УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЧУКОЛОВ,

Правото на свободно движение на стоки с произход от държавите членки и на стоки от трети държави, които се намират в свободно обръщение в държавите членки, е един от основните принципи на Договора за функционирането на Европейския съюз. Приемането на хармонизиращо законодателство прави възможно премахването на пречките, както и създаването на общи правила, имащи за цел гарантирането както на свободното движение на стоки и продукти, така и на спазването на другите цели на Договора, като опазване на околната среда, защита на потребителите или на конкуренцията.

При съблюдаване на изискванията на Регламента на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци, движението на отпадъци в рамките на ЕС, от и за трети страни, се обуславя от икономическия растеж и глобализацията, от постепенното развитие на жизнен вътрешен пазар за оползотворяване и рециклиране на отпадъци на ниво ЕС, както и от необходимостта от създаване на интегрирана и подходяща мрежа от инсталации за третиране на специфични потоци отпадъци.

Обръщам внимание, че Регламента определя правилата както за вноса, така и износа на отпадъци. През 2018 г. позволените количества отпадъци за износ от България на отпадъци за оползотворяване или обезвреждане са 823 781 т., а внесените в България отпадъци за енергийно оползотворяване са 85 000 т. В много случаи вносът/износът на отпадъци се диктува именно от липсата на изградена инфраструктура за третиране на конкретен поток отпадъци в страната по изпращане, каквито са например пестицидите и живаксъдържащи отпадъци, за които няма съоръжения за третиране в България.

Както в редица други държави-членки от ЕС, превозът на отпадъци, предназначени за изгаряне с оползотворяване на енергия, и в България е установен модел за осигуряване на суровини за инсталации в страната, които притежават комплексни разрешителни и отговарят на изискванията на Наредба № 4 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне.

Вносът и износът на отпадъци в и от България се подчинява на принципите, заложени в Националния план за управление на отпадъците 2014-2020 и на допълнителните изисквания и ограничения, разписани в Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

За разрешаване на  внос на отпадъци в България стриктно се спазват разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци. С оглед да се поощри енергийното оползотворяване на RDF, образуван в България и да се предотврати прекомерен внос, Законът за управление на отпадъците въвежда ограничение за внос в България на отпадъци, предназначени за изгаряне до количества ненадвишаващи половината от годишния капацитет на инсталацията. По наша информация България е единствената страна в ЕС, която е въвела това ограничение за внос, с цел стимулиране производството и изгарянето на местен RDF.

В рамките на разрешителния режим за нотификация, Министерството на околната среда и водите стриктно следи за спазване на изискването, внесените отпадъци да не надвишават 50% от капацитета на инсталациите.

В доклад, озаглавен „Ефективно функциониране на пазарите за отпадъци в ЕС“, изготвен за ЕК на база обстойно проучване и консултации със заинтересованите страни, България е посочена като добър пример за държава, която е нотифицирала по линия на Базелската конвенция националното си ограничение за внос на отпадъци, предназначени за обезвреждане.

От друга страна, националната законодателна мярка за ограничаване на вноса на отпадъци, предназначени за изгаряне с оползотворяване на енергията, е оценена като „въвеждаща принципа на самодостатъчност и законосъобразна на основание чл. 193 от Договора за функционирането на Европейския съюз (по-строги национални мерки)“.

Отпадъците, предназначени за оползотворяване в страната, които са с произход от внос, могат да се третират единствено в съоръжения, притежаващи документ за извършване на дейности с отпадъци.

За инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, свързани с управлението на отпадъци, попадащи в обхвата на Приложение 1 и Приложение 2, се извършва съответната приложима процедура по реда на Глава 6 от Закона за опазване на околната среда.

На процедура по задължителен ОВОС подлежат:

• Инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци чрез изгаряне, химично третиране или депониране по смисъла на ЗУО;
• Инсталации с капацитет над 100 т. за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на ЗУО.

На процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС подлежат инсталации и депа за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци .

Компетентният орган преценява необходимостта от извършване на ОВОС. Относно въпросът Ви за опазване здравето на българското население, компетентен орган е Министерство на здравеопазването и по-конкретно Регионалните здравни инспекции. Винаги когато здравната инспекция изрази необходимост от извършване на ОВОС, задължително РИОСВ се съобразява с произнасянето на РЗИ. Инвестиционните намерения се съгласуват и с местната власт.

В случаи на издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци по ЗУО следва да се гарантира, че третирането на отпадъците ще се извършва в съответствие със задължителните стандарти за опазване на околната среда и човешкото здраве. При издаване на комплексно разрешително по реда на ЗООС, допълнително се съблюдава прилагането на най-добри налични техники за третиране на отпадъците.