Водещ: Емил Димитров – Ревизоро ни е на гости в качеството си на министър на околната среда и водите. Добро утро.

Емил Димитров: Добро утро на вас и на зрителите.

Водещ: Но и като член на правителството по много теми. Преди малко ни събуди и ни вдигна адреналина и вниманието Херо Мустафа в интервюто си с Ники Дойнов, в което каза, че до дни държавният секретар на САЩ ще обяви за първи път името на българин, на когото ще му се наложи забрана за влизане в САЩ заради корупция.
Водеща: И понеже корупцията е един процес, при който са виновни и този, който дава, и този, който получава, започнахме да се чудим от страна на бизнеса или от страна на държавата ще е това име.

Емил Димитров: Нямам представа. Но право на всяка държава дали даден дипломат да го допусне на своя територия или човек, който според тях е замесен в корупционни прояви.

Водещ: Понеже това ще е посочване по един или друг начин, по директен начин...

Емил Димитров: Забрана да влезе…

Водещ: Забраната да влезе при тях ще е посочване какво смятат САЩ за него. Моля ви, давам си сметка, че малко може да се коментира с толкова ограничена информация, и ще предпазлив, но ще има ли значение ако това име, по което е работено, по което властите са давали знак, че са го идентифицирали като престъпление и разследват и работят, и човек, по когото изобщо не е работено? Това ще бъде с косвена щета и по нашите власти, че не са работили, или бъркам?

Емил Димитров: Това е без значение, това е тяхно решение, на тяхна територия важи. Но не е повод тук веднага да се започне нещо. Това може да се окаже, че е човек публично известен, който вече е работено по него. И двата случая не ни ангажират пряко, но е знак, и то много важен знак. За да предприемат такава крачка, значи са убедени в това, което мислят, за да не го допуснат там.

Водещ: Твърдят, че трябва да има доказателства. Затова ви питам в хипотеза, при която по някой не е работено, пък те казват има доказателства, дали това ще е приятелски акт или ще е знак и срещу властта, че не е работила?

Емил Димитров: Тези доказателства за тях са достатъчни, за да възпрепятстват този човек повече да не стъпва в Америка. Ние не е нужно да ги приемем за доказателства или да ги носим в съда. За тях това е достатъчно да възложат възбраната. Ние да се оправяме тук.

Водеща: Въпросът е доколко е имиджова щетата, нали за това говорим, че по закон знаем какво следва.

Емил Димитров: Постоянно има забрани за хора, които са издирвани, Интерпол, терористи. Такива забрани има много. Сега ще има и за корупция.

Водещ: Голямо наддаване ще бъде в следващите часове кого има предвид Херо Мустафа, подозирам.

Водеща: И дали го познаваме.

Емил Димитров: България е малка – всички се познават.

Водещ: Да, но си даваме сметка, че на този етап не можем да очакваме повече от вас като коментар. За разлика от коментари по още една тема – хазарта. Бяхте и председател на комисия, ние накратко Антимафия наричахме. В нейния ресор влизаше и наблюдението на приходните агенции. И тук директно идва въпросът как не го видяхте този 0.5 милиард, че го няма, когато трябваше да го видите?

Емил Димитров: Приходите, цигари, алкохол, горива. Хазартът е към икономическата. Но имам един любопитен случай ще ви кажа, понеже питате по тази тема. В момента не знам какво става, но когато станах депутат при мен дойдоха група програмисти и казаха: „Утре в еди-кое си министерство ще се отвори оферта на надзор на тези, които ще изчисляват чрез компютри приходите от хазартните игри. Утре ще бъде избран на случаен принцип еди кой си мъж, еди коя си жена – единият ще бъде председател, другият ще бъде член.”

Водещ: На случаен принцип.

Емил Димитров: На случаен принцип. „Те ще изберат еди-коя си фирма, която ще направи това нещо“. Аз много се смях, но отидох и потърсих Менда Стоянова – нея я нямаше. Там беше Красимир Велчев. И аз взех един плик и написах на един лист: „Утре е комисия. Този, този, този, този“. Запечатах го и казах: „Краси, сложи си го в касата. Ще отворим плика в петък“. Отворихме плика в петък и се оказа, че имало е... Какво стана вчера? Съвпадна едно към едно.

Водеща: Пълно съвпадение имаше?

Емил Димитров: Пълно съвпадение на случайния принцип, на групата от експерти. Всичко това, което беше написано в плика 2 дена преди това, се беше случило. Дадохме го тогава на министъра да вземе отношение, но оттам нататък не съм се занимавал.

Водещ: За коя фирма беше това?

Емил Димитров: Без значение. Става въпрос, че някои неща се знаеха предварително как точно ще се случат независимо от случайния принцип, и то точно при осчетоводяването на приходите от тези хазартни игри. Това е 5 години назад. Повече не съм се занимавал.

Водеща: Ясно, без конкретика, обаче ако вземем за чиста монета и без да спорим по цифрите, защото те не са най-важното, да речем 0.5 милиард както казва прокуратурата, неплатени данъци и такси…

Емил Димитров: Малко ли е?

Водеща: Колко струва това, за да се случи, за чадъра колко се плаща? Може ли да е безплатно?

Емил Димитров: Не, не, не е безплатно, но и някой е позволил да се случи Но явно пределът на търпимост е минат, и след като се е намесила прокуратурата, сега всичко ще се върне в изходна позиция.

Водеща: Под предела на търпимост какво разбирате – някой е спрял да плаща или нещо друго е станало?

Емил Димитров: На някой му е дошло до гуша какво става и разказва за схемата.

Водещ: Тя в крайна сметка вярвате ли, че е с добри намерения да се гони общественият интерес, или има право подозрението, че става дума за преразпределяне?

Емил Димитров: Е, то винаги ще има. Понеже аз добре работих на пазара, сега те ме нападат мен, за да дойде другият, третият, петият. То това винаги ще го има.

Водещ: А как е според вас?

Емил Димитров: След като не съм влизал там и не знам за какво става въпрос, кой какъв дял има – там има проблем, че едните хора дават заплати, осигуровки, а другите карат само виртуално. Зависи какви са данъците за едните, за другите, как се отчитат. Този пазар няма да остане празен, нали ви е ясно?

Водещ: Ясно ни е.

Емил Димитров: Така че някой ще се нанесе. Но само защото някой ще се нанесе нов на пазара или някой ще си разшири обема, дай тогава нищо да не правим.
Водещ: Сега се казва, че държавата ще влезе.
Емил Димитров: А, не знам.
Водещ: Не с идеята да го даде на друг, а с идеята тя да прибира прихода.
Емил Димитров: То имаме вече такъв един случай от царя лотарията. Да видим какви са резултатите.
Водещ: Кой случай?
Емил Димитров: Спортният тотализатор и това, те са си от много време седят. Много години са под контрола на държавата. Резултатите не знам дали са толкова по-добри, отколкото когато частният сектор се занимава. Това е решение на финансовия министър и на правителството.
Водеща: Сега, аз не разбирам – законът ли е такъв, че не позволява, или тези, които са проспали, не са събрали парите, защото това са много различни версии. И ако приемем тази, че някой е спал, защо променяме закона, след като той просто трябва да се прилага и тези 500 милиона щяха да са там?
Емил Димитров: Вижте, законодателството винаги догонва потребностите. Той е уреден по един начин животът ни, в един момент се оказва, че правилата не стигат. Не е ли успех това, че АДФИ, финансовият контрол, са успели да установят всичко това? Не е ли успех, че те са го рапортували на министър-председателя, на финансовия министър – те са взели отношение, всичко това е отишло в прокуратурата и в момента има някакво развитие. От там нататък съдът ще се произнесе. Може да има виновни, може да няма, може да има присъди, може да няма – значи съдът е независим.
Водеща: Не разбирам по коя линия върви: на закона, който е лош досега бил, или на това, че някой не е работил по закона? Това не се изяснява.
Емил Димитров: Имаме успех, че са заловили някаква схема, прокуратурата работи по нея и ние сега почваме упреци – силно работите, бавно работите, защо чак сега.
Водеща: Променяме закона без да сме си отговорили дали законът е прилаган, това исках да кажа.
Емил Димитров: Законът все още не е променен.
Водеща: По принцип.
Емил Димитров: По принцип все още не е променен. А тези, които в момента са работили, са работили по стария закон. Успех е, че прокуратурата се е заела по случая, успех е, че АДФИ са го намерили – никой не го е укрил. Вие да видяхте опити да се скрие всичко това?
Водещ: Да, на този етап не. Големият въпрос е дали по-рано е можело да се свърши всичко това и щетите да са по-малки? Добре. Ние по този сюжет пък специално за Васил Божков и за начина, по който може или не може, лесно или трудно да бъде върнат от ОАЕ малко по-късно ще говорим с Милен Керемедчиев. Сега малко по вашите теми. Ще помоля колегите да покажат една снимка от „Труд“. На първа страница има едно заглавие, че там, където пламна АМ „Струма“ и сума ти време, половин година ли я ремонтирахме, движението не можеше да се осъществява, отново планините с боклуци са на 2-3 метра, и пак ще пламне. И не мога да повярвам, че ще настъпим мотиката втори път. Наистина ли боклуците са 2-3 метра, както виждаме на снимката? И въобще как е възможно да се случи отново, след всичко, което стана?
Емил Димитров: Добре, помислете само, някой злонамерено може да мине отгоре с кола и да хвърли нещо.
Водеща: Разбира се.
Водещ: Може да.
Емил Димитров: Без значение хората, които работят дали го искат или не, може да се случи. Където и да е една такава камара, някой може злонамерено да направи.
Водещ: Защо пак стои тази камара? Цялата държава се занимава с нея.
Емил Димитров: Веднъж го правихме този мост. Когато е дадено разрешителното я е нямало магистралата. Но веднъж този мост го правихме, веднъж хората минаваха цяло лято през града.
Водещ: Именно.
Емил Димитров: Съсипаха мрежата на града с тежкотоварните трафици.
Водеща: Сума ти пари се дадоха.
Емил Димитров: Губеха часове, губеха разходи бензин. Сега, след като е възстановен, ти отново да сложиш там, да почнеш да трупаш. То, между другото, там, те се крият, те ги няма, едва ли не нашите служители трябва да се превърнат в разследващ орган и да ги издирваме.
Водещ: Ама какво ще направите? Сега, след предаването какво ще направите по този повод?
Емил Димитров: То е направено. Предстои да се връчи принудителна административна мярка и да се спре там тази площадка. Проблемът е, че ние като я спрем, трябва някъде да отидат.
Водещ: А боклука ще седи ли там, докато документално…?
Емил Димитров: Негово задължение ще бъде да премести. Но аз като гледам практиката предишни години – „Това, което горя, не е мое. Това, което е при мен, не гори. Аз не представлявам никаква опасност.“ Спокойно мога да разсъждавам, че мостът не е горял никога, а ние само си мислим с вас. Това не може да продължава. Ще се премести другаде. Процедурата е дълга, но не аз съм искал той там да се намести. Не аз съм дал от общината имоти там, които могат да се ползват.
Водещ: Знаем това, но след всичко, което се случило, очакваме никой да не си позволи, иначе изглежда като подигравка.
Емил Димитров: Факт е, направен е преди ден мостът, факт е, че от другата страна, че от другата страна общината им е дала други имоти. Имало е едни гуми, които в момента, в който са се запалили, са ничии. Има разрешение за дейност.
Водещ: Ако се запали обаче какво ще стане, ей сега ако се запали?
Емил Димитров: Ами пак ще изгори мостът, пак ще изгори. И тогава ще кажете: „Вие защо не го спряхте?“
Водещ: Да, така ще ви кажем.
Водеща: Да.
Емил Димитров: Ами затова днес ще отидат да му връчат на този, но той ще се крие, ще има да прави сцени.
Водеща: Това друг ли е или същият човек?
Водещ: Багер нямате ли, да го махнете това?
Емил Димитров: Ама добре сега, всеки ще направи нещо в държавата – аз ще пращам багери да свършат работата на другите – не е ли тяхно задължение?
Водещ: Ами слагате багери и си изисквате парите после, за да покрият.
Емил Димитров: После от кого ги искаш парите, като е пререгистрирал фирмата? Аз затова искам и за отпадъци да са всички с гаранция.
Водещ: Не може да няма решение.
Емил Димитров: Да, да. Ще има решение.
Водещ: Няма как, да.
Емил Димитров: Всички ще имат обезпечение банково, че да е ясно от кой можеш да си събереш парите. А не брокер с 10 лева се регистрирал и после вика: „Ами не знам, търсете ме“.
Водеща: Сега, гледахме и един друг сигнал, той е за река Чая.
Емил Димитров: Да, много.
Водещ: То всеки ден имаме.
Водеща: Всеки ден имаме, но за река Чая беше фрапантно, понеже едни големи чували от 1300 и кусур килограма…
Емил Димитров: Защо да е само за река Чая, за цялата държава е фрапантно.
Водеща: Не, там има две неща, които чух в репортажа. Едното е, че кметът казва, че е подал сигнал до министерството – тогава Нено Димов е бил министър, обаче не е последвала реакция. И второ, явно знаят на място и така са притеснени, че не го и казват пред камерата, кое е това предприятие, което си изхвърля испанския…
Водещ: То си пише.
Водеща: Брандиран от Испания боклук.
Емил Димитров: Ще се опитам да бъда кратък, че и времето, предполагам, че има много въпроси. В резултат на всички акции, които се проведоха, в резултат на две затворени мощности, влезлите количества в България съвсем не са малко, почват да се освобождават масово от тях, за да не носят отговорност. Нищо чудно кметът до вчера да е знаел къде се намира този отпадък, изхвърляйки го извън оградата или в първото дере се започва: „Къде е София да дойде да ни изчисти?“. Но това, което се случваше с години, трябва да се прекрати. Отпадъци ще влизат, но по регламент, и ще се изгарят, но не по този начин. Ние сега ходим и събираме по тях къде кой какво е хвърлил, и всеки кмет се чувства задължен да вика: „Къде е София да дойде да ми изчисти? Къде е София да дойде да ми види реката?“ Но, оставете, но ние ходим, ето и с главния прокурор изпратихме онзи ден контейнери и ги описаха, за да заминат в чужбина.
Водещ: От Варна тези.
Емил Димитров: Надяваме се още 120 да отидат. Бях в Бургас, там също има 20, които предстои да видим в процедури да си отидат.
Водещ: Чакайте само, връщате този боклук, който по документи е едно, като се отвори, излиза друго? Връщате ги?
Емил Димитров: Тези всичките ще ги връщаме. Ще ги връщаме още от пристанището. Ние не можем да затворим изобщо да не влизат.
Водещ: Защо не може, кажете на нашите зрители, защо пък да не може изцяло да се забрани вносът на боклук в България? Защо да не може?
Емил Димитров: Защото ние правим около 8 пъти повече, отколкото внасяме. И ако ние затворим да не влиза у нас, нашите 8 пъти, на която пирамида точно пред вас да ги сипем? Ние също изнасяме.
Водещ: Не ви разбрах.
Емил Димитров: Ние изнасяме много повече, отколкото внасяме. Ако кажем: „Няма, ще забраним да влиза“, ще забранят и нашият да излиза. Тогава ще имаме едни огромни купове.
Водещ: Такава реципрочност, за първи път чувам, че има.
Емил Димитров: Тоест, можем да затворим границата само нашия да излиза, но никой да не влиза.
Водещ: При договори не е ли възможно точно това да стане – ние да си обработваме и да горим нашия боклук, боклук, който казвате, че и бездруго е много, но да не взимаме още повече боклук отвън?
Емил Димитров: Това, което аз съм възприел, че би могло да се направи, е това, тенденцията е: 50 наш: 50 чужд.
Водещ: А защо не може само да е наш боклукът, който да е тук, защо ни е чужд боклук?
Емил Димитров: Казвам, защото в Европа ще забранят пък нашия да се гори. Разберете, не става така. Ние сме част от света.
Водещ: Така ли е?
Водеща: А ние защо не можем всичкия наш ние да си го горим?
Емил Димитров: Добре. Можем ли да забраним влаковете само да излизат от България, но никога да не влизат?
Водещ: В Италия внасят ли български боклук поради това, че изнасят в България?
Емил Димитров: В Италия също, и навсякъде се изнася български боклук, отпадъци, но те са много по-малки количества.
Водещ: Не, не. Дали ние внасяме в Италия?
Емил Димитров: Това, което ние можем да направим, не можем да затворим границата, както в целия Европейски, и нашите отпадъци пътуват. Можем да затворим границата за тези три кода, които са рискови, и когато някой си позволи да внесе един код, а то вътре е друг, веднага да го върнем. Това правим в момента. И сега ходим и събираме контейнери по сраната. Събираме и изхвърлени, за да не носят отговорност вносителите. Въвеждаме нови правила тези хора да носят отговорност, опитваме се да ги върнем още от границата, а това изобщо не е лесен процес. И тези, които ни го причиниха, сега пък започват да си играят с енергийна система, с пазара на електроенергия, с чувствата на хората. И всичкото това, аз трябва да се чувствам виновен, че някой е вкарал „Х“ броя контейнери в България, сега се чуди как да се отърве тук. Тези, които сме заловили, се опитваме да върнем, и някой ми седи с часовника и вика: „Ама може ли по-бързо.“ Аз ли им го причиних?
Водещ: Само искам да уточним – държава-членка, която забрани внасянето на боклук на нейна територия, няма право да изнася неин боклук в други държави, така ли?
Емил Димитров: Няма такова нещо. Свободно се движи. Това са суровини, не боклук. Суровините се придвижват свободна на територията на Европейския съюз от зеленият списък. Другите вървят с по-особени правила.
Водещ: Токсични.
Емил Димитров: Не са токсични. По други правила. Проблемът, че те под формата на зеления списък, свободното движение, по който България се отървава масово от своите отпадъци, вкарват в България по-високо калорични, но с грешен код. Това го връщаме. Не можем да затворим границата, не може да станем социалистическия лагер отвсякъде с мрежи.
Водещ: Може ли от едно място да влиза, за да има как да се проверява?
Емил Димитров: Това ще направим.
Водещ: Защото влизат 1000 бали или 500 бали, и вътре проверяват една. Ако се провери всяка една?
Емил Димитров: Това, което на пристанищата изградихме като схема, е който докара транспортна фирма, седят на пристанището. Ако се окаже, че те не са това, което е декларирано, аз съм се разбрал с местните структури – повече каквото и да докарва тази транспортна фирма в България, седи до тези с отпадъците.
Водещ: Пълен контрол.
Емил Димитров: Като тръгнат отпадъците за чужбина, неговите контейнери ще влязат в България. Знам, че е на ръба, знам, че изобщо няма да им е приятно, ще ми говорят за световна търговия, свободно движение на стоки и товари, но когато някой достави стоки и на пристанището свали с контейнери, когато е за пристанище, докато не си ги прибере обратно, нищо друго няма да влиза в страната, няма значение какво е другото. Мисля, че ще ме разберат много правилно превозвачите. Ако не искат да приключат с дейността и да почнат да минем само отдолу, от Пирея. На една крачка са да се откажат да работят. Ако искат корабите да идват, да имаме свободно движение, да са натоварени двата порта, да има заплати за хората на порта, да има свободно движение, то ще бъде за нормалните товари. За тези всичките, ще си седят там на един наказателен паркинг, при тях ще бъдат и всички други, докато фирмите не се научат още тръгвайки от Италия да видят какво са натоварили. Ако не, ще си го връщат.
Водещ: Добре, разбрах ви. Колко ще върнем на този етап? Защото прочетох за едни 28 от Варна контейнера с италиански боклук. До момента колко има за връщане? В тонове ли, в какво ще ги кажете.
Емил Димитров: Имаме около 150 контейнера. Тук искам да благодаря на прокуратурата, че тя при създалата се възможност веднага възприе тази идея – да се вземат контролни проби от наличните товари за целите на съдебното производство...
Водещ: Ето това е идеята, то това трябва да се прави всеки път.
Емил Димитров: Аз не се бъркам в работата на прокуратурата. Това, че възприеха този механизъм да можем веднага да освободим контейнерите и да се върнат при първа възможност, а не да ги слагаме там да пречат на всички или после да се чудим как да ги унищожаваме. Така че аз искам да благодаря на апелативния прокурор във Варна. Сега се надявам тази практика да може да се възприеме и от Бургас. И пак ви казвам, проблемът ще бъде в превозвачите – да внимават какво внасят, защото за тяхна сметка ще се връща.
Водещ: Разбрахме ви.
Водеща: Колко са фирмите, които внасят боклуци?
Емил Димитров: Няма значение.
Водеща: Има.
Емил Димитров: Има брокери, които сега ще отпаднат от пазара, защото ще трябва да има гаранции, обезпечения, ако Народното събрание промени.
Водеща: Затова питам.
Емил Димитров: Сега имаше едни легитимни и помежду им много брокери, които: „Ами ние така, свободният пазар“. Предполагам, че брокерите ще отпаднат сами.
Водещ: Не знам дали имаме време. Можем ли река Тунджа да покажем. Защото ние, г-н Димитров, абсолютно всеки ден на хората им се изостри чувствителността и изпращат все повече и повече сигнали, с боклуци около всеки български град: около промишлена зона, около ромска махала.
Емил Димитров: Добре, да ви кажа за водата, докато намерите с Тунджа. В момента имаме един язовир – аз не искам да се повтаря ситуацията с Перник с още 1-2 язовира в страната, които са ми критични.
Водещ: Ще покажем Огоста.
Емил Димитров: Спряхме мощности, спряхме производства – само за питейни цели. В момента имаме един язовир, който ако двата канала, които го пълнят – деривациите от Рила, може да бъде пълен и да стигне за цяла година за населението.
Водещ: За кое говорите?
Емил Димитров: За язовир Дяково. В момента, в които отидохме вчера, обединихме всички деривации, спряхме ВЕЦ-ове, за да насочим по тези две тръби, които се пълни язовирът, единствените две тръби, за да може Бобов дол да имат, селата да имат, градовете там около него, да може половин Дупница да има вода, в момента се оказва, че на една от тръбите на „Напоителни системи“ ами едно село има два водопровода – легален и нелегален. И нелегалният понеже е с голямо налягане си пускат в канализацията, за да му падне налягането в къщи.
Водещ: Ами контрол, г-н министър. Контрол.
Емил Димитров: Ама кой години наред си и е купувал изборите с безплатна вода? Сега, за да можем да напълним язовира, за да има за всички, едно село трябва да бъде, поне нелегалните водопроводи откачени.
Водещ: То пак ще има вода, ама нелегална.
Емил Димитров: Изведнъж се почва: „Защо така ние 30 години, вие сега“ и т.н. Нали разбирате, че сега обаче интересът общественият е този язовир да се напълни, да не се точи за ТЕЦ, докато няма достатъчно вода, и да има за всички граждани?
Водеща: Да.
Емил Димитров: Да обаче половината интерес е в селото да има безплатна вода, другият интерес дали целият окръг да има достатъчно вода. Ето това са проблемите.
Водещ: Можем ли Огоста да покажем и да коментирате язовир Огоста, защото страшно много върлуват тези снимки – марсиански ли са, какви са – сравнение от 2018 и 2020 година – страшно изглежда?
Емил Димитров: Огоста не е за питейни цели.
Водещ: Тоест, да не се тревожим ако ще да пресъхне?
Емил Димитров: Аз съм само от 2-3 седмици министър. Ето вече ще давам и сняг, ще дам и слънце, ще дам и вода, за да може да се стопи снегът. Еми, така е. Според вас, има ли криза или няма? Само в България ли има тази криза или ние тук…?
Водещ: /…/ като размера на Перник с воден режим. Ами, кажете, има ли в Западна Европа?
Емил Димитров: Ами водомерът в Перник? Знаете ли какво е станало? Сега ние въвеждаме правила, въвеждаме график. В Перник когато е казано: „Намалява язовира, само да подадем само 1 милион този месец, а не 1.5 или 2“, когато са отишли да видят на 10-я ден дали се спазва това указание, ами той водомерът е бил свален, защото бил чужд, под наем и сложен там и махнат.
Водещ: Контрол, г-н министър.
Емил Димитров: Сега, ми то няма водомери и на другите места. Сега аз искам да се сложи водомери и искам през 10 дена да се проверява. Едничката цел е не да накажем този, онзи и трети, а да стигне водата на всички през цялата година. А не да я източиш за 3 месеца и после какво правим: „Къде ми е държавата?“.
Водеща: А при средно плащане на течове от 60% за държавата…
Емил Димитров: Дали е 60?
Водеща: Може и да е 80 да е.
Емил Димитров: Дали е 60, дали не пускаме 210, а да пристигнат 100 л на място?
Водеща: Ами…
Емил Димитров: Добре, ама аз съм по пускането отгоре – от язовира излезе ли се, други едни институции и други едни министерства, ама вие тях не ги каните.
Водещ: Кого имате предвид?
Емил Димитров: Който не му стигне водата, за да си закърпи течовете – „Пускайте ми отгоре повече.“ Ако ние излеем в дерето, сме лоши, като я дадем на тях и през канализацията я пуснат в дерето, няма проблем.
Водещ: Затова сте член на правителството, а не от някаква дружинка, която обсъжда на маса проблем.
Емил Димитров: Да, да, да. И аз не се оплаквам. Но ви казвам какво правим.
Водещ: Затова сте член на правителството, за да можете да ангажирате властите…
Емил Димитров: И какво от това, да оглавя 6 министерства ли, според вас?
Водещ: Ами според мен, на заседание на правителството ако имате сигнал, че другите правят това, което казвате в студиото…
Водеща: Да ги посочите.
Емил Димитров: Според вас, какво правим непрекъснато? Предстои Сливен, щом питате, предстои в Дупница да се откачат всички незаконни водохващания, хванати към „Дюкера“, към довеждащия водопровод за язовира, за да има за всички граждани. Предстои в Сливен – много сериозен проблем. Ботевград сега трябва да видим – водомер са сложили. „Напоителни системи“ решават въпроса на ВиК-то.
Водещ: В Сливен за кой квартал предстои проблем?
Емил Димитров: Не в Сливен – Сливен целият го точат, защото не искат да се ползват помпите. 10 дена продължават да точат силово – ще се отиде там.
Водещ: Моля ви, намерихме онези кадри, съвсем кратък коментар, знаем, че ни приключва времето, нещо, което се случва всеки ден на различни точки в страната.
Емил Димитров: Да, изхвърлят отпадъците, които не могат да реализират в заводите.
Водещ: Ето това нещо не ни е виновна тук Италия и липсата на контрол какво влиза, а липсата на контрол спрямо жители, фирми и т.н.
Водеща: Наказание и глоби.
Водещ: Какво ще направите?
Емил Димитров: Според вас, под този квартал на кой са боклуците – не са ли на същия квартал?
Водещ: Да, да. Знаем
Водеща: Според нас и къщите са незаконни.
Емил Димитров: Значи, трябва да му го очистим, за да започнат отново.
Водещ: Ами кажете как? Вие сте министър, кажете как ще стане? Какво трябва да стане?
Емил Димитров: Сега трябва да им го изчистим, за да започнат наново да пълнят. Сега като дойде реката, аз като бях главен секретар помня в Плевен – дойде водата, отнесе боклуците, запуши моста и наводни къщите. „Къде е София?“ Ама аз от София ли дойдох да ви хвърля боклуците? „Не бе, те са си наши с години, ама сега така се случи“.
Водеща: И?
Емил Димитров: Ами като се изчисти това и те на другата година го направят пак, те така искат да живеят.
Водеща: Решението трябва да дойде от вас.
Емил Димитров: Решението е, че това трябва да отиде на депо. Ние трябва да решим нещата с депото.
Водещ: Като блок „Кармен“ може ли да стане – да се санкционират всички живеещи там, да бъдат накарани да го изчистят?
Емил Димитров: Те и сега са санкционирани като живеят при тези условия. Недейте, то има и две гледни точки. Не им приятно толкова.
Водеща: Не, не, те не са санкционирани като живеят по тези условия.
Емил Димитров: Самият факт, че живееш там, не е толкова приятен.
Водеща: Но самият факт, че живееш там, е незаконно.
Водещ: Това не е решение за нас.
Емил Димитров: Не е Европа. Трябва сега да се отделят средства, да се вземат, да отидат в 4-те завода, които изгарят отпадъци, и да се изгорят. Трябва софийският завод да заработи, защото това е на национално ниво – половин България.
Водещ: Какво ще се направи за това?
Емил Димитров: Ами ще вади едно по едно и ще се кара по заводите. Това ще се прави. Не става за час. А те ще продължават да пълнят.
Водещ: Ама не може да продължава така.
Емил Димитров: Ами добре, спрете ги. Виждате какво се прави.
Водеща: Ама не можем ние да ги спрем.
Водещ: Аз ще ги спра, ако отида на избори.
Емил Димитров: Вие не можете, аз да отида – кажете къде, и трима души ще спрат, другите ще ме заобиколят.
Водещ: Да, много се разпалихме, стана ни интересно, защото това ни разгневява всяка сутрин, г-н Димитров. И като кажете: „Няма решение“, не съм съгласен да няма решение.
Емил Димитров: Не, има решение, но не става мигновено. Тези хора не мога мигновено да ги науча да не си изхвърлят боклуците, не мога мигновено да изчистя навсякъде, за да могат те наново да хвърлят. Не може мигновено да се затворят границите – това е процес, за да може това, което е в България, ще продължава с дни наред да се изхвърля.
Водеща: За мигновено не знам, но дали сме започнали да ги учим е въпросът? Защото ние още не сме стигнали до това начало.
Емил Димитров: Като затворим граници, поне с чуждите ще имаме. Мисля, че много неща са постигнати, но критиката винаги е стимулираща.
Водещ: Много ви благодарим. Имаме разбира се още една камара въпроси, не успяхме да зададем всички, но беше интересно, надявам се и за зрителите, освен за нас. Благодарим ви.
Емил Димитров: И аз благодаря.