ИНТЕРВЮ С МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ В ПРЕДАВАНЕТО „Денят започва“, БНТ, 12 април 2018 г.

12 април 2018 | 15:03

Водещ: Над 2/3 от държавите от Европейския съюз, включително и България, имат проблем с мръсния въздух. Това стана ясно по време на неформалния съвет на екоминистрите от Европейския съюз, който приключи вчера в НДК. Министърът на околната среда Нено Димов заяви, че е настъпило време за реални действия и резултати за подобряване качеството на въздуха. Добро утро на Нено Димов. Добре дошъл.

Нено Димов: Добро утро. Добре заварили.

Водещ: Години наред се получава така, че много се говори, много неща се правят, но резултатите някак си ги няма. Защо така? Какво отчетохте с вашите колеги като изводи?

Нено Димов: Може би по-скоро да кажем, че резултати се постигат, но не така бързо, както би ни се искало.

Водещ: Да, не са онези, които…

Нено Димов: Всъщност, може би да започна оттам, че на практика за първи път, поне откакто България е член на Европейския съюз, може би и изобщо, се повдига темата на толкова високо ниво. Това е принос на Българското председателство, което постави темата на най-високото възможно политическо ниво в сферата на околната среда, пред всичките министри. Нека само да кажа, че 19 министри присъстваха на неформалния съвет, което е доста добро представителство, за да е ясно, че това е проблем, който е много сериозен за Европейския съюз, да е ясно, че този проблем се припознава от всяка една държава, и то е проблем не само в България, не само в тези 2/3, но и като цяло проблем на качеството на живот. Проблем, свързан със здравеопазването, проблем, свързан с благосъстоянието. Второто нещо, което е ясно, че този проблем не може да намери единно решение. Беше много интересно, от Кипър колегата каза, че един от основните проблеми е преносът на прах от пустините в Северна Африка. Нещо, което със сигурност да кажем не е проблем в Швеция.

Водещ: Да, и в Германия.

Нено Димов: И в Германия, да. Така че ние виждаме доста различни причини за замърсяване на въздуха, но като цяло е ясно, че това е проблем на Европа, и Европа трябва да се справи с този проблем. Може би има 4 нива, на които трябва да се  вземат мерки, естествено, Европейския съюз като цяло. Аз малко по-късно ще кажа какъв тип неформални разговори съм водил с някои от колегите в тази посока. Националното ниво, местното ниво и в края на краищата може би е най-устойчивото, когато ние като граждани осъзнаем, че трябва да се лишим от някои досегашни свои навици, свои удобства и трябва да променим до известна степен живота си, защото в края на краищата гражданинът е този, който е потърпевш от този мръсен въздух. Не държавата, общината боледуват, ние боледуваме. Така че от тази гледна точка трябва да има и това усилие. То може би ще е най-бавното, но пък от друга страна ще е най-устойчивото.

Водещ: Да де, но това, което наблюдаваме, че всяка страна взима някакви мерки, които обаче застрашават друга страна. Ето, Германия – въвеждат, дават право на общините да ограничават движението на дизелови автомобили, което веднага води до извода, че дизеловите автомобили ще отидат в Сърбия, ще дойдат тук, в България, на много ниски цени, защото германците ще започнат да се освобождават от тях.

Нено Димов: Точно това е, което като казах, че ще ви дам пример за разговор, който сме водили с някои от колегите съвсем неформално на този съвет, всъщност, това, което казвате, е определен вид изкривяване на пазара. Когато има определен вид изкривяване на пазара, това вече не говори за единен пазар. Всъщност, забраната да влизат дизелови коли в Германия или град в Германия, прави изкривяване. Това изкривяване дава ефект в друга част, където тази забрана я няма. За да имаме единен пазар, това изкривяване трябва да бъде регулирано на ниво Европейски съюз. Всъщност, това, което обсъждахме дали е възможно, пак казвам съвсем неформално, това не беше тема на съвета, това бяха двустранни разговори с някои колеги, които съм имал, е държавите, които въвеждат такива забрани, да имат и отговорността да не могат да изваждат коли, които да кажем не са ретрофитни, които не са оправени, които не отговарят на определени стандарти. Защото те също трябва да поемат своята отговорност за това изкривяване на пазара. То е може би правилно от тяхна гледна точка, но ако искаме да имаме отворен пазар, това трябва да бъде тяхно задължение, а не задължение на страните, които не изкривяват пазара. Това обаче не може да бъде решено на национално ниво, тъй като става дума да кажем между България и Германия, или България и Румъния. От тази гледна точка трябва да се реши на европейско ниво, и това е тема, която вероятно ще стане и тема на разговор на ниво Европейски съюз, защото това е онази неголяма част, която самият Европейски съвет може да направи. Искаме да имаме единен пазар – това е една от основните ценности, върху която се гради Съюза, когато той се изкривява, това изкривяване трябва да бъде компенсирано, и то на място.

Водещ: Добре. И тук например, ако влезем при нас, имаме изключително остарял автомобилен парк. В същото време малко са хората, които могат да си купят нови автомобили, но и малко са, да не кажем почти ги няма, облекченията за тези, които си купуват нови автомобили.

Нено Димов: Всъщност, може би отзад напред – две са нещата. Когато говорим за облекчения, другата сряда на колегиум ще прегледаме една промяна в екотаксите, с които за електромобилите екотаксата ще бъде нула, тоест, няма да има екотакса, за хибридите ще бъде много намалена, за новите коли – също ще бъде намалена, а за тези, които са на 5 години ще бъде запазена, и за по-старите – тя ще бъде увеличена. Така че това е първа стъпка, която ние можем да направим, и направихме доста сериозен разчет. Нещо друго, в този обхват ще хванем и превозни средства, които до този момент не бяха обхващани – говоря за тежки превозни средства. Така че от тази гледна точка правим тази първа стъпка. Естествено, това е една от множеството. Ние имаме разговори с Министерството на финансите в тази посока. Но пак казвам, това е една от първите ясни заявки, вече чисто икономически.

Водещ: Тоест, промяна на екотаксите, като те ще бъдат по-високи за автомобилите, които са по стари?

Нено Димов: Да, и по-ниски за автомобилите, които са по-нови, а нула, тоест, ще бъдат освободени от екотакса електомобилите. Така че това е ясна заявка в каква посока искаме да отидем. За тези, които са стари, които говорихме – аз четох вчера в едно интервю, че над 1 млн. автомобила са над 20 години – това е от КАТ информация, на практика, знам, че министерството на транспорта, и сме говорили няколко пъти с тях, в промените на законите, които готвят в момента, ще има много завишени изисквания към техническия преглед. Не само от гледна точка на състоянието, което сме свикнали – спирачки, кормилна система, но и от гледна точка на опазване на околната среда, замърсяването на въздуха, изпускането на газовете. Така че това, което вече е в България, е много по-трудно да бъде изведено, но контролът – вие знаете, че Столична община подари на контролно-техническия преглед при първа регистрация газанализатори. Аз водя преговори с Брюксел по Оперативна програма „Околна среда“ да може МВР да бъде бенефициент, което в момента не е така, за да купим за всички в страната, защото ако само в София е затворено, отвсякъде другаде може да се вкарват стари коли…

Водещ: Няма ефект.

Нено Димов: … които не отговарят, няма ефект. Тоест, това е следваща стъпка – в цялата страна да бъде възможна първа регистрация, да не се допускат коли, които технически не отговарят и от екологична гледна точка. Така че това са мерки, които се взимат, и те са съвсем реални. Между другото, те са описани и със съответните срокове в програма, която трябваше до края на март да дадем в Брюксел. Тя вече е на експертно ниво в Брюксел и ни предстои техническа среща, за да изчистим детайлите по прилагането. Но това са основните линии, в които се върви. Пак казвам, резултати има, но те не са толкова бързи, колкото би ни се искало.

Водещ: Кога ще започнат да се въвеждат например и на какъв принцип екостикерите на автомобилите? Какви ще бъдат тези стикери? Какво ще може да се ограничава, на кои ще може да се ограничава и как движението?

Нено Димов: На практика идеята на тези стикери е да дават информация за еврото за колата, тези стандарти, които са навлизали през годините. Като тези стикери трябва да бъдат достатъчно различими, така че местната власт – тук пък вече идва ниво на местната власт – да решава дали например в момент, в който се очаква високо замърсяване, да каже, че определен тип коли, които повече замърсяват, които имат определен стикер, не могат да влизат, дали ще има райони в целия град, в които не може да се влиза, или пък няма да има никакво действие, пак казвам, това е нещо, което вече местната власт ще трябва да може да решава. А пък при тези стикери ще има единна система, която държавата дава, така че местната власт да има обща за страната визия. Тоест, ако дойде една кола от Перник, тя да има същия вид стикер, какъвто е например в София.

Водещ: Тези стикери на какво ще се дават – на базата на това какъв ни е автомобилът, или на базата на ежегодните измервания на изгорелите газове, които изхвърля?

Нено Димов: Доколкото съм запознат, те са на база евронормата, която покрива автомобила. Вие знаете, че в момента най-новите отговарят на евронорма 6. Оттук назад като се тръгне, трябва да бъдат обвързани с този стандарт, който има. Това е може би най-лесният начин, не знам дали е взето окончателното решение. Пак казвам, това е проблем, който е свързан с годишните технически прегледи. И ние с министерство на транспорта се разбрахме, че трябва да има такава идентификация. Вече те са тези, които ще решат каква ще бъде сертификацията.

Водещ: Тук веднага възниква логичният въпрос, който един от зрителите ни е писал – г-н Мустаков, ако не ме лъже, поне така е написано на мейла, а В. Борисов се е подписал, та той казва – с какъв стикер ще се маркират автомобили, които имат поставени газови уредби и се движат на газ метан или пропан бутан?

Нено Димов: Те и в момента имат стикер, защото знаете например, че в някои от моловете е забранено да влизат в подземните гаражи. Така че те и в момента се различават.

Водещ: Не, става въпрос какъв екостикер ще получат?

Нено Димов: Този стикер не е специално екостикер. Това е стикер, който носи много информация, включително и такава от гледна точка на опазване на околната среда и въздуха. Но той носи и много друга информация в него. Така че ние не трябва да се съсредоточаваме само върху екологичната част, въпреки че това в момента нас двамата в разговора ни интересува, но той носи и много друга информация. Основната идея е да може да бъде различен и да се знае. Примерно, както в София имаме работеща система вече за ранно предупреждение, тоест, за предупреждение за замърсяване, ако се очаква това замърсяване, да се каже: вижте в определени райони коли със стикер еди кой си цвят не могат да влязат.

Водещ: Транспортът обаче, автомобилният трафик не е най-големият проблем за въздуха.

Нено Димов: Точно така. Най-големият проблем е битовото отопление.

Водещ: Така. Там какво следва и кога ще бъдат готови всички законодателни промени, които ще поставят ред на първо място в качеството на горивата за битово отопление?

Нено Димов: Всъщност, ние завършихме общо взето вътрешната процедура в министерството, и също другата сряда на колегиума ще бъдат гледани промените в Закона за чистота на атмосферния въздух, който след това естествено ще трябва да мине през процедурата на обсъждане, Министерски съвет, Народно събрание. Но в наредбите, които ще бъдат към него, които ще бъдат променени, продължаваме да имаме за цел от следващия отоплителен сезон да сложим изисквания към твърдите горива, основно към въглищата и брикетите, които се продават на пазара, за съдържание на сяра и пепел. Пак казвам, това чисто законодателно е доста лесно да бъде направено, доста по-трудно е как ще бъде контролът. И това, което продължаваме да организираме с Министерството на икономиката и с Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, точно контролът при вноса или добиване – не е толкова трудно за добива, защо в България има само няколко рудника, които предоставят такъв тип въглища, но като цяло това е първата стъпка. Втората стъпка, която е с хоризонт до този етап 2020 година, е екодизайнът. Тоест, продуктите, които биват произвеждани, които биват пускани на пазара, говоря за печките, за отоплителните тела, да отговорят на определени, стандартно определени изисквания от този екодизайн, така че да имат много по-голям коефициент на полезно действие, респективно много по-малко замърсяване. Всяко от тези две неща само по себе си ще даде ефект, комбинацията ще даде много по-голям ефект. Вече друг е въпросът колко време ще отнеме промяната на тези горивни инсталации. Ние в рамките на първото полугодие на тази година вероятно ще отворим Оперативна програма „Околна среда“, ос „Въздух“ – замърсяване на въздух, с около 113 млн. лева, което не е много, но не е и малко. И там общините ще могат да кандидатстват по техни мерки, те в момента разработват своите планове за чист въздух, ще могат да кандидатстват. И по този начин всяка индивидуално да инвестира в тази част, която смята, че ще има най-голям ефект. Защото пак казвам, има разлика между София и Видин.

Водещ: Има определено.

Нено Димов: Така че това е въпрос, не ние ще кажем: Купувайте това, купувайте друго. Там, където вие смятате, че ресурсът, който ще получите, ще има най-голям ефект, инвестирайте там.

Водещ: Добре, но в същото време общините имат проблеми с поддържането на чистотата.

Нено Димов: Факт. Всяка пролет съм издавал заповед, пък и колегите преди това са издавали заповед, за миенето на улиците, което трябва да се прави, регулярността на миенето на улиците. Но тук отивайки към чистотата, трябва да кажем нещо в самото начало за нашето собствено виждане. Примерно, паркирането върху тревни площи, което от тревна площ прави кална площ, която като изсъхне тази кал води до замърсяване, е проблем. И той зависи не само от контрола. Не може да бъде контролиран цял един град. Става въпрос вече и за съзнание. И затова всъщност, най-бавният процес е промяната на нашето съзнание, но той е и най-устойчив – веднъж променено, то е променено завинаги. Ако погледнем друг пример, който може би е интересен – спирането на пешеходна пътека. Преди 15 години никой шофьор не спираше на пешеходна пътека, сега много рядко някой не спира, поне в София – нямам много поглед извън София, но и извън София се забелязва. Отне много дълъг период от време, но това е типичен пример за промяна, която ще е устойчива. Ще ни отнеме, още по-назад, ако се върна – забраната на оловните бензини през 1997-1998 година – беше много проблемно, беше с много притеснения. Никой вече не си спомня за това – то просто е станало част от нашето ежедневие. Така че това са процеси, които са бавни, но веднъж случили се, са много устойчиви. Ние сме в процес в момента на тази промяна.

Водещ: Другият проблем обаче е с т.нар. „махали“ на малцинствата, които включително с въвеждането на стандартите за твърди горива, как да ги спрем от това да събират пластмасите, старите дрехи, старите гуми, които отиват, горят, и виждаме какво се случва с „Красна поляна“, виждаме какво се случва с много подобни места – в Пловдив например, същият проблем със „Столипиново“?

Нено Димов: Няма лесен отговор. Тук, всъщност, ние имахме в началото на сезона, от може би след Коледа до края на февруари регулярни съвместни проверки с Инспектората на Столична община и Регионалната инспекция в София включително не могат да бъдат проверявани домове. Но източникът на тези горива, примерно сервизи, които се оказа, че по някакъв начин не са предали маслата, които са взели от колите, защото си има книги, по които се води, бяха наложени доста сериозни санкции. В момента нямам цифрата в главата си, но бяха над мисля 45-50 хил. лева санкциите, които бяха наложени. По същия начин знам, че Столична община беше организирала събирането на употребени гуми. Тоест, това са дейности, които местната власт трябва да направи на място, за да лиши от възможността те да достигнат до дома. Защото веднъж стигнали до там, е много трудно да влезете в нечий дом и да видите какво той гори. Но когато грубо казано „пазарът“, източникът бъде контролиран, това ще доведе до много по-малко възможност за подобен тип дейност. Обмисляме варианти и с текстила, в момента на много ранен етап проучваме възможностите, които има, тоест, опита, който има в другите държави, защото това се случва за пръв път, поне до мен достигна тази зима като проблем, и сега сме започнали какви са добрите практики. Но цялото това дългосрочно ще намери до голяма степен своето решение през може би една от най-новите политики на Европейския съюз – кръговата икономика. Защото това, когато това, което днес казваме отпадък стане суровина, то просто няма да бъде изгодно да се гори. Но пак казвам, това пък е много дългосрочно. Така че трябва да имаме краткосрочни, средносрочни мерки докато реализираме тази може би най-добра европейска политика.

Водещ: Дори ги наблюдаваме – обикалят улиците с каруци, събират всякакви видове пластмаси, включително такива опаковки от малки квартални магазинчета, събират изхвърлени дрехи от кофите за смет. Например при управление на отпадъците от пластмаса, какво трябва да се направи, за да нямат достъп до този вид алтернативно гориво?

Нено Димов: Вие знаете, че има на места кофи за разделно събиране, тоест, но колко се използват.

Водещ: Включително мога да ви кажа тук, на бул. „Васил Левски“, има, точно до кръстовището с „Гурко“. Минавайки оттам съм ги наблюдавал как идват, обръщат кофата, и събират това, което е в нея. Точно тази за пластмаси.

Нено Димов: За съжаление, това между другото е проблем и на рециклиращите предприятия, и на организациите, които събират разделно отпадъци, защото те по този начин по-трудно изпълняват целите, които си поставят. Но пак казвам, това е въпрос на промяна на манталитета. Ние не можем до всяка кофа с боклук да сложим полицай или някой, който да контролира от Районната инспекция, или от Столична община, или от съответната община. Има неща, които ще се случат по-бавно. Пак казвам, основата трябва да бъде насочена към „пазара“, към източника, че ще бъде по-трудно, ние сме започнали мерките. Това, което се случи тази зима да кажем със склада, който продаваше начупена стара дограма за горене, върху която има боя, там сложихме много сериозни санкции, съвсем ефективни санкции. Това е пътят – от едната страна да се опитаме да разширим системата и обхвата на разделното събиране на отпадъците и рециклирането, целите, които се поставят, от другата страна – санкцията към тези, които не го изпълняват. Но не очаквайте, че утре ще се събудим и всичко това ще е решено. Защото ако пак се върнем 15 години назад, ще видим колко по-добре днес функционира системата, а може би след 15 темата ни ще бъде съвсем, съвсем различна.

Водещ: С климатолози сме говорили тук, че въздухът, който се диша в момента, е 10 пъти по-чист от онзи, който се е дишал преди 20 години.

Нено Димов: Между другото, въздухът, който дишаме днес в София, е по-чист не 10 пъти, но разбира се, но по-чист от въздуха от преди 6 години. Имаме константно намаляване. Но ние все още не сме постигнали нормите, които Световната здравна организация, респективно Европейският съюз, респективно българското законодателство считат за най-добри. Тоест, това, че качеството на живот се подобрява не означава, че ние не трябва да се стремим да постигнем онова качество, към което в края на краищата искаме да имаме. И когато го постигнем, вероятно ще искаме още повече, защото това е нормално за човешката природа.

Водещ: Днес в Каварна ще има обществено обсъждане за бъдещето на местността Болата. Местната власт там настоява тя да бъде извадена от резервата.

Нено Димов: Плажът „Болата“ става дума.

Водещ: Плажът „Болата“, да. Това може ли да се случи, според вас? И въобще редно ли е?

Нено Димов: Да, това всъщност е типичен подход, който има и правителството, и в част от „Обединените патриоти“, да гледаме местните общности какви желания имат, и в рамките на националното законодателство, ако не бъде нарушавано националното законодателство, местните общности да имат максимално право да могат сами да решават как да разполагат с ресурса, който имат. Всъщност, ако погледнете и в Трън референдума, който беше, и референдума, който беше в Северна Добруджа, и желанието в „Болата“ – това е съвсем нормален начин на даване на местните общности на тежест при взимане на решенията. Днес ще има обществено обсъждане, има процедура, след което това обществено обсъждане, резултатите от нещо ще трябва да бъдат обобщени. И изваждането на плажа „Болата“ и прехвърлянето към местната власт да бъде изведено от съответните експертни съвети. Така че това е процедура. И в рамките на националното законодателство е важно местните общности да могат да определят развитието си, защото те живеят там, те са най-заинтересовани, ако щете от ресурса, който имат, от опазването му.

Водещ: Добре, обаче обратната отговорност каква е на всеки един от нас, и как може да има и обратната комуникация? Например, като искаме да имаме чист въздух – всеки да се погрижи, да посади по едно дърво край дома си...

Нено Димов: Може да е широколистно, между другото.

Водещ: Да. Това как да се случва, защото знаем, че изсичането на дърветата, изсичането на горите водят включително до проблемите с наводненията?

Нено Димов: Между другото, когато говорим за това, виждаме в различни райони, включително в парковете – гората в България на места нараства. Примерно в парк „Пирин“, понеже редовно си говорим и за него, там гората през последните години има прираст, сериозен прираст, за сметка примерно на пасища, които се губят. Не говоря пасища за питомни животни, говоря за дивите.

Водещ: Но в градовете – там, където имаме проблем с въздуха, нали?

Нено Димов: Преди да засадим дърво, нека да се опитаме преди да направим нещо градивно, да спрем това, което е разрушително, това, което си говорихме – спирането върху тревните площи, изсичането на дървета в някои паркове.

Водещ: Като Западния.

Нено Димов: Западният парк, да, който е типичен пример за това. Така че може би, ако първо успеем да постигнем това, и след това започнем залесяването, между другото, това е много добра инициатива, която се случва. София е доста по-зелена, отколкото беше преди години. Естествено, има още какво. Но много добре го казахте – това трябва да бъде самоинициатива, това трябва да бъде вътрешна потребност. Защото когато човек съгради нещо, той ще опази съграденото и от другите, когато не е съградил нищо – трудно ще опази, той не оценява това, че не е направено. Така че това е отново дългосрочната промяна в начина ни на мислене, в манталитета ни.

Водещ: Благодаря ви много за този разговор.