Водещ: Безводие и опасни отпадъци, с тези теми започна годината преди коронавирусът изцяло да ни завладее. Един министър стоя в ареста три месеца, негов заместник беше арестуван. Бизнесмени също платиха временно със свободата си. Кой към днешна дата изнудва министърът на околната среда и водите? Емил Димитров е при нас, добре дошли.

Емил Димитров: Добре заварили. Изнудван, доста силно.

Водещ: Чакам, чакам да разбера кой ви изнудва, господин Димитров, заради опасните отпадъци. Видях преди дни…пред Агенция БЛИЦ бяхте се оплакали…

Емил Димитров: Заради темата „Бобокови“, не заради някой друг…

Водещ: Да, заради кое?

Емил Димитров: Аз като кажа нещо се оплаквам, като кажа истината значи това е оплакване? Тогава трябва да ви лъжа от сутрин до вечер, та да сте доволни. Отивам в парламента и казвам – „Хора, не искам от вас нищо, нито да взимате отговорност да носите… Елате да се запознаете с реалността…“. Защото казах така – „Или си част от проблема, или си част от решението, или си час от пейзажа. След един месец вие ще се пейзаж, аз след два. В момента може да решим за следващата година въпросът с водата. Елате да ви запозная, за да знаете, всеки от вас може да бъде бъдещ управляващ, какво се прави, защо се прави.“ Никой не дойде с изключение на „Воля“ и Валери Симеонов. Всичките хукнаха по студия, защото изобщо не ги интересува какво се случва. И сега те сами си направиха пейзаж, вие ме питате – следващият път ще поканите ли някой, ще кажете ли нещо? Отиваш да кажеш истината и да ги поканиш в министерството, те не идват, ама това било оплакване. А тяхното дето ходиха по студията и почнаха да спускат задачи на главния прокурор. И то, главния прокурор не е малък…

Водещ: Това за кого говорите?

Емил Димитров: Затова, което вие казахте – оплаквате се от нещо. Не, казвам че може да има криза и ако тази криза не предприеме действия ще стои. Трябва да се случи ли, трябва да стане втори Перни ли?

Водещ: Бизнесът има всякакво право да се оплаква, особено в частни телевизии, както се казва кой каквато иска политика…

Емил Димитров: За бизнеса не говорим, говорим за политиката и за това в парламента…

Водещ: Кажете сега вие, кой ви оказва натиск? Защото споменавате на това интервю, на което аз попаднах, че има политици, посланици, бизнесмени, които заради опасните отпадъци ви оказват натиск. Как, разкажете?

Емил Димитров: Точно така, натискът е следния. Отиваш и почваш да ревеш в някоя от търговско-промишлени палати, казваш: Имам голям проблем, министерството бави това да ми издаде, друго да ми издаде… И ти поне си член, плащаш членския внос, те се считат за задължени да напишат писмо. Само че, ти като вземеш това писмо се чудиш да вземеш ли да го публикуваш и до него да сложиш снимки с отпадъците, които са заровени в цялата страна, или да им отговориш по частен път: Не се занимавайте с глупости, недейте. Аз имам един посланик, който ми написа официално писмо през девет държави в десета да дойде в България, да се застъпи за тези Бобокови.

Водещ: Кой?

Емил Димитров: Българският посланик на немското посолство в Германия. Българският посланик на нашето посолство в Германия. И пише писмо човекът, те са отишли до него, казали са му: Голям проблем, пречат ни в България. Какво да направи освен да помогне. Ей така, намират разни наивни хорица, които да помагат, а те не знаят реалността. Реалността е, че тази година на мен ми дадоха 7000 тона аз да ги обезвреждам. Аз ли съм ги внесъл в България, аз ли съм правил успешен бизнес, аз ли съм се изявявал по телевизията като голям бизнесмен? Накрая обаче моите отпадъци – някой друг. Кой друг? Кметът на Плевен, кметът на Червен бряг, кметът на Лом, на Шумен? Откъде накъде, отпадъци, които са генерирани тука в България трябва да се заравят на знайни и незнайни места, ние да ги изваждаме със закъснение и едва ли не да ми дават зор: Вие защо по-бързо не ги вземете тези отпадъци, защо по-бързо не разрешите бизнесът отново да продължи? За да продължи този бизнес трябва да съм сигурен, че старите отпадъци ще бъдат обезвредени, и новите няма да бъдат наново закопавани.

Водещ: Зависи какви са клаузите в договорите, нали знаете. Какви договори са били подписвани?

Емил Димитров: Какви договори? В Италия ако ги хванат, че са закопали боклука е десет години, ако е опасен отпадъка – двадесет години. В България го дават на МОСВ. Ние да сме завод, ние да сме упражнявали търговска дейност, ние да сме го генерирали този отпадък? Ето, сега имам сигнали за Южна България. Вие нали разбирате, че ако това, което е в Северна България, в Лом, в Русе, в Плевен, в Червен бряг, в Шумен се случи и в Южна България…?

Водещ: Защо не искате промени в закона?

Емил Димитров: Те ще станат някога…

Водещ: Не казвайте – те ще станат някога. Ето сега, имате мнозинство, вие сте част от мнозинството, веднага ще станат. Веднага, утре ще станат… Защо да не станат?

Емил Димитров: Никога няма да станат. Знаете ли какво стана в парламента? Искахме да закрием площадки по-бързо. Дойдоха представители на петте хиляди площадки в България и казаха – „Законът си е добър и сега, не го променяйте.“ И знаете ли, ако вашата площадка генерира отпадък какво правим?

Водещ: Какво?

Емил Димитров: Съставяме един акт, който се точи две години, вторият още две години и едва тогава я закриваме. А през останалото време вие викате – „Абе тука защо не го закриеш по-бързо.“ Това става. Сега имам няколко завода, които цапат с комините, вместо да си сложат филтри предпочитат да плащат актове и да се занимават с медии, които да оказват натиск.

Водещ: Променете закона така, че след първия, втория акт и накрая да им взимате лицензиите.

Емил Димитров: Първият, втория акт са четири години, през това време вие смените собствеността. Хората не искат някои след четири години. Сега ми давате нещо и след четири години. Не, те искат веднага. В Русе този завод не съм го построил аз. Филтрите не съм ги аз сложил. Но те срещу мен взимат стачка, защото аз съм министър в момента. Нали разбирате, ще изчакам Нова година, ще отида и ще им проверя комплексното разрешително. И ако те е трябвало да имат филтър и нямат, им давам срок и то 20 дни. 20 дни, чакали сте пет, шест, десет години, хайде сега 20 дни монтирайте си съоръженията както е трябвало на времето по комплексното разрешително. Да не сте лъгали, да не сте се бавили. Знаете ли какво ще стане?

Водещ: Какво? Вие сега ги предупредихте, така че какво да стане?

Емил Димитров: Дипломатическият корпус ще се изсипе в министерството: „Те са много дори хора, те са една наша фирма с международно участие, те създават работни места… Вярно е, че цяло Русе стачкува срещу вас, аз няма да отида и да кажа, че това е наш завод, но тука насаме да ви кажа – или вие ще отстъпите за нашия завод, или ние ще ви създадем дипломатически проблеми.“ И се започва…

Водещ: Това за посолството на коя държава е?

Емил Димитров: Тази, на която примерно е собствеността.

Водещ: На кого е?

Емил Димитров: Примерно, на която е собствеността. Ако е на една държава, ще дойде този посланик, ако е на друга, друго… И всичко това е под масата, и всичко това ти им обясняваш… А като ходеха в стачка БСП и еди кои си и правеха срещу мен – „Вие защо не обяснихте, че вашите инвестиции там са по този начин.“ По същия начин сега идват банкери при мен и се застъпват, защото те имат вложения в Бобокови и аз им казвам същото – „Кажете ми какво правим със старите отпадъци?“ Нито аз нито кметовете на половин България искат да са собственици на тези отпадъци. Те искат те да ги няма там. Кметът на Червен бряг ми звъни през два дена – „Какво да ги правя? Държавата ми ги е дала, аз се притеснявам, опасни отпадъци.“

Водещ: Добре де, вижте колко готови на разговор са двамата братя…

Емил Димитров: На какъв разговор?

Водещ: Не се ли срещате с тях да разговаряте, за да постигнете…

Емил Димитров: Аз съм поканил ръководството, шест месеца говоря с ръководството и с банките – какво правим със старите, за да ви разреша да генерирате нови? „ Не, вие ни разрешете да внасяне нови да си работим, иначе ще изкараме хората на улицата, а това какво се е случило в България нас не ни интересува.“ Мен ме интересува, те не са мои, със сигурност аз нямам завод.

Водещ: Какво ви казва премиерът по тази тема?

Емил Димитров: Не го занимавам, вие смятате, че за всяко нещо занимавам премиера…

Водещ: Е, за водата го занимавате, а за отпадъците не го и веднага хората се чудят защо?

Емил Димитров: За водата го занимавам, защото един град ще остане без вода. Защото Северното Черноморие си иска всичката вода, иначе е солидарно с Южното. Ако ние септември месец бяхме наложили ограничения на Варна, всеки два месеца минава водата за един месец за Бургас. Нямаше да се налага да строим…

Водещ: В крайна сметка решихте ли проблема там?

Емил Димитров: Какво означава решихме ли го? Бяхме на една среща с премиера и решихме проблема. Построихме водопровод, оправихме язовири…

Водещ: Вие след срещата с премиера казахте – „Всичко е наред, няма да има воден режим в Бургас.“

Емил Димитров: Това е ваше твърдение. Това, което обясних на премиера и те казват… ти какво си му казал? Премиерът е трети мандат премиер, аз съм първи мандат министър. Кой на кого е говорил според вас? Дали аз не си знам мястото, или… Мога да дам акъл ако съм четири мандата бил премиер и тогава да дам на някой с три… Той ме попита какви са възможните варианти? Обсъдихме вариантите и казах – Ако септември месец ги бяхме направили в момента щеше да има вода до края на годината за Бургас, нямаше един лев да похарчим.

Водещ: Решен ли е проблема с Бургас към днешна дата?

Емил Димитров: С Бургас ще бъде решен проблема, когато двата язовира…

Водещ: Ще бъде?

Емил Димитров: Ами не става така, построете ми язовир за три дни. Когато двата стари язовира неизползвани напоителни системи се отремонтират и когато се направят от язовир „Порой“ до деривацията, която захранва Бургас водопровод, за да може при необходимост от язовир „Порой“ да допълним водата за Бургас и те да не усетят, че има криза. Това е половината част от проблема. Другата част е да ограничим подаването към Варна. И Варна каза – ние сме солидарни, но си искаме водата. Хайде да харчите по един милион на месец, за да оставят два за Бургас, защото и там живеят хора… И знаете ли какво стана? Всички са солидарни, но си искаме водата, искаме си цената, но иначе сме много солидарни. И сега, разбира се, че няма да оставим Варна без вода, но за Бургас проблемът стои. И този проблем стои, защото само септември месец, един умник, няма да му казвам името, реши да вдига едва ли не народно въстание във Варна срещу мен, сякаш аз тази вода я пазя не за мен, а я пазя за Бургас. И сега ние ще платим 60 милиона затова, че един човек от януари знае какво трябва да направи, а не направи нищо, а в момента, в който се оказа, че ще се разбере, че нищо не е направил, почва да буни хората.

Водещ: Кой е този човек?

Емил Димитров: Той си го знае. Той скоро ще научи…

Водещ: А, скоро ще го научи…

Емил Димитров: И премиерът го знае.

Водещ: Добре, щом той го знае, заплашихте го вече, да знае откъде ще му дойде.

Емил Димитров: Не съм го заплашил, но да ми струвате 60 милиона със своето бездействие, мисля че можеше да ги похарчим за друго нещо. Защо да правим зимен героизъм сега в Бургас, като можеше да го отложим за лятото при нормално време? Защо изобщо ние сега форсмажор да влагаме тези средства, можеха да послужат за много други цели. Ако вода има и навали, може да има и преливане на язовири. Но вие знаете ли дали ще вали? Три години не е валяло. И ние май месец оставаме без вода, ако не вали още и не осигурим този язовир. А ако бяхме от септември икономисвали, щяхме да изкараме цялата година. Южното Черноморие втора категория хора ли са? Аз седя на Китка, на деривацията – на тези няма да дам, на тези няма да дам и всички скачат срещу мен…

Водещ: Кажете защо за този скандал си плати вашата заместничка Атанаска Николова, защо я отстранихте?

Емил Димитров: Тя не е платила заради този скандал. Изобщо не е замесена с водата, ако е за въпрос, или каквото и да е свързано с коментираното до тук. Тя ще се занимава с политика, ще се кандидатира, ще си участва, пред нея я чака голяма политическа кариера. А ние, както знаете, аз самият няма да участвам, защото тогава ще сме най-натоварени. Така че, ние правим екип, който да може докато дойдат новите избори, новия екип всичко с водата трябва да е решено и те да дойдат наготово…

Водещ: То е нормално заместниците с политика да се занимават, защото това са политически назначения, политически квоти. И вие какво, не успяхте да се разберете…

Емил Димитров: Напротив, даваме възможност всеки с каквото иска да се занимава.

Водещ: Тоест, нейно е имала желанието да напусне?

Емил Димитров: Не, не е нейно желанието, мое е предложението, но даваме възможност на всеки, който иска да ес занимава с политика.

Водещ: Добре, разбрах отговора ви. Искам само малко да ви върна към боклука, защото вие казахте – „Щеше да остане без вода Бургас, затова занимавах премиера.“ А от друга страна половин България с опасен отпадък, обаче не искате да го занимаете. И ние се питаме – защо? Заради посланиците, които постоянно идват при вас и чукат на вратата ви не искате да замесвате премиера, или?

Емил Димитров: Не, не. Първо, когато станах министър… Ние с RDF в момента някъде се занимаваме в България, но тази тема я забравихте…

Водещ: Напротив, при предното ви гостуване говорихме…

Емил Димитров: …за „Студена“, за „Дяково“ също забравихте, те са пълни… Когато аз застъпих като министър, RDF беше цялата страна, във всички ТЕЦ-ве. Както виждате нито един от тях в момента не изгаря, с изключение на Сливен, нито един. Те хвърляха по деретата само и само да се отърват от отпадъците, в момента го няма… Имаше контейнери в пристанището, всичко върнахме. В момента темата с RDF е затворена, благодарение на организацията, която създадохме с „Митници“, с „Гранична полиция“ и с центъра, който създадохме в министерството. Ние даже овладяхме даже останалия внос отпадъци, които са суровини. В момента знаете ли какво се иска? Всичко това да бъде закрито и както преди – внасям нещо и след две години ти казвам какво съм направил с него. Те искат да ни върнат в изходна позиция. В момента голямото нападение, голямото желание е ние да върнем режима от преди да бъда министър, никой на границата да не оповестява един ден по-рано какво внася. Защо? От Франция тръгнал, ама му било късно, не знаел, нямал интернет, било часова разлика. НАП въведе изискване за рисковите и акцизни стоки по списък, които министърът утвърждава няколко дена предварително. То е в закон вкарано, никой не възразява…

Водещ: Кой иска да промени всичко това?

Емил Димитров: Тези, които искаха да внасят безконтролно отпадъци.

Водещ: За колко пари става въпрос, за да ни стане ясно?

Емил Димитров: Държавата веднъж даде пари за да закрием сметищата. После даде пари регионални депа да се създадат. После даде и допълнителна техника.. И сега вашето депо е за 15 години, вие го пълните за пет, защото внасяте отпадъци от чужбина безконтролно и на шестата година висвате на премиера и казвате – „Господин премиер, вижте колко е лошо, как тука вятърът разнася найлончетата, дайте ни пари за ново депо.“ Ама защо ново, вие нали трябваше 15 години да изкара, а вие сте го дали на частник да го стопанисва? Нали трябваше шредер да вадите отпадъците…

Водещ: Колко печелят от това?

Емил Димитров: Колкото и да печелят, държавата плаща три пъти, а сега ако ни наложат международно, от чужбина глоба, ще плащаме глоба за това, че три пъти сме платили, а накрая те не са си направили сметищата, не са ги завършили. Виждате ли какво става, когато опреш до общините и им дадеш пари, а после глобата не я плащат те, а ти, държавата. В момента ние сме платили три пъти, в момента им се молим да си довършат сметищата. А тези, които са ги напълнили на седмата година, а не на петнадесетата, тичат при премиера да им даде той директно на тях пари, за да могат да си оправят…защото – „Вижте как сметището се напълни.“

Водещ: Явно се печели доста сериозно от този бизнес.

Емил Димитров: Доста се печели от отпадъците.

Водещ: Колко?

Емил Димитров: Много. Щом виждате, че в София не дават да се построи завода… Ние, отпадъците RDF се горят на три места и е перфектна организацията…

Водещ: Като ми го казва това министър, започвам да се демотивирам изключително много, господин Димитров. Защото да ми го каже някой бизнесмен или някой който каже – много се плаща…

Емил Димитров: Ще ви обясня на разбираем език. Вие сте кмет на град еди кой си… Държавата ви е построила сметище, дала ви е пари с европейски пари да направите шредери. Това сметище трябва да изкара 15 години. Вие си осиновявате един от тези боклучарите, той си има договор от чужбина внася, затова не иска на границата да го проверяват. Цяла нощ копа, през деня слага вашите…цяла нощ… И след шестата година казвате – „Ау, колко лошо е, вярно че трябваше да издържи ама не…дайте ми още пари…“. През това време ние имаме сметища, които не са довършени, регионални депа, ЕС ни е дал срок до Нова година. Имаме хора, които са взели пет-шест депа да строят

Водещ: А той само усвоява…

Емил Димитров: Механизмът беше друг. Когато вие събирате таксите, имате наготово едно депо, за 15 години да съберете такси за още една клетка. А не да похарчите всички пари и после – къде е държавата? И сега всеки чака премиера да дойде в неговия град, да го заведе на депото и да каже – „Господин премиер, дайте ми още пари за моето депо, ама не ме питайте какво съм правил.“

Водещ: Хайде, че говорите за общините, хич не ги харесвате…

Емил Димитров: Аз си ги харесвам…

Водещ: В тях ли е вината обаче затова, че Европейската комисия е подала втори иск в съда на Европейския съюз срещу България заради мръсния въздух?

Емил Димитров: Това, което е направило министерството е така наречените „меки мерки“, Европа ги е приела. И сега наистина общините трябва да предприемат действия. Само че, общината няма да плаща санкции. Как си представяте в изборната година да спрем, примерно на град Перник, че е най-близко, а пък и аз съм роден там, това е най-топлоснабдения град. ТЕЦ-ът е в средата, в двата края е града, това е много дълъг град. Ако ние спрем ТЕЦ-а, ей така, за експеримент, всички хора, които живеят в блоковете ще направят една дупка в прозорците и ще сложат кюмбета. Дали въздухът ще е по-чист? Затова ние сега ще сложим в новия център термокамери, дневно наблюдение. Един системен оператор е ни даде мощността, използваема към момента в реално време, за да разберем кога замърсява. Това е нова дейност, която ние възприемаме. Да следим няколко, седем-осем ТЕЦ-а в България дали комините им пушат през нощта повече, дали висококалорични въглища или ниско, дали изпускат емисии, защото на хората въздухът не е чист, има мръсен въздух. Искаме да ограничим това да става през ТЕЦ-те. Кажете ми в предизборна ситуация, кой кмет ще се съгласи да му спреш ТЕЦ-а? Кои миньори ще се съгласят да спрат да работят, кой ТЕЦ ще се съгласи да закрие дейността си? И ето, имало фини прахови частици – станцията ги улавя, ние не манипулираме данните на станциите. Но, това което министерството е направило то е приключило и прието от европейските институции… В момента общините…

Водещ: Тоест, от тук нататък всичко е в ръцете на общините.

Емил Димитров: Така, сигурни ли сте, че те ще направят нещо за следващата година?

Водещ: Не ме питайте мен, защото те в голямата си част са общини на ГЕРБ, вие в крайна сметка сте министър в това коалиционно правителство…

Емил Димитров: В Русе на ГЕРБ ли е, в Перник на ГЕРБ ли е? В Гълъбово на ГЕРБ ли е? Добре, аз ви изброих трите големи замърсители и какво стана сега, и трите не са…

Водещ: Така е, останалите обаче, не може да нямате механизъм, с който да ги задължите да спазват тези правила, за да не плащаме всички накрая глобите.

Емил Димитров: Механизмът означава да спреш част от ТЕЦ-те, а това е част от енергетиката. Колко българи ще са съгласни да останат без ток, за да може да оправим фините прахови частици? Трябва много плавно, но и много време е загубено. Ето, ние от Нова годна, надявам се премиерът да дойде да открие центъра, ще наблюдаваме всички комини с инфрачервени камери и през нощта, които замърсяват. Веднага ще съставяме актове и актовете са по половин милион. Тогава ще има голям проблем. Оставате работниците ни без заплата, защото ни налагате големи глоби. Но, аз не мога повече да направя, мисля, че това ще е достатъчно. Ще видите центъра, ще си говорим февруари месец.

Водещ: Да се надяваме да няма всяка година избори, за да може да ги спирате все пак и да ги наказвате още по-драстично…

Емил Димитров: Това са години наред, един закон за биологично разнообразие осма година не влиза вие мен ме питате. Тука по този закон всичко е направено, ама защо вие пак не се ангажирате? На всички им е удобно министерството да е виновно.

Водещ: Не ви обвиних, казах че и общините не са свършили нищо.

Емил Димитров: Весела и щастлива година, здраве и късмет и два мандата напред…

Водещ: А избори през март или през май?

Емил Димитров: Според мен е по-хубаво да е през май, за да мине третата вълна, за президента е по-хубаво да е на 1 януари, за да не чака много дълго време резултата.

Водещ: Не е искал на 1 януари, на 28 март…

Емил Димитров: Можеше, предполагам, че ще бъде март, защото президентът няма да си даде ината. От друга страна смятам, че ако е по-късно ще сме по-подготвени. Ако тогава е голяма криза и хората не излязат да гласуват, няма ли да е непредставителен вота. Но, това е политика, аз не се бъркам, няма да участвам тази година в изборите ще се занимавам със служебните си задължения.

Водещ: Какви са те именно, какво ще правите?

Емил Димитров: Трябва да пълним язовири. Премиерът каза, че иска сто процента на земеделците и да няма водна криза. Всичко това не става с разговор в студио, става с обикаляне. Вчера съм бил на „Ястребино“, на „Тича“, на „Камчия“…

Водещ: Ако ви предложат отново да сте министър обаче на околната среда и водите в следващия кабинет, който и да е той, бихте ли се съгласили?

Емил Димитров: От коя квота, аз съм ничий. Аз в момента съм от ВЗРО гражданска квота, благодарен съм за доверието, излезе ми през носа, но се старая всеки ден.

Водещ: Защо ви излезе през носа?

Емил Димитров: Трудно е, не е лесно. Вие сами споменахте в студиото, започнахме с криза с арестувани министри, ама чувстваш ли се добре там? Как да се чувствам? Предишният министър е в затвора, зам.-министъра е в ареста.

Водещ: Казвате, че сте ничий. Каракачанов за ничий ли го водите, как, нали е на ВМРО.

Емил Димитров: Напротив, вие поне ме питате говорил ли съм с Каракачанов? Да, говоря си, аз с Каракачанов проблем няма, с някой под него – да, но с Каракачанов нямам проблем. Той е политик от много години, добре се справя, добре си говорим.

Водещ: Да разбирам, че все пак казвате, че няма да участвате на следващите избори, но зависи кой ви предложи? Благодаря ви.

Емил Димитров: Мандат няма да ми се предлага. Благодаря.

Водещ: Благодаря ви, много. Емил Димитров при нас в студиото.