Министърът на околната среда и водите Нено Димо  в интервю за предаването „Екологичен резонанс“ на Радио „Фокус“ с водещ Йоланда ПЕЛОВА

Водещ: През 2018 г. Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ работи усърдно за подобряване качеството на живот, както и за изпълнение на заложените приоритети по ОП „Околна среда 2014-2020 г.“. Казвам добър ден на министъра на околната среда и водите Нено Димов. Здравейте, министър Димов, и честита Нова година.

Нено Димов: Честита Нова година на вашите слушатели. Пожелавам да са живи и здрави. И да е една добра година за всички.

Водещ: Дано. Министър Димов, като каква бихте определили изминалата 2018 г.?

Нено Димов: Като ползотворна и напрегната година. Може и първо напрегната, после ползотворна. Защото вие започнахте с анонса за това какво сме се опитали да направим. Всъщност процесът на търсене на баланс между опазване на околната среда и икономическото развитие е нещо, което се наложи като линия в МОСВ. Това може би е един от най-сериозните преломи, които бяха направени в Министерството. Защото знаете много добре, че приоритет на „Обединени патриоти“, а и на правителството като цяло, е повишаването на стандарта на живот на гражданите. Така че, следвайки този изключително важен приоритет, мисля че успяхме да дадем посока, която Министерството не е имало преди това.

Водещ: Отново въздухът беше една от водещите теми за изминалата година. Тема, която е актуална и днес. Ще има ли трайно решение на проблема?

Нено Димов: Проблемът с въздуха е може би най-сериозният екологичен проблем. Неслучайно още при встъпването ми в длъжност, заявих че това ще бъде приоритет основен на МОСВ за мандата и може би  трябва да кажа, че днес влиза в сила измененията на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който беше приет в края на 2018 г. От днес той вече е валиден. А това е една от много съществените стъпки в посока на подобряването на качеството на въздуха, но трябва да подчертая, че това е основен приоритет на местната власт. Това, което обаче направи централната власт в лицето на МОСВ е въвеждането на изисквания за качеството на твърдите горива, говоря за брикети и въглища. С влезлия от днес в сила закон такива се въвеждат. И от следващия сезон Държавната агенция по метрология и технически надзор трябва да проверява, т.е. на пазара на битово отопление не трябва да се допускат твърди горива, които не отговарят на тези стандарти за сяра, за влажност и за пепел. Също така се изисква Министерство на земеделието да направи норми за дървата за огрев. Този закон дава основание да се направи такава наредба, което е другият съществен проблем. Това, което също държавата направи през миналата година е свързано с екотаксите за колите. Те бяха променени, така че по-новите да с по-ниски. Електромобилите са освободени от екотакса, бяха завишени на по-старите. Също така, знаете данъчната политика беше широко обсъждана в рамките на приемането на Бюджет 2019 г. Така че това са част от мерките на национално ниво. Беше изработена и Национална програма за качеството на въздуха, в момента продължава междуведомственото съгласуване. Ще стане правителствен документ в началото на 2019 г. Тя беше изработена от Световната банка. Но идва и много същественият въпрос с местната власт. Тази година 2019 г., всъщност в края на 2018 г. декември месец, ние отворихме един ресурс от 111 милиона лева по ОП „Околна среда“. До този ресурс ще имат достъп 7 общини, за да могат да реализират проекти в сферата на чистотата на въздуха. Ние го разглеждаме това като пилотни общини, въпреки че те са едни от най-големите. Става дума за София, Пловдив, Бургас, Видин, Монтана, Смолян, Димитровград. За да може да договорим съответно още по-голям ресурс и с останалите общини в следващия програмен период, като, разбира се, търсят възможности за национално финансиране.

Водещ: Кръговата икономика или по-конкретно удължаването на жизнения цикъл на продуктите, вследствие на което ограничаваме отпадъците – друг, много сериозен въпрос, работихте доста в тази посока през изминалата година. Министър Димов, постигната ли е желаната ефективност в използването на суровините и намаляването на отпадъците?

Нено Димов: Както при въздуха, така и кръговата икономика са дълги процеси. Всъщност самата Световна банка говори за въздуха за период от 6 години като краткосрочни мерки. За кръговата икономика може би е още по-сериозно времето, защото и двете са свързани с проблеми и с манталитета, ако щете, не само с развитие на технологиите. Все пак, това беше част от приоритетите на председателството на България, темата беше повдигната много високо, заедно с темата за въздуха. Трябва да си дадем обаче една много проста сметка. Откакто човек съществува, той мисли линейно, линейна икономика. Суровина, която се произвежда, прави се продукт, той има своя жизнен цикъл, който завършва под формата на отпадък. Завъртането, т.е. отпадъкът да стане суровина в следващ цикъл е затварянето на кръговата икономика, но мисленето в тази посока е изключително трудно. Все пак България има своя процес напред с рециклирането на пластмасите, в което имаме доста добри резултати. На практика 40% от пластмасовите отпадъци се рециклират в България. Опаковките от отпадъци 64%, говоря с данни от 2016 г., защото още нямам прогнозни данни. Но така или иначе надали процентът е спаднал, напротив. Старите автомобили, акумулаторните батерии. Това са все сфери, в които имаме постижения. Проектите, които са свързани с построяване оползотворяване на отпадъците и получаване на енергия, също набират скорост. Така че това е посока, в която мисля, че има повод да се похвалим, разбира се много, много далече от това да затворим кръговата икономика по начин, по който тя да промени изобщо икономическото развитие на Стария континент.

Водещ: Да разбираме, че все още търсим желаната ефективност.

Нено Димов: Ние вървим по пътя, но пътят е дълъг, защото и не всички технологии още са налични, но при всички положения България има своя принос. Неслучайно при срещата ми с холандския посланик в края на миналата година се уточнявахме да обменяме опит, т.е. самият холандски посланик каза „вие имате сфери, в които ние можем да се поучим от вас, ние имаме сфери, в които вие можете да се поучите от нас, хайде да видим как можем да вървим заедно напред в изпълнението на европейските стандарти, които трябва да бъдат достигнати следващите десетилетия“.

Водещ: Министър Димов, сменям малко посоката, една друга много обсъждана тема през изминалата година беше именно ски зоната в Банско, концесията на ски зоната в Банско. Ще имаме ли анализ и обективно решение от страна на правителството?

Нено Димов: Следващите стъпки, тъй като вие знаете, че миналата година имаше включително писмо на главния прокурор, с което се отправяха определени препоръки, през декември месец правителството възложи на министъра на околната среда да проведе преговори с концесионера. Те стартираха в края на миналата година. Ще продължат и януари. А при всички положения ще се търси максимално обективно решение, имайки предвид че още през 2001 г., когато правителството на Симеон Сакскобургготски е одобрявало тази концесия, е възложило нейното подписване е допусната явна грешка още в първия член, когато се дефинират три различни обхвата. Така че там трябва да бъде направено максимално прецизиране. Но при всички положения, това което се случва е, че трябва да има развитие на зимния туризъм в България, защото едни от най-бедните хора в страната ни живеят в планинските и полупланинските райони. Тези хора имат право да се възползват от ресурса, който им е даден, от планините, които имат, и да развиват инфраструктурата си за туризъм. Естествено на първо място е ски туризмът. Между другото добрата новина от края на миналата година е, че един от проектите, който беше възпиран дълго време с всички възможни средства от разни големи организации, най-вече политически, ски зоната в Миджур има окончателно решение, с което се разрешава нейното изпълнение. Решението е на Висшия административен съд от 27 декември. Така че там ще има възможност да се реализира един проект, в две от най-бедните области в България, каквато е Видин и Монтана, което със сигурност ще повиши нивото на стандарт на хората. А това да имат хората в планинските и полупланинските повече пари, е изключително важно, ако щете и за самата околна среда. Говорейки за Банско, след като се разви курорта и ски зоната в Банско, бракониерството най-вече на дърва за огрев в района рязко намаля и имаме много сериозен прираст на гора в района. Точно защото, когато хората имат повече средства, те нямат нужда да добиват примерно по незаконен начин някак, за да се отопляват. Знаем, че Видин е най-замърсеният от гледна точка на числата за въздуха град. Ако там се развие бизнес, ако там хората започнат да печелят повече пари, със сигурност ще бъде и по-чист въздуха, което е реален екологичен проблем. И аз бях много доволен от решението на Висшия административен съд, с което се дава зелена светлина за развитието на този проект.

Водещ: Министър Димов, успяхте ли да постигнете баланса, за който вие често говорите, между опазването на околната среда и икономическото развитие на страната ни.

Нено Димов: Баланс не се постига, баланс се търси непрекъснато. Всъщност няма една отправна точка, в която да се каже ето тук вече балансът е намерен, той е непрекъснато при всеки един проект, при всяко едно решение. Това, което обаче е ясно, че за 2018 година, гледайки 180 държави по 24 екологични показателя, България заема 30-то място в света. Ако говорим за брутния вътрешен продукт, въпреки че той е на пето място по ръст в Европейския съюз, в световен мащаб все още сме над 70-то място. Тоест, както виждате, балансът между доходите на хората, между брутния вътрешен продукт, между икономиката и околната среда е тежко нарушен. Много добре е, че сме на 30-то място по едното, но далеч не е така добре, че сме на 70-то и над 70-то по другия. Ние трябва много по-силно да развиваме икономиката си. Като пак казвам, когато хората имат повече пари, когато имат хората по-високи доходи, те всъщност ще пазят и по-добре околната среда. И ако искаме да имаме устойчиво опазване на околната среда, трябва да направим всичко възможно за изпреварващ икономически растеж, така че да запазим, ако не и да подобрим това пето място, което имаме по ръст в Европейския съюз.

Водещ: Кои ще бъдат приоритетите през 2019 година на МОСВ?

Нено Димов: Балансът ще бъде търсен през всеки един момент, но приоритет е въздухът, приоритет е кръгова икономика – безспорно изключително важни. Като цяло за мен, продължавам, говорейки за баланса, борбата с бедността, защото това е, както казах, един от най-устойчивите начини за опазване на околната среда. Тук ми се иска обаче да кажа и още нещо, защото 2018 година беше изключително успешна от гледна точка на Оперативна програма „Околна среда“. Когато поех Министерството преди 18 месеца, изплатените средства по тази програма бяха едва 3%. В края към 31 декември 18-та година бяха 16%, над 550 млн. лева бяха реално изплатени, а иначе целият ресурс на програмата беше обявен – той е от 3,6 млрд. Само през 2018 година бяха обявени нова 9 процедури на обща стойност 2 млрд. лева, бяха сключени нови 55 договора на обща стойност 850 млн. лева. Това беше един много сериозен тласък на Оперативната програма „Околна среда“.

Водещ: Министър Димов, благодаря ви за този разговор. Пожелаваме ви много успехи през 2019 година и да работите все така усърдно в посока опазване на околната среда, именно нашата околна среда, в която живеем.

Нено Димов: И аз ви благодаря и ви пожелавам ползотворна 19-та година и бъдете здрави.