Водещ: Първият ми гост днес е служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов. Разбира се, че ще Ви попитам колко такива споразумения, за които стана ясно, че са включвани с тази национална агенция, свързана с Калушев и трагедията Петрохан има във Вашето министерство? Поровихте ли, потърсихте ли подобни споразумения или меморандуми?

Юлиян Попов: Няма такива споразумения. Въпросната агенция не е агенция.

Водещ: Така е озаглавена.

Юлиян Попов: Всеки може да си озаглави всяко нещо и това е въпрос на тълкуване на закона. Не, няма такива споразумения.

Водещ: Какво според вас съдържа този меморандум? Вие сте човек, който не за първи път сте екоминистър. Може ли НПО да бъде в помощ на министерството, изобщо на държавата?

Юлиян Попов: Това са два различни въпроса. Този меморандум, той е публичен. Всеки може да погледне и да види какво представлява.

Водещ: Но отвъд това, ние търсим отвъд.

Юлиян Попов: Да. Правно той е напълно необвързващ. Обаче, когато имаш един лист хартия и отдолу подписа на министъра и отиваш при кмета на с. Гинци, това създава впечатление за прехвърленост. Аз не искам да обвинявам никого за сключването на този меморандум, така се е случило. Но той не е минал надлежно през администрацията на министерството. Когато става ясно, че има такъв в резултат на сигнал от НПО , започва проверка за какво става дума. От това сигнализира администрацията, администрацията си свършва великолепно работата.

Водещ: До какъв извод стига?

Юлиян Попов: Еми, че той не е правно основателен някак си. Въпреки, че както казвам, в него няма никакво прехвърляне на правомощия, разписани, но създава такова впечатление. И тогава администрацията по време на Росица Карамфилов, която е изключителен министър, тя е великолепен човек, и тя започва просто процедура за прекратяване, тъй като няма клауза за това как се прекратява, става много сложно. След това мина при мен, тези хора идваха при мен.

Водещ: Кои хора идваха при вас?

Юлиян Попов: Един, който аз след това впоследствие го разпознах по име Ивайло Иванов, мисля че се казва.

Водещ: Този, починалият от хижата.

Юлиян Попов: Аз проведох един разговор с него. Казах му, че няма как, той искаше да се поднови цялото споразумение. Казах му, че няма как. Консултирах с администрацията и впоследствие, при предишния мандат вече успява администрацията, да го прекрати това споразумение. Тук искам да кажа нещо друго. Първо, моите дълбоки съболезнования към всички роднини. Второ, това което, начинът, по който ние като общество използваме този казус, е просто стъписващ. Ние трябва да си вземем урок за това как се държим въобще в подобни ситуации. Ние тези хора като общество ги съсипахме и продължаваме да ги съсипваме. Манипулации и на тази основа. Трябва да се дръпнем малко назад, има служби, които водят разследване.

Водещ: Точно тези служби, извинявайте, че ви прекъсвам, тези служби създадоха този наратив – тези са виновни, извратени, нахални. И да не казвам другите думи.

Юлиян Попов: Да. И към службите се обръщам, и към гражданите, и към всички, които пишат по фейсбук и т.н. Дръжте се малко по-достойно. Не може една трагедия да бъде използвана така, за да получиш повече лайкове или за да наругаеш някого.

Водещ: Тук ще поспоря малко с вас. Фейсбук е все пак някаква лична страница. Но кой зададе този тон първи? Знаете кой. Този, който отиде 24 часа при истиналите трупове и каза колко са небогуугодни делата на загиналите хора. След това в парламента вие чувате ли какво се говори, какви думи се използват? Аз умирам от срам да ги пррепредам. Така че и фейсбук е отражение на това, което ни се задава в общестото.

Юлиян Попов: Точно така. Всички тези хора пишат и във фейсбук и създават една вълна от нещо, което е изключително недостойно и аз се чувствам подтиснат като част от това общество.

Водещ: Всички сме в това състояние. Тези хора имат близки, роднини. И това, което...

Юлиян Попов: Точно така. Питахте ме за НПО-та.

Водещ: Не, не. Преди това искам да ни разкажете за тази среща, която сте имали с единия от загиналите от хижата Петрохан. Той мотивира ли се защо му е този меморандум?

Юлиян Попов: Защото каза, че искат да пазят гората и да пазят разни други неща. И аз му казах, че няма правно основание според мен да се подписва меморандум. И с това приключи цялата работа.

Водещ: А не ви е разказал каква дейност извършват, каква е целта на този меморандум? С какво се занимават? Така да се каже, за да мотивира желанието да поднови меморандума?

Юлиян Попов: Каза че е член на международна организация на рейнджърите и т.н., всички тези неща, които са по медиите. Нищо особено. Аз по принцип смятам, че министерството трябва да се въздържа от подписването на каквито и да било меморандуми-. .има други форми за взаимодействие и за сътрудничество с НПО, а не със случайни меморандуми. И така., това е цялата история. И аз не искам да навлизам също в каквито и да било предположения какво точно се е случвало, защо и т.н.

Водещ:Не това, какво точно се е случило. Тук въпросът е по-различен. Дори МВР правило съвместни учения, използвало е оръжията на тези хора. Т.е. държавата си е сътрудничала? И тук възниква въпросът, за който всички се чудят какъв трябва и какъв е редно да е отговорът – трябва ли както искат сега едни политици да забраним всички НПО, да ги изтрием от лицето на земята? Или те могат да бъдат в полза?

Юлиян Попов: Не понякога, неправителственият сектор не само е в полза на държавата, той в много случаи върши много по-добра работа от държавата. Понякога замества държавата в нещо, което държавата не може да извърши. И понякога работи заедно с държавата. Но това трябва да става в някакви нормални формати. Така че всеки опит да се налагат такива тежки ограничения, списъци, забраняващи списъци на НПО сектора, са тотално неоснователни. И са удар срещу нормалното гражданско общество. И демокрацията в тази страна. Ние сме свидетели на опити за подобни удари непрекъснато в последните години. И на това трябва да се противопоставим много ясно. Цялата идея, че неправителствения сектор, той е някаква едва ли не тъмна сган или нещо странно, идващо отвън, е просто опит някакъв тип диктаторски тоталитарни спомени да се възвърнат в нашия живот. Не трябва да го допуснем.

Водещ: Много често тези, които особено към природозащитниците, НПО-та свързани със защитата на природата ги наричат рекетьори, вие това го знаете. Непрекъснато се шегуват с това, че някой е получил 1 милион, за да брои прелетните птички на 2 км от еди кое си разстояние и те се чудят за какво са тези пари, за какво е тази цел?

Юлиян Попов: Това е много дълъг разговор, ако трябва да говорим проект по проект какво значи броене на едни птички. Това е изключително опростяване на това, което правят. Разбира се, има случаи, в които за подобни проекти може и да са основателни, има много случаи, в които тези проекти са неоснователни. Ние трябва да сме много наясно, че в България гражданските организации са много ниско финансирани, много ограничени. И аз се надявам, че те ще се разраснат. Те ще имат по-голямо финансиране, ще се развиват, ще помагат, както ще помагат на държавата, така ще вършат и своите неща в своята сфера, която е много важна.

Водещ: Италия разследва трафик на отпадъци към България. Знаете, има арести. Какво знаете, какви са тези отпадъци, които идват от Италия към България?

Юлиян Попов: За конкретния случай не знам нищо повече от това, което се казва в медиите, защото се води разследване в Италия. Ние ще разберем естествено от италианките колеги докъде  е стигнал този случай, какъв е проблемът. По принцип вносът на отпадъци е много рестриктивен.

Водещ: Т.е. режимът, при който могат да бъдат внасяни ли е рестриктивен?

Юлиян Попов: Да, да. Рестриктивен е. И в някои случаи той е по-рестриктивен отколкото е необходимо, защото отпадъкът е ресурс. И ако този ресурс е специфичен ресурс, не просто битов отпадък да дойде тук, но ресурс, който може да се използва примерно в металургията или в друго нещо, тогава той би трябвало да влезе по друг режим. Но ограниченията са много строги в България. Те са основателни заради големи злоупотреби в миналото с изгарянето на отпадъци, вносни отпадъци и т.н. Според мен е много трудно да се възстановят тези канали за внос и горене на отпадъци в България.

Водещ: Тук говорят за трафик, което означава, че има някакъв нелегален път, по който те пристигат, отвъд режима, разрешителният, който е даден.

Юлиян Попов: Това трябва с разследващите власти да се говори, не с МОСВ да си кажа. Но тези ограничения, които са наложени по линия на МОСВ по законодателството, свързано с отпадъците, т.е. това, което министерството има пряко отношение, както казвам, те са много строги. И въпросът за това дали има трафик, не бих казал, че е точно от моята компетентност. Но законодателството, ограниченията са според мен солидни. Ако този казус или друг казус открият някаква дупка в екологичното законодателство, тогава ние ще излезем с инициатива, която да запуши тази дупка.

Водещ: Вчера премиерът Гюров помоли вас, министрите, да проверите какви обществени поръчки са правеени във всяко министерство и отговарят ли те на законовия регламент, да го кажем така. Вие правите ли такава проверка?

Юлиян Попов: Постоянно. Разбира се, това ни е основна задача. И това, което в случая трябваше да направим, така да се каже тези проверки, които правим, тези справки, които съществуват, да бъдат консолидирани, за да се види цялата картина.

Водещ: Има ли нещо, което ви е смутило досега?

Юлиян Попов: Досега не. Но контролът, наблюдението продължават постоянно, така че може да се появи нещо, което ще ме смути. Ще се обадя да кажа.

Водещ: Добре, ще се обадите. Аз лично предпочитам никога да няма такива неща, защото всички сме заинтересовани да живеем в свят, в който корупцията е съвсем малка, но за съжаление изглежда нещата не са съвсем така. Но да ви върна към една много важна тема според мен, тема, която до преди няколко месеца беше основна. Безводието. Цели селища, цели градове големи, болници, детски градини оставаха без вода. Как може да бъде, имате ли представа, имате ли стратегия този проблем да бъде решен по някакъв начин?

Юлиян Попов: Имам много добра представа. Аз вчера се срещнах и имах много дълга среща по време на срещата на Асоциацията на общините със стотици кметове, говорих с тях. Днес разговарях надълго с новите областни управители по няколко теми. Единият от тях е водата. Ако трябва да дам много прост отговор – водният проблем в България е резултат на некомпетентно управление на ВиК дружествата. Точка по въпроса. Няма друга причина. Това е единствената причина. България е страна, която е бедна на водни ресурси, но има достатъчно водни ресурси, з да може да има стабилно напояване и стабилно снабдяване на индустрията и битовите потребители. Така че няма никакво основание в България да има водна криза от този тип, който ние виждаме. Ние имаме ВиК, отново това не е...

Водещ: Имаме и ВиК холдинг, господин Попов, създаден наскоро. Той трябваше да реши всички водни проблеми.

Юлиян Попов: Така е. Да, не ги е решил. Да уточня, че този проблем също не е в компетенцията на МОСВ.

Водещ: То винаги е така – няколко министерства и накрая.

Юлиян Попов: Не, не. Няколко министерства, но аз отговарям много ясно по този въпрос. Това е въпрос на некомпетентно управление на ВиК. Това да имаш загуби от 80,90 и над 90% е абсолютно недопустимо в днешно време. С тези огромни европейски средства, които се хвърлят.

Водещ: Как си го обяснявате? Некомпетентност. Само това. Някакви абсолютно некомпетентни хора стоят по върховете на ВиК и разпиляват природните ресурси.

Юлиян Попов:  На много места това е въпросът. Но компетентността не е просто лично качество. То е и административно структурно, и изборно. Ако сложиш началник директор на ВиК братовчедът на братовчедка ти, това е един въпрос. Ако има един конкурс, който може да избере висококомпетентен човек, който може да предложи дългосрочен бизнес план за подобряване и качеството на водата, и да намали загубите до минимум, който примерно поне до това равнище, което са в София, където няма, загубите са ниски и цената е ниска. Тези неща са свързани. Защо тук може, а защо в Плевен не може? Това е въпросът.

Водещ: Добре. Краткият отговор – шефът на ВиК е некомпетентен. Точка.

Юлиян Попов: Да, много краткият отговор. Но трябва да си зададем въпросът защо е некомпетентен? Защо се е оказал там, дали има правомощията да се бори за необходимите инвестици, да докаже какво е необходимо, да напави необходимите реформи и т.н. Има един много хубав доклад на КЕВР, 130 стр., който описва цялата ситуация във водите в България, питейните води. Той покрива главно по-големите селища. Малките села също са тежък проблем, но не са покрити от този доклад. Ако тръгнете по този доклад и го четете, ще видите община по община, ВиК по ВиК кой си върши работата, кой не си върши работата, много ясно. Има общини, които си вършат работата, има ВиК, които си вършат работата и такива, които не си я вършат.

Водещ: На фона на това че сме в предизборна кампания, на фона на трагедията в Петрохан и развихрилите се страсти покрай това и други, и други подобни неща, чудя се ще успеете ли в този кабинет да обсъдите темата с безводието? Защото само след няколко месеца можем да се озовем в същата трагедия. И това е трагедия, която сполетява хияди, стотици хиляди хора? Някакво решение.

Юлиян Попов: Не можем, ние ще се озовем в това положение.

Водещ: И затова питам имате ли решение?

Юлиян Попов: Дори и в момента има селища, които страдат от безводие. Това решение по принцип би трябвало да се вземе между няколко институции, програма, която може да намали малко риска от сериозно безводие и неизбежните случаи на безводие. Първото, което трябва да кажа, че по никакъв начин не бива да се спекулира с безводието. Той е дългосрочен проблем, който е наследен от много, много дълго време. Ако погледнем голямата картина, всъщност ситуацията се подобрява. Едно време София беше на режим. 1990 г. София беше на режим на водата. Половината от българското население беше на режим на водата. Сега е 5%. Това е значително намаление, но по никакъв начин не може да ни успокоява това намаление. Аз имам много добра, ние работим много добре заедно в това правителство, имам уговорка с министъра на земеделието и министъра на регионалното развитие да се съберем заедно, да прегледаме всички документи, всички предложения, които са дадени до този момент и да видим какво може да се реши в най-кратък период краткосрочно и каква трябва да бъде насоката оттук нататък. Аз имам моите позиции и моите отговори, предполагам, че моите колеги ще ги споделят.

Водещ: Всъщност това, ако можете да го свършите, би било добре, защото това е наистина огромен проблем.

Юлиян Попов: Не, ние няма да можем да го свършим.

Водещ: Добре, да предложите решение. Да започнете някак да го правите.

Юлиян Попов: Ще можем да заявим решение, защото и парламентът имаше една много добра комисия, която проведе едно дълго разследване. Има няколко други стратегически документи, докладът на КЕВР, за който споменах. Т.е. има много добра база да е много ясно какъв точно е проблемът. Аз бих казал, че знаем какъв е проблемът. Въпросът е какви трябва да бъдат подходите той да се реши. Веднага ще кажа – подходът не е дайте още европейски средства, за да го решим и с европейски средства ще го решим. Трябва да го решим сами.

Водещ: Благодаря за този разговор.

Юлиян Попов: Благодаря и аз.