Водещ: Започнахме вече разговора с министър Асен Личев, министър на околната среда и водите. Защото ще си говорим за това какво се случва в околната ни среда и водите. Министър Личев, здравейте, добро утро.

Асен Личев: Добро утро на вас и на вашите зрители. И на нашите зрители.

Водещ: И на нашите зрители. Които тази тема всички нас ни вълнува пряко, понеже все пак живеем на тази можем да кажем много красива територия, само че има проблеми, които трябва да се решават. И нека да започнем с решаването на тези проблеми. Аз това ви предлагам. Преди малко говорихме и всеки ден почти в нашето предаване говорим за боклуците, сметищата и отпадъците. Спрян ли е вносът на незаконни отпадъци в нашата страна, изобщо тази тема как стои?

Асен Личев: Вчера има среща с посланика на Дания. И той ни завидя, че се намираме в този райски кът. Аз му казах, че причината за това са викингите, които не са акостирали в Бургас, а са избрали оня остров, беден Великобритания. Безспорно, че е спрян. И това е един от най-големите приноси на служебното правителство. Забранен в вносът и по никакъв начин не може в България да се внася този боклук на Ндрангетата, на италианската мафия с код 191212. Никога повече, освен някое редовно правителство не го разреши, няма да може да се внася. Защото и в момента 9000 тона от този боклук седят на склад в площадката на Феникс ресурс в Плевен и 280 тона на площадката на ТЕЦ Бобов дол. Парадоксално е, че тези 9000 тона на площадката на Феникс ресурс са свързани с документна измама на служебни лица, които са върнали на италианските власти, че боклукът е рециклиран и те по никакъв начин не искат да си го приберат обратно. И това ще създава още малко проблеми на българската страна. Но внос вече няма.

Водещ: Нека да го довършим това като теза. Какво ще се случи с тези тонове, които са тук?

Асен Личев: Значи, фирмата, която се води, тази Феникс ресурс ще е задължена това количество да го разкара от площадката.

Водещ: А какво да го прави – ще го изгори ли?

Асен Личев: Или да го изнесе обратно, или да му намери място за депониране някъде. Защото този отпадък е много характерен, той е смесен отпадък. Той или може да се изгаря, но при изключително тежки емисии във въздуха или да се депонира. И европейските страни, особено италианската мафия е предприела една много стройна схема – първоначално го е предлагала на Румъния, но румънците по-рано от нас са се осъзнали и са прекъснали тази схема. И те са започнали да го внасят в България.

Водещ: Тоест може да бъде изгорен, така ли да разбираме? Има ли такава площадка и място, където може да бъде изгорен този отпадък безопасно?

Асен Личев: Има и такива. Има няколко инсталации, които имат нотификация за изгарянето. Но бих казал, че това не е желателно. По-добре е да бъде върнат или да се намери място за депониране извън територията на страната.

Водещ: Казахте, че това е постижение на служебния кабинет. Обаче някои пък сега от редовния преди вас ще кажат – ние започнахме с тези законодателни инициативи до 2028 г. и служебният кабинет само ги довърши, така ли е?

Асен Личев: Аз не виждам точно с какво са започнали, защото служебният кабинет, за съжаление, втори мандат и се надявам да е последен, прие Националната програма за управление на отпадъците 2021 – 2030 г., благодарение на която можахме да преодолеем членството ни в ЕС и да забраним вноса на този вид отпадък. Защото по принцип за това, че европейското пространство е свободно за придвижване на стоки, а отпадъците там се разглеждат като стоки беше невъзможно ние да забраним този внос. Така че не знам какви са имали предвид колегите.

Водещ: Най-малкото, че е подготвена тази стратегия от тях, това е припомнянето по-скоро, а не нещо друго. Но който и да е подготвил, важното е, че е вече факт.

Асен Личев: Безспорно. Това е приносът за държавата.

Водещ: Тогава, ако се отворим темата и за изгарянето, защото много хората, знаете, протестираха за изгарянето на отпадъците заради мръсния въздух. Какво, колко загубихме по-скоро и колко още има да загубим в тази посока с мръсния въздух? Какво се прави в страната? То не бяха дела, то не бяха санкции.

Асен Личев: Значи, и в момента има заведени санкции срещу държавата за, на прага сме всъщност на санкции. Те ще бъдат доста много по-жестоки. Вие знаете каква драма стана в предишния мандат, когато колегите ми моите от Изпълнителна агенция по околна среда не нотифицираха тецовете на София, които работят с оборудване от 70-те г. и независимо, че изгарят газ, който се счита за екологично чисто гориво, отделят много азотни оксиди, които са над нормите. И си спомнете тогава каква трагедия стана, защото всички се свърза с една бомбастична криза в енергетиката, как софиянци ще останат без вода, без парно, без топлина и дори НС, което тогава беше в момента, беше готово да приеме една абсолютно противоконституционно решение, в което да ме задължи мен като министър да не санкционирам тецовете, а те да могат да работят три години в нарушение на закона. Но слава Богу, че това не го направиха. В това отношение е много лесно, когато е имало управляващи, които са били подлизурковци или са се подмазвали на брюкселската бюрокрация само от гледна точка на това да си запазят управляващите позиции, но не са могли да отстояват националните интереси в рамките на европейското семейство.

Водещ: Някои ще кажат – общините не си вършат работа. Ето сега и Софийския градски съд съди Софийска, Столична община.

Асен Личев: Не искам да обвинявам за всичко общините, защото те са част от държавата. А преди всичко държавната политика по опазване на околната среда и въздуха би трябвало да е достатъчно развита и да дава такива гаранции. Ето сега например от 1 януари всяка една община би трябвало да въведе т.нар. нискоемисионна зона.

Водещ: Но?!

Асен Личев: Много е интересно какво ще стане обаче. Защото аз не виждам никъде готовност това да се направи. И понеже ние, когато приемаме всичките решения на развитите европейски страни като собствени, без да отчитаме нивото, на което се намираме, стандарта, който имаме, че сме една от най-бедните страни в Европа икономически, ние веднага се съгласяваме с техните условия, без някой да уговори отлагателен период, да защити националните интереси в рамките на ЕС. И ви дам конкретен пример, той пак е във връзка с това. Ето как само за една седмица, благодарение на президента, министър-председателя и министъра на финансите успяха да съгласуват с Европейската, за една седмица, комисия помощите, енергийните за фирмите. Това никога не се е случвало.

Водещ: Но когато говорим за чистотата на въздуха, ние всички плащаме два пъти цената за това какво се случва – веднъж със санкции, които ни грозят и втори път с онова, което дишаме.

Асен Личев: Аз съм съгласен. Но гражданското общество, както виждате, когато се постави въпроса за София, всичките застанаха на позицията на тецовете. Така че ...

Водещ: То това проблем и в Гълъбово, хората там също са изправени пред този проблем, пък Раднево, въобще в Маришкия басейн. Не е само София.

Асен Личев: Това са дълговременни проблеми. Защото те е трябвало досега да бъдат решени. Но досега само са приемани условията, без да има решения. И както виждате, извинявайте, в Плана за устойчивост и развитие на България ЕК постави два непреодолими въпроса – кога ще се спре производството на ТЕЦ с въглища, единия, и другия – реформата в правосъдната система. И вие знаете, че това правителство, което по принцип е съвсем кратко, без да има право на политическа визия, предложи 2038 г. като някакъв компромисен вариант. Но се надявам до тогава да бъдат направени необходимите стъпки.

Водещ: С редовно такова. Само че по време на вашето правителство сега нека да коментираме и една от кризите, най-големите, които трябваше да се овладеят и да отидем по този начин на Черноморието. Яйлата и Вера Су. Какво се случи сега там, министър Личев? И наистина ли можем да сме спокойни за околната среда?

Асен Личев: За околната вече може да сме спокойни. Но иначе главният въпрос никога и никой не го задава – как един кораб, 5 хил. бруто регистър тона или 10 хил. успя да се блъсне в отвесен български бряг.

Водещ: А, питали сме. Питали сме. Разследването тече.

Асен Личев: Някой да отговори.

Водещ: Не, разследването тече. Това се казва. Вие нещо друго знаете ли като информация, да ни кажете?

Асен Личев: Не. И аз го задавам този въпрос, и аз чакам резултатите от разследването. Защото това е основният въпрос. Представете си, че този кораб беше пълен с тротил и беше влязъл във Варненския залив.

Водещ: Да, да. Доста странна ситуация.

Асен Личев: Така че благодарение на малко по-закъснелите ни координирани усилия успяхме да предотвратим екологична катастрофа в смисъла на това, ако се беше разцепил самия кораб на място. Защото там ударно щяха да се излеят азотни съединения от порядъка на 2800 тона и които безспорно щяха да увредят местната флора и фауна, водната екосистема, както и брега на защитената местност.

Водещ: Ама те и сега се изляха едни количества при разтоварването, после пък корабът почти потъна и видяхме, че този тор стана воден някак си.

Асен Личев: Това, първото особено, беше изключително очебийно и то беше толкова престъпно, бих казал. Неслучайно аз веднага издадох принудителна административна мярка да спрат разтоварването на кораба по този начин. Последващите операции бяха много по-щадящи. Безспорно при самата катастрофа на кораба долу със скалите е имало две пробойни. Те са се образували двете пробойни. И благодарение на това, че морската вода е по-тежко, отколкото е разтворът, водният разтвор на уреята или карбамида, то много бавно е изтичал разтворът, преди всичко амониеви съединения в морската вода.

Водещ: Тоест може да гарантирате, да успокоите хората там?

Асен Личев: Бяха регистрирани безспорно. Сега вече 75 пъти са по-ниски концентрациите, отколкото по време на разтоварването и съвсем са се приближили към нормалните стойности за този район по това време.

Водещ: А ще искате ли обезщетение и държавата като цяло обезщетение от корабособственика за всичко това?

Асен Личев: Поставяте ми един въпрос, който не е от моята компетентност, той е от компетентността на министъра на транспорта.

Водещ: За екосистемата. Все пак той я застраши.

Асен Личев: Безспорно. Аз съм възложил чрез Морска администрация, която получи 3 млн. лв. за спасителната операция да възложи на Института по икономика екологична оценка за риска, който създаваше товарът на това място върху водната екосистема и защитената територия. Оценяването на този риск ще бъде предявено към корабособственика или застрахователите.

Водещ: Това е важно уточнение. Вървим към финала на нашия разговор. Но нека да кажем и хубави неща. Че е спряно едно незаконно, и не е едно, незаконно строителство на плаж Каваците в Синеморец, Корал, Кара дере, Паша дере. Само че до кога? Ще има ли време и някой пак да се сети да строи там?

Асен Личев: Ами, на този въпрос ще ви отговоря така – вдругиден, по-вдругиден е 14-ти. Когато отидете да пускате бюлетината, тоест не да пускате, да набирате номерата на машината, си мислете за отговора на този въпрос.

Водещ: Но вие как ограничихте или спряхте тези в момента опити?

Асен Личев: Значи, аз направих всичките възможни, които ми дава законът средства, като за първите две, които ги съобщихте отмених ОВОС и решения по това, не е имало ОВОС от предшни ръководители на РИОСВ – Бургас, благодарение на което се оказа, че строителството вече, което и да е там е незаконно, включително има и елементи на завършеното строителство да е незаконно. Но това колегите от МРРБ и шефът на ДНСК обсъждат още как проблемът да бъде решен. Докато за другите три защитени територии, новите, които обявих, аз само мога да се гордея с това. Защото апетитите към тях бяха изключително много и със самото им обявяване като защитени територия е забранен всякакъв вид строителство.

Водещ: Дано да остане и така. Министър Личев, сега какво ще прави държавата с изворите във Вонеща вода? Да кажем за нашите зрители, че там минералният извор, стопанисван доскоро от Велико Търново, общината се отказва от него. Защо?

Асен Личев: Ами, и на мен ми е страхотно чудно. Защото Велико Търново е старата столица на България. Там генетично би трябвало да съществуват още аристократите от Втора Българска държава да имат поглед как могат да изкарат нещо, което за да е благоденствието на общината. Вонеща вода е едно находище, което е аналогично с минералните води в Швейцарските и Френските Алпи.

Водещ: И защо не го искат тогава?

Асен Личев: Ама значи ...

Водещ: ...

Асен Личев: ... те са изказали един аргумент, който на мен ми се струва, че е алогичен – че нямали финансови средства за това, когато държавата им даде пълна възможност да го стопанисват и да го продават, най-вече да го ползват и за социални нужди. Вонеща вода се намира на едно страхотно място, което е ...

Водещ: И в планината.

Асен Личев: И в планината.

Водещ: Страхотно е наистина.

Асен Личев: Което е на прохода между Северна и Южна България. Там движението е интензивно. СПА, хотел...

Водещ: Но държавата ще може ли да си го стопанисва, и да завършим с това, и да го развива.

Асен Личев: Държавата винаги много по-лошо стопанисва, отколкото бих казал общините или частния собственик.

Водещ: Дано обаче да се намери вариант и за това. Много е странно, когато не можем да се възползваме от богатствата си по начина, по който ...

Асен Личев: И на мен ми е странно, дори когато такива възможности се дават, особено при тези стремежи на общините да искат децентрализация на финансирането.

Водещ: Благодаря ви много за този разговор. Ще видим какво ще се случи оттук-нататък и една равносметка и за свършеното от служебния кабинет сигурно предстои тепърва, когато се предава щафетата на следващите. Така че ви благодаря за този разговор сега.

Асен Личев: То се вижда.