Кликнете върху снимката, за да гледате видеото.

Гост: Емил Димитров, министър на околната среда и водите

Водеща: Управление по време на сблъсъци и протести. И още – за пресушените язовири и има ли риск от безводие. Ще говорим с екоминистъра Емил Димитров. Той се намира на яз. Копринка. Там е и кореспондентът ни Георги Манев. Ще продължим разговора с него, но първо по политическите теми, ние с Виктор и екоминистърът Емил Димитров. Започваме с въпроса, г-н Димитров, отхвърлен ли е вече вариантът категорично за оставка на фона на размириците от 2 септември. И изобщо как се работи през тези 60 дни на протести? Добро утро.
Водещ: Добро утро.
Емил Димитров: Изненадвате ме с този въпрос, но политическата обстановка е както в язовирите в България, няколко – динамична, бързо променяща се, понякога изнервяща. Но все пак аз съм назначен за екоминистър, не за Нострадамус или за врачка. Някой беше казал, че не е достатъчно да обичаш родината, трябва и да работиш за нея. В момента е пълно с родолюбци – хора, които обичат павета, вода, ковчези, камъни. От толкова родолюбци за мен не остана нищо друго, освен да поработя малко. Така че аз се занимавам с текущите задачи и правя баланса на язовирите за следващата година, защото трета, четвърта година, а някъде и пета, няма валежи. И един язовир като три години го източваш, а той не се пълни, имаш проблем рано или късно. Така че всичко, което съм се съсредоточил (...) и на премиера, за следващата година да видим какво правим с язовирите.
Водещ: Понеже направихте сравнение между язовирите, една алюзия с политическата обстановка, виждате ли съвпад между това, което се случва с някои язовири, и това, което се случва като изтичащо време на кабинета?
Емил Димитров: Един язовир, ако пет години не се пълни, а само се изпразва, накрая язовирът е празен. Един мандат като мине четири години, по Конституция има избори и идва следващ мандат. Понякога бързо се точат язовирите, понякога и бързо се пълнят. Може би има нещо общо, но това, което е общото с мен, е, че трябва да предвидя за цялата следваща година какво да правим, а в същото време не знам докога ще съм министър. Но така или иначе следващият човек, който дойде след мен, както и да се казва, от която и политическа сила да е, трябва да има хоризонт пред себе си – един баланс, на който да стъпи. В условия на криза ние трябва да регулираме язовирите по съвсем друг начин. Ето тук зад гърба ми се намира един язовир, който последните 15 години не е подавал вода по естественото си корито – река Тунджа, до Жребчево. Когато има много вода – може, но сега не.
Водещ: Ще стигнем точно до язовира. Само още един детайл в качеството ви на министър. Много се коментираше начинът, по който Марешки даде в последния момент своите гласове за събиране на тези подписи за промени в Конституцията. Според опонентите на властта се печели само и единствено политическо време. И не просто така са дадени тези подписи, а срещу две концесии на името на майката на Марешки, и другата концесия, на съседен плаж, на името на дясната ръка на Марешки и доскорошен депутат. Кажете, по време на заседанието, то беше онлайн, вие знаехте ли, че давате концесия на Марешки, на свързани с него хора?
Емил Димитров: Вижте, има съгласувателни процедури, които минават понякога месеци преди това.
Водещ: Има гласуване, понеже.
Емил Димитров: Това не е правено вчера, днеска, специално за гласуването или специално за Конституцията. Тези процедури вървят непрекъснато. Ако след една година мине концесия на някой близък примерно на опозиционните партии, вие ще кажете, че ние сега сме го започнали, защото след една година знаем, че еди коя си партия може да се наложи нейните гласове, или след шест месеца може би ще се наложи да се ползват гласовете на някоя от другите политически сили. Лично аз съм знаем и не се интересувам.
Водеща: Буди съмнение обаче поведението на групата на Веселин Марешки, които сутринта в нашия ефир казаха, че няма да подкрепят проекта на ГЕРБ, а няколко часа по-късно го подкрепиха, а впоследствие стана ясно, че са дадени едни плажове на концесия по тази схема, която опита Виктор преди малко. Да обобщим – търгувано ли е с концесия на конкретен плаж за едни гласове в подкрепа на проекта за Конституция на властта?
Емил Димитров: И да е търгувано, както вие се опитвате да го представите, не е станало с мое знание. Трябва да питате г-н Марешки. Как да отговарям от името на други хора, които нито съм ги виждал няколко месеца, нито съм разговарял с тях. Но не е представян въпроса по този начин в МС
Водещ: Понеже правителството дава или не дава концесиите.
Емил Димитров: И задължително трябва всички да ги откаже, за да не бъде обвинено в една или в друга посока. Между другото, и на мен непрекъснато ми се случва в министерството – ако сключите договор с еди кой си, да знаете, че той е много лош човек. Ако не сключите, да знаете, че вие сте много лош човек. Труден е балансът, както при язовирите. Даваш на всички, а накрая този, който е с рибата, остава недоволен. Непрекъснато ми се налага да деля 100 лева на три по 50. Тоест 100 милиона кубика, а от три места искат по 50 да вземат. И ти накрая на всички режеш, всички са недоволни, а и това, което остава в язовира, е малко.
Водеща: Добре. Намирате се на яз. Копринка, Георги Манев е при вас. Разкажете ни каква е ситуацията там. Изобщо има ли реални съмнения за това, че незаконно се източват водите от язовира за някъде другаде?
Репортер: Здравейте и от мен, от яз. Копринка. Причините да сме тук са и поредните сигнали, и притеснения на хората за това, че язовирът, чийто обем е 140 милиона кубични метра вода, рязко е спаднал през последните месеци. Не само той, а въобще язовирите тук в региона. И всичко това буди съмнение може би за неправилно източване на водите. Как се източват водите и има ли проблем с яз. Копринка, който се оказва възлов тук за региона, какъв е проблемът и въобще какво е наблюдението ви от посещенията на язовирите през последните дни?
Емил Димитров: Конкретно за този язовир – не му работят изпускателите, което ме притеснява как ще го администрираме и използваме по време, когато е пълен. Откъде ще изпускаме водата и дали няма да се наложи да прелее. Този язовир в характерен с това, че понякога, при добър сняг и дъжд, може два пъти да се напълни за една година. Именно затова този язовир е направен тук, а след него и яз. Жребчево, който да поема тези обеми в продължение на години. За съжаление от 15 години вода от този язовир към язовир Жребчево е подавана в изключително минимални количества, по 1 милион. И всичките останали количества са отишли в посока Стара Загора – два ВЕЦ-а, напояване, оттам в реката. Така че ние трябва да променим тази година администрирането. Проблемът е също така, че ние даваме този язовир, дава и за напояване, дава и за екология, дава и за енергетика, дава и за питейно-битово водоснабдяване, оросява кладенците на цяла Стара Загора и сондажите. И в същото време трябва да остане и в него за рибари. И в един момент ти като го точиш за пет различни неща, а трябва и да остане пълен, няма как да се случи при четвърта поредна сушава година. И затова тази година трябва много внимателно от него да изпратим в Жребчево, за да има за енергетиката вода, защото те се охлаждат, ТЕЦ Марица-изток – и единият, и другият, се охлаждат с тази същата вода, която идва от Копринка. Така че трябва да я резервираме за цяло лято в другия язовир, от тук трябва да преценим какво пращаме за другия ТЕЦ.
Репортер: Тоест да сметнем ли, че неправилно е отклонявана вода, при това доста дълго време, от яз. Копринка не към Жребчево, който също доста сериозно спада неговият обем, а към Стара Загора? И къде отива тази вода фактически?
Емил Димитров: На практика 15 години водата от река Тунджа не е продължавала по река Тунджа към яз. Жребчево. В резултат на което Сливен, Ямбол, Елхово, Нова Загора сондажите им паднаха рязко надолу. И ние трябваше август месец да пускаме вода от Жребчево – последната вода от Жребчево, за да не остават сондажите на сухо. Когато е имало много вода е могло и да не се праща надолу. Но естественият път на река Тунджа е по река Тунджа. Ние се договорихме, трима областни управители, не една среща, че поне 30% от този язовир трябва да продължи по река Тунджа да върви. Иначе отивала в Марица.
Репортер: Да го обясним само – смята се, че тези язовири са за поливане и за енергетика, но се оказва, че са изключително важни и за питейната вода. Защо е така?
Емил Димитров: Ще ви обясня. Всички сондажи, които захранват Стара Загора, всички сондажи, които захранват Сливен, Ямбол, Елхово... А там са само на сондажи – Ямбол, Елхово и Нова Загора нямат планини. Те са само на сондажи. Сливен е смесено – има и сондажи, и язовир, който ги захранва. И в август месец, в резултат на малкото пълноводие по реката, малко оросяване имаше, сондажите паднаха с метри надолу, което затрудни водоснабдяването. Ние овладяхме ситуацията като пуснахме допълнителни водни количества, но ги имахме. Това беше август. А ако се случи април месец, или май месец продължава безводието, ние нямаме този ресурс, който да поддържаме питейно-битовото. Затова този язовир е изключително важен, но той се пълни много рано, когато водата не ти трябва нито за поливане, нито за каквото и да било. Затова неговият обем е предвидено да отиде, когато са строени някога, преди десетки години язовирите, да отиде в Жребчево, който е многогодишен язовир. Той може да събере за няколко години водата и оттам вече да се разходва за тези два окръга – Ямбол, Сливен, Елхово, Нова Загора – и за екология, и за напояване, и за енергетика, и за питейно-битови нужди.
Репортер: Има ли опасност от воден режим, има ли опасност за питейната вода в Ямбол, Сливен, Нова Загора, Казанлък, Стара Загора?
Емил Димитров: Сондажите в момента са овладяни, но както ви казах, е за сметка на количества от яз. Жребчево. А яз. Жребчево се пълни от Тунджа, която се пълни от този язовир. 40 км. това трасе почти е пресъхнало в продължение на 15 години.
Репортер: Вие направихте през изминалите дни инспекции на други язовири. Има ли притеснителни моменти? Въобще каква е общата картина в България в момента?
Емил Димитров: За мен притеснителни са цялата Източна България. Да, бях в Тича, бях в Ястребино, бях в Георги Трайков – Цонево сега. Има една идея, по която премиерът е възложил да работим – това е яз. Камчия, който захранва цялото Черноморие. Там трябваше да задействаме три допълнителни язовира – за Варна Георги Трайков – Цонево новото име, за Южна България – яз. Ахелой и Порой. Почвам да се притеснявам, че лятото, когато можеха да се правят всичките строително-монтажни дейности, да се направи един канал от 3 км, един от 7, малко или много го пропуснахме. Сега ще трябва да правим зимен героизъм. Другият вариант е да поправим изпускателните съоръжения на два от язовирите, да ги допълним тази година, догодина да ги използваме, защото водата в Камчия ще ни стигне до средата на лятото. Ние не можем да си позволим да провалим сезона...
Репортер: А някъде очертава ли се тежък сценарий? Тоест сценарий, в който да има воден режим и проблеми с питейната вода.
Емил Димитров: Цялото Черноморие, ако ние не управляваме яз. Камчия по друг начин, ще има проблем. За Варна тя ще бъде захранена от Цонево и то Девня, но за Бургас проблемът пред нас стои. Имаме вода за шест, седем, осем месеца, трябва да изкараме 15 месеца.
Репортер: Това означава ли, че Варна я очаква сценария Перник-2?
Емил Димитров: Варна – не. Но за Бургас и цялото Черноморие трябва да положим допълнителни усилия, Яз. Камчия да го запазим като национален резервоар, да закачим два язовира, които са земеделски, но водата е качествена – Порой и Ахелой, и догодина да си мине целият туристически сезон, индустрията и гражданите по Южното Черноморие да не усетят тази криза. Но за това трябва да се създаде една много стройна програма и да се отремонтират три язовира.
Репортер: Това беше министърът на околната среда и водите. Ситуацията е сложна, както разбрахте, с язовирите, но към настоящия момент новината е тази, че няма опасност от воден режим, но пък има опасност от това как ще бъдат разходвани самите водни резерви за водоснабдяване в много региони в Източна България.
Водещ: Да, Бургас е застрашен да стане като Перник, ако не се вземат мерки. Това разбрахме също.