Министър Нона Караджова участва в 11-ата Конференция на страните по Конвенцията за биологично разнообразие начело на седемчленна българска делегация

17 октомври 2012 | 15:33


Министър Нона Караджова е в град Хайдерабад, Индия, начело на седемчленна българска делегация за участие в 11-ата Конференция на страните по Конвенцията за биологично разнообразие, която се провежда в периода от 8 до 19 октомври 2012 г. Участието на министър Караджова е в сегмента на високо ниво между 16 и 19 октомври. Политиците  и ръководителите на делегации разглеждат теми, разделени в четири панела:

1) Приложение на Стратегическия план за биологично разнообразие 2011-2020. Стратегическият план по биоразнообразието 2011-2020, приет от Страните на CoP 10 в Нагоя, Япония през октомври 2010 г., е амбициозен документ, чиято цел е да вдъхнови действия от всички държави и заинтересовани страни в подкрепа на биоразнообразието в Десетилетието на ООН на биоразнообразието (2011 – 2020). Той съдържа 5 стратегически цели и набор от 20 свързани Цели от Аичи, които страните се договориха да изпълнят до 2020 г. 175 държави, включително и България, са изработили и приели стратегия и план за действие по биоразнообразието. С други думи, огромното мнозинство от правителства са преминали през процеса на формализиране на своя подход към опазването и устойчивото използване на биоразнообразието.

2) Биоразнобразие за поминък и за намаляване на бедността. Устойчиво управление на биоразнообразието, ясна собственост и права, стимулиране на традиционните практики и институции, децентрализирани системи на управление, укрепване на институционалните норми и регламенти са основните стълбове за действия по съхранение на биоразнообразието. Страните по Конвенцията започнаха да мислят как най-добре да интегрират и да развият капацитет за интегрирането и приоритизирането на политиката по биоразнообразието и екосистемните услуги в процесите по изкореняване на бедността и развитието. Целта на този процес е да подобри поминъка и качеството на живот, като продължи преследването на трите цели на Конвенцията, а именно съхранение, устойчиво използване и споделяне на ползите от употребата на генетичните ресурси.

3) Крайбрежно и морско биоразнообразие. 2012 г. е и целевата година за ангажиментите, свързани с морската среда, установени по време на Световната среща на високо равнище по устойчиво развитие през 2002 г. На тази среща световните лидери се ангажират да разработят и улеснят използването на различни подходи и инструменти, за премахване на разрушителните риболовни практики, създаване на морски защитени зони в съответствие с международното право и на базата на научна информация, ограничаване на достъпа до определени зони в рамките на размножителния период, правилно използване на крайбрежните земи и вододелно планиране и интеграция на управлението на морските и крайбрежните зони в ключови сектори. Тези ангажименти все още предстои да бъдат изпълнени. Въпреки положените усилия през последните няколко години, защитените морски зони са малко над 1 % от повърхността на океана, в сравнение с близо 15 % дял на защитените зони на сушата. Морското биоразнообразие продължава да намалява поради множество причинители, разположени както на сушата, така и в океана: свръхулова, неустойчивите риболовни практики, замърсяването на сушата, глобалното затопляне и увеличаването на киселинността на океана.

4) Приложение на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхната употреба. От практическа гледна точка Протоколът има за цел да гарантира, че ползите, произтичащи от използването на генетичните ресурси и свързаните с тях традиционни познания /като например споделянето на знания, придобити от генетичните ресурси, до които има достъп, трансферът на технологии или споделянето на отчисления и плащания/ ще бъдат честно и справедливо споделени с тези, които са предоставили достъп до тях. С подобренията в споделянето на ползите и употребата и придаването на стойност на генетичните ресурси и свързаните с тях традиционни познания, ще се генерират стимули за по-доброто опазване и устойчивото използване на биоразнообразието, докато действителната и потенциалната стойност на тези ресурси за обществото нарастват.