Емил Димитров, министър на околната среда и водите, в интервю за предаването „Лице в лице“ на БТВ

Водещ: Знаете, спешен план за подаване на вода към Перник одобри кабинетът по спешност в събота. Той предвижда осигуряване на допълнителни количества вода от водосбора на „Белмекен“ до Перник през водопреносната мрежа на София. Надежди и страхове се събраха в едно. Междувременно БСП внесе вот на недоверие на кабинета заради водната криза и кризата с боклука. Днес мой гост за повече разяснения е новият екоминистър Емил Димитров – Ревизоро. Здравейте.
Емил Димитров: Здравейте, добър вечер на вас и на всички ваши зрители.
Водещ: Кой прякор повече ви харесва, Ревизоро или Язовиро?
Емил Димитров: Е, Ревизоро, но вече има и нов.
Водещ: Кой е най-новият?
Емил Димитров: Премиерът, като ми се карал, като ми спускал задачи, аз съм казвал, абе, много, една, две, три, той каза: Реви, Зоро, реви.
Водещ: А, вече трети. И все пак кой ви е фаворит от всички тях?
Емил Димитров: Е, Ревизоро си е, то това си е цял живот.
Водещ: Това с Язовиро ще отмине, казвате, добре.
Емил Димитров: Ние осигурихме водата на Перник /…/
Водещ: Сега ще видим какво сте уредили. Но в плана за решаване на кризата с водата в Перник язовир „Бели Искър“ е главно действащо лице. Близо до него е колегата Стоян Георгиев, който ще ни разкаже за състоянието му и страховете на хората.
Репортер: Язовирът, за който говори новият министър, който той определя като решението на водната криза, се намира зад мен. Към момента неговата актуално състояние, общият му обем е 15 милиона куб. метра вода, той в момента има 7 милиона куб. метра вода, като за януари вече са разписани 4,6 милиона потребление за София, което стандартно. Перник обичайно потребява около 0,8 куб. милиона метра вода. Така че ако направим една проста сметка, може да стане ясно, че до края на януари това количество вода, или общо за един месец, най-много до средата на февруари би свършило. Но както е ясно, както научаваме от властите към този момент, към язовира ще бъдат насочени притоци, които обичайно отиват към язовир „Белмекен“ и той би трябвало да се напълни. Но това поражда други страхове. Тук в селото, в близкото село хората смятат, че стената на язовира не е достатъчно здрава, за да понесе повече от 50 % обем на язовира. Те смятам, че тя е от много стар тип и е факт, че това е най-дългата, най-голямата язовирна стена в България, тя е цели 500 метра висока и е цели 50 метра и е от тип права, напълно права стена, не е обичайно както е извита. Така че тежестта и силата и тягата на водата да се разпределя по краищата. И затова хората смятат, че този язовир не е достатъчно безопасно да бъде напълнен на 70 %. Но това решение да бъде той именно на 70 % пълен, е начинът да бъде тази вода достатъчна, така че да стига и до София. Това, което стига обичайно и което винаги е стигало. И, разбира се, да се направи един байпас някъде по пътя между тук и София към Плана планина, който да завие към Перник. Така че това са страховете на хората. Когато стане прекалено пълен този язовир, дали е достатъчно безопасен. И вероятно новият министър на околната среда знае отговора на този въпрос.
Водещ: Много благодаря за тези уточнения. Сега министърът ще каже верни ли са разследванията и сведенията, които даде нашият репортер
Емил Димитров: Нито едно.
Водещ: Как нито едно? Хайде, опровергайте, защото и аз имам. Всички вече сме хидроинженери, нали знаете, в страната.
Емил Димитров: Язовирът е построен 30-те години, точно такава му е стената, хората, опасенията, нормално е, никой няма да го пълни. Никой няма да го пълни догоре, защото никой не иска да го пълним, за да го опразним на части. Непрекъснато ще се влива в него вода, непрекъснато ще се излива. Тези съображения докъде да бъде напълнен, ще го кажат хидроинженерите и строителите. Колкото е пълен сега, може да се напълни и още, може да остане и същото ниво. Проблемът е това, което се влива, да е същото, което излива, да не му пода нивото. Тоест да не реши някой, че го изпразваме. Държавата пое ангажимент да го отремонтира.
Водещ: Да, защото още в списъка на Цацаров като главен прокурор той фигурира като опасен язовир.
Емил Димитров: Знам. Ако ние нищо не направим, какво ще помогне това на стената? Сега хем ще го ползваме една година, както се ползват десетки години, после ще го отремонтираме. Какъв е проблемът с тази байпас връзка, която казахте? Всъщност това ще бъде на другия край на София. По пътя, който отива към Перник, няма да е тука. Плана планина, през планини и т.н. Водата, която в момента влиза в София, успоредно с нея ще влезе и водата, която ние подаваме от водосбора на Белмекен. Най-близката точка, което е Мало Бучино до Перник, успоредно до пътя ще се изгради водопровод от 12.13 километра, който ще свърже водопровода на Перник, с водопровода на София. Ще има камера, ще има кран, който ще затваря и отваря възможността с помпи към Перник. Какъв е проблемът?
Водещ: Какъв? Защото знам, че 25 % от тази вода отива за селата около София и някои софийски квартали, те застрашени ли са?
Емил Димитров: Ама никой не е застрашен. Той толкова бавно върви водата в него, защото потреблението и никакво. Ако сложим повече да почнем по-бързо да я вадим, поне ще изчисти тръбите. Недейте да мислите, че има проблем. Има си хидроинженери, знаят сечението, знаят потоците. Той в момента, ние ще оправим, ще ускорим потоците в София. Всички са доволни от тая работа, но тези, които разбират. Сега язовирът, когато е построен 30-те години, той е построен със собствен водосбор, много хубаво, плюс една деривация, която го пълни. Тя му е повече от достатъчна, както виждате, те го изпускат, за да не мине, да не стане много пълен. В момента имаме вода да не стане много пълен, проблемът е, а не да си остане на същото ниво. Успоредно с това, това е 30-те години, 70-те, 80-те години е изградена тази деривация – Чаира и всичките останали, ето тук събирателна деривация. Това, което трябва да отиде към „Белмекен“, всъщност може да отиде в „Бели Искър“. Защото сме имали много добри хидроинженери, много добре са го оразмерили и са дали възможност оттук, от Рила всичко да отиде в „Белмекен“, а ние просто го насочваме към язовир „Бели Искър“. Но това не е вода на София. Това е вода, която никога не е ползвала София. Но тази деривация, която има един тунел, който е двустранен, в двете посоки, реверсивен, е правен 1993-1994-1995 г. Много добро съоръжение, поредно добро постижение. През него може водата и в двете посоки да върви. Така че ние няма да взимаме вода на София, ще дадем вода, която иначе трябва да отиде за „Белмекен“. В момента говорим…
Водещ: И евентуално ще има някои загуби, защото няма да произвежда ток тази вода. Това е малката беда в сравнение с…
Емил Димитров: Не, не, не е така. Не е така. За следващите четири месеца няма да има никакъв проблем. Какво представлява помпено-акумулиращата? Пет милиона тона пращаш долу – връщаш, пращаш долу – връщаш. Той има десет пъти повече.
Водещ: Добре, обаче има един важен въпрос. Кметът на Перник казва имаме вода за две седмици и стигаме мъртвия обем.
Емил Димитров: Така е.
Водещ: Можете ли да изградите съоръжението, което ще довежда водата до Перник, за тези две седмици?
Емил Димитров: Ами да бях станал по-рано министър, да бяхме се разбрали по-рано за деривациите, да бяхме се разбрали по-рано, че това от години върви. Сега не зависи от мен. Те направиха всичко възможно. Ако кажем сега, че са бездействали двамата министри, просто ще си сложим грях на душата. Къде имаше дупка, дупчиха, къде имаше виждане, че нещо имало, правиха всичко възможно. В момента това единственият възможен вариант, който обаче е трайно решение. Не да опънеш от някое малко язовирче нещо и то да е еднократно. А да решиш крайно. Перник стана квартал на София във водоснабдително отношение. То ще може и от Перник да се подава с тая помпа, ще може и от София с другата да се връща.
Водещ: Въпросът е, казаха ли ви за колко време може да бъде построена, така че…
Емил Димитров: Споменаха цифри, аз също съм притеснен, моите роднини живеят в Перник. То като стигне до мъртвия обем, пак може да се вади вода, обаче имаме едни критични 35-40 дни, в които трябва да се поберем. Аз съм разчел го, обиколил съм го Балкана…
Водещ: Въпросът е между тези две седмици и строежа на това какво ще правим.
Емил Димитров: Не, до две седмици стигаме до мъртвия обем, после пак може да се вади, но…
Водещ: А, ние винаги, нашето дъно е бездънно, българското дъно е безддънно.
Емил Димитров: Не, не, ние сме притеснени.
Водещ: Но сте притеснени.
Емил Димитров: Притеснени сме.
Водещ: Обаче има още един въпрос. Тази вода, която ще идва оттам, когато тръгне там, след колкото време…
Емил Димитров: Ама тя и сега върви. В продължение на 20 години, аз съм проверил, многократно, за да се тества системата, са го допълвали. Имало е излишък от вода, пращали са го към "Белмекен". Имало е нужда за този язовир – те са пращали. Това не е сега.
Водещ: Обаче стигането до Перник…
Емил Димитров: Да, стигането до Перник.
Водещ: Така, тази вода, когато се построи съоръжението, което ще ги свързва, ще отива ли за индустрията?
Емил Димитров: Не, не. Това е само за питейно-битови цели, и то разрешителното, което ще издам, за да се ползва тая вода, ще е само за тази цел, не за технологични цели. Тя се дава във водопровода, който хората за питейно-битови цели ползват в момента. Тя няма да отиде в язовира, няма да отиде в ДМЗ, сега „Стомана индъстри“ или каквото и да било. Тя е за питейно-битови цели.
Водещ: Вие отскоро сте министър, но понеже всички вече се вълнуваме от тази тема, на Вас стана ли ви ясно защо язовир „Пчелина“, който е построен точно за индустриални нужди, в момента е с нарязани тръби и не може да стига? Така че имаме язовир, който е за индустриални нужди, но понеже няма как да стигне до индустрията, индустрията си точи от „Студена“ и в момента сме в този вълнуващ, драматичен момент.
Емил Димитров: Изключително права сте. Ще ви отговоря, за да бъда обективен и честен към нашите зрители. Тази инсталация, която виждате, тези всичките строежи са направени в далечни години от изключително компетентни строители и хидроинженери, и тя работи до ден днешен. Всички язовири в България са построени тогава, скоро нямаме, и всички деривации. Тогава стигаше на много по-голяма част от населението, сега изведнъж не стига. По отношение на технологичните води. И „Кремиковци“ е имал две мощности. За ТЕЦ един малък язовир там до Ботунец, но е имал мощността. Езерото „Панчарево“ е предназначено за „Кремиковци“ и язовир „Огняново“. Тоест всяка една мощност има един огромен язовир и един оборотен, ако има проблем, поне един месец да работи. По същия начин е изграден и „Стомана“ – Перник. „Стомана“ – Перник, моят дядо е от Лобуш, аз съм видял как го строят язовира и съм се къпал в него. Тя беше предвидена в този язовир да се утаява водата и всичко, оттам с помпа да се качи един напорен водопровод, по канал да отиде в един язовир „Бошляк“, там до едно градче около Перник, и оттам също по тръби да влезе в града. Защо всичкото това не работи? Защото 2001-2002 година те изведнъж са решили, както в цяла България се случва, тази вода, която е с помпи, която е отдалеч, тя ни е скъпа, тя има много загуби, не ни интересува, дайте ни евтината от водопровода. И някой се е съгласил това нещо да стане. Оставили са без надзор съоръженията, някой е разписал да се нареже…
Водещ: Защото „Пчелина“ е пълен в момента.
Емил Димитров: Той винаги ще бъде пълен. Той е част от река Струма. Всичко, което тук върви в Перник, Радомир, то отива в този язовир, то е част от реката, с преливник. Така че, който е взел това решение…
Водещ: Кой е взел това решение не се знае, но това е наистина…
Емил Димитров: То се знае кой е дал разрешение да се нарежат тръбите и да се съсипят помпите.
Водещ: Имате ли представа кой е?
Емил Димитров: То се вижда. Вие питайте 2001-2004 година и така. То се знае, то е взето решението, и Общинският съвет май се е съгласил да се случи това нещо. Но така, както са решили тогава питейна, така в цялата страна, за да бъде уж по-евтина цената, където са имали помпи деривации, са казали така – абе имаме напорно отгоре ни идва без пари, защо трябва сега да плащаме помпи? И са съсипали абсолютно цялата… Режем тръбите и в момента ето, град Шумен, аз имах 4 часа разговор с кмета на Шумен, той също е много притеснен. Там какъв е проблемът? Те са имали собствено и то е унищожено поради същата причина – разграбено, окрадено. Решили са напорно да взимат от язовир „Тича“, обаче водопроводът е толкова стар, довеждащият водопровод е толкова стар, че той като мине три атмосфери, заточва да гърми. А то денивелацията е такава, че трябва да издържи поне на 8. И сега ние там сме в предкризисно състояние. В момента, в който се пръсне единственият довеждащ водопровод, свършват. Конкретно за Перник държавата ще поеме ангажимент и от този язовир „Бошняк“ до града ще изгради някаква част от трасето, друга на язовир „Лобуш“, „Пчелина“ сега се казва, то е едно и също, ще качи горе водата. Но все пак някой е нарязал тръбите, държавата сега трябва да се погрижи за тези тръби.
Водещ: Някой е разрешил да бъдат нарязани от държавата. Аз не мога да ходя и да режа тръби по язовири. Нали се сещате, че това няма как да ми се случи.
Емил Димитров: Вие и аз няма как. Знаете ли какво ще ми се случва цялото лято? Предварително да ви кажа какво ще ми се случва цяло лято. Всеки, който му е пробита системата и тече отвсякъде, ще вика: дайте ми повече вода, защото не стига. Ще изкарва една махала или друга махала на улицата. Той не си оправя системата и сега става така – ако аз пусна вода в канализацията, в реката, съм виновен. Но, ако му я дам на него и той през пробитата система я пусне – всичко е наред. И всеки, вода, която не стигаше от същите язовири за много повече хора, който му са големи загубите, вместо да си оправи загубите, вика: дайте ми повече вода. Тя е ценен ресурс, не трябва да се пилее, трябва да се пести. В момента обикалям язовирите. Аз ги имам всичките язовири.
Водещ: Кои са застрашени? За Сливен питам.
Емил Димитров: “Ястребино“ е застрашен, той е 31%. „Дяково“ е 35% и е проблемен. Язовир „Тича“, не, той е 54, защо са го написали не мога да ви кажа. Но „Асеновец“ и „Студена“ го знаете. „Асеновец“ – този, който вие питате – 29%. Значи трябва да пестим вода. А тъй като са си имали сондажи и помпи, които им задоволяват градовете и населените места, ами да ги възстановят. Имат разрешение за водоползване, имат достатъчно вода. Но им е било по-лесно напорно.
Водещ: Сега нещо важно, защото работата на политиците е да успокояват, когато хората се вълнуват, а на журналистите е да задават въпроси. Аз сега ще кажа нещо позитивно, защото съм си го проверила не от властите, а от независим източник. Много хора се притесняват дали София няма да пострада заради липсата на вода. Нека да кажем, че „Искър“ е пълен, 450 от възможни 650 милиона кубика.
Емил Димитров: “Искър“, ако една капка не падне в следващите три години, ще захрани София. Плюс това, което идва от язовир „Бели Искър“, плюс тези всички деривации, които казах. Чест и почитания на тези хидроинженери, които навремето толкова добре са го премислили – да може да премине от единия край на планината и обратно да се върне. София е много добре. Но, заради това, че ще мине вода през София, е обещано още едно резервно хранилище – това, което е бившето на „Кремиковци“ – язовир „Огняново“.
Водещ: Добре, а тези тръби кой ще ги строи, примерно от „Лобуш“, както Вие го наричате, известен сега като „Пчелина“? Сега ще си ги построите?
Емил Димитров: Някой си ги открадна и ги наряза. А сега, за да се спаси положението – държавата.
Водещ: Добре, идеална ни е държавата, в това отношение няма никакъв проблем. Но нека да чуем, знаете, днес БСП внесе вот на недоверие към кабинета, и да видим мотивите. Става дума за политиката в областта на управлението на водите и околната среда. Да чуем мотивите на лидера на партията Корнелия Нинова.
Корнелия Нинова: Няма по-силни мотиви от фактите. А те са, че половин милион българи в момента са на режим на водата, има сериозна опасност това число да расте. Дишаме един от най-мръсния въздух в Европа, а България е превърната в сметище за боклуци, не само от Европа, но и от третия свят.
Водещ: Вот на недоверие ще ви бъде внесен. Но има и нещо друго – вие изяснихте ли следния момент – оказа се, че според прокуратурата заместник-министър е дал разрешение за влизане на боклук у нас. От друга страна обаче, вашето министерство в последните дни на министерстване на Нено Димов каза – няма нито едно разрешение за внасяне на боклук. Изясни ли се това какво е?
Емил Димитров: Едното е опасни отпадъци, другото е отпадъци, предназначени за преработка. Така че се различава. Ами те издават документ и сертификат, че този отпадък е годен, с европейски сертификат и може да се достави. Първите са точно такива, след това стават проблеми. Между другото, по всяка вероятност ще издадем принудителна административна мярка за ТЕЦ „Бобов дол“. Чакаме днес работната група да се произнесе, изискал съм всички документи. Те, между другото, и „Бобов дол“ си ги донесоха и си ги заведоха техните…
Водещ: Какво се случва там?
Емил Димитров: Прокуратурата направи там проверка и се оказа, че комплексното разрешително не са изпълнени указания по него и то не може да се прилага. Така че по всяка вероятност „Бобов дол“ ще премине и ще започне да си работи само на въглища, а няма да слага допълнително такива отпадъци, вие им викате боклук, докато не си приведе мощностите в този вид, в който трябва.
Водещ: А те къде са складирани?
Емил Димитров: Където и да са складирани, с влизане на принудителната административна мярка ще продължат само на въглища.
Водещ: А нещо открихте ли друго, на други места? Защото според мнозина у нас се внася масово боклук под формата на суровина.
Емил Димитров: Този боклук винаги е суровина. И ако кажем – хайде да затворим границата, тук ще се изсипят един милион народ и ще кажат – ама ние от това живеем, защо така, в Европа… Имайте предвид.
Водещ: Значи Африка не приема боклука, но ние…
Емил Димитров: Не, нека да го кажа. Да бъдем откровени. Нали искате да помогнем на хората да знаят? Боклука, ако не го горим, ако не го сортираме, ако не го ползваме като суровина, трябва да правим някакви хеопсови пирамиди във всеки град, за да може да се складира, да го депонираме. Навсякъде той се разпределя, остава съвсем малка част, която не е годна за преработка, изгаря се, и едва след това пепелината се закопава, което е малко. Обаче там имате скъпоплатена инсталация и проблемът не е, че го горят, а че въздухът е чист. Ние нямаме такива инсталации, имаме само една действаща, обаче всички имат желание да работят. Това е първата част. Втората, и никой не може да забрани на боклука да минава-заминава, въпреки че контролът не ми харесва и са ми възложили да създам нови някакви правила. Не искам да ги казвам сега какви са, авансово. Но по документи можеш да внасяш навсякъде и да изнасяш от България по един зелен списък, като само носиш сертификата и никой не е длъжен да те проверява, никой не е длъжен. След три години уведомяваш какво си направил с тях. Ние по сертификати нормални суровини сме внесли. Тук-таме се оказва, че не е така. И после започват – ама аз не съм, той този, аз онзи, ама не ни спирайте. Извинявайте, българските граждани трябва да пият чиста вода по възможности и да дишат чист въздух по възможност. Щом имаме само една инсталация, надявам се и софийската някога да заработи, ще се гори само там под контрол.
Водещ: Къде е единствената ни инсталация?
Емил Димитров: ТЕЦ „Сливен“ в момента има разрешение.
Водещ: Единствено?
Емил Димитров: Да.
Водещ: Борисов иска мораториум за внасяне на отпадъците. Как ще стане това, като Вие казвате, че…
Емил Димитров: Ама ние повече изнасяме от България, отколкото внасяме. Проблемът е, че те нашия не искат да го горят, защото им бил нискокалоричен, в същото време си внасят от чужбина. Може би трябва да има един баланс – когато нашия изгорите, тогава ще си внасяте от чужбина. Откъде накъде ще го внасят само тук да го горят, пък нашия ще се чудим какво да го правим. Значи, трябва да има и там, но тук е малко много родолюбие. Но има начин, по който ние можем да регулираме. Ние изнасяме много повече, отколкото внасяме. Но аз искам и това, което се внася, да се гори в годни инсталации, да е ясно какво се случва, а не едната такава, пък до нея другата, пък през нощта не знам какво става, коминът не е довършен, ама ние смятаме да работим. Когато имаме инсталации като в Европа, ще се чувстваме като в Европа – ще горим. Когато нямаме, няма да се надлъгваме.
Водещ: Добре, а кой трябва все пак да проверява, когато един боклук минава има ли опасни отпадъци? Защото Нинова говори за медицински, болнични отпадъци, страшни неща.
Емил Димитров: Вижте, първо пристига един камион с много бали, те са такива огромни. Смятате ли, че граничарят, защото на сухоземна граница, особено с Европа, то има само граничар. Той експерт ли е, за всеки камион да вика? От друга страна, той има сертификат, документ, всичко от Европа, че това не е опасно. И ние го намираме на площадката. Оказва се, че не е така.
Водещ: А от Африка внасяме ли?
Емил Димитров: Ама то като мине през пет държави, кажете ми от къде го внасяме. Последно е дошло от Италия, кажете от къде е. Последно е дошло от Франция, кажете от къде е преди това отишло. Но вие нормални суровини отпадък ги вкарвате, след това вкарвате 10 влака с други, винаги показвате един и същи сертификат и едни, които преди това са разтоварени. Значи, формата на контрол трябва да бъде тотално променена.
Водещ: Тогава къде са районните инспекции, господин Димитров? Като знаят, че еди къде си – в Бобов дол, в Сливен или където казахте там, има такива неща, ами този инспектор трябва да ходи всеки ден да проверява.
Емил Димитров: Всеки ден ще ходят. И даже ще знаят, и даже преди да влезе в България, ще питат от къде е. И даже ще им сложим да не влизат отвсякъде, а през точно определени места, за да има инспектор да го гледа. И сега един златен регистър ще направя по всяка вероятност. Тези, които не са създавали проблеми, ако трябва и с обезпечение, с гаранции, с лиценз, със списък, могат да внасят. Всички други, които досега са правили проблеми, да бъдат така добри, в България повече да не се занимават. То не може така.
Водещ: Добре, митничарят не може. Но затова имаме районни инспекции във всеки град, на всяко място.
Емил Димитров: То като мине границата, нека да не се догонваме после по вътрешността. Ще ги проверяваме. Той има разрешение къде да ги откара. Но намираме и на места, където няма разрешение.
Водещ: Добре, нека да ги догонват, нека да си вършат работата. Може ли? Ще ги помолите ли?
Емил Димитров: Вижте, едно време с цистерни имаше горива, защото нямахме данъчни складове. Той влиза, обявил го за нещо, и аз после ще го гоня из цялата страна. Хайде да ми влиза през точно определено място, хайде там да има служител. А той, където ще отиде, то е обявено, нека и там да си го проверят. Извинявайте, те искат да е както досега. Както е досега, мисля, че не може да се случи повече. Възложи ми се да измисля нов механизъм. Няма да нарушавам европейското законодателство, но много се лъжат, че ще продължават. А списъкът на тези, които до този момент са ми създали проблеми, нали до вчера било каквото било, аз вече съм много честен, от утре няма вече така, извинявай, мило другарче – мисля, че ще имаме сериозни проблеми с всички, които до момента са внасяли нещо, а то е било друго. Просто ще имат проблеми. На границата ще има контрол, после ще ги проверяват, Инспекторатът ще ги проверява, ще има тристепенна форма на контрол и ще бъдат ангажирани няколко институции – граница, митница, регионалните структури и Инспектората от София.
Водещ: Благодаря за разговора.
Емил Димитров: И аз благодаря. Малко емоционално беше.
Водещ: Това е тема, която заслужава да влагаме емоции. Това не е театър, това е животът.
Емил Димитров: Не. Това не може да продължава. Много беше хубаво, но това, което е, не ме устройва. Не може да продължава.
Водещ: И нас не ни устройва. Добре.