Позицията на България е позицията на ЕС. Още преди две седмици журналисти ми зададоха въпроса, дали ще се постигне едно правнобвързващо споразумение с конкретни цифри, цели, които си поставят отделните държави за намаляване на емисиите на парникови газове, за конкретните финансови ангажименти, разписани по години, с конкретни текстове, които представляват документ от типа на Протокола от Киото. Още тогава аз изказах мнение, че тъй като това е един изключително тежък процес - тук трябва да се подпишат 193 държави, това са 193 национални интереса, макар и всички с обща цел - да постигнем намаление на емисиите на парникови газове, да се преустанови повишението на температурите с 2 градуса по Целзий. Това без съмнение го искат всички държави, които присъстват на този може би най-значителен форум за последните години. Но няма как да се постигне това споразумение за пет дни, въпреки че подготовката протича две години.

Искам да се върна и да припомня откъде тръгна целият процес. През 1992 г. в Рио де Жанейро се подписа Конвенцията за климатичните изменения, тоест тогава беше началото на осъзнаването на проблема и беше поставена една цел – държавите в целия свят обединено да положат максимални усилия за спиране на процеса на климатичните изменения. Пет години по-късно в Киото се подписа Протокола към Конвенцията, в който редица страни от света поеха конкретни ангажименти за намаление на емисиите си на парникови газове за периода 2005 - 2012 г. спрямо 1990 г. И мога да твърдя във висока степен, че тези ангажименти се изпълняват от страните.

Сега, през 2009 г., ние минаваме в следваща фаза на развитие на целия процес. Желаем не само България, не само европейските и другите развити страни в света, а и всички развиващи се страни да постигнем много по-амбициозни цели, тъй като науката неопровержимо доказва, че наистина ако не се предприемат действия, ще има глобални последствия, които застрашават сигурността на целия свят – става въпрос за икономика, става въпрос за биоразнообразие, става въпрос за прясната вода, става въпрос за храната на човечеството, т.е дълбоко съм убедена, че процесът върви напред. Има голямо постижение за последните 17 години. Бих казала, че след създаването на ООН като организация, това е може би най-всеобхватният процес, в който участват всички държави в света, и не е лесно да се постигне общата цел, пречупена през разнородните национални интереси на тия над 190 държави.

Къде е мястото на България в тоя процес? Ние и другите страни членки на Европейския съюз изработихме общ документ, който беше компромисен и за 27-те страни-членки. Подкрепяйки общия документ на ЕС, ние имахме следните специфични изисквания за участието си във форума:

Първото се отнася до това, какви ангажименти да поеме ЕС, в частност и България, като част от общността. Въпросът беше, дали автоматично да се поемат ангажименти за 20-процентно намаление на емисиите парникови газове до 2020 година спрямо нивата от 1990 г., или да се приеме 30 процента намаление, но само при условие, че и другите развити страни поемат своя дял в постигането на общите глобални цели. Ние и до момента сме на позиция, че бихме поели този ангажимент само и единствено при условие, че другите големи икономики в света, като САЩ и Китай например, поемат своя ангажимент за справедливо намаление /тъй като Китай и САЩ отделят над 30 процента от глобалните емисии в света/. Ангажиментите, които се предлагат, не съответстват на този техен дял в замърсяването с парникови газове.

Втората позиция е свързана с възможността за т. нар. банкиране на емисиите на парникови газове за периода след 2012 г. Тук става въпрос за следното: България, както и още седем-осем страни в ЕС съумяха за този период, до 2012 г., да намалят значително своите емисии доста над това, което беше поето като ангажимент по Протокола от Киото. Това е в резултат както на намаление на икономическите дейности в държавата по време на прехода, така и в резултат на целенасочени усилия за развитие на проекти за намаляване на емисиите на парникови газове. Ние смятаме, че е справедливо нашата страна да се възползва от тези големи намаления, които успя да направи през този период, и да можем да използваме тези намалени емисии на парникови газове за изпълнение на задълженията ни след 2012 г., тъй като в крайна сметка ние всички усетихме всички негативи от прехода – и в икономически, и в социален аспект, и смятам, че това е справедливо.

На форума в Копенхаген на фона на преговорите по първия въпрос – колко да се намалят емисиите, този въпрос като че ли остана на заден план. Все още не се отдели необходимото внимание, тъй като първостепенният въпрос все още не е изяснен, не е изяснен и въпросът за финансирането, така че тази тема ще продължи в предстоящата половин или една година, през която ще продължат преговорите.

Получих допълнително информация от колегите, които останаха в Копенхаген след високия сегмент, че една група страни са блокирали преговорите, независимо от напредъка, постигнат на 18 декември по отношение на документа, който може да бъде подписан. Това се пет държави - Венецуела, Куба, Боливия, Никарагуа и Судан, които са блокирали тотално преговорите, предлагайки да се подпише един „ялов” документ, един вид като информационен лист, за това какво ще предстои през следващите години. Все пак като резултат имаме документът, който е по-обвързващ, който е решение за следващите стъпки, които ще се извървят до конференцията на страните в Мексико през 2010 г.

Аз съм уверена, че ще се постигне споразумение. Може би това напрежение през тия дни се отрази на готовността на страните да сложат своя подпис под този документ, тъй като става въпрос за много средства, за много усилия, които без съмнение ще се отразят на други сфери на обществения живот.

Какво е нашето очакване? До средата на 2010 г., аз смятам, че ще има изключителен напредък и най-късно на конференцията в края на 2010 г. ще бъдат подписани конкретните ангажименти на страните. Фактът, че лидерите на 192 страни са се събрали в Копенхаген, означава, че всички признават, че има проблем. Всички признават, че трябва да се предприемат действия. Вероятно тия пет дни не стигнаха, за да се постигне необходимият компромис, тъй като всяка страна трябва да направи компромис със своето развитие, със своите първоначални позиции, за да има напредък.

България поема достатъчно сериозни ангажименти в целия процес, независимо че ние изпитваме сериозни затруднения от икономическата криза, която е в целия свят. Фактът, че ние безрезервно изразяваме съгласие с намалението на емисиите, на 20 процента, предполага също огромно усилие за нашата страна. Дори и тези средства, които отделяме за „бързия старт” - по 20 хил.евро за 2010 г. и за 2012 г., е също усилие от нашата страна. Това са възможностите, които ние имаме в момента. Това е съпричастност към процеса и по-важното в случая е да действаме, а не само да говорим, защото дори и с този малък принос ние също показваме, дори и символично, че участваме в целия процес. Още повече, за така наречения „бърз старт” до 2012 г. се заговори от сравнително скоро. Ние не сме предвидили в бюджета си за 2010 г. подобни средства, нямаше и как да ги предвидим, а и смятам, че нямаше и голямо очакване от нашата страна да се включим с огромни средства, тъй като поемането на ангажименти трябва да е реалистично, не трябва да натоварва допълнително и без това затруднената ни икономика в момента.

Що се отнася до това, в коя област трябва да са концентрирани нашите усилия като политики, така че бизнесът да се мобилизира и нещата да се случат - като много ефективни се оценяват мерките, свързани с енергийната ефективност, които изискват най-малко средства на единица намалени емисии. Поради това ние ще се съсредоточим със сигурност в мерките, свързани с енергийната ефективност на сгради. Разбира се, че замяната на конвенционалната енергия с възобновяеми енергийни източници също има своята роля, но смятам, че в тая посока няма да има големи затруднения, тъй като има изключителен инвеститорски интерес поради факта, че зелената енергия от вятърните паркове, от вецовете, от фотоволтаичните инсталации се изкупува на много високи цени и тук не са необходими специални усилия, за да привлечем инвеститорите. Важни са и мерките, свързани с по-добро управление на отпадъците. Например от общите емисии на парникови газове в България 10 процента се дължат на факта, че все още биоразградимите отпадъци от домакинствата на България се депонират. Това води до излъчване на метан, който също е парников газ. Така че в тая посока също са необходими усилия и поради това ние предвиждаме и вече в министерството се получават проекти за изграждане на компостиращи инсталации, за производство на компост от биоразградими битови отпадъци от семейните системи. Транспортът също обхваща около 10 процента от емисиите парникови газове от горивните процеси. Смяната на транспорта в градовете с устойчив транспорт, така както столицата напредва в тая посока, е също значимо усилие и има своя принос. Смяната на горивната база - нещо, което все още е доста изостанало в България, напр. на конвенционалните горива /въглища, нефт/ с биомаса, има също своето значение.

Дълбокото ми желание е да подпомогнем и гражданите в техните усилия за намаляване на енергопотреблението в домовете им, тъй като наистина в това отношение сме много изостанали. За бита България потребява много по-висок процент енергия, отколкото в развитите страни. Ето защо при всички положения, ако успеем да реализираме схемата за зелени инвестиции, тоест да продадем този излишък, с който разполагаме в момента от квоти на емисии от парникови газове, при всички положения една част от тези средства ще бъдат насочени именно към проекти за подпомагане на гражданите за енергийна ефективност на сградите. По време на престоя ми в Копенхаген проведохме две срещи, прибавени към проведените вече срещи преди това с потенциални купувачи на квоти на емисии парникови газове. При всички положения, ако тази една, две или три сделки бъдат осъществени, ще бъдат подпомогнати и гражданите в енергийна ефективност сгради - това са топлоизолации, смяна на дограма, цялостно саниране.

В заключение искам да подчертая следното: много хора, не само в България, а и по света, различни групи, общности, заинтересовани страни смятат, че процесът в Копенхаген е провал. Аз съм абсолютно убедена, че това е начало на една голяма крачка, която ще направи целия свят през идните10 години, защото всички осъзнават, че без това не може. 2010 година ще е година на компромисите на страните, които участват в целия този процес. Ще се намери решение, поне до момента светът е показал, че може да прави компромиси. Ще се предприемат действия, убедена съм, по т.нар. ”бърз старт” по отношение на най уязвимите държави, по отношение на най уязвимата част на екосистемите в света – това са тропическите гори, и ще бъдат предприети мерки още през 2010 г.

НОНА КАРАДЖОВА,
министър на околната среда и водите