Водещ: Един от големите проблеми на това лято беше безводието. Заради това продължаваме с Манол Генов – министър на околното среда и водите. Здравейте.

Манол Генов: Здравейте на вас и на вашите радиослушатели.

Водещ: През седмицата депутатите възложиха на Министерския съвет създаване на Борд за водите. Какво ви казаха с този акт – че министерствата не си говорят?

Манол Генов: Идеята за такъв борд като междуинституционален орган, където да се съсредоточат правомощия, отговорности и обща координация, не е нов. Аз, в качеството си на председател на Комисията по околна среда и води и неин заместник-председател, дълги години съм бил ангажиран с тази идея. Възлагаме много надежди да бъде ефективен и бързо да проличи ефектът от работата му. В случая изключително важно е, че създаването му сега има политически и управленски ангажимент, което не е малко. Включително да ползваме най-добрия капацитет от експерти, както и да не пренебрегваме нищо от досегашния опит и работата, ако е свършена преди нас, защото е наивно да си мислим, че безводието е национален проблем специално от това лято, точно от това правителство, и ще бъде решен единствено с нашите идеи, без да отчитаме опита от предишни години. Този национален борд се натовари наистина в момента с много очаквания. Една част от резултатите може да ги видим бързо, но за други е нужно да се почака, защото тази работа се върши с години и трябва да има търпение. Ето, един пример ще дам. Виждате какво е очакването, настояването и от друга страна съпротивата срещу изграждане на един язовир – в случая с проекта на надграждане на язовир „Черни Осъм“, достатъчно показателен в последния месец. Също така мога да кажа, че никак не е за пренебрегване обстоятелството финансов ресурс. И това е съвместен ангажимент и на държава, и на местни власти, защото ефектите от безводието не може да ги разделим на държавни, общински и такива на ВиК. От тях страдат хората.

Водещ: Сега този борд какво – ще взима решенията, ще разполага с финансите? Какво да очакваме от него?

Манол Генов: Виждате, че самото решение и в борда, освен петте ведомства, петте институции, които са собственици на инфраструктура, и МОСВ като орган, който в момента управлява водите, ще присъства и Българската банка за развитие, също така и другите възможности за финансиране – държавни бюджети, местни бюджети и т.н.

Водещ: Кога да очакваме, че можете да помогнете на хората от Плевен? Питам ви, защото такъв проблем имаше, трябва да признаем, и миналото лято. Тогава се създаде въпросната Комисия по безводието в Народното събрание. Това лято хората пак бяха без вода. Другата година дали ще имат, или?

Манол Генов: Ами, това аз не мога да кажа и да прогнозирам в момента. Знаете, че е ангажимент на Регионалното министерство, на ВиК-Плевен и на „ВиК Холдинга“ са всички мероприятия, които трябва да бъдат предприети по отношение на възстановяване годността на водоснабдителната мрежа в град Плевен. Виждаме, че са набелязани някакви мерки, има график, има и линеен график, свързан със срокове, по изпълнение на тези ангажименти, дали хората, които са пряко отговорни за тази работа, да успеят. Ние, като представител – в кризисния щаб на Плевен имаме представител от Басейнова дирекция – Дунавска, дали сме всички информации, които имаме, абсолютно точно сме отбелязали координати за място на бъдещи сондажи, начина, по който те трябва да бъдат направени, и количеството, което има от подземни води.

Водещ: Ясно е, че не всички язовири са при вас – бихте ли казали какво е състоянието на язовирите, за които вие отговаряте? Мисля, че са над 50. Колко вода има в тях? между другото, тази сутрин гледах репортаж по Нова телевизия, че язовирите „Копринка“, „Жребчево“ – не знам дали са към вас, са пресъхнали и местните хора го определят като абсолютна безотговорност. Тези язовири, за които вие отговаряте, в какво състояние са? Колко вода има в тях?

Манол Генов: Язовирите в момента мога да кажа и доста комплексни язовири, които следим ежедневно, разпределяме на месечни и дневни графици, и годишни графики за водоползване. Мога да кажа, че състоянието на тези язовири се следи на базата на ежедневна информация от дружествата, които експлоатират язовирните стени. Тази информация е публична. Именно затова е възможно хората да си правят сравнителни анализи и да прецедят, въпреки напрегната обстановка тази година, какви са показателите. Аз не искам да кажа, че те са малко по-добре от миналата година, но искам да кажа, че са обнадеждаващи за следващата година, защото в крайна сметка приключва сезонът на водоползването, язовирите за питейно-битово – ще ви ви кажа данните – в момента са около 64%. Язовирите за напояване са 29,14% – 4% са по-ниски спрямо миналата година. Енергетиката – с 5%, от 66% на 60% спрямо миналата година. Тази година всеки месец, когато подписвахме заповедите и графиците за водоползване, винаги сме се събирали трите министерства – заведението, респективно „Напоителни системи“, енергетиката, и сме се постарали и успяхме да подчиним всеки един кубик от енергетиката да отива за напояване. Мога да кажа, че имаме ефект и в това в сравнение с миналата година – 12-13 милиона кубика по-малко са използвани питейна вода. Водата за енергетиката е спестена на. А за „Копринка“ и „Жребчево“ мога да ви кажа, че там наистина в следствие на напояването нивата са съвсем малко по-ниски спрямо миналата година. Този месец сме забранили ползването за напояване, единствено сме отпуснали около 2 милиона кубически метра. Оттук нататък нито за енергетика, нито за напояване ще бъдат отпуснати количества. Има единствено и само за екологичен отток. Наистина от януари месеци досега и до края на годината и следващата политиката ще бъде изключително рестриктивна в това отношение и ще се прилагат ограничения.

Водещ: Може ли да кажете какви са причините? Например, ето, казвате „Жребчево“ – защо в „Жребчево“ има по-малко вода? Споменахте, изреждайки данните, че и в други...

Манол Генов: Причините са големите заявки за напояване. От „Жребчево“ и от „Копринка“ в случая. И аз знам откъде идва противопоставянето – има противопоставяне между това, че в „Копринка“ се отглеждат аквакултури. Тези, които отглеждат аквакултури, искат да има вода, земеделците искат да напояват и мога да кажа, че и това, което го има в тези язовири, е благодарение на тази рестриктивна политика, която сме провеждали досега.

Водещ: Но заявките тази година повече ли са, за да има по-малко вода?

Манол Генов: Заявките са повече, но ние сме ги ограничавали изключително стриктно. Заявките са за повече количества. Ще ви дам един пример. В последните години много хора гледат ориз, а за ориза трябва огромно количество вода. Преди в България традиция беше, понеже съм от тук, и имам някои познания – отглеждането на ориз беше 110, 115, 120, имаше сортове със 100 дни. Сега, за да се увеличат добивите, се гледат сортове, за които е необходимо 130-140 дни. Направете си сметка 140 дни колко са, направете си сметка какви обеми и какви количества вода трябва да се подават. Така че съветваме и земеделците да следват географията на напояване. За такива култури, които могат да бъдат обслужени от „Напоителни системи“, могат да бъдат отпуснати съответните количества вода. Аз не обвинявам, че тези земеделци са избрали да отглеждат този вид култури, но в момента, а предполагам и догодина, като гледаме климатически прогнози до края на месеца и за месец октомври, валежите ще са изключително оскъдни. Това значи, че много бавно ще бъдат напълнени тези язовири през зимата. Казвам още веднъж, ще бъдем изключително рестриктивни даже и към енергетиката, за да може да пазим есенната и зимната вода, която се е акумулирала в тези язовири.

Водещ: Добре, как се контролира обаче незаконното водочерпене от реки, язовири в условия на криза? Какви са проверките, които се правят? Има ли санкции?

Манол Генов: Има санкции, разбира се. От басейновите дирекции непрекъснато се извършват проверки. Направили сме 160 проверки за незаконни количества за водовземания. Направили сме 95 акта, имаме 33 наказателни постановления. Имаме над 160 проверки, които са извършени именно по този повод.

Водещ: Това за какъв период?

Манол Генов: Това е от февруари-март досега.

Водещ: И сте издали и предписания вероятно. И какво се случва след това? Кои са най-честите нарушения?

Манол Генов: Това са случаите, когато имаме и ВиК, имаме и енергетиката, когато се правят актове, количество вода над исканото от тях, т.е. от нас. Исканото може да е много, но ние разрешаваме по-малко.

Водещ: Какви са най-честите нарушения, които сте открили за този период от време?

Манол Генов: Това казвам – един път от страна на ВиК дружества, един път от страна на Националната електрическа компания, когато ползва по-големи количества води от обявените обеми. Друг път, когато нерегламентирано се включват в съоръжения на „Напоителни системи“. Различни са нарушенията, които сме констатирали.

Водещ: Достатъчна ли е законовата рамка за ограничаване на прекомерното водочерпене? Необходими ли са промени? В смисъл, имате ли достатъчно ресурс, ако щете, също в тази посока?

Манол Генов: По контролната ни дейност ресурсът е изключително ограничен. Но сега, в момента, в парламента имаме промени на Закона за водите и нашата идея е да облекчим много от земеделците, за да може те да обслужват своите нужди. Например за река Дунав абсолютно безплатно режим ще е ползването на води за напояване, защото тя е една от най-големите и възобновяем източник на пресни водни ресурси. Въпреки че тази година мога да кажа, че нивата са изключително ниски на Дунав, създаваме изключително облекчен режим за ползване, за да може да бъде съхранен ресурсът и на другите язовири. Имаме също така препоръки и идеи за повторно използване на пречистени отпадъчни води в селското стопанство. Наистина това е едно намерение, едно облекчение. Но е трудно изграждането на инфраструктура, да могат да се ползват тези пречистени води за напояване. Но това ще е бъдещето, ако гледаме, че по този начин климатичните промени продължават да ни лишават от количества вода, които са нужни за нас като общество.

Водещ: Липсата на вода само на климатичните промени ли я отдавате или говорим и за неадекватно управление на водния сектор?

Манол Генов: Ами, преди всичко го отдавам на климатичните промени. Вижте какво, когато се говори за неадекватно управление на водния сектор, трябва да се има предвид, че инфраструктурата е собственост на няколко министерства.

Водещ: Така е, да.

Манол Генов: МОСВ по принцип контролира природните води, подземни и повърхностни. Оттам нататък имаме язовири на енергетиката, имаме предприятия /…/ на Министерство на икономиката, където общините си прехвърлиха собствени язовири, които бяха неефективни за управление от тях. Имаме общинска собственост на язовири. Имаме „Напоителни системи“ от друга страна с техните съоръжения. Нашата система за напояване е градена преди 30-40 години. Тогава са изградени всички тези язовири. Те са направени така, че да могат да бъдат ползвали комплексно. Както сега казват, ние следим значимите 52 комплексни язовира. И приоритетите наистина са били за питейно-битово водоснабдяване, за напояване, за енергетика. Сега гледаме, че аквакултурите, поради различни интереси, влизат също в противоречие с напояването. Ами, тези язовири са правени за напояване. Това, че има възможност да бъдат отглеждани аквакултури, е друго. Но тази година, както ви казах, имаме спестени големи количества води, въпреки тежките услови Над 400 милиона кубически метра за енергетика, 70-80 милиона, които са искани за напояване, 13-14 милиона, които се искани за питейно-битово. Мисля, че с ежемесечните срещи с двамата колеги, министъра на енергетиката и министъра на земеделието, поставихме едно добро начало и едно добро стъпало, бих искал да кажа, към бъдещия борд. И това е пример как трябва да се управляват водите в България.

Водещ: Водна мафия има ли? За нея говорят експерти от сектора.

Манол Генов: Това за мен са приказки. Какво значи „водна мафия“? Питайте ги, може би имат предвид ВЕЦ-овете, които работят. Питайте ги колко са недолови от министъра в момента.

Водещ: Какви са ангажиментите на България по международните споразумения за управление на водите? Как се изпълняват в момента?

Манол Генов: Ние международни споразумения нямаме. Европейската директива е изключително ясна по отношение на управлението на водите. Принципът е басейнови дирекции – в България, знаем, имаме. Дунавска дирекция, Източнобеломорска, имаме Западнобеломорска и Черноморска. Споразумение имаме единствено с Гърция за подаване на услуга „Регулирано водоснабдяване“. И искам да кажа няколко думи какво договорихме с Гърция за водите на река Арда за броени месеци. Гледам, че се направиха доста провокации, доста манипулации.

Водещ: Да, много коментари имаше

Манол Генов: чрез страхове  и реакции от хора. Надявам се, че всичко това е зад гърба ни, защото договорните ангажименти между България и Гърция в никакъв случай не посягат, искам да кажа категорично, на интересите на водните наличности в България. Това е самата истина. Нито в един момент правителството не е създало основания за някаква конспиративност по този казус. При преговорите участваха много институции, много ведомства. Обследвани бяха климатични изменения, влияещи на оттока, международно-правни аспекти на въпроса и възможните подходи, които защитават българския стратегически интерес. Нямаме, искам да кажа още веднъж, никаква заплаха от кризисни ситуации, защото данните сочат, че тези количества води не застрашава с нищо нашите потребности. Най-важното – това не е безвъзмездност. Възмездното ползване на води от река Арда от страна Гърция се заплаща като доставена услуга. И от това пряка полза има българската енергетика. И трябва да осъзнаем още нещо. Ако искаме страната ни да е фактор на Балканите, ние трябва да се държим като фактор, да имаме стратегия, да си партнираме със съседите така, но нека и те с респект да оценяват нашата роля и политика и наистина да печелим от това. Мисля, че точно това се случва и по този въпрос с водите на Арда.

Водещ: Може ли да влезете в конкретика на споразумението с Гърция?

Манол Генов: Споразумението в крайна сметка от Националната електрическа компания, понеже собствеността на тази каскада „Арда“ е нейна, и акумулиране, съхранение и регулирано водоподаване на тази услуга е техен ангажимент и отсрещния партньор от гръцка страна.

Водещ: На финала – вие проверявате водата, замърсяването на Черно море в следствие на войната в Украйна. Данните какво показват?

Манол Генов: От 2022 г. Министерството на околната среда и водите води ни прекъснат мониторинг. Имаме вменен на 3 пункта, създадохме още 3 пункта по Черноморското крайбрежие. Засега, последните данни са от 27 юни тази година – нямаме никакви отклонения в качеството на морската вода и не можем да идентифицираме никакви отклонения, каквито и да са източниците за тях. Така че нека хората да бъдат спокойни, че все още Черно море подобрява своето състояние като чистота на морската вода.

Водещ: Много ви благодаря за този разговор. Чухте Министър Манол Генов.