Водещ: Проблем с времето и слънцето няма да имаме, ако сме на плажа. Чиста ли е обаче водата в морето ни? Отговорът на този и на други въпроси ще зададем сега на нашия гост – министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. Здравейте и добре дошли.

Юлиян Попов: Здравейте.

Водещ: За морето ще си говорим после, за да не се отпускаме. Първо за управлението на държавата. Ще ви попитам, г-н Попов, какъв хоризонт на управление си поставяте вие? До кога смятате, че ще сте на този пост?

Юлиян Попов: Не си поставям някакъв конкретен хоризонт. Работим така, че нещата да вървят добре, но в същото време работим за една много дългосрочна перспектива, която е много по-дълга от един мандат, защото това е нормалното за всяко едно правителство – не само да решава задачи на момента, но и да проектира нещата в по-дълъг период. Формално погледнато има съгласие между двете основни коалиции за това как ще работи този кабинет в продължение на 18 месеца, дали ще бъдат по-малко или повече, ще видим.

Водещ: Въпросът миналата седмица в кулоарите на Народното събрание беше ще стигнем ли до ротация, няма ли да стигнем до ротация. Ще имате ли друг премиер, в лицето на Мария Габриел, която трябва след 9 месеца да заеме този пост, вие как смятате?

Юлиян Попов: Такава е договорката. Аз не виждам някакви причини тази договорка да бъде изменена.

Водещ: Готов ли сте да работите с нея като премиер?

Юлиян Попов: Разбира се, тя е чудесен човек, чудесна жена, професионалист с много добра позиция, познаване на Европа, на европейските политики, което е много добре. но трябва да кажа, че и сега министър-председателят и зам. министър-председателят работят много добре заедно. Целият министерски екип също работи много добре заедно, така че вътрешни ротации няма да променят нищо.

Водещ: Задавам ви тези въпроси, защото, както казахте и сам, и премиерът акад. Николай Денков, и министри от правителството казват, че атмосферата, обстановката на „Дондуков 1” е спокойна и приятна, но в парламента диалогът между партиите, които стоят зад това управление, често променя своята посока – влошава се, подобрява се. Ставате ли жертва на партийни противоречия, които да ви пречат да си вършите работата?

Юлиян Попов: Не, напротив, помагат ни. Партийните противоречия са нещо естествено, напреженията в парламента са нещо естествено. И едно от най-добрите неща, което стана в последните 2-3 години в България, е всъщност съживяването на парламента. Това съживяване неизбежно минава през една по-драматична фаза, защото в продължение на десетина години парламентът беше много вял, много непарламентарен. И това събуждане, това раздвижване, може е най-доброто нещо, което се случва.

Водещ: Това събуждане обаче блокира например избора на председатели на комисии в парламента. Променя често и мнозинството в пленарната зала. Колкото и усилено да работите, в повечето случаи крайната дума е именно в пленарната зала, когато трябва да се приеме даден законопроект или решение на правителството. Затова доколко тези променливи настроения ви пречат и доколко ви помагат, както вие сам казахте, че помагат?

Юлиян Попов: Най-лесно се работи в една диктатура. Там един човек или една група хора решават, без да питат никой и всичко върви в една посока. Много често тази посока е грешна до такава степен, че може да разруши цяла държава – това е, което виждаме в Русия в момента. Така че фактът, че понякога пречат тези спорове, не е чак такъв проблем. Да, някои неща се забавят, но законодателната власт и изпълнителната власт са различни неща. Изпълнителната власт е много важно да може много бързо да решава възникващи въпроси, да придвижва цялата оперативна работа, а парламентът е добре да се кара, в парламента е добре да има спорове, дори понякога с цената на забавяне на някои законопроекти. Според мен крайният резултат на тези спорове обикновено е по-добър закон. Не винаги, но общо взето е така.

Водещ: И закон се приема от сигурно мнозинство, което все още нямаме.

Юлиян Попов: Е, нямаме сигурно мнозинство, но това е нашата парламентарна система. Във Великобритания би било по-различно, защото там политическата система така е изградена, че почти винаги гарантира мнозинство на управляващата партия. Ние и повечето европейски държави работим по различен начин и трябва да се постига консенсус непрекъснато между фрагментирани парламенти и аз не виждам някакъв проблем в това.

Водещ: Едно от обвиненията, които чухме миналата седмица между партньорите в управлението, от страна на ГЕРБ-СДС, касае именно назначенията в изпълнителната власт, зам.-министри. Вие как избрахте екипа си, сам ли го направихте?

Юлиян Попов: Да, разбира се, сам го направих. Това е също един процес на консултация. Исканията на различните партии, които подкрепят това правителство, според мен са напълно легитимни, защото всяка една партия си има свой кръг от хора, на които се доверява, кръг от хора, на които не се доверява. Има политики, които за тях са по-важни и по-малко важни. Естествено искат най-малкото да имат доверие в тези хора, които министрите са избрали. Да, аз съм избрал сам хората, но аз самият искам да имам консултации с партиите, защото по този начин партиите имат доверие в отделните министерства и напреженията в парламента са по-малко.

Водещ: С кого се консултирахте? Казахте, че сте искали сам да обсъдите назначенията. С ГЕРБ, или с премиера, с Мария Габриел?

Юлиян Попов: Има си нормални канални пътища.

Водещ: Какви са тези пътища?

Юлиян Попов: Ръководителите на отделните партии. Нормални неща. Освен това, когато човек отиде в парламента, се вижда с толкова много хора, водят се и неформални разговори. Това просто е един нормален процес. Не виждам някаква драма в това, че някои назначения се обсъждат малко повече, някои назначения може би не се приемат, някои назначения може би ще предизвикат несъгласие в една или друга партия или пък в някоя обществена група. Всичките тези напрежения аз ги оценявам като нещо позитивно.

Водещ: Такова напрежение ли беше назначението на Мария Бояджийска, която остана само за няколко часа като ваш зам.-министър?

Юлиян Попов: Не, аз исках тя да остане, обаче тя прецени, че иска да се оттегли. Аз съжалявам за това.

Водещ: Да разбираме, че не виждате проблем в често променения диалог между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Юлиян Попов: Не, той не е често променян диалог.

Водещ: Всяка сутрин се сменяше позицията – един ден сме заедно и ще издържи ротацията, на другия ден няма да издържи.

Юлиян Попов: Това е емоцията на един продължаващ диалог. И то на две партии, на две коалиции, които допреди месец са били в една много остра предизборна борба. Няма как изведнъж... Би било много лицемерно, ако двете партии изведнъж кажат, че толкова много се обичат и нямат никакви разлики помежду си.

Водещ: Вчера трябваше да има лидерска среща. Среща, която беше уговорена да е всяка седмица, за да може да заздравява този тон и тези емоции, които вие сам определяте като положителни, да стават по-положителни и по-продуктивни. Нямаше такава среща обаче. Това сигнал за какво е според вас?

Юлиян Попов: Не знам. Може би е сигнал за това, че напрежението е спаднало. Защото идеята да има редовни срещи е именно за да обира и да намалява напрежението.

Водещ: Не е да се е покачило толкова, че да не можем да си говорим на една маса.

Юлиян Попов: Не, не. Това очевидно не е случаят. Но също има много неща, които трябва да се правят. Има много неща, които са изоставени, или някои неща, които трябва да се ускорят. И това са все хора с постоянна ангажираност. Затова казвам понякога, че работата ми е 24 часа. Ще се събудя през нощта и в главата ми са документи и решения.

Водещ: Какво наследство открихте в МОСВ, след дълъг период на управление то служебна власт?

Юлиян Попов: Първо, не е чак толкова дълъг. Едно министерство, това е администрация. Тя няма как да се промени радикално.

Водещ: Една година.

Юлиян Попов: Това не е достатъчно, освен ако някой съвсем нарочно не реши да трансформира изцяло институцията. Това не е случаят. МОСВ е много експертно министерство. То се занимава непрекъснато с оценки, с анализи – на води, на въздух, на химикали, на радиация и т.н. Тази му експертност и по-ниска политическа натовареност в много голяма степен осигурява една доста стабилна администрация, която аз лично оценявам като много компетентна и аз работа много добре с тази администрация. В този смисъл аз не съм намерил нещо, което ме е изненадало. Освен това познавам министерството, така че ми беше лесно.

Водещ: Казахте, че работите по 24 часа. Ако ви остане все пак време за море, спокойно ли ще се изкъпете?

Юлиян Попов: Да, даже чакам с нетърпение. То не да ми остане време за море, аз трябва да отида до морето по служба, така да се каже.

Водещ: Ще почивате тук, да разбираме, на нашето Черноморие.

Юлиян Попов: Не знам дали ще почивам, н със сигурност искам да отида до морето, искам да се изкъпя, искам да плувам в морето. мое любимо занимание е да плувам в морето.

Водещ: Спокойно ли ще го правите, чиста ли е водата? Това е въпросът.

Юлиян Попов: Да, разбира се. Освен, ако някой не си излее канализацията до мен – да.

Водещ: Има ли такива притеснения и как ще реагират институциите? Ще изчакаме ли да видим клипове в социалните мрежи и в нашия ефир?

Юлиян Попов: Ако на някой му изтече канализацията, ще го накажем много жестоко. Но в момента всички индикации са за много чиста вода. Общо взето качеството на морето е такова, каквото е и качеството на времето. В момента просто е прекрасно на Черноморието.

Водещ: Миналата седмица в нашия ефир показахме зрителски сигнал – именно притеснение на хората, които почиваха на къмпинг Китен, за това, че водата е замърсена. Имаше проверка. Какво показа тази проверка?

Юлиян Попов: Не показа нещо тревожно, няма замърсяване на самата вода. Ние поискахме такава проверка, с това няма проблем.

Водещ: Едно от притесненията, които чухме тогава в ефира ни, е, че рибари са разкопали, подкопали плажа, за да променят пътя на реката. Има ли институции, които наблюдават, особено сега в летния сезон, за подобни действия?

Юлиян Попов: Разбира се, има институции. И ние реагираме абсолютно на всеки един сигнал. Има регионална агенция, която отива, проверява веднага. Понякога има нарушения. Наскоро имаше нарушение с един бик, мисля, който удавен и изхвърлен на брега, и го бяха изкарали с багер през плажа. Което не се прави, той трябва да се изкара по вода, за да не се преминава през дюните. Но това беше нарушение, не целенасочено нарушение срещу дюните, ами просто немарливост и некомпетентност.

Водещ: А как да запазим дюните си, г-н министър?

Юлиян Попов: Това е изключително интересен въпрос. Това е първото нещо, което ще ме заведе до морето и тогава ще се изкъпя. Дюните са ценност, те се охраняват. Един проблем с дюните обаче е, че те се местят. И когато една дюна се премести, тя може да се озове върху земя, която преди това е била земеделска, била е реституирана. И този въпрос трябва да се уреди не само законово, но също и публично, и финансово. Когато собственик на земеделска земя в един момент се окаже собственик на дюна, на която той не само нищо не може да прави, но трябва и много да внимава как ходи по нея, ние трябва да имаме някакъв ангажимент, примерно да компенсираме такъв собственик. Това е един недобре регулиран и уреден въпрос. Той е много подобен на този въпрос със собственици на земи в градски паркове...

Водещ: Кои са стъпките, които трябва да бъдат направени, и от кого? Бързи стъпки, за да може да се уреди този процес.

Юлиян Попов: Бързи стъпки се съмнявам, че може да се направят, защото тук не става въпрос просто за една регулация, а става въпрос и за обществено съгласие. Какво се прави, ако човек има собственост в земя, която обществото приема за парк и е регулирана като парк? Получава се един конфликт, който не е въпрос просто на една разписка или промяна в закона, трябва да има именно това обществено съгласие. И част от това обществено съгласие е дали ние не трябва да формираме национален фонд за изкупуване на подобни земи. Това е въпрос, който е отделен от въпроса дали има реституирани земи или приватизирани земи, имоти, които са приватизирани по неправомерен начин. Това е едно наследство отпреди 25-30 години, което също трябва да се прегледа. Тъй че това е един дълъг процес. Аз бих казал, че е най-вече процес на обществен дебат и паралелно с това на законови уточнения.

Водещ: Към една друга гореща тема – Планът за възстановяване. Каква е съдбата на въглищните централи, най-вече заради това, че има забавяне и на териториалните планове, които трябва да бъдат изготвени? Тези планове ни дават шанс и възможност за подпомагане на районите, като Стара Загора, Кюстендил, Перник. Какво се случва там? Въпроси, които винаги се повдигат и често се използват с политически цели в Народното събрание.

Юлиян Попов: Използват се с политически цели, да. Освен това някои теми се смесват и се смята, че съдбата на въглищните централи е въпрос на политическо решение. Съдбата им е в някаква степен резултат на някакви политически решения, но основният фактор, който ще определи съдбата на въглищните централи, е пазарът. При тези цени на електроенергията сега и очакваните в бъдеще, те не са конкурентоспособни на пазара. Това решава тяхната съдба. Ние правим всичко възможно да осигурим главно енергийната сигурност по различни начини, не само чрез удължаване на работата на въглищните централи, гарантирането им и т.н. Но не може една централа, която просто не издържа на пазара, непрекъснато да бъде поддържана. Това е против законите за държавна помощ и т.н.

Водещ: Това означава ли, че ще бъдат затворени? И кога? Защото годината и срокът е също нещо, което първо приехме един ангажимент, после се разбрахме да го предоговаряме. Дали го предоговорихме, пак не стана ясно.

Юлиян Попов: Да, не е много ясно по принцип, защото това са различен тип ангажименти. Единият ангажимент, който европейските ни партньори, Европейската комисия и ние като част от тази общност също сме се съгласили на това, това не ни е наложено от Брюксел, ние сме се съгласили и сме подписали, и сме участвали във формирането на всички тези политики около въглеродните емисии, парниковите газове, индустриалните емисии и т.н. Нормално очакване на целия ЕС беше всяка една страна да определи някаква дата на приключване на въглищата.

Водещ: Коя трябва да е нашата дата според вас?

Юлиян Попов: Според мен – този въпрос аз съм го повдигал в Брюксел много пъти – по отношение на България специално няма никакво значение, защото датата, около която ние се въртим, е 2038-2040 г. Най-накрая заковахме на 2038 г., но няма как българските въглищни централи да издържат до 2038 г.

Водещ: Докога ще издържат според вас?

Юлиян Попов: Нека погледнем пазара и нека да бъдем откровени с хората. Ние дължим това нещо, най-вече на хората в „Марица изток”. Едната въглищна централа има преференциален договор, който изтича 2024 г., другата централа има договор до 2026 г. След тези дати тяхната енергия става много неконкурентоспособна. Това са частни централи, тя нямат механизми... не само нямат механизми за финансово подпомагане, те нямат никакъв интерес в това. Но това, което е много важно, е много бързо да се придвижи модернизацията на тези инсталации в посоки, различни от въглищата. Това е възможно. Самите инсталации могат да минат на отпадъци, биомаса и т.н., други части от централите могат да минат на биогаз.

Водещ: Г-н министър, въпросът, който си задават хората, които работят в тези централи, ако в момента ни гледат или слушат, е докога имат сигурна работа и доходи. Дължим им и този отговор.

Юлиян Попов: Абсолютно. Те и в момента нямат сигурна работа. Това, което ние се опитваме да направим, е да създадем условия, при които да имат такава сигурна работа. Условията какви са? Планът за възстановяване и устойчивост, модернизационният фонд, териториалните планове и т.н. да бъдат ускорени, така че да създадат условия не просто за компенсация и за създаване на работни места, а създаване на условия за значителни инвестиции. Аз съм казал много пъти, че груба сметка в следващите 10 години „Марица изток” може да привлече инвестиции в рамките на 20-30 млрд. евро. Това означава работни места, повече, отколкото има хора в момента там. И това означава стабилни работни места, не като тези, които са в момента, в сфери, които са свързани с новата енергетиката. Тоест те не са радикално различни от тези работни места в момента.

Водещ: Нямаме много ясен отговор, трябва да работим в позиция да запазим тези места.

Юлиян Попов: Не само да запазим тези места. Ние трябва да запазим тези хора. Защото, ако ние просто затворим... Не ние, а въглищните централи, ако затворят утре, тези хора просто ще си намерят работни места веднага някъде другаде, после не можем да ги върнем обратно. „Марица изток” е територия с изключителен инвестиционен потенциал. Ние трябва да запазим тези хора, защото те са най-ценните и най-важните. Много преговори се водят...

Водещ: Ще намерим ли начин да ги запазим?

Юлиян Попов: Аз много се надявам, защото инвестиционният интерес е голям, но ние трябва да осигурим регулаторната основа, която да даде увереността на инвеститора да стъпи вътре и да каже – да, наистина аз ще инвестирам и ще наема тези хора.

Водещ: Тази сутрин се събудихме с една новина от страна на Володимир Зеленски, която касае запорожката атомна централа. Вие видяхте ли тази информация?

Юлиян Попов: Да.

Водещ: Трябва ли да се притесняваме?

Юлиян Попов: Не мисля, че трябва да се притесняваме, но по принцип всяко нещо... Не трябва и да не обръщаме внимание на тези неща, защото Украйна е подложена на огромен военен натиск. Тази агресия срещу Украйна е унищожителна, разрушителна, и то по един хаотичен и безкомпромисен начин. Но по същия начин „Нова Каховка” и други големи обекти са рискови обекти, те могат да създадат сериозен локален проблем. Да, ние трябва да наблюдаваме и да правим всичко...

Водещ: А наблюдаваме ли по-сериозно след такива изявления, като това снощи на украинския президент? И ако ние имаме проблем, ще разберем ли бързо? И готови ли сме да реагираме?

Юлиян Попов: Ще ви дам пример с „Нова Каховка”. Ние работим, аз имам цял екип, който работи върху този казус непрекъснато, отново 24 часа. И не само аз, ами няколко други институции в България, в Украйна, в Румъния, в Европейската комисия, в Европейската агенция по околна среда. От началото на войната в Украйна всички наши системи за наблюдение и оценка са активизирани в по-висока степен и са разширени. Така че всичко, което е свързан с околна среда, с води, с въздух, радиация и т.н., се наблюдава с много по-високо внимание, с много по-голяма честота.

Водещ: Каква е оценката сега?

Юлиян Попов: В момента няма основание за притеснения за българската земя, за българското Черноморие. По отношение на избухването и атаката срещу „Нова Каховка” всички модели, които наблюдаваме, са успокояващи и няма основание за притеснение. Ние публикуваме буквално всеки ден много подробна информация на сайта, плюс това имаме телефони, мейли...

Водещ: Ще ви помоля за толкова ясен отговор и на въпроса дали ако се промени тази оценка, ние можем да реагираме бързо и адекватно.

Юлиян Попов: Ние реагираме бързо и адекватно не само когато се промени оценката за сегашното състояние, ние непрекъснато работим с модели за вероятни предстоящи движения. Например, ние правим сателитни наблюдения, сателитни модели. И Военноморското училище има отдел, който ние сме подкрепили...

Водещ: Дано не се стига до такива ситуации. За да се върнем към настроението за отпуска и море, да видим какво мислят нашите зрители – дали е чисто българското море. Много на кантар, може да видите и вие, виждат и нашите зрители. Не сме били толкова убедителни по отношение, че е чисто, защото...

Юлиян Попов: Това са вашите зрители. Попитайте да видите какво мислят чужденци, които идват тук, да видим дали...

Водещ: Те са ни важни. Всички, които влизат в морето, нали така?

Юлиян Попов: Те са ни важни. Наблюдаваме един такъв особен феномен, че българите не вярват на нашата информация, чужденците вярват на нашата информация. Нашата информация е не само много подробна, не само я предлагаме постоянно, тя е и много детайлна и също отворена назад. Ние публикуваме непрекъснато неща. Трябва специално да благодаря на БТА, която...

Водещ: Как ще променим този резултат, г-н министър?

Юлиян Попов: С доверие в институциите. Защото сега, като свършим това интервю, някои от тези 42% ми се обаждат по телефона и казват: „Аз чух, че ти каза, че морето е чисто, ама какво е всъщност положението?” Нали го казах. „Да де, ама ти го каза по телевизията и го каза като министър. Какво всъщност е?”. Това недоверие към институциите е проблем. И тези 42% не са оценка за чистотата на морето, те са оценка за доверието, което българинът има в държавните институции. За това може би е наша вината.

Водещ: Благодаря за този разговор.