Водещ: При мен вече е министърът на околната среда и водите Нено Димов. С него ще говорим по няколко теми – колко по-скъпо ще плащаме за екотакси за автомобилите над 10 години, ще бъде ли застроен плаж „Болата”, защото така изглежда.  И още - протести заради делото за добива на природен газ в Добруджа, които ще проследим и на живо. Но преди всичко не мога да не ви попитам по най-актуалната тема. Преди малко имахме и такъв разговор в студиото – за АЕЦ „Белене” от екологична гледна точка. Получено е писмо от Еврокомисията във връзка с хранилищата за сухо обработено гориво къде да съхраняваме отпадъците . Това е една тема, която много се коментира във връзка с този проект. И става ясно, че има такова писмо относно Директивата за съхранение на ядрените отпадъци. Оттам се настоява страната ни да приеме национална програма за политика на управление на тези отпадъци. Още две страни са включени, но и нашата е вътре. Защо ни го пращат писмото, при положение, че министър Теменужка Петкова каза, че ние си имаме място за съхранение на тези отпадъци, то ще бъде финансирано от Европейската банка за възстановяване и развитие и след 3 години готово?

Нено Димов: Когато говорим за гледната точка на Министерството на околната среда, това не е нещо, което влиза в нашите преки ангажименти – когато има проекти, за тях трябва да се направи оценка за въздействие върху околната среда, и дотолкова, доколкото говорим и за проекта „Белене”, трябва да кажа, че там има такава оценка, която е действаща, и която е спазила изцяло международното законодателство, включително българското, проведена е оценка за въздействието в трансграничен контекст. Така че от тази гледна точка, ние сме спазили изцяло процедурата.

Водещ: За коя оценка казвате, тази от 2011 година, която казва, че не е сеизмична площадката и тези неща ли?

Нено Димов: Това е оценка, не помня точно годината, но има действащ ОВОС. Този ОВОС е минал през вътрешното законодателство в трансграничен контекст, тоест, всички заинтересовани държави, които са взели отношение, или респективно са показали, че нямат интерес да вземат отношение към него момент. Така че това е  процедура и тя действа докато има строителство или отказ от този проект. На този етап това е действащо разрешително и имаме всички документи от екологична гледна точка.

Водещ: Този лицензиран цялостен проект за централа, за който говорят, че трябва да бъде представен на Румъния, значи това не стои – Румъния си е дала съгласието?

Нено Димов: Говорите за две различни неща. Едното е за АЕЦ „Белене”,  другото е за мястото, в което ще бъдат съхраняване на отпадъците, което е изцяло в компетенцията на държавната. Има към Министерството на енергетиката, предприятие, което се занимава с това строителство. И там също са минали процедури по ОВОС. Не знам до каква степен са също, до колкото си спомням преди няколко години имаше и съдебна процедура в тази посока.

Водещ: Е, това не го ли знаят от Еврокомисията, че ни пишат писмо?

Нено Димов: Вижте, това писмо се пише към Министерство на енергетиката дотолкова, доколкото ние правим оценка за въздействието върху инвестиционни намерения. Така че  към този  момент, което мога да кажа,  е че в рамките на тази процедура за „Белене” има действащ ОВОС. Той е минал и през трансграничен контекст, което означава, че  всички заинтересовани страни са взели участие в него.

Водещ: Сега, това по този въпрос. А по въпроса за лицензирания проект за ядрена централа, която да бъде представен този проект на заинтересованите страни, включително и на Румъния, която си намира наблизо – така разбрах, че трябва да се направи – за да си направи тя оценка на въздействието на околната страна и да каже дали е съгласна. Това правено ли е?

Нено Димов: То това е процедурата по ОВОС в трансграничен контекст.

 Водещ: Тоест, е същото, което питам?

Нено Димов: Да. Kогато имате процедурата, която потенциално може да засегне и друга държава, естествено каните и нея в това да вземе отношение, защото това е идеята на трансграничното, тоест презграничен контекст на оценката за въздействие.

Водещ: От екологична гледна точка опасно ли е или не е опасно да се строи „Белене”? От вашата камбанария да кажете, за да можем да затворим темата.

Нено Димов: Самият факт, че има оценка за въздействие, която е разрешила и е действаща, означава, че от екологична гледна точка не е опасно.

Водещ: Понеже спекулациите са основно на тази тема, че е опасно. Трябва да се каже ясно и вече сме категорични, че не е. Защото ако е този документ, който ми цитирате от 2011 година, след него много пъти, въпреки че го имаше, се казваше, че е опасно.

Нено Димов: Много хора могат да казват всичко.

Водещ: И премиерът го казваше, затова ви питам.

Нено Димов: Аз не съм експерт .  Затова се казва оценка за въздействие на околната среда, и когато тя е положителна, това означава, че експертите, които са минали, обществените обсъждания, цялата процедура е завършила с положително решение, тоест, рискът е оценен.

Водещ: По отношение на оборудването също вие трябва ли да се произнесете? Защото ето, специалисти казват: Да, оборудването е ново, има такова оборудване, което работи без проблем на много места по света и в Русия също, обаче включително и в Русия вече използват едни бързи неутронни реактори, модулни реактори и т.н., които са много по-сигурни.

Нено Димов: Пак казвам, това не е в нашата компетентност, защото когато говорим за реактори и прочие е по-скоро енергетика – ние нямаме експертиза в тази посока. А затова и оценката за нея се прави от лицензирани експерти – хора, които познават процесите и имат цялостност. Това е оценка за въздействие на околната среда на всеки един елемент отделен, и ние гледаме кумулативно как това се случва в тази оценка. Така че самият факт, че тя е действаща означава...

Водещ: Означава, че няма нужда от нова след като тази е действащата.

Нено Димов: Законът много ясно казва, че няма нужда от нова за този тип. В смисъл, имайки предвид, че тя дадена и се развива този проект.

Водещ: Разбрах ви. Да отидем обаче на увеличението на екотаксите за дизелови автомобили да си поговорим – над 10 години. Любопитно е какъв ще е размерът им, много се коментира тази тема, кои автомобили ще обхване мярката, откога ще се случва това? Вносители искат екотаксата да стане много по-голяма. Те твърдят, че нашият автопарк е такъв, че всъщност, няма да помогне тази мярка, ако не е в двоен или по-голям размер увеличението.

Нено Димов: При всички положения тук не говорим само за дизелови автомобили, не говорим само за над 10 години. Промяната, която се прави е новите автомобили да бъдат с намалена, например електромобилите да бъдат с нулева екотакса...

Водещ: Да, един от въпросите е защо изобщо плащат електромобилите.

Нено Димов: Ето така ще бъдат с нула. Всъщност, това е наредба, която в момента е пусната на обществено обсъждане и междуведомствено съгласуване, и предполагам, че в рамките на този или началото на следващия месец ще влезе за приемане от Министерски съвет, като отново казвам – електромобилите ще бъдат с нулева, хибридите със сериозно намалена такса, новите автомобили също с намалена такса, тези до 5 години със запазена, и за по-старите ще бъде увеличена, като увеличението е в рамките на 15%, което показва по-скоро тенденция, а не окончателно решение. И това е една от множеството мерки, които трябва да се предприемат. Нещо повече, в тази сфера основното, което се прави, че коли, които тоест, моторни превозни средства, които не са били обхванати досега, също ще бъдат обхванати. Така че от една страна това е свързано с оползотворяването им в момента, в който престанат да бъдат моторни превозни средства и станат отпадък, от друга страна естествено и мярка в посока на опазване и чистотата на въздуха. А е нормално вносителите на нови автомобили да искат, защото това е някакъв вид стимул към техния пазар – всеки си има своите интереси, а ние трябва да търсим баланса между различните интереси и ефекта. И пак казвам, това е една стъпка от поредица. Всъщност, за пръв път в момента въвеждаме нулева такса върху електромобилите. Това е по-скоро символично, показваме, че това е нещо, което ще се стимулира.

Водещ: Между другото, скоро пътувах в Македония, където знаете там са взели много строги мерки срещу старите коли, и там македонците карат български коли повсеместно. Те са си купили автомобили с българска регистрация – влизат, излизат, и това правят в момента.

Нено Димов: Това, между другото, показва, че ако нямаме мащабни мерки във всички направления, много трудно бихме могли да решим един проблем, защото човекът е достатъчно иновативен и креативен, за да намери вратичка.

Водещ: Оказва се, че електромобилите ни са само 384, дето ще бъдат освободени.

Нено Димов: Не, те са вече купени, тук говорим за новите.

Водещ: А, за новите. Иначе дотук хибридните са 3487, обаче тези, които над 15, да ги обединим така – 2 380 000 сочи едно изчисление. Едните са над 20, другите са над 15 – общо правят 2 милиона. Първо, много коли, прави впечатление. И второ, наистина, ако тенденцията върви с 15%, дали няма да се окаже твърде плавен този преход? Аз разбирам, че на хората им идва в повече, не е популярно това, което ви питам, но дали всъщност тази мярка ще сработи, ако се прилага така?

Нено Димов: Вижте, при всички положения това е една от мерките. За мен най-основното, което трябва да се има предвид е, че в момента тече процес в страни в Западна Европа, които изкривяват пазара и които изкуствено свалят цени на коли, които потенциално са с пазар в Източна Европа. Това отново е вид двоен стандарт. И в момента нямам особена възможност за инициатива в рамките на председателството, но веднага след това започвам такава инициатива – там, където се изкривява пазара, там да се носи отговорност за това изкривяване, тъй като ние не говорим за естествено формирани цени, а за изкуствено. Един от фундаментите на ЕС е свободното движение, така че от тази гледна точка за изкривяването на пазара, който го изкривява, трябва да понесе тази отговорност. Така че идеята ще бъде - тези държави, които въвеждат подобни ограничения, водейки до падане изкуствено на цените, да имат грижата и да не могат да изнасят тези коли, ако не отговарят на определени изисквания. Така че това не е въпрос, който е свързан  само с  България, той е изобщо към Централна и Източна Европа, и е пряко свързан с двойните стандарти, които трябва да се преборим да не допускаме.

Водещ: Двойните стандарт е една от основните тези, които излизат. Започнаха през храните, но минават през всякакви други теми – транспортните също.

Нено Димов: Тук също важи, да.

Водещ: Скачаме от тема на тема, но има много теми към вас. Затова сега ще отидем към един протест във Варна пред Административния съд срещу добива на газ в Добруджа. Хората протестират, притесняват се много, че оттам ще се вади шистов газ. Мартин Георгиев се намира на пряката ни линия сега, за да ни въведе в темата. Добро утро.

Репортер: Добро утро. Намираме се пред Административния съд във Варна. След 30 минути започва заседание по жалба на инвеститори, които оспорват решението на Регионалната екоинспекция да спре добива на газ в Добричко. Хора от Генерал Тошево и инициатори на това обществено събиране да го наречем, защото те ще проследят делото. Ваня Казакова е тук, за да ни каже от какво се притеснявате вие, защо сте тук пред съда.

Ваня Казакова: Здравейте. Тук сме, защото сме участвали в общественото обсъждане, изчели сме 800 страници доклад, голяма част от хората, които са тук. лично не смятам, че квалификацията „хора, които нищо не разбират” се касае за тези хора.

Репортер: От кого е тази квалификация?

Ваня Казакова: От инвеститора, който в жалбата си на 21 страници се опитва да убеди обществото и съда, че ние нищо не разбираме от това, което сме изчели.

Репортер: Добре, какво трябва да разбере обществото и какво трябва да се знае по тази тема? Използваме възможността, че екоминистърът е в студиото, така че можете отправите вашите питания.

Ваня Казакова: Обществото във Варна трябва да знае, че пие същата вода, която пият добруджанци, че това е същият воден хоризонт и Девненските извори има опасност да бъдат замърсени, както са казали двете басейнови дирекции.

Репортер: Вашите притеснения кажете и се представете.

Синтия Недялкова от Гражданска инициатива против хидравличния разрив. Аз съм в тази мисия „Да опазим Добруджа” от първите още сондажи на „Русгеоком” в Рогозина.

Репортер: Добре, те нали спряха сега?

Синтия Недялкова: Те направиха проучвателните сондажи, спряха и направиха доклад за ОВОС, който ние четохме, както Ваня каза, присъствахме на всички обществени обсъждания. И колкото повече чувахме, толкова повече разбирахме за какви ужаси става въпрос.

Репортер: Какви ужаси? Накратко с една дума.

Синтия Недялкова: Водата, замърсяване на водата. Всички сондажи – 41 сондажа за 35 години ще бъдат прекарани.

Репортер: Някой реално пострадал ли е?  Вие, доколкото разбрах.

Гражданин: Да.

Репортер: Как?

Гражданин: Живея на може би около 3-4 км от самия сондаж. Населеното място е село Спасово. На 3 км от самия сондаж беше разположен пчелинът ми, състоящ се от 260 броя кошери, пчелни семейства. Когато господата от... изобщо инвеститорът започна да извършва там дейност проучвателно сондиране, аз загубих от самите вибрации на сондата зимно време...

Репортер: Загубили сте пчелите си, да?

Гражданин: Да. Зимно време това разтревожва самите пчелни семейства.

Репортер: Това тревожи и хората преди всичко. След минути започва делото, което ще проследим и в новините.

Водещ:  Добре, Мартине. Благодаря ти ! Да дадем възможност министърът да отговори на страховете на хората, които чухте.

Нено Димов: Всъщност, аз съм отговорил още на 4 април, когато потвърдих решението на Регионалната инспекция. Пред мен беше обжалвана оценката за въздействие върху околната среда, аз съм отхвърлил това обжалване. Базираме се и на становище на басейновите дирекции, и на становище на РЗИ, и на становище на ВиК, които показват потенциален риск. И от тази гледна точка Регионалната инспекция във Варна е дала отрицателно становище. То беше обжалвано пред мен, аз съм потвърдил решението на РИОСВ.  И естествено, в момента имат възможност да отидат в съд,  което е следваща инстанция по българското законодателство.

Водещ: Много теми останаха. Само с едно изречение – можем ли да кажем след изваждането на плаж „Болата” от резервата „Калиакра”, понеже идва лято, ставаме още по-чувствителни на тази тема – как ще бъде защитена територията от застрояване?

Нено Димов: Тя е защитена, защото остава в защитената територия „Степите”  и е режим на защита, просто е извадена от резервата и е дадена за стопанисване на местните общности и на кмета на района. Така че на практика тя е защитена пак по закона, тъй като остава в защитена територия „Степите”.

Водещ: Много ви благодаря. Останалите въпроси останаха за следващия път. Благодаря ви за гостуването.