Интервю с министъра на околната среда и водите Нено Димов в „Денят започва“ на БНТ
26 октомври 2017 г.
Водещ: В студиото вече е Нено Димов, министър на околната среда и водите. Той по спешност замина за Бургас и се върна буквално преди минути от там. Добро утро и добре дошъл.
Нено Димов: Добро утро.
Водещ: Каква е ситуацията с язовирите и въобще със състоянието на пречиствателни станции и други такива? Доста тревожни новини дойдоха.
Нено Димов: Всъщност основната сфера на отговорност на Министерството на околната среда и водите има два сериозни обекта, които в момента и двата имат проблеми. Най-сериозни са с новото депо от регионалната система за битови отпадъци, която има компрометирана частично дренажна система. В момента не се наблюдават изтичания от нея, но така или иначе това депо не може да бъде използвано докато не се отстрани проблемът. Не е оценено още колко е тежък проблемът, вероятно отстраняването, ние имахме вчера разговори с кмета, вероятно отстраняването ще отнеме между дни и седмици. Обсъдихме всички възможни варианти как този момент да не се отрази на извозването на отпадъците от деветте общини. Днес ще има среща с кметовете, на които използват това регионално депо. Така че имаме няколко варианта, имаме готовност за отваряне на временни площадки, на които временно да се съхраняват отпадъците, докато могат да бъдат транспортирани за окончателно депониране отново на депото, когато отвори.
Вторият проблем е пречиствателната станция в Езерово, която е залята от вода и в момента е изключена, не работи. Тя също ще бъде оценена, след като се оттегли водата, и ще се види дали може да заработи веднага или трябва да се направи определен ремонт. Към вчерашна дата, през тази нощ нямаше как това да бъде оценено. Така че това са двата основни проблема.
Относно въпроса с язовирите, които ми казахте, мога да кажа това, което чух от отговорната институция, именно Държавната агенция за метрология и технически надзор, защото това е единният държавен орган, който отговаря. Техният представител снощи обясни пред медиите и пред местния щаб, който се беше събрал, че на места няма скъсани диги, а просто преливат, но все още е твърде рано да се оцени, просто в момента не можеше да се достигне до там. Това е като цяло състоянието. Имаше навсякъде полиция и жандармерия, които управляваха потока от трафик, така че да няма коли по прекъснатите пътища. Почти всичко беше проходимо, но на много места в едно платно.
Водещ: Изводите при една такава ситуация са много важни. Когато се наблюдава валеж – с Анастасия Стойчева в началото обсъждахме това – валеж, който на някои места за кратък период от време е достигнал 200 литра на квадратен метър, налага ли се преоценка на тази инфраструктура, която би предпазвала населените места от наводнение? Микроязовири, които, знаете, са проектирани и строени в 70-те години на миналия век, за да събират вода, която да се ползва по време на суша, сега вече да бъдат така реорганизирани, че те да поемат обилни валежи, корекции на реки, минаващи в близост или през населени места, да се извършват в някакъв период от време, за да могат да поемат по-големи количества вода.
Нено Димов: Естествено, че климатът е динамична, той не е константа, той е динамична величина, която непрекъснато се променя и трябва да се адаптираме към този тип промени. Тази адаптация не е при всички положения лесна и бърза, защото отнема период от време. Виждаме, че подобни проблеми има дори в много развити държави като Германия и в средноразвити държави в други части на Европа. При всички положения, например почистване на речните корита, което е отговорност на кметовете, в рамките на населените места, или на областните управители, извън тях, е по-често явление, въпреки че има вероятно недооценен ресурс, но като цяло виждаме много по-сериозно обръщане на внимание. Вече има единен орган, който следи за техническото състояние на язовирите, което не беше факт допреди години. Тоест правят се мерки в тази посока, но от друга страна и това, което чух вчера от хората на място, те са били предупреждавани за много по-малък обем валежи, отколкото се е случил.
Водещ: Да, прогнозите бяха за около 50 литра…
Нено Димов: От 30 до 50 литра. А е стигнал в случая от 180 до 200 литра на места.
Водещ: Около четири пъти по-интензивно, дори от прогнозата.
Нено Димов: В някои моменти виждаме, че има неща, които просто човек не може да прогнозира. Не можем да прогнозираме и земетресенията. И това е нещо, което нанася щети. Тоест има неща, които са извън възможностите на човек.
Водещ: Ако спрем с темата Бургас, какви са възможностите на човека по отношение на чистотата на въздуха? Защото нещата са свързани. Замърсяванията, особено на въздуха, водят до тези най-вероятно аномалии, които наблюдаваме и не можем да прогнозираме.
Нено Димов: Това е сложна връзка. И независимо дали говорим за води или за въздух, в края на краищата историята на човечеството доказва, че човек успява да се адаптира и да взема съответните мерки, но това отнема време. Това искам да кажа. Не, че не могат да бъдат взето, просто трябва… Случва се, отнема време, анализира се и се стига до решение, но това е дълъг процес, това не е процес, който се решава в рамките на седмици, дори на години. Понякога отнема поколения, пак казвам, ако погледнем исторически. Чистотата на въздуха е един също много съществен проблем, дали има директна връзка с тези аномалии, когато говорим за замърсяване в рамките на отделни райони, както е с фините прахови частици, защото там става дума за замърсяване в рамките на определени градове, и за по-глобални теми. Тази връзка се търси, може би следващия събеседник от чисто научна гледна точка ще може да го каже. При нас съсредоточаването в момента и приоритета, който имаме, е свързан с намаляването на замърсяването на въздуха от гледна точка на това, че това е пряко свързано със здравето на хората и качеството им на живот.
Водещ: И с живота на хората, защото медицинската статистика в това отношение, г-н Димов, е безпощадна.
Нено Димов: Това също е един от елементите, които е добре да бъде изяснен, за да се види точно на каква база тази статистика определя, но е факт, че ние имаме 23 града, в които замърсяването на въздуха е над нормите, които са в закона. Също така е факт, че за последните шест години се вижда явна тенденция към намаляване на замърсяването. Ако вземем Столична община, която е една от общините, заедно с Варна, най-напред в мерките, които взима, ако средногодишните концентрации и превишения на всички пунктове през 2011 г. са били повсеместни за всичките пунктове в Столична община, то за 2016 г. средногодишните се превишават само на два пункта, и те са много близо до стойностите, които са нормата. Варна също е много напред, но не така е случаят във Видин, да кажем, който е един от градовете с най-сериозен проблем с въздуха.
И това показва, че замърсяването на въздуха почти пряко е свързано с благосъстоянието на хората. Това е проблем на бедните хора, това е проблем на бедността. Самият факт, че те се отопляват много повече с въглища и дърва, които са с високо съдържание на сяра и пепел, е елемент от това замърсяване. И затова мерките, които в момента обсъждаме и през ноември месец ще има две широки кръгли маси, на които искаме да представим в две основни линии мерките, които могат да бъдат предприети, когато говорим за въглищата и за замърсяването от битовото отопление, това е едната кръгла маса. Ние, заедно с една работна група с всички представители на министерства, ще се срещнем и със заинтересованите неправителствени организации и граждани, как да бъде ограничено и недопускано на пазара гориво, което не отговаря на определени качества, в какви срокове можем да въведем европейските стандарти за отоплителните тела, така че от една страна бизнесът, който ги произвежда, и вносителите респективно, да могат да се адаптират към тези правила и стандарти, от друга страна да не бъде някъде в незнайното бъдеще.
Другата линия, по която работим, и другата работна група, също ще завърши с кръгла маса, на 23 ноември е едната, на 30-ти е другата. Тя е свързана с автотранспорта, с техническото състояние на колите, което е пряко свързано със замърсяването на въздуха, тоест ще имаме ли възможност или ще се преустанови за внос и първа регистрация на коли, които не отговарят технически, включително на екологичните стандарти, какви ще са изискванията към пунктовете за технически преглед и прочее. Като през цялото време трябва да отделяме внимание на двата основни аспекта – единият е околната среда, другият е социално-икономическият ефект.
Водещ: И колите – любима моя тема, можете да ме разберете защо – за втора ръка колите, които се внасят под наименованието нов внос, и които са с демонтирани катализатори, ужасна работа. И липсата на каквито и да било облекчения за тези, които си купуват например хибридни автомобили, които пък точно в градската среда работят почти изцяло като електрически и в огромна степен щадят въздуха в големите населени места.
Нено Димов: Съгласен съм, че е любима тема. Това, което всъщност ние правим през Националния доверителен екофонд е, че всяка година спонсорираме, по-скоро субсидираме, но държавни и общински, факт е, че все още към частни лица не е насочено, закупуването на електромобили. И не само електромобили, а и техника, която почиства паркове и прочее. Но пак казвам, на този етап ресурсът, с който разполагаме, е насочен само към държавни и общински дружества.
Водещ: А не може ли да се търси възможност за данъчно стимулиране – да се намалят данъчните ставки на предлагането на такива нови автомобили, за да може цената им да стане достъпна за повече потребители? Още повече, съобразявайки се със ситуацията, в която в България хората пътуват и извънградски разстояния, където е необходимо да ползваш екологични горива, в града да ползваш същия автомобил, но на електричество… Затова хибридите ги коментираме най-вече, при които няма никакви…
Нено Димов: Да, те са в това отношение една идея по-удобни от електромобилите, които все още не могат да извървят дълго разстояние. Според мен, за да може да се върви в тази посока, има две неща, които са дискутирани, но все още на експертно ниво в работната група. Едното е изграждането на инфраструктурата за зареждане на електромобили и на хибриди, защото това е една от крачките, които ще подпомогнат, това в бензиностанциите да има къде да зареждат и това тук министър Московски има в това отношение, и неговото министерство, идеи. Другото, което е интересно, за да отговоря конкретно на въпроса, до този етап не сме дискутирали това в работната група, там има представители на Министерство на финансите, ние сме се съсредоточили първо върху техническото състояние. И примерно, този внос, за който казвате – ако няма катализатор, тя няма да отговаря технически и не би трябвало да се разрешава изобщо първата ѝ регистрация.
Водещ: Според мен там някой трябва да направи много дълбок анализ на това какви нарушения се правят при вноса, между вноса и продажбата, защото положението е страшно.
Нено Димов: Да, това е свързано с контрол. Дори на пунктовете за първа регистрация няма апаратура, която да проверява това, така че това е може би първата стъпка, която трябва да се направи. Това, което дискутираме в момента, е поредица от стъпки, които ще бъдат разположени във времето, защото няма как всичко да се случи еднократно. И може би първата стъпка е точно това, за което говорим с вас – да има възможност технически за контрол, защото, ако това не е възможно, какво да поискаме?
Водещ: Замърсяването на Черно море, или изчистването на Черно море от замърсяванията. Предстои ви една доста голяма конференция по темата, защото отговорностите тук не са само на една държава.
Нено Димов: Да, това е 30-ти, всъщност, Денят на Черно море. Във Варна ще има една голяма конференция, която се организира от МОСВ, международна конференция. Всъщност, ако трябва да погледнем това, което е направила българската държава, и видим изминалия туристически сезон, в сравнение с предходните можем да видим колко по-добро беше състоянието на нашето крайбрежие, вследствие на всички пречиствателни станции, които бяха построени, започна в момента вече реконструкцията и изграждането на тези, които изчакваха края на сезона. Така че по Българското Черноморие има нерешени малки проблеми, свързани с малки курортни места, които трябва да бъдат решени и ще бъдат обект на търсене на нови критерии в предприятието за определени действия по околна среда, за да може да се финансират и населени места между 2000 и 10 000 души, като например Ахтопол в Южното Черноморие, където трябва да се изградят пречиствателни станции.
Що се отнася обаче до големия проблем, действително има шест държави, които са активни в Черно море. За съжаление няма да бъдат представени всички на тази конференция. Трябва да се вземат общи мерки. Аз очаквам представители на Европейската комисия, които отговарят за морските пространства, да присъстват също на тази конференция, за да видим какво може да направи България, Румъния и Европейския съюз като цяло, за стимулира и останалите държави, които имат излаз на Черно море. Но пак казвам, когато сме в една общност, можем да постигаме по-лесно договорки. Когато говорим за тези отвън, е малко по-трудно. Но това е стъпка в търсене на общо решение за чистотата на Черно море.
Водещ: И да ви попитам за финал, защото това е друга изключително интересна тема. България е известна с многото си минерални води, които обаче използва по не най-прагматичния начин. Какво се случва с проектите за минералните води във Велинград, например?
Нено Димов: Това е интересен, надявам се да стане, проект. Ние имахме няколко разговора с кмета, аз ходих няколко пъти до Велинград. На практика той ме е уверил, че е подготвил в момента проект, с който да кандидатства, за битово отопление с геотермална енергия на определен район, който би трябвало да включва по неговите думи и общински, и частни сгради. Може би това ще бъде един много хубав пилотен проект, да видим как може да бъдат реализирани подобен тип дейности, които, освен че дават евтино отопление, директно подпомагат замърсяването на въздуха, тоест една даденост, която има, да бъде използвана по най-добрия възможен начин, многоцелево. Ако такъв проект бъде представен, аз ще намеря начин по някоя от програмите, които има министерството, да бъде финансиран, защото според мен има много места в България, където това може да бъде използвано. Но тук има един такъв елемент – много ще е интересно да направим замервания на качеството на въздуха преди реализирането на проекта и след това, за да може да се направи сравнението, за да видим какъв всъщност ще бъде ефектът.
Водещ: Добре, благодаря ви много за този разговор.
Интервюто с министър Нено Димов може да видите на http://news.bnt.bg/bg/a/neno-dimov-pochistvane-na-rechnite-korita-e-vse-po-chesto-i-mnogo-po-seriozno