Министър Нено Димов, МОСВ: Стратегията за пластмаси ще начертае мерки за разделно събиране и рециклиране на пластмасови отпадъци

15 януари 2018 | 13:39

15 Януари 2018 | 12:00 | Агенция и Радио "Фокус"

Министърът на околната среда и водите Нено Димов в интервю за Агенция и Радио „Фокус” по повод изготвената от Европейската комисия стратегия за предотвратяване на отпадъците от пластмаси, която се очаква да бъде обсъждана по време на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Водещ: Министър Димов, Европейската комисия изготви стратегия за предотвратяване на отпадъците от пластмаси, която се очаква да бъде обсъдена по време на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Нено Димов: Първостепенен приоритет на българското правителство е опазването на здравето и живота на гражданите на България и на Европейския съюз. Към това е насочена и политиката на МОСВ, независимо дали става въпрос за опазването на водите, за чистотата на въздуха и дали говорим за волфрамовата мина във Велинград, или за Генерал Тошево и добиването на газ. Фокусът е в опазването на живота и здравето на хората. Така че от тази гледна точка темата за пластмасите попада много ясно в този приоритет, имайки предвид, че това е един от сериозните проблеми от началото на 21-ви век. Така че, ние с нетърпение очаквахме стратегията, която разбирам, че може би още гази седмица ще бъде факт. Такава и информацията от срещата ми с комисар Вела по време на откриването на председателството на България. Този документ при всички положения ще намери място както в председателството, което България ще води през следващите шест месеца по тема „Околна среда“, така и в дневния в страната. България работи в тази посока вече от не малко години и в някои сфери вече като че ли сме изпреварили европейското законодателство.

Водещ: Какво предвижда тази стратегия и каква е позицията на страната ни по нея?

Нено Димов: Стратегията ще начертае мерки, които ще доведат до насърчаване на разделното събиране и рециклирането на пластмасови отпадъци, както и до ограничаване изхвърлянето на пластмасови отпадъци в околната среда и предотвратяване навлизането на микропластмаси в морска среда. Ще бъде поставен акцент и върху производството и употребата на биоразградими и компостируеми пластмаси.

Мерките са от изключителна важност за гражданите, защото целят повишаване качеството на живот чрез намаляване на замърсяването в околната среда. Те ще бъдат съпроводени и с конкретни предложения за стимулиране на инвестициите в иновативни решения и проекти.

Водещ: Кога ще бъде приет документа?

Нено Димов: Българското председателство ще проведе заседания на Работна група „Околна среда“ в Съвета на ЕС за дискусия по отделните точки от документа. Очаква се работа по формулирането и обсъждане на заключения на Съвета по тази тема. В рамките на заседанията и обсъжданията на стратегията, България като председател ще цели постигане на консенсус в позициите на държавите членки към оптимален баланс между необходимостта от намаляване на екологичния отпечатък на пластмасата, отчитайки икономическия, социален и здравен аспект на прилаганите мерки.

Стратегията предвижда повишаване на комуникацията и стимулиране на активното участие на гражданите в посока промяна на потребителските навици и по-голяма информираност в потребителския избор, популяризиране на ползите от разделно събиране и рециклиране, от използване на по-малко опаковки, отказване от използване на еднократни торбички и други еднократни пластмасови продукти и осъзнат избор към закупуване вещи и предмети, които са по-трайни и устойчиви във времето.

Водещ: След въвеждането на такса за употребата на найлонови торбички отчита ли се спад в тяхното потребление?

Нено Димов: България е сред първите държави членки, които още през 2011 г. въведоха ограничаващи мерки за найлоновите торбички чрез заплащане на продуктова такса за брой. Тези мерки дадоха резултат още преди приемането през 2015 г. на европейска директива за намаляване потреблението на торбичките на ниво ЕС. В края на 2017 г., съгласно проучване на Евробарометър, 50% от българските граждани са се отказали от използването на найлонови торбички за еднократна употреба. Така че това е очевиден напредък и безспорен успех, който е постигнала България през последните 6 години. Имаме добър старт и оттук нататък трябва да продължим така и в останалите сфери. Политическият диалог, който ще започне по темата за пластмасите, по време на първото заседание през март на Съвета на министрите, би трябвало да стигне до политически резолюции, които ще бъдат приети през юни. На база на това ще се направи новото европейско законодателство, което вероятно ще бъде факт след българското председателство.

Водещ: Какъв е делът на рециклирането на пластмаси в България?

Нено Димов: По експертни оценки в България се рециклират близо 40% от образуваните битови отпадъци на пластмаса, което е с близо 10% над средното ниво за ЕС. Пак казвам, това е по експертни оценки, защото все още в самия ЕС няма ясна методика, по която да се изчислява. Основната част от рециклираните пластмасови отпадъци от бита представляват отпадъци от пластмасови опаковки, за които са въведени европейски цели по оползотворяване.

В страната е въведена разширена отговорност на производителя за отпадъци от опаковки наред с още 5 потока отпадъци. Първите стъпки с разделното събиране на отпадъците по опаковки, в т.ч. от пластмаса са от 2004 г. Към момента са обхванати 6.4 млн. жители в 183 общини в системи за разделно събиране. Страната ни ежегодно постига европейските цели по рециклиране на отпадъци от опаковки.

За 2015 г. при цел от 60% оползотворяване на общото количество опаковки България е оползотворила 254 099 тона от 392 547 тона пуснати на пазара опаковки, което е 64,7%, т.е. надхвърляме целите. Целите по отделни материали също се постигат успешно, а при пластмасата резултатите са над средните за ЕС – за 2015 г. са рециклирани близо 61% от пуснатите на пазара опаковки от пластмаса при средно 40% за ЕС. Този резултат значително надвишава заложената в директивите цел от 22,5%.

За третиране на отпадъците от опаковки са изградени 49 сепариращи инсталации, от които собственост на организациите по оползотворяване на опаковки са 27, а останалите – на техни подизпълнители. Освен частните инвестиции, направени от организациите по оползотворяване в инсталации и системи за разделно събиране на отпадъци, с европейски средства по ОПОС 2007-2013 са изградени 11 сепариращи инсталации за битови отпадъци с общ капацитет над 730 000 тона. В настоящия програмен период 2014-2020 ще бъдат изградени още 16 инсталации, за 6 от които вече са подписани договори, В допълнение към разделно събираните отпадъци от опаковки, тези инсталации ще позволят отделянето на още допълнителни количества пластмасови отпадъци, които да бъдат рециклирани и оползотворени.

Страната разполага с достатъчен капацитет за рециклиране на отпадъците от всички основни материали като хартия, пластмаса, стъкло и метал. Например в завода за третиране на битовите отпадъци в София от постъпващите за преработка отпадъци се получават материали и рециклируеми суровини и само 20% отпадък остава за депониране. Това всъщност е и целта на бъдещето – да не се генерира отпадък, а този отпадък да се превърне в продукция, която да може да бъде използвана в следващото производство.

По отношение на пластмасата например са издадени разрешения за дейности по рециклиране на над 130 фирми с общ капацитет, надхвърлящ 560 000 тона. При стъклото рециклиращите мощности надхвърлят 130 00 тона, а при хартията достигат общо около 180 000 тона.

Водещ: Какви средства се предвиждат за изграждане на мощности за рециклиране и сепариране на отпадъци?

Нено Димов: Извън частните инвестиции от страна на системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки, основните инвестиции в инфраструктурата по управление на отпадъците са по линия на европейските фондове. В настоящия програмен период на ОПОС по ос „Отпадъци“ са предвидени общо 562,8 млн. лв., като до момента са обявени процедури на обща стойност 322,5 млн. лева за инсталации за сепариране и рециклиране на отпадъци – т.е. повече от половината процедури вече за в ход.

Друг източник на финансиране на инсталации за сепариране и рециклиране са натрупаните средства от отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, чиято цел е да се финансират дейности и съоръжения, стоящи по-високо в йерархията по управление на отпадъците. Събраните от общините до момента средства са в размер на над 140 млн. лв. Така че това е един сериозен ресурс, който може би още не е достатъчен. Но ако погледнем и един приоритет, който пряко е свързан с рециклирането на отпадъците, а именно кръговата икономика, която ще има нарастващо значение в идните години. И очаквам, че в следващия програмен период там ще има фокусирани още повече средства и че целите, които се поставят, ще имат своето финансово обезпечаване.

Водещ: По време на Българското председателство ще има ли инициативи на МОСВ за намаляване на пластмасовите отпадъци?

Нено Димов: МОСВ насърчава всички в провеждането на различни инициативи в тази посока, планирани от институциите и от неправителствения сектор. Министерството е предприело действия в срещите и събитията, които ще се проведат по наша инициатива и егида - това са 125 срещи в Брюксел, София и други страни, да бъдат проведени под мотото „без пластмасови продукти“. Така ще дадем добър пример. До голяма степен се опитахме да минимализираме и наличието на пластмаса по време на цялото председателство в България – няма да е изцяло свободно, но всичко, което може да бъде елиминирано като пластмаси, ще бъде. Вече имаме разговори с новото ръководство на НДК след края на председателството, когато започнат техните процедури по обслужване на заведенията в НДК, също да се опитаме да ги направим свободна от пластмаса зона. Нещо повече, ние помогнахме на НДК да се сдобие с един доста голям брой кошчета за разделно събиране, което също е предпоставка за едно последващо рециклиране. Като конкретен пример ще кажа, че за сградата на НДК, където се провеждат срещите на Председателството, със съдействието на МОСВ и оползотворяващите фирми са осигурени контейнери за разделно събиране на отпадъци.

Водещ: Един от приоритетите на ЕС е кръговата икономика. Какви политики предвижда страната ни в тази посока?

Нено Димов: Българското председателство ще се стреми да постави акцент върху прехода към кръгова икономика при ефективното използване на ресурсите и намаляването на въздействието върху околната среда с цел постигане на устойчив растеж за целия Европейски съюз. В програмата за управление на правителството е предвидено изготвяне на Национална стратегия във връзка с Пакета за кръгова икономика. Законодателните изменения на директивите в пакета вече са приети на политическо ниво в края на декември 2017 г. Окончателните текстове трябва да бъдат оформени и приетите изменения да бъдат факт в края на първото тримесечие на 2018 г. След това ще се започне детайлно разработване на стратегията, тъй като самият законодателен пакет предвижда множество общи разпоредби, насочени към задълженията на държавите членки за предотвратяване на отпадъците и стимулиране на устойчиви продукти. Те трябва да бъдат разписани и реализирани като конкретни мерки на национално ниво. Основни приоритети в Българското председателство на Съвета на ЕС в областта на политиката по околна среда е кръговата икономика и екоиновациите. Ще се работи активно за създаване на благоприятстваща среда и на условия за прилагане на екоиновативни решения.

Водещ: Какви са другите приоритети на Българи по време на председателството в областта на екологията?

Нено Димов: По време на Председателството ще се постави фокус върху подобряването на качеството на атмосферния въздух и върху по-доброто регулиране. Усилията ни ще са насочени към популяризиране на използването на различни механизми, включително иновативни решения, с оглед подобряване на качеството на атмосферния въздух и опазване на здравето на гражданите на ЕС и на околната среда. Във връзка с това се планира провеждането на 21-ия Европейски форум за екоиновации съвместно с Европейската комисия в София на 5-6 февруари 2018 г., както и инициирането на обмен на мнения между министрите в рамките на Неформалния Съвет на ЕС по околна среда в София през април 2018 г.

Цветилена СИМЕОНОВА и Йоланда ПЕЛОВА