Водещ: В следващите минути излучваме тук от София, от студио 3 на обществена телевизия. От актуалните теми, свързани с чистотата на морската вода, опазването на защитени местности и плажове, сигурността на реки и язовири към големите теми с дългосрочен хоризонт и с пряк икономически и екологичен ефект, темите, свързани например с бъдещето на въглищните централи, с Плана за възстановяване и устойчивост, със зеленото бъдеще на Европа и на България, министър Юлиян Попов е тук, министър на околната среда и водите. Здравейте.

Юлиян Попов: Добро утро.

Водещ: Господин Попов, да започнем, разбира се, с нашето Черноморие. Приключихме ли тази тема за чистотата на морската вода по нашите ширини, вече няколко седмици след трагедията при Нова Каховка? Можем ли уверено да кажем, че и няма за в бъдеще да повдигаме темата, няма такива рискове?

Юлиян Попов: От гледна точка на Нова Каховка мога уверено да твърдя, че няма основание да повдигаме отново темата. Разбира се, чистотата на морската вода е нещо, което постоянно се следи, трябва да я следим. Всеки един момент, в който някой нещо забележи е добре да ни уведоми. Но от началото на войната Черноморието, въздуха в този, в тези райони се следи много, много отблизо. По отношение на Нова Каховка преди няколко дена на Съвета на министрите разговарях дълго с румънския министър и обяснявам за притесненията в България. Той въобще не може да разбере за какво става дума.

Водещ: А те са доста по-близко.

Юлиян Попов: Те са по-близко. Аз съм в контакт с него непрекъснато – и с него, и с министъра на околната среда на Украйна. Но министърът на Румъния каза – на мен семейство ми е на морето. Нали, аз ако жена ми и децата са там. И не може да разбере откъде идва тази тревога и паника в България. Иначе казусът Нова Каховка и въобще екологичното унищожение на Украйна е много, много сериозен проблем, но той е на територията на Украйна. И аз дори в Европейската, в Европейския съюз поставих въпроса специфично за програма за екологичното възстановяване на Украйна – нещо, което нас директно също ни засяга, на, Румъния и страните наоколо.

Водещ: В такъв случай остава само вредата, която сами си нанесохме с прекомерното говорене по тази тема.

Юлиян Попов: Да. Но има и много активна пропаганда от страна на Русия и някои други, така, точки, активни, която е документирана. Нали, това не е нещо, което аз се измислям. Документирано е. С цел да бъде провален туристическият сезон в България и в Румъния, да се предизвикат протести против войната, за мира и т.н. Така че ние работихме много, много усилено, за да може да даваме обективната информация непрекъснато и в сътрудничество с различни институции в България, в Европейския съюз, Украйна, Румъния. Много ни помогна Военноморското училище във Варна, които правят един модел на теченията, който ние сме подпомогнали, финансирали преди време и въобще колегите работят много усилено по този въпрос.

Водещ: Ако не гледаме към замърсяване евентуалното от Украйна, какво да кажем за това, което сами си причиняваме? Отминаха ли времената на изливане на мръсни води в Черно море и на отпадъци, които отпадъци виждаме и до ден-днешен?

Юлиян Попов: Това никога не може да бъде гарантирано. Трябва да го следим. Да, много са намалели изливанията, но недобросъвестно поведение винаги може да очакваме. И аз апелирам към всички хора да, когато забележат каквото и да било, да ни сигнализира. Това е много лесно - просто като напишеш МОСВ в Гугъл и излиза страницата на МОСВ, където постоянно публикуваме информация. Но там най-отдолу на първа страница е зеленият телефон. Всеки ден сигнал, ние реагираме на него.

Водещ: Друга винаги актуална тема са дюните и защитените местности. Гарантирано ли е тяхното опазване? Може би има ли връщане назад за вече разрушеното?

Юлиян Попов: За вече разрушеното - всъщност е много интересен въпрос. Ние в Европейския съюз обсъждахме и приехме закон за възстановяване на природата. А Европейския парламент след много, много яростна битка също подкрепи онзи ден този закон. Сега този закон, той е общ закон, който ние трябва да приведем в действие. Но той е много важен, защото той поставя въпроса за това как се отнасяме към природата - дали просто я пазим или я пазим и възстановяваме. И вече идеята за възстановяване на онова, което ние сме нанесли на природата започва да става все по-централна тема. По отношение на дюните, това е също доста интересен въпрос, защото...

Водещ: Болезнена тема.

Юлиян Попов: Болезнена тема. И не е лесна. Защото по простата причина, че дюните се местят. И тъй като се местят, дори малко да се преместят, предизвикват големи конфликти и спорове между нас, между регионалните агенции и собственици, които претендират за едно или друго. Но основата на собственост, която, за която да речем даден гражданин претендира, той, те много често може просто да навлязат в дюните и да кажат: „това е мое”. И по тази причина ние организираме сега една много, много голяма акция специално свързана с Каваците, за да не просто да дефинираме казуса с дюните на Каваците, но да може да създадем такъв прецедент, който след това да се ползва навсякъде. Има случаи, в коите дюните не са дефинирани като...

Водещ: Какъв би бил прецедентът? Извинете, че прекъсвам. Но точно на Каваци виждаме тези дни снимки на изникващи обекти на места, на които изобщо би трябвало да е забранено строителството.

Юлиян Попов: Би трябвало, но дали е забранено, това е един от въпросите. Тъй като...

Водещ: Непрецизно законодателство.

Юлиян Попов: Не е прецизно законодателството, не е лесно също да се прецизират тези решения и освен това има, нали, този конфликт между собственици и дюни, той трябва да намери своето принципно разрешение. Ние не може просто да отидем и да кажем – ами, щом дюната е влязла в собствеността на някой, той да се маха оттука. Ние трябва да измислим процеси на компенсация, на преговори и т.н. Така че това ще бъде целта специално на този казус с Каваците. Но има други слкучаи, да речем Дуранкулак, Дуранкулашкото езеро - то е защитено, обаче Дуранкулашките дюни нямат статута на специално защитна зона. Аз може би след седмица-две ще отида там на място, дори с екип, защото това е пък друг казус, който искаме да развием. И в един момент да сложим принципен ред въобще в третирането на дюните. Надявам се, че до края на сезона ще имаме най-малкото яснота как да се работи по този въпрос и да въвлечем също обществото много по-активно в решаването на въпроса с дюните и други защитени територии.

Водещ: Да въвлечете може би трябва и местните власти...

Юлиян Попов: Абсолютно.

Водещ: ..., защото например нашето предаване е на морска обиколка. Бяха минала седмица на плаж Корал и от организацията, която се борят за неговото опазване, се оплакаха от не просто от забрава от страна на институции, а дори от целенасочено създаване на пречки пред неправителствения сектор за опазване на тези територии. Извикване на градове зад дюните и зад защитени местности.

Юлиян Попов: Там е още една драма, която аз се надявам да решим в скоро време, поне частично, ако не и напълно. Да, винаги, когато става въпрос за за природа и човек, има конфликт и много често тези конфликти се защитават от една или друга страна от местната власт, от местна общност, индивиди, от някакви не съвсем ясни групировки и така нататък. Така че битката продължава, но ние ще я спечелим скоро.

Водещ: Ако се пренесем и към вътрешността на страната, да оставим за момента морето настрана. Но последните наводнения за пореден път ни подсетиха за опасността, за сигурността на реки и язовири. В момента какво променяте в подхода, защото очевидно почти нищо не работи да противодейства на наводненията?

Юлиян Попов: По принцип да се противодейства на наводнение не е просто нещо, нали, защото това е природно явление. Но има начин да се противодейства. Аз обиколих няколко точки на наводнения в, около Враца, Монтанско, този регион преди седмица. Специално да видя какви са местните възможности и идеи за намаляване на риска от наводнение. И такива възможности има. Ние трябва да ги подкрепим и много често местните хора знаят много по-добре, отколкото една централна институция какво да направи. Но централната институция, тоест ние, други - Министерство на регионалното развитие, други институции трябва да работят много близко с местната общност. Има, да речем, един такъв казус, в който видях едно прекрасно село – Говежда, което е в Северозападна България, много красиво, което беше залято много сериозно. Една от причините е, че стари канали, които са изградени над селото, за да могат да отвежда водата, която се стича по склона просто са зарити и не са поддържани. И разходите за поддръжката на един такъв канал е в рамките на хиляди левове. Щетите, които нанася едно наводнение - в рамките на милиони. И ние просто трябва превантивната дейност в много, много по-голяма степен да я засилим, но тя е много локализирана. Ние трябва да видим конкретно на място всеки един случай, не ние, ами местните общности трябва да бъдат водещи, според мен. Но това е също национален въпрос.

Водещ: Що се касае тази тема, обратната страна на монетата са ВЕЦ-ове, които пък по същество трябва да изпълняват една функция, но в крайна сметка водят до пресушаване на реки, нарушаване миграцията на риби, създават наноси и други предпоставки. Запознати ли сте с проблемните точки и с проблемите ВЕЦ-ове в страната?

Юлиян Попов: Да, те се следят. Разрешенията за тяхното изграждане се издава в съответствие със Закона за водите. Има такива обвинения за...

Водещ: Лошо управление.

Юлиян Попов: Неправомерно управление с цел свръхпечалби. Които се следят много, много зорко от нас. Действително има нарушения, за които ние действаме веднага. Но тези нарушения не са системни и не са повтаряеми. Иаз отново бих отнесъл случая към нашата система за предупреждение и зеления телефон и други канали, които имаме. Всеки, който открие такова нарушение, да ни сигнализира. Ние го проверяваме и действаме моментално. Аз не бих казал, че това са системни нарушения. Те се случват, но те не са системни и не се повтаряеми.

Водещ: Добре. Тъй като разбираме, че правителството в момента подготвя финално предложение до Европейската комисия, свързано с промени в Плана за възстановяване и устойчивост. Има ли вече повече яснота до кога ще продължи животът на нашите въглищни централи, какво ще го определи?

Юлиян Попов: Това са по принцип две различни неща. Защото ние поехме, българското правителство през миналите година-две, поема ангажимент за намаляване на емисии на въглищните централи, на десет въглищни инсталации в страната с 40% до 2026 г. спрямо 2019 г. Това е договорена ангажимент, той не е законов ангажимент. Нашият законов ангажимент или принципен политически ангажимент е намаляване на емисиите със до нулева стойност 2050 г., с междинни стойности и т.н. Когато говорим за Плана за възстановяване и устойчивост, това е нещо, което ние сме предложили. Това не ни е наложено отвън. И сега това, което се получава – ние го предлагаме, обаче в един момент казваме - а не, всъщност няма да изпълним това, което е нашата страна на договора.

Водещ: Така че получи.

Юлиян Попов: И да, и от страна на Комисията казват – добре, има известни основания да водим разговор, заради войната в Украйна и високите цени и енергийната криза. Но ако вие не изпълните това, което ще предложите, какво предлагате като алтернатива? И досега алтернатива не е предлагана. Тоест ние сега работим върху алтернативата и алтернативата е в няколко посоки, това е преговорен процес, тоест ние няма просто да изпратим в Брюксел нещо и да кажем - това е, повече няма да разговаряме. Това е преговорен процес, в който ние бихме искали да говорим за по-голям фокус върху енергийната ефективност, по-голям ресурс, който България да вложи в енергийна ефективност - много сериозен проблем за България, по-голямо разрастване на възобновяемата енергия, която се разраства така или иначе. Много важно от моя гледна точка и от гледна точка на инвестиционната сигурност в България са промените в Закона за изменение на климата, които да бъдат яснота на инвеститорите в каква посока и по какъв начин се движат. Когато предложим този пакет, аз смятам, че с Европейската комисия ще се разберем лесно. Но ние се намираме разпънати между нещо, което ние сме обещали и нещо, което парламентът е приел и е рамка, от която ние не може да измъкнем, защото то е решение на парламент. Така че, но ще намерим решение в преговорите с Комисията.

Водещ: Все пак какъв е хоризонтът за въглищните централи и въглищата?

Юлиян Попов: За въглищните централи хоризонтът е пазарен. В момента те работят или на загуба, или със специална подкрепа.

Водещ: Техният пазар е много силно регулиран, господин Попов. Не е ли по-скоро до регулациите?

Юлиян Попов: Има част, която е регулирана, но така или иначе общата картина е, че въглищните централи, въобще фосилните инсталации плащат емисии, от които в цяла Европа няма как да се измъкнеш, но не само в цяла Европа, Европа налага въглероден данък сега на другите страни. Пазари на емисии съществуват на петдесет места в света, има петдесет пазара, не е само европейският пазар. Така че това, това е един сериозен фактор в цената на въглищната енергия. Така или иначе тази въглищна енергия е много скъпа. И тъй като е много скъпа частните централи в рамките на ‘24, ‘25, ‘26 г., ‘27 г. ще започнат да излизат от въглищата. Те ще трансформират своите технологии или просто ще напуснат въглищното производство.

Водещ: Ако наистина въпросът е пазарен, а не е по-скоро на политически решения, то очевидно, че спокойни времена, те са нерентабилни, тоест да очакваме ли, че 2038 г. е един доста далечен ...

Юлиян Попов: Много... Никакъв шанс 2038 г. ние да имаме въглищно производство. Но това, което аз настоявам и мисля, че би било разумно е Марица Изток 2 да бъде запазена като стратегически резерв, защото както виждаме - войни стават, конфликти стават, случват се неща. Но това ще бъде стратегически резерв, който ще бъде активизиран само в случай на криза, просто по пазарни причини. Няма други фактори, които да водят този процес.

Водещ: Но остава, разбира се, да се помисли за работещите в сектора. Защото фонда за справедлив преход не е от нещата, които нашата държава употребява?

Юлиян Попов: Ние до края на годината трябва да сключи договорите за фонда за справедлив преход. Той ще осигури към, около 1 млрд., да речем. Има и други фондове. 1 млрд. не е сума, която може да осигури работни места и работни места не се осигурят с публични средства.

Водещ: Преквалификация говорим, нали?

Юлиян Попов: Преквалификация, обаче трябва да имам предвид, че хората, които работят там са квалифицирани. Това са квалифицирани. Основната задача, която ние имаме е не как да намерим места на тези хора, как да намерим работа, как да ги запазим там. Защото ако ние загубим хората, които работят в Марица Изток, Марица Изток ще загине като регион. А Марица Изток има невероятен инвестиционен потенциал.

Водещ: За чиста енергия?

Юлиян Попов: За чиста енергия, да. Цялата, целия регион Марица Изток има великолепен актив за трансформация, заради земята, заради електропреносната мрежа, в много голяма степен заради хората, които те не са миньори с лопати, това са инженери, това са техници, които биха могли да влязат в много, много индустрии не с дълбока преквалификация, а директно.

Водещ: Господин министър, тъй като се насочваме към финала на нашия разговор, но непосредствено след него ще отидем на Роженските поляни, където вчера беше открит 111-метровия пилон. В тази връзка нещо интересно, които ми направи впечатление като ваше предложение – за в бъдеще да бъде със закон защитена, да бъдат защитени природните гледки. Как си представяте това и директно, може би директно и към критиката - ако ще защитаваме природните гледки от такива пилони, то какво да кажем за вятърни турбини и за другите възобновяеми източници, които също нарушават пейзажа, според някои хора?

Юлиян Попов: Аз всъщност поставих и на неформалното заседание на министрите в Испания сега този въпрос, че е много важно ние при разрастването на възобновяемата енергия да въвлечем ландшафтни архитекти. Ландшафтното законодателство не е някаква, не са го измислил аз. То съществува в различни страни под различна форма. Няма такава европейска директива, която да е фиксирана. Но ние сме подписали 2004 г. Конвенцията за ландшафтното законодателство, 2005 г. тя е ратифицирана, има дори 2011 г. сме правили опит да въведем специално ландшафтно законодателство. Той се е провалил. Аз искам да го възстановя, защото според мен българското общество става все по чувствително към гледката и тук не става въпрос само за пилон или за вятърна, вятърен генератор, става въпрос въобще за запазване на красивата природна гледка от най различни гледни точки. И това е практика във всяка една цивилизована страна, тя е различна и е въпрос също на много активно обществено обсъждане. Защото природната гледка не е нещо, което може да бъде физически или химически измерено, то е въпрос на субективно възприятие, но колективно възприятие. Така че аз много се надявам, че и с ваша помощ ще можем да провеждаме много дебати за това какво трябва да бъде запазено като природна гледка. В крайна сметка националният химн на България се отнася за природната гледка. Ние трябва да я пазим и да се отнасяме с нея, към нея с уважение и любов.

Водещ: Министър Юлиян Попов, министър на околната среда и водите. Много ви благодаря за този разговор.

Юлиян Попов: Благодаря и аз.

Целия разговор можете да изгледате ТУК или на https://bntnews.bg/news/ministarat-na-okolnata-sreda-nyama-veche-osnovaniya-da-se-povdiga-vaprosat-za-vodite-na-nova-kahovka-v-cherno-more-1240801news.html