Манол Генов – министър на околната среда и водите в предаването „Лице в лице след Новините“ по БТВ
Водещ: Днес премиерът свика Национален борд по водите, защото безводието се разширява. Над 250 000 българи живеят във воден режим или без вода изобщо. Бяха стигнали до 500 000 лятото. Какво следва – сега ще попитам министъра на околната среда и водите Манол Генов. Здравейте.
Манол Генов: Здравейте на вас и на вашите зрители.
Водещ: И какво решихте днес? Имаме борд – какви са решенията
Манол Генов: Борд ще бъде гласуван утре на Министерски съвет. Днес имахме предварително обсъждане по отношение на функциите, ведомството, институциите, които ще бъдат членове на този борд.
Водещ: И какво решихте? Кой ще бъде член и каква роля ще има?
Манол Генов: В крайна сметка ние изпълнихме решението на Народното събрание, решението на народни представители, които задължиха Министерски съвет да създаде такова звено за управление на водите, защото много отдавна, наистина и моето впечатление е такова, понеже съм запознат доста с дейности в тази сфера, това е един нов подход за решаване на проблема с водите.
Водещ: Вашата работа каква ще бъде?
Манол Генов: Управлението на водите е в МОСВ. МОСВ като министерство, като орган...
Водещ: Вие сте главно действащо лице в случая.
Манол Генов: Е главно действащо лице. Но оттам нататък вече собствеността на цялата инфраструктура е в различни министерства. Това много пъти съм го коментирал и при вас, в медиите – започваме с питейно-битовото водоснабдяване. Там имаме Министерство на регионалното развитие и благоустройство. Втори приоритет – напояване, там е Министерството на земеделието и храните. Трети приоритет е енергетиката, където е Министерството на енергетиката. И това всичко следи собствеността на инфраструктурата. Не изключвам като собственици и Министерството на икономиката и индустрията. И много важно също тук, в борда, е присъствието на Националното сдружение на общините. И ще започна с първия приоритет. Първият приоритет, това, което е наша първа и приоритетна задача – осигуряването на вода за питейно-битово водоснабдяване.
Водещ: Т.е. да се спре кранчето към промишлените предприятия, които ползват питейна вода – например това ли?
Манол Генов: Идеята не е да се спре кранчето. Идеята е да се балансира тази вода и приоритет да се даде на питейно-битовото водоснабдяване. Мога да кажа, че преди създаването на този борд, именно в управлението на водите активно всеки месец с Министерство на енергетиката, с Министерството на земеделието правехме ежемесечни срещи, на които обсъждахме разрешенията, които Министерството на околната среда и водите дава за напояване и за енергетика. И мога да кажа, че една мека проба на борда бяха именно тези срещи, защото аз мога да кажа, че – да, въпреки климатичните промени, въпреки огромните загуби по трасето на различните системи, и за напояване, и загубите в питейно-битовото водоснабдяване, малко нескромно е да се похваля с един успех: в липсата на вода ние сме спестили около 2 милиарда кубика вода. Това е огромно количество за нуждите на България. За напояване сме спестили около 200 милиона кубика. От енергийната система сме спестили 1,8 милиона кубика.
Водещ: Това е много хубаво, но Плевен, Ловеч е на режим на водата.
Манол Генов: Плевен има малко по-друго водоснабдяване. То не е от язовир. Частично е от язовир „Черни Осъм“, който мога да кажа, че в момента е в изключително тежко състояние като наличие на воден обем, ниски притоци към самия язовир.
Водещ: Т.е. природата е виновна, хората нямат отношение към тази драма?
Манол Генов: На първо място са климатичните промени. Природата не може да я обвиним, защото такива засушавания – това не е първо засушаване, вече четвърта година това върви. И за този проблем беше ясно, че ще се получи. Но размерът, който се получи в Плевен, с огромните загуби… Но хайде да видим кога е строена мрежата на Плевен. Мрежата на Плевен е правена преди 70-80 години. Ако не са били взети мерки овреме… И тук вече искам да кажа, че е ръководството на ВиК-Плевен – къде е било толкова години? Пропуснат един програмен период, втори програмен период, сега третият им е, както се казва, на носа – все още не са започнати процедурите по отношение на средствата, които те трябва да усвояват от „Околна среда“.
Водещ: Т.е. виновни са ВиК-тата на градовете, в които няма вода?
Манол Генов: Сега, не може еднолично да обвиним някой. Това е комплекс от много функции и много обстоятелства, за да се получи такъв резултат. Някой направи ли си труда да види бизнес плана на ВиК-Плевен, какво е писано в него преди 5-6 години? Аз си направих труда и видях, че загубите са 58-60%. Изведнъж загубите стават 75%. Същевременно според бизнес плана това дружество трябва да инвестира 5% подмяна на мрежата. При 75%, ако търсим средноевропейски норми от 20-25% разходи, имаме едни 50%, които трябва да ги свалим. Много лесна аритметична задача: по половин процент, за 100 години с тоя темп ще сменим мрежата на Плевен.
Водещ: Разбрах.
Манол Генов: Затова идеята на борда е именно да бъдат концентрирани инвестиции.
Водещ: Да гледа. А, ето това исках да попитам – каква е ролята на Българската банка за развитие?
Манол Генов: Българската банка за развитие в случая ще подпомага „ВиК Холдинга“, ще подпомага и българските общини. Защото като изброих преди малко собствениците на мрежата, трябва да знаем, че ВиК мрежата в цялата си част, почти на 90 и няколко процента, е публична общинска собственост. ВиК дружествата са предприятия, които експлоатират мрежата. Те имат функции и отговорности да отстраняват аварии, да балансират водоподаването в тази мрежа, но те не са строителни предприятия в основната си функция.
Водещ: И тук ролята… Понеже сме към финала.
Манол Генов: И собственикът на мрежата – това е общината. И може би всички чухте, и аз го чух – приоритизиране на проекти, подадени от общините, за ВиК инфраструктура и за ВиК мрежа.
Водещ: Това ще прави банката, ще ги финансира?
Манол Генов: Банката вероятно ще финансира Холдинга. Финансовият модел и начинът за използване на тези средства още не е доуточнен докрай, защото в крайна сметка трябва да се поддържат и разходите на националния бюджет в рамките на 3% като дефицит. Така че разходите, които правят общините извън бюджета, те също ще бъдат разходи по дефиниция от бюджета, така че те не трябва да бъдат прескачани. Но приоритизирането на проектите – именно общините и тяхната възможност да кандидатстват... И бих казало ще нещо друго.
Водещ: Нямаме време, но една дума.
Манол Генов: Една дума – планираме и законодателни промени по отношение на скоростно придвижване на ВиК проекти, по отношение на тяхното финансиране, увеличаване на административните и съгласувателните режими.
Водещ: Добре. Благодаря за този разговор.