Уебинар на IPCC насърчава учени за участие в изготвянето на Седмия оценъчен доклад за изменението на климата
На 7 април в 10:00 ч. централноевропейско време Европейската климатична фондация организира уебинар, в рамките на който ще бъдат представени изискванията за принос към Седмия оценъчен доклад за изменението на климата на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC). Лектор ще бъде заместник-председателят на IPCC Диана Урге-Форзац. Целта на предстоящия уебинар е учени от различни географски региони да бъдат насърчени за участие в изготвянето на доклада.
Д-р Диана Урге-Форзац ще сподели повече подробности за поканата на IPCC и за текущия дневен ред в областта на климата с най-новите данни от споразумението на IPCC относно приноса на работните групи по време на 62-рата му сесия, проведена наскоро в Ханджоу, Китай.
До 17 април ще бъде отворена поканата от IPCC за номиниране на координиращи водещи автори, водещи автори и редактори на рецензии на Седмия оценъчен доклад с експертиза в разнообразни сфери: научни, технически и социално-икономически.
Участието на повече български учени в IPCC би помогнало значително за изследването на специфичните климатични рискове за нашия регион и подходящите решения за смекчаване и адаптация. Политиката на IPCC е да включва автори от много географски региони, за да осигури баланс между разнообразни гледни точки и знания.
За регистрация:
https://europeanclimate.zoom.us/meeting/register/aLGQAkZJTwSjvu1TYDdTIg#/registration
Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC) е най-авторитетното международно звено за оценка на науката за климата. Това е органът на ООН, който отговаря за редовното систематизиране и анализ на публикуваната научната информация за състоянието на климата на планетата, начините за смекчаване на изменението на климата и необходимите мерки за адаптация. Създаден е от Програмата на ООН за околната среда и Световната метеорологична организация през 1988 г. В Комитета членуват 195 държави, сред които и България.
Редовните доклади на IPCC имат ключов принос към международните преговори за справяне с изменението на климата. Те са научната основа, на която държавите вземат решения за провеждането на своите климатични политики. Политическото им въздействие е голямо. Например първият оценъчен доклад на IPCC от 1990 г. води до подписването на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата през 1994 г. (РКООНИК). Вторият оценъчен доклад от 1995 г. води до подписването на Протокола от Киото през 1997 г. След четвъртия оценъчен доклад през 2007 г. IPCC получава Нобелова награда за мир, а след петия от 2013-2014 г. е подписано Парижкото споразумение през 2015 г.