Водещ: Тук вече е екоминистърът Юлиян Попов. Здравейте и добре дошъл, г-н Попов.

Юлиян Попов:Здравейте, благодаря.

Водещ: Чисто ли е морето? Има ли радиация по българското крайбрежие?

Юлиян Попов:Няма радиация, чисто е морето, преди един час получих последните данни. Ние получаваме данни всеки ден, непрекъснато се мери, ние имаме много точки за мерене, Министерството на здравеопазването има. Аз съм в постоянна връзка с румънския министър на околната среда, вчера говорих с него един час за най-различни неща, включително и за това. Неговото семейство, не министъра на Румъния, е на морето и се къпе.

Водещ: На кое крайбрежие – на румънското или на българското?

Юлиян Попов:На румънското. Но за да стигне каквото и да било замърсяване до България, трябва да мине през румънското крайбрежие. Така че, ако румънското крайбрежие е чисто, и нашето е чисто. Обменяме данни постоянно, аз съм в контакт също с украинския министър. Имаме модели, които наблюдават не само какво е състоянието в момента, а и какво вероятно би могло да бъде след 2-3 дена, една седмица. Това са модели, които ние сме подкрепили военноморското училище във Варна, които правят великолепни модели. Искам да благодаря на адмирал Медникаров, с който също всеки ден съм във връзка. И просто чакам с нетърпение аз да стигна до морето в един момент, за да се изкъпя.

Водещ: И влизате без колебание в морето.

Юлиян Попов:Разбира се, без никакво колебание. Освен, ако някое местно замърсяване няма.

Водещ: Какво показаха пробите на намерената умряла риба преди два дни в северните части на черноморското крайбрежие?

Юлиян Попов:Намиране на някоя отделна умряла риба – рибата не е безсмъртна, тя умира от време на време. Освен това много често се получават такива локални стресове. Между другото, около Одеса имаше такива също снимки разпространени, които са най-вероятно в резултат на внезапен цъфтеж на водорасли и планктон, които, лаишки казано, задушават рибата, особено след като се излее голямо количество сладка вода в морето. за умряла риба в северната част на Българското Черноморие няма някакви основания за притеснение.

Водещ: Кажете, наблюдавайки всичко, което се случва в Черно море и по българското крайбрежие, Нова Каховка и взривяването на стената безспорно заляха някаква част на Черно море с пестициди, отровни вещества вероятно и други замърсявания. Кога е възможно и възможно ли е тези замърсявания да стигнат до българския бряг?

Юлиян Попов:Теоретично всичко е възможно. Но първо, тези замърсявания са доста ограничение, много малки, в сравнение с обемите на Черно море. Така че в момента, в който измине някакъв период от време – седмица, две, три, вероятността пада все по-малко и по-малко. Ако хората следят редовно, а ние всеки ден на сайта на МОСВ, на първа страница, публикуваме всякакви данни, има телефони за граждани – централен зелен телефон, варненски зелен телефон, за медиите има специална връзка. Цялата информация е отворена непрекъснато, така че всеки може да провери във всеки един момент, не само какво е състоянието, но и какво се очаква. И ако каквото и да било се случи, дори да има някакъв риск, ние ще предупредим, че такъв риск има. Но в момента няма.

Водещ: Кога Черно море ще се изчисти, след като казвате, че всеки ден рискът намалява все по-малко и по-малко? Кой е месецът, в който ще кажете, че вече няма абсолютно никаква опасност и няма да се мери всеки ден?

Юлиян Попов:Ние мерим постоянно така или иначе. Освен това от самото начало на войната срещу Украйна МОСВ е засилило значително наблюденията си и мерките си, но не само МОСВ, но и други институции, поради военната обстановка. Така че самото наблюдение е много по-прецизно, а също и сътрудничеството с другите институции от региона, а и на европейско равнище. Кога ще се изчисти Черно море от изливането на Каховка – предполагам, че много скоро. Защото всъщност целият обем на водата от Каховка, който се изля, е питейна вода, тоест тя създава стрес, локално обезсоляване на водата. И по пътя си помита отпадъци, къщи, разни други неща, но това са малък обем отпадъци и много по-малко на практика замърсяване, от онова, което носят други реки, което наблюдаваме от кораби, от местни канализации, които понякога могат да изпуснат неконтролируемо замърсяване. Така че това замърсяване, на фона на друго замърсяване, е просто много малко, не се намира в Румъния, не се намира в българското крайбрежие. Освен това Дунав върши една много интересна работа – тя е на практика над България и издухва навътре в морето всяко нещо, което идва от Днепър, от Одеса. А в момента и заради валежите равнището на Дунав в по-високо и съответно течението е по-силно, така че няма никакво основание. Основанието за притеснение идва в много голяма степен от една много целенасочена атака от страна на руски медии, която е документирана – аз не си ги измислям тези неща – тя е документирана, аз съм я публикувал на моя Фейсбук профил, ако някой иска да види, разговор на руски висши журналисти, които специално говорят, документирано, заснето, как те трябва да се възползват от случая Каховка, за да провалят българския и румънския сезон и това да предизвика протести в България и Румъния за мир, срещу войната, в полза на Русия, срещу Украйна. Това е записан разговор.

Водещ: Има ли ефект тази война върху нашия туристически сезон?

Юлиян Попов:Чуваме, че има по-малко резервации и оттеглени резервации от български туристи, не от чужди. Чужди туристи, които имат достъп до същата информация – аз искам да благодаря на БТА, които публикуват също всеки ден българската информация, пращат я до български посолства, но също я публикуват на английски. Така че ние обслужваме международно обществеността с нашата информация. Ние се борим постоянно. Употребяваме, хвърляме многократно по-голям ресурс, отколкото е нормално, в чисто информационна дейност, за да можем да се противопоставим, с чисто обективна информация да се противопоставим, първо на подобни хибридни атаки, после и на паника, която се създава сред хората, без някакво основание. Но през социалните медии тази паника се раздухва и ние се опитваме да успокоим хората. Не да ги успокоим ей така – спокойно, защото става нещо страшно, а да ги успокоим със съвсем конкретни данни и информация, която непрекъснато се произвежда от нас.

Водещ: Казахте за повишеното ниво на Дунав. Повишава се не само Дунав, но и реките във вътрешността на страната. Заляти бяха селища, бяхме свидетели и показвахме не един път и два пъти в новините. Какви са най-спешните мерки, които предприемате по отношение на това коритата на реките да бъдат почистени, да не преливат язовирите, да има наистина реална помощ за хората? И кои са най-критичните точки в момента?

Юлиян Попов:По принцип тези наводнения, които видяхме наскоро, те не са от прилив на реки, а са т.нар. скатни наводнения. Тоест пада дъждът отгоре, стича се по склонове и някои селища, които са в долната част на склонове, се наводняват за кратък период. това е един много интересен въпрос, който ние обсъждаме постоянно, защото той е свързан със степента на адаптираност на българската инфраструктура към съществуващия климат и към климатичните промени. В миналото нашите села са изграждали канали, които поемат водата отгоре и тя се стича около селото. Но в един момент – свобода, някой има нива и е заравнил тези канали. Съответно водата минава безпрепятствено и се хвърля върху селото. Това е единият проблем. Другият проблем е с обезлесяване, третият проблем е с неправилно залесяване, с плиткокоренни дървета и т.н. Другата седмица ще правим специални посещения на подобни места, за да можем да развием конкретна стратегия за национално действие, защото това просто да седим и да чакаме да падне дъждът и тогава да помогнем на хората, някак си не стига. Да, правим го...

Водещ: А стига ли един мандат, за да решите този проблем с наводненията, защото те са всяка пролет и всяка есен?

Юлиян Попов:Не стига, защото наводненията са много различни. Но аз се надявам, че не един мандат, а може би една година ще ни стигне, за да можем да дефинираме ясно проблема и да започнем да го решаваме. Той обаче е много комплексен. Той е свързан и с много чувствителния въпрос за това какъв тип застраховки съществуват и кое трябва да се покрие от застраховката на хората, кое трябва да се покрие от държавата. Това е една чувствителна тема и не е лесна. Каква инфраструктура трябва да се изгради, как трябва да се адаптираме към проблемите на климата и как трябва да се адаптираме към съществуващия климат и към средата, в която се намират тези селища. Така че един мандат няма да стигне...

Водещ: И с много други министерства ще се сблъскате, като чух как очертахте проблема.

Юлиян Попов:Не, с другите министерства аз не се сблъсквам, работим много добре. МРРБ, Министерството на здравеопазването, Министерство на културата, които по различни начини са свързани, работим великолепно заедно.

Водещ: Кажете сега за пилона на Рожен.

Юлиян Попов:Какво да ви кажа? Висок е.

Водещ: Кажете за него, защо не беше направена оценка за въздействие върху околната средата и се стигна до този толкова голям проблем, който предизвика толкова голямо напрежение. Да го има или да го няма този пилон там и законно ли се построява?

Юлиян Попов:Не е незаконно – това, което мога да кажа, от гледна точка на МОСВ и от гледна точка, доколкото знам, и от Министерството на земеделието. Проблемът е голям, в смисъл, че предизвика много буйни реакции. От едната страна има хора, които казват, че това е абсолютно безобразие, не бива по този начин да се строи в красива природна среда, от другата страна има хора, които казват, че по този начин изразяваме своята национална принадлежност.

Водещ: Какво казвате вие?

Юлиян Попов:Аз не искам да се намесвам точно в този спор, защото той е много разгорещен. Аз смятам, че би трябвало ние да имаме механизъм за едни по-смислени обществени консултации и обсъждания, особено, когато става въпрос за такива невероятно красиви места като Рожен. Но не само Рожен, цяла България е изключително красива. И аз съм поел ангажимент, който, между другото, е и в предизборната програма на правителството, отдавна съществува, да се развие т.нар. ландшафтно законодателство. Ние 2004 г., почти преди 20 години, сме подписали конвенцията за ландшафтна защита. Тоест това е конвенция за защита на природната гледка, защото природната гледка е ценност, на която хората имат право. Как обаче се дефинира тази гледка е един очаквано не много лесен въпрос. Тоест трябва с обществени обсъждания, с нагласи, които аз се надявам – много се надявам на вас, да ни помогнете да ги обсъдим и да ги дебатираме доста дълго.

Водещ: Страната ни не получи глоба за мръсен въздух от Съда на ЕС, за което настояваше ЕК. Но това успокояващо ли е, г-н министър?

Юлиян Попов:Ние спечелихме делото, така че е добра новина.

Водещ: Успокояващо ли е, че е чист въздухът в България, особено около тези производства, които замърсяват въздуха?

Юлиян Попов:Не толкова около производствата. Сега има известна централа около Марица, която по най-безобразен начин трови хората – Гълъбово. Един от Гълъбово ми каза: Беше спряла едната централа и ние живяхме сякаш сме в Алпите, докато тази централа не работеше.

Водещ: Добре, какво трябва да се направи, за да се чувстват хората там така?

Юлиян Попов:Трябва да се затворят тези централи, които нарушават този тип емисионни норми. Това са т.нар. индустриални емисии – серен диоксид и т.н.

Водещ: А не да се изграждат сероочистващи инсталации.

Юлиян Попов:Не, сероочистващите инсталации трябваше да се изградят, някои централи ги имат, други ги имат, но не работят като хората. Сероочистващите инсталации са едно нещо, това дали въглищните централи могат да произвеждат конкурентоспособно електричество е друго нещо, а градското замърсяване на въздуха е трето нещо, което няма нищо общо с централите. То най-вече идва от отопление и от стари коли. Това замърсяване се подобрява, тоест качеството на въздуха се подобрява. Това е една от причините защо нас не ни осъдиха, тоест ние спечелихме делото, но това не ни успокоява, защото нормите на ЕС са много по-хлабави и либерални, отколкото нормите на СЗО. В момента на европейско равнище ние водим този дебат дали не трябва да променим нормите за това кое е чист въздух и кое не е чист въздух.

Водещ: Добре. Какво ще защитава вашето правителство по отношение на годината за затваряне на въглищните централи?

Юлиян Попов:Аз мисля, че това също е много преекспониран въпрос, защото основният въпрос по отношение на въглищните централи е как да запазим енергийния профил на въглищните региони, специално на „Марица изток”, а не какъв политически ангажимент ще поемем. Защото политическият ангажимент, който поемем, примерно за 35-а, 38-а или 40-а година, няма никаква стойност, защото тези централи, всички знаят, че те няма да издържат на пазара повече от още няколко години, да не казвам точна цифра, но така или иначе 2030 г. е много малко вероятно да стигнат дотам. Това, което ние трябва да направим, много бързо да изградим всички алтернативи именно в този регион, за да осигурим работа на хората, много по-добра работа, много по-високоплатена, много по-чиста и много по-перспективна във времето. И това е върху което сме се насочили в момента.

Водещ: Добиването на електрическата енергия ще може ли да бъде заместена, когато спрат тези въглищни централи?

Юлиян Попов:Обратно.

Водещ: Обратно, точно така.

Юлиян Попов:Ние ще изместим въглищните централи със съществуващо електричество. Аз не бих апелирал към никой да затваря нещо, преди да се осигурена алтернативата. Тази алтернатива се появява и в момента въглищните централи не произвеждат 40, 45 или 50% от електричеството, те произвеждат 10-15%, защото възобновяемата енергия в момента ги измества като неконкурентоспособни. Те ще имат някакъв прозорец, шанс за по-активна работа през зимните месеци, ще видим как ще мине тази зима. Съмнявам се, че тези равнища на експлоатация ще стигнат като миналата година, защото цените няма да бъдат конкурентоспособни. Тогава те просто няма да произвеждат, защото те губят, когато произвеждат повече.

Водещ: Преди година, заедно с Франция, страната ни започна да лобира пред Брюксел атомната енергия да стане част от зеления пакт и зелената сделка. Ще продължите ли вие тази политика? Смятате ли, че в тази посока трябва да работи страната ни?

Юлиян Попов:Това се отнасяше до един много особен документ, който трябваше да определи кои са устойчивите енергии и кои не са устойчивите енергии. И там има един много голям спор между Германия и Франция. Едните настояват, че газът е чиста енергия, другите настояват, че атомната енергия е чиста енергия.

Водещ: И ние, понеже си имаме атомна централа, затова вероятно...

Юлиян Попов:И ние, понеже си имаме атомна централа, пък от друга страна искаме да има газ, подкрепяме и едните, и другите. Но общо взето сме в играта на две големи сили. Моят личен възглед, аз общо взето подкрепям атомната енергия като енергия, смятам я за чиста. Но смятам, че нова атомна енергия е неконкурентоспособна. Тя ще се сблъска със същия икономически проблем, с който се сблъсква въглищната енергия. Ако се появят нови атомни реактори, модулни атомни реактори – това е, за което много се говори сега – по-малки и т.н., тогава тази история може да се промени. Но аз ще повярвам в това само тогава, когато малкият атомен реактор бъде тестван в пазарна демократична среда и се докаже там. Това значи не в Русия, не в Китай, не в Саудитска Арабия, а в САЩ, във Великобритания, във Франция. Когато се докаже комерсиално там, тогава ние можем да започнем сериозен разговор за атомната енергия тук. когато го започнем този разговор за този тип атомни реактори, ние много бързо можем да ги реализираме, защото техният период на производство и инсталация се предполага, че ще бъде много по-кратък, отколкото тези големите. Засега такива реактори не са се появили. Всички казват, че ги има и скоро време ще се появят, но ги няма. Ще видим.

Водещ: Благодаря ви за този разговор. Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.

Целия разговор можете да изгледате ТУК или на https://bnt.bg/f/video/o/319/74edca4612817e8289f1f119b9f5e884.mp4