- Министър Сандов, към днешна дата, колко е общият брой на наказателните процедури срещу България в сектор "Екология"?

- Общият брой е 16. Четири от тях са в съдебна фаза, вече има две осъдителни решения. България е във втора фаза на съдебно дело заради завишените норми на ФПЧ. Това дело ще го загубим, тъй като е въпрос на данни, които са спрямо определен период и те не могат да бъдат други освен тези, които са измерени. България е в нарушение за пет агломерации. Санкцията ще бъде на дневна база - минималната е от около 10 милиона лева за нарушение от 2017 г. до времето, когато излезе второто решение. Оттам насетне ще започнат ежедневни санкции при минималната ставка годишно оформят 20 милиона лева. Така че България ще плаща финансови санкции за това, че не може да осигури на гражданите си нива под опасните за здравето.

- Ще успеете ли да намалите част от тези процедури?

- Ние разработихме план-програма и съм поел ангажимент пред министър-председателя, ако получа подкрепата на Народното събрание - още в рамките на шест месеца ние да свалим наполовина тези процедури. В рамките на година да останат, може би, наполовина от онази половина, и до края на мандата, ако приемем, че той ще бъде цялостен, България да е без наказателни процедури в сектор "Околна среда". Защото това не е просто имиджов проблем, това касае здравето на хората, състоянието на околната среда, което свързано с туризъм, селско стопанство, инфраструктура, с много въпроси.

- Какви действия да очакваме от МОСВ за справяне с проблема с качеството на въздуха?

- За първи път отпускаме държавна помощ в размер на 47 милиона лева, която ще бъде насочена към общините, в които има наднормено ниво на фини прахови частици /ФПЧ/. Отделно има възможност за 120 милиона инвестиция по Оперативна програма "Околна среда" /ОПОС/ в рамките на този програмен период. Ще има мерки, насочени и към енергийно бедните домакинства, чиито разходи за отопление са над 10% от общите. Заедно с Министерството на труда и социалната политиката /МТСП/ и Министерството на енергетиката /МЕ/ ще се разработи проект за помощ. Предвижда се замяна на стари уреди, форми на коопериране за обща инсталация на няколко домакинства. Ще насочим средства и за затваряне на т.нар. кални петна - около 25 процента от ФПЧ са от навлизането на коли в зелените площи или липсата на добра инфраструктура и асфалтирани улици. Средства ще бъдат заделени и за подмяна на транспортни средства, автомобили за почистване, както и засаждане на зелени пояси от дървета в близост до булеварди.

Финансиране може да има и през Националния план за възстановяване и устойчивост за стимулиране на закупуване на електрически автомобили и бърза подмяна на автопарка. Предвиждаме механизъм за контрол, включително камери на светофари, които да засичат нивата на замърсяване с ФПЧ от автомобили. Така собственикът може да получи санкция или да бъде принуден да отиде на технически преглед, за да се установи дали автомобилът му отговаря на изискванията за спазване на нормите за замърсяване.

- Как ще работите с общините за преодоляването на предизвикателствата?

- Приоритетно ще работя за решаването на проблема с чистотата на въздуха. Ще съдействаме за това големите общини да въведат нискоемисионни зони в централните части или да въведат по-различна данъчна политика спрямо превозните средства по отношение на нивото за замърсяване. Ще имам срещи с кметовете, с г-жа Фандъкова уточняваме удобно време за такава. Управлението на чистотата на въздуха е сложен процес. Малко се забавиха и финансовите инструменти, но ми се струва, че няма достатъчно воля за решението на този проблем или има проблем в методиката. Например в София "зеленият билет" не се реализира максимално, а мярката е въведена преди три години. Обявяването на "зелен билет" в дните на замърсяване може би ощетява общината, но проблемът води до загуби за здравето и разболяването на хората и ако се постави чертата, ще видим, че "зелен билет" за повече дни ще излезе по-евтино. Очакваме и по-добра инфраструктура. Миенето на улиците не може да е седем-осем пъти в годината. Не само в София е този проблем, но и в Пловдив и други общини.

Ние ще започнем и да глобяваме общини през Регионалните инспекции по околна среда и води. Ще направим указания как нещата да се случат по-добре. Проблемът ще стане по-сериозен до две години, защото ние сега не можем да изпълним изискването за 50 микрограма на куб. м, а Световната здравна организация /СЗО/ прие граничните нива да спаднат до 25 микрограма/куб. м.

Обърнаха ми внимание при едно от посещенията ми в чужбина преди години да видя гумите на колите, които са чисти. По-мръсни гуми от българските автомобили не съм виждал. А мръсотията по тях отива във въздуха и оттам в нашите бели дробове.

- Има процедури и по НАТУРА 2000, готов ли сте да обявите всички защитени зони?

- Трябва да приемем плановете за управление на всички защитени територии и на всички зони по НАТУРА 2000. Това ще даде гаранция за бизнеса кое е допустимо и кое не, дава спокойствие и за гражданското общество. Ние ще направим зонални оценки, за да се намали административната тежест. Ще увеличим администрацията на РИОСВ-тата, които са свръхнатоварени. Имаме ангажимент към Европейския съюз да увеличим значително броя на защитените територии по смисъла на закона - 10 процента до 2030 г. НАТУРА 2000 е доста голяма площ - около 34 процента, но защитените територии са едва около 5%. Ще работя за създаването и на нови защитени територии и нови акватории. Имаме инициатива за три зони, които са в Черно море, което ще се обсъди с Института по рибарство и аквакултури. Става въпрос за инкубатори за биоразнообразие. Създаването на такива неприкосновени зони ще даде възможност популацията от риба да се разрасне. Има идея за създаването на Национален парк "Българско Черноморие", който да представлява мрежа от вече съществуващи зони, които са изключителна държавна собственост.

Обмисляме и трансгранична защитена територия с Гърция в района на Родопите. По Дунав също обмислям подобни инициативи.

- Вашият предшественик на поста Асен Личев сигнализира през фейсбук за изчезнали документи относно съхранявания на площадка в Плевен незаконен отпадък от 9000 т. Вие обявихте, че сте наредил проверка, какво констатира тя?

- Тези документи се намират в Специализираната прокуратура, предадени са с приемно-предавателен протокол. Това, което ме притеснява, е, че много се бави тази преписка. Очакваме да се повдигне обвинение, а през това време незаконно внесеният отпадък с код 19-12-12 стои на площадката в Плевен в същия обем. Част от отпадъците представляват стока, която ние трудно можем да ограничим в рамките на Европейския съюз, защото една част от тях влизат за рециклиране и те са с код за тази цел.

Другите са отпадъци с производство на RDF твърдо гориво с код 19-12-10 и за част от тях бившият министър Емил Димитров е разписал нотификации, с които разрешава вносът. Те биват изгаряни в циментовите заводи основно. Откакто аз съм министър, не съм разписвал такива нотификации и смятам този въпрос да бъде обсъден на ниво коалиционен съвет заради чувствителността по темата в българското общество. Ние трябва да решим как да процедираме с този тип отпадъци. Има заявки за внос от предприятия.

- Под "шапката" на МОСВ е и управлението на водите. Направихте ли вече анализ на състоянието на язовирите и другите водоеми, за да се изчистят някои притеснения за преливане или пресушаване?

- Това е изключително важна тема, в която трябва да има добро планиране. Трябва да се имат предвид климатичните промени, защото България е една от бедните страни откъм воден ресурс. Ще се опитаме да направим реформа, която да доведе до създаването на координационен център, в който влизат ангажираните страни за управлението на язовирите. МОСВ гарантира такъв обем на язовирите, който да не създава риск от наводнения, но и да не се допусне нивата на водата да паднат критично, за да се гарантират питейните нужди на хората.

- Г-н министър, каква е позицията на България по "Зелената сделка"?

- В процеса на обсъждане България беше против. "Зелената сделка" е пакет от инструменти, които изискват реформи в много сектори, тя не е единственият документ за ограничаване на замърсителите. На последния Съвет на ЕС по околна среда се обсъждаше част от новите цели - по отношение на енергетиката, водите, биоразнообразието, пестицидите. Това включва и енергийна трансформация към възобновяеми енергийни източници, ограничаване на синтетичните пестициди и по-добро управление на почвите. След като вече имаше "Зелена сделка", беше започнал и процесът за изготвяне на Националния план за възстановяване и устойчивост. За три месеца трябваше да се състави план как ние сме "за" сделката, за да се впишем във финансовите инструменти. Това обаче е объркващо за експертите, като му кажеш - първо напиши аргументи защо сме срещу, а после му наредиш да изготви предложение да се възползваме от финансовите инструменти. Още сме в период на напасване, затова и България не написа добър план. "Зелената сделка" има смисъл за обществото, икономиката, природата и като цяло за планетата ни.