Оригиналната карта, публикувана в Алманаха, с фокус върху географския обхват на комплекс Ропотамо, който показва, че плаж Алепу попада в зона с много висока екологична чувствителност и висока чувствителност по отношение на практикуваните човешки дейности.

Право на отговор на Института по океанология при Българската академия на науките

 

 

Пишем ви във връзка с позоваването на „комплексно изследване с енциклопедичен характер на Института по океанология“ в статията "Алепу вилидж" трябва да се довърши“. В нея доц. д-р Камен Нам, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и УНСС и застъпник на полезността на проекта, твърди, че теренът на „Антеа Резидънс“ (бивш „Алепу Вилидж“) „попада в зона с ниска екологична чувствителност“ като се позовава на наше изследване. Институтът по океанология при Българската академия на науките използва правото си да опровергае публикуваната в статията информация.

Очевидно е, че става въпрос за илюстрования алманах „Анализ и картографиране на чувствителността на българската черноморска крайбрежна зона”, който представлява публикация, предназначена преди всичко за широката общественост. Книгата представя на лесен за възприемане от неспециалисти език резултатите от проведено проучване на чувствителността на българската черноморска крайбрежна зона към нефтени разливи. Целта му е да послужи като основа за бъдещи по-задълбочени океанографски изследвания на разпространението на потенциално замърсяване с нефт при инциденти в черноморската акватория.

Използваната методология за категоризация на чувствителността е разработена от Международната асоциация на петролната промишленост за опазване на околната среда (IPIECA) и се основава на оценка на чувствителността към негативните последствия от нефтени разливи на три главни компонента.
1. Категоризация на типа бряг въз основа на времето, за което бреговата среда може да бъде почистена от екипите за реакция след разлив.
2. Категоризация по степен на чувствителност на биотата, съобществата и биологичните ресурси, която отчита времето, необходимо за (само)възстановяване на биотичния компонент, както и наличието на обекти от Националната екологична мрежа (защитени зони по Натура 2000 и защитени територии), Рамсарски места и др. екологично уязвими места (например, незащитени законово полета от морски треви или цистозира, влажни зони и др.).
3. Категоризация по степен на чувствителност на социално-икономическите дейности, която взема предвид времето, което е необходимо за възстановяване на икономиката, начините на препитание на местното население, практикуваните от него стопански дейности, свързани с морето/брега и др.

Според картите, публикувани в книгата, плаж Алепу попада в зона с много висока екологична чувствителност и висока чувствителност по отношение на практикуваните човешки дейности. Това означава, че концентрацията на защитени по различни закони и директиви природни обекти и местности е изключително високо, а също така, че възстановяването след нефтен разлив би било бавно и скъпо струващо (вж. фигурата).

Институтът по океанология - БАН, предвид национално отговорната си позиция и роля по отношение на екологичното законодателство и законодателството, свързано с водите, не би могъл да компрометира авторитета си, твърдейки, под каквато и да било форма, че посочената зона е с ниска екологична чувствителност.

Бихме искали да припомним на читателите на „24 часа“, че Блатото Алепу и пясъчните дюни – местност Алепу са част от комплекс Ропотамо. Около 50% от него е поставен под законова защита съгласно българското природозащитно законодателство. Поддържаният резерват "Ропотамо" е обявен през 1940 г. първоначално като резерват с цел опазване на разнообразие от местообитания и богата флора и фауна, включително птици. Останалите 6 защитени територии в комплекса са обявени с цел опазване на застрашени местообитания, растителни и животински видове, включително птици. В защитената местност се забраняват: строителство и всякакви други дейности, с които се изменя естествения облик на местността или водния им режим; унищожаване на блатната растителност и събиране на плодовете на дяволския орех; палене на огън, опожаряване на тръстиката и другата растителност; убиване, улавяне и безпокоене на птиците, разваляне на гнездата и събиране на яйцата им; лов и риболов; замърсяване на водите.

И по-конкретно:

Блатото Алепу е защитена местност в България, обявена по Закона за защитените територии със Заповед No.709 от 22.07.1986 г., бр. 64/1986 на Държавен вестник. Намира се в землището на Созопол. Защитената местност е с площ 176.63 ha. Обявена е на 22 юли 1986 г. с цел запазване на естествените местообитания на защитени и редки водоплаващи птици, както и единственото находище на дяволски орех по Черноморското крайбрежие. До 30 юли 2018 г. блатото Алепу е със статут природна забележителност, след което е прекатегоризирана в защитена местност.
Пясъчни дюни - местност Алепу е природна забележителност от 1984 г. с площ 12 ha, обявена с цел опазване на пясъчните дюни. В защитената местност се забранява провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се поврежда или изменя както естествения облик на местността, така и на водния и режим и се забранява всякакво строителство.
Комплекс Ропотамо е обявен като защитена зона по Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, Натура 2000) и по Директивата за птиците (Директива 79/409/ ЕИО за опазване на дивите птици) през 2009 г.
Комплекс Ропотамо е включен в списъка на влажните зони с международно значение (Рамсарско място) още от 24.09.1975 г. под името Аркутино, а през 2002 г. площта му е увеличена на 5500 ha, като е наречено Рамсарско място Ропотамо. В него влизат 7 защитени територии от различен вид: резерватът Ропотамо, включващ влажните зони в устието на едноименната река Ропотамо и блатото Аркутино; поддържаният резерват Вельов вир; защитената местност блато Стомопло; природната забележителност блато Алепу; природната забележителност пясъчни дюни – местност Алепу; природната забележителност Маслен нос.
Институтът по океанология - БАН оценява невярната информация, използвана в статията като значителен довод в подкрепа на авторската позиция, като превратно тълкуване на публикуваните в книгата резултати, целящо преднамерено подвеждане на аудиторията. Същото е направено без предварително допитване до нас, както и без отчитане на репутационните щети, които това действие би нанесло върху Института.
Независимо от това, колективът на ИО-БАН изразява благодарност на медията „24 часа“ за предоставената възможност за публикуване на опровержение.