Тема: Проблемите с водата в страната; Забравени опасни пестициди; Опазване на Рилските езера
Гост: Емил Димитров, министър на околната среда и водите

Водещ: За околната среда и водите ще говорим в следващите минути. В студиото вече е министър Емил Димитров. Но преди това ще ви разкажем за един проблем, който имат хората в Омуртаг. 90 населени места в област Търговище са на режим на водата. Проблемът в района е от години и се задълбочава. Много хора са засегнати в община Омуртаг, където авариите по водопреносната мрежа са ежедневие. Има ли изгледи да решение на кризата там и какви са те, ще разберем сега от Андрей Кючуков. Добро утро.
Репортер: Добро утро. Намираме се в град Омуртаг. Тук над 8000 души живеят с режим на водата повече от 30 години. Наред с това пък чешмите в села в региона са пресъхнали заради безводието. Да, напоследък има сериозни валежи, но те са в Западна България, докато в тази част от страната има суша и хората страдат от това. В тези села, в които няма вода, те се снабдяват с вода с водоноски. В други също има сериозни режими на водата. Тук до мен са и някои от хората, от които зависи това. Те ще ни кажат повече за проблема тук и какви пътища се търсят за решението му. Г-н Танер Исмаилов е ръководител на Район Омуртаг във ВиК-Търговище. Г-н Исмаилов, какви са проблемите с водата? Защо тук има режим, защо не достига водата в региона?
Танер Исмаилов: Добро утро. Проблемът с режима на водата в община Омуртаг, основно ще ви кажа за Омуртаг, е постоянен от 50 години. Основният проблем е амортизираната водопроводна мрежа в града, която не е сменяна от 50 години. Другият проблем е, както вие казахте, основно засушаване. Няма валежи в последно време, от два месеца не е валяло при нас изобщо дъжд, от което зависи дебита на водоизточниците. Омуртаг се водоснабдява основно от система Кипилово. Там дебитът на водата падна три пъти. В момента имаме голям режим в Омуртаг, водоподаването е регулирано, подаваме вода през вечер. Градът е разделен на райони и проблемът е голям.
Репортер: Какъв е режимът?
Танер Исмаилов: Водоподаване само вечерта, през 4 часа. Събира се вода във водоемите 24 часа, от които само 4 часа водоподаваме в града.
Репортер: Споменахте амортизираната мрежа. Какви са загубите?
Танер Исмаилов: Загубите са от 75 до 80% в града.
Репортер: Тук е и кметът на община Омуртаг. Как живеят всъщност хората в Омуртаг с този режим, вече става въпросният 30, дори 50 години?
Инж. Ешреф Ешрефов: Добро утро на всички зрители. Основният проблем в град Омуртаг е водоснабдяването. Проблемът се дължи на изключително лошата вътрешна водопроводна мрежа, която е амортизирана и има загуби на вода над 75-80%. И това води до недостиг на вода за питейни нужди. Няма как при такива загуби да имаме 24 часа вода в денонощието. С оглед на свеждане до минимум загубите и подобряване на вътрешната водопроводна мрежа сме изготвили технически проект за поетапно и цялостна реконструкция на водопроводната мрежа. Водопроводната мрежа е някъде около 48 километра. Проектът ни е на стойност 13 216 000 лева. Това е непосилно за бюджета на община Омуртаг. За да се смени водопроводната мрежа ще ни е нужно национално финансиране от страна на държавата, правителството и институциите, управляващи водните ресурси.
Репортер: Благодаря. Точно тук е ролята на Областната администрация. Областният управител Митко Стайков сега ще ни каже какво се случва в тази връзка.
Митко Стайков: Добро утро и от мен. Поради сушата на територията на област Търговище в момента 90 населени места са на режим. Най-засегната е община Омуртаг, тъй като в момента тук 36 населени места са на целогодишен режим, мога да кажа. Голяма част поради сушата и от собствените водоизточници, които имаха населените места, вече са сухи. И единствената алтернатива, това е да реализираме проекта на община Омуртаг, който е на стойност, както каза кметът, 13 216 000 лева за реконструкция на водопроводната мрежа в града.
Репортер: Какви разговори имате вие в тази връзка за реализирането на проекта? Дали е възможно намирането на национално финансиране?
Митко Стайков: Водени са разговори, както с регионалното министерство в лицето на министър Петя Аврамова, така и със зам.-министър Нанков, така и с изпълнителния директор на Българския ВиК Холдинг г-н Илиян Илиев, миналата седмица. Следващата седмица на 1-ви отново съм в регионалното министерство, за да продължим разговорите, за да намерим финансиране, за да решим да реализираме този проект. Защо да го реализираме? Защото по този начин както ще подсигурим вода за питейно-битово водоснабдяване на жителите на град Омуртаг, но ще решим и проблема на част от жителите на община Омуртаг, тъй като голяма част от водата, която ще икономисаме с реализирането на проекта, ще може да се пренасочи към другите населени места – около 10, за да решим и техния проблем с водоподаването. Така че предстоят разговори, проектът е жизненоважен за решаването на дългогодишния проблем с водоснабдяването на община Омуртаг и трябва да направим всичко възможно да го реализираме.
Репортер: Благодаря ви много. Това е от тук, колеги. Както стана ясно, има проект, има начини за разрешаването на този дългогодишен проблем в Омуртаг и в област Търговище. Остава и съдействие да окаже държавата.
Водещ: Благодаря ти, Андрей. Както ви казах, ние заедно с министъра на околната среда и водите Емил Димитров изгледахме това пряко включване. Добро утро, господин Димитров!
Емил Димитров: Добро утро на вас и на всички зрители!
Водещ: И всичко, което чухме с вас е твърде познато. Сега – Омуртаг, така беше и с Добрич, така беше и с Перник, не знам дали трябва да говоря в минало време обаче все още. Как е възможно 80 процента загуби на вода?
Емил Димитров: Ами, ето, ние отговаряме за 52 язовира – всичките тези неща, които се казаха, те са към Регионалното министерство и благоустройството. Но в същия регион примерно язовир „Тича", който дава на 3 града и населените места около тях, помолихме и трите града да си направят поне за промишлените цели…
Водещ: За кои градове говорим?
Емил Димитров: За Търговище, за умен и за Велики Преслав. И в Шумен и в Търговище могат да се направят собствени водоизточници за промишлените предприятия, а не питейна вода да слагат. И докато в Търговище поеха такъв ангажимент да правят, в Шумен нищо не са направили. За Шумен ние, освен че дадохме 120 милиона за пречиствателна станция и за подмяна на водопровода, но все още се върви много бавно. Всеки ден ходят и мерят язовира с колко е намалял, сякаш някой от София е дошъл да го пие този язовир и сякаш не го пазиш за тях. Но тези довеждащи водопроводи, които имат по 80 процента загуби – ами, ние сме длъжни от нашите язовири непрекъснато да даваме вода, независимо, че тя на 100 литра 80 изтичат в канализацията. Е, колко време можем да издържим? Но ние сме подсигурили средства от Европейския съюз, работим по програми, но не можем да отидем и да построим и водопроводите, и пречиствателните станции от къща на къща. Това е регионално министерство и благоустройство. Всичките тези проблеми, които ги видяхте са на регионалното министерство. А ние сме длъжни от язовирите…
Водещ: Те са от десетилетия впрочем.
Емил Димитров: От десетилетия и единият каза от тях, от – мисля, че на ВиК оператора – директора каза – поголовна суша. Ами, тя поголовната суша не е само в малките водоизточници по населените места – тя ни е и в големите язовири. Но там никой не го забелязва. Дайте ми вода и ако няма вода, някой е виновен. А ние подаваме вода, тя изтича в амортизираната мрежа.
Водещ: Въпросът е това, аз за това казах, че е от години, защото и сега така приключи и това пряко включване – ще водим разговори, ще имаме срещи.
Емил Димитров: Да, да. Някой трябва да ни даде пари и да го направи. Но там, дори където сме дали пари, пак не го правят и се забавят. Ние имаме около 3 милиарда от европейски пари – извоювани пари по проекти, водни цикли в цялата страна. Колко месеца подред аз казвам – ама моля ви, ускорете процедурата. Няма нужда да ги загубим тези пари, ще приключи програмният период, вие не сте започнали да ги строите, пък ще кажете – ама може ли от следващия да ни дадете пари. Ама ние вече осигурихме пари, вие нищо не правите с тях. Ето, Шумен, защо не са си оправили 40 кладенеца, да подпомогнат малко и по-малко да разходят от язовир „Тича". Не, чакат държавата да им ги оправи. Дали сме им 120 милиона за водопровод и за пречиствателна станция, гледат във времето.
Водещ: А Добрич какво ще правят и там големи загуби?
Емил Димитров: Добрич не е към нас. Навсякъде в страната, където има проблеми с ВиК операторите, със сушата, бутат МОСВ, защото все пак и малко малък коалиционен партньор. Хубаво е да викаш суша – Ревизоро, суша – Ревизоро и хората си викат – ето, има кой да е виновен. Онзи ден кръстили някакъв полуостров, който нали, водата била остров, малко пили хората, станало полуостров, те го кръстили на мое име. чудя се да се гордея ли, аз ли я изпих тая вода, или същите хора, които го кръщават на мен? Обаче аз телефонът, който…
Водещ: Да, но сте министър и носите отговорност за немалко неща.
Емил Димитров: Да, но телефонът с дедо Боже, който аз му се обаждам и викам – моля ти се, вали днеска тука, днеска тука – напълни този язовир. Аз го имам тази година, а тя сушата е от 3 години, някъде от 5, но някой не го забелязва това нещо и където няма вода е хубаво МОСВ да е виновно.
Водещ: Перник – разрешихте ли категорично проблема там – и с МОСВ, и като говорите за регионалното министерство?
Емил Димитров: Къде?
Водещ: В Перник например.
Емил Димитров: В Перник е пълен язовирът. Проблем е, че в момента, в който се напълни язовирът и изведнъж всичките заводи, които до вчера точиха и казваха – ама, защо няма за пиене, а вие давате на заводите, сега те наново се наредиха да си искат вода. Засега не им даваме. В момента, в който язовирът се напълни Радомир реши да иска и той вода и той да се закачи. Очаквам и Кюстендил да иска към същия язовир да се закачи, защото МОСВ отговаря за язовира, пък хубаво е да се закачим всички.
Водещ: Тоест сега само Перник е от язовир „Студена", така ли?
Емил Димитров: Ами, не е Перник, и Радомир е. При това Радомир се закачиха – до този момент аз не виждам предложение. Следващия месец – сега септември изтича разрешителното за водопровода от София. Ако Перник прави ремонт и се наложи да се захрани от София, по кой водопровод, като този вече няма да има право да го ползва. По същия начин Радомир се закачи към един водопровод, обаче изобщо не си урежда нещата да го узакони. И сега, ако мислите, че някой в нашето министерство…
Водещ: Момент, за Перник нали водопроводът от София беше…
Емил Димитров: Той е от София, ама той е с временно разрешително – за 6 месеца, а то изтича. И никой не го интересува. И утре, ако се наложи да го ползва, ти ще кажеш не може да го ползвате, ами защо, вижте как страдат хората. Но няма в МОСВ човек, който да разпише. Абе, аз знам, че е незаконно, ама ще го разреша, после аз да ходя в затвора, не вие.
Водещ: А този водопровод, това разрешително не може ли да бъде удължено? В крайна сметка, нали това беше идеята?
Емил Димитров: Те трябваше още докато го строят да си направят разрешителното, те не си го направиха. Ние им дадохме аварийно за 6 месеца, те пак не си го оправят и сега като изтече, ще кажат – ама защо вие така към нас.
Водещ: Защо, скъпо ли е? Скъпа ли е тази вода от София?
Емил Димитров: Ами, трябва да си платят сметките за няколко години назад, а те не желаят. Перник години наред ползва водата и не си плаща сметките. Прави 300 хиляди – разсрочат,Прави 300 хиляди – разсрочат, нещо плаща, нещо – не. И в момента имат около 1 милион задължения. И те чакат някой да ги „осинови" и да им го даде този 1 милион, за да почнат отначало да трупат сметки. Ама това не е проблем на МОСВ. МОСВ в момента има два водопровода, които захранват Перник, след 20 дни и двата ще бъдат незаконни.
Водещ: И тогава?
Емил Димитров: И тогава някой трябва от МОСВ да се направи, че не го е видял, за да може да не страда градът. А тези, които е трябвало да направят всичко…
Водещ: Така ли ще направите?
Емил Димитров: Този път няма да го направим. Както и есента, ако не си оправи ТЕЦ-Република всичките документи, свързани с хвостохранилището, а си знаят отсега. Всяка година не правят нищо – дойде нова година. Ама ние много обичаме гражданите, много искаме да им даваме топла вода и парно, вярно, че не са ни оправени нещата, ама не може ли държавата по някакъв начин да затвори очи. И тя ги затваря 20 години. Тази година никой в МОСВ няма да разпише за незаконни водопроводи и за незаконни шламохранилища.
Водещ: Какво означава това – отново режим на водата ли?
Емил Димитров: Нищо не означава. Имат си вода – язовирът е пълен. Но когато към този язовир закачиш още един град, бъди така добър да си узакониш водопровода. А не да кажеш – абе нали пуснахте водата, не ни интересува. От едната страна казват или му пусни незаконно водата, или довеждам стачка в София. От друга страна, като кажеш – пускам водата, ама елате си оправете документите – абе, не ни интересува, ти нали я пусна.
Водещ: То Перник стана някак си емблематично място, изобщо…
Емил Димитров: В цялата страна е така. Нека да говорим за Тунджа.
Водещ: Да, но в цялата страна… Нека да поговорим и за другите места, да.
Емил Димитров: Тунджа ми е много важна.
Водещ: Например старозагорско, ямболско, сливенско – там как стоят нещата?
Емил Димитров: Ето ви тук, сега ще покажа – това е водоснабдителната система на Марица. Всички знаят Марица – къде минава и къде отива. А това е водоснабдителната система на Тунджа. Никой не си е направил труда да види, че тя като тръгне от Калоферския Балкан минава през два язовира – „Копринка" в Казанлък и „Жребчево", след което обаче минава през два окръга. Сливен, Ямбол, Елхово, Нова Загора.
Водещ: И какво се случва?
Емил Димитров: Случва се така, че водата, която трябва да върви по Тунджа, не върви по Тунджа, а отива в Марица – на три места. Когато е имало пълноводие, никой не го е забелязал, но сега се забелязва. Онзи ден имахме среща с областните управители, с кметовете на Сливен, на Ямбол, на Елхово, на Нова Загора и те казаха – ние също сме граждани, ние също живеем в България, не може цялата ни вода да отива в Марица. И ние си задаваме въпрос, който е много интересен: редно ли е водата на Тунджа да продължи да върви по Тунджа?
Водещ: Редно ли е?
Емил Димитров: В момента спорим на 150 милиона тази година пуснах за 2 дена 5 милиона по Тунджа – вода на Тунджа по Тунджа – всички медии отидохте да снимате и викат – ау, язовирът се изпразни! От 150 милиона – 5 милиона тръгнаха и продължиха по Тунджа и всички видяхте тези 5 милиона, естествения път, а не видяхте как за 110 дни 100 милиона отидоха в Марица.
Водещ: А, не, то всичко е ясно. Въпросът е, че когато излезе и въпросът дали ще има и режим на водата заради това…
Емил Димитров: И тогава изведнъж всички се сещат защо язовир „Жребчево" е празен, а никой не пита защо не се пълни.
Водещ: Защо не се пълни, какъв е проблемът?
Емил Димитров: Защо язовир „Копринка" се изпразва към Марица, а не се изпразва по естествения път към…
Водещ: Отново само климатът ли, тоест липсата на валежи ли е проблем?
Емил Димитров: Когато е имало много вода, може да правиш почти всичко, когато няма вода, управлението на водния ресурс трябва да е по друг начин. И тогава скачат всички, които до този момент 15 години са преработвали по 300 милиона, А сега трябва само 5…
Водещ: И сега какво е управлението?
Емил Димитров: Ами, пролетните води на „Копринка" трябва и те да отидат към „Жребчево". Имало е по 390 километра е реката, 350 са на наша територия. Ние само 20 километра, водосборът е непипнат. Всичко друго го отклоняваме и го пращаме в Марица. Ами, тя няма как в Тунджа да има вода. Всички съоръжения на единия от язовирите се оказа, че в посока Тунджа са повредени и не работят, по всяка вероятност от години. Всичко свързано към един ВЕЦ работи и е изправно. Няма как да стане.
Водещ: Случайност?
Емил Димитров: Ами, всичко са случайности. Премиерът възложи да видим как е там ресурсът, както и за Черноморието…
Водещ: Като казахте…
Емил Димитров: Среща със земеделците трябва да направим. Тази година задоволихме всички, но догодина ние нямаме тази вода и ще трябва да помислим как с икономии да работим. Това – или ще те замерям с риба, че си спаднал язовира, или ще те замерям с ориз, или ще изкарам трактори на улицата – не помага, когато язовирът е празен, а той пета година празен.
Водещ: Като казахте ВЕЦ-ове, вярна ли е тезата, че заради нароилите се немалко малки и всякакви ВЕЦ-ове всъщност се изпразват водните ресурси в страната?
Емил Димитров: По принцип и на двата язовира ВЕЦ-овете, които са на самите язовири – тя водата така или иначе, за да се изпусне минава през тях, не са проблем. Но когато имаш ВЕЦ, за който целенасочено се изпускат води, които после уж отиват за напояване, а влизат в реката, но в друга река – Марица.
Водещ: Кой е собственик на този ВЕЦ, който вие визирате?
Емил Димитров: Или примерно имаш два ВЕЦ-а, които са сложени на едни канали, които изобщо няма смисъл да бъдат там, но ти пускаш вода по каналите – уж да поливаш, уж за да поработят ВЕЦ-овете и пак да отидат в реката. Казах ви, когато е имало много вода е добре, но когато няма…
Водещ: Аз иронично ви попитах дали това е случайност, всъщност тези ВЕЦ-ове кои са, кой стои зад тях, чия собственост са, откога са?
Емил Димитров: Ще ги спираме. Ние в „Тича" спряхме няколко ВЕЦ-а, ще спрем и тук. Те са поели риска, когато са преработвали по 300 милиона, им е било добре. Сега на 3 милиона им е малко. Съжалявам, няма.
Водещ: Добре, какво казвате тогава на хората в тези региони – Стара Загора, Сливен и Ямбол/? Пред режим ли са?
Емил Димитров: Не, не са пред режим, но искам да го обясня, за да стане ясно. Нека един въпрос, но да го изясним. Един язовир – „Копринка" е направен така, че той може за една година и два пъти да се напълни при пълноводие. Понеже той не може да побере тази вода, след него навремето, по време на комунизма много далновидно са сложили един язовир, който може за 4 години да поеме водата от първия. И ранните води – като се стопят и влязат в този язовир, има преливане, те отиват в другия, той да ги събере. Защото ти тогава нямаш и за поливане нужда – ранна пролет. И той е много добре замислен, когато има излишна вода е замислено да върви и надолу към Стара Загора. Хубаво е да напоява и Стара Загора. Никой да не бъде лишаван, но когато имаш малък ресурс, трябва да преосмислиш. Областните управители, кметовете тази година се обадиха, че август месец сондажите им – Ямбол, Елхово, Нова Загора – те всички са на сондажи. Когато паднат и ние пуснахме оросяване по реката. Това беше август месец, овладяхме ситуацията, помогнахме им. А ако няма дъжд тази – сняг – тази година, догодина, нали трябва още от април, от май месец да правим тези неща?
Водещ: Ами, отрано трябва да се мисли, не когато няма вече вода.
Емил Димитров: Е, тогава трябва да резервираме в този язовир вода, за да я има, за да може да се справяме с такава ситуация. И сега излязоха при суша тези всичките неблагоприятни тенденции от 15 години. Водата е насочвана към река, където няма нужда да бъде там, а по естественото й корито – и 30 процента вече постигнахме съгласие от водата, която е на Тунджа да продължи по Тунджа.
Водещ: Да. Благодаря ви за това цялото разяснение. Докато сме в този регион, да минем към следващата тема, която също е важна. Складове за пестициди открихте в старозагорско. Носите ни и снимки, ние също сега ще покажем и кадри на нашите зрители. За какви количества става дума?
Емил Димитров: Ами аз мога да ви кажа, че…
Водещ: Знаем ли кой е собственик и на това помещение там, където се намира…
Емил Димитров: Този въпрос редовно ми го задават, ако кажа, че хаджи Генчо Василев е виновен, а той е умрял преди 20 години, това ще ви направили по-щастлива?
Водещ: Ама трябва да се търси отговорност, не мислите ли?
Емил Димитров: Търсим, отиваме по гробищата и ги търсим. 80-те години, когато тези хора…
Водещ: А местната власт къде е през цялото това време?
Емил Димитров: 80-те години, когато тези хора са получили заповед да съберат тези всичките чували в няколко по-годни, по-здрави сгради – ето тук виждате, да, от 80-те години как стои. Ето я, виждате сградата. Кажете ми местната власт тази сграда какво да я прави. Той няма пари кметът. Всичко се е срутило и е влязло долу.
Водещ: Сградата, не, но в нея какво има в едни такива помещения?
Емил Димитров: Ето го, тук една поляна. Виждате една поляна с табела – всичко е закопано долу под земята. Може да замърси водоизточник, може да замърси кладенец, може всичко да се случи. Може достъп до нея да има.
Водещ: Това само хипотеза ли е, или е вече факт? Може ли да се говори за замърсяване?
Емил Димитров: Ние затова бързаме да ги махнем и затова прокуратурата – Върховна административна прокуратура разпореди тези, които са в най-голяма опасност, които могат да застрашат – ето, вчера като бяхме в Стара Загора, областният управител каза, че един склад, който е в някаква близост, не е опасност, но близо е до водоизточник. Редно е да го махнем – около 5 тона пестициди, ще трябва и тях, с което старозагорска област ще бъде окончателно изчистена. Но ние не можем 40 години трупани проблеми – миналата година 3700 тона са изчистени по швейцарската програма през миналите години, тази година можем 1000-1200 тона. Ако 82-ра година всичко, което е трупано, а там са от 60-те години пестициди. Вие искате сега за 6 месеца мандат, ако може всичко, щото вие сте министър, не ни интересува 40 години преди това.
Водещ: Въпросът е това изобщо дали се знае къде и какво има, защото ние не за първи път говорим това с вас?
Емил Димитров: Знае се къде е. Отбелязано е. Но отидохме на едно летище, където навремето селскостопанска авиация, това са най-опасните места, защото много малко количество се впръсква в около 2 тона вода, излита самолет и той пръска с голяма разпрашаемост. Но ако вие вземете от този материал и го сложите в който и да е кладенец, следващите 70 години – първо не може да се ползва, после той не може да се пречисти. Това е изключително голяма опасност и не случайно Върховна административна прокуратура с прокурор Пиронева – зам.-главният прокурор – ходим да ги гледаме на места. Закопаните как са, струпаните как са, сградите за 40 години ги няма. Ние сега да търсим и да питаме кои са били кметове през тези години – хубаво е да го … Другият вариант е да ги изнесем.
Водещ: С местната власт работите ли съвместно, могат ли те да помогнат с нещо, или напротив, те крият и не…
Емил Димитров: Не, те в момента правят друго, не крият, те хората бързат да се отърват. В момента, в който ние може да кажем така – имаме 5 хиляди тона, ще изчистим хиляда, те казват – ама защо тези хиляда да не са точно моите. От утре ще започнат едни опашки пред кабинета ми – абе, вземи моите, другото не ме интересува. Така че ние в момента правим списък на тези, които са най-належащите, тези, които са най-опасните.
Водещ: Къде се обезвреждат тези пестициди и опасни отпадъци?
Емил Димитров: Ние прилагаме това, което швейцарската програма е прилагала. Имало инсинератори в Европа – в Германия, Франция, в Белгия, в Холандия, в Дания. Тези, които са световно признати – с лицензи европейски. Ние се обърнахме към всички – само един се съгласи да махне българските, да ги обезвреди. Те се изгарят при съответни температури и не дадоха, другите не пожелаха да се занимават с България. Веднага сключихме с тях договор, поканихме ги в България – французи са, но те на място отварят склада, те събират всичко да видят какво е. Те си го окачествяват, за да знаят после в техния инсинератор какво ще се изгаря, защото те също имат екологични норми. Обърнахме се към световно признати – в Европейския съюз. В България няма да се изгаря, само ще се събира, преопакова, складира и транспортира към чужбина.
Водещ: Докато сме на тема отпадъци само че от друга гледна точка…
Емил Димитров: Ето ги французите в момента на кадрите виждам – това са областният управител. Ето това са сградите, това е останало от 82-ра година. Ето това е специалният уред, на който се изследва всеки един реактив.
Водещ: Господин Димитров, кажете какво се случва и със „Струма" и там онези отпадъци, които предизвикаха един много голям пожар – как се оказа, че отново има такива отпадъци?
Емил Димитров: Не, не е ново, не са изчистени всички те, те, част от тях са изгорели.
Водещ: А защо още не са изчистени?
Емил Димитров: Веднага обяснявам. Вчера някой ме пита за Кюстендилския окръг. Той е един от малките окръзи в България, но ние имаме с язовир „Пчелина", с едни рибари, с един ВЕЦ, с едни замърсявания. Имаме с ТЕЦ-Бобовдол, с РДФ, с проблеми там. Имаме проблеми с моста, както казахте, имаме проблеми с Рилски езера – с джипките, имахме проблеми и с язовир „Дяково", който напълнихме. А това е един от малките окръзи. А имаме много, много други окръзи. По конкретно този проблем бяхме сезирани от прокуратурата. Отидохме на място, запознахме се как в сервитута на пътя изведнъж се оказа, че е имало, а пък после няма. 6 месеца водим разговори с една от фирмите, която е била генератор на тези отпадъци, тя сключи договор, от следващия месец започва да се чисти. Но ние по всеки един проблем, който вие днеска ми дадете, работим 6 месеца след това. А те проблеми – всеки ден…
Водещ: А Рилските езера – споменахте ги, защо там още, и има ли още джипове? Вашата заповед спазва ли се?
Емил Димитров: Аз гледах един много хубав репортаж. Полицейският автомобил стои пред бариерата, която е на единия път, на 100 метра от него седи другата джипка, но никой не я вижда другата джипка. Там е много интересно. Понеже там политическите сили се настъпват една друга и гледат благосклонно – политическите сили на този бизнес – и полиция, и КАТ, и ДАИ, и горско – някак си не ги забелязват тези. Може би само ние ги забелязваме и само ние се занимаваме с този проблем. Не може да имаш 300 хиляди актове и да не си платил нито един, но никой да не го забелязва. Не може да нямаш право да се занимаваш с този вид и казваш – аз знам, че съм незаконен, ама някой да ми го разреши. Ама те и да му го разрешат, той пак няма да го прави по закон. Той не е свикнал, но там просто държавата малко отсъства. Но не считам, че МОСВ трябва да управлява цялата държава, не е редно. Достатъчно ангажименти имаме.
Водещ: Като казахте и политически, обаче нека финалът да бъде и за това какво ще се случи следващата седмица. Изненадваща ли беше оставката на правосъдния министър и ваш колега Данаил Кирилов?
Емил Димитров: Да, за мен беше – аз го харесвам. Бил ми е председател на комисията по – на Правната комисия. За мен беше изненада. Не съм разговарял. Не искам да го поставя в неудобно положение. Ако нещо не иска да ми каже, да не ми го казва.
Водещ: Като коалиционен партньор ви питам от „Обединените патриоти" как ще реагирате сега на тази оставка, ще я приемете ли, или няма да я приемете?
Емил Димитров: Мисля, че няма да приемат, защото то нямаше мотив. Но не мога да кажа, аз не съм политическо лице. Знаете, че аз съм синя каска, аз дори не – квота съм на ВМРО, ако това питате, но аз съм синя каска. За мен никой няма да плаче, нека така да кажа. За Дани Кирилов все някой ще се застъпи, за мен никой няма да се застъпи. Дани Кирилов – много качествен човек. Бил ми е председател на комисия, работил съм прекрасно с него. Ами, жал ми е, така да го наритваме публично, а него да не му дават да се изкаже, а всички други да скачат по него. Утре може да се случи с мен. Всички да ме нападат целенасочено, независимо дали е справедливо, или не, а аз да нямам право да се защитя.
Водещ: Доста критики отнесе проектът за нова конституция на ГЕРБ.
Емил Димитров: Вижте, ние казваме – аз ли да дам предложение, или вие – утре едни хора да се съберат и да вземат решението. Нито аз го вземам, нито вие, ние даваме предложението. Каквото и да беше, да беше само един ред: моля, предлагам нова конституция – един член да се промени или цялата, Великото народно после като се събере, то ще прецени дали да е един, дали да е всички, дали да е изцяло нова. И всички го знаем. Сега в момента спорим. Аз пръв понеже предложих и викате – аз съм втора, а ма не искам, не ти харесвам твоето предложение.
Водещ: Добре.
Емил Димитров: Няма значение, във Великото народно събрание ще се реши какво, колко докъде и как. Дани Кирилов е направил това, което е трябвало от него. Дал е един текст, който да се внесе, оттам нататък текстът, който ще се промени, ще се избере – няма никакво значение с началния – и всички го знаем.
Водещ: Добре. Благодаря ви много за този разговор, господин Димитров!