Водещ: Министърът на околната среда и водите в Седмицата на Дарик радио. Здравейте.

Нено Димов: Здравейте.

Водещ: Приближава ли се България до глоба от ЕС за мръсния въздух? Как се тълкува това съобщение на комисията, в което се казва, че действията за изпълнение на решението на Съда на ЕС от 2017 г. за нарушение на България на задълженията съгласно директивата за качеството на въздуха за пределно допустимите концентрации на фини прахови частици в атмосферния въздух, не са достатъчни?

Нено Димов: България още на 5 април 2017 г., ако не се лъжа, се приближи към това нещо, имайки предвид, че тогава беше осъдена за неспазване на европейското и в частност българското законодателство, защото тези европейски норми за елементи на българското законодателство. Дори може би трябва да кажем още по-рано, когато беше заведено това дело от ЕК, сме вървели в тази посока. Но с решението на съда от 5 април 2017 г. беше ясно. И всъщност усилията, които положих, встъпвайки месец по-късно като министър на околната среда, беше максимално да отложа това съобщение, което дойде тази седмица. Очаквахме го през есента на миналата година. Аз проведох няколко срещи с комисаря и тогава се разбрахме да бъде дадено известно време на България, тоест около една година. И днес ние сме много по-готови. И ще кажа къде имат основание и в двете неща, които са казали.

Водещ: Второто нещо е превеждането на българското законодателство за качеството на въздуха в съответствие с европейските правила. И там смятат, че нещо не е направено.

Нено Димов: Да, там има дребни неща, които са предвидени. Между другото, законът за чистотата на атмосферния въздух беше готов още февруари-март месец, в тази си част за хармонизацията, за която говорим, но той трябваше да предвиди няколко други мерки, които ще разкажа сега. Забавянето, за което говори ЕК, свързано именно с този закон, от друга страна това, което казва, че е постигнат очевиден напредък, е свързано с автомобилния транспорт, което е в други законодателства, които вече са в много по-напреднала фаза. Този закон, освен хармонизацията, за която споменахте, предвижда две основни неща. Едното е да бъдат създадени норми за съдържанието на сяра, пепел и влага в твърдите горива – тук говорим за въглища, брикети, дървесината за огрев и прочее. Просто не трябва да бъдат пускани на пазара такъв тип горива, които не отговарят на нормите. Това е пряко свързано и има директен ефект върху замърсяването от битовото отопление, което е основен източник.

Водещ: А сега на нашия пазар се пускат такива.

Нено Димов: Сега на нашия пазар няма абсолютно никакви норми. На практика, за да дам някакво цифрово изражение на промените, неща, които излязоха от проучване и програма, която беше написана от Световна банка, което също ще трябва да спомена като едно от нещата, случили се за тази една година, че например е достатъчно чисто организационно времето, в което сечете дървата, да бъде ранна пролет, да имат около шест месеца време сами да изсъхнат, чисто организационно, до есента, когато ще ги горите, това ще намали с 10-15% замърсяването. Тоест една много елементарна мярка може директно да доведе, без оскъпяване, чисто организационно, до намаляване.

Водещ: Това ще се запише в законодателството, някаква норма на изсъхналост на дърветата, така ли?

Нено Димов: Това сме го оставили по компетентност на Министерството на земеделието. В Закона за чистотата на атмосферния въздух се дава задължение на Министерство на земеделието да направи такава наредба, защото в края на краищата това е тяхна компетентност. Когато говорим например за въглищата и брикетите, пак по изчисления, които имаме вече финални от Световната банка, се вижда, че повишаването на цената, което е много съществено за крайния потребител, тя се повишава на тонаж, но не се повишава на калоричност, защото купувайки по-висококалорични въглища, всъщност вие добивате горе-долу за същите пари – същата енергия. Там оскъпяването е много малко, ако го смятаме на енергия. Защото от тези некачествени горива, които се купуват масово сега, изхвърляте половината под формата на пепел. Една от идеите, които даде Световна банка, говорейки за дървата, е те да не се продават на килограм, защото когато то е мокро, е по тежко, а да има друга мерна единица, на която да се продават на пазара. Отново въпрос на организация, а не толкова на инвестиция. Откъде дойде забавянето с близо шест месеца? Всеки закон трябва да има контрол. Ако нямате контрол, дори да кажете нормите, кой ще го следи това нещо? Ние трябваше да намерим най-подходящия начин, който да бъде и ефективен, и относително лесен, и възможен.

Водещ: Кой ще контролира изсъхнали ли са достатъчно дърветата?

Нено Димов: Говорейки за дърветата е малко по-сложно, затова там сме дали повече време на Министерството на земеделието да се справи с този въпрос. Говорейки за брикетите и за въглищата, това е Държавната агенция по метрология и технически надзор. Но тук се изисква от производителя – няколко са в България, и от основните вносители, да имат сертификат, а ние по оперативната програма ще оборудваме една лаборатория, която при сигнал или при съмнение да бъдат проверявани от агенцията качеството на въглищата. И ако те не отговарят, да бъдат конфискувани в полза на държавата. От тази гледна точка това беше един доста сериозен процес, да изчистим точно по какъв начин да стане. Може примерно сегашните лаборатории, които има към ТЕЦ-овете, каква е и практиката в други държави в Европа. Това ни забави, но мисля, че имаме един съвсем работещ механизъм за контрол, което, пак казвам, е по-важното, защото както и в съобщението на ЕК се говори, и ние самите искаме да постигнем резултат, не просто да направим поредните няколко параграфа в един закон, а те да гарантират по някакъв начин резултат. Контролът е ключово важен в тази посока.

Водещ: Около 50-60% от населението на България в студените месеци използва за отопление твърдо гориво. Това са дърва, въглища, тук влизат пелети също.

Нено Димов: Пелетите са може би най-екологични, но влизат и те.

Водещ: Останалите са на газ, ток, парно.

Нено Димов: Горе-долу същият е и процентът и на приноса на битовото отопление в замърсяването, то е от порядъка на над 60%. Останалото идва от автомобилния транспорт, промишленост и прочее. Като промишлеността е най-малка.

Водещ: А добро решение ли е да се слагат електростатични филтри по комините? Понеже Труд в сряда има голяма статия, която обяснява, че при целия този проблем ОП Околна среда към вашето министерство е изключила филтрите за финансиране по тази програма, независимо че кметове на редица селища искат да направят такива програми.

Нено Димов: Няколко неща. Първо, филтърът може да бъде като допълнителна мярка, той не може да бъде основна, защото филтърът се справя със следствието, а не с причината. Именно поради тази причина ЕК категорично – имаме го в писмена форма – не допуска филтрите да бъдат финансирани. Всъщност в най-първия вариант те бяха заложени като възможна опция, но ЕК категорично каза, че не приема европейски пари да се харчат за филтри.

Водещ: Това означава, че и да искате, вие не можете да го прокарате това.

Нено Димов: Това би означавало, че ако с европейски пари се финансира подобно нещо, ще има директно 100% финансова корекция, тоест няма да се дадат европейски пари. Това обаче не означава, че кметовете не могат да го направят със свой бюджет. Тук говорим за европейските средства, които са по оперативната програма. И това е категорично заявено от ЕК, че не допуска подобна мярка. Така че, пак казвам, тук кметовете не са ограничени, ограничени сме ние като мярка, която е допустима.

Водещ: Или другото е да се прави с държавен бюджет.

Нено Димов: Да. В случая донорът казва: С нашите пари това – не, други мерки искаме. И ние сме длъжни да се съобразим. Между другото, водихме доста сериозни разговори, неслучайно и чак в понеделник, вдругиден, ще направим последната среща за отваряне на програма въздух, защото повече от шест месеца говорихме с комисията върху неща, които нашата местна власт имаше желание, които се опитвахме максимално да договорим. В края на краищата имаме рамки, в които трябва да се съобразим с комисията.

Водещ: Другите почти 40% от замърсяването с фини прахови частици са автомобилите. Какво отговаряте на фразата на президента от вчера: „Уважаеми депутати, българите притежават стари автомобили не защото са безотговорни към природата, а защото не могат да си позволят нови. Бедността на българите не е грях, за да я облагате с данък.”

Нено Димов: Няколко неща. Първо, факт е, че има пряка връзка между качеството на околната среда и бедността. Неслучайно най-замърсеният град е Видин, въобще много от замърсените градове – говоря от гледна точка на фини прахови частици – са точно в Северозападна България. Връзката е директна. Този проблем колкото е екологичен, може би два пъти повече е социален. От друга страна обаче трябва да си даваме сметката, че по всички проучвания на СЗО, и на ЕС, и на български институции, замърсяването на въздуха води до определена заболеваемост, включително се говори за смъртни случаи. Така че ние не можем да поставим от едната бедността, от другата страна здравето. Трябва да се търси балансиран подход. И промяната, която има в колите в няколко посоки – с данъка, който се увеличава между 20 и 30%, но в реално измерение е много малко, защото вие знаете, че тези коли, които са най-старите, са с много нисък данък. И към днешно време някои коли ще си повишат с по 10-15 лева реалния данък. Промяната на екотаксите, която беше направена по-рано. Това, че всъщност направихме промяна в една от наредбите за отпадъците, с която да се опитаме да намалим кражбите на катализатори. На практика в момента в пунктовете за изкупуване всеки катализатор трябва да бъде придружен с една много проста декларация от собственика на автомобила, че или автомобилът е със сменен катализатор, или че е изведен от употреба. В противен случай, ако няма такава декларация, ще считаме, че този катализатор е откраднат. Защото знаете, че това беше един от много сериозните проблеми в страната, тъй като е скъпо да го подмениш, а там има ценни метали, които вероятно са били много удачни за по-нататъшна търговия.

Водещ: И няма да се ползва без такава декларация облекчението за катализатор.

Нено Димов: Не, тук говорим за пунктовете. Ако в пункта няма към всеки катализатор съответна декларация, се счита, че той е откраднат. Тоест трябва да докажете как е пристигнал този катализатор при вас. Една друга инициатива, която мога да кажа, че на този етап е успешна, аз я лансирах още в дните след края на председателството, поради чисто процедурната невъзможност преди това, ЕК да се заеме на ниво ЕС с движението на колите, които не отговарят на определени изисквания в дадена държава. На практика това означава, че когато една кола не може да се движи свободно в Германия, както и немското правителство иска от производителите тя да бъде ремонтирана, оправена, така че да е годна за Германия, трябва това да важи и същите тези производители да я оправят да е годна и за България, не просто да я изнасят насам.

Водещ: Тук искате обща европейска регулация.

Нено Димов: Да, защото това е наднационален проблем, това е трансграничен проблем в рамките на Европа.

Водещ: Иначе те слагат по-високи изисквания за техните пътища и лошите коли идват насам.

Нено Димов: И това не трябва да прехвърля стойността на ремонта на българина, на поляка или на румънеца, стойността на ремонта трябва да бъде включена от техните производители, които, между другото, ще го направят и по-качествено. В противен случай – едно, че ще се превърнем в депо за стари автомобили, второ, този стар автомобил има много по-кратък живот и ще стане отпадък. И само да кажа, че успехът тук беше, че освен Полша и Словакия, които станаха съвносители, общо девет държави, което е една трета от държавите членки на ЕС, подкрепиха това нещо и го изискваха от комисията, което вече прави една много сериозна коалиция. В момента обсъждаме с колегите следващите стъпки, които да поискаме, за да може да продължи този развой. Естествено, 2019 г. знаете, че е година на избори и трудно би се прокарало подобно нещо, но така или иначе предложението е направено и е подкрепено от девет страни членки.

Водещ: Президентът на всички тези аргументи казва: Хората са бедни. Нямат пари да си купят... Хубаво, това, дето ги казвате тези работи е хубаво, кой не иска да кара по-нова кола...

Нено Димов: Нека да отидем в по-друга посока. Хората са бедни, но хората могат да станат по-богати, когато се развива икономиката. Ако си спомняте, още от ден първи като министър казах, че трябва да бъде намерен баланс между икономическото развитие и опазването на околната среда. В момента България по проучването на Университета в Йейл, е в топ 20-30 държави по качество на околна среда, но по БВП, ще ме поправите, но мисля, че е след 60-о място. Тоест имаме много по-голяма нужда от бързо икономическо развитие, и това е посока, в която... неслучайно бях поръчал един доклад, за да видя до каква степен...

Водещ: На Института за пазарна икономика, за пропуснатите ползи от забавянето на стопански проекти поради оспорването на процедури по опазване на околната среда. Този доклад казва, че 22 000 работни места са загубени заради бавенето, отделно още 10 000 при нереализиране на проектите в бъдеще. Казват, че в периода 2007-2017 г. България губи по почти 1 млн. лв. на ден от забавени инвестиции, в името на екологията обаче.

Нено Димов: Не в името на екологията, по процедури, които през съдебни най-вече забавяния стопират, забавят средно 2,5 години, е средното забавяне... Примерно магистрала Струма е забавена почти с 10 години.

Водещ: Над 2 млрд. лв. общи загуби.

Нено Димов: Към 2,6 млрд. беше, ако не се лъжа, при 1,8 млрд. в същия период загуби от природни бедствия. Тук искам да кажа, че са разгледани много малък набор от инвестиционни проекти, които са забавени, които са с обществена значимост, но те са от порядъка на десетина. Общият брой проекти, които са забавени, е в пъти по-голям. Така че ако се намери някой, който да разсъждава и да смята върху това, вероятно резултатът ще бъде значително по-стряскащ. Но този сам по себе си, 1 млн. на ден, дайте си сметка, лесно се смята за всичките тези години каква е загубата за фиска и за гражданите в края на краищата. Ако говорим само за магистрала Струма, същият този доклад казва, че смъртните случаи по магистралите е средно между 2,2 и 2,3 пъти по-малък, отколкото по първокласна и второкласна пътна мрежа. Около 100 души бяха загинали в този участък на магистрала Струма в Кресненското дефиле, а ако имаше магистрала, щяха да бъдат около три пъти по-малко. Това са директно спасени човешки животи, които не могат да бъдат оценени икономически, каквото прави този доклад.

Водещ: В него също пише, и това прави връзка с началото на разговора, огромни са загубите от неосигуряването на въжени линии като алтернатива на натоварените автомобилни постъпи. Става дума за споровете в Пирин, Витоша, местността връх Ком в Стара планина. Според този доклад става дума за загуби, преките загуби от отложени инвестиции са 230-245 млн. лв. за пет години, а въобще не може да се оценят пропуснати ползи, каквито явно са по-малко замърсяване на въздуха.

Нено Димов: Естествено, защото може би най-чистият възможен транспорт е електрическият транспорт. Така че въжените линии, които са на електричество, естествено са много по-чисти от колите, които се качват по планините. Но вие трябва да осигурите възможност на гражданите да се качат по някакъв начин. И като няма тази възможност, естествено те тръгват да се качват с коли, с рейсове и с друг тип много по-замърсяващ и много по-увреждащ околната среда. Всъщност паралелът е директен с електромобилите. Ние говорим, че трябва да има повече електромобили, защото пазят въздуха по-добре от нормалните коли, но казваме, че не трябва да има друг вид електромобил, какъвто е лифтът, защото той се движи на електричество. Защо? Тук е абсолютен нонсенс.

Водещ: Другата седмица е делото пред петчленен състав на ВАС за промените в плана на Пирин. Помня, че предният път обяснявахте, че вашата логика е, че тези промени в плана не подлежат на екологична оценка, защото те само допускат възможност да се направят конкретни инвестиционни предложения и те трябва да бъдат оценявани. Първата инстанция обаче приема обратното. Ако се окаже, че не сте прав, тогава как ще се действа, че трябва всъщност два пъти да се правят оценки - един път по принцип и един път конкретно за конкретното предложение.

Нено Димов: Винаги съм твърдял и смятам, че институционално това е абсолютно задължително човек да се съобразява с окончателните влезли в сила решения на съда. Съдът е тази институция, която трябва с цялото уважение към нея да се приемат решенията и такива, каквито са окончателни. Иначе, ще повторя, план за управление, в който няма инвестиционно намерение, не може да подлежи на оценка за съответствие, или екологична оценка, но примерно общ устройствен план – забележете, и в двете има думичката план – задължително трябва да мине през екологична оценка и оценка за съответствие. Има планове, които не могат да минат, има планове, които задължително трябва да минат. Тоест, ако говорим за конкретния случай, планът за управление на практика дава режим. Този режим не може да бъде оценен. Общият устройствен план обаче дава вече конкретика, което трябва да мине през съответните екологични оценки, оценка за съответствие, едва тогава ще дойде време за инвестиционното намерение, което пък трябва да мине през оценка за въздействие върху околната среда ОВОС. Тоест, това са етапи и всяко нещо със своя етап има време...

Водещ: Това от първата инстанция прие друго... Излиза, че България – простичко казано, за всяко нещо, което ще се прави в такива екологично чувствителни зони ще трябва по три пъти да се прави оценка?

Нено Димов: Аз не искам на този етап да коментирам решението на съда, нещо повече, че следващата седмица има втора инстанция, така че в края на краищата съдът е този, който ще прецени и в зависимост от преценката на съда ще бъдат предприети следващите действия в съобразяване с това решение.

Водещ: Има ли предложения за промяна в плана на управление на Витоша, така че да бъдат подменени старите лифтове с нови, нещо повече – да бъдат изграждани нови лифтове, влекове и писти? Понеже и по този въпрос има противоречива информация. Предложено ли е това нещо някъде или не?

Нено Димов: Знаем, че има работна група, която е изготвила съответен доклад, имаме писмо от Министерство на младежта и спорта, с което сме уведомени за този доклад и се пита дали процедурата е допустима. Ние трябва да отговорим в момента, експертите работят върху това писмо и при отговор, че процедурата е допустима, естествено е, че ще очакваме да бъде инициирана тази процедура и ние да вземем съответното решение. На този етап процедурата не е започнала, предполагам, че съвсем...

Водещ: Защо пък да не е допустимо изобщо да се попита, тоест да се предложи план, който може да не бъде одобрен?

Нено Димов: Въпросът е процедурен и затова работят в момента експертите. Аз силно се надявам, че ще има развитие, защото в момента Витоша е една занемарена планина, софиянци, а не само софиянци имат правото на много по-добра планина, която е буквално до тях за целогодишен планински туризъм. Защото аз си спомням много добре преди много, много години аз съм започнал да се уча да карам ски на „Ветровала”, ходил съм и на „Заека”, на „Бай Кръстю” съм се качвал нагоре, имаше „Спас” един много допотопен влек, това са съоръжения, които стоят и може би са по-стари от мен тези съоръжения. Софиянци заслужават нещо, което е от 21-ви век. Когато ходих преди може би месец и половина на „Бай Кръстю” на лифта на Драгалевци, влизайки вътре и гледайки някак си ми дойде образа на „Запорожец” в главата, това нещо не е просто морално остаряло, то вече не може да съществува, няма как да го поддържате. Представете си как бихте ремонтирали един „Запорожец” при положение, че сигурно не се произвежда от десетилетия.

Водещ: А защо просто не се направи новия план за управление на Витоша, след като стария е изтекъл през 2014 година и всички тези неща да се отприщят, а не да се дълбае в документи стари?

Нено Димов: Новият план беше оттеглен от вносителите, вероятно имат желание за доработване или да променят някакви неща.

Водещ: Тоест, ще се върви по пътя евентуално на промени в действащия, макар и вече изтекъл план?

Нено Димов: Всъщност планът е изтекъл, но остава в сила, докато не бъде приет нов.

Водещ: Продуктовите еко такси в България, ще бъдат ли въведени еко такси за дрехите и платнените торбички с аргумента, че някой ден и те стават отпадък, става дума при производството и при вноса?

Нено Димов: Изключително рано е...

Водещ: ...Ако трябва да станат малко по-скъпи дрехите?

Нено Димов: ...Изключително рано е да се говори дали ще има продуктова такса или не, това, което задължително трябва да бъде направено е да има разделно събиране и контрол по целия жизнен цикъл, включително стигайки и превръщайки се в отпадък. Има два сериозни проблема в текстилния отпадък вече говоря, има различни системи, има френска система, в Германия има друга система. Тоест, в момента ние трябва да дадем основание в Закона за управление на отпадъците, какъвто от няколко месеца е внесен от МС в парламента да бъде направена наредба, която да уреди този въпрос. Тази наредба трябва да се направи с всички заинтересовани, в случая и вносителите на нови и вносителите на стари дрехи. Но основният проблем е свързан с тяхното депониране, те заемат големи пространства в отпадъците, сепариращите машини много често им трябва дълги ремонти, защото те се омотават около техни елементи. Така че, имаме сериозен проблем като отпадък от тези дрехи. От друга страна част от тях се горят, както знаете, което е сериозен източник на замърсяване, което категорично трябва да бъде преустановено, но за да бъде преустановено трябва да има проследяемост. А дали ще има или няма да има продуктови такси, каква ще бъде системата за контрол и за разделно събиране е нещо, което трябва да е работещо, тоест трябва да бъде направено и с тези, които в момента работят с нови и стари дрехи.

Водещ: Има нещо комично даже комично, досега навивахме хората да минат на платнени торбички и се въвеждаха такси върху найлоновите и сега тъкмо да кажем, че някои част от хората се убедиха в това да има платнени, сега се почва...то сега и платнените са проблем, и платнена торбичка да имаш, щото тя като гори ще замърси, като я хвърлим ще се омотае... И там такса, след това...

Нено Димов: Аз ще ви помоля да не говорите за такса, защото първо това изобщо не е казано, че ще има такса. Трябва да има система, а системата не е задължително свързана с такса. Така че, нека да не избързваме с това. През миналата седмица имах среща с вносителите на дрехи втора ръка, през следващата седмица се надявам, разбрахме се какво очаквам от тях, те да дойдат с конкретно предложение. Изобщо не трябва да бързаме да въвеждаме думата „такса”. А иначе това, което казвате е много добър пример за това, че с нищо не трябва да се избързва и трябва много добре да се търси баланса и да се видят всички възможни проблеми, които създава едно решение, защото всеки проблем намира своето решение, което е в основата на следващ проблем. Всъщност това е и развитието на човечеството, ако погледнем.

Водещ: То накрая да не стане по-добре да си се върнеш на найлоновите торбички, ако ще излезе по-скъпо да имаш платнени?

Нено Димов: Тука не е въпросът само до по-скъпо, защото има найлон, особено тези за еднократна употреба, безспорно са много по-замърсяващи. Така че, пластмасата като цяло преди години, когато е влязла в употреба е решила много проблеми, особено суровинни, сега създава много проблеми, които трябва да бъдат решени. Между другото, примерно в сферата на опаковките от пластмаса България са много напред с рециклирането, над 60 процента при средно за Европа 40. Така че, има и тук какво да кажем положително специално за пластмасата.

Водещ: Всички тези пари от еко такси, пластмасовите, други опаковки, автомобили, електроуреди, моторни масла, те отиват за сметища и за сепариращи инсталации или и за друго се използват?

Нено Димов: Не, част от...когато говорим за постигане на цели пак казвам, те не са свързани задължително с пари, защото организациите могат сами да кажат, примерно организациите за дрехи, те могат сами да си направят бизнес, който да оползотворява и не само да не плащат такса, а това да бъде доходен бизнес за тях, те самите могат да си организират това. Пак казвам, за да може да стане работещо, трябва от една страна да са ясни какви са целите, това, което ще постави държавата и от друга страна да е ясно как бизнесът ще се прави, защото той трябва да бъде печеливш от това, а не губещ. Това е, което трябва да намерим заедно с всички заинтересовани в бранша.

Водещ: Има ли още място където не е решен проблема с новите места за изхвърляне на боклук, след като 130 общински депа, които не отговарят на европейските екологични изисквания трябваше да бъдат затворени от 1 януари тази година съгласно решението на ЕК?

Нено Димов: Не, на практика всички тези общини, в които се затвори, има три, които ходят в съседни общини, но като цяло, Благоевград е пред завършване, поне това е уверението от кмета. Така че, ние в момента договореното, което има и което е факт в бюджета, като казвам факт, надявам се, че ще бъде гласувано на второ четене, в Бюджет 2019 едни 70 милиона допълнителни от резерва в предприятието за управление дейности по опазване на околна среда, които са целенасочено за техническата рекултивация на част от тези 113 депа. Естествено ние не може да рекултивираме всичко за една година, но на практика 2019 и 2020 година трябва да свършим това по съдебното дело, заради което ги затворихме началото... към 1 януари а сега имаме до края на 2020 година да завършим и техническата рекултивация. В момента 2019 година е обезпечена финансово, разбира се пак казвам след като бюджетът бъде окончателно приет, но 70 милиона е съвсем сериозен ресурс, за да може да направим голяма крачка напред през 2019 година.

Водещ: Какво друго прочитате за околната среда в проекта за бюджета за следващата година?

Нено Димов: Това е най-същественото, между другото нещо, което е много важно, говорейки в началото за въздуха, 50-те процента увеличение на енергийните помощи, топлинните помощи за уязвимите слоеве. Тоест, в бюджета е предвидено това увеличение и с оглед мерките, които се очаква от гледна точка на горивата, за които говорихме в началото на разговора...

Водещ: Че ще поскъпнат...

Нено Димов: Че биха могли да имат..., те ще имат по-голяма цена на тонаж, пак казвам вероятно на топлинно отдаване цената няма да е много по-голяма, но независимо от това е предвидено 50 процента увеличаване на топлинните помощи за най-уязвимите семейства, което е много добра стъпка. Тя не е в бюджета на околната среда, но косвено има много сериозно отношение и я отчитам като много сериозна стъпка. А като цяло, когато бюджетът е от 116 милиарда предвиден, тоест големия обем, това безспорно говорихме си, че забогатяването като цяло на всички граждани, тоест икономическото развитие е път към устойчивото екологично опазване, така че това като цяло е в посока опазване на околната среда. Колкото по-богати стават хората толкова повече... толкова по- ще се ограничи замърсяването примерно въздуха, това, което си говорихме за Видин, за Монтана, за Враца.