Юлиян Попов: Въглищата излизат от употреба по чисто икономически причини

За домакинство на COP 29 догодина ни спират Русия и Беларус, но инициираме алтернатива за провеждане на форума на разпределен принцип в различни страни, казва още министърът на околната среда и водите пред "Капитал"

Юлиян Попов е министър на околната средата и водите в кабинета "Денков", като е заемал същия пост и в служебното правителство на Марин Райков. Сътрудник е към Европейската климатична фондация и признат експерт в областта на енергийния преход. Той също така е сред създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор.

Темата накратко

• Ще създадем по-строга координация на РИОСВ и басейновите дирекции
• Планът за възстановяване трябва да е готов през септември, паралелно работим и по териториалните планове за справедлив преход на Стара Загора, Перник и Кюстендил
• Към момента няма риск от загуба на средства по програма "Околна среда"

________________________________________

Вече два месеца сте министър на околната среда и водите. В какво състояние е институцията и кои са неотложните проблеми, с които се сблъскахте?

Институцията я намерих в много добро състояние. Това е експертно министерство, но също така много комплексно - има регионално инспекции по околна среда, басейнови дирекции, самата Изпълнителна агенция по околна среда, която е голяма колкото министерството. Това са самостоятелни юридически лица. От миналата година към министерството е Националният институт по метрология и хидрология, който е огромна институция и в момента е в процес на интеграция. Също така управляваме оперативната програма "Околна среда".

Колкото до неотложните задачи - довършваме реформи и законови промени по плана за възстановяване. Има и няколко проблема, които са обществено горещи. Например пасторализма - това е правото на животновъди да отглеждат овце и крави в националните паркове. Също така по линия на замърсяването с миризми. Чисто технически това е много трудно да бъде регистрирано, а има и спор дали е екологичен или здравен проблем. На европейско равнище няма решение по този въпрос и се надявам, че ние може да имаме активен принос за решаването му.

Мисля, че вече сме в ситуация, в която обществото е станало много по-чувствително към качеството на живот. Само преди 10 години неща като миризми, шум, гледка към ландшафта, замърсяване и т.н. не вълнуваха много хората. Сега обаче те излизат на първи план.

И климатичните промени като цяло започнаха да вълнуват повече обществото. През последните седмици страната беше обхваната от гореща вълна и се видя, че градовете ни не са подготвени за подобни екстремни събития. Какво може да се направи в тази посока?

Конкретно за градските топлинни острови - трябва да започнем да адаптираме градската среда към климатичните промени. Градовете имат нужда от водни притоци и площи, от естествена сянка, от засветляване на цветовете на сградите и инфраструктурата, зелени покриви и т.н. Това е въпрос на регулации, местната и националната политика. Без да преувеличаваме, градовете могат да станат смъртоносни при повишаване на общите температури, ако не се вземат мерки.

Както охлаждането, така и отоплението обаче са свързани с енергийната ефективност на сградите, което е ключово не само за адаптиране, но и за превенция на климатичните промени.

Като споменавате енергийната ефективност, тя е ключов елемент от Националния плана за енергетиката и климата. Той обаче трябва да бъде актуализиран тази есен. Докъде е този процес в момента?

Още не е готов актуализираният вариант на плана. До голяма степен той ще зависи от резултатите от енергийните модели, които се правят по Плана за възстановяване и устойчивост. При всички случаи ще трябва да бъде приведен към новите цели на ЕС.

Но ако се върнем на енергийната ефективност - обновяването на сградите и изисква десетки милиарди евро, които няма как да бъдат осигурени чрез публични средства. В рамките на 10 години могат да се осигурят 8-10 милиарда максимум. Затова е много важно да има финансови инструменти, които да привличат частно съфинансиране. И то не само да се изисква 20% самоучастие, а тези инструменти да се нагаждат към финансовото състояние и амбиции на домакинствата и отделните сгради. Това все още не се прави в България, а го има във всички други страни. Затова и в бъдеще ще продължим да изоставаме по линия на енергийната ефективност.

Енергийната ефективност обаче е само едната страната на монетата. Другата е как се отопляват домовете - с дърва, въглища, ток, газ или топлофикация. Тук също трябва да се прилагат мерки.

Да, има предвидени мерки за декарбонизация на енергийните източници, но знаете ли, това, което е записано в даден план или документ, често не е това, което е се случва. Някои неща - например развитието на соларите - се движи много по-бързо от всички прогнози и планове. В същото време развитието на вятър, което е много важно за общото балансиране на системата - се бави. От сега не знаем колко бързо и как ще навлезе водородът, големите далекопроводи, които могат да пренасят енергия от Африка към Европа.

Как тогава в сегашната ситуация могат да се правят планове за след 10 години?

Това е почти невъзможно. Само преди 10 години енергетиката беше нещо съвършено различно. Цялата енергийна икономика се промени - неща, които бяха скъпи, станаха евтини и обратно, централизираното се децентрализира, базовата енергия от производствена категория се превръща в търговска. Но в тези 10 години имаше огромни инвестиции в иновации, които тепърва ще залеят пазара. И ние не знаем точно какви са и кои ще се наложат.

В много по спешен порядък обаче трябва да се случат реформите и инвестициите по Плана за възстановяване и развитие, който споменахме преди малко. Той обаче е в процес на изменение, след като в началото на годината депутатите решиха, че изискването за ограничаване на CO2 емисиите от въглищните централи трябва да отпадне. През юни се появи чернова на преработения план, но какво реално се случва и кога ще представим финален вариант пред ЕК?

Работи се по документа. Водят се преговори за това как планът да се съобрази едновременно с решението на Народното събрание и с договореностите, които сме поели пред Брюксел. Това е доста труден процес и предполагам, че ще се реши през септември. През август ще работим усилено по моделирането и настройките на енергийните мощности.

Ключовият въпрос е какво ще правим с въглищните централи?

Истината е, че и нищо да не правим, по същия начин, по който се разгръща възобновяемата енергия, а именно по търговски причини, ще се закрият и въглищата. Когато пазарът движи нещо, никой не може да го спре. Трябва да сме откровени с хората, че въглищата по чисто търговски и икономически причини излизат от употреба. И е много важно максимално бързо, не като държава да отидем в "Марица-изток" и да построим нещо, а да създадем условия за привличането на частни инвеститори там. Инвеститори има, просто трябва да ги привлечем.

Много пъти сте казвали, че при добро планиране и цялостна стратегия в "Марица-изток" могат да се привлекат 20 млрд. евро инвестиции. Обсъждате ли такъв подход в правителството сега?

Да, разбира се. Министърът на енергетиката Румен Радев е много амбициозен по отношението на водородната икономика. Вървим в тази посока и с другите колеги от кабинета.

С какъв хоризонт обаче работи правителството?

Политическият хоризонт е важен, но много по важен е стратегическият. Иска ми се да работим с хоризонт 2050 г. От емисионна гледна точка тогава трябва да сме постигнали въглеродната неутралност и всички усилия трябва да са обвързани така, че тази цел да бъде постигната. От гледна точка на конкретните числа през годините не е важно дали те ще са +3 или -3, а цялата траектория да е ясна и да постига крайната цел. Това е много важно за инвеститорите - да знаят какви са дългосрочните цели на държавата и доколко сигурно е постигането им. Ние непрекъснато казваме, че ще направим нещо, но утре, като дойде другото правителство, променя целите и пътя. Инвеститорите просто отбягват такива държави.

Като говорим за стратегическо развитие, има още един пакет документи, който е много важен и би трябвало да определи бъдещето на цели региони - териториалните планове за развитие и декарбонизация. Вече изоставаме драматично с тяхното изработване и приемане. Какво прави настоящото правителство?

Все още се обсъждат детайлите по тях, но до края на годината трябва да са готови. За мен е много важно да имаме голямата визия - регионът "Марица-изток" ще се развива като индустриална, високотехнологична зона, насочена към въглеродната неутралност. Това включва всички големи технологични компании в света. Другото е, че бързо трябва да се изгради административен капацитет за подготовка на всички планове и проекти, така че да привлечем тези компании и да запазим региона като технологичен и енергиен, отвъд въглищата. Третото е да се ангажира местната общност, но не от гледна точка на това какви пари ще дойдат, за да бъдат усвоени, а по какъв начин искаме да се развиваме.

Ясно е, че ако се бавим с териториалните планове, в крайна сметка ще загубим финансирането на ЕС. За разлика от другите фондове, тук финансирането е така структурирано, че не може да го прехвърляме, а го губим.

Една от най-проблемите и рискови европейски програми е "Околна среда". По нея проектите все буксуват, пари се прехвърлят от една мярка към друга, за да не бъдат загубени. Какво е реалното положение там?

Програмата подкрепя много неща, които не са пряко свързани с околната среда. Например изграждането на ВиК инфраструктура, което е пряко свързано с други министерства. Тази междуинституционалност прави управлението на програмата по-трудно, но от друга страна, дава възможност средствата да се прехвърлят между различните направления.

Към момента няма толкова проблемни проекти, които да са в критична точка от загуба на средства. Има рискове от забавяне на инвестиционните проекти.

Няколко български градове имат сериозен проблем с качеството на въздуха. Пловдив дори беше осъден. Какво може да предприеме МОСВ по въпроса?

Поели сме конкретни ангажименти за ограничаване на замърсяването. Но по-важното тук е, че се водят политически преговори за въвеждането на нови по-строги норми за качеството на въздуха - сега например европейските норми са по-либерални от тези на Световната здравна организация. И ако това се случи, много градове в Европа ще се окажат в нарушение.

Един проект, който засяга чистотата на въздуха, е инвестиционното намерение на Румен Гайтански-Вълка за изграждане на голяма инсталация за изгаряне на отпадъци край Павликени. В мотивите срещу доклада по ОВОС пишеше, че проектът е опасен за хората и околната среда, но сега казусът е в съда.

Сагата там продължава. Но един от основните проблеми, освен че самият инвеститор не се ползва с добро обществено доверие, е, че обществото не вярва, че даден проект ще бъде изпълнен така, както е изграден. Например сега може да се казва, че този инсинератор ще спазва всички екологични норми, но хората не вярват.

Това не е ли така именно заради работата на районните инспекции по околна среда, които правят екологичните оценки на проектите и ги разрешават. С тях са свързани едни от най-големите скандали напоследък - дали ще е за дюните, за замърсяване, за проверки.

Точно затова едно от нещата, които искам да направим, е по-строга координация на РИОСВ и да ги подпомагаме в работата. Не изключвам недобронамерени провали, но в много случаи това е резултат от липса на капацитет и компетентност или от липса на ресурс. Заплатите там не са високи и липсата на експерти е голяма.

Важно е и хората да разберат, че в много случаи законът позволява неща, които не са правилни от гледна точка на общественото възприятие. И затова се създава грешно впечатление, че тези органи не работят добре. Но те си вършат работата по закон. Аз самият се бунтувам например срещу строежи в красиви места, които затулват гледката. Такива има навсякъде в страната. Това са тежки нарушения на гледката, но са законни. Така е и с дюните или с парковете - те така са приватизирани, че сега се създава конфликт между правото на собствениците и обществените интереси.

Ето конкретен пример е комплексът "Мария Луиза" в Борисовата градина. Хората с право са гневни. Аз лично смятам, че трябва да се оцени обектът от гледна точка на това каква икономическа полза може да има от него - тя е минимална, защото в парка не може да се строи - и съответно спрямо нея да се обезщети собственикът на друго място. По същия начин трябва да се действа и с дюните. Трябва компенсациите да са справедливи и това да се уреди законово.

Появиха се критики, че директорката на РИОСВ - Стара Загора, която преди време затвори свързваната с Ковачки централа "Брикел", е била уволнена. Какъв е вашият прочит на събитията?

Реално това е текущ казус, свързан с административно несправяне със задачите. Има доклад, който разписах. В него няма нищо целенасочено. Аз съм последният човек на света, който ще тръгне да защитава замърсяващи инсталации. РИОСВ - Стара Загора, е много важно от гледна точка на контрол и оперативна работа в района на "Марица-изток" и сега ще се обяви конкурс за нов директор.

Моята амбиция, както казах, е да се заздрави и засили подкрепата и контролът за РИОСВ, да се увеличи и бюджетът им, защото сега имат много ниски заплати.

Това вероятно създава условия за корупция.

Разбира се. Но когато системният контрол е на по-високо ниво, това може да се контролира.

Бившият екип на екоминистерството в лицето на Борислав Сандов и Тома Белев ви обвиняват и за назначението на Тонка Атанасова за съветник. Тя е бивш директор на РИОСВ - Бургас и Хасково, заради което е свързана с т.нар. подпорна стена на Алепу и работата на ТЕЦ "Марица 3", също свързвана с Ковачки.

Тук става дума за съветник, който няма никаква изпълнителна функция. Бих казал, че министерството трябва да се гледа от гледна точка на това какво прави, а не кой точно го прави. Отправям покана към всеки, който има интерес в сферите на министерството, да повдигне въпросите за политиките му - какво ще правим с дюните, с миризмите, с ландшафта, с отпадъците, с водите и наводненията, с шума, с въздуха...

Кой е вашият личен приоритет, който сте си поставили като цел да постигнете?

Това е подобряването на системата на регионалните изпълнителни агенции по околната среда и басейновите дирекции. Това е основен системен въпрос, който може да промени много други неща.

Но извън това стои амбицията да поставим България на картата на климатичната дипломация с потенциалното домакинство на COP 29 догодина. Спират ни Русия и Беларус, но инициираме алтернатива за провеждане на форума на разпределен принцип в различни страни. Разговаряме с множество правителства в ЕС, Великобритания и Норвегия за това как да се организира.