През периода 1954 - 1977 г. отначало част, а след 1968 г. целият отпадък от флотационна фабрика "Росен" (в състава на “Бургаски медни мини”) - около 8 000 000 t  е изхвърлян в Черно море, западно от село Черноморец. В резултат на това плажът на залива „Вромос” е бил засипан с флотационен отпадък между нос Атия и село Черноморец, а в района на изливането, бреговата ивица е била преместена на 150 м. навътре в морето. Флотационният  отпадък, отпадъчен продукт при обогатяването на медни руди, съдържа главно скалообразуващи минерали /фелдшпати, пироксен, кварц и хлорит/ и гангови минерали /кварц, калцит, доломит, анкерит, флуорит и глини/, както и 5-6% рудни минерали /пирит, халкопирит, магнетит, хематит, молибденит, халкоцит и др./ Установени са и някои радиоактивни минерали - уранинит, настуран и уранови смоли.
 
По искане на Министерството на околната среда и водите през 1995 г. „Бургаски медни мини” са провели целенасочени изследователски работи за определяне степента на замърсяването, както на плажа, така и на морското дъно и начина на отстраняването на радиоактивния флотационен отпадък. Почистването на плажната ивица на залива “Вромос” е започнало през месец септември 1997 г., с реализацията на  финансирания от Програма Фар – Екология проект (с бюджет  760 000 екю), съгласно договор между Националния фонд за опазване на околната среда, от една страна, и Община Созопол и “Бургаски медни мини” ЕАД, от друга.  
 
Реализацията на проекта приключва през 1998 година. От плажа на залива “Вромос” е иззет около 800 000 t радиоактивен флотационен отпадък и по-голямата част от него е складирана в специално построено депо. Останалата част е преработена във фабрика “Росен” и депонирана в хвостохранилището. Дейността по почистването се контролира от инвеститорски контрол, назначен от ФАР – английската фирма “BG Johnes”. Те са осъществили ежемесечни замервания на извършената работа и подписали, заедно с двама представители на РИОС Бургас, АКТ №19, включващ изработените обеми и стойността на извършената работа. Протоколите са подписани от тогавашния изпълнителен директор на “Бургаски медни мини” и от кмета на община Созопол. В резултат от извършеното тогава отстраняване на флотационния отпадък върху плажната ивица на залива, към датата на приключване на проекта, въпросът със завишената концентрация на радионуклиди, е бил решен.
 
В течение на годините, поради изтласкване от морето към плажната ивица на залива на дънни утайки се регистрира увеличение на характерния за района естествен радиационен фон, който варира в границите от 0,22 - 0,35 микроСиверта/час.
 
Измервания на радиационния гама-фон на плаж "Вромос" се извършват четири пъти годишно (на всяко тримесечие) от Регионална лаборатория - Бургас към Изпълнителна агенция по околна среда, съгласно утвърдената програма за радиологичен мониторинг. Гама-фонът се измерва в две точки - при прибоя и в контролна точка на "плажа" в района на тополовата горичка.
 
Резултатите от  измерванията през 2010 година са: 

• месец февруари - прибой: 0,22 - 0,24 микроСиверта/час, контролна точка: 0,29 - 0,32 микроСиверта/час;

 

• месец май -  прибой: 0,20 - 0,22 микроСиверта/час, контролна точка: 0,31 - 0,32 микроСиверта/час.

 
На 16.08.2010 г. предстои да бъде извършено поредното периодично измерване на радиационния гама-фон на залива „Вромос” и вземане на проба за последващ лабораторен радиологичен анализ, за което е уведомена и РИОКОЗ- Бургас с покана за изпращане на съвместен екип.
 
Естественият фон за страната е в границите от 0,16 до 0,30 микроСиверта/час, в някои райони и над 0,50 микроСиверта/час, за южното Черноморие между 0,12 и 0,18 микроСиверта/час. Радиационният контрол се осъществява от Националния център за радиобиология и радиационна защита към Министерство на здравеопазването.
 
Съгласно Наредба № 1 от 15.11. 1999 г. (Обн. ДВ. бр.101 от 23 Ноември 1999 г. и посл. изм. и доп.) за норми за целите на радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в Република България е определена горна граница на еквивалентната доза за радиоактивност от 0,70 микроСиверта/час, над която трябва да се предприемат съответни възстановителни мероприятия.