• Всяка сериозна или миниатюрна инвестиция минава през екоминистерството и опростяването на административните процедури, без компромиси за екостандартите, може да има огромен икономически ефект за страната.
• Възможно е таксите за излезли от употреба електроуреди, електроника, слънчеви панели и компоненти за батерии за съхранение на електроенергия да се плащат година за година според срока на експлоатацията им.
• Вариант е и парите от адекватно изчисления размер на продуктовите такси да отиват в държавен фонд. Това ще гарантира, че след 20 години, когато трябва да се извърши рециклирането на съответния отпадък, парите ще са налични.
• С правилно структурирани екотакси, прозрачност и конкурентност в България могат да бъдат задържани критични и стратегически за Европа суровини и страната ни стане регионален хъб за рециклирането им.
• Гадните неща се правят в началото на мандата. Все пак има кметове, които не се страхуват да приложат принципа "замърсителят плаща" за битовата смет. Това стимулира разделното събиране на отпадъците и не означава непременно повишаване на таксата "смет" за бита или бизнеса.

Г-н Попов, за трети път сте министър на околната среда...

Да, омръзнах на хората...

... какви са приоритетите ви този път и кои проблеми смятате, че са най-належащи за решаване?

Ние сме служебно правителство, което работи с хоризонт от 3 месеца. Да се надяваме, че ще има стабилно правителство след това. Така че естествено основният приоритет е да поддържаме спокойствие и увереност в институциите, за да могат да се проведат максимално честни избори. И хората да имат доверие в институциите, за да видят смисъл в това да гласуват.

Специфично за Министерството на околната среда – то е много комплексно, обхваща различни сфери, в много голяма степен свързани с инвестиционния процес в страната. Това е нещо, което не винаги е очевидно или се разбира. Но всяка една сериозна или миниатюрна инвестиция, под една или друга форма, минава през процедурите на министерството и приоритет от миналия мандат, който продължавам да преследвам, е опростяването и ускоряването на административните процедури за бизнеса. Без да се правят каквито и да било компромиси с екологичните стандарти, това може да се съкрати инвестиционния процес в страната средно за година, година и половина, което ще има огромен икономически ефект.

Друг приоритет от предишния мандат е вкарване на по-висока научна обоснованост при вземането на решения. Тоест, използване на постиженията, знанието на хората от академичните среди за взимането на съвместни решения ще доведе до качествен продукт. От друга страна да ги финансираме и ги насочваме в посоки, които имат практическо значение в политиките.

Но въпросът, който постоянно се поставя от абсолютно всички, с които се срещна – на официални срещи с бизнес, колеги, посланици, хора по улиците, е свързан с отпадъците. Там откриваме много неясни неща и искаме да вкараме някаква яснота.

Какво имате предвид под неясни неща?

Ами примерно забавянето на депозитната система, на системата "замърсителят плаща" или "плащай колкото изхвърляш", таксите за рециклиране на електронно оборудване и на други отпадъци.

Добре, нека започнем едно по едно с тези неща. Вие в предишния си мандат имахте намерение депозитната система вече да е действаща, но се промени концепцията за нейното управление. Всъщност, имате ли шанс по някакъв начин да преобърнете нещата и отново да се влезе в диалог с бизнеса и създаването на тази система да стане по правилния начин - както е в Европа?

С бизнеса съм в постоянен диалог, дори преди да бъда министър. Те ми се обаждат, хвалят се, оплакват се, така че диалогът може да се засили и се надявам нещо да се придвижи.

В Народното събрание има внесен законопроект, тоест той вече е извън моята територия. В зависимост от това какво ще реши Народното събрание...

Те може и въобще да не го гледат.

Възможно е да не го гледат, да. Моята позиция по отношение на депозитната система, която имат всички, е, че трябва да се въведе колкото се може по-скоро. Трябва да бъде справедлива, а не да се допуска монополизация - явна или скрита.

Аз не смятам, че държавата е добър стопанин на предприятие. По принцип преобладаващата европейска практика е такива системи да се управляват от бизнеса и от бизнес асоциации. Това е позицията, която ще защитавам, в тази посока ще водя разговорите и ни предстоят колективни срещи с бизнеса.

Нищо не пречи и вие да предложите законопроект за депозитната система, различен от внесения сега от група депутати държавата да иззема и управлява системата за връщане на бутилки и кенове?

Не, не пречи. Провеждаме разговори не само с работната група, но и с работодателите и с профсъюзите. Аз по принцип обичам да работя с профсъюзите, колкото и странно да звучи, но консултациите с тях са важен ориентир. На тази основа ще решим какво точно да правим. Дали имаме възможност за цял законопроект, за коригиране на законопроект - предстои да вземем някакво решение как точно да действаме на основа на консултациите, които провеждаме в момента.

Вече коментирахте възможността да намаляване на продуктовите такси, събирани за оползотворяване и рециклиране на електрониката, електроуредите, с акцент върху фотоволтаичните панели и батериите за съхранение на енергия като важен ресурс? Как виждате тази промяна – с колко може да се свалят продуктовите такси и в какъв период може това да стане?

Буквално във всяка среща, която имам, това е основен въпрос. Аз помолих за следваща среща с всички асоциации, ангажирами с темата. За да нямам - 16 ли са, колко - срещи, да направим една. Проучваме различни възможности, това е политика, която е приоритет на правителството въобще, не само на Министерството на околната среда. Защото тук става дума не само за балансирането или адекватността на една определена такса за един определен сектор.

Въпросът е стратегически, на равнище Европейски съюз - за задържането на внесен критичен материал на територията на Европейския съюз. Тоест, тук не говорим просто дали една фирма ще бъде ощетена, или друга ще се облагодетелства. Става въпрос за това, че ние трябва да развиваме технологиите на рециклиране на продукти, съдържащи критични и стратегически материали, и да търсим как да останат на територията на Европейския съюз, защото това е част от стратегическата ресурсна сигурност на Европейския съюз.

Ние нямаме мини за литий, кобалт. Сребро имаме, но не в онези мащаби, необходими на новата икономика. Не е въпросът само дали някой ще трябва да плати повече или по-малко, по-важното е да насърчаваме обогатяването на Европа с критични материали. И България има шанс да стане един от хъбовете на този процес, тъй като ние имаме много рязко вдигане на внос на соларни панели, на батерии, електронно оборудване и т. н. Така че една добра конкурентна среда дава възможност на България въобще да се развие като регионален хъб. Това ми казват всички бизнеси по този въпрос. Тоест, тук става дума за много важен стратегически интерес на Европейския съюз и ролята на България в неговите рамки.

Но това е визионерската част на проблема, а практическият проблем наистина е с продуктовите такси, които се внасят в ПУДООС и съответно таксите, които събират организациите за оползотворяване, както и слабият досегашен контрол на министерството върху дейността на тези организации.

Да, сега тече проверка на аргументите на организациите за повишаването на техните такси и на по-широко правителствено равнище се търсят механизмите, които да доведат тези такси до поне средноевропейските. Има множество възможни механизми и предложения, които предстои тази седмица да ги обсъдим с една широка коалиция от бизнес асоциации.

Споделете една или две възможности за намаляне на екотаксите.

Намаляване на таксите на ПУДООС и преоценка на икономическите основания. Но много е важно да се създаде конкурентна среда. Аз разчитам много на Комисията за защита на конкуренцията, която прави анализ на дейността на организациите по оползотворяване на електроното оборудване. Много се надявам, че тяхното заключение ще регистрира картелно споразумение между тези организации, Защото е много странно как таксите се вдигат едновременно, по един и същ начин от организации, които би трябвало да са в ожесточена конкуренция, а не в колаборация. Те са като синхронни плувкини и това са странни неща, които аз се надявам, че КЗК ще анализира сериозно.

А по отношение на създаването на конкуренция със сигурност ще внесем пакет от законови мерки като предложение за следващия парламент, за да се увеличат организациите, да се да се гарантира конкуренцията между тях.

И трябва да се даде възможност големи компании, които внасят много и строят много батерии, соларни панели и така нататък, да поемат ангажимент за собствено рециклиране на онова, което те самите са внесли. Тоест, не през организациите за оползотворяване.

Казахте, че те и сега имат така законова възможност, защо не се възползват от нея?

Това, което откриваме е, че са им създадени определени, да го кажа така любезно, административни пречки в министерството.

А доколко екоминистерството като контролен орган има способността да принуди организациите за оползотворяване да намалят своите такси?

Няма директна възможност, но има различни механизми. Може би някой иска да кажа: Отиваме и смъкваме таксите. Не става така, но става с прозрачност. Тя вече започва да става истинска реалност, всички правят анализи, всички показват как е в Гърция, какво е в Унгария, Чехия, Франция - какви са таксите.

Бизнесът повдига и въпроса за това, че - просто казано, в системата на оползотворяването един хладилик влиза, друг излиза за рециклиране, но при новите технологии нещата са по-различни. В момента има огромна вълна от внос на соларни панели, батерии. И всички други електроники, които са свързани с новата енергетика. Но рециклирането им ще се случи след 20 години. Тоест ние говорим за една огромна сума, която ще бъде използвана след 20 години, а никой не знае дали организициите, в които са постъпили екотаксите, ще съществуват.

Затова бизнесът предлага няколко варианта. Единият е да се създаде национален фонд, в който таксите да влизат и този фонд ще нараства с всяка година и при добро управление ще облагодетелства държавата и потребителите, които са платили тези такси, а не тези, които са ги събирали. Другият вариант е да се направят таксите годишни. Тоест, да не се плаща таксата в началото, а в зависимост от периода на използване. Всяка година, защото тези системи могат да сменят собствеността си и вече новият да си поеме този разход за съответния период за ползване. Тоест, има различни предложения, които водят към това да се създаде конкуренция И таксите да станат адекватни както по размер, така и по структура. Защото да се събират огромни такси за нещо, което ще се извърши след 20 години, няма икономическа логика в това.

Друг дълго обсъждан въпрос е въвеждането на продуктови такси за текстил и кожени изделия. Защото всичките тези нискокачествени продукти, които се купуват от китайските онлайн платформи, товарят нашите системи за депониране на отпадъците. Има ли шанс да започне дебатът по тази тема?

Това е много голям дебат. В момента не е нещо, което е на първа линия, но разбира се знам проблема добре. Текстилните отпадъци са много сериозен проблем, но нещо трябва да се направи за всички отпадъци в България. България е буквално зарината с отпадъци и много от системите просто не работят. Няма депозитна система, продуктовите такси са неадекватни, не работи принципът "замърсителят плаща", мебелната промишленост има нужда от рециклирана дървесина.

Въобще, в България, ние дълбоко сме затънали в това да не се придвижваме в посоката да превърнем отпадъка в стока. Докато това не стане справедлив и прозрачен пазар, ще бъдем заринати с боклук.

Страхът на общините от въвеждането на таксата "смет" според изхвърляните битови отпадъци е свързан с повишаването им. Кметовете и общинските съветници не смеят да го направят в началото на мандата си, нито пък после, за да не загубят гласоподаватели. Може ли заплащането според боклука да не е свързано с повишаване на таксата "смет"?

Гадните работи се правят в началото на мандата. Щом те изберат, веднага трябва да направиш всичко непопулярно. 

Чувам много често този аргумент: Ще се вдигнат таксите.

На някои ще се вдигнат, на други ще паднат. Като цяло в системата ще се намали отпадъкът, защото се нарасне разделното му събиране и ще се увеличи ресурсът, който се извлича от отпадъка. Така че аргументът: Ще се вдигнат таксите!, за мен е невалиден. Те ще станат по-справедливи. Този, който изхвърля повече, ще плаща повече. Този, който изхвърля по-малко, ще плаща по-малко.

 Сега имаш голям имот, ама не го обитаваш или имаш някаква кръгова система вътре и нищо не изхвърляш, но плащаш страшно много. А до тебе може да има някой с една барака, но изхвърля страшно много боклук и плаща много малко. Това е просто несправедливо. Да, на този с малката барака ще му се вдигне таксата, ама тя ще му се вдигне, защото той цапа.

Това е все едно да не въвеждаме глоби за превишена скорост, защото ще бъдат наказани шофьорите, които карат с 50 км отгоре, а другите няма да бъдат наказани.

Разширяването на търговията с парникови емисии е друга щекотлива тема, която може да коства на България загуба на безвъзмездно финансиране от Социалния климатичен фонд.

Един основен проблем в нашата политика е, че не взимаме решения на основа на анализи - научни, на тинк танкове, консултантски компании и други. Ние взимаме решения на основа на какво твърди Фейсбук. Седиш, гледаш Фейсбук и взимаш политически решения...

И виждам много погрешни и странни твърдения около търговията с емисии и плащането на въглероден данък за внос на продукти от трети страни. Тази година механизмът е в тестови период за определени продукти, които се вкарват в Европейския съюз, и би трябвало да плащат въглероден данък, защото не са спазвали европейските изисквания при производството му. Така техните цени се доближават до европейските и тази година на тестове – регистриране без плащане, ще позволи анализи. Така могат да се вземат решения за предпазване на европейската индустрия от внос на по-евтини материали като енергийно интензивните стомана и цимент, вноса на по-евтина енергия и т. н. Не да каже: Не, не, не, няма да го правим, искаме си безплатните квоти за големите горивни инсталации.

Там има голямо неразбиране, защото ние гледаме единствено от гледна точка на това, че въглищната енергия става по-скъпа. Да, тя става по скъпа, но пада като процент в общия електроенергиен микс. Най-високите средни цени за електроенергия миналата година бяха в Сърбия, където няма търговия с емисии, няма и възобновяема енергия.

Ние имаме много грешна политика за използване приходите от емисии. Миналата година те са около 600 милиона евро, но влизат във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" и потискат цената на електроенергията на калпак. Ето това е антисоциална политика, защото тя субсидира по-богатите, тоест тези, които харчат повече. И това нещо трябва да се прекрати, защото сме и в правно нарушение на изискванията на ЕК.

Аз не помня някога приходите от емисии да са отивали за намаляване на енергийната интензивност на икономиката ни.

Тези средства трябва да се използват точно за модернизация на икономиката, което означава декарбонизация и повишаване на конкурентноспособността ѝ, а ние не го правим.

Относно приходите от разширяване на механизма върху сгради и транспорт ей така на сляпо си ги взимаме решенията. Предвидени са за сгради. Но в България по-бедното население се отоплява с дърва, което се води по някакви причини възобновяема енергия. Много малко газ се използва и това са обикновено по-богатите хора, а пък при централни топлофикации и отопление с електричество емисиите вече са платени в точката на производство на енергия.

В същото време ще разполагаме със Социалния климатичен фонд, който в зависимост от цените на квотите може би ще бъде около 3-3.5 млрд. евро. Ако се използват финансови инструменти, ресурсът му може да се удвои и утрои. Може би говорим за едни 10 милиарда, които могат да се вкарат в обновяване на сгради и модернизация на транспорта. Ние сме се забавили със структурирането на този фонд и може да изпуснем няколкостотин милиона ей така.

Приходите още не са дошли, но има инструмент през Европейската инвестиционна банка, ако се не лъжа, с който може да използваме средства за Социалния климатичен фонд, преди да сме получили прихода. Тоест, няма нужда да чакаме да се генерира този приход. За да имаме средства за Социалния климатичен фонд, ние може веднага да започнем да работим с него през Европейската инвестиционна банка, което означава, че ние не само се бавим и ще изпуснем някакъв срок административно. Ние се бавим с концепцията и с готови проекти, за да може, когато се появи тази финансова възможност, ние да започнем да усвояваме тези средства. Не просто да ги раздаваме нагоре-надолу, а да ги усвояваме стратегически с добри проекти и с финансови инструменти. И това ще има много видим сериозен резултат в качеството на живот и модернизация на икономиката. 

Линк към интервюто в Медияпул