Емил Димитров: Здравейте, добро утро на вас и всички зрители.
Водещ: Ранобудни наши зрители. Скандали, проверки, скандали, проверки, в общи линии така минават напоследък новините.
Емил Димитров: Добре минават, добре минават, като скандалите са в министерството, което не е от управляващите, всичко е добре.
Водещ: Щом го казвате е така, да повярваме, че е така. Какво се случва с последните проверки за едни намерени отпадъци до Червен бряг?
Емил Димитров: Червен бряг е това, което се случва в цялата страна от години, което ако не променим закона ще търпим последствия. Има фирми, производители, големи бизнесмени, които внасят, преработват и след това не си изнасят отпадъците, а ги заравят. И ние почваме да ги търсим по села, градове, дерета, след което държавата се заема да утилизира отпадъците на тези, които са правили успешния бизнес. Съгласете се, че няма нищо лошо да внесеш и преработиш него, да произведеш продукт, да създадеш работни места, но означава ли това, че сега държавата трябва да прави инвентаризация на всички отпадъци от 2014 година досега, да ги търси по деретата. Аз вчера бях там, тези хора работят при 40 градуса, тези всички хора с гащеризоните, това са представители на прокуратурата, специализирана прокуратура, хора с висок ранг…цял ден.
Водещ: На кого са тези отпадъци, бяха споменати братя Бобокови?
Емил Димитров: Аз няма да казвам имена, там разследващите органи ще кажат, но ние трябва да направим инвентаризация, това, което сме направили като министерство. Затворили сме вече една площадка, подготвили сме още две, да им се отнемат лицензите, разрешителните. Но ние в момента обикаляме цялата страна и се оказа, че има площадка предвидена за много малко количество отпадъци, някой изведнъж е разрешил десетократно повече. Правим национално турне на отпадъците в страната и ние в един момент трябва да ги съберем. Половината ще се окаже, че са заровени, трябва да ходим да ги търсим къде са заровени.
Водещ: Кой позволява повече – местната администрация, местната власт, общината като такава или?
Емил Димитров: Аз вчера бях с колеги там, но след това ходихме и във Върбица. Там имаме другия проблем, там са отпадъци от акумулатори, опасни отпадъци, трябва да ги съберем и държавата накрая трябва да даде огромни средства, за да ходи по някои бизнесмени и да им оправя боклуците.
Водещ: Кои са тези бизнесмени?
Емил Димитров: Там никой не си беше оставил надпис на отпадъка, той е преди 4-5 години.
Водещ: Ще стане ли ясно?
Емил Димитров: Да се надявам, че ще стане ясно, но дори да не стане ясно, какво правим с тези отпадъци, ще ги събираме на една планина и какво я правим после? Нека да обясня с Върбица, защото вчера вечерта възникна и този проблем. Държавата даде много пари да закрие регионалните, местните сметища и да ги рекултивира, имахме наказателна процедура, което ЕС и държавата даде огромни средства да направим регионални депа, които трябваше да изкарат 10-15 години. Веднага тези депа ги взеха на лична употреба, отпадъци от чужбина заравят, отпадъци несанкционирано и в огромни количества и строителни включително заравят и тези сметища вместо да изкарат 10-15 години на петата-шестата са пълни и се започва – къде е държавата да ни направи нова клетка? Това, което е във Върбица, кметовете, за да не дават пари по регионалните депа, да им излезе по-евтино си направиха местни депа, тайни нови, и за да не са в територията на общината, защото ако се намери на общината, общината трябва после да го рекултивира. Всеки кмет започва да си мисли в посока къде има държавни земи, къде има горски фонд, къде има от Натура дай Боже наоколо, за да си направя едно тайно депо, да го ползвам една-две години, след което да намеря един еколог да звънне в София и да каже – „Вижте какво се случва, ето тук има едно депо…“ – ние не знаем кой го е направил, не съм аз от София занесъл… И ние да отидем държавата и да му изчистим на съответния човек. Точно това е във Върбица. Дано не е само в Натура 2000, нарочно са гледали да не е тяхна територия, да е чужда територия та после държавата да отиде и да им изчисти отпадъка и да го разнася нанякъде…
Водещ: Казвате кметът на Върбица?
Емил Димитров: Аз не казвам кой е, казвам, че сме заловили камион, който е на общината, чий да е?
Водещ: Защото казвате – кметове, имате ли тогава подозрения къде това се случва?
Емил Димитров: Аз имах подозрение, че правят това нещо, правят си местни депа, след като ги напълнят се обаждат по телефона да дойде държавата да им ги изчисти или да им ги рекултивира. Когато стана въпрос за това депо казах - „Няма да се намесвате докато не ги заловим.“ Защото ако аз излезна и кажа – „В България някой се опитва да прави това…“ – ще скочат хиляда души да кажат – „Как не ви е срам, вие ни обиждате, вие ни нападате, вие ни злепоставяте…“. Докато не ги заловите – мълчите.
Водещ: Най-малкото ще кажат – кой го позволява?Защото как може някой…
Емил Димитров: Как…след всеки кмет, след всеки камион, след всеки с боклукчийската кофа да ходи някой инспектор, това ли трябва да направим?
Водещ: Най-малкото, как е възможно тонове боклук да бъде заравян, никой да не види, никой да не чуе…?
Емил Димитров: Да бъде заравян, с багери да се ходи и смятате, че никой не знае… И всички камиони, които отиват да изхвърлят отпадъка и те не знаят къде отиват да го изхвърлят, и Горското и то не знае къде е… Сега изведнъж… А то специално се търси място, където после държавата да го махне. Сега държавата трябва да се грижи за това сметище, което е в Червен бряг….
Водещ: Колко е опасен там отпадъкът?
Емил Димитров: Имаш там…
Водещ: Има ли притеснения за хората, за почвата?
Емил Димитров: Самият отпадък не му е мястото там.
Водещ: Преди колко време е заровен боклукът там?
Емил Димитров: Преди 4-5 години, има многогодишни култури отгоре върху земята, с което е прикрито всичкото това нещо. Обаче сега какво правим, някой трябва да извади пари и това е държавата.
Водещ: Колко ще струва?
Емил Димитров: Досега са 60-70 тона, може и към 100 това да излезе това нещо. Това е изключително скъпа дейност, тя ако беше евтина те щяха да си ги изнесат в чужбина, но както виждате те са намерили място да ги заравят в България. И тука главният прокурор е прав – не може „Аз съм големият бизнесмен“ – а после държавата да се грижи за мен.
Водещ: А край село Рупци какво се случва?
Емил Димитров: Те са едно до друго Червен бряг, пети квартал и село Рупци. Село Рупци не е отворено още, като го отворят ще видим, ако е със същия аналог 7,8, 10 камиона изхвърлени отпадъци там, какво място имат тука румънски и словенски акумулатори в България? Какво им е мястото тука, какво има място европейски отпадък, който не се внася за преработка а се внася за депониране?
Водещ: Тоест, в село Рупци все още не се знае какво точно има и там…
Емил Димитров: Не бих искал, това е дейност на прокуратурата. Аз вчера ходих да им окажа съдействие, много им е трудно. Всеки ден започва с плана за водите, плана за камионите, плана за границите какво е минало. От там започваме с коронавирус отпадъците, защото и те са към мен, от там започват 474 обекта в цялата страна чиста околна среда, от там започват ВиК проблеми, от там започват прокурорски проверки…и накрая казват – „Може ли по-ударно да решим всички проблеми?“ А всъщност се оказва, че от 2007 година имаме затлачени проблеми, които сега някой смята, че за два месеца може да се решат. В крайна сметка сме държава на ЗКПЧ-тата, на партайгеносетата, партийни функционери, които взимат решения и спускат на изпълнителната власт без да се съобразяват това трябва ли да стане, не трябва ли, полезно ли е или не е?
Водещ: Споменахте ковид-отпдъците, сега и във връзка с болниците. Има ли нещо там притеснително?
Емил Димитров: Притеснителното е, че трябва и аз да отговарям за тях, защото инсинераторът се води към МОСВ, а не към здравеопазването и трябва да имаме един резервен, ако се увеличат отпадъците по обем, по организация как да се отидат в два инсинератора…
Водещ: Има ли?
Емил Димитров: Има, и ние се справяме, никой не е разбрал за този проблем, но той стои всеки ден, и тези, които са опаковани отгоре до долу като космонавти и работят именно с тези отпадъци, също трябва да ги мотивираш, да им осигуриш заплати, да ги уважиш, да им дадеш пропуски. Имаше време, когато не можеше да се върви из България, те трябваше да се предвижват до работното място.
Водещ: Споменахте вноса на отпадъците, така или иначе тема, която неведнъж сме коментирали с вас в това студио. В момента как става този контрол, по-стриктен ли е той? Знаем за новата дирекция, която тука също коментирахме, национален координационен център, има ли ефект вече от нея?
Емил Димитров: Ефект има, но къде е проблемът. Действащото законодателство, с това законодателство такива са резултатите, в момента прокуратурата ви ги показва, ето ги…
Водещ: Какво трябва да се промени тогава в законодателството?
Емил Димитров: То няма да се промени, ние три месеца полагаме усилия… Имате площадка, направили сте някакви огромни злоупотреби, аз трябва да ви съставя един акт, да минат две години, да ви съставя втори акт, да минат още две години, едва тогава на четвъртата година тази площадка, ако сега трябва да отнемем лиценза четири години ще чакаме. Ние въведохме предложение да може бързо, когато е опасно за обществото. Досега трябваше да има поне два акта, сега казаха – „Нека да има повторност.“ Е, щом ще си губя времето с това… Нека да го обясня така: Вие сте ми дали една лека кола, МОСВ, аз ли трябва след определено време да ви я върна, аз се старая да ви я върна такава, каквато сте ми я дали. Казвам – трябва резервни части, трябва, гуми, трябва масла, тоест трябва ново законодателство, трябва да се промени, иначе в противния случай ще е същия резултат или малко по-малък. Ние, каквото можем в министерството. Със собствени средства сме направили тази дирекция, щатове окомплектоваме…
Водещ: Вие какво предлагате, още при първо нарушение нещата да се случват?
Емил Димитров: Когато виждаш, че е опасно за обществото, тази площадка сега трябва ли да съществува?
Водещ: Кой не иска това тогава?
Емил Димитров: Не, не, всички го искат но просто не се случва. Преди беше да има две нарушения, сега казва – „Нека да има повторност“. Щом ще е така, каквато кола са ми дали аз такава ще я върна. Но следващият управляващ като вземе натрупани с години проблеми, като не е променено законодателството ще трябва той да си ги променя. Аз съм в тази позиция – какъвто ви е закона аз така го изпълнявам. Искам да се промени – няма да се промени, ако ще, следващият ще бере плодовете на труда. Колата ви я връщам каквато сте ми я дали. Щом не искате нови гуми, нови части…
Водещ: Не е съвсем така, защото тука винаги си говорим за природата колко ни е прекрасна по море и планини и т.н….
Емил Димитров: Разбира се, и трябва да я пазим.
Водещ: Тогава защо всичко се свързва със скандали, започне някакъв проект, веднага – „Той не е както трябва…“ – визирам примерно Рила, там ходихте…
Емил Димитров: Разбира се, нямат право да качват горе багер. Ако се окаже, че това сметище също е в Натура…
Водещ: И пак ли никой не знаеше за този багер, кой го е пуснал горе да се качва?
Емил Димитров: Охраната, като е видяла следите че са минавали камиони веднага се е обадила. Той се е махнал багера, но не е имало нужда да се качва там, няма нужда да се качва…
Водещ: Сега някой ще има ли последствия за този багер?
Емил Димитров: Разбира се, че ще има. Аз очаквам да дойдат и от прокуратурата разпореждания. В понеделник ще отиде цяла комисия Оперативна програма „Околна среда“ ще провери целия проект. Но вие разбирате, това е от 2014 година проект, има си фирми, има си процедури, то е минало всичкото съгласуване. Сега изведнъж някой иска със задна дата да преуреди всичко. Още повече, това са проект за три планини, като спрем тук спираме ли другите три планини?
Водещ: Спираме ли ги?
Емил Димитров: Не, не, това бяха моите въпроси към премиера, вие помислихте, че има някакво… Няма, няма проблеми. Аз казах така – Спираме само площадките или спираме целия проект, спираме тази фирма или спираме да се занимаваме с планините? Някои биха казали изобщо нищо да не се прави, други казват – направете им пътеки както е в цял свят, да не ходят в ляво и в дясно да увреждат и трева, и флора, и всичко… Но, там няма нужда от ОВОС, тука няма строителство. Обаче някой казва – „Спрете го, искаме ОВОС.“ Добре, ние ще го спрем, ще направим ОВОС и когато приключи цялата процедура ще се окаже, че имаме прекрасен проект с прекрасни процедури, но вече парите са взети от Европа. Това ли целим? Ако това целим, да ги пренасочим за коронавирус…. Затова проблемът е, като пуснеш доминото тука и много се радваш, че си пуснал и си спрял нещо, то се завърта и накрая се оказва, че стената те ударя. И аз затова не обичам домино и под натиск. Питахте ме едно време за „Алепу“, защо не съм предприел действия веднага да го спра, защото мога за цяло лято да го спра, въпреки че те самите са се спрели и имат разпореждане от ДНСК. Преди години под обществен натиск министри на два пъти спират един от тецовете в България – било мътно, било шумно, било мръсен въздуха. Имаме две осъдителни дела по 33 милиона. Всяко едно твое действие, всяка една твоя заповед после отива в съда и ти когато правиш такива действия принудително…, осъзнаваш ли, че после влизаш в процедура? Е, под натиск като направиш нещо, за да се харесаш на трима души, а после цялата държава ще плати милиони…излишно действие без да има нужда, ти го правиш само, за да се харесаш. Затова казах – не е хубаво под натиск. Под натиск ще спрем този, утре ще ми извадите цял списък, че затворя цялото Черноморие, на третия ден ще кажете – „Добре, сега, държавата ще бъде осъдена за няколкостотин милиона, вие защо го правихте?“ Ако сега ви кажа – По времето на еди кой си министър два пъти е спиран еди кой си ТЕЦ, държавата е осъдена 66 милиона, ще кажете – този човек защо го направи?
Водещ: За кои ТЕЦ-ве говорим, за кои министри?
Емил Димитров: ТЕЦ „Брикел“. Имало обществен натиск, издали са два пъти принудителни мерки, в момента вървят съдебни дела, двете са по 33 милиона. Когато влязат в сила ще се явят същите хора, които са казвали „Спрете го“ – да кажат защо е така. И за мен…, аз съм много против този ТЕЦ, но искам да кажа, че винаги действията ни трябва да са съобразени и с това, че после държавата ще трябва да плати твоите действия.
Водещ: Тоест темата „Алепу“ за вас е приключила?
Емил Димитров: Темата „Алепу“ е приключена в момента, в който ДНСК е казала, че повече не трябва да се предприемат строителни дейности, докато не се види първият етап дали наистина е защитил зоната, дали наистина това брегоукрепително съоръжение действа. То е извън мен, не ме касае. Между другото, за крайцера „Аврора“ ме питайте, защото те ме питат за по 10-15 години назад, защо да не питате и за крайцера „Аврора“, няма нищо лошо. Имаме Закон за биоразнообразието, точи се от 2007 година, от 2014 година е трябвало да влезе, имаме наказателни процедури, питат ни непрекъснато. Ние се бавим, две години седи в МС и чака. Ставам министър на три дни и казвам – Приемете го, за да не търпим санкции, да не губим пари. Прие го МС и аз си чета едно и също пред всяка комисия, без да дразня никого – трябва да го има, ще загубим пари, направете го. Ама ще има стачки, ще има това… Хубаво, не го приемайте. Ама утре ще има наказателна процедура. Добре, аз не мога да накарам насила, всичко, което се иска от мен съм го направил. Но защо от 2007 година, трябва сега аз да се чувствам виновен, че някой не му харесва закона?
Водещ: Защото вие сте сега, господин министър, вие сте на този пост в момента.
Емил Димитров: Аз съм сега, след мен ще има друг, както е имало преди мен десетки. Ще ви дам пример с пестицидите. Бяхме ги подготвили да ги изнесем в чужбина, голям проблем, от 30 години стои, една голяма част да изнесем да унищожим. Заради коронавируса инсинераторите в Европа ги затвориха. Помолих от трибуната няколко пъти – дайте да ги изгорим в България, имаме инсинератор. „Не, не, не правете нищо.“
Водещ: Кой казва?
Емил Димитров: И опозицията и управляващите. И аз казах – ще се съобразя с вашето мнение. Сто проверки имах дали случайно, въпреки че не са ми разрешили аз да ги горя. Разбира се, че няма. Къде мислите, че са тези пестициди?
Водещ: Къде са?
Емил Димитров: В нови бидони по местата, където са били. Само след един-два месеца идва кампания, същите хора, които са били ще кажат – „Какво става с пестицидите, вие защо не сте предприели действия?“ Както са седели 30 години ще седят още 30, то като имаше възможност не го направихме. Но, никой не си дава сметка какво прави. Ето, аз съм министър от шест месеца и на третия ден имаше вот на недоверие в областта на екологията, изключително оправдан според мен и правилен. Като минат шест месеца дали няма да има следващ вот? Ще има. Защо за шест месеца един път не се събраха да кажат – „Вие сте министър, случайно има ли проблеми при вас, или няма?“ Вижте телевизията, всеки ден има по половин час за екологията…
Водещ: Вие сте част от управляващите, говорите все едно сте в опозиция?
Емил Димитров: Не, искам да кажа, че един коалиционен съвет поне на тема екология можеше да има, а не като дойде следващият вот на недоверие.
Водещ: А защо нямаше?
Емил Димитров: След като виждаш по телевизията всеки ден по половин час се говори за екология, защо не направиш един коалиционен съвет и за това. Може и някой проблем да решим.
Водещ: Тези въпроси са и към вас, защо не направите един такъв коалиционен съвет, защо не поставите тези проблеми на масата с вашите коалиционни партньори?
Емил Димитров: Аз съм човек идеологичен, човек, който се опитва…от джоба си съм платил този център, за да работи, да помогна на прокуратурата да се справим с някаква част от отпадъка. Какъвто закон са ми дали, такъв ще изпълнявам, каквито промени приемат, такива ще изпълнявам. Имаме наказателни процедури, имаме нещо от 2007-ма, аз съм направил, внесъл съм в МС...не отговарям за бъдещето.
Водещ: Наказателна процедура, вчера излезе, че ЕК ни съди за неизпълнение на Рамкова директива за морската стратегия. Нещо пак не сме отчели пред тях.
Емил Димитров: Не сме го отчели преди три-четири години, три-четири години чакаме нещо да се случи и сега викат – „Ау, какво правим?“ – със замислен поглед. И аз чакам. Мога ли да свърша работа за десет години назад? Имам две ръце, обаче всеки счита, напълнил си един язовир, не може ли да напълниш още десет.
Водещ: Вие не знаехте ли, че има толкова много проблеми, когато станахте министър?
Емил Димитров: Разбира се, че знаех, искам да помогна, но това, което мога аз го правя, но недейте да мислите, че мога да отговарям за целия български народ.
Водещ: Казахте язовир, сега няма как да не ви попитам. Решихте проблема, вие с ваши колеги на Перник. Радомир обаче сега има проблем.
Емил Димитров: Разбира се, после и селата ми закачете. Има 52 язовира, тези язовири още по време на комунизма са оразмерени колко града, колко села да захранят. Ако… То беше много хубаво, за Перник никой не каза „мерси“, а сега да видим другия град. Аз да не съм осиновил всички градове. Ние отговаряме за тези язовири, не за цяла България… Хайде закачете сега към тях цялата страна…
Водещ: Чакайте малко сега. Радомир искат от язовир „Студена“ вода заради помпената станция…
Емил Димитров: Знам какво иска Радомир, да има три мандата да не си мръдне пръста, после да дойде държавата, до осинови…
Водещ: Откъде да вземе вода Радомир, те нямат язовир?
Емил Димитров: Те си имат 25 източника, от които са ползвали вода, само един са си възстановили. И някой трябва да ги осинови, като Перник, да си направят кампания… Момент, имаме ВиК, то е към МРРБ, имаме Асоциация ВиК с един милиард създадена към същото министерство. Към Министерство на икономиката има също две фирми, които правеха водопровода за Перник. Сега перничани трябва да решат какво да правят – есента ще искат ли ток, вода – ясно, парно ще искат ли, защото като я дадем на Радомир и в момента ТЕЦ-а и завода нямат вода, спрели сме ги. Ако ние разрешим за Радомир вода няма да имат парно есента и топла вода. Да си го приемат това решение да знаят. Ако те разрешат там, ако има криза утре да не се сърдят. Но не можеш ти към всеки язовир, който е напълнен да закачиш десет града, защото те не искат да си оправят собствената си мрежа. Ако имаме МРРБ и то не може да реши на един висок блок и две улици с едноетажни къщи проблема, трябва да го реши МОСВ, ние не сме водопроводна компания.
Водещ: Чакайте малко, нека да го уточним това. Казахте за другите министерства, но нали за водата в язовир „Студена“ отговаряте вие?
Емил Димитров: Добре, като ми закачите пет града, закачате ми и Кюстендил и Скопие и после викате – Защо язовирът е празен? Той беше празен преди месец…
Водещ: От години Радомир са черпили вода от там?
Емил Димитров: От години Радомир са открадвали вода от там и когато стана скандала с намаляването на водата са изпратили булдозери да сринат всичко, за да няма следи. В момента има вода и изведнъж започваме песента отначало. Защо не отворите всички публикации от преди шест месеца и да видите кой е разрешил водата питейната да се дава на предприятията? Общинският съвет. Кой разреши да се унищожат всички инсталации, които идват от язовира за промишлени цели от язовир „Пчелина“? Пак няма виновни. Защо там се е черпило без водомер и без знанието, аварийно без всякаква заповед за някакви квартали в Радомир? И сега Радомир има 25 извора, 25 сондажа.
Водещ: Тоест, казвате да се оправят другите, да не пипат Крапец и…
Емил Димитров: Дайте сега и Кюстендил да закачим…
Водещ: Защото те сега очакват Общинският съвет в Перник да вземе това решение.
Емил Димитров: Общинският съвет в Перник трябва да ме уведоми, че ние трябва да премахнем разрешителното за двата завода, да си знаят, заводите им няма да имат вода. Есента ще дойде и да не кажат – „Искам парно, искам иначе стачка.“ Не, няма да стане, вземете решение да не ви работи парното и топлата вода, вземете решение и дайте и на Кюстендил. А това, че в Радомир има 25 сондажа и цяла една асоциация с един милиард, цяло едно министерство и още едно с компания не може да го реши, накрая МОСВ. Ама ние и водомерите ли да слагаме? Извинявам се, управлявам язовира само… Този язовир е даден с тези параметри, ако към него ще закачаш други градове, извади го от този списък, за който ние отговаряме. Но това, понеже ние сме напълнили язовирите, цялата държава да си зареже собствените водовземни зони и извори и да се закачи към язовирите, то е престъпление. Щото има вода има кой да отговаря – хайде ви. Кой министър ще подпише към язовир, който е предвиден за един град и няколко села и две производствени мощности да закачим още, само защото на тях им харесва?
Водещ: Вие ще подпишете ли, като казвате – кой министър ще подпише такова нещо?
Емил Димитров: Няма да подпиша никога, докато не получа писмо от общинския съвет. Първо, че се лишават от тази вода, защото за София разрешиха преминаване…
Водещ: За Перник говорим?
Емил Димитров: Да. Второ, че са съгласни есента да нямат парно и топла вода, защото ние на заводите и в момента не даваме.
Водещ: Едва ли перничани ще се съгласят с това.
Емил Димитров: Трето, че в случай на криза ние няма да отговаряме, ще го извадим от този списък, да си отговаря общинският съвет, щом толкова много ги разбира нещата. София се съгласи само преминаване на водата, тя от Белмекен, а те искат собствена вода. И накрая, защо никой не попита при две министерства и асоциации, при кмет трети мандат – защо не са оправени 25 водовземни съоръжения на територията на Радомир?
Водещ: Ще попитаме, ще попитаме, защото топката се прехвърля, а хората и от Радомир и от Перник в общи линии си искат и то напълно нормално и вода, и парно…
Емил Димитров: Те имат право Радомир на вода, но да си питат кмета защо не си е оправил сондажите.
Водещ: Като казват за нивата на язовирите, между другото и за „Студена“ се появи такава информация, че както нямаше вода може и да прелее, как е положението в язовира?
Емил Димитров: Те много хора са компетентни по водите, как ще прелее, как няма. Ще ви кажа за „Студена“ – 25 милиона и 200 хиляди, може да бъде до 24 милиона и 200 хиляди според Хидрология и метрология. В момента е на 21 милиона и 112, притокът му е спрял, притокът, ако изключим Софийският водопровод в момента Перник харчи повече вода от язовира, отколкото идва притока. Само след десет дена ще го разберат всички. Язовирът спря да се пълни, а ние трябва да дадем на Владая, трябва да дадем на Палакарията, трябва да дадем на други…
Водещ: Положението не е толкова розово….
Емил Димитров: Язовирът няма да прелее, а и да прелее, има къде…
Водещ: А други такива язовири можете ли да ни посочите?
Емил Димитров: Язовир „Искър“ го държа на 85.68 процента, „Бели Искър“ е на 84, „Среченска бара“ е на 99, „Йовковци“ на 87. Ние язовирите за вода са ни над 85 процента, максимално я пазим. Благодарност на кмета на София, че изчисти под Панчарево реката, в случай че се налага да изпускаме язовира. Пазим го максимално пълен за 4-5 години София да има вода. Не знаем дали ще има криза или не.
Водещ: Трябва да се планира. На финала на нашия разговор, имаше протести, отново Натура 2000 беше в контекста. Имате ли притеснения от такива брожения в обществото, Зелените, както най-общо се казват?
Емил Димитров: Аз притеснения нямам, ако ми приемат закон, ще го изпълня такъв какъвто е, ако не ми приемат закон и промените, последствията няма да са мои, последствията ще са за цялата страна. Като станете утре управляващ ще разберете, че е трябвало да се приеме още преди пет години закона, за да може….
Водещ: Те протестират точно срещу закона за "Натура", казват…
Емил Димитров: Съгласен, но това има своите последствия. Вие казвате – аз ще счупя прозореца, защото ми е топло, аз ще ви кажа – като дойде зимата ще си говори. Ама зимата ми е студено… Съжалявам, лятото ви го обясних. Трябва да има такъв закон, България ще претърпи много вреди от неусвоени средства. Ако обаче Народното събрание реши да не го приеме, както досега са работили министрите, ще работя и аз. Аз проблеми нямам, проблеми имат следващите управляващи и настоящите, ако искат да усвоят пари. Това е проблемът.
Водещ: Вие проблеми нямате, но трябва да решавате такива. Благодаря ви за това интервю.
Емил Димитров: Непрекъснато го правя.