- Господин Сандов, в последните години България стана голям вносител на отпадъци. Разразиха се и редица скандали с изгарянето им. Какви мерки са необходими за ограничаване или спиране на импорта?

- Спрян е вносът на един специален тип отпадъци, които не могат да се рециклират. Те са с код 191212. По граничните пунктове е засилен контролът такъв тип отпадъци да не могат да попадат на българска територия.

Не бива да забравяме обаче, че много елементи влизат в категорията на отпадъците. Внасяме редовно хартия, метали, някои отработени масла, които отиват за преработка и рециклиране. От чужбина се доставя и RDF гориво за изгаряне в циментовите заводи у нас.

- Има ли и други ограничения на вноса?

- Да. Не можем да внасяме радиоактивни и други опасни отпадъци. Редно е да припомним, че в рамките на ЕС има свободно движение на стоки и капитали. Именно затова е много важен контролът по границите.

- Плевен има едни 9 хил. тона, които са в промишлената зона. Как се решава проблемът с тях?

- Те продължават да стоят там. Цялата преписка беше предадена първо в МВР и след това в прокуратурата. Изчакваме прокуратурата да направи своите заключения. Ние смятаме за необходимо да се предприемат съответните действия за установяване на нарушителя. Вероятно обаче отговорността ще падне върху МОСВ да утилизираме по някакъв начин тези отпадъци, защото опитите ни да ги върнем на изпращача от чужбина не се увенчаха с успех.

- Собственикът на боклука неизвестен ли е? За фирма фантом ли става дума?

- Засега е неизвестен. Дано прокуратурата го установи. Не е моя работа да го откривам. Има органи в държавата, натоварени с разследващи функции. Те трябва да установят фактите и да предприемат определени действия за търсене на наказателна отговорност.

- Нужни ли са законодателни промени за засилване на контрола и намаляване на рисковете от нелегален внос на отпадъци?

- Да, инициатори сме на подобни промени в Закона за опазване на околната среда, които се отнасят за промишлените аварии. Вече тече процедура за гласуване на промени. Това не засяга толкова контрола по границите ни. МОСВ обаче съгласува голяма част от нотификациите за вноса и износа на отпадъци, които подлежат на някакви режими.

- Ще предложите ли нормативни промени, стимулиращи разделното събиране и рециклирането на отпадъците, генерирани в България?

- Да. Затова вече започнахме разговори с различни заинтересовани страни по намерението ни за сериозна реформа по управлението на отпадъците. До края на годината предстоят информационни кампании и евентуално започването на някои демонстрационни проекти. Това ще стане, ако ни бъде гласуван бюджет за това начинание през тази година. Целта е от следващата да имаме нова нормативна база, нови възможности за контрол и най-вече избягването на генерирането на отпадъци и висок дял на рециклирането им.

- Според вас как най-бързо можем да се справим с нерегламентираните сметища?

- В тази сфера имаме и контролни функции. Намираме кой е собственикът на терена и се дава предписание отпадъците да бъдат почистени. Основно нерегламентирани сметища има по общински терени. За по-големите терени с нелегално натрупани отпадъци има проекти за почистването им. Те се реализират и във връзка с наказателната процедура срещу България от страна на Европейската комисия. Отделно сме заделили 10 млн. лв. от ПУДООС за окончателно премахване на подобни сметища.

- Каква е позицията ви относно плановете за инсталацията за горене на отпадъци, която Столичната община се готви да построи недалеч от центъра на София?

- Този проект не би могъл да се случи в рамките на тази оперативна програма. Причината е в забавянето на процедурата. Отделно чакаме да видим какво ще е решението на Върховния административен съд по делото за ОВОС на проекта. Водим интензивни разговори със Столичната община и се надяваме те да осъзнаят, че не могат да реализират проекта и да се откажат от него - така ще можем да насочим към други сфери предвидените по проекта средства, вместо да ги загубим. До края на следващата година възнамеряваме да ползваме тези пари за залесяване, защото имаме съгласието на ЕК те да се използват за други цели.

- В случай че от общината не се осъзнаят, какво ще предприемете?

- Ще поискаме от тях да обосноват своето намерение и не го ли направят, както е редно, ще прекратим от наша страна проекта.

- Срещу България има наказателни процедури, свързани с екологията. По кои трябват спешни мерки?

- По всички. В интерес на истината за някои от тях мерките ще са постфактум. Със сигурност ще загубим делото за мръсния въздух в София и фините прахови частици, за емисиите на серния диоксид, за липсата на заповеди за обявяване и планове за управление на много от зоните в мрежата „Натура 2000“. Въпросните планове на екозоните е трябвало да бъдат готови още през 2014 г. Има много зони, за които тепърва трябва да се издават заповеди за обявяване и да се напишат плановете за управление, да се прави съгласуване с местните общности и още много сериозна работа на място. Подобно огромно забавяне от над 8 години не може да бъде наваксано бързо до приключване на делото срещу България.

- По тези наказателни процедури какви глоби ни очакват от страна ЕК?

- По делото за фините прахови частици, което е вече второ, ще ни наложат санкции по около 20 млн. лв. на година до решаването на проблема. Преди това по първото дело ще трябва да платим поне 11 млн. лв. еднократно.

- Към кои зони от „Натура 2000“ има най-големи искания да бъдат извадени от мрежата?

- Много зони по Черноморието са обект на интереси за застрояване. Същото важи и за райони до планински курорти и части от зони, свързани с инфраструктурни проекти.

- За автомагистрала „Струма“ наистина ли смятате, че дългият тунел най-добре ще гарантира запазването на околната среда?

- Така е. В скалата няма защитени видове. Техниката ще работи основно под земята, а скалната маса ще може да се продава или да бъде използвана за изграждането на други инфраструктурни проекти. Например за изграждането на аутобан или скоростен път от Дупница до Гюешево при границата със Северна Македония. Такава е била и първоначалната идея - тунелът и това трасе да се строят едновременно и камъните от тунела да се ползват за пътя към границата.

- Ще има ли у нас още национални паркове и къде?

- Имам амбицията да създадем 2 нови. Единият е по крайбрежието – Национален парк „Българско Черноморие“, който да включва сушата и акваторията. Другият ще е във високите части на Западните Родопи.

- Има ли ресурс по места за опазването на съществуващите в момента защитени зони? Зачестяват случаите на карането на моторни шейни през зимата и джипове и бъгита през лятото?

- За съжаление дълги години МОСВ е недофинансирано, особено за неговите контролни функции. Това прави трудно опазването на защитените територии у нас. Рейнджърите са малко и техните заплати са изключително ниски и са по-малки дори от тези на чистачките в министерството. Планираме да увеличим парите на служителите в националните паркове с 20%. Техническата обезпеченост на хората, работещи там, също не е достатъчно добра. Освен това рейнджърите нямат пълномощия като на полицаите. Може би трябва да им се дадат допълнителни права, както и на част от горските служители. По този начин ще се засили охраната на ценните природни обекти.

- Трябва ли язовирите да са под една шапка?

- Много дълго време се обсъжда този въпрос. Парадоксът е, че никой не ги иска язовирите, но и никой не ги дава. Най-малкото трябва да има по-добра координация между ведомствата, които имат отговорности за тези съоръжения. МОСВ има ангажименти, свързани с водата в язовирите. Причината са рисковете от наводнения. А от друга страна, и осигуряването на необходимите водни обеми за запазване на екосистемите по протежение на реките след изкуствените водоемите и за напояване.

- Трябва ли да се забрани изграждането на малки водни централи по реките?

- В момента има доста ограничителен режим спрямо нови вецове. Голяма част от съществуващите минивецове пък са незаконни. По тази причина в момента наредбата за повърхностите води е обект на съдебно обжалване. Проблемът е свързан с вещното право. Стените на микроязовирите са в рамките на речното корито и за да има такова право, трябва да има решение на правителството. Доколкото ми е известно, само за 3 от стотиците минивецове в страната има подобно решение от МС. Останалите са в много странно положение. Част от инвеститорите нямат вина за ситуацията, породена от противоречие в законодателството.

Мисля, че потенциалът за изграждане на минивецове по българските реки вече е изчерпан. Всеки нов проект би донесъл големи рискове за екосистемите по поречията. Единствено трябва да се довършат проектите за изграждане на помпено-акумулиращите водни централи, което има смисъл за стабилността на енергийната ни система.

- Има един забравен проект - Горна Арда. Той има ли бъдеще?

- Известен ми е този проект. Аз съм от този район на страната. Мисля, че той няма да се реализира. Няма потенциал да съживи икономически района и да е рентабилен. Надолу по поречието на Арда има 3 големи язовира, които са достатъчни.

- Ще отстъпите ли на искането на синоптиците да останат под шапката на МОН?

- Спор с НИМХ нямам. Най-добре е функицонално тяхното място да е в МОСВ. Основната им дейност е свързана с проучвания, анализи, прогнози в областта и на хидрологията и климата. Най-редно е те да бъдат в екоминистерството, защото то е водещо по климатичните политики.

НИМХ ще остане на делегиран бюджет. Структурата, сградите и всичко като капитали се запазва. Заплатите няма да се променят. Остава и научната дейност на института, както и приложните изследвания. Единствено принципалът - шапката, се сменя. Не мога да разбера от какво е продиктувано цялото това напрежение, което се създава. Струва ми се, че е мотивирано политически. Някой подвежда учените и другите работещи в НИМХ, че преместването ще попречи на работата им.

- Като изключим наказателните процедури срещу страната ни, кои са другите най-остри проблеми, свързани с екологията в България?

- Живеем в 2 големи кризи. Едната е климатичната - създава все повече екстремни прояви на времето и катаклизми, ограничава равномерното разпределение на валежите, което създава проблеми за земеделието, горите, здравето на хората и т.н.

Другата е изчезването на видовете - имаме огромно намаление на биоразнообразието в света и у нас. Масовото измиране на видовете влияе пряко върху екосистемите и оттам на човека. Започваме да живеем в една тиха среда без биоразнообразие, което ще донесе нови проблеми, подобни на последната пандемия. Тишината невинаги е здравословна. Екопроблемите винаги са следствие на конфликта на човека с природата.

- Вярно ли е, че дървесината, която при горене замърсява много въздуха, е възобновяем ресурс?

- Факт е, че горите са възобновяем ресурс. Проблемът е основно в начина на тяхното стопанисване и използване. Всъщност горите могат да бъдат част от решаването и на климатичните проблеми. Те улавят въглероден диоксид по естествен път. Разумното използване на дървесината носи само ползи. То включва и залесяване, а не само изсичане.