Водещ: Приемането на еврото само по себе си няма да реши системните дефицити в управлението на страната ни. Затова сега ще говорим за някои от тях, като например това, че редица населени места се лутат между наводнения и безводие. Тук е министър Манол Генов, министър на околната среда и водите. Здравейте.

Манол Генов: Здравейте на вас и на вашите зрители.

Водеща: Добро утро.

Водещ: Г-н Генов, преди да говорим за темите от вашия ресор, които несъмнено са много важни и това се демонстрира и от някои проучвания на общественото мнение, няколко думи за приемането на еврото в нашата страна – този безспорен успех за вашия кабинет. Но имат ли българските институции капацитета да се справят с това плавно преминаване?

Манол Генов: Преди да коментираме прехода към еврото, искам да кажа, че днес е 5 юни и през 1972 г. на една конференция в Стокхолм, доколкото си спомням, ООН за пръв път поставя въпроса за опазването на околната среда изключително сериозно. И 5 юни е Ден на околната среда вече от 50 години.

Водеща: Ами честит празник тогава, ако празнувате.

Водещ: И до там ще стигнем.

Манол Генов: И искам да поздравя също така всички, които обичат природата, които се грижат за нея, които знаят, че без природата ние не можем, но искам да поздравя и всички служители от Министерството на околната среда и водите, всички служители, колежката, която каза прогнозата преди малко, и Института по метеорология и хидрология, както и регионалните инспекции по околна страна – всички тези, които всеки ден се грижат за по-доброто качество на нашия живот, за по-доброто качество на въздуха, да няма отклонения във водите…

Водеща: Ех, г-н Генов, ама те сега ще кажат „Ние искаме по-високо заплащане. Благодарим за поздравите, ама“...

Манол Генов: Аз мисля, че каквото можах, направих в този бюджет за тях. Да, наистина е подценено заплащането. Дълги години този сектор специално и тази институция, Министерството на околната среда и водите, наистина изоставаше трайно.

Водеща: А сега какви заплати получават? Днес ни е тръгнало да питаме така.

Манол Генов: Ами, увеличението от тази година е с 20%, за разлика от другите институции, които бяха на 5%. Аз не казвам, че е много, но все пак е една стъпка и един отскок напред в оценката на техния труд.

Водещ: Ако задълбаем, тук обаче трябва да коментираме защо за някои имаше 5%, за други 20%, за други 30%. По-добре да не влизаме в тази тема.

Манол Генов: Да, аз също не искам да влизам в тази тема…

Водещ: Плюс това, това ще бъде вероятно последният бюджет в български лев, а следващият ще бъде в евро, така че да върнем на еврото сега отново разговора.

Манол Генов: Така, та, въпросът беше дали българските институции имат готовност.

Водещ: Имат капацитета да се справят.

Манол Генов: Имат, да.

Водещ: Защото контекстът е, че от години коментираме колко неефективни са, колко бавни са, колко тромави са, как политически назначения, вместо експертни, им пречат да си свършат работата и сега изведнъж очакваме да ни подготвят за приемане на друга валута.

Манол Генов: Вижте, за приемане на еврото мога да кажа, че от 28 години чакаме този момент. Може би този момент беше пропуснат 2007-2008 г., когато единствено инфлацията беше изпусната, и то най-вече заради големия размер на чужди инвестиции и ескалацията на цените – тогава имаше световна криза с петрола.

Водещ: Световна криза има тогава.

Манол Генов: И този момент за България може би тогава щеше да бъде по-релевантен да се случи. Но аз мисля, че правителството – даже вчера имаме решение на Министерски съвет, където се създаде една група, която ще се занимава именно с контрола върху институциите, които са сериозно ангажирани с еврото. Българската банка отдавна е готова, ако това е институцията. За някои, които в момента спекулират с това, че ще ни вземат лева – ние се присъединяваме към 350 милиона човека, които имат една единна валута. България още с приемането на валутния борд през 1997 г. и с обвързването на българския лев с марката, в последствие – с еврото, гарантира устойчивостта на своята валута. Сега, относно готовността на институциите – практиката досега говори, че много често при преминаване от национална валута към евро се извършват доста спекулации. Основни причини за „помпане“ на инфлацията, за вдигане на цените няма, но тук…

Водеща: А в доклада пише „увеличаване на заплатите“, пише „имотния пазар“ и „кредитиране“.

Манол Генов: Разбира се. Кредитирането – ние виждаме, че има ескалация в нашата страна, особено в жилищните кредити. Просто на хората трябва да бъде грамотно обяснено, че 31 декември 2025 г. няма да е по-различен от 1 януари 2026 г.

Водеща: Дано са го разбрали. Но понеже споменахте валутния борд, моля ви да коментирате и още нещо, което е част от страховете, също да ги наречем, а може би и спекулациите – че сега, видите ли, ще се освободят едни милиарди, които са били гаранция за валутния борд, и те безконтролно ще се харчат от правителството и от правителствата, които и да са те.

Манол Генов: Това абсолютно не е вярно като твърдение. Тези милиарди, те са гарантирали валутната стабилност на държавата. Ние сега, като бъдещ член – да даде Господ да станем членове на еврозоната – ще имаме и някои вноски към централната банка, които въобще не са в размера, който се говори и се...

Водеща: Но за какво ще се използват тези милиарди, когато вече не са гаранция за валутния борд?

Манол Генов: Банките също ще освободят едни пари, защото те държат специални експозиции, които гарантират кредити. Т.е. достъпът до кредитиране ще стане по-лесен, ползите от превалутиране няма да ги казвам. Но въпросът не е в това. Бизнесът отдавна е готов да приеме еврото. Тук въпросът е с обикновените хора, с пенсионерите, с майките, с децата, с тези, които не участват в някакви големи бизнес процеси, които всеки ден трябва да...

Водещ: За това предстои кампания.

Манол Генов: Ние трябва да им обясняваме ползата от това. Ние просто трябва да ги успокоим и да знаем. Но затова е нужна една разяснителна кампания. За мен засега правителството не се справя достатъчно с такава кампания. Вчера имахме на Министерски съвет изключително откровен разговор по тези въпроси и набелязахме мерки това нещо да бъде компенсирано с различни начини. Ние не искаме да изложим хората. За мен страховете не са породени само от манипулациите. Страховете са породени и от неинформираност на хората. И именно те трябва да бъдат информирани и да знаят какво ще се случи на 31 декември срещу 1 януари. Т.е. нищо няма да се случи.

Водеща: Добре, да минем и към другите теми, защото времето ни малко или повече напредна. Като част от БСП също получавате немалко критики за това, че в последно време не се вслушахте в гласа на хората, че не подкрепихте и искането на президента за референдум, че неведнъж сте заявявали „да“ на еврото, но когато сме готови и сме подготвени, а пък част от тази подготовка е и на самите хора. Какво отговаряте?

Манол Генов: Първо искам да кажа, че БСП е изключително последователна в тази си политика, независимо от различните интерпретации, които се появяват в момента. Още 1997 г. Жан Василев Виденов като пример на България подаде молба за членство в Европейския съюз. Правителството на Сергей Станишев – коалиционното да подчертая, вкара България в Европейския съюз. Ивайло Калфин като външен министър, по настояване на това правителство, сега всеки българин, когато си обмени парите, ще види, че на еврото пише на кирилица. Това също е постижение на БСП. И сега аз недоумявам как някои членове на оня кабинет тогава сега спекулират именно с това, защото те са се подписали именно под всички тези документи.

Водещ: БСП демонстрираше позиции през последните години, които излъчваха резервираност по отношение скоропостижно приемане на еврото. И тук е разковничето във въпроса.

Водеща: Не на Европейския съюз, а на еврото.

Манол Генов: Аз казвам – БСП винаги е била последователна в това отношение. БСП има решение на висшия си партиен орган за приемане на еврото. А сега, че някои сили се опитват да опъват, бих казал, ластика в една или друга посока…

Водеща: Кой се опитва?

Манол Генов: Ами, бившият лидер, примерно, непрекъснато тиражира мисли колко е загрижена за БСП. Тя толкова години не можа да разбере какво прави БСП във властта. Ако тя била, нямало никога да влезе с ГЕРБ.

Водеща: А Румен Радев – каква е ролята му?

Манол Генов: Но искам да кажа – тя е пропуснала, оглеждайки се в Европа, да види, че цяла Европа се управлява от коалиционни управления. И в едно коалиционно управление има възможност интересът на всяка една партия, на всеки един участник в такава коалиция да защити своите политики. И именно това правителство беше създадено по тази формула и всеки защитава своите политики. Явно е, че трябва да има ограничения.

Водещ: Нека да говорим за политиките от вашия ресор, да преминем към тази тема, наистина значима, за да не използваме повече време за политическите процеси. Да започнем именно с водоснабдяването, с проблемите с него. Защото в националното проучване на Център „Тренд“, цитирано в „Панорама“, национално проучване от януари, 47% от жителите на България изпитват притеснения, че могат да останат без вода в тяхното населено място. Това са половината българи на практика. Защо се лутаме между безводие и наводнения и докога ще се лутаме?

Манол Генов: Сега, няма да отдавам основно значение на климатичните промени, защото все пак днес е Денят на околната среда и да напомня на всички, че когато пренебрегваме природата, тя винаги ни го връща – дали по-късно, по какъв начин, на определено място, в определен момент и с определен количество. Но Министерството на околната среда и водите има една единствена функция – да разпределя водите на България, повърхностни, подземни, да ги контролира. И оттам нататък всички системи – водоснабдяване, напояване и всички други сектори, които са свързани с водата, са грижа на други органи. Министерство на регионалното развитие – за питейно-битово водоснабдяване, Министерството на земеделието и храните през „Напоителни системи“ системи – за напояването. Също така Министерството на икономиката, което стопанисва много язовири…

Водеща: Г-н министър, малко по-рано, например, бяхме в едно хасковско село, където има режим на водата, т.е. тя не може, тя не е годна за пиене.

Водещ: Горски извор.

Водеща: Горски извор. Заради уран, нали така, не греша?

Водещ: Да.

Водеща: Какво се случва там? Това не е изолиран случай. Защо се случва така, че има места, в които просто не са годни водоизточниците?

Манол Генов: Причините са много. Първо, целият район в поречието на река Марица, като тръгнем от Хасково в посока Пловдив, има съдържание на тежки метали, има съдържание и на радиоактивни елементи. Това не е от днес, не е от вчера. Това е ясно.

Водеща: Т.е. трябва да се търсят други алтернативни ли?

Манол Генов: Трябва да се търсят алтернативни източници. Но водата не е като тока – да я вземеш от АЕЦ „Козлодуй“ и да я закараш в Хасково. Нали се сещате, че водата е ограничена в този район. Например, аз ще ви напомня – преди години имаше повече на съдържание на алфа частици в Хасково. Спомням си го, защото бях член на тази парламентарна комисия, която се занимаваше със случая на радиоактивност в Хасково. Тук въпросът е нашата роля, ролята и в случая на ВиК-Хасково, защото контролът е техен, РЗИ контролира също съдържанието и качеството на водата и какво има в нея, ВиК-тата са задължени да правят собствен мониторинг, ние правим мониторинг на подземните води. Така сме няколко институции, които контролираме състава на водите.

Водещ: Може ли тук така да ви попитаме, защото на места имат проблеми с качеството на водата, други са на режим.

Манол Генов: На места няма вода.

Водеща: Нямат изобщо.

Водещ: На места нямат вода и са на режим на водата. Трети плащат за въздух в тръбите. Вижте сега какъв парадокс се получава: коментираме тук „Клуба на богатите“, влизаме в еврото – 350 милиона души, които живеят в цивилизовани страни, а пък някак си с водоснабдяването не можем да се оправим и да заприличаме на цивилизована страна. Въпросът най-глобално звучи: колко време ще е нужно, за да се достигне едно прилично ниво в това отношение, по отношение на водоснабдяването – 10 години, 20 години?

Манол Генов: Искам да подчертая, че в България има 98-99% водоснабдени населени места. Аз знам само за 2 или 3 населени места, в които няма водопроводна мрежа. И именно защото преди малко питахте за района, там се намира едно от селата, които още взимат вода от кладенците, защото нямат изградена водопроводна мрежа, колкото и малко да е то. Но искам да кажа, че ние мрежа имаме. Въпросът е какво е състоянието на тази мрежа.

Водеща: Така е.  

Манол Генов: Въпросът е какви са загубите в тази мрежа. Защо в годините този сектор – казвал съм го и от парламентарната трибуна много пъти, че е /…/ на държава.

Водеща: Да, но вие не отговаряте за него.

Манол Генов: Защото виждаме какви огромни инвестиции – колегата министър Иванов преди няколко дни или месеци обяви една цифра от 33 милиарда лев. По едни доклади на Световната банка преди 15 години трябваха 12 милиарда. Хайде да видим какво се е случило и какво е инвестирано досега. Ние правим опити през Оперативната програма „Околна среда“ да помагаме на Министерството за регионалното развитие, осигуряваме финансов ресурс, но нашият финансов ресурс не е насочен към рехабилитация и изграждане на нови мрежи.

Водеща: Да.

Манол Генов: Той е насочен към пречистване на отпадни води.

Водеща: И другата тема, която пак се поделя като отговорност между различните институции и министерства, са язовирите. И пак говорим от една страна за преливащи, от друга страна – за тези, които имат нужда от ремонт. Какво е състоянието на язовирите сега, на тези, за които вие отговаряте, наблюдавате?

Манол Генов: Пак да кажа, в Деня на околната среда: Министерството на околната среда не е собственик на нито един язовир в България.

Водеща: Така е.

Манол Генов: Собствеността се разпределя.

Водеща: Между други няколко министерства, да.

Манол Генов: Между други няколко, да не ги изброявам в момента.

Водеща: Да, има и частни. Да, да, да, знаем това.

Манол Генов: Министерството на околната среда и водите наблюдава 52 значими язовира.

Водеща: За тях ви питам.

Водещ: И какво е състоянието им?

Манол Генов: Състоянието в момента – по отношение на количеството вода говорим, в енергийните язовири има доста голямо количество вода. Някои приближават 80-90% от капацитета. В язовирите, които са за напояване, запълнимостта е между 30-40%.

Водеща: Това нормално ли е за сезона, в който сме?

Манол Генов: За този сезон мисля, че се доближаваме към нивата от миналата година и малко повече, което звучи малко успокояващо, но прогнозата за юни по отношение на валежите не е по-различна от тази от миналата година. Така че нашата мисия, както казах, е да пазим и да балансираме водата. Трябва да ви кажа, че имаме перфектна комуникация с големите потребители на вода – това са Министерството на земеделието и Министерство на енергетика.

Водеща: Но именно земеделците – и миналия път това ви попитах тук, те имат притеснения за напояването през сезона, за напоителната мрежа, която даже вече и отсъства.

Манол Генов: Напоителната мрежа – да, права сте, на много места отсъства. Необходими са изключително много финансови средства тя да бъде възстановена. Но искам да кажа за перфектната комуникация, която имаме между тримата министри. Всеки месец преди края на месеца преди нас се събират експертите, определяме количества, които трябва да бъдат отпускани, и за енергетика, и за напояване. Разбира се, в една такава дискусия не всички могат да бъдат доволни, но ние подхождаме от гледна точка на пазител на водата и осигуряване на този ресурс през целия напоителен сезон. От друга страна, енергетиката също има нужда от води. Знаем, че енергията от ВЕЦ-овете е балансираща енергия и при едни аварийни ситуации и т.н. тя спасява българската мрежа от разпад. Така че там също трябва да бъдем изключително внимателни. Направили сме така, че на много места, където съвместно се ползват водите, да ползват за енергийни нужди, след това да ползват за напояване. И още веднъж подчертавам – с тези министри в това правителство имаме абсолютно разбиране. Да, както казвам, недоволни има.

Водеща: А с кметовете имате ли, г-н министър? И сега ми се иска да отворим на финала на нашия разговор и тази голяма тема, свързана с отпадъците. Като казах кметовете, с кмета Терзиев имахте някакви разминавания за незаконни сметища, но и за завода за отпадъци. Та, какво се случва сега?

Манол Генов: Сега, с кметовете нямам никакви разминавания по отношение на това какво трябва да се случи. В момента има Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Аз съм направил няколко срещи и с Националното сдружение на общините, и с кметове по региони. Вчера имаха управителен съвет, чакам и техните предложения, които да влязат.

Водеща: За незаконните сметища ли говорим?

Манол Генов: И за незаконните сметища.

Водеща: Защото вие направихте една карта, те „светнаха“, видяхме ги, но ние ги и знаем.

Манол Генов: Да, видяхме ги, но там кметовете явно с мерките и механизмите, които имат, казват, че не могат да се справят.

Водещ: И какво да се направи тогава?

Манол Генов: Променим в закона, увеличаване на пълномощия, превантивна дейност, наказателна дейност.

Водещ: И кой ще прилага закона после?

Манол Генов: По Закона за управление на отпадъците, Член 112, алинея 1 и 2, кметът на общината е отговорен за управление на отпадъците в неговата община.

Водеща: „Ама те ни заплашват, служителите“, казаха някои кметове. Като виждат там, отиват да ги глобяват и получават заплахи.

Манол Генов: Ами, променяме закона именно в тази посока – увеличаваме пълномощията на кметовете, увеличаваме пълномощията на лицата, които могат да налагат такива санкции. А от друга страна, Министерство на околната среда и водите през регионалните инспекции е контролен орган. Не искам да говоря в цифри сега, колко проверки сме извършили, колко акта сме направили, за колко пари сме направили такива актове. Глобите и актовите не чистят незаконните сметища.

Водеща: Колко акта направихте на софийския завод?

Манол Генов: 12.

Водеща: За?

Манол Генов: За различни нарушения по Закона за управление на отпадъците.

Водеща: Има проблем там все още, който не се решава?

Манол Генов: За нас има проблем, който не се решава. Общинската управа си е изградила една стратегия за защита и чака МОСВ или някой друг да им свърши работата. Аз говоря експертно. Там стратегията им на управление на отпадъците е коренно сбъркана. Но…

Водеща: Но ще си продължавате да си глобявате.

Манол Генов: Ходили сме на проверки, искахме да осигурим видеонаблюдение постоянно, което те са длъжни да го направят по закон. Няма такова. Акт, предписания за осигуряване – акт, предписания за осигуряване – акт.

Водеща: Да.

Манол Генов: Препоръчахме им да направят геодезическо заснемане, защото имаме дълбоки съмнения, че в скоро време обемите на това депо в „Садината“, на тази клетка, която се експлоатира, не са такива, каквито са планирани.

Водещ: Дълга тема, която между другото и политически доста се е експлоатира.

Манол Генов: Аз говоря само експертно, не искам политически да я експлоатирам.

Водещ: Може ли накрая на разговора да обърнем внимание на нещо друго? Подготвя се въвеждане на депозитна система за отпадъци. Какво е това? Що е то „депозитна система за отпадъци“? Това, което сме виждали с машините, в които пускаме бутилка, и тя връща касова бележка, която отговаря на определена сума, или нещо по-сложно, по-различно?

Манол Генов: Да, в по-старите времена имаше мрежичка с бюра, празни бутилки – да идеш да ги върнеш и...

Водещ: Амбалажът… да не се връщаме към амбалажа.

Манол Генов: Сега, депозитна система е ангажимент на България и тя трябва да функционира от 1 януари 1929 г. Тя е едно от изискванията за присъединяването към Организацията за икономическо развитие и сътрудничество. Сега какви ще са ползите за България – те са на-вече имиджови. Ако тя стане – ние вече сме член, но има още някои условия, които да се изпълняват, и едно от тях е депозитната система. Някои мислят, че депозитната система ще „изчисти“ нерегламентираните сметища. Това е истина, но не докрай.

Водеща: По-малко бутилки ще виждаме, надявам се.

Манол Генов: На първо време ние ще…

Водещ: Ще „изчисти“, казвате?

Манол Генов: Да, ще „почисти“ незаконните сметища, изобщо няма да има кой да хвърля там. Когато вие си платите 20 стотинки…

Водещ: Ама то там има от всичко – от строителни отпадъци до биологични отпадъци, до опаковки.

Манол Генов: … говорим вече 10 евроцента, за една бутилка примерно от полиетилентерефталат от минерална вода и вие тази бутилка я изпиете, но бивате финансово ангажиран с тези 20 стотинки, ние създаваме икономически интерес да идете да я върнете – дали във вендинг автомата, за който говорите, дали по друг начин и да си вземете 20-те стотинки.

Водеща: Това кога ще стане?

Манол Генов: Ами, работим усилено. Аз заварих една работна група, която 3 години нищо не е свършила.

Водещ: Е то нали затова са работните групи – за да не се свърши нищо.

Манол Генов: Да, 3 години нищо не е свършила. Преди месец и нещо разпуснах работната група с идеята, че Министерството има достатъчен капацитет да направи законодателно предложение.

Водеща: По-скоро ще стане. Добре. Много ви благодарим. Много неща и наши зрители пишат, виждам, но за следващ разговор ще останат. За съжаление, не стига времето, не можем да взимаме повече. Благодарим ви много.

Водещ: Благодарим ви.

Манол Генов: Благодаря и аз.

Водещ: Министър Манол Генов.

 Видеото можете да гледате на следния линк https://bntnews.bg/news/manol-genov-za-polozhitelnite-evrodokladi-strahovete-na-horata-sa-ot-manipulacii-i-neinformiranost-1341797news.html