Водещ: Въоръженият конфликт в Иран знаете, че може да повлияе изключително сериозно върху европейската икономика. Особено това ще стана през цените на енергията, което пък от своя страна неизменно ще оскъпи и въглеродните квоти и е възможно да доведе до стагфлация. Спорът за премахването на квотите започна още преди поредната война. Каква е позицията на България – при нас е министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. Добре дошли, г-н Попов.

Юлиян Попов: Добре заварили.

Водещ: Първо, ако искате, коментарът ви за цените на горивата. Очевидно е изненада толкова бързото покачване, и то на колонките – до 7-8 цента на литър само за седмица. Това мисля, че звучи доста сериозно. Смятате ли, че правителството трябва да действа бързо и да предприеме някакви мерки така, че това да не се отрази в цените на стоките, хранителните най-вече?

Юлиян Попов: Много бързото вдигане е странно. Аз съм сигурен, че правителството ще реагира с проверки на какво точно се дължи бързото вдигане. Колко ще се вдигне цената е трудно да се каже. Зависи много как ще се развият военните действия. Освен това как ще се пребалансира световният пазар, защото пазарът има тази склонност да се балансира наново. Това обикновено отнема време. Но трябва да видим главно военните действия в Иран докъде ще стигнат и как ще се успокоят.

Водещ: Защото казахте, че правителството трябва да провери – подозирате ли възможна спекула или некоректни търговски практики?

Юлиян Попов: Не, засега нищо не мога да подозирам. Защото това са неща, които би трябвало да бъдат проверени, би трябвало да бъдат изчислени и да се види каква е...

Водещ: Но бързи бяха реакциите, факт. Видяхме го всички на колонките – цените бързо...

Юлиян Попов: Да, да, това е бърза реакция, но много рязко се вдигна цената на петрола – не 40, а някъде към 50% се вдигна отпреди. Тя беше около 60 долара неотдавна, а сега е...

Водещ: 95.

Юлиян Попов: 92 беше „Брент“ петрол от вчера и днеска съответно. Така че ще видим. Аз бих се учудил, ако цената на петрола трайно се вдигне над 100 долара, но това може да се... Това е още едно напомняне принципно на зависимостта на Европейския съюз от внос на горива. В тази постоянно нестабилна световна ситуация ние трябва да мислим и да придвижваме политики, които намаляват тази зависимост. И това е много важно.

Водещ: Някой ще ви каже: ние нали затова се отказахме от руското гориво, нали затова са и тези санкции, за да заобиколим зависимостта си от Русия. Сега се оказва обаче, че през Ормузкия проток дори Европа не е засегната, колкото азиатският пазар, който обаче се определя от борсовите цени. И така изведнъж ние се оказахме най-засегнати, без значение, че не сме зависими толкова.

Юлиян Попов: Да, пазарът е глобален.

Водещ: Да.

Юлиян Попов: Не е, че ние получаваме от едно място, което е евтино, а пък други получават от някъде, където е скъпо. Той е глобален пазар и по-високата цена на едно място се отразява на всички останали цени, може би не моментално, но в някакъв кратък период от време. По отношение на отказа от руските горива – Европейският съюз плати трилиони, не милиарди, ами трилиони, хиляди милиарди повече заради това, че разчиташе на руски горива. Русия манипулираше пазарите на горива преди войната в Украйна, не със започването на войната, а от преди това. И ако направим една сметка колко ние платихме отгоре като Европейски съюз, ще излезе нещо огромно. Само вдигането на цената на газа между 2022 и 2024 г. – ние платихме над 900 милиарда отгоре. Така че отказът от руски горива не е просто жест или само спиране на приход за Русия и за руската военна машина, но тя е една доста добра застрахователна дейност по отношение на подобни удари в бъдеще. Т.е. ако ние отново се изложим на руските пазари, ние трябва да платим една застраховка, така да се каже грубо, която ще бъде по-висока от онова, което ние ще спечелим евентуално от търговия с една военна машина.

Водещ: Виждаме обаче, че в един такъв момент всъщност точно към руския петрол се обръщат и САЩ, които разрешат на Индия и на Китай да се върнат към търговията с руски петролни продукти, именно заради това, че могат да изпаднат в колапс техните икономики. Но толкова по тази тема, защото руският петрол не е център на нашия разговор в момента. Може ли правителството и смятате ли, че ще успее да овладее, ако конфликтът се увеличи по-дълго, възможна инфлационна вълна, особено в магазините? Това е доста важно, предвид високите сметки за вода и за ток, които имаме в последните месеци.

Юлиян Попов: Високите сметки за вода и ток са особен разговор – високи ли са, не са ли високи и основателно ли е тяхното вдигане. А дали правителството може – разбира се. Всяко правителството има инструменти, с които може да се противопостави на инфлационни вълни. Въпросът е…

Водещ: Какво? Освобождаването на петролния резерв – това решение ли е?

Юлиян Попов: Не, не, това не мисля, че е решение. Това е много крайна мярка. И както вашият събеседник каза, освобождаването на петролния резерв, той няма да промени цената на петрола, защото трябва да се продава на пазарни цени. Ние не можем с нашия резерв да наводним международния пазар. Т.е. той е капка в морето, тъй че по никакъв начин това няма да се отрази. Но има, разбира се, антиинфлационни мерки, които могат да бъдат... Но трябва да се изчака малко, да видим какъв ще бъде резултатът. Аз не бих подканвал да изпаднем в някаква паника. Просто трябва да гледаме какво става и да бъдем подготвени за това и съответно да...

Водещ: Да, има извънредно заседание на парламента във вторник.

Юлиян Попов: Да, има.

Водещ: Така че ще бъдат обсъдени тези неща. Лошото е, че търговците обаче не наблюдават, а те действат веднага с промяната в цените. Те не седят като нас да наблюдават и анализират процесите, доста бързо ги коригират, особено когато е нагоре.
Юлиян Попов: Да, някои се възползват.

Водещ: Да, да не ни изпреварят.

Юлиян Попов: Въпросът е доколко е коректно това възползване. Това ще го проверим.
Водещ: Добре, разбрах за този ангажимент. Да ви попитам за друга част от позицията на правителството. Разбрахме, че Гръцките военновъздушни сили ще охраняват небето ни по наша молба, а и не само. ПВО-то им ще бъде включено. Означава ли това, че България заема някаква страна в конфликта – така да ви попитам, г-н Попов?

Юлиян Попов: Не, разбира се, че не заемат страна в конфликта. И България, и Европейският съюз имат общо взето ясни позиции, които не бих казал, че Министерството...

Водещ: А, не са много ясни.

Юлиян Попов: Не бих казал, че Министерството на околната среда и водите е водещо по отношение на този въпрос.

Водещ: Пита ви като член на кабинета. Трябваше да уточня. По никакъв начин не е провокация. Но да, докато все още и Европейският съюз не е с единна позиция, не очаквам и от вас категоричен отговор в тази посока. Връщам ви веднага на това, което се случва с цените и икономиката на Европейския съюз. Виждаме, енергоносителите неизменно поскъпват. Ясно е, че квотите са следващите след тях. А проблемът с квотите в Европа се очертава да е изключително голям. Последно имаме бунт на държави като Италия, Полша, Чехия и Германия – страни, които искат бърза реформа по отношение на търговията с квоти.

Юлиян Попов: Така. Бунт и проблем са две различни неща.

Водещ: Добре, бунт.

Юлиян Попов: Това, че има бунт...

Водещ: Не значи, че има проблем.

Юлиян Попов: Това не значи, че има проблем. Напротив, търговията с емисии работи изключително добре. Тя е пазарно базирана. Има спор каква е базата на този пазар. Има хора, които не вярват в това, че въглеродните емисии имат вредно въздействие – има такива. Цялата наука и освен това 200 държави, всички държави в света, всички правителства, в това число и китайското, и руското, и венецуелското, т.е. тези страни, които обикновено се асоциират с високи интереси в сферата на фосилните горива, те са подкрепили тази позиция. Т.е. това не е позиция на Брюксел. Така, че заплащането на тези квоти, под една или друга форма, е глобално възприето и в света има 50 пазара на емисии, не е само европейският пазар. Има някои пазари, на които емисиите са по-скъпи, отколкото да речем в Европейския съюз.

Водещ: В Китай и Русия, които изброихте?

Юлиян Попов: В Китай има пазар, който... И освен това Китай има цел за пълна декарбонизация до 2060 г., при положение че те икономически се движат исторически зад Европейския съюз и зад богатите държави. Но Китай ни изпреварва по абсолютно всички показатели, свързани с нисковъглеродната икономика по отношение на всички технологии, които се развиват и са свързани с нисковъглеродната икономика. Това е много важно.

Водещ: Русия и САЩ, от друга страна, обаче нямат и не се съобразяват с пазара.

Юлиян Попов: В САЩ има щати, където има пазари на емисии. Освен това Русия, заради CBAМ, т.нар. „въглероден данък“, преди войната те дискутираха и сериозно имаха намерение за откриване на такъв пазар за въглеродни квоти. Така че целият свят на практика се е съгласил, че такива пазари и такава търговия ще има. Просто нещата се развиват по различен начин на различни места. Това, че се качват цените на горивата, не означава, че ще се качат цените на квотите. В някакъв смисъл относително е точно обратното. Сега, ако имаме скок на цените на електроенергията например, този компонент, който е отговорен за вдигане заради квотите, ще стане много по-малък. Той ще стане дори незначителен, ако се вдигнат – да се надяваме, че това няма да се случи, ако много се вдигнат цените. Другото нещо, което много хора избягват и не си дават сметка – че търговията с емисии генерира приход, приход, с който държавата разполага. Нашите цени на електроенергията са ниски, най-ниските в Европейския съюз или вторите най-ниски в Европейския съюз, заради прихода, който се получава от цените на квотите, които влизат в Фонда за сигурност на енергийната система и с този фонд се потиска цената на електроенергията. Ако ние нямаме този приход, ние не може да потискаме цената на електроенергията. Аз лично не съм съгласен с тази политика на потискане на цените на електроенергия. Тя трябва да бъде насочена към енергийно бедните, а не към всички, защото по този начин на практика се субсидират по-богатите хора, които няма нужда да бъдат субсидирани. Т.е. това не е социална политика, това е антисоциална политика, намаляването на цените на електроенергията. Но ние намаляваме цените на електроенергията благодарение на тези квоти. Така че те се запазват и това е политически инструмент, който е в ръцете на правителството, на Народното събрание, въобще на управлението на държавата, не на едно или друго.

Водещ: Да, но ние виждаме, че няма правителство, тъй като смениха много напоследък, което да посмее да ореже дотациите за бизнеса, например. Няма такова. Продължава да се плаща.

Юлиян Попов: Ами, аз мисля, че много... Ние нарушаваме, между другото, директива на Европейския съюз, която директива ние сме подкрепили, между другото, от 2003 г., която твърдо и ясно заявява, че приходите от квотите трябва да отиват за декарбонизация на икономиката с едно изключение – за подкрепа на енергийно интензивната индустрия за определен сегмент, който е важен. Така че ние с потискането, с тази грешна политика на потискането на цените ние се лишаваме от един ресурс, с който може да помогнем на българската индустрия да се развива и да бъде по-конкурентоспособна.

Водещ: Когато обаче всички ухажват бизнеса – вие знаете добре, в условията на избори след избори, това нещо не се случва.

Юлиян Попов: Да, да, но то е именно не само ухажване, а подкрепа на бизнеса, защото тук става въпрос за подкрепа на енергийно-интензивните предприятия, които е много важно да бъдат подкрепени, обаче стратегически, не просто да се намали цената на електроенергията или цената на газа, или нещо друго.

Водещ: Да, да.

Юлиян Попов: Трябва таргетирано да се определи кои са уязвими, кои страдат, кои са стратегически и на тази основа. Но за съжаление, това не е популистка, а е рационална мярка и затова тя не се прилага. Аз много се надявам, ние този въпрос ще го повдигнем много сериозно и го повдигаме – ето, аз го повдигам в момента, много се надявам следващото правителство, каквото и да е то, да бъде достатъчно стабилно, за да може още в началото, в първата си седмица да каже „Ние започваме да слагаме край на тази политика“.

Водещ: Поне по отношение на всички производства. Казахте, само тези, които са важни за националната сигурност. Разбрах уточнението.

Юлиян Попов: По отношение на всички потребители. И в бизнеса. В бизнеса са много сложни алгоритми, но така или иначе, с тази регулирана цена за всички. Богатите не трябва да бъдат субсидирани. Аз не знам как по-просто да го кажа това – бедните трябва да бъдат подпомогнати, а на богатите не трябва да се дават дарения.

Водещ: Като казвате това, не говорите, че искате да стане свободен пазарът на електроенергия – нещо, което няколко парламента отлагат вече?

Юлиян Попов: Вероятно защото няма ясно разбиране какво значи либерализация на пазара. Това, което сме направили в България, ние сме либерализирали пазара, след което не сме го либерализирали.

Водещ: Да.

Юлиян Попов: Т.е. това е това, което аз наричам „Хитър Петър политика“ – хем сме го направили, хем не сме го направили. Резултатът е, че икономиката страда, уязвимите потребители страдат. Тези, които са по-заможни, те намазват от цялата работа, много малко, така че те не го и забелязват.

Водещ: Добре, разбрах ви. Казахте, че не очаквате поскъпването на цената на петрола да доведе до повишаване и на цените на водородните квоти.

Юлиян Попов: Не, не мисля. Защото ако примерно започне икономиката да се свива в резултат на високи цени или в резултат на други сътресения, тогава цените на квотите по-скоро ще паднат, отколкото да се качат.

Водещ: Защо се притесняват обаче италианци, поляци, чехи, германци, французите?

Юлиян Попов: Да, мога да ви кажа. Не всичко мога да го кажа пред камера, но мога да ви кажа общо взето защо. Италианците се притесняват, защото те са много високо зависими от газово потребление и от генерация на електричество с газ. Ние сме в много добра позиция, защото в България газовото потребление по принцип е ниско, а в електропроизводството е много ниско – то е под 5%. В Италия е 50%. И това е вносно гориво и те искат да субсидират това вносно гориво. Какво се получава? Италия иска да субсидира газа, получаването на газ и по този начин на практика субсидира и поощрява вноса на газ от най-различни държави. Много от тях не споделят точно нашите демократични европейски ценности, но това е тяхната причина. На германците причината е друга – подобна, но в по-малка степен, защото там отново газовата генерация е около 20% от електроенергията. При нас е нищожно. Така че нашата позиция би трябвало да бъде по-различна от тяхната и по тези причини различните държави, в зависимост от енергийния си микс, натискат за различни неща.

Водещ: България обаче е твърдо на позиция, че не трябва да бъдат премахвани въглеродните квоти.

Юлиян Попов: Аз не мога да говоря за България въобще. Това, което казвам, е това, което аз мятам за рационална политика по отношение на подкрепа на българската икономика и българската индустрия, и българския потребител. Това според мен е рационалното и доброто. А каква точно ще бъде позицията на България – тя се определя от сложни дебати, позиция на индустрията, позиция на профсъюзи и т.н., и решение на правителството, разбира се, което… Аз изказвам моя лична позиция, не завършена позиция на правителството.

Водещ: Добре. Много ваши колеги в тази позиция щяха да наложат собственото си мнение, но е хубаво, че вие казахте, че това е лична ваша позиция. Какво е решението – трябва да го вземе редовно правителство.

Юлиян Попов: Тя е моя лична, но тя се споделя например от много голяма част от индустрията. Тя се споделя от много хора, които някак си изпитват дори вина от това, че цената на електроенергията например е потисната и те получават, абсолютно ненужно, субсидии на практика за сметка на по-бедните и уязвими потребители.

Водещ: Което е абсолютно справедливо усещане. Между другото, само да обърне внимание, че хората, които живеят в жилища, които са на Акт 15, да речем, промишлен ток, а не ползват ток за битови домакинства, те също получават субсидия, което е много странно. Те не са бизнес производители, но така или иначе минават по този ред, тъй като апартаментите им нямат Акт 16. И те се ползват от подобни отстъпки за цената на тока. Това е само като скоба. Но да отидем на водата. Вие сте ми гостували много пъти и сме водили важни разговори за безводието. Сега отново сте министър. Кажете ни, г-н Попов, как се получава така, че вода няма и в същото време поскъпва?

Юлиян Попов: Аз съм министър на водата, дето я има, не на водата, която я няма. Има други министри, които са на водата, дето я няма. Водата, дето я няма, е във ВиК-тата и в земеделието, а не в Министерството на околната среда и водите. Министерството на околното среда управлява 52 язовира, които са комплексни язовири. Това са големите язовири на практика. Няма нито едно селище, което е на воден режим, и се обслужва от тези язовири. Т.е. от гледна точка на Министерството на околната среда ние сме с чиста съвест.

Водещ: Към днешна дата всички язовири ли са пълни?

Юлиян Попов: Да, да.

Водещ: Имаме ли критично ниски нива на язовири в страната?

Юлиян Попов: Не, не, няма критично ниски, няма критично високи също. Преди две седмици имаше паника – много дъжд пада, почват да преливат язовирите. Някои язовири преливат – те имат преливници, преливникът е за преливане, така че никой не трябва да се притеснява. По отношение обаче на това, което наричаме „водна криза“, тя не е с природните води, въпреки че България по принцип е бедна на водни ресурси, тя не е богата на водни ресурси. Но основните дупки са във ВиК-тата, във водоснабдителната мрежа. Има много селища, които са със загуби от 90%, дори и нагоре, така че там е единият проблем. И другият проблем е в земеделието. Аз мисля, че сегашното правителство адресира вече доста сериозно този проблем, но имаме много работа за вършене в тази посока. ВиК и управлението на ВиК е проблемът, който трябва да адресираме.
Водещ: На финала – очаквате ли воден режим това лято?

Юлиян Попов: Очаквам воден режим. Аз лично ще бъда на воден режим, защото имам къща на място, което няма...

Водещ: И тази година няма да бъде решен проблемът.

Юлиян Попов: Няма водоснабдяване. И винаги когато съм министър – вече трети път ми се случва, моите съселяни казват: „Абе, какъв министър на водите си?! Не можа да прекараш една тръба до тук?“. Викам, аз ще опитам, като не съм министър, докато съм министър, няма да мога.

Водещ: И сега им казвате „Нищо няма да направя, пак няма да имаме вода“.

Юлиян Попов: Нищо няма да направя. Но малките селища са проблем и места като Плевен и други. Не е въпрос на язовир, защото много хора казват, трябва да построим язовир „Черни Осъм“. Не, засега не трябва да се строи язовир „Черни Осъм“. Трябва да се запълнят дупките в системата, те да паднат и тогава може да мислим какво да бъде снабдяването и откъде то да дойде. Отгоре на всичко това идват и климатичните промени, които повишават стреса, но не те са проблемът.

Водещ: Благодаря ви. До тук успяхме да обсъдим само основните теми, но ще ви чакам отново в студиото. Юлиян Попов при нас.

Юлиян Попов: За всичко останало. Благодаря.

Цялото интервю можете да гледате ТУК