- Изготвен ли е вече анализ на причините за последните наводнения по морето и може ли да се каже, че някой има вина за случилото се, г-н Попов? 

- В случая с Царево е много вероятно човешка намеса, легитимна и нелегитимна, да е изиграла роля за щетите, които силните дъждове и наводнения нанесоха. Каква точно е тази роля, ще стане ясно след анализа на временната междуведомствена комисия, както и на различни експертни групи, които са ангажирани с казуса. Преди да видим експертните оценки, е трудно да бъдем сигурни кой фактор в каква степен е допринесъл за човешката трагедия и за материалните щети.

-  Всъщност въпросът за климатичните промени става все по-актуален. България достатъчно подготвена ли е за тях? 

-  Всички модели показват, че екстремните явления ще се увеличат.  Дали тези наводнения и горещи вълни са резултат на глобалните климатични промени, не може да се твърди със сигурност.

Статистическите данни са много важни, чрез тях може да се проследи дали тези явления са през определен цикъл, или стават неочаквано. Ние работим с Националния институт по метеорология и хидрология, който вече е част от системата на Министерството на околната среда и водите. Така ще можем да направим специално за България проучвания и изследвания за отделните температурни и водни показатели, за да видим как са се изменили през годините.

Но България не е готова да реагира на климатичните промени въпреки вероятността да бъде силно засегната от тях.  Трябва да се подготвим както за адаптация към климатичните промени, така и да адаптираме нашата инфраструктура към съществуващия климат. Построяваме нещо в дере, после падне дъжд, отнесе къщата. Е, това не е въпрос на климатични промени.

Освен промяна на градска и междуградска инфраструктура, трябва да се обърне внимание и на природната. През 60-те години са засаждани много иглолистни дървета на места, където падат силни дъждове. Тези дървета са с плитки корени и не са естествения вид за такива места и като падне много силен порой, както в Карлово миналата година, ги отнася. Имаме програма за подмяна на тези видове с други, които имат по-дълбоки корени, за да бъдат устойчиви на климата у нас. 

-    Министерството с какво може да допринесе за по-добър живот на хората при екстремни температури?

- МОСВ е в много голяма степен контролен орган. Основните неща, с които можем да помогнем, са наблюдения, предупреждения, контрол, санкции. И на тази база може да се разработват различни стратегии, както и правим. С цялото това знание, което имаме, сме в много добра позиция да действаме в стратегическата фаза на управление, но и също така в контролните точки. Следи се замърсяването, глобяват се нарушители, работата е обширна.   

- През март България се размина с глоба за мръсния въздух, но какви мерки се вземат, за да се реши този проблем?

- Определено мога да кажа, че качеството на въздуха в България се подобрява. Това обаче не е основание за успокоение, защото сега тече процес в Европейския съюз да се преосмислят нормите за замърсяване, които ще се завишат, и когато това стане,  много страни ще са отново в нарушение.  По принцип европейските норми са по-високи, отколкото тези на Световната здравна организация.

В България имаме множество програми за подобряване на въздуха, който се влияе положително от технологичната промяна на автомобилния парк, на отоплението. И това се забелязва. Ние го мерим, вижда се, че  все по-малко градове в страната са с надвишавания на разрешените норми на фини прахови частици.

 Но за да може да се изчисти въздухът в страната, трябва все повече да се намалява отоплението с твърди горива, или когато има такова, то да минава през специални филтри. Въглищната енергетика е друг вид замърсител, но за щастие, свиващ се, най-малкото заради пазара, който я изтласква. Автомобилният парк се обновява с много по-бавни темпове, отколкото трябва, но най-старите коли изчезват.

Това е процес, който не е достатъчно бърз. Електрифицирането на градския транспорт е важна стъпка и става много лесно. В София 75% от транспорта - метро, трамваи, тролеи, автобуси, вече са на ток. Бих казал, че имаме перспектива за постигане на високо качество на въздуха. Движим се в тази посока, но не със скоростта, с която на мен ми се иска. 

- Възможно ли е да се възроди идеята за въвеждането на стимули за хората, които искат да сменят старата си кола с нова? 

-   Има държави, в които това съществува. Възможно е и при нас да се случи. Имаше такава идея, която обаче не се реализира. Подобна инициатива е положителна, защото може да се изчисли каква е обществената цена на старата кола. По-чист въздух се постига с комбинация между насърчаване и санкции.

В тази връзка, защо да не се свалят данъци, да се дават грантове за нова кола, а в същото време да се “санкционират” тези, които карат стари? А  ако тази нова кола е електрическа, стимулите ще са по-високи.