базовата 1988 година (без отчитане на сектор „Земепозлване, промяна в земеползването и горското стопанство“) което е едно от най-значителните намаления на емисии на парникови газове в Европейския съюз.

Основните причини за намаляване на емисиите на парникови газове са намаляване на производството на електроенергия от топлоелектрически централи (и увеличаване на дела на възобновяемите източници и ядрената енергия), структурни промени в промишлеността (включително намаляване на производството от енергоемки предприятия и подобряване на енергийната ефективност), въвеждане на мерки за енергийна ефективност в жилищния сектор и преминаване от твърди и течни горива към природен газ в потреблението на енергия.

 

Имаме ли готови сценарии за декарбонизация на икономиката до 2030 и 2050 г. ?

Дългосрочната нисковъглеродна стратегия трябва да идентифицира основните направления на декарбонизация във всички сектори на икономиката и възможностите за намаляване на емисиите. Всички сектори трябва да допринесат за намаляване на емисиите, увеличаване на ефективността и иновациите, насърчаване на подобрения, особено в сградите, селското стопанство, управлението на отпадъците и промишлеността, като енергийната система има най-голям принос, особено по отношение на производството на електроенергия и транспорта.

С техническата помощ на ЕК е изготвен проект на дългосрочна нисковъглеродна стратегия на България до 2050г. Към момента поради настъпили съществени промени в националните ангажименти във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост се извършва актуализация на проекта на стратегия и предстои представянето му за обществено обсъждане.

В Интегрирания план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. са очертани два сценария за декарбонизация -  сценарии с текущи мерки и сценарии с допълнителни мерки, докато в Дългосрочната стратегия до 2050 г. са представени няколко сценария с комбинация от мерки, с които да се постигне климатична неутралност до 2050 г.