БНТ, "Денят започва с Георги Любенов"

Водещ: Здравейте отново. Знаете кой е следващият ни гост – това е министърът на околната среда и водите Нено Димов. Господин министър, здравейте и добре дошли в студиото на БНТ. Добро утро.
Нено Димов: Добро утро.
Водещ: Понеже отдавна сте в политиката, ако ми позволите да започнем от няколко извода след изборите, които току-що отминаха, местният вот. И забележете колко странно, господин Димов. 2019 г. имаме спор – колко леви станаха десните. Представяте ли си, че този спор може да бъде актуален? След тези избори и коалициите от него, малко като онази приказка „нема лево, нема десно“?
Нено Димов: Всъщност съвсем естествен е този процес. Това, което може да се каже за изборите, които минаха тази година, понеже има евроизбори, местни избори, безспорно и на двата избора победителят е ГЕРБ. Безспорно управляващата коалиция като цяло се представи много добре. На местните избори ВМРО удвои общинските си съветници от 120 на 240, от около 30 кмета досега, над 60 в момента. Така че това е за ГЕРБ всички знаем много сериозната подкрепа, която се получи, той запазва коалицията си подкрепата, която има. Така че това е първият извод. Вторият извод обаче е… той се видя може би най-ясно в София, че старите комунисти направиха коалиция с новите комунисти. На практика тук под комунизъм аз имам предвид начин на мислене, който е в тези, които всъщност вие сега определихте като старите десни отивали в новите леви. Много отдавна тече процес, за който и аз в качеството си на анализатор съм имал възможност да говоря при вас, че разделението на ляво и дясно минава на консервативно-либерална основа и естествено ние виждаме в тази коалиция, за която говорите от леви либерали до зелени комунисти. Тоест една конфигурация, която изцяло стои в сферата, която съвсем спокойно можеше да бъде подкрепена и да подкрепи леви кандидати. Видяхме го в осем района в София, видяхме го в подкрепата на кандидата за кмет на БСП. Така че това е процес, който ще продължи в тази посока.
Водещ: Но когато една политическа личност се обедини срещу цитирам „едноличната власт на Бойко Борисов“, Мая Манолова казва така, кое е ненормалното да я подкрепят и АБВ, и БСП, и части от „Демократична България“, и Борис Бонев, и който още иска?
Нено Димов: Еднолична власт имаше на Тодор Живков, когато с 99% гласувахме „за“. В момента от 30 г. в България се провеждат избори и на тези избори печелят различни политически партии, различни личности. Така че това, че един министър-председател печели за трети път парламентарни избори и управлява, това можем да го видим в Германия с госпожа Меркел, в Англия много често и госпожа Тачър, и след това либералния техен Тони Блеър. Така че това не е нещо, което е чрезвичайно, напротив демокрацията това е нормален процес. И да обявиш, че демокрацията възражда това означава да кажеш, че в Англия също е имало еднолична власт, че в Германия в момента има еднолична власт, някак си звучи несериозно.
Водещ: А заради това ли премиерът Борисов толкова вече в качеството си на лидер на ГЕРБ, толкова много се ядоса веднага след изборите, заради това ли каза – абе бивши деца на комунисти, седнали да стават демократи, по повод „Демократична България“? Плевнелиев му приглася като казва по-добре Мая Манолова да стане на „Демократична България“ шефка, че да е ясно кой какво е. Що за обида е това към демократичната десница, към градската десница?
Нено Димов: Всъщност първо тя трябва да престане да се нарича градска десница и аз не знам защо се срамува да се нарече либерална левица. Тя всичките й действия са свързани, между другото там се заражда един нов Коминтерн. Ние виждаме техния евродепутат в момента какви активности има срещу България. Видяхме как предишния им евродепутат случайно изпусна самолет, за да може да се стигне до една от най-тежките поражения, които има българския транспортен бизнес. Така че ние виждаме зараждането един нов Коминтерн, интернационален Коминтерн, който е готов в някакво име да предаде националните интереси на България, както това се е случвало примерно веднага след 1944 година. Така че от тази гледна точка просто това е процес, който трябва да бъде изчистен, за да престанат и гласоподавателите да бъдат обърквани. Но това няма как да се случи от днес за утре, това е бавен процес – той ще се случи.
Водещ: Много ли е сурова оценката към „Демократична България“?
Нено Димов: Не, не е сурова. Просто те трябва да престанат да се срамуват, че са едни… Между другото те много ясно стимулират на гей парадите всеки да изрази себе си. Не виждам защо се срамуват да се изразят. Всичко, което правят е повече от ясно, че е ляво либерално до зелено комунизъм. Така че от тази гледна точка това е сфера, която съществува на политическия терен, не само в България, но и в Европа – защо не си заявят много ясно къде се намират? Между другото това не е само моя констатация. Аз виждам, че хора, с които заедно сме вървели в СДС навремето, че дори и в началото на ДСБ, по същия начин подхождат, защото ДСБ беше за силна България в обединена Европа. Няма как България да е силна, ако собствения ти народен представител в Европейския парламент, стартира петиция срещу държавата си. Между другото аз не знам дали има друг такъв прецедент в ЕП – депутат да започне петиция срещу собствената си държава. Така че това за мен определено е една от политическите линии. Тя е римейк на нещо, което се започна в Европа в началото на 20-ти век. Една от най-отвратителните ситуации, които сме имали и идеологии, които сме имали.
Водещ: Понеже казвате римейк, ето това е последният въпрос по тази тема. За да обобщим това размиване на ляво, дясно, не е ясно кой с кого и какво подкрепя и как подкрепя, и какви интереси има. Всичко това обаче не е ли вредно за политическия живот, защото избирателите се разконцентрират? И тогава, когато се объркат, не е ясно кой какво подкрепя, тогава изниква популизъм, национализъм и всякакви други тласъци на публиката.
Нено Димов: Вижте, дали е вредно или не, нека да не го съдим като вредно или като безвредно. Просто това е етап, това е процес. В края на краищата и болестите са процес, който организмът укрепва и започва да намира по-сериозни съпротивителни сили срещу вирусите. Така че това е един такъв процес на изчистване и колкото по-бързо бъде изчистено и стане ясно кои са либерали, кои са консерватори, какви са основните идеи, които се противопоставят по този начин, а не личности както беше примерно на последната кампания от страна на БСП, толкова по-бързо ще оздравим политическото си пространство. Но споменавайки за това, понеже имаше една друга знакова дата през този месец – 10 ноември. Казвайки за римейк ние трябва много добре да си спомняме на 10 ноември какво завърши, за тази цел трябва да си спомняме какво започна. Защото може би най-отвратителната позната на човечеството идеология се реализира в началото на 20-ти век. Тук говорим за както една монета има две страни, така и тази система имаше две страни – националсоциализма на Хитлер и интернационалсоциализма на Сталин. На практика Втората световна война за Западна Европа приключи 1945 г., но за Източна Европа приключи 1989 г., за България на 10 ноември. Когато този тоталитарен режим, който унищожи духовно Европа и особено Източна Европа в края на краищата беше приключен. Така че това трябва да си го спомняме, за да не допускаме нови негови проявления, каквито на момента забелязвам по линия на този зелен екстремизъм, този зелен комунизъм, който се задава. Така че споменът е изключително важен. Аз съжалявам, че в България 10 ноември като че ли не стана основна новина. Виждам как се реагираше примерно в Германия за падането на Берлинската стена и как беше тема на абсолютно всички медии, тук мина някак си мимоходом. Но ние трябва да си даваме сметка за това. Защото икономическата страна се възстанови бързо. Ако да кажем 1989 г. БВП измерен в долари беше 22 млрд., сега е 67. Тоест виждаме, че на практика наваксваме, три пъти по-голям е. Ако тогава минималната работна заплата от 125 лв. се изразяваше на около 40 долара, сега е 650, на около 400 долара. Тоест икономически наваксването е възможно и не е толкова трудно. Но духовното убийство, което беше свършено, то се възстановява с поколения. С поколения и поколения. Така че ние трябва по всякакъв начин да не допускаме подобен тип римейкове, защото това е много тежко отражение върху духовността на една нация.
Водещ: Позволете ми, господин Димов, да ви върна в качеството ви на министър на околната среда и водите. Първо да ви попитам доволни ли сте, че думите на годината на 2019 са климатични стачки, климатични протести. Това са думите на 2019. Тоест вие сте министъра на бъдещето, най-актуалният министър, щом се говори за климатични промени вие сте човекът на бъдещето.
Нено Димов: Вижте, климатичните промени съществуват откакто има климат. Климатът не е константа, не е нещо стабилно, той се променя и това е съвсем естествен процес. Цялата човешка история показва, че и преди да има човешка история се оказва, че климатът се е променял. Така той ще продължи да се променя и независимо кой какво говори климатът си има своето развитие. А що се отнася до този тип нова популярност – да, в момента е модерно, тази мода също ще мине.
Водещ: По конкретика по темите от седмицата. При какви условия ще се въведе еко такса върху цените на самолетните билети, тъй като изхвърлят много въглероден диоксид в атмосферата самолетите?
Нено Димов: Това по принцип много на ранен етап е. Тук се повдига един въпрос, който е сериозен и в ЕС не трябва да има теми табу. Но това е един въпрос в общия контекст на мобилността. Между другото само да припомня, че българското правителство в мое лице предложи миналата година да бъде направен специален фонд за електрификация на транспорта в Европа. Тоест в градска среда, между градовете, включително зелени коридори между държавите, защото това е част от чистата мобилност, която смятам, че ще бъде елемент от бъдещето. Това е пореден разговор в посока чистата мобилност, като тук тепърва ще предстои да се правят анализи и да се вземат решения. Ако говорим за цената на самолетните билети, през последните може би 15, 20 години откакто аз имам наблюдение те непрекъснато падат, защото конкуренцията е много мощен стимул за падане на цените. А дали тези действия, които ще бъдат предприемани ще имат някакъв икономически ефект – вероятно, но е много ранен етап. Тепърва предстои да се прави анализ и на база на този анализ Европейската комисия да реши дали въобще да предприема някакви действия или не. Така че сме на много, много ранен етап.
Водещ: Не можем да коментираме никакви суми, никакви варианти за повишаване на цените на самолетните билети на този етап?
Нено Димов: Този проблем има минимум три аспекта – той е екологичен, той е икономически, той е социален. Естествено всичко това се комбинира в някакъв вид политика. За да мога да отговоря на този въпрос трябва да са ясни анализите поне върху тези три аспекта. В момента България се присъедини към повдигането на дебат. Този дебат трябва да се проведе, този анализ трябва да се случи. Когато се случи този анализ и видим не само единия елемент, а всичките съвкупности от елементите, ЕК ще вземе решение дали изобщо да стартира такъв процес или не. И като го стартира всяка държава-членка ще може да вземе отношение по него. Така че на този етап е много рано да се говори.
Водещ: А доказателство за това, господин Димов, че сте министърът на бъдещето е, че наистина тази тема предопределя така да се каже всички посоки на човечеството, на съвременните теми на човечеството. Като почнем от Амазония, през пожарите в момента в Австралия, наводнението във Венеция, което потопи с два метра вода венецианците, стигнем до пернишкия язовир, който е сух и за капак – Грета Тунберг. От къде, кое от всичките теми да почнем? От къде ви е най-интересно?
Нено Димов: Всъщност има два подхода – климатичните промени както казах в самото начало, са факт. Те няма да бъдат спрени. Има два подхода, в момента и двата са модерни, единият е да се борим с климатичните промени, другият е да се адаптираме. Аз лично съм привърженик на втория, защото общо взето да се борим с климатичните промени не е доказано, че има ефект. Но ние със сигурност трябва да се адаптираме. Това, което се случва в света ни показва, че трябва да вървим в този процес на адаптация към тези промени. Между другото в историята човечеството е показало, че е способно да се адаптира и е оцелявало, и дори е нараствало…
Водещ: Как ще й го обясните това на Грета Тунберг?
Нено Димов: Вижте, аз нямам никакво намерение да й го обяснявам. Аз като млад, преди вече доста години за съжаление, учех в училище за един друг герой Павлик Морозов, който предаваше баща си. Така че винаги се появява някакъв такъв герой в историята. Ще ви попитам спомняте ли си какво означава името Северина Сузуки? Не, нали?
Водещ: Не.
Нено Димов: Това беше Грета Тунберг на 90-те години. Така че като говорим след 20 години надали ще си спомняте и това име.
Водещ: Факт е, че голяма част от предизборната кампания за местния вот, особено в София, но и в други градове на страната премина покрай мръсния въздух, знаете това. Тази нощ има отново рекорд по мръсен въздух – шест пъти над нормата фини прахови частици в София. Как да се борим? Наистина ли вярвате, че печките на циганите са причина да дишаме най-лошият въздух в Европа?
Нено Димов: Първо нека да започна с това, че ако се върнем април 2017 г., кой въобще имаше тази тема? Някой въобще споменаваше ли за замърсяването на въздуха? На практика това стана тема, когато аз обявих, че това ще бъде приоритет на министерството, защото си давах сметка колко сериозен е този проблем и че може би това е един от най-сериозните, да не кажа най-сериозният екологичен проблем и го обявих като основен приоритет. И понеже тук ще отворя само една скоба – когато човек отвори приоритет е много лесно да промени закон, наредба или нещо друго, но най-ясно се изразява в това какви пари е готов да задели. Поемайки министерството имаше заделени в оперативната програма около 120 млн. лв. Към момента аз съм извоювал да се усвоят 7 пъти повече средства. Над 700 млн. лв. има за решаване на този проблем в текущата оперативна програма. Нещо повече – в бюджета за следващите 3 години има 100 млн. лв., които са отделени в 3-годишната прогноза, включително и в този, който предстои да бъде гласуван на второ четене в парламента за следващите години. Което показва изключителната насоченост и на правителството, и на министерството в частност към този проблем. Сега, до колко този проблем зависи от битовото отопление има много ясен анализ, който беше направен от Световната банка в една програма, която тя направи за изпълнение. Забележете, тя е краткосрочна програма и обхваща 6-годишен период. Тоест най-краткото нещо, което може да бъде направено е за относително дълъг период, защото 6 години не са кратко. От тази програма мина първата година в момента. Та говорейки за това основният замърсител е битовото отопление. На второ място е транспорта и едва на трето място с много малък процент е промишленото замърсяване, като той варира между 3 и 5 % с изключение на няколко града. Така че фокусът трябва да бъде насочен към тези два – битово отопление и градски…. и транспорт като цяло. Защо няколко пъти правя лапсус с градски, защото ние успяхме да осигурим около 500 млн. лв. за българските общини, които да кандидатства за електрифициране на градския транспорт. И подчертавам електрифициране, защото имаше въпроси защо аджеба не мине на такива с газ, които са. Един от проблемите потенциалните в Европа са азотните окиси. Автобусите и въобще транспорта, който е на газ генерира азотни окиси. Решавайки проблемът с фините прахови частици, ние не трябва да създадем друг проблем, каквито са азотните окиси. Електротранспортът не създава и двата. Той решава и двата. Той ще създаде друг – с акумулаторите, с батериите, но в края на краищата това е динамиката на човечеството.
Водещ: Да де, но вижте сега, в днешния ден общината прави призив не ползвайте личните си автомобили, не ги ползвайте по улиците, ползвайте градският транспорт. С какъв стимул, защо? Това билетче прословутото еко билетче веднъж беше използвано от общината, доколкото помня.
Нено Димов: Когато се задават въпроси към местната власт, трябва съответно местната власт да отговори. Но това, което направихме и което според мен беше много сериозен пробив за пръв път в екологично законодателство, в закона за чистотата атмосферния въздух ние променихме в момента стимулите и респективно санкциите към местната власт не те да изпълняват програмите си. Досега беше санкционирано, ако не се изпълняват програмите. Сега ние санкционираме, ако няма резултат. Тоест за пръв път фокусът е насочен към постигане на резултат. Което в края на краищата е важно. Защото, ако вие изпълнявате една програма без резултат, значи тази програма не е добра. Така че това нещо влезе в сила през 2019 г. като закон. И при всички положения според мен това ще бъде много ясен стимул към местната власт. Освен това местната власт трябва да има ресурс, аз неслучайно започнах с ресурса. Всички тези пари, за които казах в края на краищата са насочени именно към местната власт. А 6 общини или 7, не си спомням, подписахме договора в края на 2018 г. за подмяна на битовото отопление за около 120 млн. лв. Така че тези 100 млн., които са в бюджета също са насочени към отоплението. Но това са двата основни източника – транспорта и отоплението. И от тази гледна точка всяка община трябва да вземе решение за своята територия кое е най-удачно, за да се постигат нормите.
Водещ: Покрай темата за мръсния въздух, господин министър, излезе стряскаща информация, че европейски боклук, отпадъци от други държави се внася, за да се горят в ТЕЦ-овете в България. Първо да ни кажете има ли истина някаква в това? Второ и да отречете, принципно кой контролира какво се гори в тези ТЕЦ-ове? Как да знаем какво горят тези ТЕЦ-ове – боклуци ли, отпадъци ли, на кои страни горим отпадъците?
Нено Димов: Има два режима. Единият режим е с нотификация, който минава през системата на Министерството на околната среда и водите, това е режим, в който ние много точно знаем какво влиза и какво не влиза, основно няколко циментови завода има там. Но да отговоря първо кой разрешава. Дават се комплексни разрешителни, в които е описано какво гориво може да се гори, когато говорим за ТЕЦ-овете, защото разбира се комплексни разрешителни има и за други предприятия. Това, което се случи през изминалата година в Перник и в Брикел беше, че се гореше не боклук, а био отпадък, който обаче не беше разрешен от комплексното разрешително. Затова между другото направихме и промяна в закона за чистотата атмосферния въздух, в което поискахме 24-часово видеонаблюдение във всичките топлоцентрали, за да е ясно по пътя, по който върви горивото, какво гориво минава. Защото имаше съмнения, че в извън работно време, ние нямаме 24-часови дежурства, се слага неразрешено, нерегламентирано гориво. Това беше имплицитно изискване, задължително изискване към Бобов дол, за да му бъде разрешено отново да започне работа. В районната инспекция се получава такава информация онлайн, мисля че бяха 10 камери, нещо от този род.
Водещ: И какво установихте, какво горят?
Нено Димов: В момента те горят само разрешеното гориво. Но за да бъдем сигурни същата информация онлайн отива и при кмета в местната власт, от там също имах уверението, че е пуснато тези видеонаблюдения, че се вижда онлайн от общината. Това, което сме изискали, дали сме срок, този срок още не е изтекъл, всички топлоцентрали да могат да доказват по този начин, за да сме сигурни, че няма горене нерегламентирано гориво. Пак казвам – процесът на изгаряне трябва да бъде разрешен. Дори нещо да е добро за околната среда, ако то не е разрешено – това е нарушение на закона.
Водещ: Вашият колега финансовият министър господин Горанов призова общините, ако искат, дори новите кметове, ако искат да се развиват да не намаляват данъците, а напротив – да ги увеличават. И това е конкретика за вас, трябва ли да се увеличи такса смет например? Къде, в кои градове смятате, че е наложително спешно? Къде има проблем с боклука на България?
Нено Димов: По принцип таксата смет още 2011 г. и то по-точно вече не е такса смет, защото са изградени много системи за управление на отпадъците. Още 2011 година е казано през какви стъпала ще достигне определено ниво, което трябва да се достигне до 2020 г. На практика 2017 г. Националното сдружение на общините помоли стъпката да е по-малка за нея година, за да може да навакса до 2020 г. Сега отново иска подобно нещо, но аз не съм склонен на повече отстъпки. Първо, защото имаме европейски ангажимент. И второ, което е по-важното, защото тази такса стимулира определена политика. В България са изградени за последните 8 години 53 регионални системи за управление на отпадъците. 11 сепариращи, 18 компостиращи инсталации, една анаеробна инсталация, в момента се изграждат още 35 компостиращи, още 19 сепариращи и още 3 анаеробни, тоест това е огромна инфраструктура. Целта на тази инфраструктура е да се депонира все по-малко. Таксата е свързана с това депониране. Тоест ако вие депонирате по-малко, дори по-голямата такса ще означава по-малък разход на домакинството. Но ето, местната власт вече 8 години не желае да премине към система, която да таксува отпадъка, а не на база данъчна оценка, което е един от стимулите.
Водещ: Защото няма механизъм. Как да разберете кое семейство прави повече боклук? Как го разбирате?
Нено Димов: Вижте, една е ситуацията в София, друга е ситуацията в Малко Търново да кажем. Това е проблем, който трябва да бъде решен от тях. Те могат да решат по кой начин. Но това, което е факт, че депата с тези модерни системи 53, се изчерпват. Когато те се изчерпат, трябва някой да направи следващо депо, но тези пари, които са от отчисленията са именно за това- да рекултивирате старото и респективно да построите новото. Колкото по-малко депонирате, толкова по-дълъг живот ще има това старо. Тоест тази огромна инвестиция ще бъде върху по-дълъг период от време. Икономическият механизъм за общините стимулира подобно нещо. ЕС от друга страна ни дава още 10-15 години да стигнем забележете до под 10 % депониране. В момента процентът е огромен. За да достигнем ние трябва да го направим. Не може 2032 г. да се сетим за това. Трябва да сме сетили в момента, за да имаме по-дългия период от време. Така че това е един финансов механизъм и тук министъра на финансите е изключително прав, що се отнася поне до частта за околната среда. Това е един финансов механизъм, така че да нямаме някакъв шоков удар през 2030 и някоя година, а от сега постепенно да постигаме тези критерии и тези изисквания.
Водещ: Ще стане ли, господин министър, България морга на стари дизели, на европейските дизели, които очевидно има процес на ограничаване, не мога да кажа изхвърляне. Но в този смисъл шофьорите на дизели да са спокойни ли в България? Да не им вземете колите?
Нено Димов: Това е проблем, който не може да бъде решен само от България, защото знаете, че фундаментални принципи на ЕС са свободното движение, включително на стоки. Именно поради тази причина още втората половина на 2018 г. аз поисках и бях подкрепен от още 9 държави от ЕК да реши този проблем на европейско ниво. Защото ако ние примерно забраним по някакъв начин вноса, веднага ще бъдем обвинени, че нарушаваме принципът на свободното движение. Така че, когато една кола се счита, че не може да бъде годна за движение в някой град, не трябва да й бъде разрешавано изнасянето, защото това е изнасяне на отпадък на практика. А изнасянето на отпадък под скрита форма трябва да бъде просто по други регламенти. Но това трябва да се реши на европейско ниво. И неслучайно 9 държави ме подкрепиха, разбира се още тогава комисарят каза, че…
Водещ: Извинявайте, по-бедни ли? Усещате ли каква е тънката разлика? Кой ще се освободи от старите си дизели? Не Румъния, България и съседните ни държави…
Нено Димов: То ще бъде от запад на изток. Но това отново ще бъде поредния двоен стандарт.
Водещ: Ще страдат бедните държави.
Нено Димов: Това отново ще бъде поредния двоен стандарт. И именно заради това всъщност са тази комбинация от две предложения, които намериха широка подкрепа. От една страна ЕК да реши този проблем с транспортирането на старите коли на европейско ниво, за да не се нарушават принципите на ЕС. И от друга страна да се изгради фонд, който да може да позволи позеленяването на транспорта, т.е. електротранспорта, защото отново ще се създаде огромна пропаст между богатите страни от Западна Европа и тези, за които Втората световна война приключи преди 30 години, които имат да наваксват много сериозно. Така че, за да не допусне това беше комбинацията от тези две предложения. И пак казвам, тя получи много сериозна подкрепа не само от Вишеградската четворка, Румъния и традиционните страни, но включително страни, които бяха като Люксембург да кажем от Западна Европа.
Водещ: Само с едно изречение – българските шофьори на дизели в скоро време няма да имат притеснение? Тоест на местно ниво какво…
Нено Димов: Това, за което трябва да имат притеснение е годишните технически прегледи, които трябва да бъдат много стриктни. Аз знам, че критериите са все по-завишени, Министерството на транспорта върви в тази посока. Но годишния технически преглед казва дали една кола е годна или не, и това, което ние много настояваме и се върви в тази посока е така, както е важна кормилната ви система или спирачната ви система, по същия начин да е важна отпадната ви система, т.е. какво излиза през ауспуха.
Водещ: Благодаря ви, че ни бяхте на гости. Еко министърът Нено Димов в студиото на БНТ.